ЛЕКЦИЯ 6
ИЗБОР НА ТЕКСТ
от Чарлз Спърджън
Когато подготвяме проповедите си, трябва да отделяме голямо внимание за текста, който избираме. Надявам се, че никой от нас не е толкова лекомислен да смята, че един текст взет произволно може да бъде подходящ за всеки случай и не сме като Сидни Смит, който препоръчал на един брат, който не можел да избере текст, да проповядва за „Партяни, мидяни и еламити и жителите на Месопотамия„, като че ли всичко става за проповед. Има още
ЛЕКЦИЯ 4
ПУБЛИЧНАТА МОЛИТВА НА ПРОПОВЕДНИКА
от Чарлз Спърджън
Бъдете сигурни, че непринудената молитва е най-библейска и трябва да бъде най-чудесната форма на прошение пред обществото. Ако не вярвате в това, което правите, няма никога да го направите добре. Запечатайте в ума си мисълта, че вие се покланяте на Господа по един начин, който е представен от Словото Божие и приет от Самият Него. Изразът ‘“чета молитвите си“, с който толкова много сме свикнали, колкото и да е богат като религиозна мисъл, не се среща в Св. Писание. Такъв израз няма, защото такова нещо никога не е съществувало. Къде в Писанията на апостолите срещаме даже идеята за литургия. Молитвите в събранията на ранните християни са били свободни от всякакви форми. Тертулиан пише: „Ние се молим без никакво помагало, но от сърце“. Юстин Мъченик описва главния проповедник, който се молил „според способностите си.“ Има още
ЛЕКЦИЯ 3
ЛИЧНАТА МОЛИТВА НА ПРОПОВЕДНИКА
от Чарлз Спърджън
Преди всичко, проповедникът трябва да се различава от всички други като човек на молитвата. Той трябва да се моли като обикновен християнин, иначе би бил лицемер. Той трябва да се моли повече от един обикновен християнин, иначе не би бил годен за службата, която заема. „Би било ужасно“ – казва Бернард, „ако човек на такъв висок пост има такава низка душа – да бъде пръв по положение и последен в живота“. Предимството на пастирската отговорност му дава едно достойнство и ако е верен на своя Учител, той ще се отличи с молитвения си дух над всички останали. Има още
ЛЕКЦИЯ II
ПРИЗВАНИЕТО НА ПРОПОВЕДНИКА
от Чарлз Спърджън
Всеки християнин, който е способен, има право да разпространява Евангелието и не само това, но той е длъжен да го прави докато е жив. Не всички са призвани да благовествуват, да са достойони, да изпълняват службата на презвитери; нито трябва всички да пожелават такава работа, тъй като тези необходими дарби никъде не са обещавани на всички; но само на онези, които чувствуват като апостола, че имат „това служение“ те трябва да се отдадат на тези важни задължения (II Kop.4:1). Има още
Бдителността на проповедника
„Внимавай на себе си и на поучението си“ (1 Тимотей 4:16).
Ние сме в един смисъл инструменти и затова трябва да внимаваме да сме в изправност. Ако искам да проповядвам евангелието, аз мога да употребя само моя глас, затова ще трябва да тренирам гласа си. Мога да мисля само с моя ум и да чувствам само с моето сърце, затова ще трябва да плача и да агонизирам за човешките души само със собственото си новородено естество, затова ще трябва внимателно да поддържам нежността, която беше в Христа Исуса.
Напразно би било за мен да обогатявам библиотеката си, да организирам общества или да правя планове, ако пренебрегвам моето собствено развитие, защото книги, странични помагала и методи са само далечни инструменти за моето свято призвание. Mоите собствени дух, душа и тяло, са най-прякото средство за свята служба; моите способности и вътрешния ми живот са моите бойни оръжия. Има още
Rado's blog 
