Центъра за изследване Pew Research публикува изключително интересно изследване за бъдещето на световните религии до 2050 г. Методологията, която са разработили може да се намери в самия текст, но някои неща се набива на очи:
Има още
от Джина А. Зурло и Тод М. Джонсън
Някои от големите заглавия във вестниците днес са свързани с намаляването на християнството в северна Америка и Европа. Западна Европа е считана за постхристиянска и изследванията неизменно показват стагнация в религиозните вярвания, посещение и самоопределение. Въпреки това през последното столетие се е случило голямо разместване в християнството от глобалния север към глобалния юг, коeто включва драматичен растеж в места като Африка и източна Азия[1]. Този феномен изглежда продължава и през 21 век. Настоящата статия представя нюансиран анализ на един голям, глобален въпрос за най-голямата световна религия: намалява ли тя или расте?
Има още
от Джим Мемори
Бог издига ново поколение ученици на Исус, които да приемат предизвикателството за достигане на секуларизираните европейски младежи.
Голяма част от това се случва в младежките служения в местните църкви из целия континент, понякога подкрепяни от организации като Josiah Venture[1], които работят с църквите в централна и източна Европа.
Има още
от Джим Мемори
Не само християните от третия свят основават нови църкви. Основаването на нови църкви като цяло се увеличава из цяла Европа, отчасти в следствие на появата на национални платформи за основаване на църкви.
Например видението на CNEF[1] (Национален съвет на френските евангелски християни) да основе евангелска църква на всеки 10 000 души е дало тласък за основаване на нови църкви във Франция. През последните няколко години във Франция нова църква се основава на всеки 7 дена.
Има ощеЦъркви от диаспората, движения за основаване на църкви и следващото поколение
от Джим Мемори
Ще видят ли европейските църкви какво прави Бог на континента? Бъдещето на Европа зависи от това.
В много отношения християнството е направили Европа Европа. Нито един друг континент не е бил изложен на християнското влияние за толкова продължителен период от време и толкова интензивно. И все пак, точно както Европа е първият християнизиран континент тя става и първият дехристиянизиран.
В началото на 19 век доста повече от 90% от християните живеят в Европа и Северна Америка, но в края на 20 век повече от 60% живеят в Африка, Азия, Южна Америка и Океания. Историкът мисиолог Андрю Уелс, който почина миналия месец, е един от първите забелязали и изследвали тази променя в „християнския център на гравитация[1]”.
Мнозина виждат Европа като изцяло пост-християнска или светска, но реалността е много по-сложна. И вън от светлината на прожекторите се случва едно ново евангелизиране на Европа.
Можем да разпознаем три нива, на които то действа: църквите от диаспората, движения и платформи за основаване на църкви и следващото поколение.
Бог използва движенията на хора, за евангелизира Европа.
Миграцията на християни от други места и създаването на църкви от диаспората не е нищо ново за Европа. Такива църкви са част от европейската история. Много европейски градове из Европа имат значително население формирано в следствие на миграция и исторически църкви свързани с диаспората. Въпреки това миграцията от третия свят през последните две поколения е довела до основаване на значителен брой църкви от диаспората на европейска почва, включващи испаноговорящи и/или бразилски църкви, китайски църкви и чернокожи африкански църкви, които са най-многобройните. Само Изкупената Христова църква на Бога има над 750 общности и продължават да основават по 25 нови църкви само във Великобритания[2]. Това е само една от многото деноминации. Ако в някой европейски град има африканска общност там почти сигурно ще има и църква от диаспората, дори ако европейските християни даже не подозират за нея.
Макар че статистиките са обещаващи присъствието на църкви от диаспората не води автоматично до нова евангелизация на Европа. Както отбелязва Херви Квирани: „Африканските християни досега са били много успешни единствено в евангелизирането на други африканци. Много малка част от тях са направили нещо по отношение на европейците. Много от тях са ми казвали: „Това ни принуждава да правим нещата по различен начин, което е твърде неудобно.” Под „да правим нещата по различен начин” те имат предвид да съкратят хвалебните си служби или да развиват евангелизация основа на отношенията. За пастирите, които искат поне да опитат да се включат в мисия сред европейците, тяхното присъствие в Европа ги кара да вярват, че те трябва да бъдат мисионери за европейците. Като такива те се опитват да контекстуализират своите служения за европейците, но това води до твърде малък успех. На повечето от тях им липсва подготовка, която да ги направи способни да разберат как би изглеждала една междукултурна мисия сред европейците[3].”
Въпреки това не можем да прехвърлим цялата отговорност за този неуспех върху водачите на църквите от диаспората. Много от местните европейски църкви или не желаят или не знаят как да помогнат на християните от диаспората да достигнат до местното население.
През пандемията на КОВИД-19 се появяват знаци, че църквите от диаспората и местните еврейски църкви се опитват да започнат междукултурни църкви, които могат по-лесно да достигат до коренните европейци.
Бъдещето на църквата в Европа може в значителна степен да зависи от появата на едно специфично европейско междукултурно християнство[4].
[1] Andrew Walls, The Missionary Movement in Christian History (Edinburgh: Clark, 1996); Walls, The Cross-cultural Process in Christian History (Maryknoll: Orbis, 2002)
[2] Harvey Kwiyani, “Blessed Reflex: African Christians in Europe,” Missio Africanus 3, no. 1 (2017), accessed 2 May 2020, https://decolonisingmission.com/wp-content/uploads/2019/05/Harvey_Kwiyani_Blessed-Reflex-African-Christians-in-Europe.pdf.
[3] Пак там, 45
[4] Anderson Moyo, “An Intercultural Church Perspective on Mission in Europe,” Lausanne Europe Conversation, September 2020, accessed 18 June 2021, https://www.lausanneeurope.org/an-intercultural-church-perspective-on-mission-in-europe; Jim Memory, ‘God’s New Society: Multicultural Churches in Today’s Europe’, Vista 26, no. 1 (2017), accessed 18 June 2021, https://rado76.files.wordpress.com/2021/10/fb2e0-vistaissue26january2017.pdf.
доц. д-р Яница Иванова е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е практически корейски език, нова и най-нова корейска литература, корейска култура, компютърен корейски език, съвременна корейска литература, методика на обучението по корейски
Когато се обсъжда бързия ръст на корейската протестантска църква, най-често разглежданото събитие е Голямото съживление в Пхенян (평양대부흥) през 1907 г. То спомага за формиране на уникалната корейска християнска култура и води до важни промени в обществото. Съживлението се проявява чрез движение за покаяние и стремеж към чист и свят живот. Всъщност, по-важно от количественото измерение на това движение, е насоката, която следва за очистване от грехове, помирение между мисионерите и корейците и единството в църквата
Това не е единично явление в началото на ХХ в., но масово приемане на християнството на полуострова се наблюдава и през 1903 г. в Съживителното движение в гр. Уонсан (원산부흥운동), следва това в Пхенян през 1907 г. и през 1909 г. в Милионното движение (백만인구령운동). Това е наистина уникален феномен, тъй като и в други страни се е наблюдавало такова пробуждане за християнската вяра, но само до две вълни[1].
Има още
д-р Яница Иванова
(Преподавател Кореистика, СУ)
„Често пъти питат хората от църква Манмин каква е тази промяна в живота им. Те отговарят: „Елате и вижте и ще разберете” – казва Джони Ким, презвитер в църква Манмин, отговорник за международните връзки, и председател на най-голямата корейска християнска телевизионна мрежа GCN (Global Christian Network) на 7.09.2017 г. в предаването „Среща” в Българска Християнска Телевизия. В предаването той твърди, че църквата се посещава редовно от 2 млн. души и служи общо на 11 000 църкви, което я прави една от най-големите църкви в света. Има още
ПРЕБРОЯВАНЕТО НА КИТАЙСКИТЕ ХРИСТИЯНИ
християните в Китай са колкото членовете на комунистическата партия
от Родни Старк, Байрън Джонсън и Карсън Менкън
През по-голямата част от 20 век западните интелектуалци вярваха, че китайците са имунизирани срещу религия, един имунитет, който предшества идването на власт на комунистите. Когато през 1934 г. Едгар Сноу се пошегува, че „в Китай опиумът е религията на хората” мнозина академици и медийни експерти се усмихваха в съгласие и отричаха, че има милиони китайци обърнати от християнските мисионери. За последните се казваше, че единствено „оризови християни,” цинични души, които се въртят около мисионерите заради облагите, които поучават. След това през 1949 Мао Дзедун дойде на власт. Религията беше обявена извън закона и социолозите масово смятаха, че Китай скоро ще се превърне в един модел на напълно секуларизирано пост-религиозно общество.
Но не стана така. Вместо това вярата в идващия пост-религиозен Китай се оказа опиумът на западните интелектуалци. Китайските християни от 1949, подигравани на запад се оказаха толкова „несериозни,” че устояха в продължение на десетилетия кървави репресии като през цялото време броят им растеше. И когато официалното гонение отслабна християнството в Китай започна да расте с удивителни темпове. Има още
ЧЕТИРИ НЕЩА, В КОИТО СЪВРЕМЕННАТА И РАННАТА ЦЪРКВА НЯМАТ НИЩО ОБЩО
от Престън Спринкъл
Често чувам християни да казват, че трябва повече да приличаме на ранната църква. И трябва да призная, че и аз съм бил един от тези християни. Но ако се замислим малко, какво означава това, чудя се колко ли биха предпочели да си останат в нашите църкви, в 21-ви век. Защото всъщност, християните от първи век са се придържали към един набор от ценности, който драстично се различава от повечето християнски ценности днес. Има още
Китайски корени на християнството в Корея
oт Яница Иванова
гл. ас. СУ специалност Кореистика
Човек, попаднал за пръв път в Република Корея, се очудва на множеството ярки червени неонови кръстове, с които е обсипан нощният пейзаж на страната. Разположени върху ултрамодерни или готически сгради, кръстовете привличат вниманието към мястото за поклонение. През деня в метрото и по оживените улици на Сеул хора, снабдени с уредба и микрофон и с преметната през рамото и кръста лента с надпис „Изповядайте греховете си и ще бъдете спасени” или „Алелуя! Исус е жив”, цитирайки различни стихове от Библията, призовават минувачите да се покаят. Раздават брошури с есхатологична тематика или карта на метрото с обозначено мястото на църквата, която те посещават, покани за богослужение или специално събитие в църквата и т.н. Има още
БОГОСЛОВИЕ ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ЦЪРКВАТА
от Филип Дженкинс
В нашето време сме свидетели на един необикновен феномен: практическото изтриване на една църква от място където тя е съществувала в продължение на почти 2000 г. Съдбата на християните в Ирак ни напомня, че напредъка на църквата не е постоянно възходяща линия.
В своята книга излязла през 2002 г. The Next Christendom: The Coming of Global Christianity историкът Филип Дженкинс говори за света, към който се е запътило християнството. В последните си книги Тhe Lost History. of Christianity: The Thousand–Year Golden Age of the Church in the Middle East, Africa, and Asia–and How It Died (HarperOne, 2008) той ни казва откъде то идва. Професора от Penn State University Дженкинс първо отбелязва, че вярата не е вкоренена в нито една култура. „Колкото повече се вглеждате в историята толкова повече осъзнавате, че християнството не е само европейска религия,” казва той. „Тя е европейска, но също така и азиатска и африканска. Тя има дълга история на развитие в множество различни култури.”
На второ място Дженкинс ни показва как и защо църквите в цял един регион умират. Има още
ОТ ХАМАС КЪМ ХРИСТОС
По-долу ще намерите връзки към едно предаване на Fox News (със субтитри н български) за промяната в живота на Мусев Хасан – син на един от лидерите на движението Хамас – след като среща Христос. Макар журналистите донякъде да преекспонират историята репоратажа все пак е хубав.
Виж също: Мюсюлманин, воювал против християните, става християнски мисионер
Щрихи от историята на християнството в Корея
от Яница Иванова
гл. ас СУ специаност Кореистика
Още при влизането си в Южна Корея обикновеният посетител не може да не се изненада от многобройните кръстове навсякъде в страната. Първото, което се набива на погледа не са будистки храмове или символи на шаманизма, но католически или протестантски църкви, помещаващи се в различни по архитектура ултрамодерни сгради. Вечер по-големите населени градове са като грандиозна футуристична картина, изпъстрена от ярки червени неонови кръстове. Всяка една църква разполага с един или няколко такива, които, ако сградата е ниска, се поставят на метална стойка тип „айфелова кула“, за да се извисяват над останалите сгради и да се вижда отдалеч местоположението на мястото за по- клонение. Съществува практика, която все още предизвиква недоволството на полицията – обичаят на всички протестантски църкви да провеждат събрания за утринна молитва в пет сутринта и с това създават работа на полицаите поради задръстванията в този час на деня. Има още
МИСИЯ НЕВЕРОЯТНА
Южна Корея изпраща повече мисионери от всяка друга страна освен САЩ. И не след дълго тя ще бъде номер
от Роб Мол
Самюел Канг не изглеждал подходящ избор за водач на най-бързо растящо мисионерско движение в света. Той бил роден в Япония по времето когато японската империя налагала насила чужди шинтоистки вярвания на корейците.
След края на втората св. война семейство Канг се върнало в Корея и израснало дълбоко посветено в своята християнска вяра.. Семейство Канг посветили Самюел на Бога и му казвали: „Ти ще станеш пастир.“
Канг се бунтувал. „Аз не желаех да приема, че моите родители са ме посветили на Бога без моето съгласие,“ казва той. В продължение на години той се противопоставял на Божия призив. Но когато бил на 20 г. сърцето на Самюел се смекчило и той се почувствал принуден да предаде себе си на Бога. „Никой не може да избяга от Неговия суверен призив,“ казва Канг. Има още
ЛОВЦИ НА ДУШИ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
най-баптисткия щат в света – Нагаленд – се превръща в център на междукултурна мисия
от Мамприт Синг
„Ако бяхте срещнали предците ми преди 100 г главата ви вероятно щеше да украсява тази гостна стая,“ опитва се да бъде остроумен Пиото Кала. Той говори на група посетители докато си припомня продължилото цяло едно столетие пътешествие на племето нага от лова на глави до християнството. Има още
ГЛАДНИ ЗА ИСУС
Свидетелството на китайски пастир за това как е бил призован вън от Египет към успешно градско служение
Бенджамин, пастор в една група градски домашни църкви в Китай завършва своето следване в една семинария на западния бряг. Наскоро той даде обширно интервю пред редактора на Християнството днес, Роб Мол за това как е дошъл до Христос и е започнал да служи и за промените, които то е донесло в Китай. Има още
БЕЛЕЖКИ ЗА ГЛОБАЛНАТА ЦЪРКВА
от Фил Дженкинс
Наскоро пътувах с такси от летище Охаре до центъра на Чикаго. Моят приятелски настроен шофьор се оказа нигериец от племето юруба. Тъй като движението ни предоставяше много време за разговори аз скоро научих, че той е пастор на една нигерийска църква, за която бях писал спадаща към т. нар. Църкви Аладура. Всъщност той беше племенник на пророка основал църквата и когато посещавал САЩ той обикновено отдявал в апартамента на своя племенник. Този образ ме обезпокои: изхождайки от СЗ аз винаги си представях пророците да лягат в пещери или да полагат глави под дървета, а не в удобни апартаменти в Чикаго. Още един библейски стетеотип се разби на парчета. Има още
СВИДЕТЕЛИ
необикновени моменти в обикновена обстановка
от Гари Гнидовик
За около седмица и половина по време на пътуването си в Китай аз се справях доста добре. Научих се как да общувам с таксиметровите водачи, открих пътя си до автобуса и по-важното, справих се с мандаринско меню.
Но гордостта предшества падението. Рано една вечер докато търсех църквата Три селф аз паднах право в една отворена шахта. Тя се намираше по средата на претъпкана пешеходна зона в оживен пазарен район на Тайюан в провинция Шанхай. Китайците знаят как да внимават за подобни опасности, но аз дори не предполагах,ч е съществува такава. Има още
„ОГРОМНА ПРОМЯНА“ В УИЛОУ КРИЙК
Влиятелна мегацърква се оттегля от службите за търсещи
от Мат Бранау
След като в продължение на 3 десетилетия е развивала служби за търсещи хора предназначени да доведат до растеж на църквата Уилоу крийк къмюнити Чърч сега планира в своите седмични служби да наблегне върху изграждането на християните, така че те да могат те да растат в своята вяра.
Промяната идва в резултат на 4 годишно изследване, което беше публично оповестено за първи път миналото лято в Revеal: Where are you? – книга написана в съавторство с изпълнителния пастор Грег Хоукинс. По време на годишната конференция за студентско служение през Април Хоукинс каза, че Уилоу Крийк също така ще смени службите в средата на седмицата с класове по богословие и изучаване на библията. Има още
ОГРОМНА КРАЧКА НАПРЕД
Как китайските вярващи променят обществото по чуден начин
Йов и жена му станали християни по начин, по който повечето китайци стават: една приятелка, която посетила семейството в техния дом просто споделила благовестието. „Тя ни гостува за 24 часа и през 20 от тях проповядва благовестието“, разказва Йов за случилото се преди 5 години.
Това е начина, по който християнството се разпространява в Китай: от човек на човек. Доскоро църквите не са спонсорирали публични евангелизации или нещо, което властите могат да приемат за нарушение на реда.
Веднага щом Йов и жена му станали християни, семейството, и двамата медици и професори, се натъкнали на най-голямото препятствие пред християните в Китай. Къде е църквата? Сега Йов знае, че в неговия град има множество църкви, но преди 5 години той не знаел за нито една. По съвета на тяхната приятелка те започнали група за изучаване на библията. След 4 месеца имали повече от 100 посетители и било време да започнат църква. Има още
ПОКАЯ ЛИ СЕ УИЛОУ КРИЙК?
част 2
Грег Хоукинс говори за истината около ОТКРИТИЕ
Приятели,
Аз съм развълнуван от множеството коментари, които се появиха в блогосферата относно Отркитие. Но аз прочетох достатъчно от тях, за да смятам, че би било полезно да кажа няколко думи по три въпроса. Вярвайте ми. Аз не желая да налагам някакъв контрол, а единствено да запълня някои неясноти. Има още
ПОКАЯ ЛИ СЕ УИЛОУ КРИЙК?
Част 1
Защо най-влиятелната църква в Америка не казва „Направихме грешка?“
Малцина няма да се съгласят, че Уилоу Крийк къмюити чърч е една от най-влиятелните църкви в Америка през последните 30 г. Уилоу. Чрез своята асоциация тя представя едно голямо, прагматично и всеобхватно видение за църквата. Това видение е било силно повлияно от методите на светския бизнес. Джеймс Тутчел, в своята книга Shopping for God казва, че пред офиса на Бил Хайбълс виси плакат, който казва: „Какъв е нашия бизнес? Кой е нашия клиент? Какво цени клиента ни?“ Директно или индиректно, тази философия на служение – че църквата трябва да наподобява голяма кутия, която предлага програми за хората от всяко ниво на духовно развитие, които те могат да ползват и да се включват – е повлияла на всяка евангелска църква в страната. Има още
ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ В БРАЗИЛИЯ
перспективи за растежа на църквата
от Джейсън Биас
Бразилия предлага един от най-големите примери за експлозивен растеж на евангелските и петдесятните църкви в южните испаноговорящи области на Америка. Според съобщенията 40 нови църкви се отварят всяка седмица само в Рио де Жанейро (за 50 реала – около 23$ можете да регистрирате своята църква пред правителството). Броят на петдесятниците в света се изчислява между 115 и 400 милиона. Със скоростта, с която те растат в момента за 50 години техния брой ще достигне ще 1 милиард. Има още
Уилоу крийк намира недостатъци в своя модел
Уилоу крийк комюнити чърч мегацърквата в чикагското предградие, която се е превърнала в модел за някои от най-големите църкви в страната е основана преди повече от 25 г. задавайки въпроса: „Защо хората не ходят на църква?“ Сега лидерите на църквата търсят нови начини да ги задържат след като последните проучвания показаха, че духовния растеж на посетителите не съответства на тяхното включване в дейностите на църквата. Има още
РАЗНОЛИКОТО ЛИЦЕ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
от Майкъл Бордокс
След като стана президент на Русия Владимир Путин заяви, че „когато служех за КГБ в Германия винаги носех кръст под ризата си.“ Независимо, дали някой вярва на това изненадващо твърдение няма съмнение, че Путин прие Руската православна църква като партньор в своя проект за силна, нова Русия. През една от първите великденски недели в своя офис той заяви: „Масовото празнуване на Великден е явно доказателство за възраждането на духовните устои на нашето общество. Вярвам, че заедно с църквата ще осъществим духовното възраждане на една силна, просперираща Русия в 21 век.“ Има още
Rado's blog 