Коя Троица? Чий монотеизъм?


„Това, което аз предлагам е едно пълнокръвно четене на Писанието. Както казва Дейвид Йего: „древните богослови са били прави да твърдят, че никейското homoousion не е нито наложено отвън на новозаветните текстове нито извлечено от разстояние от тях, а описва един модел на отсъждане, който се намира в тези текстове, в текстурата на духовното описание на Исус и Богът на Израел.” Или както се изразява Кевин Роу, съществува една „егзегетична необходимост” за учението за Троицата понеже „съществува една органична връзка между библейското свидетелство и ранните изповеди, при което изповедите служат като херменевтични пътеводители за четене на Библията понеже на практика самият библейски текст изисква изповедалните формулировки.”

Учението за Троицата не просто стои или пада на отделни стихове от Писанието, които „доказват” (или не успяват да докажат) това учение. Учението се е появило на първо място поради начина, по който първите християни са преживявали своята опитност с Исус и поради начина, по който това е засвидетелствано в Писанието. Важно е също, че поклонението на Исус – и поклонението на Бога разпознат както Отец, Син и Свети Дух – е катализаторът за развитието на учението на първо място! Това е нещо, което би било добре съвременните богослови да запомнят. Учението за Троицата не е просто един труден математически проблем, който трябва да бъде решен по някакъв начин от умните логици, нито е просто объркан набор от очевидно противоречащи си твърдения, които трябва да бъдат подредени по някакъв начин, за да можем да вярваме в тях. Учението за Троицата на първо място е един опит да се отговори с поклонение на единственият Бог, Който съществува – Богът, Който съществува вечно в любещото общение на вътрешнотринитарния живот, Богът, Който като Отец изпраща Синът за спасението на света, Богът, Който като Син се въплъщава заради нас и нашето спасение и Богът, Който като Дух днес присъства с църквата и света.”

(Томас МакКол)

„В крайна сметка учението за Троицата е едно практично учение с радикални последствия за християнския живот…Казва ни се, че Бог е ориентиран към отношения по своята същност, възторжен, плодороден, жив като страстна любов. Божественият живот е и наш живот. Сърцето на християнския живот е да се съединим с Бога на Исус Христос посредством общение един с друг. Следователно учението за Троицата в крайна сметка не е учение за абстрактната Божия природа, не за Бога отделен от всичко, което не е Бог, а едно учение за Божия живот с нас и за нашият живот един с друг….Това продължаващо откровение и действие на Бога е удачният източник за разсъждения върху богословската етика, духовност, екслесиология и литургичният и общностен живот на църквата.”

(Катерина ЛаКугна)

Реклами

Глупакът и еретикът


Резултат с изображение за the fool and the heretic

от Роб Барет, The Colossian Forum

Заобиколени сме от все повече несъгласия. Днешните несъгласия отиват отвъд простата разлика в мненията. Те все повече се характеризиреат с разрив в отношенията. Когато научих, че си гласувал за този кандидат просто заключих, че нещо с теб трябва да не е наред. И ти мислиш същото за мен понеже съм гласувал за другия. Ние се поглеждаме един друг и се питаме: „Как е възможно той да мисли по този начин?” Умът ни не побира как някой може да схване нещата толкова погрешно. И чувството е взаимно. Има още

Какво е евангелието?


Резултат с изображение за Neither jew nor greek Dunn

Джеймс Дън прави изключително проницателен коментар относно смисъла на думата „евангелие.“ Говорейки за Марк, който вероятно е първото написано евангелие, той обръща внимание че неговият автор, съзнателно или не, на практика създава нов литературен жанр – наречен именно евангелие. Последният е припознат като такъв от ранните християни и се налага в историята. Фактът, че днес ние наричаме първите четири книги от Новия Завет с това име би трябвало да ни подскаже нещо важно за съдържанието на понятието.

По-нататък Дън пише:

Наричайки историята на цялостната мисия на Исус,  а не само Неговата смърт и възкресение „евангелие“ Марк подчертава, че двете неща не могат да бъдат разделяни. Смисълът на Исусовата мисия не може да бъде схванат напълно отделно от Неговата смърт и възкресение, но и пълното значение на смъртта и възкресението на Исус не могат да бъдат схванати отделени от контекста на Неговата мисия като цяло. Да се цени мисията на Исус разделена от Неговата смърт и възкресение би означавало тя да се изкриви. Но да се цени описанието на Исусовата смърт и възкресение отделена от Неговата мисия като цяло би било еднакво подвеждащо.  Евангелието за страданията на Исус било централната, но не и единствената част от посланието за Божието царство.“

Днес, когато голям брой християни и дори цели църкви са склонни да прегръщат едно евангелие, което не просто набляга на кръста, но изключва всичко останало от живота на Исус като второстепенно това е чудесно и необходимо напомняне. Може дори да се окаже, че някои от тези, които гласовито претендират, че познават най-добре евангелието всъщност са изрязали големи и важни части от него.

Христос и Библията


Приближавайте се при Бога и ще приближава и Той към вас – Самият Той, макар че Той може да използва различни канали и инструменти. Това може да е Павел, Къфа или Аполос, може да е утеснение или багоденствие, може да е гласът на природата или на провидението, може да са думите или примера на някой християнин. И все пак това е Самият Бог. Но от всички инструменти и канали записаното слово е от най-голяма важност, то остава върховно. Най-вече чрез Писанието душата бива привлечена към живия Бог. То е голяма помощ в това както и велико свидетелство. Писанието не е заместител на приближаването на Бога към нас, то е единствено каналът. Писаното слово от миналото може да стане живо слово за настоящето. Не че Бог е говорил в далечното минало и записа на Неговите дела и думи, Неговото откровение, е било въплътено по един съвършен начин и запазено за нас в Писанието. Това е вярно. Но Бог не ни е дал Библията, за да млъкне сега Самият Той и да остави Библията да говори вместо Него и да  и да бъде гарант за Него. Но Самият Той може, чрез Своето слово да говори, да утешава и да утвърждава душата, изпълвайки я със Своята светлина и любов. Има още

Единение с Христос


index

Единението с Христос е централното новозаветно описание на християнската идентичност, живота на спасение в Христос. То включва даването на нова идентичност при която в Христос прошката и новия живот са приети чрез Духа. Единението с Христос означава да пребъдваме в Лозата Христос. То означава, че Божия Дух е излян, за да направи живота и учението на Христос реални за нас. To включва нашето поклонение, призванието ни в света и нашето свидетелство като църква. Единението с Христос е обобщение на самото благовестие – един ключов образ, който събира заедно множество мотиви от библейското свидетелство. Както казва един библейски учен, в обяснението на библейския израз „да бъде в Христос“ се съдържа християнското свидетелство и опитност.

Billings, J. Todd. Union with Christ: Reframing Theology and Ministry for the Church (Kindle Locations 140-144). Baker Publishing Group. Kindle Edition.

Колко от вас са обръщали внимание на честотата, с която се срещат в Новия завет изразите „(ние) в Христос“ и „Христос в нас“ (които не са равнозначни)? А колко често сте чували да се разяснява какво означават те, както темата за свързването на християнина с Христос чрез вяра и да се подчертава централната им значимост ?

Богословието и огледалото на Писанието

Цитат


51yopwchvml-_sx331_bo1204203200_Основната задача на евангелското богословие е да каже, на основата на Писанията, какво Бог прави в Христос и след това да покаже как да живеем това на практика. Казано по друг начин: целта на евангелското богословие  да помогне да се създаде общност от ученици, хора, които са разбрали и отговорили на реалността на благовестието – хора, които са станали „малки Христосовци“ и по този начин изпълняват своето призвание да живеят като Божии образи.

Надеждата на благовестието ни кара да гледаме напред (винаги обновяващи се). Знанието, че днешните християни не са първите приели благовестието ни кара да гледаме назад и да се учим от миналото (винаги връщащи се).

Евангелското богословие е едновременно надежда и наследство. Именно тази динамична позиция, разположено между миналото и бъдещето, прави евангелското настояще един момент зареден е есхатологично значение (винаги отговарящи): „Днес ако чуете гласът Му не закоравявайте сърцата си“ (Евреи 3:7-8, 15; 4:7 ср. Пс. 95:7-8). Амбицията на евангелското богословие е да се върне назад към това, което Божиите хора са чули в миналото, да обнови уморените традиции и да отговори с готовност и покорство на Божият призив да вървят напред в настоящето.

Vanhoozer, Kevin J., Treier, Daniel J. Theology and the Mirror of Scripture: A Mere Evangelical Account (Studies in Christian Doctrine and Scripture). IVP Academic, 2015.

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието? – 6


от Ръшел Муур

index

Един от основните въпроси за човешките права днес е свързан със законите за богохулството. Те обикновено съществуват в ислямския свят в момента и са използвани срещу християните, евреите и други религиозни малцинства. На практика всички западни християни биха били против подобни държавни преследвания и биха застанали солидарни с преследваните си братя и сестри в Христос. Но си заслужава да се запитаме защо. Ако притежаваме християнско мнозинство (на практика, а не просто като себеутвърждаваща идентификация), с волята да прокараме всички закони, които желаем, би ли било справедливо да поставим извън закона исляма, атеизма или нещо друго? Не. Прокарването на подобни закони е едно отхвърляне на вярата изповядвана от тези, които желаят да ги прокарат. Една религия, която се нуждае от светска сила, за да наложи подчинение на своите вярвания е религия, която е загубила вяра в Божията сила. Има още

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието? – 5

Цитат


от Ръшел Мъуур

index

Ние трябва да разпознаваме мракът на нашата култура на смъртта когато тя се появява в собствените ни гласове. Удивен съм когато чувам тези, които претендират за името на Христос и които ясно изповядват, че са „за” живота, да говорят за имигрантите с презрение като за „онези хора,” които „източват нашите ресурси за здравеопазване и благополучие.” Възможно ли е да не виждаме действието на същите дуехуманизиращи стратегии, които се използват при активизма в полза на абортите за „заченатия продукт” и гневният национализъм, който нарича детето на майката-имигрантка „тежест?” В своя корен това е неспособност да видим кои сме всъщност самите ние. Има още

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието – 4?


от Ръшел Муур

index

Една църковна култура информирана от Царството трябва да започне от тук. Ако ще бъдем хора, които се застъпват за правото на живот ние трябва да отхвърлим идолите си. Маргинализацията на църквата в едно светско общество може да ни даде възможност да направим това. След едно поколение християнски църкви подчертаващи, понякога явно, а понякога не, финансов и политически просперитет, чудно ли е, че докато подкрепата на живота се движи от гласуване за кандидати до справяне с нежелана бременност, толкова много църковни членове се плъзгат в мрака на най-близкия голям град с една виновна съвест и плик пълен с пари? Мамона е ревнив бог и е въоръжен до зъби. Ние трябва да създадем една формирана от Царството култура в нашите собствени църкви, която постоянно да свети със светлината на Христос там където тези лъжливи богове съществуват сред самите нас.

След това ние трябва да покажем какво означава да вярваме, че живота на човека се състои в нещо повече от изобилието на неговите притежания. Ние правим това, първо, като разпознаваме, че борбата за живот не е въпрос просто на църквата срещу света, а на Христос срещу църквата. Ние трябва да се покаем за начина, по който ние, понякога дори без да знаем това, оценяваме силните повече от безпомощните. Нека да спрем да издигаме нашите църковни свидетелства и публикации как Бог е „благословил” милионерите, които дават десятък. Нека да престанем да възвеличаваме атлетите-знаменитости и кралиците на красотата като доказателство за Божието благословение. Нека да покажем, че Бог ни е благословил в един Христос, Който никога не е имал успешна кариера или балансирана банкова сметка, но Който е бил благословен от Бога с живот и с деца, които никой не може да изброи, от всяко племе, език и народ.

Какво би означавало за вашето свидетелство в подкрепа на живота ако местната ви църква има дякон или водач на хвалението със синдром на Даун? Какво би означавало за нашето свидетелство в подкрепа на живота ако човека, който чете Писанието следващата Неделя не умее да се представя добре, а вместо това е заекващия глас на една възрастна жена в началните стадии на деменция? Това би изпратило сигнал, че животът е повече от приписваната му полезност.

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието – 3


от Ръшел Муур

index

Преди няколко години чух един лектор да говори за църковни служения на милост към бедните и уязвимите. Тълпата в залата, всички евангелски християни, изглежда бяха съгласни с говорителя понеже – както един от тях се изрази – социалните служения ни дават възможност да споделим с тях благовестието и прибавят достоверност на това, което казваме. Говорителят се съгласи, че това е вярно, но след това смени темата и продължи да говори за един приют, който се намирал близо до неговата църква, в който живеели силно когнитивно увредени деца. Хора от църквата посещавали дома всеки ден, за да решат косата на тези деца, да им пеят и понякога просто да стоят тихо и да държат ръцете им. Децата, каза той, вероятно дори не осъзнавали тяхното присъствие. „Те не бяха в състояние да чуят и да отговорят на благовестието,” каза той. „Тогава има ли смисъл нашето служение към тях?” Разбира се, че има. Служението си „струва” поради същата причина, поради която си е стрували приятелите на Исус да умият и помажат тялото Му с аромати след Неговата екзекуция. Това е бил начин да Го почетат, да Го обичат, да Го забележат. Той ни казва когато застава до маргинализираните хора – бедните, неродените, сираците, овдовелите, сакатите, старите – вие стоите с „най-малките от тези,” Моите братя (Матей 25:24). И когато ние се грижим за тези братя, ни казва Исус, ние разпознаваме, че Той също е там….

Абортите, мъченията, евтаназията, несправедливите войни, расистките предразсъдъци, угнетяването на имигрантите, тези неща не са просто „груби” (макар че са такива). Те са част от продължаващата война срещу самият Божий образ, такъв какъвто ни е разкрит в Исус от Назарет. Исус се идентифицира с човечеството – в цялата наша слабост и уязвимост. Той не пристигна напълно пораснал, на бял кон в Ерусалим. Той прие човешката природа във всяка фаза на нейното развитие – от „ембриона” до детето и след това до мъжа. Той беше заченат като сирак – без земен баща – и животът Му зависеше от осиновилият го баща, който беше готов да жертва плановете за собствения си живот, за да го защитава и отгледа (Матей 2:13-15). Той живя като мигрант беглец в чужда страна, която отдавна беше враждебна към неговата. Той умря безпомощно конвулсирайки на един кръст, зависим от другите хора дори за водата, която пиеше. Дори в смъртта Си Исус се причисли към разбойниците и беше положен в чужд гроб. Исус в Своята човечност не беше „успешен” сам по себе си.

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието – 2


indexОще едно добро попадение на Ръшел Муур.

Ние сме свикнали да виждаме евангелски християни и католици да стоят заедно пред клиниките за аборти, молещи се в съседните улички като протест срещу извършващото се в тях. Те стъпват по асфалтираните пътища, водещи безгласните към бесилката – и те правят това заедно. Движението в подкрепа на живота е мобилизирало, и слава Богу, един икуменизъм в окопите, в който хора с различни перспективи работят заедно в защита на човешкия живот.

Но има и една друга, по-мрачна реалност, един различен вид икуменизъм – икуменизма на чакалнята. Ние не мислим често как евангелските християни и католиците седят заедно вътре в същите тези клиники за аборти очакващи тяхната бременност да бъде прекратена. Има още

Как да комуникираме с културата без да губим благовестието


indexТези дни чета книгата на Ръшел Муур Onward: engane the culture without losing the gospel. Определено е интересно четиво като на някои места има много добри попадения. Макар да пише за американската култура, която е доста по-различна от нашата човек със сигурност може да намери удачни аналогии. 

В началото на своето служение аз се намерих в центъра на културна война без каквато и да е идея къде се намират окопите. Бях младежки пастир в родния си град, на улицата, която водеше до военновъздушната база. Подобно на всеки друг евангелски младежки ръководител постоянно получавах обяви от различни издателства, които ми обясняваха как мога да бъда „в крак“ с „днешните тийнейджъри“ обикновено като достигна до тях посредством полупияната култура. Аз не успявах да направя това, така че просто се върнах към това да бъда себе си и проповядвах благовестието по най-добрият начин, по който бях в състояние. Има още

Към проповедниците


от Анди Стенли

511By5Wn9vL._SY344_BO1,204,203,200_

Всеки човек, който учтиво стои във вашето събрание и ви слуша в неделя сутрин се намира само на едно решение разстояние от морално, финансово или семейно падение. Всеки един от тях. Мнозина обмислят възможности, последиците от които ще ги преследват през остатъка от живота им. Има съпрузи, които се люшкат на ръба на изневярата. Съпруги, чието положение е непоносимо. Двойки давещи се в море от дългове. Тийнейджъри, които са тук понеже родителите им са ги заставили да дойдат. Млади мъже, на които им е казано, че са гейове и млади момичета на които са им казали, че тяхната стойност зависи от физическата им красота.

Те седят там. Тихи. Очакващи. Съмняващи се. Какво ще направите? Какво ще кажете?

Това е света, към когото сте призвани да се обърнете. Това са въпросите, с които сте призовани да се сблъскате. Много е заложено на карта. Мнозина се намират в опасност. Добата новина е, че страниците на Писанието са пълни с принципи, разкази и истини, с които да се обърнете към тези нужди. Въпросът, на който трябва да отговорите е до каква степен сте готови да създадете една система, която истински да достига до вашата публика? Готови ли сте да изоставите определен стил, подход, система, които са били създадени в друго време и пригодени към култура, която вече не съществува? Готови ли сте да пристъпите извън комфортната си зона, за да пристъпите в животите, които Бог е поверил на вашата грижа? Готови ли сте да направите промени? Обмисляли ли сте да изхвърлите своите алитерации, акростихове и планове съставени от 3 точки и да говорите на хората по начин, по който те ще ви разберат? Ще общувате ли с тях така, че да донесете промяна в живота им?

Легализмът


index

Когато един човек е подтикван към покорство ужасен от Божия гняв открит в закона, а не привлечен от вяра в Неговата любов открита в благовестието; когато се страхува от Бога поради Неговата сила и справедливост, а не поради добротата Му; когато вижда Бога повече като отмъщаващ съдия отколкото като състрадаващ приятел и баща и когато мисли за Бога като за страшен в Своето могъщество вместо като безграничен в любов и милост той показва, че е под властта или поне под влиянието на един легалистичен дух.

John Colquhoun, A Treatise on the Law and Gospel, D. Kistler, ed. (Edinburgh, 1859; Soli Deo Gloria, 1999), pp. 143–44.

За християнското учение


от Августин Блажени

index

Всеки, който мисли, че разбира Божиите писания, или някоя част от тях, но не може чрез своето разбиране да изгради тази двойна любов към Бога и ближния все още не е достигнал до тяхното разбиране. Всеки, който извлича от тях някаква идея, която е полезна в подкрепа на тази любов, но пропуска да каже това, което авторът явно има предвид в текста не е направил голяма грешка и със сигурност не е лъжец. В лъжеца има желание да каже нещо погрешно и затова има мнозина, които искат да лъжат, но никой, който иска да бъде излъган.

Всеки с тълкуване на Писанието, което се различава от това на автора се лъже, но не понеже Писанията лъжат. Ако, както започнах да казвам, той се е излъгал с някаква идея, която изгражда любовта, която е целта на заповедите, той се заблуждава по същия начин, по който един пътник се отклонява от пътя, но все пак достига до мястото, към което води пътят като минава през полето. Но той трябва да бъде поправен и да му бъде показано, че е по-добре да не се отклонява от пътя, за да не би навикът да се отбива да го накара се отклони или дори изцяло да се заблуди.

Августин Блажени, За християнското учение

Защо Бог няма да си отиде


от Алистър МакГрат

Резултат с изображение за Alister McGrath

Току що бях завършил една лекция в Лондон в началото на 2010. Един млад човек дойде при мен и помоли да сложа автограф на книгата Christian Theology: An Introduction. Попитах какво го е накарал да следва богословие. Той ми каза, че е прочел книгата на Ричард Доукинс „Делюзията Бог” преди около година и тя му се сторила толкова нечестна, че почувствал нужда да чуе и другата страна. Така той започнал да посещава църква. След време почувствал,ч е не може да вярва повече на една пародия след като се бил сблъскал с действителността. Обърнал се към християнството – радостно и доброволно. „Без Доукинс,” каза ми той, „никога нямаше да се замисля сериозно за Бога.”

След като подписах книгата му младият човек ми каза, че има богословски въпрос. Тъй като Делюзията Бог се оказала средството за неговото обръщение трябва ли да благодари на Бога за Ричард Доукинс в молитвите си?

Все ще мисля по този въпрос.

Евангелието в един плуралистичен свят


851927

от Лесни Нюбиген

„Не можем да мислим освен посредством езика. Езикът въплъщава начините, по които една общност във времето се е научила да схваща своят опит по смислен начин. Той изразява концепциите, които формират нашето разбиране. Езикът е научен единствено когато, от най-ранното си детство, ние го използваме по начина, по който нашите родители, учители и по-възрастни съвременници го използват. Чрез научаването на езика ние биваме въвеждани в една традиция и няма начин да развием способностите си да мислим освен чрез използването на този език….

Развитието на една рационална традиция никога не е отделена от социалните, политическите, военните и културните промени, през които преминава обществото, за което говорим. Традицията никога не е нещо несвързано с тях. Рационалността, която е приета е част от и се съдържа в цялостния живот на общността. Тя отговаря на новите опитности, които тази общност преживява – без значение дали те идват отвън или отвътре. Мисловната традиция не е някакъв безтелесен дух, който притежава живот отделен от цялостния живот на обществото, което носи тази традиция. Рационалността е въплътена в това общество с всичките му елементи и допълнения, конкретност и случки…..

Разумът не оперира във вакум. Способността на човешкия ум да мисли рационално се развива единствено в една традиция, която сама се развива от опита на предишните поколения…Дефиницията на това какво е разумно и какво не е ще бъде определена от традицията, в която даденият въпрос се дискутира….

Ние абсорбираме структурите заслужаващи доверие чрез нашите многообразни традиции подобно на лещите на нашите очила. Това не е нещо, което ние гледаме, а нещо през което гледаме, за да можем да видим света. Лещите на нашите очила изпълняват точно функцията, която лещите на собствените ни очи са създадени да изпълняват. В този смисъл те са част от самите нас. Ние ги обитаваме. Същото е вярно и за голяма част от нашата култура – нейният език, нейните образи, нейните концепции, начините, по които тя разбира нещата и по които действа. Едва когато бъдем изложени на една напълно различна култура и на различен език оформен от напълно различна история ние можем да се обърнем назад и да видим, че това, което винаги сме приемали за даденост е само един начин да виждаме нещата….

Тази реалност оказва огромно влияние върху начина, по който четем Библията. Очевидно е, че ние нямаме начин да разберем Библията освен чрез мисловните концепции и категории, с които ни е снабдила нашата култура през цялото ни интелектуално формиране от най-ранно детство.”

Лесли Нюбиген, The Gospel in a Pluralist Society

Делението на Закона


ДЕЛЕНИЕТО НА ЗАКОНА

от Скот Дювал и Даниел Хейс

index

В продължение на много години традиционният подход за тълкуване на старозаветния Закон е бил да се подчертава разликата между морални, граждански и церемониални закони. Като морални закони са били определяни тези свързани с надвременни истини относно Божието намерение за човешкото поведение. „Да обичаш ближния като себе си” е добър пример за т. нар. морален закон. Гражданските закони описват аспекти обичайно разглеждани от съдебната система. Те са свързани със съда, икономиката, земята, престъпленията и наказанията. Пример за граждански закон можем да видим във Второзаконие 15:1: „В края на всяка седма година да опрощаваш дълговете.” Церемониалните закони са тези свързани с жертвите, празниците и дейността на свещениците. Например Второзаконие 16:13 казва на израилтяните да „празнуват празника на Шатрите за седем дена след като прибереш житото си и виното си.” Има още

Ограниченията на благодатта


index

Не хвърляйте бисерите си на свинете нито давайте свято нещо на кучетата, за да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат да ви разкъсат.” (Матей 7:6).

Обещанието на благодатта не трябва да бъде пропилявано – то трябва да бъде пазено от безбожните. Има хора, които не са достойни за светилището. Прогласяването на благодатта има своите граници. Благодатта не може да бъде прогласявана на никой, който не я разпознава, разбира или желае. Такъв човек не само че омърсява самото светилище, не само, че този, който съгрешава така ще бъде виновен срещу пресвятото, но освен това злоупотребата със светото нещо ще се обърне срещу самата общност. Светът на когото благодатта е подхвърлена като някаква сделка ще се отегчи от нея и не само ще стъпче светинята, но и ще разкъса ония, които му я натрапват. Заради самата нея, заради грешника и заради общността светинята трябва да бъде пазена от евтино предлагане. Благовестието е защитавано чрез проповядването на покаянието, което нарича греха грях и обявява грешника за виновен. Ключовете, които развързват са защитавани чрез ключовете, които връзват. Проповядването на благодатта може да бъде защитено единствено чрез проповядването на покаяние.”

Дитрих Бонхофер (Statements about the Power of the Keys and Church Discipline in the New Testament.)

Сигурност


Evangelicals & Scripture : Tradition, Authority and Hermeneutics - Vincent E Bacote

Надутото разбиране за епистемологична сигурност, с която хората живеят често отива много по-далеч отколкото по-трезвото осъзнаване на нашата ограниченост и морално падение би трябвало да ни позволяват. Ако можехме да видим себе си през очите на всезнаещия Бог или дори през очите на бъдещите поколения предполагам, че щяхме да разберем по-добре своето късогледство. Предполагам освен това, че щяхме да се изненадаме да открием, че някои от нещата, в които грешим се намират сред нещата, за които сме най-сигурни.

Кентън Спаркс

(Evangelicals & Scripture: Tradition, Authority and Hermeneutics)

Божията глупост


indexБожията глупост е по-мъдра от човеците и Божията слабост е по-силна от човеците. Разбира се, за хората е твърде лесно след като повярват в благовестието да го превърнат в един начин за увеличаване на собствената си политическа власт или за демонстриране на това колкото умни са всъщност. Но да направим това означава да подкопаем самата същност на посланието. Християнското благовестие говори за Бога, който умира върху едно сметище в погрешният край на Римската империя. То е за един Бог говорещ глупости в зала пълна с философи. То е за истинският Бог конфронтиращ се с един свят на парадиране, власт и престиж и побеждаващ го, за да установи Своето Собствено царство, едно царство, в което слабите и глупавите са също толкова добре приети колкото и силните и мъдрите – и дори повече от тях.

(N. T. Wright, 1 Corinthians for everyone).

В търсене на сребърни куршуми


indexХората обичат сребърни куршуми: бързи, чисти, необорими отговори на сложни въпроси. Как да се погрижим за бедните в нашата страна? Избираме демократи. Как да спасим повече семейства? Като накараме жените да се покоряват на съпрузите си? Как да бъдем сигурни, че Бог съществува? Всички хора споделят морални абсолюти. Какво повече трябва да бъде казано? Всъщност, много….

Всички търсим сребърни куршуми понеже те правят живота лесен. Те свеждат сложните въпроси до прости силогизми. Те ни откачат от куката предлагайки ни мир без необходимостта да се борим за него, сигурност без риск, спокойствие без хаос.

Християните са особено пристрастени към сребърни куршуми. Ние приличаме на търговци на сребърни куршуми, копаем в библията, за да зърнем тяхното проблясване и да можем да ги вземем, да ги заредим и да нанесем смъртоносен удар на всички противящи ни се мнения и виждания, най-накрая приключвайки въпроса веднъж за винаги.

Но проблемът със сребърните куршуми е, че те не съществуват. Те са един мираж, твърде лесно спечелена победа.

(Austin Fischer, Young, restless, no longer reformed)

Броня


БРОНЯ

(Молитва на св. Патрик)

Днес аз ставам чрез Твоята могъща сила

indexПризоваването на Троицата

Чрез вярата в троичността

Чрез изповядване единството на Твореца на творението.

Днес ставам чрез силата на Храстовото рождение с Неговото кръщение,

Чрез силата на Неговото разпятие с погребението Му

Чрез силата на Неговото възкресение с Неговото възнесение,

Чрез силата на Неговото слизане за погубителен съд.

Днес ставам

Чрез силата на любовта на херувима

В покорство на ангелите

В служба на архангелите,

С надеждата за награда при възкресението,

С молитвата на патриарсите,

С предсказанията на пророците

С проповедта на апостолите

С вярата на изповедниците,

С невинността на светите девици

С делата на праведните мъже.

Днес ставам

Чрез силата на небето;

Светлината на слънцето, сиянието на луната,

Блясъкът на огъня, скоростта на светкавицата,

Бързината на крилете,

Дълбините на морето

Здравината на земята,

Твърдостта на скалата.

Днес ставам

Чрез Божията сила, която ме насочва:

Божията сила да ме държи,

Божията мъдрост да ме води,

Божието око да гледа пред мен,

Божието ухо да ме слуша,

Божието слово да ми говори,

Божията ръка да ме пази,

Божият път да лежи пред мен,

Божият щит да ме защитава,

Божието войнство да ме спаси,

От дяволски примки,

От порочни изкушения

От всеки, който ми желае злото,

Близо и далеч

Сам или в множество.

Днес аз призовавам

Всички тези сили между мен и тези злини,

Срещу всяка жестока безмилостна сила, която се противи на тялото и душата ми,

Срещу чародействата на лъжливите пророци,

Срещу черните закони на езичеството,

Срещу лъжливите закони на еретиците,

Срещу изкуството на идолопоклонството,

Срещу заклинанията на жените и нападенията на магьосниците,

Срещу всяко покваряващо тялото и душата познание.

Христос да ме пази днес

от отрова и огън,

от удавяне, от нараняване,

така че да получа изобилна награда.

Христос с мен, Христос пред мен, Христос зад мен,

Христос в мен, Христос до мен, Христос над мен,

Христос отдясно ми, Христос отляво ми,

Христос когато лягам,

Христос когато сядам,

Христос когато ставам,

Христос в сърцето на всеки, който мисли за мен,

Христос в устата на всеки, който говори за мен,

Христос в окото на всеки, който ме вижда,

Христос във всяко ухо, което ме чува.

Днес аз ставам чрез могъщата сила

Призоваването на Троицата

Чрез вярата в троичността,

Чрез изповядване единството на Твореца на творението.

Търсещи Божието лице


от Робърт Уилкин

index

Християнската религия е неизбежно ритуална, безкомпромисно морална и безмилостно интелектуална. Подобно на всички основни религии в света християнството е повече от набор от благочестиви практики и морални кодове: то също така е и начин на мислене за Бога, за хората, за света и историята. За християните мисленето е част от вярването. Августин пише: “Никой не вярва в нещо освен ако преди това не мисли, че то може да бъде вярвано…Всичко, което е вярвано е вярвано след като е предшествано от обмисляне…Не всеки, който мисли вярва, понеже мнозина  мислят, за да не вярват; но всеки, който вярва мисли, мисли с вяра и вярва с мислене.”

***

Бог…бива познат най-вече чрез събитията, случили се в историята. Когато говори за това как Бог бива познат Библията рядко говори за прозрения, просветления или демонстрации; вместо това тя казва, че Бог се е явил, направил е нещо, показал Се е или е говорил на някого…По подобен начин пътят към Бога не започва с аргументи или доказателства, а с проницателност и вяра, със способността да видиш какво е разкрито в събитията и с готовност да вярваш на думите на тези, които свидетелствуват за тях….Христовата истина прониква в душата чрез морала не по-малко отколкото чрез интелекта. Познанието за Бога е свързано с това как човек живее, с действията в съответствие с убеждения, които не са просто предположения, а и реалности научени от други хора и опитани чрез опитност….Христовата истина е свързана и с чувствата. Едва когато бъде ранен от любов човек може да познае Богът на библията. Както Авгистин пише любовта “ни запалва в огън” и “ни издига” до Бога.

Решавайки да проповядваме


РЕШАВАЙКИ ДА ПРОПОВЯДВАМЕ

от Кентън Андерсън

index

Нищо не вдъхва повече живот на една проповед от очакването Бог да се прояви чрез нея. Преди няколко години Д. Б. Филипс написа книга наречена “Твоят Бог е твърде малък.” Вероятно можем да кажем същото за проповядването. Ние просто не очакваме особено много от Бога когато се изправяме, за да проповядваме. Много проповедници вярват, че Бог ще говори чрез словото Си, но че това ще се случи по някакъв ням начин. Не очакваме кожата ни да настръхне. Не си представяме, че косата ни ще се изправи подобно на Исая срещащ Бога в храма. Вероятно нашето усещане за Бога е твърде хипотетично. Можем да проповядваме твърде много проповеди за Бога, в които сякаш нищо не се случва. Ние вече не очакваме Божието могъщо присъствие. Не очакваме земята да се тресе и праговете да се поклатят. Всичко това е срам за нас.

Последните дни на Исус


index

от Крейг Евънс и Н.Т. Райт

Аз не твърдя, че това (представянето на фактите за възкресението на Христос) води до едно математическо доказателство за възкресението на Исус. Някои богослови твърде рязко настояват на това и си представят, че ако се обърнеш към просвещенската историография, за да ти каже тя какво се е случило на възкресение ти третираш просвещенската историография като бог и насилваш всичко останало да пасне на тази схема. Аз не правя това. Тук ние сме изправени пред един светогледен въпрос и за такива въпроси не съществува такова нещо като неутралност. Историческите аргументи няма да принудят никой да вярва, че Исус е бил възкресен от мъртвите. Но историческите аргументи са изключително добри в разчистването на нещата, зад които се прикриват всякави видове скептицизъм. Предположението, че Исус е бил телесно възкресен от мъртвите има безпрецедентна способност да обяснява историческите данни стоящи в сърцето на схристиянството. Очевидният факт, че то бива твърде предизвиквано на светогледно ниво – предизвиквано лично, социално, културно и политически – не е причина да не гледаме на тези въпроси много сериозно.

Мартин Лутер към проповедниците


images

“Някои пастири и проповедници са мързеливи и не са добри.Те не се молят; те не изучават; те не четат; те не изследват Писанието…Призивът е: внимавай, изучавай, посвети се на четене…Не можете да четете твърде много Писанието, това, което четете не можете да четете твърде внимателно, което четете внимателно не можете да разберете достатъчно добре; каквото разберете добре не можете да поучавате достатъчно добре; каквото поучавате добре не можете да живеете достатъчно добре….Затова, скъпи пастири и проповедници, молете се, четете, изучавайте, бъдете усърдни…. В това зло, срамно време не можем да бъдем лениви, да спим и да хъркаме.”

(Мартин Лутер, WA 53, 218.)

Писма


ПИСМО ДО РИТОРА ЕВДОКСИЙ

от св. Григорий Назиански (379 г)

index

Питаш как са нещата при нас? Крайно горчиви. Загубих Василий, загубих и Кесарий, загубих и духовния, и плътския си брат. “Баща ми и майка м и ме оставиха” (Пс. 26:10), ще кажа заедно с Давид. Тялото ми боледува старостта е над главата ми, натрупва се камара от грижи, делата ме задушиха, в приятелите няма вярност, църквата е без пастири, доброто загива, злото е отвън; трябва да се плава нощем никъде не светят огньове, показващи пътя, Христос спи. Какво ли ще трябва да претърпя? Едно е избавленито от злините за мен – смъртта. Но и тамошното е страшно, ако предполагаме по тукашното.

Външните дела на любов не са достатъчни


index

Външните дела на любов не са достатъчни, намерението е това, което има значение

от Жан Калвин

Така ще успеем да умъртвим себе си, ако изпълняваме всички задължения на любовта. Но тези задължения не се изпълняват чрез прости външни действия – макар че не трябва да пропускаме и тях – ако те не се изпълняват от чисто чувство на любов. Защото е възможно човек да изпълнява всяко едно от тези задължения, доколкото става въпрос за външните действия, и пак да бъде далеч от правилното изпълнение. Защото виждате някои, които биват смятани за много щедри, но пак придружават всяко нещо, което дават, с обида, с надменен вид или с остри думи. И до такова бедствено състояние сме достигнали в наши дни, че повечето хора почти никога не дават милостиня без пренебрежение. Такова поведение не би било търпяно дори сред езичниците; но от християните се изисква повече от просто приятелски вид и привлекателност в изпълнението на техните задължения чрез любезно говорене. Първо, те трябва да поставят себе се на мястото на онзи, който се нуждае от тяхната помощ, и да съчувствуват в неговото нещастие, като че ли самите те го чувствуват и понасят, така че чувството на жалост и човечност трябва да ги подтиква да му помогнат както биха помогнали на себе си.

Който е настроен така, ще отиде и ще помогне на своите братя, и не само няма да омърси своите действия с надменност и упреци, но и няма да презира брата, на когото върши добро, като някой, който се нуждае от помощ, и няма да го държи в подчинение като длъжник, точно както няма да нараняваме болната част на тялото, докато останалото тяло се боли за нейното възстановяване, нито ще смятаме, че тя е длъжник на другите части, защото изисква повече усилия, отколкото дава. Размяната на услуги между частите не се смята за щедрост, а като плащане, което поради естествения закон би било чудовищно да бъде отказано. По тази причина онзи, който е изпълнил едно задължение, няма да смята, че вече е свободен, както обикновено става, когато някой богат човек, след като е допринесъл от своето богатство, възлага останалата част от своя товар на другите, като че ли няма нищо общо с тях. Всеки трябва да осъзнава, че колкото и велик да е, той дължи себе си на своите ближни и че единствената граница на неговите добри дела е изчерпването на неговия имот. Размерът на неговия имот трябва да управлява размера на неговата благотворителност.

Двете реформации

Цитат


 index

“Ние сме просяци – това е истината”

“Нека никой да не смята, че разбира Светото Писание достатъчно ако не е служил на църквата в продължение на 100 години заедно с пророци като Илия и Елисей и заедно с Йоан Кръстител, Христос и апостолите.”

(Мартин Лутер)

“Какво ако някой се интересува единствено от любопитни спекулации? Какво ако се прилепя единствено към буквата на закона и не търси Христос? Какво ако извращава естественото значение със странни тълкувания? Ние имаме добра причина да му припомним вярата в Христос, която е центъра и същността на Писанието. Защото това, което следва непосредствено също зависи от тази вяра.”

(Жан Калвин)

“От момента, в който започнах да чета Лутер и Калвин…аз реших, че без значение дали ще се съглася с всичко, което казват методът, който те прогласяват и практикуват ще стане и мой: да се потопя в библията, в еврейския и арамейския Стар Завет и в гръцкия Нов завет, да го направя част от моето собствено кръвообращение по всеки възможен начин, в молитва и с надеждата, че ще бъда в състояние да поучавам библията по един свеж начин пред църквата и света. Най-голямата, чест, която можем да окажем на реформаторите не е да ги третираме като непогрешими – те биха били ужасени от това – а да направим това, което те са правили.”

(Н. Т. Райт)

„Никой, който пристъпва към Писанията не трябва да предполага, че богатството, което е открил в него е единственото съществуващо. По скоро той трябва да осъзнае, че самият той е спсобен да открие само това от множеството богатства, които се намират в него….Жадният се радва понеже пие; той не се натъжава понеже не е в състояние да изчерпи изворът, от който пие.“

(св. Ефрем Сирин)