Тринитарно богословие и спасението


от Фред Сандърс

Приоритета на това кой е Бог пред това какво прави Той може да изглежда прекалено очевидно, за да си заслужава да говорим подробно за него. Може би дори си мислим, че едва ли някой би бил несъгласен с това. Всъщност обаче хората често повдигат множество възражения срещу подобна приоритизация. Някои казват, че макар да е чудесно духовното ни мислене да бъде насочено към това кой е Бог в Себе Си, това е прекалено абстрактна и безформена задача. Всичко, което знаем за Бога е това, което Той прави, по-конкретно това, което прави за нас. Макар че може да е логически правилно, че божието битие е по-голямо от Неговите действия това е без значение за нас щом веднъж се съгласим с него тъй като ние винаги се занимаваме конкретно с божиите действия.

Има още

Кой е Бог и какво прави Той


от Фред Сандърс

Сузана Уесли е чудесен пример за добре балансирано евангелско тринитаринанство понеже тя показва едно добро усещане за пропорцията между това Кой е Бог и какво прави Той. Тя със сигурност има ревност за това, което Бог е направил за спасението на Своя народ, но знае, че благовестието черпи силата си от това, Кой е Бог. Тази основа на  „божието природно блаженство” формира крайния хоризонт, на който тя може да „съзерцава неизказаната тайна на божията любов”. Балансираното евангелско тринитарианство не се хвърля просто в реката на благата вест и след това плува по течението. То признава и източника, от който извира тази река. Подобно на Сузана Уесли то е стъпили с единия си крак в щастливата земя на Троицата, а с другия в земята на благовестието. Когато евангелските християни изгубят усещането си за пропорция те започват да говорят така сякаш вече не ги е грижа за божия характер освен когато имат някаква полза от него. Най-добрата защита срещу това винаги е била учението за вечната Троица в Самата Себе Си.

Има още

Тринитарното богословие на Сузана Уесли


от Фред Сандърс

Християните през вековете винаги са схващали връзката между себедостатъчността на Бога като Троица и добротата на благодатта, но има един евангелски християнин, който я разбирал особено дълбоко и я изразил необичайно добре. За Сузана Уесли (1669-1742), майката на Джон и Чарлз, първото нещо, което идвало на ум когато мислела за Трицата била тази абсолютна себедостатъчност на Бога допълнена от идеята за Неговата доброта насочена към нас от позицията на абсолютна свобода.

Има още

В щастливата земя на Троицата (или Бог в Себе Си)


от Фред Сандърс

Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.” (Йоан 17:4-5)

„Той е самото битие и като такова по необходимост следва да бъде безкрайно щастлив в славното съвършенство на Своята природа от вечност до вечност. Той нито създава нито изкупва понеже има нужда да прави това, но ни обича понеже ни обича.” (Сузана Уесли 1738)

Има още

Насочени към Отца, Сина и Светия дух – завършен


от Фред сандърс

  1. Въведение
  2. Тринитарното богословие на Ники Круц
  3. Нещо повече от думи
  4. Как едно учение спряло да работи – 1
  5. Как едно учение спряло да работи – 2
  6. Невидимото измерение на тринитарианството – 1
  7. Невидимото измерение на тринитарианството – 2
  8. Литургия, традиция и тайнства, о ужас!
  9. Налични евангелски ресурси

Налични евангелси ресурси


от Фред Сандърс

Какво можем да кажем за тези предложения свързани с култивиране на скритото измерение на тринитарното богословие? За някои форми на евангелско християнство тези, относително свързвани с високата църква, ресурси са били, и продължават да бъдат, подхранващи християнския живот източници, които подпомагат способността на църквата да говори за Троицата. Освен това ние няма нужда да влизаме в безкрайния спор за същността на евангелското християнство или за неговия истински център, твърдейки, че то по дефиниция трябва да бъде нелитургично, нетрадиционно и несакраментално.

Има още

Литургия, традиция и тайнства, о ужас!


от Фред Сандърс

Един аргумент популярен сред мнозина теолози е, че тринитарното богословие е толкова широко, че единствено един сложен подход основаващ се на скрита увереност е способен да ни доведе до разбирането му. Можем да видим логиката на подобна позиция както и обещанията й да обнови тринитарното богословие. Въпреки това в този момент ние ще погледнем от един различен ъгъл въпроса за инкултурирането на учението за Троицата в евангелската култура. Правейки това ние ще се разделим с отговорите, които обичайно се дават на въпроса: „Къде поставяме скритата увереност за тринитаринството, която може да доведе от явно разбиране на учението?” Въпросът е добър, но стандартните отговори не са толкова удачни за нашите цели. Стандартният отговор е следният: скритото измерение на тринитарната мисъл, нетематичната увереност за тринитарната реалност, която прави възможно нейното разбиране, се намира в богатството на християнската литургия, в цялата опитност на свързаната традиция и в реалното присъствие на самият Христос в тайнството на Господната вечеря. Така източниците са литургията, традицията и тайнствата. Нека да изследваме накратко всеки един от тях.

Има още

Невидимото измерение на тринитаринаството – 2


от Фрес Сандърс

Анализът на Майкъл Полани (1891-1976), който пише подробно за подобни епистемологични преходи се оказва полезен за разбиране на учението за Троицата. Полани започва научната си кариера като химик-изследовател, но след това малко по малко насочва интереса си към философията на науката и оттам към епистемологията. Неговата работа е част от една по-голяма, продължила цял век тенденция на детрониране на науката от ролята й на абсолютен арбитър за истинни твърдения. Работата на Полани се намира някъде между критиката на „историческия преход” на Томас Кун във философията на науката[1] и критиката на абстракцията на Стивън Тулмън въведена в теориите на познанието от Просвещението[2]

Има още

Невидимото измерение на тринитарианството – 1


от Фред Сандърс

Както показват тези примери когато изгубим своята способност да виждаме ясно Троицата както пряко свързана с благовестието ние сме склони да я свеждаме до един въпрос на авторитет и умствено покорство. Не е чудно тогава, че учението за Троицата е било третирано като нещо обременяващо за мнозина евангелски християни. Но тази дисфункция на учението е само едната му страна за евангелското тринитарианство. Другата страна на историята е, че живота на всяка здрава църква и на всеки искрен християнин е една изява на делото на Троицата. Евангелското християнство, дори когато третира учението за Троицата като някакъв чужд артефакт, с който му е трудно да работи, въпреки това винаги е вече потопено в тази богата тринитарна реалност на благовестието. Често ние се намираме в странната позиция да бъдем тринитарни без да осъзнаваме това или да живеем в една връзка с Отца, Сина и Светия Дух, за която можем да дадем единствено слабо и неадекватно обяснение. Ние притежаваме самото нещо, но действаме сякаш не знаем, че го имаме.

Има още

Как едно учение е спряло да работи – 2


от Фред Сандърс

Джон Бънян (1628-1688) посветил само едно дълго разсъждение на това учение наречено „За Троицата и един християнин.” Заглавието загатва за изнесен към нещо практично и дори поучително. Описателното подзагвалие уточнява кое е то: „Как един млад или объркан християнин трябва да се държи по отношение на тежкото учение за Троицата.” Проблемът, който Бънян иска да разреши за „младия или объркан християнин” е, че Троицата е едно трудно учение, привидно противоречащо на разума и  предполагащо, че едно нещо е три и обратното. Този интелектуален конфликт може да доведе вярващия до положение да постави под въпрос това, което е казано в Писанието, нещо равносилно на това да постави под съмнение Самия Бог.

Има още

Как едно учение спряло да работи – 1


от Фред Сандърс

Днес е обичайно да отбелязваме колко зле се представя учението за Троицата откакто света е станал модерен. Рационализмът и обърнатостта към един свят доминиран от интелектуалната култура още от края на 17 век не е благосклонен към това християнско учение. Историята, заедно с разказа как учението е било спасени от богослови като Карл Барт и Карл Ранер, често е разказвана от историците[1]. Но съществува и една специфично евангелска версия за латентността и неефективността обхванала тринитарианството от толкова дълго време. В тази общност учението е било хванато между рогата на една дилема: единия рог бил субективния религиозен опит, а на другия то било свеждано до изцяло пропозицонна формула. Изтощителното колебание между пиетизма и рационализма, не особено здравословно за който и да е аспект на християнския живот, е било особено осезаемо при учението за Троицата. От нито една от тези изходни позиции учението не може да бъде правилно артикулирано запазвайки свойствената си връзка с благовестието. Един кратък преглед на начина, по който евангелската традиция е разглеждала учението за Троицата ще покаже, че евангелското тринитарно богословие има една незавършена задача: да опише как Троицата е свързана с благата вест и да избегне крайностите на субективния религиозен опит и обикновения рационализъм.

Има още

Нещо повече от думи


от Фред Сандърс

Тринитарианството, от което се нуждаем не е просто едно приемане на дадено учение. Учението за Троицата не е на първо място нещо, което трябва да бъде изведено от определени библейски текстове. В най-добрия случай подобно изреждане ще доведе до умствено приемане, че „тринитарната теория” е най-доброто обяснение на приведените доказателства. Първата стъпка на пътя към сърцето на тринитарната тайна е да разберем, че като християни ние вече сме дълбоко свързани с триединния живот и трябва да разсъждаваме правилно за тази настояща реалност. Повечето евангелски християни нямат нужда да бъдат убеждавани в тринитарната теория: не тях трябва да им бъде показано, че са потопени в тринитарната реалност. Ние трябва да видим и да усетим, че сме заобиколени от Троицата, обградени от всички страни от  присъствието и делото на Отца, Сина и Светия Дух. От тази начална точка може да започне истински продуктивното учение.

Има още

Тринитарното богослвоие на Ники Круц


от Фред Сандърс

Ники Круц не е известен с тринитарното си богословие известен е с това, че е бил водач на жестока улична банда наречена Мау-мау в Ню Йорк през 50-те години на 20 век и с драматичната история на своето обръщение към християнството през 1958 г.. В центъра на историята за това обръщение стои конфронтацията между този закоравял, умело въртящ ножа гангстер-тийнедйжър и един млад проповедник, който носел простото послание, че Исус го обича. Следователно това е една конфронтация между кръста и ножа както описва своето служение младият проповедник Дейвид Уилкерсън[1]. Ники Круц по-късно ще разкаже същата история от своята собствена гледна точка  в книгата „Бягай малкия, бягай[2].” На мрачния фон на своя млад живот като жертва и насилник Круц говори за прошка, силата на Исус Христос и как е бил освободен от унищожителната самота. Това драматично обръщение е историята, с която е известен Ники Круц. В нея няма и дума за Троицата. Гледайки назад Круц казва: „Аз дойдох при Исус понеже знаех, че Той ме обича и все пак не знааех нищо за Бога.”

Но през 1976 г. Круц написва една друга книга, за да опише това, което той нарича „най-важния факт в моят християнски растеж.” Книгата се нарича „Великолепният три” и фактът, който е станал централен за християнския живот на Круц по това време бил факта на Троицата:

Има още

Насочени към Отца, Сина и Светия Дух


(или как евангелските християни са цялостно тринитарни без значение дали знаят това или не)

от Фред Сндърс

Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас (2 Коринтяни 13:14).

Познавате ме по-добре отколкото си мислите и ще ме опознаете дори още по-добре (Аслан в Пленникът на магьосника)

Има още

Дълбоките божи неща – Въведение – завършен


Въведение: евангелските християни, благовестието и Троицата

от Фред Сандърс

  1. Евангелските християни, благовестието и Троицата
  2. Тринитарни в основата си
  3. Нашият проблем: ние сме повърхностно и слабо тринитарни
  4. Подчертано евангелски
  5. Да се стремим към злато в екуменическите Олимпийски игри
  6. Да призовем евангелските свидетели

Да призовем евангелските свидетели


от Фред Сандърс

Преди да представя накратко съдържанието на тази книга искам да обясня нещо необикновено за метода, който следвам. Там където е възможно аз цитирам, обръщам се към и дебатирам с автори, които са евангелски протестанти. Постарал съм се да намеря колкото е възможно повече евангелски свидетели. И обновено избягвам да влизам в дискусии с представители на други християнски традиции. Не правя това понеже не зная или не съм впечатлен от тези различни традиции или защото смятам, че единствено евангелските гласове заслужават да бъде слушани. Не, причината, поради която давам предимство на тези автори вместо на някои други е понеже аз се опитвам да запозная евангелските християни с това, което е най-добро от собствената им традиция.

Има още

Да се стремим към златото в екуменическите Олимпийски игри


от Фред Сандърс

Представете си една екуменическа Олимпиада, в която всички клонове и деноминации на християнската църква се събират заедно за едно приятелско, световно състезание. Някои църкви биха били естествено подготвени да се завърнат у дома със златни медали в определени категории, оставяйки други на свой ред да оберат златото в областите където са естествено надарени. Как биха се класирали евангелските християни? Повечето от тях вероятно биха направили добре да не очакват злато в области като литургия, историческо съзнание или сакраментално проникновение. Може би би било сардонически забавно да наблюдаваме как зле подготвени и нещастни отбори се състезават в спортове, в което нямат шансове за победа, подобно на народи, в чийто земи не вали сняг се опитват да се пързалят с бобслей. Литературата на съвременната евангелска себеирония е пълна с подобен вид хумор.

Има още

Подчертано евангелски


от Фред Сандърс

Тази глава започна с въпроса: “Как се е стигнало до положението, че толкова много евангелски християни са хладни към учението за Троицата, объркани относно значението му или неразбиращи неговата важност?” Ако евангелското християнство наистина е тринитарно в същността си и се е появило поради една лична среща с благовестието на Троицата неговата отчужденост от тринитарните корени е твърде учудваща. Мисля, че това може да бъде обяснено посредством една от главните характеристики на евангелското движение: то е подчертаващо.

Има още

Нашият проблем: ние сме повърхностно и слабо тринитарни


от Фред Сандърс

За никой, който се намира на повърхността на съвременното евангелско християнство няма особена вероятност да се срещне със силно тринитарно виждане без значение дали говорим за учението или за духовността. Макар по-голямата част от тази книга да е свързана с това, което евнагелските църкви правят добре вероятно най-доброто начало е да признаем два проблема, които всеки наблюдател може да види. Първо, понастоящем евангелските християни не са особено известни със своето тринитарно богословие. Второ, евангелското движение е поразено от богословска и духовна повърхностност.

Има още

Тринитарни в основата си


от Фред Сандърс

 Евангелските християни имат тринитарни корени, при това дълбоки, не просто в историята на движението, а и в реалността на това кои сме ние в Христос. Дълбоко в основата си евангелските християни най-ясно свидетелстват за факта, че личното спасение, което преживяваме е едно примирение с Бог Отец, осъществено чрез Бог Син в силата на Бог Свети Дух. В резултат на това евангелските християни са били най-цялостно тринитарните християни в историята на църквата. Това е силно твърдение, което не може да се чуе често в наши дни, но аз се надявам да го обясня в хода на тази книга. Характерните вярвания, посвещения, практики и приемания на евангелските християни са продукти на една духовна революция: практическото тринитарно богословие, което е прието по-сериозно отколкото всякога по-рано в християнската история участието на Отец, Сина и Духа в християнския живот.

Има още

Дълбоките божии неща: как Троицата променя всичко


Въведение: евангелските християни, благовестието и Троицата

(или как Троицата е променила всичко за евангелските християни и може да го направи отново)

от Фред Сандърс

Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината. Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.” (1 Йоан 2:21-24)

Религиозният терен е пълен с гробове на добри думи, които са умрели поради липса на грижи…и такива добри думи продължават да умират навсякъде около нас. Една такава дума е „евангелски”. Тя със сигурност е близо до смърт ако не и вече мъртва. Никой вече не знае какво означава тя”. (Б. Б. Уорфийлд)

Учението за Троицата заема странно място в умовете и сърцата на евангелските християни. Ние сме склонни да я поканим с учтиво гостоприемство, но не я приветстваме с особена топлота. Тази книга говори защо трябва да приемем учението за Троицата с цяло сърце и без резерви както основна грижа на евангелското християнство.

Има още