Формата на благовестието (или скритото тринитарианство на евангелското спасение)


A когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.” (Галатяни 4:4-7)

Когато Бог обмислял великото и славно дело за възстановяването на падналия човек и за спасението на грешниците, с цел похвала на славната Си благодат, в безкрайната Си мъдрост Той определил две велики средства. Едното било да даде за тях Своя Син, а другото, да им даде Духът Си. По този начин станало възможно да се изявина славата на цялата благословена Троица, което е крайната цел на всички Божии дела.” (Джон Оуен)[1]

Има още

Толкова велико спасение – завършен


от Фред Сандърс

ВЪВЕДНЕИЕ

РАЗМЕРЪТ НА БЛАГОВЕСТИЕТО

ВЯРВАТ ЛИ ТОВА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ХРИСТИЯНИ?

УПАДЪЧНОТО ПРЕНЕБРЕГВАНЕ НА ВЕЛИКОТО СПАСЕНИЕ

ТРЯБВА ДА ИМА ПОВЕЧЕ

БЛАГОДАТТА КАТО БОЖИЕ СЕБЕРАЗДАВАНЕ

БЛАГОВЕСТИЕТО И ДЪЛБОКИТЕ БОЖИИ НЕЩА

Благовестието и дълбоките Божии неща


от Фред Сандърс

Тук със сигурност имаме една истина, която евангелските християни несъмнено държат здраво. Тя е централната идея на обичания стих Йоан 3:16, в който можем да видим обхвата на любовта на Отец към света изявена посредством размера на дара, даден за нашето спасение: Неговия Син. И на това място, където Божието себераздаване е най-явно, ако желаем да продължим нататък ние сме принудени да се обърнем към една специфично тринитарна изповед.Понеже в случая с Бога, Самия Себе Си, не е израз, който сочи към  отделна личност, живееща сама в своята самота. Когато Бог най-накрая изпълнява всички Свои обещания давайки Себе Си за нашето спасение това се случва като Отец дава Сина.

Има още

Благодатта като Божие себераздаване


от Фред Сандърс

Според християнското разбиране спасението е дадено по благодат. Но подобно на редицата ограничения и редукции, които съществуват в сотериологията такива има и по отношение на самата благодат. Накратко, понастоящем съществуват две концепции за благодатта, всяка от които е неадеквата спрямо другата и които не могат да бъдат примирени една с друга. От една страна благодатта често бива виждана като „Бог е добър спрямо нас” особено в това, че не използва греховете ни против нас. Алтернативно, благодатта е приемана за дадена от Бога сила, сила, която ни прави способни да променим живота си. Изказани така грубо това са безкрайно опростени версии на католическото и протестантското учение.

Има още

Трябва да има повече


от Фред Сандърс

Първата стъпка по пътя от дезинтеграция към  интеграция е да изясним лъжливите надежди, които в момента ни се предлагат като истинския център на християнския живот. Ако сме се научили от Ефесяни и от по-старата евангелска традиция да мислим големи мисли за спасението тогaва можем най-после да се окажем на позиция, от която сме в състояние да избегнем някои капани. Когато християните се опитват да обяснят централната реалност на своето преживяване като християни какво обичайно ни идва наум? Трите най-сериозни кандидата обикновено сa едни и същи: доктрина, поведение и емоции.

Има още

Упадъчното пренебрегване на великото спасение


от Фред Сандърс

В началото на книгата Евреи авторът задава притеснителният въпрос: „Как ще избегнем ние ако пренебрегнем едно толкова велико спасение?” (Евреи 2:3). Стария завет бил велик: утвърден от ангели, сияещ в слава, даващ познание за истинския Бог. Но Новия завет, благовестието, е несравнимо по-велик. Той не е прогласен от ангели (ст. 2), а от Бог-Отец лично чрез Господ Исус (ст. 3, ехо на 1:1, където Бог говори чрез Сина Си), и потвърден от Светия Дух (ст.4). Неговото „пренебрегване” би означавало омаловажване или пропуск да се признае колко велик е той. Какво е това „велико спасение”, за което трябва да внимаваме? Колко велико е то? Както пита Спърджън: „Докъде достига спасението”?

Има още

Вярват ли в това евангелските християни?


от Фред Сандърс

Това, което нарекоме метафорично „размерът на благовестието” и рагледахме в Ефесяни е нещо добре познато на евангелската традиция. Аз не се опитвам да ви поразя или да въвеждам нещо ново когато казвам, че благовестието има размерите на Самия Бог, просто повтарям нещо, което евнагелските християни отдавна знаят и изповядват. Ще призова шепа от тях, които да потвърдят този факт. Тези гласове не доакзват, че благовестието е толкова голямо колкото твърдя, те посто демонстрират, че евангелските християни имат традицията да твърдят това.

Има още

Толкова велико спасение (или дълбочината на благовестието)


от Фред Сандърс

Нещата свързани с благовестието са дълбоки. Нещата на благовестието….са дълбоките Божии неща” (Томас Гудуин)

Как ще избегнем ако пренебрегнем едно толква велико спасение” (Евреи 2:3)

Обикновено евнагелските християни правят само няколко стъпки по пътя на богословски размисли преди да започнат да търсят уверения, че пътят, по който вървят си заслужава да бъде изминат. Те често изразяват това с краткия въпрос: Необходимо ли е това за спасението? Зад подобен въпрос могат да се крият лоши мотиви: късоглед прагматизъм, интелектуален мързел, желание да се редуцира всичко в християнството до крайно необходимия минимум на опитна и за предпочитане емиционална достъпност. Няма смисъл да отричаме, че тези неща се срещат в евнагелските църкви и формално самият въпрос е смущаващо подобен на въпроса „Това може ли да се падне на изпита?” и „Мога ли да отида в небето без да мисля за това?”

Има още

В щастливата земя на Троицата (или Бог в Себе Си) – завършен


от Фред Сандърс

  1. Въведение
  2. Тринитарното богословие на Сузана Уесли
  3. Кой е Бог и какво прави Той?
  4. Тринитарното богословие и спасението
  5. Божият живот е по-жив от всички останали животи – 1
  6. Божият живот е по-жив от всички останали животи – 2
  7. Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух-1
  8. Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух – 2
  9. Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух – 3
  10. Благовестие, което започва отвъд нас

Благовестие, което започва отвъд нас


от Фред Садърс

Останалата част от тази книга говори за това как Троицата е благовестието. Фактът, че Бог-Отец ни е спасил изпращайки Сина и Духа, това е благата вест. Тази глава обаче прави една крачка встрани от въплътения Син и изления Дух и разглежда дълбочината на Божия триединен живот сам по себе си. Докато Троицата в спасението е именно благовестието, Троицата в себе си е основата на тази блага вест. Тя е приемането на благата вест тъй като „Бог за нас” има смисъл единствено ако има такова нещо като „Бог в Себе Си”.

За да се подготвим да разберем по-добре благата вест ние трябва да се опитаме да надникнем в безкрайните дълбочини от които то идва. Тежестта на тази глава все още не е самото благовестие и ние все още не сме разгледали отблизо изпращането на Сина и Духа от Отца. Разбира се, за да съзерцаваме онтологическата Троица ние трябва да започнем с Троицата на спасителната история. Не  бихме могли да я видим на друго място понеже Троицата е едно открито учение и тя е открита когато Сина и Духа ни го показват. Изпращането на Сина на Неговата въплъщенска и изкупителна мисия ни дават началната точка за разбиране на вечното Му синовенство и откриват точното значение на бащинството на Бог-Отец. Ние следвахме подобен път за Светия Дух от изпращането Му на Петдесетница обратно до вечното Му изхождане от Отца.

Има още

Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух – 3


от Фред Сандърс

Понеже вечния Син е станал въплътения Син ние можем да кажем много неща за Неговото синовенство. Проследявайки нишката назад от явяването Му във Витлеем ние можем да научим нещо за Троицата като цяло понеже това е централното събитие, в което Бог отрива, че има Син.

Има още

Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух – 2


от Фред Сандърс

След като разгледахме внимателно как вечния Син ни Се е разкрил  можем да видим как в същото централно събитие от спасителната история първата личност на Троицата открива вечната дълбочина зад Своята личност. Първата личност на Троицата е Бог-Отец. Бог е наречен Отец на първо място по тринитарни причини. Той е Отец понеже е Отец на Сина от вечността, у дома в щастливата земя на Троицата. Той не е станал Отец на Рождество или в някой друг момент от човеката история, или дори в пред-темпоралната история. Той не е претърпял никаква промяна от това да не е Отец към състояние, в което вече е Отец. Никога не е съществувало време, в което Той да е съществувал като самотен Бог, без Своя Син, понеже винаги е бил Бог-Отец. Това е пряко следствие от изповядването на божествеността на Христос. Ако Исус е Бог-Син, Бог винаги трябва да включва Син и Отец.

Има още

Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух 


    

от Фред Сандърс

Видяхме, че Бог е троичен на най-дълбоко ниво, на нивото на това Кой е Той същностно вместо на нивото на това, което прави. Описахме как трябва да мислим за факта, че Бог не е Троица просто когато реши да направи нещо, а е Троица „у дома,” в щастливата земя на Троицата. Бог е Троица най-вече за самия Себе Си  и едва на второ място за нас. Едно от следствията на това е, че Отец винаги е бил Отец, Синът винаги е бил Син и Светия Дух винаги е бил Свети Дух.

Има още

Божият живот е по-жив от всички останали животи – 2


от Фред Сандърс

Някой е казал, че учението за Троицата не е толкова чуто в Новия завет колкото дочуто. Отрицателната част от това твърдение вероятно отрича прекалено много[1], но си заслужава да обърнем внимание на положителната. Една от най-силните характеристики на новозаветното тринитарианство е, че то ни се открива основно в разговорите между Отец и Сина. Читателите на Новия завет трябва да се заслушват в молитвите на Бог Син изречени към Неговия Бог и Отец. През цялото Си служение Той говори с Отца по начин, който кара учениците Му да Го попита как да се молят. Дори в мрака на кръста Синът продължава един непрекъсващ диалог със Своя Отец. Исус е уверен, че молитвите Му са чути и че Отец е с Него и в няколкото забележителни случая, в които от небето се чува глас ние виждаме Отец да заявява отношението Си към Своя възлюбен Син. Целия този вътрешно тринитарен разговор съзнателно е проведен пред слушатели, за наше наставление. За това, което остава скрито в отношенията между Отца и Сина в единството на Светия Дух не е възможно  да спекулираме безопасно. Но това, което те казва на глас за и един на друг, така че да бъде дочуто от нас, е не само една твърда основа за учението за Троицата, но и невероятна покана да се включим в този разговор.

Има още

Божият живот е по-жив от всички останали животи – 1


от Фред Сандърс

Ясните категории на систематическото богословие може да са полезни за подреждане на нашите приоритети. Но никой не е бил спасен просто понеже е чертал правилни диаграми. Въпросът тук е духовен по своята същност. Ние трябва да приемем Бог толкова сериозно, че да Го смятаме за по-интересен от самите себе си. Всъщност ако имаме правилно усещане за пропорциите ще мислим за божия живот като за най-живия от всички животи.

В класическата си книга The Religious Affections Джонатан Едуардс казва, че един то най-добрите начини да кажем дали даден човек е истински обърнат е като видим дали той има усещане за това колко добри са божиите неща сами по себе си. Когато един човек е спасен той е способен да възприеме божията доброта като нещо радостно само по себе си. Може да бъде забелязана „една промяна в неговия ум и усещане в сърцето му, чрез които той възприема красотата, славата и върховната доброта в божията природа такава каквото е тя сама по себе е си.[1]” Разбира се, светиите са безкрайно благодарни на Бога заради това, което Той е направил за тях, но тази благодарност лесно може да бъде обяснена по един чисто човешки начин. Това, което отличава изкупения от естествения ум е, че отвъд получените от Бога дарове, Той може да разпознае Кой е Бог Сам по Себе Си.

Има още

Тринитарно богословие и спасението


от Фред Сандърс

Приоритета на това кой е Бог пред това какво прави Той може да изглежда прекалено очевидно, за да си заслужава да говорим подробно за него. Може би дори си мислим, че едва ли някой би бил несъгласен с това. Всъщност обаче хората често повдигат множество възражения срещу подобна приоритизация. Някои казват, че макар да е чудесно духовното ни мислене да бъде насочено към това кой е Бог в Себе Си, това е прекалено абстрактна и безформена задача. Всичко, което знаем за Бога е това, което Той прави, по-конкретно това, което прави за нас. Макар че може да е логически правилно, че божието битие е по-голямо от Неговите действия това е без значение за нас щом веднъж се съгласим с него тъй като ние винаги се занимаваме конкретно с божиите действия.

Има още

Кой е Бог и какво прави Той


от Фред Сандърс

Сузана Уесли е чудесен пример за добре балансирано евангелско тринитаринанство понеже тя показва едно добро усещане за пропорцията между това Кой е Бог и какво прави Той. Тя със сигурност има ревност за това, което Бог е направил за спасението на Своя народ, но знае, че благовестието черпи силата си от това, Кой е Бог. Тази основа на  „божието природно блаженство” формира крайния хоризонт, на който тя може да „съзерцава неизказаната тайна на божията любов”. Балансираното евангелско тринитарианство не се хвърля просто в реката на благата вест и след това плува по течението. То признава и източника, от който извира тази река. Подобно на Сузана Уесли то е стъпили с единия си крак в щастливата земя на Троицата, а с другия в земята на благовестието. Когато евангелските християни изгубят усещането си за пропорция те започват да говорят така сякаш вече не ги е грижа за божия характер освен когато имат някаква полза от него. Най-добрата защита срещу това винаги е била учението за вечната Троица в Самата Себе Си.

Има още

Тринитарното богословие на Сузана Уесли


от Фред Сандърс

Християните през вековете винаги са схващали връзката между себедостатъчността на Бога като Троица и добротата на благодатта, но има един евангелски християнин, който я разбирал особено дълбоко и я изразил необичайно добре. За Сузана Уесли (1669-1742), майката на Джон и Чарлз, първото нещо, което идвало на ум когато мислела за Трицата била тази абсолютна себедостатъчност на Бога допълнена от идеята за Неговата доброта насочена към нас от позицията на абсолютна свобода.

Има още

В щастливата земя на Троицата (или Бог в Себе Си)


от Фред Сандърс

Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.” (Йоан 17:4-5)

„Той е самото битие и като такова по необходимост следва да бъде безкрайно щастлив в славното съвършенство на Своята природа от вечност до вечност. Той нито създава нито изкупва понеже има нужда да прави това, но ни обича понеже ни обича.” (Сузана Уесли 1738)

Има още

Насочени към Отца, Сина и Светия дух – завършен


от Фред сандърс

  1. Въведение
  2. Тринитарното богословие на Ники Круц
  3. Нещо повече от думи
  4. Как едно учение спряло да работи – 1
  5. Как едно учение спряло да работи – 2
  6. Невидимото измерение на тринитарианството – 1
  7. Невидимото измерение на тринитарианството – 2
  8. Литургия, традиция и тайнства, о ужас!
  9. Налични евангелски ресурси

Налични евангелси ресурси


от Фред Сандърс

Какво можем да кажем за тези предложения свързани с култивиране на скритото измерение на тринитарното богословие? За някои форми на евангелско християнство тези, относително свързвани с високата църква, ресурси са били, и продължават да бъдат, подхранващи християнския живот източници, които подпомагат способността на църквата да говори за Троицата. Освен това ние няма нужда да влизаме в безкрайния спор за същността на евангелското християнство или за неговия истински център, твърдейки, че то по дефиниция трябва да бъде нелитургично, нетрадиционно и несакраментално.

Има още

Литургия, традиция и тайнства, о ужас!


от Фред Сандърс

Един аргумент популярен сред мнозина теолози е, че тринитарното богословие е толкова широко, че единствено един сложен подход основаващ се на скрита увереност е способен да ни доведе до разбирането му. Можем да видим логиката на подобна позиция както и обещанията й да обнови тринитарното богословие. Въпреки това в този момент ние ще погледнем от един различен ъгъл въпроса за инкултурирането на учението за Троицата в евангелската култура. Правейки това ние ще се разделим с отговорите, които обичайно се дават на въпроса: „Къде поставяме скритата увереност за тринитаринството, която може да доведе от явно разбиране на учението?” Въпросът е добър, но стандартните отговори не са толкова удачни за нашите цели. Стандартният отговор е следният: скритото измерение на тринитарната мисъл, нетематичната увереност за тринитарната реалност, която прави възможно нейното разбиране, се намира в богатството на християнската литургия, в цялата опитност на свързаната традиция и в реалното присъствие на самият Христос в тайнството на Господната вечеря. Така източниците са литургията, традицията и тайнствата. Нека да изследваме накратко всеки един от тях.

Има още

Невидимото измерение на тринитаринаството – 2


от Фрес Сандърс

Анализът на Майкъл Полани (1891-1976), който пише подробно за подобни епистемологични преходи се оказва полезен за разбиране на учението за Троицата. Полани започва научната си кариера като химик-изследовател, но след това малко по малко насочва интереса си към философията на науката и оттам към епистемологията. Неговата работа е част от една по-голяма, продължила цял век тенденция на детрониране на науката от ролята й на абсолютен арбитър за истинни твърдения. Работата на Полани се намира някъде между критиката на „историческия преход” на Томас Кун във философията на науката[1] и критиката на абстракцията на Стивън Тулмън въведена в теориите на познанието от Просвещението[2]

Има още

Невидимото измерение на тринитарианството – 1


от Фред Сандърс

Както показват тези примери когато изгубим своята способност да виждаме ясно Троицата както пряко свързана с благовестието ние сме склони да я свеждаме до един въпрос на авторитет и умствено покорство. Не е чудно тогава, че учението за Троицата е било третирано като нещо обременяващо за мнозина евангелски християни. Но тази дисфункция на учението е само едната му страна за евангелското тринитарианство. Другата страна на историята е, че живота на всяка здрава църква и на всеки искрен християнин е една изява на делото на Троицата. Евангелското християнство, дори когато третира учението за Троицата като някакъв чужд артефакт, с който му е трудно да работи, въпреки това винаги е вече потопено в тази богата тринитарна реалност на благовестието. Често ние се намираме в странната позиция да бъдем тринитарни без да осъзнаваме това или да живеем в една връзка с Отца, Сина и Светия Дух, за която можем да дадем единствено слабо и неадекватно обяснение. Ние притежаваме самото нещо, но действаме сякаш не знаем, че го имаме.

Има още

Как едно учение е спряло да работи – 2


от Фред Сандърс

Джон Бънян (1628-1688) посветил само едно дълго разсъждение на това учение наречено „За Троицата и един християнин.” Заглавието загатва за изнесен към нещо практично и дори поучително. Описателното подзагвалие уточнява кое е то: „Как един млад или объркан християнин трябва да се държи по отношение на тежкото учение за Троицата.” Проблемът, който Бънян иска да разреши за „младия или объркан християнин” е, че Троицата е едно трудно учение, привидно противоречащо на разума и  предполагащо, че едно нещо е три и обратното. Този интелектуален конфликт може да доведе вярващия до положение да постави под въпрос това, което е казано в Писанието, нещо равносилно на това да постави под съмнение Самия Бог.

Има още

Как едно учение спряло да работи – 1


от Фред Сандърс

Днес е обичайно да отбелязваме колко зле се представя учението за Троицата откакто света е станал модерен. Рационализмът и обърнатостта към един свят доминиран от интелектуалната култура още от края на 17 век не е благосклонен към това християнско учение. Историята, заедно с разказа как учението е било спасени от богослови като Карл Барт и Карл Ранер, често е разказвана от историците[1]. Но съществува и една специфично евангелска версия за латентността и неефективността обхванала тринитарианството от толкова дълго време. В тази общност учението е било хванато между рогата на една дилема: единия рог бил субективния религиозен опит, а на другия то било свеждано до изцяло пропозицонна формула. Изтощителното колебание между пиетизма и рационализма, не особено здравословно за който и да е аспект на християнския живот, е било особено осезаемо при учението за Троицата. От нито една от тези изходни позиции учението не може да бъде правилно артикулирано запазвайки свойствената си връзка с благовестието. Един кратък преглед на начина, по който евангелската традиция е разглеждала учението за Троицата ще покаже, че евангелското тринитарно богословие има една незавършена задача: да опише как Троицата е свързана с благата вест и да избегне крайностите на субективния религиозен опит и обикновения рационализъм.

Има още

Нещо повече от думи


от Фред Сандърс

Тринитарианството, от което се нуждаем не е просто едно приемане на дадено учение. Учението за Троицата не е на първо място нещо, което трябва да бъде изведено от определени библейски текстове. В най-добрия случай подобно изреждане ще доведе до умствено приемане, че „тринитарната теория” е най-доброто обяснение на приведените доказателства. Първата стъпка на пътя към сърцето на тринитарната тайна е да разберем, че като християни ние вече сме дълбоко свързани с триединния живот и трябва да разсъждаваме правилно за тази настояща реалност. Повечето евангелски християни нямат нужда да бъдат убеждавани в тринитарната теория: не тях трябва да им бъде показано, че са потопени в тринитарната реалност. Ние трябва да видим и да усетим, че сме заобиколени от Троицата, обградени от всички страни от  присъствието и делото на Отца, Сина и Светия Дух. От тази начална точка може да започне истински продуктивното учение.

Има още

Тринитарното богослвоие на Ники Круц


от Фред Сандърс

Ники Круц не е известен с тринитарното си богословие известен е с това, че е бил водач на жестока улична банда наречена Мау-мау в Ню Йорк през 50-те години на 20 век и с драматичната история на своето обръщение към християнството през 1958 г.. В центъра на историята за това обръщение стои конфронтацията между този закоравял, умело въртящ ножа гангстер-тийнедйжър и един млад проповедник, който носел простото послание, че Исус го обича. Следователно това е една конфронтация между кръста и ножа както описва своето служение младият проповедник Дейвид Уилкерсън[1]. Ники Круц по-късно ще разкаже същата история от своята собствена гледна точка  в книгата „Бягай малкия, бягай[2].” На мрачния фон на своя млад живот като жертва и насилник Круц говори за прошка, силата на Исус Христос и как е бил освободен от унищожителната самота. Това драматично обръщение е историята, с която е известен Ники Круц. В нея няма и дума за Троицата. Гледайки назад Круц казва: „Аз дойдох при Исус понеже знаех, че Той ме обича и все пак не знааех нищо за Бога.”

Но през 1976 г. Круц написва една друга книга, за да опише това, което той нарича „най-важния факт в моят християнски растеж.” Книгата се нарича „Великолепният три” и фактът, който е станал централен за християнския живот на Круц по това време бил факта на Троицата:

Има още

Насочени към Отца, Сина и Светия Дух


(или как евангелските християни са цялостно тринитарни без значение дали знаят това или не)

от Фред Сндърс

Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас (2 Коринтяни 13:14).

Познавате ме по-добре отколкото си мислите и ще ме опознаете дори още по-добре (Аслан в Пленникът на магьосника)

Има още