Въплътеният Спасител – завършена


ВЪПЛЪТЕНИЯТ СПАСИТЕЛ

от Томас Торънс

1. Въведение

2. Въплъщението

3. Изкуплението – 1

4. Изкуплението – 2

5. Великата размяна

Томас Форсайт Торънс (30 August 1913 – 2 December 2007) е влиятелен протестантски богослов от 20 век, служил в продължение на 27 години като професор по Християнска догматика в Университета в Единбург. Той е известен със своята пионерска работа в изследването на науката и богословието, но е не по-малко уважаван за своя принос в областта на догматиката или систематичното богословие. Торънс е признат за един от най-значимите англоговорящи богослови на 20 век и през 1997 г. получава престижната Templeton Foundation Prize for Progress in Religion.  Той остава посветен служител през целия си живот служейки като ръкоположен свещеник в Шотландската църква. Негова е заслугата за историческото съгласие между Реформираната и Източноправославната църква по въпроса за Троицата подписано между Световния алианс на Реформираните Църкви и Православната църква на 13 Март 1991. Като признание за неговата екуменическа работа той е ръкоположен за протопрезвитер в Алксандрийската патриаршия от архиепископа на Аксум през 1973.  Торънс се пенсионира от Университета в Еинбург през 1979, но продължава да чете лекции и да публикува.  Някои от неговите най-влиятелни книги по въпроса за Троицата са публикувани след  пенсионирането му: The Trinitarian Faith: The Evangelical Theology of the Ancient Catholic Church (1988); Trinitarian Perspectives: Toward Doctrinal Agreement (1994); and The Christian Doctrine of God, One Being Three Persons (1996).

Натоящите материали са части от неговата книга The Trinitarian Faith: The Evangelical Theology of the Ancient Catholic Church (1988). Те показват как характерното за протестантите виждане за заместническото изкупление може да бъде виждано като интегрална част от по-широката перспектива на историческото никейско светоотческо богословие. Текста може да бъде добра основа за дискусия между православни и протестанти по въпроса за същността, обхвата и аспектите на изкуплението.

Реклами

Въплътеният Спасител – 5


ВЕЛИКАТА РАЗМЯНА

от Томас Торънс

Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето, и се въплъти от Светия Дух и дева Мария, и стана човек, и беше разпънат при Понтий Пилат. Той страда, и беше погребан, и възкръсна на третия денс поред писанията, и се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога Отца. И пак ще дойде в слава да съди живите и мъртвите; и царството Му не ще има край.

(4) Сега трябва да отделим внимание на една концепция, която свързва това, което разгледахме в тази глава и това което следва: “прекрасната размяна” залегнала във въплъщението. Това е изкупителното пренасяне на човека от едно състояние в друго извършено от Христос, Който в Своята жертвена любов заема нашето място, за да можем ние да заемем Неговото, става това, което сме ние, за да можем ние да станем какъвто е Той. “Вие знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че макар да беше богат стана беден, за да можете вие да се обогатите чрез Неговата сиромашия[1].” Както Ириней обяснява това: “Поради Своята неизмерима любов нашият Господ Исус Христос стана каквото сме ние, за да ни направи като Себе Си[2].” Има още

Въплътеният спасител – 4


ИЗКУПЛЕНИЕТО (2)

от Томас Торънс

Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето, и се въплъти от Светия Дух и дева Мария, и стана човек, и беше разпънат при Понтий Пилат. Той страда, и беше погребан, и възкръсна на третия денс поред писанията, и се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога Отца. И пак ще дойде в слава да съди живите и мъртвите; и царството Му не ще има край.

(3) Разгледахме факта, че според никейското богословие изкупителното и примирително действие на Христос заради нас се случва във въплътеността и земния Му живот като посредник между Бога и хората. Това трябва да бъде разбрано ясно в контекста на това, което наричаме “представителност и заместничество.” Това е особено очевидно в навика на Атансий да събира заедно няколко предлога, като че ли нито един не е достатъчен сам по себе си, за да изрази широтата и дълбочината на заместническото дело на Христос – “за нас,” “заради нас,” “за нашето спасение”, “от наше име,” “на наше място,”  “вместо нас,” “поради нашата нужда” и т.н[1]. Когато попитаме каква е точната природа на това спасително действие на Христос ние откриваме, че за да го опишат никейските богослови обичайно се връщат към познатите библейски и литургични термини като откуп, принос, изкупителна жертва, изкупление, примирение, но винаги с едно дълбоко чувство на преклонение пред неизразимата тайна на изкуплението чрез кръвта на Христос. Все пак както казахме употребата на тези термини не се отнася до някаква външна трансакция между Бога и човечеството извършена от Христос, но до това, което се случва вътре в единството на божествената и човешката природа във въплътения Божий Син. Виждани по този начин множеството аспекти на изкупителното посредничество, което те представят разкриват един цялостен модел направляван от лежащото в основата им единство в Личността и делото на Христос. Този модел неизбежно изчезва когато те бъдат отделени от техните библейски корени и лежащата зад тях основа на въплъщаващото приемане на грешната човечност и след това са тълкувани според дуалистки и външни връзки. Как можем да разберем тази лежаща зад тях основа? Има още

Въплътеният Спасител – 3


ИЗКУПЛЕНИЕТО (1)

от Томас Торънс

Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето, и се въплъти от Светия Дух и дева Мария, и стана човек, и беше разпънат при Понтий Пилат. Той страда, и беше погребан, и възкръсна на третия денс поред писанията, и се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога Отца. И пак ще дойде в слава да съди живите и мъртвите; и царството Му не ще има край.

Нека на тази въплъщенска база да разгледаме какво означават умилостивението или посредничеството и изкуплението.

Тук ние отново трябва да си припомним, че връзката Отец/Син съществува вечно в същността и живота на Бога. Това означава, че не е възможно да не мислим за въплъщението на Сина както за част от същността и живота на Бога – макар че, както вече отбелязахаме, въплъщението трябва да бъде смятано за нещо “ново” дори за Бога тъй като Сина не е бил вечно човек повече отколкото Отец е бил винаги Създател.

Освен това тъй като Исус Христос Сам е Бог и човек в една Личност и всичките Му божествени и човешки действия произлизат от Неговата една Личност умилостивителното посредничество и изкуплението, което Той е изработил за нас попадат във Неговото едно съществуване и живот като един Посредник между Бога и човеците[1]. Това означава, че делото на изкупителното спасение не се случва извън Христос като нещо външно за Него, но се извършва във Него, във въплътената същност на Неговата Личност като Посредник[2]. Общите параметри за това разбиране на въплътеното изкупление вече са разработени от Атанасий в неговото ранно съчинение За въплъщението, в което той говори за Божествената валидност и универсален обхват на спасителното действие на Христос като Божие Слово станало човек. В това въплъщение Този, Който по Своята природа е вътрешен за Божието същество е приел тварният източник и основа на всички хора в Себе Си като човек. Като глава на творението в Когото всичко се сплотява Той е единственият, Който действително може да действа от името на всички и да ги спаси. Когато Той взема нашата човешка природа върху Себе Си и в пълна телесна солидарност с нас принася Себе Си на смърт в умилостивителна жертва за човеците Той действа вместо всички. По този начин изкупителното дело на Христос е напълно представително и истински универсално в своя обхват. Неговата заместническа ефективност черпи своята сила от единението на Неговата Божествена личност като Творец и Господ с нас в нашето тварно съществуване, поради което Той ни събира в Себе Си и действа за нас от вътрешността на Своето съ-съществуване с нас и нашето съществуване в Него избавяйки ни от смъртната присъда тежаща върху нас и от покварата и погибелта, която ни е победила[3]Има още

Въплътеният Спасител -2


ВЪПЛЪЩЕНИЕТО

от Томас Торънс

Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето, и се въплъти от Светия Дух и дева Мария, и стана човек, и беше разпънат при Понтий Пилат. Той страда, и беше погребан, и възкръсна на третия денс поред писанията, и се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога Отца. И пак ще дойде в слава да съди живите и мъртвите; и царството Му не ще има край.

Нека да започнем като си припомним идеята разгледана във втора глава, че въплъщението трябва да бъде разбирано като Бог наистина станал човек. Исус Христос не е просто един човек, Който участва в Бога, но Той Самият е вечното Божество[1]. Божието слово не просто слиза върху Исус както върху пророците понеже в Него “Господ стана човек и дойде да живее между нас, самият Той човек[2].  Твърдението на Йоан, че “Словото стана плът” трябва да бъде разбирано в смисъл на “стана човек,” но стана човек трябва да бъде разбирано по такъв начин, че да не дава място на една дуалистична концепция за човека понеже както ще видим това е един цялостен човек, който е тяло с неговaта душа и душа с неговото тяло, не едно тяло без душа или ум[3]. Има още

Въплътеният Спасител -1


ВЪПЛЪТЕНИЯТ СПАСИТЕЛ

от Томас Торънс

Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небето, и се въплъти от Светия Дух и дева Мария, и стана човек, и беше разпънат при Понтий Пилат. Той страда, и беше погребан, и възкръсна на третия денс поред писанията, и се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога Отца. И пак ще дойде в слава да съди живите и мъртвите; и царството Му не ще има край.

Разгледахме факта, че великото убеждение изразено в църковната изповед за единствиото на Сина с Отца  произлиза от евангелския и доксологичен подход на никейските отци. Те сметнали, че трябва да подчертаят по ясни и удачни начини връзката между Сина в същността и действията на Отца, за да могат да съхранят самата същност на евнагелието на Божието спасително и изкупително действие в Исус Христос. Но единосъщната връзка на Сина с Отец е утвърдена между въплътения Син, Исус Христос и Отец. И двата края на homoousion, Божият и човешкият, трябвало да бъдат запазени. Всичко би било лишено от евангелско и спасително значнеие ако Исус Христос не е напълно, изцяло, съвършено, цялостно човек така както и Бог. Трябвало да се направи несъмнено ясно, че думите и изразите са добавени в оригиналната Никейска изповед във връзка с човечността на Сина. Все пак когато разгледаме членовете на изповедта, които говорят за въпъщението ние откриваме, че те са доминирани от една сотерологична загриженост “за нас и за нашето спасение[1].” Основният подход на църковните отци в Никея и Константинопол е поклонението на изкупените грешници, които ликуват при вестта на благовестието и които, подоно на св. Павел, вярват в Христос като Господ и Спасител. Има още