Да си върнем сексуалността – 4


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLОказва се, че ние често сме толкова контракултурни колкото ни се иска да бъдем. Далеч от пазители на библейската ортодоксалност ние често сме изостанали сексуални революционери приспособяващи с едно или две десетилетия по-бавно към това, което някога е било наричано неморалност от културата около нас. Библейски призив за сексуален морал никога не е бил за продан. Дори учениците на Исус се чудели как някой би могъл да следва този път щом веднъж разбрали колко радикален е призива на Исус за святост. Библейското свидетелство за духовната битка за сексуален интегритет означава да сочим не към нашето морално превъзходство, а към прогласяването на евангелието. Монахът от 20 век Томас Мертън казва това по следния начин: „Богословието на Сатана се състои в това да превърне Христос в  най-съвършения от всички фарисеи, така че бирниците да се отчаят а фарисеите да дойдат при Него и да намерят потвърждение за своята себеправедност.” Ние говорим истината за високите стандарти, които поставя Библията в нашия сексуален живот – и за всеки друг аспект от живота ни – не за да разграничаваме себе си от останалите, а за да прогласяваме една блага вест за Божията милост към грешници като нас самите. Това бива изявявано на света не чрез светска сила, а чрез кръста. Крайният резултат не е семейни ценности, а семейства – семейства формирани от кръста. Има още

Да си върнем сексуалността – 3


от Ръсел Мур

Бог казва на Своята невеста Израел: „Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе” (Исая 62:5). Както се изразява един учен, сексуалната интимност в Писанието със своят екстаз и блаженство сочи към надеждата за бъдещето докато неговата липса често е картина на обреченост. Една безрадостна сексуалност не показва това, което бракът трябва да показва: една изобилна, себераздава се любов, която Бог има към Своя народ и Христос към Своята църква. Когато апостол Павел изисква „сексуални права” и за двата пола той не говори за еквивалентен договор, в който жребецът обслужва кобилата, а за вниманието, което единия партньор показва към другия. Удоволствието, което съпътства секса в брака не е преди всичко манипулация на невронните окончания, сякаш човекът е направена от плът сексуална играчка. Когато съпругът научи какво доставя удоволствие на неговата съпруга или обратното двойката се учи да се опознава по най-интимния начин – по начини, които напомнят на съпруга и съпругата, че те трябва да живеят не за себе си, а за другия. Има още

Да си върнем сексуалността – 2


A1sIsE0zrzL

от Ръсел Мур

Ако любовта и брака бяха свързани единствено с чувства, компания и икономическа изгода можехме да решим, дори в по-голяма степен от битуващото мнение, че вселената е празно поле, което очаква човешката воля и технология да я владеят според желанията си. Сексуалността е едно постоянно напомняне, че в нас има нещо, което е напълно извън нашият контрол. Да, ние можем да контролираме изразяването на сексуалните си желания и да практикуваме дисциплините, които ще ни помогнат да правим това. Но самите желания сякаш идват от нищото. Те говорят за дизайн. Има още

Да си върнем сексуалността – 1


A1sIsE0zrzL

от Ръсел Мур

Тя искаше Исус, но преди това искаше секс. Докато слушах момичето пътувайки в църковния микробус бях едновременно отвратен от нейното богохулство и тайно очарован, че тя е готова да сподели истината за нещо, което трябваше да призная аз също вярвах. И аз подозирам, че всички други 14 годишни младежи, които пътуваха с нас се чувстваха по същия начин. Има още

Бракът и Христовата тайна – 7


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLЧесто на венчавки чуваме, че нашият Господ Исус Христос благословил брака със своето присъствие на сватбата в Кана където превърнал водата във вино. Това е вярно. Но това, което често пропускаме е сянката на кръста над тази сватба. Брачния празник останал без вино, което можело да завърши със социален позор за семейството пред техните роднини и съседи. Майката на Исус го помолила да се намеси. Това, което ме удивява не е, че Исус го направил това, което Йоан нарича първото от знаменията Му, а че го направил мислейки за Своето разпъване. В кроткия укор на Исус към майка Му Той казва: „Часът Ми още не е ударил” (Йоан 2:4). Всички евангелия са настроени спрямо този „час.” Той е насочил лицето Си към Ерусалим където ще умре. Там на сватбата си спомня Йоан, Исус „изявил славата Си” снабдявайки я с вино (Йоан 2:11). По-късно Йоан ни казва, че Исус влязъл в Ерусалим и заявил: „Сега дойде часът да се прослави Човешкият Син” (Йоан 12:23). Часът бил кръста. Славата била кръста. Мисията била кръста. Славата на Христос е една разпъната слава. Исус показал това за първи път на сватбата. И все още го прави. Има още

Бракът и Христовата тайна – 6


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLВръзката е пълна с блестяща радост. Именно затова тя е толкова трудна. За някои хора тази трудност се намира на сексуално ниво. За други е на емоционално или когато човекът трябва да признае, че е, например, уплашен, депресиран или гневен. За трети трудността е в духовната интимност. За мен сексът е много лесен и обикновено не изпитвам трудност да покажа на съпругата си как се чувствам емоционално, но ми е много трудно да се моля с нея. Това може да е изненадващо понеже аз лесно се моля с непознати хора или водя в молитва цяло множество. За мен дори е лесно да се моля заедно със съпругата и децата си. Но да се молим, само двамата аз чувствам неудобно и почти болезнено интимно сякаш гледам към себе си в скрито огледало. Мисля, че причината е понеже никой не ме познава по-добре от нея. Тя познава цялото ми лицемерие и в каква степен не съм в състояние да следвам идеалите си. Всичко това, на едно чисто рационално ниво, не е разумно възражение. Все пак аз съм евангелски християнин, който вярва, че всяка молитва е принесена и чута по благодат и че всеки път аз заставам пред Бога като грешник чрез Христос. Но аз трябва да зная, че на едно подсъзнателно ниво това е пречка за мен, за да мога да е боря с нея. За вас пречките за интимност може да са различни, но да ги откриете, за да можете да се борите с тях заедно е необходимо, за да растете заедно в една плът. Да бъдеш „гол и да не се срамуваш” е един вид война. Има още

Бракът и Христовата тайна – 5


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLПоглеждайки назад мога да видя голямата радост в живота ни, която никога не можехме да си представим в мечтите си за бъдещето. Обичахме вечерите, в които се хранехме само с хляб и сирене понеже това беше единственото, което можехме да си позволим. Обичахме да водим заедно младежкото служение и да решаваме какво да правим когато на мисионерско пътуване се появяваше някой тийнейджър с торбичка марихуана. Обичахме да седим заедно докато аз пишех своята дисертация и да правим почивки, през които да преглеждаме записани телевизионни програми, които познавахме толкова добре, че можехме да казваме репликите заедно с актьорите. Истината е, че нямаше възможност да накараме нашият бюджет да работи. И нямаше начин да пораснем толкова, че да бъдем „готови” за това, което ни готвеше провидението. Ние се нуждаехме един от друг. Трябваше да порастем, заедно и да знаем, че любовта ни един към друг не се състои в това да контролираме всичко. Не започна по този начин и все още не винаги е така. От самото начало имахме страст, но нямахме онзи вид интимност. Тя изисква дълго и бавно сливане на два живота заедно, уязвимост и поемане на риск. Писанието казва, че първите ни прародители били „ голи..и не се срамували” (Битие 2:25). Обикновено не обръщаме на това голямо внимание освен когато се уверяваме, че картинките в детските библии включват чифт вратове на жирафи, които прикриват интимните части. Но тази реалност е същностна за Божията идея за семейството. Има още

Бракът и Христовата тайна – 4


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLПросто не е вярно, че хората остават в състояние на потящи се длани, препускащи сърца и пеперуди в стомаха когато са един до друг до края на живота си. Това е свързано с новостта, с повика на двойката извън досегашното им положение и един към друг. Често обаче, човек може да забележи изчезването на тези начални знаци без култивирането на знаци показващи една узряваща, задълбочаваща се любов. Тогава те решават, че „вече не са влюбени.” И когато намерят някой, който ги кара да се чувстват както са се чувствали като тийнейджъри те решават, че открили „сродната си душа.” След това цикъла се повтаря. Дори когато това не завършва с физическа невярност или развод някои двойки усещат отвращение един към друг сравнявайки живота си с въображаемия живот на другите – от филмите или от романтични романи – които веднага започват да въздишат щом видят другия да влиза през вратата. Бракът трябва да включва истинска любов и страст един към друг, любов и страст, които трябва да бъдат култивирани. Но усещането за това се променя с промените в самите вас. Фамилиарността не е не е нещо отрицателно, а може да бъде осезаем резултат от непрестанния растеж на двойката в една плът. Това трябва да бъде приемано с благодарност. Но то може да се случи единствено ако двойката се е посветила на един истински брак, с истински радости и скърби и на обети, които остават независимо какво се случва. Има още

Бракът и Христовата тайна – 3


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLСъс завета трябва да върви и свързаността. Любовта – според библейската дефиниция – е едновременно действена и чувствена. В притчата на Исус за това какво означава да обичаш своя ближен самарянинът е подтикнат от състрадание – той чувства – когато вижда пребития човек до пътя и, в същото време, той действено му служи. Христос обича Своята църква, но я обича по един действен начин, като предава Себе Си заради нея. Едно кухо чувство на обективност свързано с нашето изкупление би ни довело до една студена, умствена вяра, която лесно може да се окаже бездейна. Ние стоим поради това, което Христос е направил обективно за нас в Христос, но ние също така живеем един нов живот, една вяра, която действа в любов точно както и Христос живее в нас в любов. Ние сме в Христос от момента на нашето изкупление, но ние също така и растем в Христос за едно дълго, продължаващо през целия ни живот освещение. Бракът показва връзката една плът, която, подобно на самото благовестие, е едновременно юридическа и изградена върху отношения, едновременно обективна и субективна, заветна и свързваща. Обетите ни един към друг означават, че ние сме, обективно, свързани в една плът. Нашата близост в брака обаче означава, че ние растем в тази връзка на една плът като се учим да живеем в хармония един с друг. Интимността, подобно на верността, е по-трудна отколкото изглежда. Има още

Бракът и Христовата тайна – 2


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Когато става дума за брака идеята за медения месец преследва съвременния човек без значение дали съзнаваме това или не. Някои течения на сексуалната революция са смятали, че бракът е една отживялва времето си социална конструкция или, дори по-лошо, една потисническа за сексуалната свобода на човечество институция. Разбира се, в някои отношения бракът през последните години е претърпял съществен регрес. Съжителството расте и средната възраст за сключване на брак се покачва с всяка изминала година. В същото време обаче отбележете какво се случва с брачната индустрия и с медийните норми свързвани с женитбата. Сега предложенията са много по-драматични  от това мъжът да падне на колене с пръстен в ръка. Те често представляват отиграна хореография, при която семейството и приятелите се крият наблизо, за да изненадат избраната булка с парти след предложението, бе да забравят да имат фотограф под ръка. Класите, които могат да си позволят не е необичайно да видим „направление брак,” при което се очаква семействата и приятелите да пътуват до някое екзотично място, за съвършеното заснемане на събитието. Има още

Бракът и Христовата тайна – 1


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLМеденият ни месец беше катастрофа. Трябваше да предвидя идващите неприятности когато на сватбения ден се събудих с жесток ларингит. Чувствах се слаб и разочарован. Продължавах да се упражнявам да кажа  думите: „Аз Ръсел Муур, вземам теб, Мария Ханна…,” но напразно. Грачех със стържещите хрипове на болен от емфизема. В друг случай Мария щеше да ме подкрепи, но аз държах на традициите. Бях казал, че няма да видя булката преди сватбата. Заех се с таблетките за смучене и безкрайните чаши с билков чай и точно на церемонията гласът ми се върна. Сякаш сега всичко беше наред, но меденият месец все още беше пред нас. Има още

Мъжете и жените при кръста – 6


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLПреди години един журналист известен с множеството си бракове, разводи и нови бракове обяви, че най-накрая се отказва от венчавките. Той заяви, че повече няма да търси нова жена, а е решил да си спести времето и проблемите свързани с това. „Просто ще намеря жена, която ме мрази и ще й купя къща,” пошегува се той. Коментарът предизвика очаквания смях независимо от очевидната трагедия в личния му живот понеже думите докоснаха една култура белязана от конфликти между мъжете и жените. Има още

Мъжете и жените при кръста – 5


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLВ настоящата неяснота мъжественмостта често е дефинирана като „победа” – без значение дали с термините на сексуални завоевания, физическо превъзходство или икономиески напредък. Това не е нещо ново – то се връща обратно до предисторическата песен на Лемах, който се хвали с многото си жени и със своето отмъщение над враговете си. Едно наранено и несигурно усещане за мъжественост често се превръща в нападателна мъжественост, при която човек защитава своето „мъжество” срещу всички предизвикателства стремейки се да „победи” на всяка цена. И все пак според една подобна дефиниция Исус не побеждава. Той губи. Въпреки това Той губи несъзнателно. „Никой не взема живота Ми, но Аз го давам доброволно,” казва Той (Йоан 10:18). За разлика от крехката мъжественост на хората, които компенсират своята несигурност с театрална грубост Исус имаше пълна увереност в Своята идентичност и бъдеще, достатъчни за да може да спечели като загуби, като даде Себе Си заради Своята църква. Един мъж който спазва обетите, които е дал на съпругата си, играе с децата си, посещава самотните, приютява бездомните и служи в своята църква е много по-мъжествен от някой, който може да надпие всеки в бара или е изгубил броят на жените, с които е преспал. Има още

Мъжете и жените при кръста – 4


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLЕзикът за покорството по отношение на жените е спорен и то не само за хора външни на църквата. Веднъж чух един християнин да реагира отрицателно на твърдение, което беше повече или по-малко директен цитат от Ефесяни 5:22 като на „неандерталска идея” (предполагам придържайки се по този начин към ранна датировка на новозаветните послания). Част от проблема е, че ние сме склонни да дефинираме това, което Библията нарича подчинение и главенство с термините на власт вместо с термините на кръста. Има още

Мъжът и жената при кръста – 3


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLСъществуват разлики между мъжете и жените, които са свързани с разликите между бащинството и майчинството – и помнете, всички християни са призовани към поне някои аспекти на духовното родителство в църквата дори когато не са семейни. Виждаме това в нашите собствени родители. Адам е създаден от земята и името му отразява неговият произход от пръстта (Адам означава „земя” на еврейски). Той е призован да обработва земята, но проклятието затруднява този аспект от неговата мисия точно в това отношение. Адам се опитва да култивира земята, но тя му ражда тръни и бодили и пот на челото му. Обратно, Ева е създадена от страната на човечеството и е наименувана майка на живота. Отново, проклятието затруднява именно този аспект от нейната мисия като препятства подкрепата на новия живот. Дори и в проклятието ние виждаме да се издигат родители, които ни учат на призива да бъдем мъже и жени, майки и бащи. Но тези неща отразяват общите модели на надареност, а не цялостни категории. Запитайте си: Подкрепят ли мъжете? Да. Исус сравнява Себе Си с квачка, която събира пилетата си. По подобен начин апостол Павел е бил мъж, но сравнява себе си с раждаща жена и с кърмеща майка. Призовани ли са жените да снабдяват и да защитават? Да. Би било добре да посъветваме хората да не закачат Яил ако не искат да бъдат халосани с колче за платка по главата. Майката в Притчи 31 не е описана като получаваща закуска в леглото в деня на жената, а като човек, който сключва сделки в недвижими имоти. Има още

Мъжът и жената при кръста – 2


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLБракът означава нещо за цялата църква и за света. Понякога това подчертава добротата както на мъжествеността така и на женствеността, а друг път спецификите на брачния завет, който трябва да се прилага по общо към мъжете и жените. Обичайният начин, по който тези основополагащи новозаветни текстове за брака се проповядват на практика изключват останалата част от църквата тъй като те са представяни като насоки и по-щастливи, по-здравословни „взаимоотношения.” Но в тях има много повече. Има още

Мъжът и жената при кръста – 1


A1sIsE0zrzL

от Ръсел Муур

Докато растях аз намерих изход от копнежът да постигам неща, да се представям добре и да вярвам на комикси. Оприличавах се на супергероите най-вече понеже копнеех за уединена крепост или за скривалище в подемна пещера, за тайна идентичност където никой нямаше да може да изисква вниманието ми със сигнал в небето. Можех да се идентифицирам с Кал-Ел от Криптон или с Брус Уейн от Готам. За жената чудо обаче исках да се оженя. Има още

Църквата като семейство – 6


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLЕстествените връзки са силни и то по причина определена от Бога. Стремежът на една паднала вселена е да направи тези естествени връзки дори още по-силни превръщайки ги в религия. Това има известен паралел с патриотизма тъй като думата патриотизъм идва от коренът на думата баща. Естествено е да обичаме отечеството си. Патриотизмът е добро осъзнаване на благодарността към Бога и към другите за благословенията, които сме наследили като част от една страна. Но патриотизмът или национализмът когато застане на първо място е грозен, насилнически, дори садистичен. Има още

Църквата като семейство – 5


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLЧесто чувам възрастни хора в църквата да обвиняват младото поколение, че не почита мъдростта, която идва с възрастта, а е готово да слуша единствено своите връстници. Разбира се, понякога това е вярно. Царството Израел се разделило отчасти понеже Соломоновият син Ровоам „отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него” (3 царе 12:8). Да съкратя дългата история: нещата не потръгнали добре.

Но аз не усещам подобно отношение в повечето млади християни, които срещам. Вместо това въпросът, който най-често ми задават е: „Как мога да си намеря наставник?” Има още

Църквата като семейство – 4


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLКато баща на 5 сина аз трябва постоянно да водя с децата си „разговорът” за това какво да очакват през пубертета. Не искам те, подобно на мен самият, да бъдат хванати неподготвени от големите промени и да се чувстват объркани и виновни. Повтарям им, понякога отново и отново: „Ето какво ще се случи, не се страхувай. Това е нормално. Ти не си някакъв изрод.” Обикновено когато започна да водя този разговор синът с когото говоря си мисли, че преувеличавам. Той не може да си представи (този вид) мисли за момичета още по-малко пък всичко останало. Аз повтарям казаното и добавям: „Казвам то го сега, за да знаеш, че можеш да ми кажеш когато се случи.” Има още

Църквата като семейство – 3


от Руъсел Муур

A1sIsE0zrzLКогато Исус говорел за царството на учителят Никодим старият човек бил учуден от упоритото Му настояване, че трябва да се „роди отново,” за да може да наследи божия нов ред. Никодим разбирал това буквално, като физическо акушерство и гинекология. Исус сочел към нещо ново, което Бог върши, нещо, което било предварително обявено. Авраам поставил сина си на жертвеника знаейки, че когато той бъде убит това означава край на цялата надежда за бъдещето, всички Божии обещания (Битие 22;1-14). Той се надявал, че Бог може да преобърне самата смърт и да спази обещанието си. Така ние сме наследници, деца на обещанието в Христос (Гал. 4:26-28). Има още

Църквата като семейство – 2


от Ръсел муур

A1sIsE0zrzLПоследствията да изгубим усещането за семейство в църквата са сериозни. Някои изследвания са показвали, че лабораторни мишки изолирани една от друга са по-склонни да се пристрастят към предлаганите им замайващи мозъка опиати. Други са показвали, че голяма част от травмата на завръщащите се от фронта войници се дължи не само на спомените за ужасите на бойното поле, но и от усещането за липсата на връзки, което идва изведнъж заедно с цивилния живот. Ние си мислим, че семейството може да посрещне тази нужда и все пак някои от най-самотните, най-изолирани хора в нашите общности са семейни и с деца, често толкова френетично заети с отглеждането им и/или с грижата за възрастните си родители, че са загубили връзка със старите си приятели и не знаят как да създадат нови. Има още

Църквата като семейство – 1


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLВеднъж една приятелка ми каза, че прекарвала неделите преди да стане християнка в едно кафене, наблюдавайки как хората вървят от колите си до близката църква. По това време тя била атеистка и смятала концепциите за Бог и „традиционно” семейство за вкоренени в една потискаща патриархалност. Тя вярвала в сексуалната свобода и намирала християнските морални норми за задушаващи. Но за нейна изненада тя открила, че е привлечена към Исус и започнала да вярва на това, което Той казвал за себе Си. Но преди да се посвети на Исус тя се чудела дали някога ще може да пасне и да се почувства приета като християнка. Тя седяла в кафето наблюдавайки майките и бащите излизащи от своите миниванове, носещи бебетата и държащи по-големите деца за ръце. И се чудела: „Мога ли да бъда една от тях?” Има още

Семейството не е на първо място – 4


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLНовелистът Уолкър Пърси не изглежда като човек, който би казал, че лекарството за депресията е да се самоубиеш след като е прекарал целия си живот възстановявайки се от самоубийството на баща си. Но точно това прави той. Под самоубийство, Пърси няма предвид буквалното отнемане на собствения живот. Това не решава проблемите макар самоубийците да смятат, че го прави. Но какво се случва, чуди се той, ако един човек обмисля самоубийство, но решава да не го предприеме? Резултатът е свобода. „Вие приличате на затворник, който е освободен от килията, в която е прекарал целия си живот,” пише той. Знаейки, че не бихте съществували сега сте свободен да съществувате без каквито и да е очаквания, които някога са ви пречупили с разочарованията си. Свободен сте да виждате живота като дар. Това е огромната разлика, твърди Пърси, между един човек, който не е „самоубиец” – някой, който не е убил себе си – и един „бивш-самоубиец” – някой, който смята себе си вече за мъртъв и затова е свободен да живее. „Бившият самоубиец отваря входната си врата, сяда на стъпалата и се смее,” пише Пърси. „Тъй като има възможността да е мъртъв той няма нищо, което може да изгуби от това, че е жив. Хубаво е да си жив. Той отива на работа понеже няма нужда да го прави.” Има още

Семейството не е на първо място – 3


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLМежду другото един християнин, който поставя семейството на първо място скоро ще се почувства неудобно с Исус. Ако думите, които Исус изговаря за семейството бяха казани от някой друг бързо бихме решили, че този човек не е един от нас. Исус ни учи: „Който не вземе кръста и не върви след Мен не може да бъде Мой ученик” (Лука 14:27). Тази част е непротиворечива сред днешните християни до голяма степен понеже ние не разбираме какво казва Исус. Първо, за разлика то съвременниците на Исус ние не вървим по пътя хвърляйки поглед към гърчещите се в мъки хора повесени на кръстове от двете му страни. Ние разбираме думата „кръст” като  безопасна метафора за духовно посвещение. Понякога го разбираме като метафора за стреса в живота ни, по начина, по който веднъж един офис мениджър ми описа своята годишна инвентаризация като „кръста, който трябва да нося.” Има още

Семейството не е на първо място – 2


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLКогато мислят за северноамериканското християнство еднo от първите неща, които идват в ума на много хора е „семейство.” Една част от това е добра, необходима и неизбежна за една изпратена на мисия църква. Ако искаме да правим хората ученици ние трябва да ги учим да пазят себе си от идоли (1 Йоан 5:21) и много от идолите на нашето време идват под мотото, че освобождават хората от „ограниченията” на семейните отговорности и дори от дефиницията за семейство. Когато външната култура започне да издига сексуалната невярност, джендър объркването, една култура на разводи и премахването на семейството църквата трябва да работи здраво, за да представи едно различно видение. В по-голямата му част в това няма нищо нездравословно. Съществува обаче една опасност, която идва с всяка мисия и тази не прави изключение. Има още

Семейството не е на първо място – 1


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLПреди много време той беше медиум. Човекът, който стоеше пред мен в църковното лоби ясно каза, че всъщност никога не е бил истински телепат по времето когато не е бил християнин и се е занимавал с предсказания. Той просто оглеждал хората преструвайки се, че може да надникне в бъдещето им. Каза, че спектакълът не бил чак толкова впечатляващ, но това била най-леката работа, която някога е вършил. Той успявал да убеди хората, че е в състояние да надникне в духовния свят използвайки същите методи, които виждаме и в курабийките с късметчета: широко обобщение, което може да се приложи към почти всеки един. „Виждам, че живота ти се е развивал по изненадващ начин,” или „Носиш в себе си тъга,” или „Виждам в живота ти човек, в името на когото има буквата „р.”” Но най-важното, каза той, тайната да си осигури редовни клиенти била да ги убеди, че бъдещето, което ги очаква не е нюансирано или трудно. Човек се сдобивал с щастлив клиент ако можел да „види” нещо наистина добро, казвайки му това, което той иска да вярва. „Ще се влюбиш” или „Виждам много пари в бъдещето ти.”   Има още