Арминианство – въпроси и отговори – завършен

от Роджър Олсън

ЧАСТ 1 .

ЧАСТ 2.

ЧАСТ 3.

ЧАСТ 4.

Арминианство – въпроси и отговори – 4

от Роджър Олсън

16. Какво прави един човек арминианец?

Терминът арминианец рядко се използва извън уеслианските кръгове. Много богослови (и други), за които аз вярвам, че са арминиани (поради факта, че тяхната сотириология отговаря на профила на класическото арминианство) се отдръпват от названието или изцяло го отричат. Подозирам, че причината е неговото погрешно представяне от (най-вече) калвинистките критици. Преди няколко години срещнах Томас Оден и разговарях с него за това. Той отхвърля терминът „арминианец,” въпреки че е методист и неговата книга The Transforming Power of Grace е едно от най-добрите изложения на арминианското богословие, които някога съм чел. Приятелят ми Стенли Гренц призна, че е арминианец, но помоли да не казвам на никого (По това време той беше колега на Д. И. Пакър, който силно се противопоставя на арминианството.). През годините съм срещал свободни методисти, петдесетници и други хора, които са ми казвали, че не са арминиани, но след това се обръщат на 180 % и утвърждават всички исторически елементи на класическото арминианство. За мен това прилича на презвитерианец, който утвърждава Усетминтърската изповед на вярата докато в същото време казва, че не е калвинист (Всъщност наскоро чух такова нещо). Според мен арминианец е всеки, който (1) е класически протестант (2) приема пълната поквара (в смисъл на безпомощност да спаси сам себе си или да допринесе са своето спасение, така че грешника е изцяло зависим от предварителната благодат дори за първата стъпка на волята към Бога (3) приема условното избиране и предопределение основаващо се на предузнание (4) приема универсалното изкупление (5) утвърждава, че благодатта винаги може да бъде отхвърлена и (6) приема, че Бог по никаkъв начин и с никакви средства не е автор на греха и злото, а тези неща са единствено допуснати от Божията последваща воля.

Арминианство – въпроси и отговори – 3

от Роджър Олсън

11. Не казва ли арминианството, че решаващия елемент в спасението е свободното решение на грешника да приеме Христос давайки по този начин възможност на спасените да се хвалят, че частично са заслужили своето спасение?

Не. При никакви обстоятелства един човек, който приема безвъзмезден подарък не може да твърди, че го е заслужил само защото го е приел. Приетият подарък все още си остава подарък. Повечето хора интуитивно разбират това – освен калвинистите, които обвиняват арминианите, че вмъкват заслуги в свободното приемане на спасението. Но същите тези калвинисти никога не биха позволили на някой, на когото са подарили нещо да твърди, че го е заслужил сам.

Арминианството – въпроси и отговори – 2

от Роджър Олсън

6. Каква е разликата между арминаинството и уеслианството?

Не всички арминаини са уеслиани. Арминиой със сигурност не е бил такъв! Той е живял един век преди Уесли. Баптистите на свободната воля, мнозина петдесетници (напр. Божиите асамблеи) и „възстановците” (напр. Христовите църкви и Незвисимите християни) са арминиани без да бъдат уеслиани. Но всички уеслиани (за които аз зная) са арминиани (макар че не всички харесват това име). Уеслианите добавят към арминианството идеята за „християнското съвършенство” (което различните уеслиани дефинират по различен начин). Арминианите, които не са уселиани, не вярват в „пълното освещение” (Макар че интересно, моето собствено изучаване на Арминий, ме кара да мисля, че той може би би се съгласил с Уесли и уеслианите по този въпрос.)

Арминианство – въпроси и отговори – 1

от Роджър Олсън

1. Какво е класическо арминианство?

Класическото арминианство няма нищо общо с Армения. То представлява тип християнско богословие свързвано по-конкретно с името на холандския богослов от 17 век Яков Арминий (починал 1609). Аз го наричам също „евангелски синергизъм” (тук синергизъм означава съработничество между Бога и творението) понеже вярванията на Ариний не започват с него. Например анабаптисткия богослов Балтазр Хюбмайер имал до голяма степен същите виждани цял век преди Арминмий. Накратко класическото арминианство е вярата, че Бог истински желае да се спасят всички хора и е изпратил Христос да живее, умре и възкръсне еднакво за всички. То е вяра, че Бог не спасява хората без тяхното доброволно съгласие, но им дава предхождаща благодат (благодат, която идва преди и подготвя), за да освободи волята им от оковите на греха и да ги направи способни да чуят, разберат и отговорят на евангелския призив. То е вярата, че Божията благодат никога не е неустоима и избирането за спасение – предопределението – е условно: Бог е повелил, че всеки, който повярва ще се спаси и е предузнал всички, които ще повярват. Класическто арминианство е форма на евангелско богословие и то приема (заедно с всичко казано по-горе), че спасението е дар на Божията благодат, който не може да бъде заслужен, а единствено приет. Според Арминий и всички класически арминиани, Божието оправдание на грешниците е „единствено по благодат” и единствено заради делото на Христос. Божията благодат в и чрез Исус е ефективната причина за спасението/оправданието, но вярата е инструменталната причина.

Калвинизмът и арминианството – сравнени

от Роджър Олсън

1. Какво е калвинизъм? А) Вяра, че Бог предопределя и прави сигурно всичко, което се случва без никакви изключения. Всичко, което се случва в творението е определено и направено сигурно от Бога. Б) Вярата, че единствен Бог решава, безусловно кои ще се спасят, че Христос е умрял единствено за тях („избраните”) и Бог ги спасява без всякакво сътрудничество от тяхна страна („неустоима благодат”). „А” се нарича „методично провидение.” „Б” се нарича „двойно предопределение.”

*Съществуват някои вариации на калвинизма, които се отличават от горното, но това е класическият, исторически, евангелски калвинизъм така както той е учен от Калвин, Джонатан Едуардс, Чарлз Ходж, Р. Спроул, Джон Пайпър и всички останали класически, исторически калвинисти.

Какво е ерес

от Роджър Олсън

Трябва ли да четем книги за ересите? Някои добронамерени християни, включително мнозина пастири, биха казали, не. „Оставете тези неща. Четете за истината, не за грешките.” Една популярна история казва, че когато обучавали банковите чиновници да разпознават фалшивите пари отговорните институции никога не им показвали фалшиви пари, а ги карали единствено да изучават истинските. Тази история често се използва като пример в проповеди, чиято идея е, че християните трябва да изследват истината, не ересите.

Какво е либерално християнство

от Роджър Олсън

Либералното християнство може да бъде богословски определено като противоположност на фунаментализма.

Подобно на фундаментализма много хора гледат просто на християнската (или църковната) политика и гледат дали някой е за правата на гейовете, за правото на избор относно абортите или ляв във вижданията си за икономиката и по този начин решават дали „либерален” е удачен етикет. Това е прекалено опростено и понякога е подвеждащо. Либерален християнин е богословска категория и поне технически е независима от политиката. С други думи един християнин може да бъде богословски либерален и социално и политически консервативен. Няма задължителна връзка между либералното богословие и либералната политика.

Какво е фундаментализъм

от Роджър Олсън

Най-доброто кратко обяснение на понятието фундаментализъм може да бъде намерено в един почти напълно забравен нео-евангелкси богослов, Едуард Джон Карнел (1919-1967). Карнел бил президент на семинарията Фулър. Той съшо така бил християнски философ и богослов написал много книги. В The Case for Orthodox Theology той пише, че „фундаментализма е ортодоксалност, което се е превърнала в култ” (113, курсивът е оригинален). Карнел същ така прави разлика между фундаментализма като движение и фундаментализма като манталитет (113).

Ето как Карнел описва фундаменталисткия манталитет: „Манталитета на фундаментализма е доминиран от идеологическо мислене. Идеологическото мислене е грубо, нетолерантно и доктринарно. То вижда принципи навсякъде като всички тези принципи достигат до него в ясните цветове на черно и бяло. То изключва себе си от ограниченията, които първородния грях поставя в историята. То води свети войни без да признава елементите на гордост и личен интерес, които предизвикват битките. То създава нови злини докато се опитва да коригира старите” (114).

Фундаменталисткото движение е мъртво, но части от него продължават да съществуват и фундаменталисткия манталитет (или това, което аз предпочитам да наричам един духовно-богословски етос) остава и е силен – дори сред тези, които наричат себе си „евангелски християни.”

Ето какво търся аз – една критична маса от духовно-богословски „симптоми,” които намирам за общи и за почти уникални (като ударения и влияние) сред това конкретно племе.

1. Тенденция да издигат учения, които исторически са били смятани за „второстепенни” (не основополагащи) в статуса на догми, така че всеки, който ги поставя под въпрос за тях поставя под въпрос самото благовестие.
2. Тенденция да прекъсват „християнско общение” с други евангелски християни смятани за доктринално „нечисти” заедно с тенденцията да ги представят по погрешен начин, за да накарат останалите да ги избягват.
3. Тенденция да „ловуват ереси” сред останалите евангелски християни и да награждават фундаменталистите, които ги „откриват” и „разобличават” – дори там където споменатите „ереси” не са истински ереси според нито един изповедален стандарт споделян от евангелските протестанти.
4. Тенденция да поставят доктриналната „истина” над етиката, така че погрешното представяне на чуждите виждания, за да бъдат те отхвърлени и маргинализирани, или дори хората да бъдaт уволнени, се смята за оправдано.
5. Тенденция да бъдат обсебени от „либерално богословско мислене,” което ги кара да виждат такова дори където то не съществува заедно с тенденция да се отвращават от всяка несигурност и неяснота свързана с доктринални и библейски въпроси.

ВИЖ ОЩЕ: КАКВО Е ЛИБЕРАЛНО ХРИСТИЯНСТВО

Counterfeit Christianity

Counterfeit Christianity: The Persistence of Errors in the Church

(кратко ревю на новата книга на Роджър Олсън)

от Радостин Марчев

Книгата има интересна предистория – написана е по молба на водачи от Методистката църква загрижени за доктриналното невежество и безразличие в техните църкви и е издадена от методисткото издателство Abington press. Оставяйки настрана въпроса защо поканата е била отправена към баптист Олсън в крайна сметка се оказва добър избор. В първата част на всяка от 13-те глави той кратко и ясно разглежда основните древни ереси – най-вече свързани с идеите за Бога, Троицата и христологията. След това той обяснява класическата позиция, обща за всички християни, посочва нюансите, които понякога съществуват в специфичните доктрини (например filioque, единоначалието на Отца и мястото на делата в спасението при протестанти, католици и православни). Вземайки предвид малкото място (цялата книга е едва 170 стр.) и сравнително лекия стил насочен към обикновените „миряни“ аз съм впечатлен колко точен е в повечето случаи авторът. Накрая Олсън показва съвременните прояви на всяка от тези ереси и предлага насоки за справянето с тях.
Две допълнителни неща заслужават внимание. Първо, д-р Олсън не е полемичен и изложението му е всичко друго, но не и лов на вещици. Той започва книгата си с едно интересно определение за ерес и какво означава човек да бъде еретик. Според него (и аз съм напълно съгласен) е напълно възможно човек да вярва или дори да учи нещо, което не е правилно без да е еретик – той е просто заблуден или недобре разбиращ. Човек става еретик едва тогава когато съзнателно започне да учи нещо, за което знае, че се противопоставя на верските разбирания на групата, от която той е част и на историческото християнство в по-широк контекст. Следователно не е толкова лесно да се стане еретик нито пък е удачно някой да бъде прибързано обявяван за такъв.
Второ, Олсън отделя последните 3 глави от своята книга на ереси, които не са определени официално за такива от вселенски събор, но на които той лично смята, че следва да се обърне внимание (очевидно издателите са подкрепили неговият избор). Трите учения са деизма (в неговият фолк вариант, който често минава за християнство), крайният детерминизъм, който твърди, че Бог е автор на греха и злото (тук се появяват имената на Д. Пайпър и Спроул) и движението „слово на вяра” с ученията за просперитет и задължително изцеление. Добри попадения, според мен.
Лично на мен книгата не ми даде нищо ново, но в интерес на истината знаех, че това ще е така още преди да я отворя – тя просто е предназначена за друга група. Въпреки това я прочетох с интерес и смятам, че би могла е много полезна стига да бъде прочетена от повече редови християни в църквите. Между другото, един превод на български никак не би бил излишен.
Последно, книгата на Олсън, която четох преди тази беше Reformed and always reforming, в която той се проявява в съвсем друга светлина като твърде прогресивен в своите разбирания и богословие. Една от трагичните според мен грешки, която се прави у нас (и не само) е приравняването на прогресивност с либералност – две неща, които са много различни. Това често е използвано от някои консервативни християни като бухалка, с която удрят всеки, който не е съгласен с някои техни виждания, дори ако чуждото мнение по никакъв начин не излиза от границите на историческата християнска ортодоксалност. В тази връзка Олсън очевидно има какво да ни каже. Самият той е твърде прогресивен богослов, описващ сам себе си като „постконсервативен.” В същото време той стои здраво върху историческото ортодоксално християнство и не е нито либерален нито безразличен към доктрината. Съвместното четене на Reformed and always reforming с, например, The Mosaic of Christian Belief: Twenty Centuries of Unity & Diversity, или Counterfeit Christianity може да ни накара да се поспрем и да се замислим за доста неща. И може би да направим някои корекции в отношението си поне към някои (не към всички – и с това Олсън би бил напълно съгласен) инакомислещи християни.

Арминианската доктрина за оправданието отново оспорена – 2

АРМИНИАНСКАТА ДОКТРИНА ЗА ОПРАВДАНИЕТО ОТНОВО ОСПОРЕНА – 2

Вярвал ли е Яков Арминий във вменяването на Христовата правда

от д-р Роджър Олсън

Нека в началото да кажа колко разочароващо е, че реформираните критици и събеседници продължават да игнорират моята книга Arminian Theology: Myths and Realities (InterVarsity Press) където аз съм изяснил този и много други обърквания и грешки за арминианските убеждения и приетите вярвания на класическото арминианство. Ако критиците бяха прочели моята книга биха престанали да повтарят често срещаните изопачения и основаващите се на тях критики. Понякога подозирам, че някои от тях просто решават да игнорират книгата понеже са обсебени от желанието да нападат Арминий и арминианството. Това, което имам предвид е, че за някои от тях да нападат Ариний и армининатвото представлява установена част от тяхната реформирана вяра, така че те не са в състояние да си представят, че могат да престаната да правят това без по този начин да спрат да бъдат истински реформирани. С други думи, на мен ми се струва, че за някои от тях да нападат арминианството е толкова вкоренен навик, че те просто не могат да го обуздаят. Единствената алтернатива на това обяснение, за която мога да се сетя е, че те са интелектуално нечестни – съзнателно свидетелствувайки лъжливо. Не желая да мисля това за тях. Избирам да вярвам, че те просто не могат да се спрат понеже нападайки арминианстовото, дори изкривявайки това, което то казва, е толкова дълбоко вкоренено в тяхната реформирана идентичност, че те не могат да престанат дори когато опровержението на тяхната критика е достъпно за всеки.

Арминианската доктрина за оправданието отново оспорена – 1

АРМИНИАНСКАТА ДОКТРИНА ЗА ОПРАВДАНИЕТО ОТНОВО ОСПОРЕНА – 1

от д-р Роджър Олсън

От време навреме ме молят да погледна нещо в интернет свързано с арминианското богословие. Изглежда още веднъж консервативен реформиран[1] учен предизвиква арминианското богословие – като по-близко до католическата отколкото до реформаторската доктрина. Въпросът този път, както често се случва, е „оправданието.” Обвинението е, че Арминий и ремонстрантите отричат класическото реформаторско учение за оправданието и че това е била основната причина те да бъдат критикувани и отлъчени от реформираните.

Има ли йерархия в Троицата – завършен

ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА

от Роджър Олсън

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ЧАСТ 3

Видеото по-долу е дебат между Dr. Kevin Giles and Dr. Fred Sanders относно отношенията в Троицата и тяхната връзка с дебата за отношенията между половете.  Презентациите са много интересни като и двамата се опитват да съчетаят нивото на слушателите със сложността на темата. Все пак се изискват определени предварителни познания, за да не бъде слушането загуба на време. Също, ако някой очаква „челен“ сблъсък или ясни и окончателни изводи ще остане разочарован.
Лично за мен определено си заслужава вниманието – най-малкото понеже и двамата участници знаят за какво говорят.

Всъщност и двамата участници се оказаха много интересни.

Д-р Фред Сандърс е преподавател по систематично богословие в Biola и автор на няколко книги. Специалният му интерес е Троицата в християнската традиция – нещо, което лесно може да се види от качеството на настоящата презентация. Неговият личен блог съдържа някои интересни лекции.

Д-р Кевин Джилс е англикански свещеник и един от известните фигури в спора за мястото на жените в църквата. Той също е автор на няколко книги. През последните няколко години неговото рязко противопоставяне на йерархичният възглед за троицата предизвика разгорещени спорове в евангелските среди.

Има ли йерархия в Троицата – 3

ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА

от Роджър Олсън

Защо изобщо да дискутираме има ли йерархия на авторитета в иманентната Трица? За комлиментарите причината е да покажат, че може да съществува абсолютно равенство в съществуването и ценността заедно с разлика в авторитета. Комплиментарите твърдят, че мъжкото главенство не означава по-ниско положение на жената. Някои егалитари, вероятно всички подписали „Декларация за Троицата,” вярват обратното. За тях перманентната йерархия на авторитета и субординацията в семейството (между мъжа и жената) или в Троицата (между Отца и Сина) по необходимост означава, че някой е по-висш или по-нисш. Така спорът за йерархията в Трицата е един пример за богословие и политика (в най-широкия смисъл), които се събират заедно за добро или зло.

Има ли йерархия в Троицата – 2

ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА

от Роджър Олсън

В част 1 аз говорих за традиционното богословско разграничение между иманентната и икономическата Троица и как всички са съгласни, че съществува йерархия (т.е. субординацията на Сина на Отца) в икономическата Троица. Но между евангелските богослови съществува спор за това дали има йерархия в иманентната Троица – Бог в Себе Си.

Има ли йерархия в Троицата – 1

ИМА ЛИ ЙЕРАРХИЯ В ТРОИЦАТА?

от Роджър Олсън

Един от множеството спорове сред евангелските богослови и библейски учени е свързан с въпроса за иманентната Троица, по-конкретно дали в нея съществува една вечна йерархия на авторитет, при която Синът е подчинен на Отца. В този конкретен спор „подчинен” е свързан с авторитет. Така специфичният въпрос, който разделя евангелските богослови и библейски учени е дали Синът (и Светия Дух) съществуват вечно под автроитета на Отца.

Доколкото зная никой в този спор не отрича, че Синът е подчинен на Отца в икономическата Троица. Това означава, че доколкото зная никой не отрича, че по отношение на историята на спасението Синът се покорява на Отца особено по времето когато живее както евреин в Палестина. Евангелието на Йоан прави това ясно когато Исус многократно казва, че Той е дошъл да върши волята на Отца и се моли Отец да Му даде славата, която е споделял преди сътворението на света (Йоан 17).

Арминианска теология – митове и истини

През тази година излезе от печат книгата на д-р Роджър Олсън “Арминианска теология: митове и истини” (издателство Ветил, Стара Загора).

Доколкото зная това е първото печатно издание на български език обясняващо подробно арминианското виждане. От кавинистка страна изборът е доста по-богат – освен “Институтите” на Калвин (учението за предопределението е развито най-вече в т. 2) на българският книжен пазар могат да се намерят също “Поробената воля” от Мартин Лутер, “За благодатта и свободната воля” на А. Августин и “Избрани от Бога” на Р. Спроул – да спомена някои от най-важните заглавия.

Така книгата на Олсън се явява необходимо допълнение на едно не по-малко ортодоксално или библейски обосновано християнско виждане. Въпреки опитите на някои калвинисти да ни убедят в противното учението за синергизма не само исторически винаги е доминирало християнската мисъл, но и е присъствало в протестантската реформация от самото начало – при това не само в методистката, а също така и в лутеранската, баптистката, англиканската и дори реформираната традиция.

Както показва нейното заглавие книгата разглежда някои погрешни разбирания свързани с арминианството и представя истинското съдържание на понятието. Написана едновременно четливо и разбираемо без при това да е повърхностна тя би била полезна както на обикновени християни желаещи да обогатят своите познания така и на служители или студенти по богословие. Самата книга не е полемична, а разяснителна като целта й не е нито да оборва чуждото мнение нито да “обръща” някой, който мисли различно, а по-скоро да информира адекватно. Преводът е съвсем приемлив като единствената ми забележка е свързана с недоброто познаване на някои специфични понятия не само от преводача, но и от редакторите. Читателите, които искат да придобият някаква информация за предмета могат да погледнат статията на същия автор отпечатана няколко години по-рано в “Християнството днес” “Не ме мразете защото съм арминианец.”

Д-р Р. Олсън е професор по богословие в George W. Truett Theological Seminary, Baylor University, Waco, Texas и ръкоположен баптистки служител. Излизането на “Арминианска теология” през 2006 генерира известно напрежение, което доведе до нейното продължение в много по-полемичната “Against Calininism” (2011) написана в дебат с д-р Майкъл Хортън (президент на Modern Reformation) – “For Calvinism” (2011). През 2012 двамата автори дебатираха въпроса на живо на среща организирана от Biola University. (За интересуващите се по-долу давам връзка към запис в youtube).

Все още си спомням колко объркан се почувствах преди години когато като сравнително млад вярващ за пръв път се изправих пред противопоставянето арминианство/калвинизъм. Тогава литературата на български по въпроса беше още по-оскъдна и това, което ме „спаси“ беше (не задължително в такъв ред) английският език, интернет и връщането към основите на арминианството – трудовете на Яков Арминий и основателят на методизма Джон Уесли (а след това и на голяма част от църковните отци). За съжаление те все още не са издадени у нас, но могат да се намерят онлайн на български език.

1. Джон Уесли:

– Предопределението обсъдено спокойно

– Що е то арминианин

– От твоята собствена уста

– За предопределението

– Свободна благодат

2. Яков Арминий

– Мненията на Яков Арминий

– Апология или защита на Яков Арминий

– Някои въпроси

– Писмо до Иполит

– Анализ на 9 глава от посланието към Римляните

3. Допълнително от Роджър Олсън на български

– Не ме мразете защото съм арминианец

– Постконсервативните евангелисти приветстват постмодерната ера

– Защо непогрешимостта не е от значение

– Бъдещето на евангелското богословие

Виж също дебата между д-р Майкъл Браун и д-р Джеймс Уайт – Част 1 Част 2 Част 3 Част 4

Не ме мразете защото съм арминианец

НЕ МЕ МРАЗЕТЕ ЗА ТОВА, ЧЕ СЪМ АРМИНИАНЕЦ

Моите реформирани приятели понякога се отнасят с мен като с враг, но всъщност ние се нуждаем едни от други.

от Роджър Олсън

По време на Великото пробуждане през 18 век Джон Уесли и Джорд Уайтфийлд престанали да си помагат поради различни виждания свързани с предопределението. Накрая те се примирили, но тяхното противоречие продължава да живее в непреставащите дебати за Божия суверенитет и учението за избора и свободната воля.

Независимо от тази историята евангелската коалиция в Северна Америка след Втората световна война включва в едно голямо движение калвинистки и арминиански виждания. Църквите с арминанско богословие членове на Националната асоциация на евангелистите са поне толкова колкото и реформираните.

Сега обаче се появяват знаци за голямо сътресение в тази коалиция свързани с нова подозрителност и агресивност от страна на някои по-консервативни реформирани богослови. Аз цял живот съм бил арминианец както и евангелски християнин и като един, който е дълбоко загрижен за единството на евангелската общност намирам това за твърде обезпокоително.

Някои от тези богослови смятат, че евангелските християни са изправени пред криза, свързана с въпроса за предопределението. „Възможно ли е християнин, който отрича безусловния избор и неустоимата благодат да бъде истински евангелист,” питат те. Майкъл Хортън, професор от Westminster Theological Seminary в Калифорния твърди в списанието Modern Reformation, че „евангелски арминианец” не е опция, а оксиморон. „Един евангелски християнин,” пише той, „не може да бъде арминианец повече отколкото римокатолик.” Дори великият арминиански евангелизатор Джон Уесли е имал объркана евангелска вяра според Хортън и някои от неговите колеги в организациите Christians United for Reformation (CURE) и Тhe Alliance of Confessing Evangelicals (ACE).  Тези и други съвременни евангелски движения се опитват да съживят и издигнат монергизма – вярата в Божието суверенно действие при спасението – както решаващо за автентичния евангелизъм.

В последните години река от книги и статии редактирани и написани от водещи реформирани евангелски учени (като Р. Спроул от Ligonier Ministries) повдигат въпроса за валидността на евангелските твърдения на някои или всички арминиани – протестанти, които отричат безусловното избиране и вярват в благодат, на която може да се устои. АСЕ състави „Кеймбриджката декларация” която критикува, освен останалите слабости сред евангелските християни, вярата, че хората са в състояние да съдействат на обновяващата Божия благодат.

Надявам се, че ще има един нов дебат между тези от нас, които вярват в способността на душата да съдейства на обновяващата благодат (арминианите) и тези евангелски християни, които вярват, че обновяващата благодат трябва да предшества дори покаянието и вярата (калвинистите).

Постконсервативните евангелисти приветстват постмодерната ера

ПОСТКОНСЕРВАТИВНИТЕ ЕВАНГЕЛИСТИ ПРИВТСТВАТ ПОСТМОДЕРНАТА ЕРА

от Роджър Олсен

Дали понятията „евангелист“ и „богословски консервативен“ са синоними? Дали всички евангелски богослови са консервативни? Повечето наблюдатели – както във така и извън голямата и разнолика субкултура на северноамериканското евангелско християнство – вероятно биха отговорили положително. Все пак все повече факти показват, че някои богослови, които настояват да носят етикета „евангелски“ (или не могат да го избегнат дори и да се опитват) се отърсват от богословския консерватизъм. Едно ново настроение, ако не и ново движение, в североамериканското евангелско богословие може да бъде описано като „постконсервативно.“ Най-добрата аналогия е свързана с „постлибералното“ богословие – позиция на богослови, които са се придвижили отвъд либерализма докато в същото време са запазили някои от неговите характеристики.

Защо непогрешимостта не е от значение

ЗАЩО НЕПОГРЕШИМОСТТА НЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ

от Роджър Олсен

Хората, които представят семинарията Трует ми казват, че най-честия въпрос, който им задават когато посещават баптистки колежи и университети е свързан с непогрешимостта на библията. Учи ли семинарията, че библията  е непогрешима? Вярват ли преподаващите професори в непогрешимостта? Отговорът е лесен. Като една добра баптистка семинария Трует не определя какво хората трябва да вярват по отношение на второстепенните учения, а професорите се отличават в своите виждания относно акуратността на библията докато твърдо подкрепят нейния авторитет.

Бъдещето на евангелското богословие

 Бъдещето на евангелското богословие

от Роджър Олсен

Роджър Ослен твърди, че разделението между традиционалисти и реформисти  заплашва да сложи край на богословския консенсус

Има ли наистина такова нещо като евангелизъм[1]? Чувал съм този въпрос поставен твърде много пъти. Този път аз чух себе си да отговарям: „По-добре да има!. Това е моето семейство!“ Моят страстен отговор изненада както самия мен така и човека с който говорех.

Евангелизма за мнозина от нас не е просто етикет. Това е емотивна дума, предизвикваща силни спомени и дълбоко насадени чувства свързани със застлани с дървени стърготини подове в палаткови събрания на открито, моменти с Бога и Неговите хора около олтари и огньове, храмове и класни стаи с проповедници и учители стъпили на Писанието и изпълнени с Духа и участие в походите на Били Греъм, Малдежи за Христа, Кампъс Крусейд фор Крайст и Интер Варсити Крисчън фелоушип[2]. Това е нашата история. Това е нашата песен. Това е нашето семейство. 

Но съществува ли то? Дали аз наистина имам такова семейство или това е просто продукт на моето въображение – както идеализираните телевизионни семейства през 1950? И дори ако евангелизма наистина съществува има ли той бъдеще?