Смъртта на експертността – 4

Теориите на конспирацията са объркващи точно понеже са забележително заплетени. Всеки отговор или противоречие просто спомага за създавнето на още по-сложна теория. Коспиративните теоретици манипулират всяко достоверно доказателство така, че то да пасне в тяхното обяснение и дори по-лошо – те посочват липсата на доказтелства като дори още по-силно потвърждение. Какъв по-добър знак за съществуването на реална коспирация може да има от пълната липса на следа, че подобна конспирация съществува? Факти, липста на факти, противоречащи факти: всичко е доказателство. Нищо не е в състояние да проемни убеждението, до което вече е достигнато.

Смъртта на експертността – 3

„Пристрастността на потвърждението“ е най-често срещаната – и вероятно най-дразнещата – пречка за продуктивен разговор и то не само между експрети и лаици. Изразът е свързан с тенденцията да отчитаме единствено информаията, която потвърждава това, което вече вярваме, да приемаме само фактите, които потвърждават предпочитаното от нас обяснение и да пропускаме данните, които предизвикват това, което вече сме приели за вярно… Без значение дали въпросът е на живот и смърт или е свързан с някоя дребна ежедневна дилема, пристрастността на потвържднеието се проявява, понеже хората трябва да разчитат на това, което вече знаят. Те не могат да подходят към някой проблем, сякаш умовете им са чиста страница. Паметта не работи по този начин и, което е по-важно, едва ли би била ефективна стратегия да започваме всяка сутрин с необходимостта да откриваме всичко от самото начало.

Смъртта на експертността – 2

Проблемът не е безразличие към утвърденото познание. Проблемът е появата на враждебност към това познание. Това е част от новата култура и тя представлява агресивната замяна на експертни виждания или утвърдено познание с твърдението, че всяко твърдение по всеки въпрос е толкова добро колкото и всяко друго. Това е забележителна промяна в общностното говорене.

Смъртта на експертността – 1

През последните години многократно съм писал за това как съмнението в научните капацитети съчетано с убеждението, че собствените ни повърхностни и неособено задълбочени знания в дадена област раждат мнения, които трябва да бъдат смятани за еднакво достоверни с тези на специалистите е един от големите проблеми на нашето време. Едва наскоро обаче ми попадна книгата на Том Николс, която се занимава подробно с проблема – Tom Nichols, The Death of Expertise. The Campaign against Established Knowledge and Why It Matters (NY: Oxford University Press, 2017). В много отношения тя е отваряща очите. През следващите дни ще пускам кратки откъси от нея, от които доста преми и резки. Те едва ли ще успеят да убедят хората с различно мнение. Въпреки това, убеден съм, тези неща трябва да бъдат казвани и постоянно повтаряни. Примирението с обратното е трагично. В някои случаи то съвсем буквално убива, както показва следващият текст.  

Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – завършен

от Радостин Марчев

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ЧАСТ 3

ЧАСТ 4

Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 4

от Радостин Марчев

Нека да се опитам да обобщя какво казахме – както и какво не казахме.

Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 3

от Радостин Марчев

Третият въпрос, който Кевин Джилс повдига е възможно ли е емпирично да се свърже твърдението, че патриархалното разбиране за отношенията между половете и властта в семейството повишава риска от домашно насилие с реални данни за конкретни църкви. Оказва се, че това не е никак лесно. Сериозни полеви проучвания почти липсват, а където са правени в повечето случаи комплементарните църкви отказват да участват.

Въпреки това съществуват известни данни. Два конкретни случая, свързани съответно с Южнобаптистката конвенция и Англиканския диозец Сидни, получили широка гласност през последните години показват, че това може да се документира.

Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 2

от Радостин Марчев

Вторият важен въпрос, който Кевин Джилс задава в своята книга е „Какви са причините някои мъже да се превръщат в насилници?” Отговорът, който той дава е двустранен.

Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 1

от Радостин Марчев

Кевин Джилс е австралийски пастир и богослов и от години е един от любимите ми егалитарни богослови. През 2016 г. неговото изказване пред Евангелското богословско общество до голяма степен беше причина за повсеместното отхвърляне на учението за субординацията на Сина спрямо Отца (текста може да се прочете ТУК, а бележките на самия Джилс описващи историята ТУК).

Неговата нова книга повдига въпрос, който през последните години става все по-актуален и у нас а именно насилието над жени. Както ясно личи още от името й „Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин” тя поставя въпроса в контекст, за който все още не сме започнали да говорим. Става дума (1) за реалността на подобен вид насилие над жени в християнските църкви както и (2) за връзката на това насилие с учението, че жената трябва да е подчинена на мъжа.

Една нова „Антология”

от Радостин Марчев

Този месец на българския пазар излезе една нова книга наречена „Антология по раннохристиянска литература” (издателство „Комунитас”). Ако може да се вярва на думите, че „пътят за бъдещето минава през миналото” (които със сигурност важат с пълна сила за богословието) то тя би трябвало да бъде горещо приветствана.

Извор на знанието

Наскоро на българския пазар излезе третия (последен) том от голямото съчинение на Йоан Дамаскин „Извор на знанието”.

Доста често то се публикува частично под заглавието „Точно изложение на православната вяра”. Всъщност обаче „Точно изложение” е само третата част на по-голямата творба в три части. Първите две са съответно „Философски глави” (наричани понякога „Диалкетика”), които представляват своеобразно въведение в богословското мислене – един вид prolegomena и „За ересите накратко” – изброяване на 103 познати по онова време лъжеучения.

Трите части заедно представляват много интересен опит за систематизация на богословието – особено на свързаното с Троицата и христологията. Още по-интересно е, че това е направено на изток където подобни систематизации са рядкост.

„Извор на знанието” е едно от най-авторитетните древни патристични съчинения. Макар да може да бъде оригинален автор (както в полемиката около иконоборческата криза) в случая Йоан Дамаскин взема най-доброто от древната традиция и го обобщава по чудесен и неспекулативен начин.

Голямото достойнство на настоящото издание е, че то е двуезично и снабдено с подробен справочен апарат, което го прави много полезно за използване от специалисти без при това да намалява неговата достъпност за всички останали читатели.

За всеки, който желае да се запознае с едно от най-добрите патристични творби „извор на знанието” е задължително четиво.  

Юдейски древности

от Радостин Марчев

Как да върнем Америка обратно при Бога?

от Радостин Марчев

Taking America Back for God: Christian Nationalism in the United States на Andrew L. Whitehead и Samuel L. Perry (Oxford University Press) е статистически анализ на нещо, което авторите наричат „християнски национализъм” и неговото влияние върху начина по който гласуват голяма част от американците.

Подходът на Уайтхед и Пери е да разглеждат християнският национализъм като специфичен фактор, отделен от останалите – нещо, което много други статистици не правят. Това им дава възможност да отчетат неговото специфично влияние. Именно в това отношение е техният най-голям принос, който изважда на повърхността няколко много интересни тенденции.

Да отговорим на културата на чистотата

от Радостин Марчев

Едно от най-интересните развития в младежките християнски служения през последните няколко години е сериозната критика на т.нар. „култура на чистотата“. Моето поколение младежи израсна до голяма степен в нейната сянка и тя беше приемана за даденост в повечето евангелски църкви. Най-общо културата на чистотата поставя силен акцент върху необходимостта младите хора да запазят своята сексуалност за брака. Това, разбира се, е стандартна християнска позиция, която аз изцяло подкрепям. Проблемът възниква, когато тя е придружавана с редица други характеристики и ударения, които не са нито библейски нито полезни. Всъщност, макар да се представят за такива те много лесно могат да причинят сериозна вреда. Част от тях аз описах в ревюто на една друга книга „Тъмната страна на „културата на чистотата,““ с която смятах, че съм приключил темата. Книгата на Рейчъл Уелчер „Да отговорим на културата на чистотата“  обаче е толкова разумна, балансирана, критична и в същото време утвърждаваща здрави библейски ценности, че си заслужава да бъде прочетена внимателно от всеки. Всъщност авторката има няколко толкова добри попадения, че когато се натъкнах на тях ми идеше да се ощипя от яд как съм ги пропуснал до този момент.

Защо социалната справедливост не е библейската справедливост

от Радостин Марчев

Провокативното заглавие съвпада с името на една сравнително кратка книга, която току що завършвам. Трябва да призная, че рядко ми се е случвало да остана с толкова противоречиви впечатления.

Какво е TOV църква?

от Радостин Марчев

Вчера си дадох сметка, че цели 30 години от живота ми са свързани с евангелската християнска (суб)култура в България. Това е много време. В малка страна като нашата то е напълно достатъчно, за да имаш доста добра представа кой кой и къде как се случват нещата. През това време съм срещал много чудесни християни и църкви. Срещал съм и други, които не са били такива. Казвам това, за да е напълно ясно, че по-долу не правя опит за обобщаване – такова просто не може да се направи.

Атеистичните делюзии

от Радостин Марчев

В края на миналата година на българския пазар излезе книгата на Дейвид Бентли Харт Атеистичните делюзии: християнската революция и нейните модерни врагове (изд. Омофор).

Най-добри книги за 2020

от Радостин Марчев

Това е личната ми класация за най-добри християнски книги за 2020. Не всички са излезли тази година – просто през нея съм ги открил.

Пречупени знаци

от Радостин Марчев

Н. Т. Райт притежава редкия талант да пише еднакво успешно както сериозна научна литература така и популярни книги. Последната му книга Broken Signposts: How Christianity Makes Sense of the World (HarperOne, Oktober, 2020) несъмнено спада към втората категория. Всъщност в нея има достатъчно сериозно богословие, но то е представено по изцяло нетехнически, напълно достъпен и увлекателен за обикновения читател (бил той християнин или нехристиянин) начин.

Неспособни да слушаме

от Радостин Марчев

Едно от най-обезсърчаващите за мен неща, с които все повече се сблъсквам през последните години в общественото пространство (и особено в социалните мрежи) е неспособността да се води ангажиращ разговор, при който различните страни се слушат една друга с добронамереност и желание да разберат. Вместо това на преден план излизат желанието да защитя своята собствена позиция на всяка цена, да надприказвам човека срещу мен, когото приемам за враг и да имам последната дума – дори с цената на окарикатуряване на това, което той казва, а не рядко и с директна обида към него.

На практика това означава неспособност да чуем това, което ни се казва. Ние не искаме да слушаме, искаме да говорим – и да надговорим. Един от преките резултати от това е, че става почти невъзможно да стигнем до смислен дебат. Още по-лошо – дори когато спорещите страни могат да се съгласят по някои аспекти и да си сътрудничат за тях това просто не се случва защото обикновено до този момент нашият опонент е бил прекалено демонизиран, за да можем да очакваме каквото и да е добро от него и по този начин лишен дори от най-малкия рейтинг на доверие.

Тъмната страна на „културата на чистотата”

от Радостин Марчев

Книгата на Линда Клайн Pure: Inside the Evangelical Movement That Shamed a Generation of Young Women and How I Broke Free (Atria Books; Reprint Edition, 2019) се оказа едновременно увлекателна и доста тежка за четене.

Най-общо книгата разглежда т.нар. „движение за чистота,” което настоява, че младите хора трябва да запазят секса за брака пазейки се „чисти” за своя бъдещ партньор. Разбира се, това е историческата християнска позиция по въпроса, но в през последните десетилетия тя получава едно специфично и силно ударение в американската евангелската субкултура и чрез огромното влияние, която последната има по целия свят. Редица организации провеждат събрания  посветени на темата, в края на които младите хора са призовавани да направят посвещение да останат „чисти”, а на едно по-ниско ниво тя получава силно и редовно ударение в местните църкви и младежки групи. Когато президентите Рейгън, Буш и Тръмп наливат милиони долари училищни програми за сексуално възпитание основаващо се на въздържание феноменът надхвърля чисто християнската аудитория. Той също така поражда цяла една индустрия произвеждаща тениски (със съответни надписи), библейски стихове и пръстени, които да напомнят на младите хора за решението, на което са се посветили. И, разбира се книги. Заглавия като „Казах сбогом на срещите” на Джошуа Харис, „Защо истинската любов чака” на Джош МакДауел (и двете преведени на български език) – стават популярен израз на движението.

Нова серия библейски коментари от Eerdmans

Християнското издателство Eerdmans  започва нова серия коментари върху книги от Библията наречена Commentaries for Christian Formation (CCF). Според описанието „серията се стреми да изпълни основната цел на божието Слово към божият народ – да изгражда вярата му. Някои серии се фокусират върху езегетиката, някои върху поучението, а трети върху приложението. Новата серия интегрира всички тези цели и ще служи на църквата както показва как сериозната богословска екзегетика може да помага за проповядване и поучение на истината, което на свой ред изгражда вярващите във вярата”.

Eerdmans многократно са доказвали, че са способни да подготвят забележителни коментари включващи сериите NICNT, NIGTC, и Two Horizons, които продължават да са широко използвани както в академията така и от проповедниците.

Новата серия започва да излиза дот 2021 година като първия том върху Посланието към галатяните ще бъде написан от Н. Т. Райт. Обявеният обем е около 400 стр., което означава среден размер за библейски коментари.

Предвижда се да бъдат издадени следните книги:

Wright, N. T. (Galatians)

Campbell, Douglas A. (Romans)

Richter, Sandra L. (Deuteronomy)

Peeler, Amy (Hebrews)

Legaspi, Michael C. (Job)

Works, Carla Swafford (1 Corinthians)

Lyons-Pardue, Kara J. (The Gospel of Mark)

Klink, Edward W., III (Mickey) (The Gospel of John)

Серията, разбира се, ще бъде на английски, но вероятно някои хора и у нас ще бъдат заинтересовани – и, да се надяваме, обогатени.

Неспокойна вяра

Винаги съм харесвал Ричард Моу. Според мен той е един от най-интелигентните съвременни християнски гласове. Новата му книга не прави изключение.Restless faith е сборник с естета свързани с по-голямата тема за същността понятието евангелско християнство, към което авторът се определя.

Оттук нататък започва интересната част.

Места за изкупление или отвъд когнитивното богословие

от Радостин Марчев

Приключвам книгата на Мери Фулкерсън Places of Redemption: Theology for a Worldly Church с много смесени чувства. Тя определено е различна от всичко, на което съм попадал досега.

Най-просто, книгата описва изследването на автора на една особена църковна общност. Събирайки за домашно библейско изучаване последните членове на една бяла умираща общност техният водач е поразен от историята на срещата на Филип с етиопския евних. Това, което прави впечатление на хората е безрезервното търсене и след това приемане на различните, тези, които не са като тях. След молитва и дълго мислене те вземат решение съвсем съзнателно да се опитат да се превърнат в такава общност – не буквално търсеща евнуси, а съзнателно търсеща  различните. Първоначално това се изразява в завързване на приятелства и привличане на хора от афро-американски и африкански произход. Двете групи се оказват много различни. Докато афроамериканците са родени в САЩ африканците идват от различни страни на черния континент и техните преживявания, светоглед и разбирания често попадат в съвсем други категории. След време към общността се присъединяват хора и от други раси и националности. Тяхното интегриране във всеки един случай означава преодоляване на предразсъдъци и стремеж да стъпиш в обувките на другия – и то едновременно от двете страни. В крайна сметка „Добрият самарянин” се превръща в една от най-етнически разнородните християнски общности в страната.

Изследвания върху Троицата: учението за Бога в Писанието, историята и съвремието

от Радостин Марчев

Д-р Стивън Холмс е старши лектор по богословие в университета Св. Андрей и ръководител на колежа Св. Мария с интереси в систематичното, историческото, философското богословие и патристиката.

The Quest for the Trinity: The Doctrine of God in Scripture, History and Modernity e първата негова книга, която чета и определено съм впечатлен. Холмс пише леко и забележително достъпно за сложната материя, в която нагазва, но това в никакъв не е за сметка на съдържанието. Основната теза на автора е, че бумът на богословска литература свързана с Троицата през 20 век не е задължително причина за положителната оценка, с която това обикновено се посреща.

Дидахе и 1 Климент – ново издание

 

Новото християнство

Току що завършвам книгата на Филип Дженскинс The Next Christendom: The Coming of Global Christianity (Oxford University Press; 3 edition, 2011) и трябва да  призная, че отдавна не съм чел нещо по-интересно.

Най-просто Дженкинс описва изместването на центъра на християнството от Европа към Африка, Латинска Америка и Азия. Това е тенденция, която е много ясна веднага щом човек погледне числата за ръст (или намаляване за Европа), но става направо втрещяваща когато направим статистически прогнози базирани на настоящите тенденции.

Хора в молитва – Джон Уайт

Моят избор за книга за молитвата

Чичо томовата колиба – Хариет Бичър Стоу

Сещате ли се за други книи, с християснко послание, които са се промъкнали през цензурата по комунистическо време?

Видеото е базирано на проповедта на Тим Кийл, Harriet and the Cost of Conviction

 

За Светия Дух – Василий Велики

Има ли полза да четем стари книги?