Еволюцията и грехопадението


ЕВОЛЮЦИАТА И ГРЕХОПАДЕНИЕТО

index

Evolution and the Fall, Eerdmans, 2017 е сборник есета появил се в резултат от 3 годишни срещи и дискусии на специалисти от различни области организирани от Colossian forum. Както показва и заглавието общата тема е влиянието на теорията на еволюцията (която ако не всички то много от участниците приемат за вярна) върху християнското разбиране за първородния грях.

Завършвам книгата със смесени чувства. Някои есета не представляваха никакъв интерес за мен и направо ги прескочих. От други бях разочарован. Но имаше и няколко, които бяха доста интересни и полезни. Има още

Advertisements

Нито егалитари нито комплиментари


от Радостин Марчев

index

Тази година наградата на Christianity Today в категорията Biblical studies, award of merit беше спечелена от книгата на Мишел Лий-Барнеуел Neither Complementarian nor Egalitarian: A Kingdom Corrective to the Evangelical Gender Debate.

По темата е изписано толкова много, че човек с право е скептичен относно идеята, че по нея може да се каже нещо особено ново. Самият аз съм още по-скептичен, че може да съществува нещо като „трето виждане” (изразът е от предговора на К. Блумбърг), което да не е нито комплиментарно нито егалитарно. Причината това е, че според мен въпросите поставени на карта са прекалено важни и практични, за да могат да бъдат отговорени без човек да попадне в една от двете широки категории (Въпреки протестите на Блумбърг когато самият той пише по въпроса редакторът го поставя в комплиментарната категория).   Има още

Най-добри книги за 2016


Номинациите на Christianity Today за на-добри книги за тази година ме накараха да направя собствен списък с най-добрите книги, които аз съм прочел през 2016.

Списъкът не е за книги издадени през последната година и номерацията не отразява някакъв ред.

1

1. Gerald Hiestand, Todd Wilson – The Pastor Theologian: Resurrecting an Ancient Vision – Кратка, но много съдържателна книга анализираща нежеланите последици от превръщането на богословието в чисто академична дисциплина и отделянето му от пастирското служение.

2. Wesley Hill – Washed and Waiting: Reflections on Christian 2Faithfulness and Homosexuality – искрен разказ за борбата на един хомосексуалист да живее посветен християнски живот. В много отношения книга отваряща очите за вътрешния свят на една цяла група хора в нашите църкви, за съществуването на която повечето християни дори не подозират.

33. J. Todd Billings – Rejoicing in Lament: Wrestling with Incurable Cancer and Life in Christ – християнски поглед към борбата с рак на костите на 39 години от 1 лице ед. ч.

4. Russell D. Moore – Onward: Engaging the Culture without Losing the4 Gospel – предизвикателен анализ на съвременния политически и социален пейзаж (най-вече в САЩ) и на християнския отговор на проблемите, пред които той ни изправя –  немалка част от тях в нашия собствен заден двор.

5. John H. Walton, Tremper Longman III – How to Read 5Job – най-доброто сериозно богословско въведение в една книга, по която съм слушал прекалено много глупости.

6. James K.A. Smith – Letters to a Young Calvinist: An Invitation to the 6Reformed Tradition – въведение в реформираната християнка традиция напълно лишена от крайностите толкова характерни за голяма част от съвременните прояви на движението.

77. Brant Pitre – Jesus and the Last Supper – първа (и изключително приятна) среща с този съвременен католически богослов. От доста време не бях чел по-приятно, умерено, учено и аргументирано представена егзегетика.

8. James D.G. Dunn – Jesus, Paul, and the Gospels – сборник с няколко3 есета първоначално изнесени на различни конференции. Удивително е как работи ума на проф. Дън на такава възраст.

19. W. Randolph Tate – Biblical Interpretation: An Integrated Approach – най-добрата книга по херменевтика от тази година (а четох доста такива).

10. Andy Stanley, Lane Jones – Communicating for a 2Change: Seven Keys to Irresistible Communication – вероятно най-доброто ръководство за проповядване в съвременен контекст и на съвременни хора.

Пастирът богослов


от Радостин Марчев

index

Това е заглавието на сравнително новата книга на Джералд Хайстенд и Тод Уилсън (The Pastor Theologian: Resurrecting an Ancient Vision. Zondervan, 2015) – една от най-интересните, които съм чел през тази година.

Тяхната основна теза е, че местният пастир трябва да функционира и като богослов, а не единствено като мениджър, добър говорител, събирач на средства и духовен наставник. Исторически погледната това не е нещо ново (оттам идва подзаглавието на книгата). Някои от най-големите богослови в историята на църквата са били пастири. Такива са Августин, Ириней, Василий Велики, Григорий Назиански, Григорий Нисийски, Калвин или Н. Т. Райт. Дори през 18-19 век пастирите често са били едни от най-образованите хора в населеното място, на което служат. Има още

The rigteousness of One


The Righteousness of One: An Evaluation of Early Patristic Soteriology in Light of the New Perspective on Paul

by Jordan Cooper

index

ревю: Радостин Марчев

Кратка интересна книжка представляваща критика на новата перспектива върху Павел от гледна точка на патристичната сотериология.
От една страна разглеждането на автора за оправданието (и в по-широк смисъл за спасението) при Лутер според мен е вярно – то е доста по-широко и по нюансирано отколкото може да се предположи от прочита на по-късната протестантска схоластика от 17 век и със сигурност по-близо патристичното виждане.
От друга аз оставам с впечатлението, че тезата на Krister Stendahl за липса на доказателства за обременена съвест при Павел както в описанията на неговото обръщение от Лука така и в посланията на самият апостол определено е егзегетично защитима. Това не означава, че Павел не се интересува от личното спасение на отделния човек, но означава, че не можем да пренесем върху него и върху писанията му личната опитност на Лутер отчаяно търсещ мир с Бога (която е достатъчно добре автобиографично документирана от самият реформатор) – факт много ясно изразен например от Д. Дън.

Трето, без да съм специалист и признавайки възможността да греша, на мен ми се струва, че докато авторът обвинява новата перспектива, че работи с карикатура на Лутер, самият той работи повече или по-малко с карикатура на новата перспектива. Аз никак не съм сигурен например, че последната вижда оправданието като свързано единствено с взаимното приемане на евреи и езичници и по никакъв начин с личното оправдание на отделната личност. Това, че аспекта на междуетническото единение заема голяма част от техните писания е очевидно – по причина (както те самите изтъкват), че този важен аспект е бил често и продължително пренебрегван. Но доколкото мога да преценя те съвсем не спират дотук. По подобен начин, макар да твърди, че разбирането на Лутер за вменената правда е доста по-нюансирано от критиката на новата перспектива (в което може и да е прав) последната като цяло оперира в доста по-широкия контекст на реформацията, вкл. съвременното представяне на учението, за което това, казаното ми се струва до голяма степен вярно. Лутер съвсем не е единственият, който работи с тази концепция и настояването, че той е единствената, или дори основната, мишена на новата перспектива по този въпрос ми изглежда пресилена.

Накрая, прочита на патристичния материал ми се струва доста слаб. Авторът избира няколко източника, които му се струва, че подкрепят неговата собствена теза и ги използва като доказателство за нея. Той обаче оставя настрана поне половината останали източници от същия период. За някои от тях той признава, че съдържат противни твърдения. За други казва, че изобщо не разглеждат въпроса. Ако това е така каква тежест имат изложените от него твърдения в общия патристичен контекст? Нещо повече – моето впечатление е, че дори в избраните от автора източници информацията е толкова оскъдна, че трябва да сме предпазливи да твърдим с убеденост изводите, които той предлага – ние просто не разполагаме с достатъчно данни за окончателна преценка.

За мен също така остава непонятно защо авторът спира до посочените ранни източници и не продължава по-нататък. Избистрянето и ясното формулиране на доктрината е дълъг процес на развитие. Да се опитваме да формулираме ясно учение за Троицата от същите тези автори пренебрегвайки никейките и следникейските отци например би могло да бъде доста подвеждащо в светлината на на зрялото тринитарно учение. С други думи, според мен, сегмента, който авторът избира е крайно недостатъчен, за да подкрепи изводите, които той смята, че следват. За тази цел е необходимо доста по-широко изследване. Разбира се, всяко изследване си поставя граница и това е напълно разбираемо и оправдано. Но тази граница може да оказва немалко влияние върху значимостта и валидността на изводите, до които то достига или поне върху тяхното приложение в по-широк контекст. В случая ми се струва, че е точно така.

 

Paul and the gift


index

През Август 2015 се появи една от най-очакваните богословски книги на годината – Paul and the gift на Джон Баркли, Лайтфуд професор в университета в Дъръм. Оттогава тя е една от най-дискутираните произведения в богословските среди генерирала множество спорове, ревюта, похвали и противоречия. Достатъчно е човек да направи едно кратко тематично търсене в google, за да види за какво иде реч.

Основната тема на книгата е концепцията за благодатта в богословието на апостол Павел разгледана през призмата на идеята за дар в древния свят. Тя представлява едно доста масивно изследване от почти 700 стр., което все още не съм намерил време да прегледам (другият пропуск, който трябва да наваксам, разбира се, е Neither Jew nor Greek: A Contested Identity – третият том от поредицата Christianity in the Making на Джеймс Дън, която е от приблизително същият калибър).

Междувременно обаче попаднах на статия публикувана в The gospel coalition от Джон Феско, професор в Уестминстър, Ескондидо, в която той обвинява проф. Баркли в полупелагианство. Не смея да кажа нищо без да съм чел книгата, но в едно свое интервю проф. Баркли дава своя отговор. В него той говори и за редица други въпроси като връзката между вярата и делата, възможността за отпадане от благодатта, старата и новата перспектива, апокалиптичното виждане за Павел и т.н., така че определено си заслужава времето.

Засега оставаме с него докато намерим време да прочетем книгата. А това трябва да стане скоро защото на хоризонта вече се задава втората й част.

Юдейски древности


index

Тази седмица съвсем случайно научих, че съм пропуснал издаването на български език на една важна (за мен) книга. Става дума за произведение на Йосиф Флавий.

Авторът (37-100 сл. Хр.) е евреин, който участва във въстанието против Рим. След погрома, завършил с разрушаването на храма от Веспасиан и Тит през 70-та година, Йосиф Флавий се оказва пленник на римляните. Избягва масовите екзекуции на другите бунтовници понеже предсказва на генерал Веспасиан, че ще стане император (Библейското пророчество, на което той се позовава и неговото тълкуване са сами по себе си изключително интересна тема.) и последният го оставя жив. Когато изненадващо това наистина се случва през 69 г. Йосиф Флавий печели неговото благоволение. Той е освободен и заживява в Рим. Оттам той пише своите книги, които представлявал личните му спомени и описание на еврейската история по начин достъпен за римската аристокрация.

Една от основните цели на Флавий е да убеди римляните, че евреите са били подведени да се вдигнат на бунт от зилотите, но че те са древен и добър народ – с други думи да реабилитира сънародниците си в очите на поробителите, благоволението на които те са изгубили. Заедно с това книгите на Йосиф („Юдейски войни” и „Юдейски древности”) са едни от най-важните древни произведения свързани с времето на Исус Христос. Паралелните описания на събитията разказани в евангелията са изключително важни и в тях се срещат редица познати имена като Ирод, Пилат, Йоан Кръстител и дори Исус Христос. Йосиф Флкавий е очевидец на голяма част от това, за което пише и е един важните източници на първият християнски историк Евсевой Кесарисйки.

Днес получих по пощата копие от книгата. Издадена е от Фондация Българско историческо наследство, Пловдив, 2015. Тя съдържа „Автобиография” и първите три книги (от общо 20) на „Юдейски древности.” Все още нямам впечатления от преводачите Мирена Славова и Петя Янева. Макар пълните текстове да могат да се намерят свободно в интернет (на английски език) считам изданието за важно. Цената на книгата е 17 лв (22 лв. при доставка с куриер с наложен платеж). Може да се поръча само с няколко клика на мишката от ТУК.

За всеки, който иска да разбере по-добре света на Новия Завет потапяйки се в неговия исторически контекст книгата е задължително четиво.

Четири виждания за ролята на делата при последния съд


ревю от Радостин Марчев

indexЧетири виждания за ролята на делата при последния съд” (Zondervan, 2013) е част от поредицата Counterpoints под редакцията на Алън Стенли (Самият той е писал немалко по темата – виж ТУК и ТУК). Вземайки предвид ограниченията на формата резултатът е доста добър. Всеки от четиримата автори излага своето виждане, след което останалите имат право на кратък отговор.

С изключение на първият автор, Р. Уилкин, който (лично мнение) прави варварска егзегетика, есетата на останалите трима участници – Томас Шрайнър, Джеймс Дън и Майкъл Барбър са много добри.

Уилкин защитава идеята, че делата, които християнина върши на практика не са свързани със спасението. За да докаже това той прави редица разграничения – няколко различни вида спасение и няколко различни вида съд (отделни на вярващи и невярващи) и т.н., а егзегетиката му на места граничи с фантастика.

Шрайнър представя типичното евангелско виждане, че делата са следствие на и доказателство за вярата, но в същото време дебело подчертава, че макар те да не са основа за спасението все пак делата са критерий, по който християните ще бъдат съдени. Чел съм много малко от Шрайнър и той ме изненада приятно с честното си отношение към свидетелството на Библията. Голямата ми забележка към него е по отношение на критиката на Дън където на практика свежда реформацията до калвинистикото разбиране на реформираната църква.

Есето на Дън за мен е най-издържано едновременно стилистично и егзегетично. Авторът признава известна полярност в писанията на новозаветните автори. Той напомня, че според конкретните нужди, на които писателите целят да отговорят те подчертават различни богословски страни на своето учение (понякога спасение чрез вяра, понякога значението на делата) и ние не трябва да смятаме, че задължително можем да подредим всички парчета от пъзела в една цялостна и изчистена богословска система. С други думи Дън признава разнородините твърдения на Новия Завет без да предлага начин те да бъдат хармонизирани.

Накрая, Майкъл Барбър описва католическото разбиране за делата като носещи заслуга за крайното оправдание и спасение на вярващия. Той обаче веднага прави две важни допълнения. Първо, първоначалното оправдание е изцяло чрез вяра (цитатът на папа Бенедикт, който привежда е много показателен в това отношение). Второ, делата могат да имат стойност пред Бога като заслуги единствено понеже благодатта ги е направила такива, а не сами по себе си. По този начин цялото спасение – от началото до самия му край – е изцяло и единствено по благодат и по никакъв начин не е продукт на човешка сила или заслуги. Дори за самите дела може да се каже, че са вършени от Самият Христос, с Когото вярващият се е свързал. Шрайнър предлага, според мен, доста удачна критика на подобно виждане, но Барбър показва завидно познаване на протестантската литература по въпроса и добри умения на егзегет. Като цяло, ако бъде четен внимателно (при това не само основното му есе, но и отговорите към другите участници) той би успял да разчупи доста от традиционните предубеждения на евангелските християни към католиците. Като човек, който има съвсем слаби познания за католическото богословие това есе беше особено полезно за мен.

Резултатът от подобна размяна на мнения е засилената склонност да се позволи на различните текстове на Новия Завет наистина да говорят вместо да бъдат намествани в една предварително определена схема, която често хармонизира като просто заглушава това, което не иска да чуе.

Една допълнителна добродетел на книгата е, че в хода на анализите доста ясно се показва колко по-сложно и нюансирано понятие е спасението (заедно с различните му компоненти) от обичайните евангелски представи. Няколко автора разглеждат неговата съставност и актуализация във времето (минало, настоящо и бъдеще), както и напрежението между условност и сигурност.

Личното ми мнение се колебае някъде между Дън и Шрайнър, бе да мога да заема твърда позиция.

В заключение, полезна книга за хора, които имат желание да се заровят малко повече в детайлите и да слушат внимателно без да бързат да съдят. Тя също така изисква известна зрялост от страна на читателя иначе последният може да бъде доста повече объркан отколкото да получи някаква полза. Разбира се, ограниченият формат е за сметка на задълбочеността на разглеждането, но балансът между тези два компонента все трябва да се сложи някъде. Човек не може да очаква от Counterpoints повече отколкото поредицата има за цел да предлага, но с оглед на целта резултата определено е добър.

A community called atonement


ревю на книгата на Скот МакНайт

от Радостин Марчев

index

Както обикновено Скот МакНайт е написал провокативна книга, която сочи в множество различни посоки и неминуемо повдига редица въпроси. Като част от проекта Living theology тя е издадена от Abingdon Press, но е свързана с Emerging village, а редактор е не друг а Тони Джоунс. Това вероятно би накарало немалко хора да повдигнат вежда още преди да разлистят страниците. Самият автор не крие както симпатиите си към т. нар. emerging church, така и критиката си към някои неща в движението или в конкретни негови представители, които той смята за неправилни. Това обаче е изцяло отделна тема…. В случая серията Living theology цели не просто да представи поредното академично разглеждане на богословски въпроси, да ги сведе до едно практично ниво – без при това да ги „профанизира.“ Според този критерий Скот МакНайт се е справил повече от добре. Има още

Apostle of the Crucified Lord


Apostle of the Crucified Lord: A Theological Introduction to Paul and His Letters

ревю на книгата на Майкъл Гормън

61N0kgG9sKL._SX332_BO1,204,203,200_

от Радостин Марчев

Чудесно въведение в света и мисленето на апостол Павел. За хора с не съвсем начални познания вероятно това би била книгата, която бих препоръчал. Има още

Counterfeit Christianity


Counterfeit Christianity: The Persistence of Errors in the Church

(кратко ревю на новата книга на Роджър Олсън)

от Радостин Марчев

images

Книгата има интересна предистория – написана е по молба на водачи от Методистката църква загрижени за доктриналното невежество и безразличие в техните църкви и е издадена от методисткото издателство Abington press. Оставяйки настрана въпроса защо поканата е била отправена към баптист Олсън в крайна сметка се оказва добър избор. В първата част на всяка от 13-те глави той кратко и ясно разглежда основните древни ереси – най-вече свързани с идеите за Бога, Троицата и христологията. След това той обяснява класическата позиция, обща за всички християни, посочва нюансите, които понякога съществуват в специфичните доктрини (например filioque, единоначалието на Отца и мястото на делата в спасението при протестанти, католици и православни). Вземайки предвид малкото място (цялата книга е едва 170 стр.) и сравнително лекия стил насочен към обикновените „миряни“ аз съм впечатлен колко точен е в повечето случаи авторът. Накрая Олсън показва съвременните прояви на всяка от тези ереси и предлага насоки за справянето с тях.
Две допълнителни неща заслужават внимание. Първо, д-р Олсън не е полемичен и изложението му е всичко друго, но не и лов на вещици. Той започва книгата си с едно интересно определение за ерес и какво означава човек да бъде еретик. Според него (и аз съм напълно съгласен) е напълно възможно човек да вярва или дори да учи нещо, което не е правилно без да е еретик – той е просто заблуден или недобре разбиращ. Човек става еретик едва тогава когато съзнателно започне да учи нещо, за което знае, че се противопоставя на верските разбирания на групата, от която той е част и на историческото християнство в по-широк контекст. Следователно не е толкова лесно да се стане еретик нито пък е удачно някой да бъде прибързано обявяван за такъв.
Второ, Олсън отделя последните 3 глави от своята книга на ереси, които не са определени официално за такива от вселенски събор, но на които той лично смята, че следва да се обърне внимание (очевидно издателите са подкрепили неговият избор). Трите учения са деизма (в неговият фолк вариант, който често минава за християнство), крайният детерминизъм, който твърди, че Бог е автор на греха и злото (тук се появяват имената на Д. Пайпър и Спроул) и движението „слово на вяра” с ученията за просперитет и задължително изцеление. Добри попадения, според мен.
Лично на мен книгата не ми даде нищо ново, но в интерес на истината знаех, че това ще е така още преди да я отворя – тя просто е предназначена за друга група. Въпреки това я прочетох с интерес и смятам, че би могла е много полезна стига да бъде прочетена от повече редови християни в църквите. Между другото, един превод на български никак не би бил излишен.
Последно, книгата на Олсън, която четох преди тази беше Reformed and always reforming, в която той се проявява в съвсем друга светлина като твърде прогресивен в своите разбирания и богословие. Една от трагичните според мен грешки, която се прави у нас (и не само) е приравняването на прогресивност с либералност – две неща, които са много различни. Това често е използвано от някои консервативни християни като бухалка, с която удрят всеки, който не е съгласен с някои техни виждания, дори ако чуждото мнение по никакъв начин не излиза от границите на историческата християнска ортодоксалност. В тази връзка Олсън очевидно има какво да ни каже. Самият той е твърде прогресивен богослов, описващ сам себе си като „постконсервативен.” В същото време той стои здраво върху историческото ортодоксално християнство и не е нито либерален нито безразличен към доктрината. Съвместното четене на Reformed and always reforming с, например, The Mosaic of Christian Belief: Twenty Centuries of Unity & Diversity, или Counterfeit Christianity може да ни накара да се поспрем и да се замислим за доста неща. И може би да направим някои корекции в отношението си поне към някои (не към всички – и с това Олсън би бил напълно съгласен) инакомислещи християни.

Арминианска теология – митове и истини


arminianbook1

През тази година излезе от печат книгата на д-р Роджър Олсън “Арминианска теология: митове и истини” (издателство Ветил, Стара Загора).

Доколкото зная това е първото печатно издание на български език обясняващо подробно арминианското виждане. От кавинистка страна изборът е доста по-богат – освен “Институтите” на Калвин (учението за предопределението е развито най-вече в т. 2) на българският книжен пазар могат да се намерят също “Поробената воля” от Мартин Лутер, “За благодатта и свободната воля” на А. Августин и “Избрани от Бога” на Р. Спроул – да спомена някои от най-важните заглавия.

Така книгата на Олсън се явява необходимо допълнение на едно не по-малко ортодоксално или библейски обосновано християнско виждане. Въпреки опитите на някои калвинисти да ни убедят в противното учението за синергизма не само исторически винаги е доминирало християнската мисъл, но и е присъствало в протестантската реформация от самото начало – при това не само в методистката, а също така и в лутеранската, баптистката, англиканската и дори реформираната традиция.

Както показва нейното заглавие книгата разглежда някои погрешни разбирания свързани с арминианството и представя истинското съдържание на понятието. Написана едновременно четливо и разбираемо без при това да е повърхностна тя би била полезна както на обикновени християни желаещи да обогатят своите познания така и на служители или студенти по богословие. Самата книга не е полемична, а разяснителна като целта й не е нито да оборва чуждото мнение нито да “обръща” някой, който мисли различно, а по-скоро да информира адекватно. Преводът е съвсем приемлив като единствената ми забележка е свързана с недоброто познаване на някои специфични понятия не само от преводача, но и от редакторите. Читателите, които искат да придобият някаква информация за предмета могат да погледнат статията на същия автор отпечатана няколко години по-рано в “Християнството днес” “Не ме мразете защото съм арминианец.”

Д-р Р. Олсън е професор по богословие в George W. Truett Theological Seminary, Baylor University, Waco, Texas и ръкоположен баптистки служител. Излизането на “Арминианска теология” през 2006 генерира известно напрежение, което доведе до нейното продължение в много по-полемичната “Against Calininism” (2011) написана в дебат с д-р Майкъл Хортън (президент на Modern Reformation) – “For Calvinism” (2011). През 2012 двамата автори дебатираха въпроса на живо на среща организирана от Biola University. (За интересуващите се по-долу давам връзка към запис в youtube).

Все още си спомням колко объркан се почувствах преди години когато като сравнително млад вярващ за пръв път се изправих пред противопоставянето арминианство/калвинизъм. Тогава литературата на български по въпроса беше още по-оскъдна и това, което ме „спаси“ беше (не задължително в такъв ред) английският език, интернет и връщането към основите на арминианството – трудовете на Яков Арминий и основателят на методизма Джон Уесли (а след това и на голяма част от църковните отци). За съжаление те все още не са издадени у нас, но могат да се намерят онлайн на български език.

1. Джон Уесли:

Предопределението обсъдено спокойно

Що е то арминианин

От твоята собствена уста

За предопределението

Свободна благодат

2. Яков Арминий

Мненията на Яков Арминий

Апология или защита на Яков Арминий

Някои въпроси

Писмо до Иполит

Анализ на 9 глава от посланието към Римляните

3. Допълнително от Роджър Олсън на български

Не ме мразете защото съм арминианец

Постконсервативните евангелисти приветстват постмодерната ера

Защо непогрешимостта не е от значение

Бъдещето на евангелското богословие

Виж също дебата между д-р Майкъл Браун и д-р Джеймс Уайт – Част 1 Част 2 Част 3 Част 4