от Н. Т. Райт
1. Откъде да започнем?
Звучи подобно на един от гръцките неправилни глаголи: panic, pandemic, pangolin, pandemonium. Оказа се, че е неправилен вирус. Имали сме такива и по-рано (SARS и дори заразата Луда крава). Те са били плашещи за известно време, но сме ги преодолявали. Мрачните прогнози за милиони жертви се оказаха преувеличени. Дали и този ще е същия?
Спомних си ироничния цитат на пастир Матин Нимьолер. Съществуват няколко версии за това какво точно е казал той, но идеята е една и съща. Говорейки през 1930 той казва:
„Първо дойдоха за евреите, но аз не направих нищо понеже не бях евреин. След това дойдоха за социалистите, но аз не направих нищо понеже не бях социалист. След това дойдоха за католиците, но аз не паравих нищо понеже не бях католик. Накрая дойдоха и за мен, но дотогава не беше останал никой, който да ми помогне“. Има още
ЧАСТ 1
Оказва се, че ние често сме толкова контракултурни колкото ни се иска да бъдем. Далеч от пазители на библейската ортодоксалност ние често сме изостанали сексуални революционери приспособяващи с едно или две десетилетия по-бавно към това, което някога е било наричано неморалност от културата около нас. Библейски призив за сексуален морал никога не е бил за продан. Дори учениците на Исус се чудели как някой би могъл да следва този път щом веднъж разбрали колко радикален е призива на Исус за святост. Библейското свидетелство за духовната битка за сексуален интегритет означава да сочим не към нашето морално превъзходство, а към прогласяването на евангелието. Монахът от 20 век Томас Мертън казва това по следния начин: „Богословието на Сатана се състои в това да превърне Христос в най-съвършения от всички фарисеи, така че бирниците да се отчаят а фарисеите да дойдат при Него и да намерят потвърждение за своята себеправедност.” Ние говорим истината за високите стандарти, които поставя Библията в нашия сексуален живот – и за всеки друг аспект от живота ни – не за да разграничаваме себе си от останалите, а за да прогласяваме една блага вест за Божията милост към грешници като нас самите. Това бива изявявано на света не чрез светска сила, а чрез кръста. Крайният резултат не е семейни ценности, а семейства – семейства формирани от кръста. 
През 1950 г. списък на водещите християнски страни би включвал Британия, Франция, Испания и Италия и Италия, н нито едно от тези имена няма да е появи в подобен списък през 2050. През 1900 Европа е била дом на 2/3 от световното християнско население. Днес (2011 г) цифрите са около 25% и до 2025 г. ще паднат до 20%. 
Понякога християните четат десетте слова като „морален закон” свързвайки ги с личната етика. Тези заповеди наистина управляват живота на отделните хора. Но Яхтве се обръща към Своя син, Израел, така че общностния живот на Израел да бъде съобразен с думите на Синай. Десетте новосъздадени слова поставят социалния живот на Израел под Божията власт. Поклонението, разпределението на времето, родителския и другите авторитети, употребата на сила, сексуалността и семейния живот и собствеността са интегрирани в завета.
На 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.). 
ЧАСТ 1
