Семейството като духовна битка – 6


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLКогато се научим да казваме „Отче наш” ние влизаме в една битка. Като зависими деца ние гледаме към родителите си за, освен другите неща, основните си нужди на сигурност: снабдяване и защита. Исус пита: „Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или, ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” (Матей 7:9-11). Независимо от семейния ви произход вие не сте сирак в космоса. Същият Исус, Който ни научи да наричаме Бога свой Баща ни учи и да гледаме към Него за снабдяване („Дай ни днес ежедневния хляб”)  и защита („И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.”) Това не отделни молби. Дяволът идва при нашия Господ в пустинята искайки от Него да превърне камъните на хляб. Дяволът не се опитва просто да изкуши Исус, той се опитва да Го осинови. Семейството трябва да ни учи, заедно с останалите неща, че ние сме творения, че ние в крайна сметка не сме в състояние да снабдяваме и да защитаваме себе си. Ние сме зависими в своето детство, зависими сме и в старостта си. Това усещане за нужда е първата стъпка към победа, в една раздирана от война вселена, в която семейството често е кота нула. Има още

Реклами

Семейството като духовна битка – 3


 

от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Трудно е понеже живеем в паднал свят. Психиката ни е оформена от ранното ни детство и ние привнасяме тази слава и пречупеност във всяко  друго отношение, в живота. Но семейството е трудно и понеже e основата за една вселена в родилни мъки свързани с промяната на управляващия режим. Семейството е трудно понеже то представлява много повече от просто генетични съвпадения. Демоничните сили се интересуват от семейството не понеже се бунтуват срещу „семейните ценности,” а понеже се бунтуват срещу Бога. Тези сили са плашещи с древните си умения, но в същото време и сами са уплашени. Когато въплътеният Исус влиза в тяхното присъствие те потреперват от ужас често молейки го да ги отпрати (Марк 5:7-13). Защо? Понеже в лицето на Исус началствата и властите виждат неизбежното си бъдещо поражение. „Какво имаш с нас ти, Исусе от Назарет?” викат те. „Дошъл си да ни погубиш ли? Познаваме Те – Ти си Светия божий” (Марк 1:24). Разбира се, Исус е точно Този, но не точно това Той е дошъл да направи. Има още

Кръста като семейна криза – 1


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Ако попитате кой е любимият ми празник вероятно ще кажа Рождество или Възкресение, но не бих рискувал да кажа това докато съм свързан с детектор на лъжата. Полиграфът вероятно би подскочил до небето разкривайки истината: любимият ми празник винаги е бил Хелоуин. Колебая се да призная това понеже някои от вас ще си помислят лоши неща за мен. Зная, че се предполага, че трябва да мразя Хелоуин. Понеже съм евангелски християнин, и то от по-консервативните, някои хора биха очаквали да отхвърля Вси светии както „дяволски празник.” Мнозина биха очаквали да ме видят да запълвам състава на доброволците в Есенния църковен фестивал или да помагам на деца със завързани очи да играят на „Закови тезисите на портата” в Деня на Реформацията. Някои може да смятат, че в нощта на Хелоуин с моето семейство трябва да изгасим всички светлини и се преструваме, че не сме у дома, а маскираните деца от квартала да откриват библейски брошури на мястото където обикновено се слагат украсените фигури. Предполага се, че аз трябва да мразя Хелоуин, но аз просто не съм в състояние. От времето когато бях малко момче Хелоуин ми е носел,…е, вълни от утеха и радост. Има още

Притчите на Исус


въвеждаща тема на Националния баптистки семеен лагер

25.7.2019

от Радостин Марчев

Нека да започна като дам едно определение за притча. Думата „притча“ има по-широко значение, но за по-голяма яснота ние ще я разбираме като „кратък разказ с определена поука, която се извлича чрез сравнение“[1] или аналогия (напр. Блудния син, Добрия самарянин, Изгубената овца). Този вид притчи съставляват около 35% от поученията на Исус.

Първата важна характеристика на притчите е, че те са истории. Историите от своя страна са един от най-ефективните начини за достигане до хората. Има още

Ще се приближиш ли? – завършен


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

1. Велики понеделник: Поканата

2. Велики вторник: Дарът

3. Велика сряда: предателството

4. Велики четвъртък: Любовта

5. Разпети петък: ужасът

6. Разпети петък: унижението

7. Разпети Петък: Прошката

8. Разпети петък: Жертвата

9. Разпети петък: Смъртта

10. Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

Резултат с изображение за Sarah CoakleyСара Коакли е Норис-Хулс професор по богословие в университета Кеймбридж, професор в Австралийския католически университет и почетен член на колежа Ориел, Оксфорд. Тя е автор на  God, Sexuality and the Self: An Essay on the Trinity и The New Asceticism: Sexuality, Gender and the Quest for God, и съавтор на  Evolution, Games and God: The Principle of Cooperation. Горните размишления първонаално са изнесен катедралата Салисбъри по време на Страстната седмица.

 

Ще се приближиш ли? – 10


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.” (Йоан 20:18)

В светлината на възкресенското утро, което сега изгрява аз искам да попитам: Очакваш ли, копнееш ли, заедно с Мария  Магдалена, да „видиш Господа” в този живот? И ако да какво може да означава това? Какво означава да „видим” възкръсналият Исус, да се посветим да вярваме в Него и в Неговият живот след смъртта? Какво означава да твърдим заедно с това, че в нашата вселена има една божествена, трансцедентна сила, която се издига отвъд смъртта, трагедията и провалът, която пленява сърцата и умовете ни и преобръща живота ни от мрак в светлина?

За християните всичко стои на този въпрос. Ако няма възкресение, ако „мъртвите не се възкресяват” тогава нашата вяра наистина е „суетна” както се изразява св. Павел. Проблемът идва – нека да сме честни – с изясняването на това какво точно, е поискано от нас да вярваме. Има още

Ще се приближиш ли? – 9


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: Смъртта

А Исус като прие оцета каза: Свърши се” (Йоан 19:30) 

Има огромна разлика – нали? – между това просто да завършиш нещо, да стигнеш до неговия край („Искам това да свърши,” казваме ние) и приключването му е пълния смисъл на думата довеждайки го до неговата крайна цел и изпълнение. В страстите, според Йоан, няма съмнение, че йоановият Исус „приключва” на кръста това, което Неговият Отец е възнамерявал Той да направи от преди създаването на света.

Самият език, който Той използва в този цялостен и богат вик – на цел, на триумф, всичко е събрано в думата tetelestai („целта е достигната”). Логосът, предсъществуващото Слово от пролога на Йоан, сега е извършило цялото си спасително дело и е било издигнато на кръста, не за унижение – както света вижда това – а за „слава.” Ето го йоановият Исус, издигнатият Исус според божията перспектива, привидно толкова различен от Исус в другите евангелия, Който е потънал в агонизираща пот в градината и понася целият ужас на човешкото изоставяне на кръста. Нуждаем се и от двете картини и то отчаяно, понеже заедно те ни дават цялостния парадокс на Бога/Човека. Но защо се нуждаем особено то йоановия Исус на Разпети петък, когато Исус умира? Има още

Ще се приближиш ли? – 8


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: Жертвата

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.” (Битие 22:9-14)

И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда?” (Римляни 8:31-34а).

Онзи, Който не пожали Собственият Си Син” – сега ние най-накрая не можем повече да отбягваме жертвеният въпрос Защо с цялата му сила. Ако смъртта на Исус не е била просто нещастна случайност  в резултат на сблъсъкът Му с един грешен свят, а нещо, което Бог напълно е възнамерявал, как можем да обясним това? Има още

Ще се приближиш ли? – 7


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети Петък: Прошката

И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.” (Лука 23:33-34)

Някои неща са непростими – нали? И не са ли удачните условия за прошката получаване на заслуженото и наказанието? Стабилността на държавата и наказателната система изглежда са основани на подобна идея. Или пък човешката отговорност в края на краищата е само една химера, докато ние всички се лутаме в мрака чудейки се какво да правим? Има още

Ще се приближиш ли? – 6


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: унижението

А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.” (Матей 27:39-43)

Първо ужаса, сега достигаме до унижението. В един смисъл, очевидно, унижението само по себе си е ужас, спадащо донякъде към по-широката категория на ужаса. Но то има свое конкретно качество в кръста на Исус, което е особено важно за значението на страстната седмица. Понеже унижението на кръста показва краят на това, което човек може да нарече изчисляване на религиозните преговори. Не просто значението в някакъв общ смисъл е строшено при разпятието. По-скоро си е отишла цялата надежда за награда или справедлив край. В унижението аз не само, че не получавам това, което заслужавам, но съм сравнен със земята – аз се връщам в това, от което съм дошъл. Има още

Ще се приближиш ли? – 5


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: ужасът

Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.” (Марк 15:40-41)          

А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.” (Mark 15:33)

Казвали са ми, че съществува един феномен в обучението на медицинските сестри, който се нарича дисциплина на стоене. Докторите може да идват и да си отиват, дори да бягат от това, което не могат да контролират и облекчат, но сестрите остават. Те са научени на това „стоене” да гледат това, което другите не могат да понесат: гнойните рани, ужасно обезобразеното от огъня лице, гангренясалите крайници очакващи ампутация, агонията на самата смърт. Има още

Ще се приближиш ли? – 4


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Велики четвъртък: Любовта

“Като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби” (Йоан 13:1)

Има една история за Роналд Нокс, известният англикан обърнал се към римокатолицизма, който станал католически капелан на Оксфордския университет и се превърнал в голямо вдъхновение за множество студенти. Като най-малкото дете от едно брилянтно свещеническо семейство, той бил изключително предпазлив и без съмнение затова интелектуално прекалено стимулиран, така че дори на ранната тригодишна възраст – когато, както казват вече усвоявал гръцката азбука – той имал голям проблем с безсънието. Когато една от забележителните му лели го запитала какво прави когато не може да заспи тригодишният Рони отговорил: „Е, лельо, просто си лежа и мисля за миналото.” Има още

Ще се приближиш ли? – 3


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

Сряда: предателството

от Сара Коакли

И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова… И Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син” (Йоан 13:26-7, 31)  

Предния път говорих за смущаващото „разточителство” на любовта и поклонението, което жената оказала на Исус когато Той стоял на прага на Своите страдания и за това как това странно и сякаш случайно събитие било използвано от Исус, за да поеме Своя път на възторжена Божествена любов, която единствено страстната седмица ще разкрие напълно. Понеже любовта, която ни е заповядана от Исус в лицето на тази жена вече била любов отиваща отвъд светската размяна на дарове, една любов отвъд подредените преговори на разумно вземане и даване. И това е причината колкото и да се опитваме все още да намираме за толкова трудно да разберем какво може да означава тази уникална и разтърсваща божествена интимност – толкова трудно да бъдем насочени в навечерието на страстната седмица от една дива и покрусена жена. Има още

Ще се приближиш ли? – 2


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Вторник: Дарът

И, ето, една жена от града, която беше грешница, , донесе алабастрен съд с миро…… целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.” (Лука 7:37)

В първото от тези размишления аз говорих за една покана: поканата за страстните дни, за изборът, който Исус поставя пред нас, припомнящ великото видение на Исая за лозето дадено за любов, но развалено от греха. Говорих за Исусовото рязко и въпреки това неочаквано предупреждение, че да Го последваме в това пищно лозе, където сега смъртта трагично очаква Сина на стопанина, означава отхвърляне на всички разумни, справедливи очаквания за награди и наказания, за които все още копнеят  тези от нас, които искат да опазят своята религия чиста. Говорих за нашият неизменен отпор и отбягване на скъпостта на това, което е поставено пред нас ако тази година се осмелим още веднъж да пристъпим в реалността където всички религиозни разсъждения са преобърнати, където смисълът е спрян и човешкият контрол изчерпва ресурсите си. Има още

Ще се приближиш ли? – 1


Понеделник: Поканата

от Сара Коакли

cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му.” (Исая 5:1)

В определен смисъл само едно нещо е от значение в началото на светата седмица: това е въпросът за поканата. Мислете за нея, първо, както за една покана за драма. Ще посетя ли и тази година драмата на любовта и предателството? Ще донеса ли цялата болка и екстаз на моите собствени любови и предателства или ще остана настрана, заслонявайки се от тях? Вероятно мога просто да бъда част от хора и да се облека подходящо за едно дребно „очистване на съжалението и страха?” Или пък се иска нещо по-дълбоко, нещо, което изисква не по-малко от всичко? Обикалям до ръба, несигурен за алтернативите поставени пред мен. Има още

Може ли излъчването на живо да убие местната църква


МОЖЕ ЛИ ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ЖИВО ДА УБИЕ МЕСТНАТА ЦЪРКВА?

адаптирано от Дейвид Мъроу

Днес все повече църкви излъчват на живо своите служби. Без съмнение по този начин те достигат до повече хора – вкл. такива, които по редица причини не са в състояние да присъстват на живо. Възможно е обаче да се окаже, че тази практика има и друга, тъмна страна. Има още

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 2


от Мишел Лий-Барнуел

index

Водачите като слуги

Би било полезно да започнем с въпроса: Защо трябва водачите да бъдат слуги? Макар отговорът да може да изглежда очевиден („Понеже Христос беше слуга”) възможно е да съществуват и допълнителни отговори, които ще ни помогнат в разбирането на важността да бъдеш слуга в царството. Слугуването на Христос илюстрира един ключов начин, по който Божието царство се конфронтира с т. нар. мъдрост на света, посредством едно препращане, в което Бог действа чрез слабост вместо чрез светска сила. То също така е средството, чрез което общността се обединява, една ключова цел в Новия Завет. По този начин слугуването трябва да бъде разбирано според по-големите теми на царството, включително тези свързани с общностното тяло. Има още

In memoriam


Резултат с изображение за Michael Green theologian

На 6 Февруари на 88 години почина Майкъл Грийн.

Грийн (20.08.1930-6.2.2019) е богослов, англикански свещеник, християнски аполегет и автор на повече от 50 книги. Той получава образованието си в колежите Клифтън и Екзетър, Оксфорд (бакалавър по изкуствата 1953, магистър по изкуствата 1956) и след това в  Кралския колеж, Кеймбридж (бакалавър по изкуствата 1957, магистър по изкуствата 1961, бакалавър по богословие 1966). Докторски степени по богословие му са присъдени от архиепископа на Кентърбъри (1996) и  университета на Торонто (1992). Грийн е ръкоположен за дякон през 1957 и за свещеник през 1958. Има още

Коя е Джойс Майер – завършен


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за Joyce Meyer

Събрах на едно място статиите за Джойс Майер и връзката ѝ с движението „Слово на вяра“

1. Коя е Джойс Майер

2. Връзки с движението „Слово на вяра“

3. Джойс Майер и силата на изговореното слово

4. Джойс Майер и просперитетния живот

5. Джойс Майер – просперитет в личния живот

6. Джойс Майер и задължителното изцеление

7. Джойс Майер и изкуплението в ада

Допълнително обработен и разширен, този материал може да се намери под формата на малка книжка на следния адрес.

Истинската противоположност на любовта е отвращението


от Ед Стетър

Резултат с изображение за Christians in an age of outrage

Заради причини, които са прекалено грозни, за да ги споделям, веднъж се оказах хвърлен в казан за тор. Бях напълно и цялостно отвратен.

Десетилетия по-късно когато чуя някой да каже, че е отвратен умът ми се връща към този момент. Подобно на настъпването на рядка фекалия отвращението отключва една интуитивна реакция спрямо нещо, една невъзможност да бъдем затворени заедно с обекта на нашето отвращение. Не е изненадващо, че когато някой изрази отвращение спрямо мен чувството не е приятно. Но по-важното, аз зная, че разговорът ни е приключил. Този човек не може да чуе нищо повече от това, което аз бих казал понеже това чувство на отвращение унищожава съпричастността, която е същностно необходима за всяка комуникация. Има още

In Memoriam – Грант Осбърн


Резултат с изображение за Grant Osborn Trinity

На 3.11.2018 в съня си е починал големият новозаветен учен Грант Осбърн (1942-2018).

Грант Осбън има научни степени от Fort Wayne Bible College, Trinity Evangelical Divinity School и University of Aberdeen където негова научен ръководител е Хауърд Маршал. След завършване на своето обучение той дълги години е професор по Нов завет в Trinity Evangelical Divinity School – една от големите консервативни евангелски семинарии в САЩ.

През своята дълга кариера Осбърн е написал коментари върху всяка книга от Новия Завет.

Вероятно най-широко известен е с книгата си The Hermeneutical Spiral: A Comprehensive Introduction to Biblical Interpretation, която продължава да бъде един от почти задължителените помощни материали във всеки сериозен курс по херменевтика.

Как християнството пасва на нашата партийна система? То не пасва.


от Тимъти Келър

(статията е публикувана в New York Times)

Каква трябва да е ролята на християните в политическия живот? Повече от всякога хората задават този въпрос. Християните не могат да претендират, че са над политиката и просто „проповядват благовестието.“ Тези, които избягват политическите дискусии и ангажираност просто гласуват за социалното status quo. Американските църкви в края на 19 век, които не говорели против робството понеже това било нещо, което можем да наречем „политизирано“ всъщност по този начин подкрепяли робството. Да не бъдеш политически ангажиран всъщност означава да бъдеш такъв.  Има още

Какво е социална справедливост?


John_F._MacArthur_Jr.-e1535728138665

от Радостин Марчев

Преди няколко дена група християни публикуваха документ озаглавен Statement on Social Justice and the Gospel. Той идва от кръга на п-р Джон МакАртър – име, което забелязвам, че се чува все по-често в България – обикновено като стожер на „чистото благовестие.“ Заедно с него стоят имена на хора като Води Бокам (с две книги преведени на български език – Вяра, изграждана в семейството и Какъв трябва да бъде той), Том Аскол и Джеймс Уайт (Alpha and Omega Ministiries), които също могат да са познати на някои от читателите.

Блогосферата загря доста от публикуването на документа, но по-долу превеждам някои кратки бележки на д-р Майкъл Бърд. Има още

Какво се страхуват да не изгубят евангелистите?


83348

от Майкъл Хортън

Твърди се, че в Понеделник, на срещата с евангелски водачи в Белия дом, президентът Тръмп предупредил за враждебност срещу консервативните християни ако GOP бъде изгубен през Ноември. Евангелските християни, казал той, били „само на едни избори от това да изгубят всичко.”

Като евангелски християни ние ще постъпим правилно ако коригираме президента по този въпрос. Ако едни избори могат да направят така, че ние да изгубим всичко какво преди всичко е това, което имаме?  Има още

Какво е Revoice?


от Радостин Марчев

От 26 до 28 Юли в Сейнт Луис, САЩ се проведе първата по рода си конференция наречена Revoice.

Revoice е събиране на LGBT хора, които в същото време са християни и смятат хомосексуалните практики (вкл. бракове) за грях. Има още

Какво се случва в Уилоу Крийк


81395

Image processed by CodeCarvings Piczard ### FREE Community Edition ### on 2018-03-23 01:17:09Z | http://piczard.com | http://codecarvings.com

от Радостин Марчев

В края на миналата година основателят и главен пастир на мегацърквата Уилоу Крийк, Бил Хайбълс обяви предстоящото си пенсиониране в края на 2008 г. За негови наследници бяха обявени Хедър Ларсън (ръйководещ пастир) и  Стив Картър, които, заедно с борда на старейшините поемат ръководството на църквата.

Няколко месеца по-късно обаче в пресата избухна скандал свързан с обвинения срещу Хайбълс в неморални отношения (виж ТУК, ТУК и ТУК). Жените повдигнали подобни обвинения до този момент са около 10 – вкл. Нанси Бийч, бивш поучаващ пастир в Уилоу Крийк. Има още

Забранява ли Библията татуирането?


tattoos-ftr

от Станислава Иванова

текстът е подготвен като курсов проект по предмета „Херменевтика“ в ББИ

Увод

Темата за татуировките и татуирането става все по-актуална в западните държави, особено сред младите хора от 70-те години на 20 век насам. През 2003г. около 15-16% от американците имат поне една татуировка.[1] През 2005г. този процент е вече 25%, а сред американците на възраст между 18г. и 29г. процентът е 36%.[2]

В България татуировките стават все по-разпространени, както и студията за татуиране, макар че няма конкретни данни и статистики по въпроса. Засега не изглежда тази мода да засяга християните и по-конкретно евангелските християни, но отново за това няма статистически данни. Много вероятно е в бъдеще въпросът да придобие още по-голямо значение.

В настоящото есе ще се опитаме да отговорим на въпроса забранява ли Библията татуирането. В тази връзка ще разгледаме историята на татуировките, вижданията на различните християни, библейските стихове в Левит 19:28, Втор. 14:1 и Левит 21:5, които могат да отговорят на въпроса, както и някои практични аспекти. Има още

Какво е предадено: Велики Четъртък, паметта и благовестието


r1810242_28826610

от Ричард Хейс

Всеки път когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господ, докато дойде ТойИма още

Смъртта на Бога: размисли за светата Събота


r1810442_28830670

от Сара Бечалард

През 1882 германският философ Фридрих Ницше предвижда колапса на философската, културна основа, от която изглежда, че зависи християнската вяра и по този начин обявява Бог за мъртъв.

„Бог е мъртъв. Бог остава мъртъв. И ние сме го убили. Все пак неговата сянка все още е видима. Как можем да се успокоим ние, убийците на всички убийци? Какво е било онова най-свято и могъщо нещо, което светът все пак е притежавал, което кърви до смърт под нашите ножове: кой ще измие тази кръв от нас? Къде е водата, с която ще се очистим? Какъв празник на изкуплението, какви свещени игри трябва да измислим? Не е ли най-великата от тези игри прекалено велика за нас? Трябва ли самите ние да станем богове, за да сме достойни за това?“

За Ницше един свят без Бога все още е страховито и безредно място. Докато времето минавало, изглежда ставало по-лесно да се съзерцава.

През 20 век в навечерието на Аушвиц и Хирошима, едно цяло богословско течение последвало Ницше, обявявайки Бог за мъртъв. Идеята за един трансцедентален Бог, твърдели те, била станала буквално невероятна в модерния светски свят и безсилна да се промени. За мнозина и в нашето собствено време не са необходими повече аргументи – „Бог“ сега не е толкова „мъртъв“, колкото безразличен. Дори сянката му не се забелязва вече. „Бог“ е въпрос на безразличие, реликва от преминал светоглед. Има още