Какво е победоносен християнски живот?

от Майкъл Бърд

Серия амвонна – 1

от Радостин Марчев

Аз не съм пастир, но от доста година ми се случва да проповядвам сравнително редовно. Наскоро си дадох сметка колко интересно е това положение – да мога да гледам едновременно от и към амвона. Всеки път когато слушам проповед, съзнателно или не, аз оценявам нейното качество, вярност и въздействие. А всеки път когато ми се налага да проповядвам аз трябва да се поуча от тези оценки.

През годините прекарани в църква ми се е случвало да изпитам думите на Тоузър: „Гладната овца поглежда нагоре и не е нахранена.” Случвало ми се е също да уловя себе си, че поне в някои случаи това „недохранване” се корени в собствените ми претенции и прекалена критичност. Случвало ми се е и обратното – да зная, че след няколко дена ще трябва да изляза на амвона и да съм скован от страх, че времето лети, а аз все още нямам представа какво да кажа на хората, които ще гледат към мен. Зная какво означава да се молиш за водителство и да не чуваш гласа на Светия Дух. Зная и какво е да се бориш с езика, да пишеш, задраскваш, преписваш и преработваш все недоволен от резултата. Смял съм се с глас на забавни грешки в изказа и съм се здавял в собствените си лапсоси….

Надявам се, че тази двойна опитност ме е научила едновременно да говоря и да слушам с малко повече смирение.

В следващите постове ще нахвърлям някои свързани с проповядването идеи и въпроси, които са ме занимавали през годините, а някои от тях и все още ме преследват. Нямам претенции, че ще кажа нещо особено ново нито универсално – просто това са нещата, които занимават мен, макар от разговорите, които съм водил (да, не живея изцяло зад компютъра си) да подозирам, че те могат да резонират с нечии други опитности.

Възкресението и сетивата: в защита на Тома неверни

от Оливър О‘Донован

„И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:26-27).

Наричаме я “горната стая“ приемайки, че това е същата „голяма приготвена горна стая,“ в която Исус е празнувал Пасхата. Но св. Йоан я описва единствено чрез заключените й врати.

Ние говорим за горницаТА така както говорим и за възкресениеТО, винаги с определителен член. Съществува единствено възкресениеТО – само едно и единствено, не някакво неопределено нещо, което при нужда можем да смесим с други опитности – така както има и една единствена горница, където възкресението на Исус станало известно. Не някъде, по някое време, но на това място и на това време.

Горницата не е нашето място нито нашето време. Тя е мястото и времето, което Бог е избрал за да изяви възкресението на Своя Син.

Уважаеми г-н Франклин Греъм

УВАЖАЕМИ Г-Н ФРАНКЛИН ГРЕЪМ

След публичната подкрепа на Франклин Греъм (син на Били Греъм и настоящ ръководител на неговата организация) на спорния указ на Д. Тръмп относно емигрантите, Скот МакНайт публикува следното писмо.   

Уважаеми г-н Греъм,

Наскоро прочетох някои от Вашите коментари за ролята на правителстовто в допускането на бежанци и мисля, че Вие прекалено опростявате един сложен проблем. Вие сте цитиран да казвате, че „това не е библейски въпрос[1].”  Т.е.

„Нямаме библейска заповед към държавата да допуска всеки, който желае да влиза, това не е билейски въпрос. Ние желаем да обичаме хората, да бъдем благи към тях, да бъдем внимателни, но ние имаме страна и в една страна трябва да има ред и закони, които да определят имиграцията. Мисля, че ние трябва да следваме тези закони.”

Говорейки стриктно боговдъхновените Писания на Стария и Новия Завет не говорят на нас, САЩ. Те говорят на Божия народ, Израел:

„Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си. При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.” (Второзаконие 23:15-16).

Всъщност вие бихте могли да кажете, че Писанието изисква Израел да приветства безусловно робите-бегълци[2]. Писанието също така говори и на Божия народ, Църквата. САЩ не са Израел и не са Църквата. Но тук има една сложност, която Вие пропускате.

Когато Писанията са били написани те не са имали предвид демократичните управления, не са имали предвид управления, които , в които хората от управлението имат глас за провеждане на това управление, „управление на хората, чрез хората и за хората[3].”

От друга страна Писанията имат да кажат много неща на учениците на Исус за нашите отговорности към бежанците, маргинализираните, чужденците, вдовицата и сирачето. Вие сам казвате в един скорошен пост във фейсбук:

„Библията ясно ни учи като християни да се грижим за бедните и подтиснатите…Като християни ни е заповядано да помагаме на всички, без значение на религозната принадлежност или националност, подобно на добрият самарянин, за когото Исус говори в Библията. Нашата задача е да споделяме Божията любов и състрадание[4].”

След това Вие казвате:

„Вярвам, че най-добрият начин да помогнем е да достигаме и да помагаме на хората в собствените им страни. Подкрепям създаването на безопасни зони в Сирия и Ирак, които да бъдат защитени от международната общност докато се намери политическо решение. Ние трябва да се молим за политически решения, които да донесат мир и да им позволят да се завърнат в домовете си както самите те желаят.”

Аз не казвам, че твърденията изказани от Вас във втората част на поста са лоши идеи. Това, което казва е, че това всъщност не са библейски идеи. Те са Ваши идеи.

Така че, ето до какво достигаме: ако, според собствените Ви думи, работата на християните „е да показват Божията любов и състрадание” и че християните „са призовани да помагат на всички без значение на религозната принадлежност или националност, подобно на добрият самарянин, за когото Исус говори в Библията;” ако Библията има какво да каже на християните по отношение на тези въпроси и християните имат глас в процеса на управление, тогава, да, г-н Греъм, това на практика е библейски въпрос.

Може да бъде и всъщност е казано още много. Аз желая просто да напиша и да посоча, че въпросът е малко по-сложен отколкото го представят Вашите твърдения. И това е причината много от вярващите в Бога християни да са загрижени за това, което казахте.

Искрено Ваш:

Нейт Рей

П.П. Влиятелни християнски организаии като World Vision, SBC, Baptist World  Alliance и The Gospel Coalition заявиха публично станоище против указа на президента.

[1] http://www.huffingtonpost.com/entry/frankling-graham-refugees_us_5889049ce4b061cf898c6c42

[2] виж Scot McKnight, http://www.patheos.com/blogs/jesuscreed/2017/01/28/news-fate-refugees/

[3] Abraham Lincoln, Gettysburg Address

[4] https://www.facebook.com/FranklinGraham/

Още за инквизицията и ловът на вещици

от Родни Страк

Съвременните историци разполагат с пълен достъп до цялостните архиви на испанската инквизиция състояща се от инквизициите на Арагорн и на Кастилия. Те могат да прочетат внимателните записи за всеки от 44674 случая изслушани от тези две инквизиции между 1540 и 1700 г. По времето когато са писани тези записи са били тайни така че няма причина да предполагаме, че изопачават действителните събития. Не само, че това е златна мина за исторически детайли, но историците са вкарали всеки един от тях в база данни, за целите на статистически анализи. В добавка към това историците са извършили огромен брой традиционни исторически изследвания ровейки се в дневници, писма, декрети и други документи. Резултатите са кто цяло неоспорими. Следващите страници са обобщение на някои от тези открития.

Големият църковен лов на вещици – 2

от Дейвид Бентли Харт

Доста объркващата истина за прехласването по магьосничеството и за големия лов на вещици в началото на модерния период е, че тези неща не били последните, отчаяни издихания на една интелектуална и религиозна традиция, която бавно потъвала в забвение преди възхода на научното и социалното „просвещение.” Те всъщност били нещо доста ново, един модерен феномен, който в най-добрият случай бил слаб предшественик на някои нови исторически тенденции от късните средни векове и който, вместо да се окаже в противоречие с раждането на светската модерност в определен смисъл бил едно нейно крайно проявление.

Големият църковен лов на вещици – 1

от Дейвид Бентли Харт

Днес най-блестящата и удивителна басня на модерното време е свързана с борбата на западните хора за свобода, за огромната еманципация на западната култура от политическата тирания и за избавлението на Европа от насилието на религиозната нетолерантност. Със сигурност е вярно, че в началния период на модерната епоха европейското общество страдало от хронични и остри конвулсии на жестокост и кръвопролитие, които разкъсвали западното общество на части, отнели хиляди животи и които били свързани с религиозни символи и реторика. Това била епохата на големия лов на вещици, на т. нар. война на религията, на непреставащо преследване на „еретици” и на разпадането на стария католически ред. Учени сме, че трябва да помним това време като кулминация на цялата християнска история на съюза между религиозният абсолютизъм и силата на светската държава – т.е. векове на йерархически деспотизъм, инквизиции, изгаряне на вещици и кръстоносни походи – един съюз, който милостиво бил разбит и заменен от един умерен режим на светско управление и гарантирани права.

Дали обаче тази история е напълно достоверна може да се каже единствено ако първо се постараем да направим определени разграничения между средновековния и модерния период на „религиозно” насилие и след това във всеки един случай да се опитаме да направим разумна оценка на относителната вина на църквата и държавата.

Рождественият дар на благодарна зависимост

от Роуън Уилянс

бивш архиепископ на Кентърбъри

Писмото към евреите започва с най-дръзкото и най-ясното възможно твърдение за това какво е новото и различното в Рождество. Бог винаги е общувал с хората по различни начини. Но ние се нуждаем да получим от Бога нещо повече от информация.

Кулминацията на историята е изпращането на Сина: когато цялата информация е предадена ние все още трябва да разберем, че целта на всичко това е взаимоотношение.

Томас Оден

На 8.12.2016 е починал големият методистки богослов Томас Оден.

Роден на 21.10.1931 г. Оден получава B.A. от University of Oklahoma (1953), B.D. от Southern Methodist University (1956) и M.A. (1958) и Ph.D. от Yale University (1960). От 1980 до пенсионирането си през 2004 е бил Henry Anson Buttz Professor of Theology and Ethics at Drew University.

Томас Оден започва своята богословска кариера като либарал, защитавйки докторат върху Фройд и Бултмън. По-късно той открива църковните отци и подпомаган от своето класическо уеслианско наследство се придвижва към ортодоксалната историческа християнска вяра. На български част от неговият житейски преход може да бъде прочетен в Тогава и сега: преоткриване на патристичната мъдрост.

Нашата надежда и нашата политика

от Скот МакНайт

По някое време през нощта или тази сутрин есхатологията на американските християни ще стане явна. Ако спечели един републиканец и християните са въодушевени или убедени, че идват златен век тези християни имат политическа есхатология.

Или обратното, ако симпатизиращите на демократите християни се обезсърчат и станат безнадеждни понеже е спечелил републиканец (или пък християните републиканци се обезсърчат и депресират понеже е спечелил демократ) тези християнин имат една имперска, политическа есхатология.

Евангелска контрареволюция – завършен

от Ръшел Муур

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ЧАСТ 3

ЧАСТ 4

ЧАСТ 5

Евангелска контрареволюция – 5

от Ръшел Муур

Едно почти-евангелие няма да успее

Ние трябва да екипираме едно ново поколение за едно различно време. То трябва да знае как да воюва за доктринална чистота и за обществена справедливост. Едно почти-благовестие няма да успее, нито пък ще успее една осакатена праведност. Да кажем това е дело на любов, подготвяйки църквата да отхвърли аргументите, зад които се крие виновната съвест за да може да чуе гласа, който ние някога сме чули, гласът който вика: „Адаме, къде си?”

Евангелска контрареволюция – 4

от Ръшел Муур

Да споделим мисията

Исус ще съгради църквата Си с нас или без нас. Но ако искаме да сме Му верни ние трябва да споделяме Неговата мисия. Това не означава просто да говорим за изгубени хора, ние трябва да говорим на тях. И ние не им говорим като просветлени житейски наставници обещаващи едно по-добро бъдеще, а като разпънати грешници предлагащи им нов живот. Надеждата за християнството не е, че ще бъде виждано като заслужаващо по-голямо уважение или като по-влиятелно в секторите на американската сила. Надеждата за бъдещето са църкви пълни с хора, които никога не са смятали, че пасват на образа на „християнин.” Ние трябва да видим, че плътските белези, каквито и да са те, не означават нищо, а от значение е само новото творение (Гал. 6:15). Ние трябва да започнем да призоваваме не само тези, които изглеждат така както трябва да изглежда един християнин, а целия свят. Ако църквата е получила сила чрез благовестието тогава Тялото Христово ще носи татуировки.

Евангелска контрареволюция – 3

от Ръшел Муур

Не „още”

Спомням си, че като дете видях един човек, който седеше пред мен в църква, а ръката му беше подпряна на ръба на пейката. Ръката беше покрита с голяма татуировка на жена, която беше, е, да кажем, че не пасваше на библейски стандарти за приличие в своето облекло. Обръщам внимание, че това не беше някаква „актуална” градка църква, а най-стереотипната „огън и жупел,” цитираща версията крал Джеймс библия южна, практикуваща съживления църква, която можете да си представите. Не можех да повярвам, че виждам това в моята църква. Бях едновременно развълнуван (кога иначе човек може да види гола жена в църквата?) и ядосан (как смее някой да направи това в църквата?). Така че сбутах баба си и посочих сякаш казвах: „Можеш ли да повярваш на това?” Баба ми се наведе към мен и започна да шепне. Очаквах тя да сподели моята ярост (макар и не тайното ми вълнение). Все пак тя беше вдовица на пастир със стриктни морални стандарти и веднъж ми беше измила устата със сапун понеже бях казал „Боже мой,” което според нея означаваше, че изговарям напразно Божието име. Но точно сега тази нейна страна не се прояви. Тя прошепна: „Да, миличък, той не познава още Господа, имал е труден живот с алкохол и всичко останало. Но жена му се опитва да го доведе на църква от дълго време и ние всички сме се молили за него. Той не иска да е груб или да ни ядоса. Просто още не познава Исус.”

Евангелска контрареволюция – 2

от Ръшел Муур

Свързани поколения

В Матей 21:28-32 Исус разказва една история – една притча, която илюстрира значението на царството. За разлика от другите, например за Блудния син или за тръните и житото, тази притча не е разглеждана достатъчно внимателно. Първосвещениците предизвикват Исус с въпроса откъде идва Неговата власт. Въпросът е съвсем уместен. Все пак те са обучавани в Писанието и отделени за служение на Божия народ. Исус от друга страна изглежда като себепровъзгласил се равин, който обикаля нагоре-надолу и говори провокативно. Въпросът, който се прокрадва зад техните думи е „Кой мислиш, че си ти?” В съгласие с обичайната Си практика нашия Господ връща въпроса обратно към тях. Той ги пита дали кръщението на Йоан Кръстител е от хората или от Бога. В това той отново демонстрира Своята мъдрост в познаване на човешката природа, включително природата на политическия механизъм. Той знае, че ако те кажат „от Бога” веднага ще бъдат попитани защо не са се покорили на учението му. Но ако кажат, че учението на Йоан не е от Бога биха изгубили много хора, които ги  подкрепят, но и вярват, че Йоан е истински пророк. Така те избягват отговора. Тогава Исус им разказва притчата за двамата сина.

Евангелска контрареволюция – 1

от Ръшел Муур

Следващият Били Греъм може точно сега да е пиян. Това е една сентенция, която си напомням почти всеки ден, всеки път когато се чувствам обезкуражен за бъдещето. Тя води началото си от един разговор, който водих преди много години с един възрастен богослов. Макар да се намирах в средата на 20-те си години, а той да беше в средата на 80-те, аз бях песимиста. Карл Хенри в края на своя земен живот посети семинарията, в която работех върху докторската си дисертация. Това беше последния път когато го видях. И този разговор промени живота ми.

Войната все още продължава

от Уенди Аслап

Когато тези водачи поставят ударение върху покорството на жените изобщо вместо върху покорството на съпругата те говорят за покорството като за една онтологична характеристика.

Вижте например как Джон Пайпър отговаря на въпроса може ли жена да бъде полицай:

„В сърцето на зрялата мъжественост стои едно чувство на благосклонна отговорност да води, да осигурява и да защитава жените по начин удачен за различните взаимоотношения на един мъж…. В сърцето на зрялата женственост стои една настройка да приема, утвърждава и да подкрепя силата и водачеството от достоен мъж по начини подходящи за различните взаимоотношения на една жена….За мен е трудно да видя как една жена може да бъде полицай… и да заповядва на мъже без по този начин да засегне тяхното чувство на мъжественост и своето чувство на женственост.”

Тези водачи от The Council of Biblical Manhood and Womanhood вярват, че тази  благосклонна отговорност на мъжете и радостно приемане от жените стои в сърцето на мъжествеността и женствеността – не ролите на съпруга и съпругата, а същността на двата пола, и те вярват, че това продължава да е така и в новото творение. Така че когато същите тези хора започват да говорят за покорство в Троицата напълно смислено е да вмъкват категориите, които вече са установили обратно в дискусията. И те, не някой от хората, които не са съгласни с тях, са задали тази рамка. Ако една жена не е напълно женствена без покорство как Исус може да е напълно Божий Син без да е напълно покорен? Това, приятели, е онтология по дефиниция.

Виж още

Война се задава

Войната бушува с пълна сила

Др. Брус Уеър е написал статия, в която се опитва да изясни своята позиция и да покаже, че твърдо стои на основата на Никейската ортодоксалност. Под статията има доста коментари (на английски), които доброжелателно, но критично поставят сериозни въпроси пред него. Задочната дискусия си заслужава да се прочете от тези, които се интересуват от темата. предупреждавам, че е нивото й е доста високо.

За киселите спекулации

от Джеймс К. А. Смит

Скъпи Джеси,

Наскоро имах дълго пътуване, през което слушах някои от дисковете, които ти ми прати. Пътуването ме остави с един, трябва да призная, подъл въпрос: „Защо тези „нови калвинисти,” от които ти си привлечен напоследък, са толкова, е, кисели?

Радвам се, че не съм долавял подобен тон при теб (освен накратко преди няколко месеца). Но трябва да призная, че съм донякъде уморен от дисковете, които ми изпрати, най-вече понеже тези хора изглежда отделят повече време да удрят други християни отколкото да изобличават идолопоклонството на нашето време.

Избрани, за да обичаме

ИЗБРАНИ, ЗА ДА ОБИЧАМЕ[1]

от Джеймс К. А. Смит

Скъпи Джеси,

Напълно разбирам твоето объркване. Всъщност аз очаквах да стигнем до този въпрос рано или късно. Мога да си представя как твоето богословско изследване те е накарало да се чувстваш все по-неуютно в настоящия си „църковен дом,” както ти се изразяваш. Помня моята собствена борба с тези проблеми. Всъщност аз продължавам да се боря с тях.

Преди да се заемем с някои от въпросите може ли да споделя едно предупреждение и наставление? Тези въпроси са сериозни. И без значение какво мислиш в момента за доктрината на своята църква искам да ти напомня това, което зная и за което мога да свидетелствувам: тези хора са били ръцете и нозете на Исус за теб. Макар че може и да не са „учили” това, което желаеш да чуеш (и това, което смяташ за важно) те за живели на практика благодатното състрадание на един сверен Бог. Те са те приветствали когато си дошъл от улицата със своите недостатъци и проблеми, с цялата ти пречупеност прикрита под онова мъжкарско перчене и са ти показали любовта на един верен, състрадателен Баща. Те са те довели до Исус и Исус те е срещал в техните прегръдки. Църквата, която си наричал дом през последните няколко години е била Божието средство за твоето „ефикасно призоваване.” Макар сега все повече да се интересуваш от богословие и доктрина не забравяй, че ти си бил доведен до Божието царство чрез любов. И една такава любов е по-близка до сърцето на нашия благодатен, избиращ Бог от всяко хладно, интелектуално разбиране на детайлите свързани с предопределението.

И така, преди да започнеш да поздравяваш сам себе си за своето разбиране на учението за благодатта (Тук си мисля за самия себе си в своята младост!) и преди да започнеш да гледаш отвисоко на своите братя и сестри в църквата, моля те, спомни си, че те са те обикнали на това място – че ти си узрявал във вярата до момента, в който си започнал да размишляваш над тези въпроси само защото църквата те е подкрепяла със своята обич и гостоприемство. (Помни: не само калвинистите са избрани! Слава на Бога, разбирането на учението за избора и предопределението не е условие за това да бъде човек избран.)

Извинявам се ако те критикувам за несъществуваща грешка. Както казах, аз всъщност говоря на едно по-младо „аз” и това наставление е моят начин да кажа, че ми се иска да бях направил някои неща по различен начин. Затова, моля те, приеми това в духа, в който то е казано. Обичам те и зная, че хората в твоята църква също те обичат. Не ми е иска да изпуснеш това от погледа си.

[1] Текста е част от книгата на Джеймс К. А. Смит, Letters to a Young Calvinist: An Invitation to the Reformed Tradition, Brazos Press, 2010.

Пет глупави неща, които християните трябва да спрат да казват когато злото удари

от Карл Ватерс

Image processed by CodeCarvings Piczard ### FREE Community Edition ### on 2016-06-13 05:54:07Z | http://piczard.com | http://codecarvings.comK¥ï–Ee

Тази седмица неописуемо зло споходи Орландо. Повече от трагедия. Повече от бедствие.

Зло.

Докато се опитваме да открием някакъв смисъл в подобно събитие ние всички сме способни да кажем някои глупави неща. Християните не правят изключение. Понякога ние казваме глупави неща. Неща, които нараняват докато се опитваме да помогнем. В това, както и в други подобни събития (за съжаление има твърде много такива), аз съм забелязал 5 глупави неща, които християните са склонни да казват.

Войната бушува с пълна сила

ВОЙНАТА БУШУВА С ПЪЛНА СИЛА…НО ЕДВА ЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДЪЛГО

от Радостин Марчев

Майкъл Бърд беше прав – войната между комплиментарите настояващи за подчинението на Сина на Отца (като средство за аналогия в междуполовите отношения) и комплиментарите, които отричат възможността за подобна аналогия смятайки я за отклонение от ортодоксалното никейско християнство бушува с пълна сила. През последната седмица беше пролято доста мастило в тази връзка. Връзки към голяма част от публикациите могат да се намерят на блоговете на Майкъл Бърд и Скот Макнайт.

По-долу следват някои интересни цитати.

Джон Уебстър

Тази седмица, след Кенет Бейли, на 60 годишна възраст, почина още един от водещите съвременни богослови – Джон Бейнбрижд Уебстър.

Джон Уебстър (20 Юни 1955 – 25 Май 2016) е британски богослов специализирал в областта на систематическото, моралното и историческото богословие. Той получава първоначалното си образование в Bradford Grammar School, след което продължава в  Кеймбридж. Докторатът му, защитен през 1982 е на тема Разлики между Бога и човека: аспекти от богословието на Еберхарт Юнгел (Distinguishing Between God and Man: Aspects of the Theology of Eberhard Jüngel).

Уебстър започва своята кариера като свещеник и преподавател в  St John’s College, Durham University (1982–86), след което продължава да преподава систематично богословие в колежа Уиклиф — един от седемте колежа, които съставляват Toronto School of Theology, University of Toronto (1986–96). От 1996 до 2003 той е Лейди маргатер професор по богословие в Оксфорд. Негов предшественик на тази позиция е Роуън Уилямс, бъдещият архиепископ на Кентърбъри  (2002-2012). През това време той служи в Christ Church. Пре 2003 Уесбстър е назначен за ръководител на катедрата по систематично богословие в King’s College, University of Aberdeen, Шотландия. През 2013 става ръководител на катедрата по богословие в университетеа св. Андрей. Избран е за член на  Royal Society of Edinburgh през 2005.

Заедно с Колин Гънтън (1940–2003), Уебстър е съосновател на  International Journal of Systematic Theology. Освен това той е в  редакционната колегия на International Journal for the Study of the Christian Church и на Scottish Journal of Theology Monographs както и редактор на серията The Great Theologians, Barth Studies за Ashgate и редкатор на Oxford Handbook of Systematic Theology (2007).

Уебстър е плодовит автор. Неговите творби включват

1. Съчинения свързани с Еберхард Юнгел

• Webster, John B. (1986). Eberhard Jüngel: An Introduction to His Theology (1st ed.). Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-30708-6. OCLC 12107997.
• Jüngel, Eberhard (1989). Theological Essays I. Translated by Webster, John B. (2nd ed.). London: T & T Clark. ISBN 978-0-567-09502-2. OCLC 19129109.
• Jüngel, Eberhard (1995). Webster, John B., ed. Theological Essays II. Translated by Neufeldt-Fast, Arnold; Webster, John B. Edinburgh: T & T Clark. ISBN 978-0-567-09706-4. OCLC 32164419.
• Jüngel, Eberhard (2001). God’s Being is in Becoming: The Trinitarian Being of God in the Theology of Karl Barth. Translated by Webster, John B. London: T & T Clark. ISBN 978-0-567-08706-5. OCLC 47822376.
• ———, ed. (1994). Possibilities of Theology: Studies in the Theology of Eberhard Jüngel in his 60th Year. Edinburgh: T & T Clark. ISBN 978-0-567-09720-0. OCLC 32103080.

2. Съчинения свързани с Карл Барт

• ——— (1995). Barth’s Ethics of Reconciliation. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-04411-0. OCLC 31077237.
• ——— (1998). Barth’s Moral Theology: Human Action in Barth’s Thought. Edinburgh: T & T Clark.
• ———, ed. (2000). The Cambridge Companion to Karl Barth. Cambridge companions to religion. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-58476-0. OCLC 42823713.
• ——— (2004). Karl Barth. Outstanding Christian Thinkers (2nd ed.). London: T & T Clark. ISBN 978-0-8264-5078-4. OCLC 45211610.
• ——— (2004). Barth’s Early Theology. London: T & T Clark.
• ——— (2005). Barth’s Earlier Theology: Four Studies. London: T & T Clark. ISBN 978-0-567-08352-4. OCLC 60245486.
• ———; Yuen, Alfred H. (2014). Barth’s theological ontology of Holy Scripture. Princeton theological monograph series 211. Eugene, OR: Pickwick Publications. ISBN 978-1-620-32911-5. OCLC 880862047.

3. Други съчинения

• ——— (2001). Word and Church: Essays in Church Dogmatics. London: T & T Clark. ISBN 978-0-567-03066-5. OCLC 49585059.
• ——— (2003). Holiness. Grand Rapids, MI: Eerdmans. ISBN 978-0-802-82215-4. OCLC 52520378.
• ——— (2003). Holy Scripture: A Dogmatic Sketch. Current issues in theology 1. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-83118-5. OCLC 52160104.
• ——— (2005). Confessing God: Essays in Christian Dogmatics II. London: T & T Clark. ISBN 978-0-567-08377-7. OCLC 60837919.
• ——— (2010). Holiness (2nd ed.). London: SCM Press. ISBN 978-0-334-02895-6.
• ——— (2012). The Domain of the Word of God: Scripture and Theological Reason. T & T Clark theology. London: T & T Clark. ISBN 978-0-567-212948. OCLC 744289591.
• ——— (2015). God Without Measure: Essays in Christian Doctrine – Volume 1 (God and the Works of God). London: T & T Clark. ISBN 978-0-5671-6513-8.

• ——— (2011). The Grace of Truth. Farmington Hills, MI: Oil Lamp Books.

• ———; Schner, George P. (2000). Theology after Liberalism: a reader. Blackwell readings in modern theology. Oxford ; Malden, MA: Blackwell Publishing. ISBN 978-0-6312-0563-0. OCLC 42080291.
• ———, ed. (2007). The Oxford Handbook of Systematic Theology. Oxford Handbooks. Oxford ; New York: Oxford University Press. ISBN 978-0-199-24576-5. OCLC 132294162.

4. Статии

• ——— (2004). „The Holiness and Love of God“. Scottish Journal of Theology 57: 249–68.
• ——— (2004). „On Evangelical Ecclesiology“. Ecclesiology 1: 9–35.
• ——— (2008). „Biblical Reasoning“. Anglican Theological Review 90: 733–51.
• ——— (2009). „Principles of Systematic Theology“. International Journal of Systematic Theology 11: 56–71.
• ——— (2010). „Trinity and Creation“. International Journal of Systematic Theology 12: 4–19.
• ——— (2015). „Sins of Speech“. Studies in Christian Ethics 28: 35–48.
• ——— (2015). „What Makes Theology Theological?“. Journal of Analytic Theology 3: 17–28.

Кенет Е. Бейли

На 23.05.2016 почина д-р Кенет Е. Бейли.

Бейли прекарва 40 години (1955-1995) като преподавател в близкия изток – Египет, Ливан, Израел и Кипър. Той защитава степен по арабистика и литература, систематично богословие и дисертация в областта на Новия Завет. Бил е ръкоположен служител на Презвитерианската църква (Америка). От 1962 той е преподавал в Near East School of Theology в Бейрут, а от 1995 в Ecumenical Institute for Theological Research в Ерусалим. Преподавал е в Принстън и е бил асоцииран професор по богословие в Дебюк, Маккормик и Питсбърк както и в Богословската семинария Фулър.

Д-р Бейли е автор на значителен брой книги, които включват

• The Good Shepherd. InterVarsity Press, 2014.
• Paul Through Mediterranean Eyes. InterVarsity Press, 2011
• Jesus Through Middle Eastern Eyes. InterVarsity Press, 2008
• Open Hearts in Bethlehem (A Christmas Musical)
• God Is … Dialogues on the Nature of God. FFM, 2005.
• The Cross and the Prodigal, InterVarsity, 2005.
• Jacob and the Prodigal: How Jesus Retold Israel’s Story, InterVarsity, 2003.
• Finding the Lost: Cultural Keys to Luke 15, Concordia, 1992.
• Poet and Peasant and Through Peasant Eyes, Eerdmans, 1980.

За пръв път се „срещнах” с д-р Бейли през 2011 чрез неговата книга Poet and Peasant and Through Peasant Eyes (виж ревюто ТУК), която разглежда притчите на Исус в евангелието според Лука в техния древен близкоизточен контекст. Спомням си, че по това време бях поразен от начина, по който историческия контекст ни позволява да чуем гласа на Христос по един почти изцяло нов и непознат до този момент начин.

Оттам насетне съм следил неговите публикации като първоначалното ми впечатление само се е затвърдило, а самият аз съм бил значително обогатен от прочетеното.

Кенет Бейли остана активен почти до самият си край. Макар и не особено известен в последните години името му се споменава все повече. Убеден съм, че тази тенденция ще се усилва през следващите години.

Божията правда- завършен

от Джеймс Дън

1. Мартин Лутер и обременената съвест

2. Правда за езичниците: Павел и оправданието чрез вяра

3.Божията правда

Текстът представлява първите 3 глави от книгата The Justice of God: A Fresh Look at the Old Doctrine of Justification by Faith писана съвместно от Джеймс Дън и Алън Сагет.

Преводът включва единствено частта написана от Д. Дън

Божията правда

от Джеймс Дън

Има още едно измерение на нашия предмет, което не трябва да забравяме. За него ние трябва да се върнем обратно към Стария Завет. Вече видяхме колко е важно да се придвижим отвъд традиционното реформаторско разбиране за оправданието чрез вяра към по-ранния контекст на Павел. Сега трябва да минем отвъд Павел към по-ранния език, от който той черпи. От Лутер към Павел; от Павел къ Стария Завет. Единствено по този начин ние ще бъде в състояние да съберем различните нишки, които заедно съставляват моделът на Божията правда така както тя е разбирана в библейската традиция.

Смисълът на това е, че „правдата” или „оправданието” е изцяло старозаветна концепция. Лутер бил в състояние да определи идеята за „оправдание чрез вяра” като централна за неговото преформулиране на християнското послание понеже Павел до голяма степен вече бил направил това в своето оригинално твърдение за смисълът на християнството. Но Павел не е измислил тази концепция или език. Когато Павел извежда на преден план езикът за правда/оправдание той използвал езикът на Стария Завет. Както щe видим Павел се потопил в една важна тема на старозаветните писания.

Правда за езичниците: Павел и оправданието чрез вяра

 

ПРАВДА ЗА ЕЗИЧНИЦИТЕ: ПАВЕЛ И ОПРАВДАНИЕТО ЧРЕЗ ВЯРА

от Джеймс Дън

Видяхме как Лутер чете обратно своята собствена опитност в тази на Павел. Видяхме как опитността на Павел и неговият протест срещу юдаизма от неговото време са били разбирани в светлината на лутеровите опитност и протест. Но ние също така отбелязахме, че лутеровия прочит на Павел е до известна степен погрешно разбиране на Павел. Павел не споделя опитността на неспокойна съвест характерна за Лутер преди неговото обръщение. И учението на Павел за Божията щедрост в приемането на грешниците по благодат е изцяло еврейска по своя характер.

Можем ли да поправим или да подобрим този прочит? Какви последствия може да има едно по-ясно разбиране за това какво има предвид Павел под оправдание чрез вяра и Божията правда за едно свежо богословско разбиране?

Мартин Лутер и обременената съвест

от Джеймс Дън

По някое време през 1515 или 1516 г. Мартин Лутер направил великото откритие, от което се родила Реформацията. Той открил „оправданието чрез вяра“ – едно учение, което оттогава стои в центъра на протестантското мислене. Не е прекалено да кажем, че това откритие преобразило европейското християнство и заедно с това политическата и културната европейска история. Но това било и учение, което накарало Лутер да скъса с Римската църква и църковните водачи и владетели да вземат страна за или против Реформацията с всички произлизащи от това последствия.

Там където се ражда вярата

ТАМ КЪДЕТО СЕ РАЖДА ВЯРАТА: ДА ВИЖДМЕ СЕБЕ СИ ЧЕСТНО, ДА ВИЖДАМЕ СВЕТА РАЗЛИЧНО

от Роуън Уилямс

59% от британците се определят като християни според най-скорошното преброяване. Това е понижение с 12% за последното десетилетие. Pew Research Center in the United States предвижда, че ако тези тенденции се запазят броят им ще падне на 45% до 2050.

Но ако бях член на секуларна организация не бих бързал да се радвам прекалено.

Оправдание чрез вяра и съд според делата в богословието на Павел – завършен

от Джеймс Дън

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

Джеймс Д. Г. Дън (роден 21.10.1939 е британски новозаветен учен и в продължение на много години Lightfoot Professor of Divinity в университета на Дъръм.

Дън има МА и BD от университета в Гласгоу и PhD и DD от Кеймбридж. За 2002 Дън е бил президент на Studiorum Novi Testamenti Societas, международна органиозация за новозаветни изследвания. Сами трима британски учени са били избирани на този пост в продължение на 25 години. От 2006 той става член на Британската академия.

През 2006 е публикуван сборник посветен на проф Дън съдържащ статии от 27 новозаветни учени свързани с новозаветното изследване и Светия Дух.

Дън (заедно с Н. Т. Рай и Е. П. Сандърс) е свързван по-специално с т. нар. Нова перспектива върху Павел.

Той е ръкоположен сужител на Шотландската църква и местен методистки проповедник.

Публикациите на проф. Дън включват:

• James D. G. Dunn (1970). Baptism in the Holy Spirit (Studies in Biblical Theology Second Series 15). London: SCM Press.
• James D. G. Dunn (1975). Jesus and the Spirit. London: SCM Press.
• James D. G. Dunn (1985). The Evidence for Jesus. Philadelphia: Westminster Press. ISBN978-0-664-24698-3.
• James D. G. Dunn (1980). Christology in the making: a New Testament inquiry into the origins of the doctrine of the incarnation. Philadelphia: Westminster Press. ISBN0-664-24356-8.
• James D. G. Dunn (1988). Romans 1-8, 9-16. Waco, Tex: Word Books. ISBN0-8499-0252-5.
• James D. G. Dunn (1990). Jesus, Paul, and the law: studies in Mark and Galatians. Louisville, Ky: Westminster/John Knox Press. ISBN0-664-25095-5.
• James D. G. Dunn (1990). Unity and diversity in the New Testament: an inquiry into the character of earliest Christianity. London: SCM Press. ISBN0-334-02436-6.
• James D. G. Dunn (1991). The Partings of the Ways between Christianity and Judaism and their Significance for the Character of Christianity. London: SCM Press. ISBN0-334-02508-7.
• James D. G. Dunn (1993). The Epistle to Galatians. Peabody, Mass: Hendrickson Publishers. ISBN1-56563-036-X.
• James D. G. Dunn and Alan M. Suggate (1994). The justice of God: a fresh look at the old doctrine of justification by faith. Grand Rapids, Mich: W.B. Eerdmans. ISBN0-8028-0797-6.
• James D. G. Dunn (1996). The Epistles to the Colossians and to Philemon: a commentary on the Greek text. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN0-8028-2441-2.
• James D. G. Dunn (1998). The theology of Paul the Apostle. Grand Rapids, Mich: W.B. Eerdmans Pub. ISBN0-8028-3844-8.
• James D. G. Dunn (editor) (2003). The Cambridge companion to St. Paul. Cambridge, UK: Cambridge University Press. ISBN0-521-78694-0.
• James D. G. Dunn, general editor, editor of the New Testament; John W. Rogerson, editor of the Old Testament and Apocrypha (2003). Eerdmans commentary on the Bible. Grand Rapids, Mich: W.B. Eerdmans. ISBN0-8028-3711-5.
• James D. G. Dunn (2003). Christianity in the Making: Vol. 1, Jesus Remembered. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN0-8028-3931-2.
• James D. G. Dunn (2005). A New Perspective On Jesus: What The Quest For The Historical Jesus Missed (Acadia Studies in Bible and Theology). Grand Rapids, Mich: Baker Academic. ISBN0-8010-2710-1.
• James D. G. Dunn (2007). The New Perspective On Paul. Grand Rapids, Mich: W.B. Eerdmans Publishing. ISBN0-8028-4562-2.
• James D. G. Dunn (2008). Christianity in the Making: Vol. 2, Beginning from Jerusalem. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN0-8028-3932-0.
• James D. G. Dunn (2009). The Living Word (second edition). Minneapolis, MN: Fortress Press. ISBN978-0-8006-6355-1.
• James D. G. Dunn (2010). Did the first Christians worship Jesus?. London – Louisville, KY: Society for promoting Christian knowledge. ISBN978-0-281-05928-7.
• James D. G. Dunn (2011). Jesus, Paul, and the Gospels. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN978-0-8028-6645-5.
• James D. G. Dunn (2013). The Oral Gospel Tradition. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN978-0-8028-6782-7.
• James D. G. Dunn (2015). Christianity in the Making: Vol. 3, Neither Jew nor Greek: A Contested Identity. Grand Rapids, Mich: William B. Eerdmans Publishing. ISBN978-0-8028-3933-6.

Оправдание чрез вяра и съд според делата в богословието на Павел – 2

АКО ПАВЕЛ МОЖЕ ДА ВЯРВА КАКТО В ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА ТАКА И В СЪД СПОРЕД ДЕЛАТА ЗАЩО ТОВА ТРЯБВА ДА Е ПРОБЛЕМ ЗА НАС?

от Джеймс Дън

Даден статус или трансформация на човека?

Тук аз се обръщам към продължителният спор между реформираното и католическото богословие в тази връзка обикновено изразявано чрез въпроса дали правдата е „вдъхната” или „вменена.” Дали Христовата правда винаги е една „чужда правда,” нещо, което християнинът никога не притежава? Невъзможно ли е статуса „праведен” да бъде приписан на един грешник освен като статус даден на някой, който никога няма да бъде нещо по-малко или различно от незаслужен[1]? Или обещанието на благовестието е, че вярващият грешник ще стане праведен и ще действа праведно?