Цар и царство: радикална справедливост и неспокойната съвест на американското християнство


index

от Ръсел Муур

Реч за откриване на MLK50 Conference[1]

10 Април, 2018 Има още

Advertisements

Забранява ли Библията татуирането?


tattoos-ftr

от Станислава Иванова

текстът е подготвен като курсов проект по предмета „Херменевтика“ в ББИ

Увод

Темата за татуировките и татуирането става все по-актуална в западните държави, особено сред младите хора от 70-те години на 20 век насам. През 2003г. около 15-16% от американците имат поне една татуировка.[1] През 2005г. този процент е вече 25%, а сред американците на възраст между 18г. и 29г. процентът е 36%.[2]

В България татуировките стават все по-разпространени, както и студията за татуиране, макар че няма конкретни данни и статистики по въпроса. Засега не изглежда тази мода да засяга християните и по-конкретно евангелските християни, но отново за това няма статистически данни. Много вероятно е в бъдеще въпросът да придобие още по-голямо значение.

В настоящото есе ще се опитаме да отговорим на въпроса забранява ли Библията татуирането. В тази връзка ще разгледаме историята на татуировките, вижданията на различните християни, библейските стихове в Левит 19:28, Втор. 14:1 и Левит 21:5, които могат да отговорят на въпроса, както и някои практични аспекти. Има още

Смъртта на Бога: размисли за светата Събота


r1810442_28830670

от Сара Бечалард

През 1882 германският философ Фридрих Ницше предвижда колапса на философската, културна основа, от която изглежда, че зависи християнската вяра и по този начин обявява Бог за мъртъв.

„Бог е мъртъв. Бог остава мъртъв. И ние сме го убили. Все пак неговата сянка все още е видима. Как можем да се успокоим ние, убийците на всички убийци? Какво е било онова най-свято и могъщо нещо, което светът все пак е притежавал, което кърви до смърт под нашите ножове: кой ще измие тази кръв от нас? Къде е водата, с която ще се очистим? Какъв празник на изкуплението, какви свещени игри трябва да измислим? Не е ли най-великата от тези игри прекалено велика за нас? Трябва ли самите ние да станем богове, за да сме достойни за това?“

За Ницше един свят без Бога все още е страховито и безредно място. Докато времето минавало, изглежда ставало по-лесно да се съзерцава.

През 20 век в навечерието на Аушвиц и Хирошима, едно цяло богословско течение последвало Ницше, обявявайки Бог за мъртъв. Идеята за един трансцедентален Бог, твърдели те, била станала буквално невероятна в модерния светски свят и безсилна да се промени. За мнозина и в нашето собствено време не са необходими повече аргументи – „Бог“ сега не е толкова „мъртъв“, колкото безразличен. Дори сянката му не се забелязва вече. „Бог“ е въпрос на безразличие, реликва от преминал светоглед. Има още

Кръстът преди Константин


от Радостин Марчев

index

Новозаветният учен от Бейлър, Брус Лонгенекер, е написал много интересна книга за кръста като християнски символ. Добре известно е, че в Римската империя кръстът е внушавал ужас като инструмент за най-позорна и болезнена смърт. Толкова голямо било отвращението към него, че думата дори придобила нецензурно значение и се използвала като проклятие (виж Мартин Хенгел, Разпятието). Поради тази причина мнозина учени смятат, че кръстът се утвърждава като християнски символ едва след времето на император Константин – до голяма степен паралелно с утвърждаването на самата християнска вяра като доминираща за империята.

Противно на това, Лонгенекер твърди, че историята на кръста като християнски символ може да се проследи много по-назад във времето – може би не като основен символ на новата вяра, но със сигурност като познат и утвърден символ. От примерите, които той посочва става ясно, че дори самата форма на кръста се среща в няколко разновидности. Има още

Радостта от смъртта – 3


„Трябва да си готов да убиеш.“

от Нанси Пиърси

index

Науката и душата

Фактът, че биоетиците достигат до толкова различни дефиниции за личността показва, че концепцията на практика не може да бъде дефинирана щом веднъж бъде отделена от простия факт, че хората са човеци биологично. Централната роля, която играе биологията в спора, хвърля изненадваща нова светлина върху това какво в действителност казват двете страни.

Например често се твърди, че защитниците на живота са мотивирани от религиозни учения за душата, докато защитниците на аборта разчитат стриктно на науката. Блогърът Либи Ан пише: „Огромното, огромното мнозинство от противниците на абортите имат проблем с абортите понеже те вярват, че зиготата/фетусът притежава душа.“ Тя заключава, че съпротивата на „абортите, основана на одушевяването на зиготата, всъщност означава прокарване на конкретни религиозни вярвания… което представлява грозно нарушение на разделението между църквата и държавата.“[1] Има още

Радостта от смъртта – 2


„Трябва да си готов да убиеш“

от Нанси Пиърси

index

Кой се квалифицира за личност?

Щом веднъж разпознаем дуализма, свойствен на теорията за личността, ние разполагаме с ново средство, с помощта на което да говорим с нашите приятели, които поддържат правото на аборт. Най-очевидният проблем за теорията е, че не съществува съгласие как точно да се дефинира личността. Ако тя не съвпада с това да бъдеш биологично човек, какво тогава е личност? И кога се появява тя? Има още

Радостта от смъртта – 1


от Нанси Пиърси

„Трябва да си готов да убиеш“

index

Антония Сенър, британски журналист, винаги убедено подкрепяла абортите. „След това се появи бебето и всичко се промени… Моралната ми сигурност за абортите се пропукваше, абсолютистката ми позиция беше като под обсада.“ В края на краищата младата журналистка утвърждава своята абсолютистка позиция за абортите. И все пак, изненадващо, тя продължава да твърди, че животът започва със зачатието.

„Дъщеря ми беше формирана при нейното зачеване“, пише Сенър. „Всяко друго заключение е удобна лъжа, която ние, защитаващите правото на избор, казваме на самите себе си, за да се почувстваме по-добре относно факта, че отнемаме живот.“ Тя заключава: „Все пак абортът е убийство. Но той е по-малкото зло.“ Има още

Как реформаторите са разбирали Sola fide


от Джеймс Пейтън

index

Всеки, който познава западна Европа от 16 век е наясно, че учението за оправданието Sola fide е изиграло важна роля в протестантската Реформация. Всички протестантски реформатори настояват за него.

За Лутер то се превърнало във филтър, през който всички останали части на неговата мисъл трябвало да преминат: всичко било свързано с оправданието единствено чрез вяра. Макар и да не служело като интегриращ фактор в мисълта на останалите реформатори по този начин те все пак силно го подчертавали във всичко, което казвали. От една страна то служело като начин да се разграничи това, което те казвали от това, на което учели богословите от късното средновековие и от пастирските им инструкции. От друга то водело до едно значимо връщане към древното и апостолско разбиране за това какво е „благовестието” – добрата вест.

Различните традиции свързани с Реформацията продължават да държат на оправданието чрез вяра. То е запазена марка на протестантското учение. Но въпреки този факт това, което днес понякога се представя под знамето на Реформацията като „оправдание единствено чрез вяра” в може да бъде много различно от учението на реформаторите от 16 век и дори пряко да противоречи на това, което те са говорели. Това е един от най-явните примери, в които Реформацията бива схващана неправилно. Има още

Реформаторското учение за Христовата правда – преосмислено


от д-р Бен Уитърингтън

index

Цялостното разглеждане на въпроса в светлината на новата перспектива върху Павел изисква много по-дълъг текст. Тук аз просто ще посоча, че някои от най-важните текстове, които Лутер, Калвин и Меланхтон са използвали като основа за своето реформирано богословие могат и вероятно трябва да се четат по начин различен от този, по който са били разбирани от тях.

Ние протестантите, макар да сме много различни помежду си, сме продукти на протестантската Реформация и начинът, по кото четем по-конклретно Павел е бил и е дълбоко повлиян от начина, по който Лутер, Калвин и Меланхтон са чели някои ключови павлови текстове. Понякога ние просто приемаме, че техния прочит на тези текстове е правилен. Подобно заключение си има своята цена, цена, която може би няма да сме готови да платим при едно по-внимателно вглеждане в това, което Павел действително казва. Има още

Ренесанс и Реформация


от Джеймс Пейтън

indexНовите изследвания ясно показват, че себеопределянето на италианските ренесансови фигури като „хуманисти” (италиански umanista) няма нищо общо сys значението, което думата получава през 19 век. Всъщност umanisa изобщо не носела философски багаж. Нейният смисъл бил педагогически – „хуманиста” от 16 век бил човек, който преподавал „хуманитарни дисциплини” – свободни изкуства.

Как тогава трябва да разбираме Ренесанса днес? Според Пол Оскар Кристелър „ренесансовият хуманизъм не бил толкова философска тенденция или система колкото една културна и образователна програма, която подчертавала и развивала една важна, но ограничена област от изследвания – а именно, хуманитаристиката, свободните изкуства.” Има още

Колко са протестантските деноминации?


от Скот Е. Алт

kk201602090813

Често можем да срещнем литература, която изтъква огромния брой протестантски деноминации. Цифрата, която често се споменава, е 33 000.

Източникът на тази информация е двутомната World Chris­t­ian Ency­clo­pe­dia (Bar­rett, Kurian, and John­son; Oxford Uni­ver­sity Press). Пасажът, в който се появява числото 33 000 е следния: Има още

Митът за протестантската капиталистическа етика – 2


от Родни Старк

index

Монашеството и капитализма

Библията често осъжда алчността и богатството – „Понеже любовта към парите е корен на всяко зло[1]” – но не осъжда пряко търговията или търговците. Все пак мнозина от най-ранните църковни отци споделяли преобладаващото за гръко-римския свят виждане, че търговията е принизяваща дейност и, в най-добрия случай, включва голям морален риск – т.е. много е трудно да се избегне греха в процеса на продаване и купуване[2]. Скоро след обръщението на Константин (312) обаче църквата престанала да бъде доминирана от аскети и отношението към търговията започнало да се топи. Августин учел, че нечестието не е свойствено на самата търговия, а че, като при всяка професия, отделния човек има отговорност да живее праведно. Има още

Как светът награждава службата


от Мартин Лутер

„Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.“ (Битие 39:19-20)

Да изгуби добрата си репутация и да бъде хвърлен в затвора със сигурност било голяма трудност за Йосиф. Каква позорна заплата получил той за годините вярна служба! Неговият безукорен характер и усърдна работа били наградени с наказание и опетнена репутация. Ние служим, учим, съветваме, утешаваме и вършим всичко, което Бог ни е казал да правим. В по-голямата си част ние правим това на хора, които не го заслужават от които не получаваме в отплата нищо освен омраза, завист и страдание. Изглежда, че живота ни е пропилян бивайки добри към хора, които не оценяват това.

Никога не очаквайте света да признае или награди вашата вярност и усърдна работа. Често се случва обратното както показва живота на Йосиф. Затова уверете се, че сте насочили своята служба и живот на друго място. Не търсете отплата и доброта от света. Неговата доброта лесно се обръща в пламтящ гняв.

Ако сте призовани да бъдете пастир или учител или ако се намирате на някаква друга позиция нека това да е вашата цел: аз ще върша задълженията си вярно без да очаквам награда от хората, на които служа. Няма да смятам, че те ще ми бъдат благодарни. Вместо това аз ще благославям другите по съшия начин, по който моят небесен Баща дава своите благословения. Той дава пари, таланти, мир и здраве дори на най-неблагодарните и зли хора. Аз ще помня заповедта на Христос; „Затова бъдете съвършени както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48). Това означава, че ние трябва да служим на хората, които са зли, незаслужаващи и неблагодарни. Малцина ще оценят нашата служба и ще ни благодарят. Другите може дори да заплашат живота ни. Примерът на Йосиф ни показва каква награда можем да очакваме от света за дори най-големите си добрини – да бъдем вързани и хвърлени в затвора.

 

Митът за протестантската капиталистическа етика – 1


от Родни Старк

index

„Един поглед върху работните статистики за всяка страна с нееднородна религия разкрива забележително често….факта, че бизне водачите и собствениците на капитал както и най-висшите ешалони на наемни работници и дори по-висшия технически и търговски обучен персонал са преобладаващо протестанти.”

С това изречение Макс Вебер (1864-1920) започва най-известната социологическа творба.

Die Protestantische Ethik und der Geist des Kapitalismus  е публикувана за първи път на немски език като две есета през 1904-5 и е преведена и публикувана на английски през 1930 като цяла книга: The Protestant Ethic and the Spirit of Capitalism. Както подсказва заглавието Вебер възнамерява да обясни защо индустриалният капитализъм възниква и е склонен да процъвтява единствено в протестантските области или народи. Неговият отговор: понеже протестантизма кара хората да работят здраво и да живеят пестеливо. Вебер определя това като „протестантска етика.” Има още

Божия сила за спасение


БОЖИЯ СИЛА ЗА СПАСЕНИЕ[1]

обзор на благовестието според Павел

от Майкъл Гормън

index

Терминът „евангелизатор” вече не е популярен и е не по-малко погрешно разбиран отколото „мисионер.” „Евангелизаторите” често биват свързвани с телевизионни пропоповедници и водачи на „походи” като Били Греъм. Павел бил евнагелизатор – проповедик на благовестието, или благата вест, – но не в тесния смисъл на човек, който печели отделни обръщенци чрез една доста анонимна дейност. Павел, както подчертахме, не бил просто един страстващ проповедник, но също така и пастир. Все пак той бил проповедник – прогласител на благата вест за намесата на Бога в човешката история чрез Исус Христос. Тази блага вест не била някакво лично послание за лично спасние, макар да включвала спасението на отделните личности. Тя била една политическа новина или по-добре теополитическа новина (политика включваща Бога), която предизвиквала – и предизвиква – самата същност на начина, по който хората се отнасят един към друг в реалния свят. Има още

Възкресението и сетивата: в защита на Тома неверни


от Оливър О‘Донован

Hendrick_ter_Brugghen_-_The_Incredulity_of_Saint_Thomas_-_WGA22166

И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:26-27).

Наричаме я “горната стая“ приемайки, че това е същата „голяма приготвена горна стая,“ в която Исус е празнувал Пасхата. Но св. Йоан я описва единствено чрез заключените й врати.

Ние говорим за горницаТА така както говорим и за възкресениеТО, винаги с определителен член. Съществува единствено възкресениеТО – само едно и единствено, не някакво неопределено нещо, което при нужда можем да смесим с други опитности – така както има и една единствена горница, където възкресението на Исус станало известно. Не някъде, по някое време, но на това място и на това време.

Горницата не е нашето място нито нашето време. Тя е мястото и времето, което Бог е избрал за да изяви възкресението на Своя Син. Има още

Уважаеми г-н Франклин Греъм


УВАЖАЕМИ Г-Н ФРАНКЛИН ГРЕЪМ

index

След публичната подкрепа на Франклин Греъм (син на Били Греъм и настоящ ръководител на неговата организация) на спорния указ на Д. Тръмп относно емигрантите, Скот МакНайт публикува следното писмо.   

Уважаеми г-н Греъм,

Наскоро прочетох някои от Вашите коментари за ролята на правителстовто в допускането на бежанци и мисля, че Вие прекалено опростявате един сложен проблем. Вие сте цитиран да казвате, че „това не е библейски въпрос[1].”  Т.е.

„Нямаме библейска заповед към държавата да допуска всеки, който желае да влиза, това не е билейски въпрос. Ние желаем да обичаме хората, да бъдем благи към тях, да бъдем внимателни, но ние имаме страна и в една страна трябва да има ред и закони, които да определят имиграцията. Мисля, че ние трябва да следваме тези закони.”

Говорейки стриктно боговдъхновените Писания на Стария и Новия Завет не говорят на нас, САЩ. Те говорят на Божия народ, Израел:

Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си. При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.” (Второзаконие 23:15-16).

Всъщност вие бихте могли да кажете, че Писанието изисква Израел да приветства безусловно робите-бегълци[2]. Писанието също така говори и на Божия народ, Църквата. САЩ не са Израел и не са Църквата. Но тук има една сложност, която Вие пропускате.

Когато Писанията са били написани те не са имали предвид демократичните управления, не са имали предвид управления, които , в които хората от управлението имат глас за провеждане на това управление, „управление на хората, чрез хората и за хората[3].”

От друга страна Писанията имат да кажат много неща на учениците на Исус за нашите отговорности към бежанците, маргинализираните, чужденците, вдовицата и сирачето. Вие сам казвате в един скорошен пост във фейсбук:

„Библията ясно ни учи като християни да се грижим за бедните и подтиснатите…Като християни ни е заповядано да помагаме на всички, без значение на религозната принадлежност или националност, подобно на добрият самарянин, за когото Исус говори в Библията. Нашата задача е да споделяме Божията любов и състрадание[4].”

След това Вие казвате:

„Вярвам, че най-добрият начин да помогнем е да достигаме и да помагаме на хората в собствените им страни. Подкрепям създаването на безопасни зони в Сирия и Ирак, които да бъдат защитени от международната общност докато се намери политическо решение. Ние трябва да се молим за политически решения, които да донесат мир и да им позволят да се завърнат в домовете си както самите те желаят.”

Аз не казвам, че твърденията изказани от Вас във втората част на поста са лоши идеи. Това, което казва е, че това всъщност не са библейски идеи. Те са Ваши идеи.

Така че, ето до какво достигаме: ако, според собствените Ви думи, работата на християните „е да показват Божията любов и състрадание” и че християните „са призовани да помагат на всички без значение на религозната принадлежност или националност, подобно на добрият самарянин, за когото Исус говори в Библията;” ако Библията има какво да каже на християните по отношение на тези въпроси и християните имат глас в процеса на управление, тогава, да, г-н Греъм, това на практика е библейски въпрос.

Може да бъде и всъщност е казано още много. Аз желая просто да напиша и да посоча, че въпросът е малко по-сложен отколкото го представят Вашите твърдения. И това е причината много от вярващите в Бога християни да са загрижени за това, което казахте.

Искрено Ваш:

Нейт Рей

П.П. Влиятелни християнски организаии като World Vision, SBC, Baptist World  Alliance и The Gospel Coalition заявиха публично станоище против указа на президента.

[1] http://www.huffingtonpost.com/entry/frankling-graham-refugees_us_5889049ce4b061cf898c6c42

[2] виж Scot McKnight, http://www.patheos.com/blogs/jesuscreed/2017/01/28/news-fate-refugees/

[3] Abraham Lincoln, Gettysburg Address

[4] https://www.facebook.com/FranklinGraham/

Още за инквизицията и ловът на вещици


от Родни Страк

index

Съвременните историци разполагат с пълен достъп до цялостните архиви на испанската инквизиция състояща се от инквизициите на Арагорн и на Кастилия. Те могат да прочетат внимателните записи за всеки от 44674 случая изслушани от тези две инквизиции между 1540 и 1700 г. По времето когато са писани тези записи са били тайни така че няма причина да предполагаме, че изопачават действителните събития. Не само, че това е златна мина за исторически детайли, но историците са вкарали всеки един от тях в база данни, за целите на статистически анализи. В добавка към това историците са извършили огромен брой традиционни исторически изследвания ровейки се в дневници, писма, декрети и други документи. Резултатите са кто цяло неоспорими. Следващите страници са обобщение на някои от тези открития. Има още

Големият църковен лов на вещици – 2


от Дейвид Бентли Харт

index

Доста объркващата истина за прехласването по магьосничеството и за големия лов на вещици в началото на модерния период е, че тези неща не били последните, отчаяни издихания на една интелектуална и религиозна традиция, която бавно потъвала в забвение преди възхода на научното и социалното „просвещение.” Те всъщност били нещо доста ново, един модерен феномен, който в най-добрият случай бил слаб предшественик на някои нови исторически тенденции от късните средни векове и който, вместо да се окаже в противоречие с раждането на светската модерност в определен смисъл бил едно нейно крайно проявление. Има още

Големият църковен лов на вещици – 1


от Дейвид Бентли Харт

index

Днес най-блестящата и удивителна басня на модерното време е свързана с борбата на западните хора за свобода, за огромната еманципация на западната култура от политическата тирания и за избавлението на Европа от насилието на религиозната нетолерантност. Със сигурност е вярно, че в началния период на модерната епоха европейското общество страдало от хронични и остри конвулсии на жестокост и кръвопролитие, които разкъсвали западното общество на части, отнели хиляди животи и които били свързани с религиозни символи и реторика. Това била епохата на големия лов на вещици, на т. нар. война на религията, на непреставащо преследване на „еретици” и на разпадането на стария католически ред. Учени сме, че трябва да помним това време като кулминация на цялата християнска история на съюза между религиозният абсолютизъм и силата на светската държава – т.е. векове на йерархически деспотизъм, инквизиции, изгаряне на вещици и кръстоносни походи – един съюз, който милостиво бил разбит и заменен от един умерен режим на светско управление и гарантирани права.

Дали обаче тази история е напълно достоверна може да се каже единствено ако първо се постараем да направим определени разграничения между средновековния и модерния период на „религиозно” насилие и след това във всеки един случай да се опитаме да направим разумна оценка на относителната вина на църквата и държавата. Има още

Рождественият дар на благодарна зависимост


от Роуън Уилянс

бивш архиепископ на Кентърбъри

r1650723_25359679

Писмото към евреите започва с най-дръзкото и най-ясното възможно твърдение за това какво е новото и различното в Рождество. Бог винаги е общувал с хората по различни начини. Но ние се нуждаем да получим от Бога нещо повече от информация.

Кулминацията на историята е изпращането на Сина: когато цялата информация е предадена ние все още трябва да разберем, че целта на всичко това е взаимоотношение. Има още

Томас Оден


oden1

На 8.12.2016 е починал големият методистки богослов Томас Оден.

Роден на 21.10.1931 г. Оден получава B.A. от University of Oklahoma (1953), B.D. от Southern Methodist University (1956) и M.A. (1958) и Ph.D. от Yale University (1960). От 1980 до пенсионирането си през 2004 е бил Henry Anson Buttz Professor of Theology and Ethics at Drew University.

Томас Оден започва своята богословска кариера като либарал, защитавйки докторат върху Фройд и Бултмън. По-късно той открива църковните отци и подпомаган от своето класическо уеслианско наследство се придвижва към ортодоксалната историческа християнска вяра. На български част от неговият житейски преход може да бъде прочетен в Тогава и сега: преоткриване на патристичната мъдрост. Има още

Нашата надежда и нашата политика


от Скот МакНайт

screen-shot-2012-11-02-at-2-05-46-pm1

По някое време през нощта или тази сутрин есхатологията на американските християни ще стане явна. Ако спечели един републиканец и християните са въодушевени или убедени, че идват златен век тези християни имат политическа есхатология.

Или обратното, ако симпатизиращите на демократите християни се обезсърчат и станат безнадеждни понеже е спечелил републиканец (или пък християните републиканци се обезсърчат и депресират понеже е спечелил демократ) тези християнин имат една имперска, политическа есхатология. Има още