Внимавайте на себе си


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.“ Галатяни 6:1) Има още

Да си върнем сексуалността – 4


от Ръсел Мур

A1sIsE0zrzLОказва се, че ние често сме толкова контракултурни колкото ни се иска да бъдем. Далеч от пазители на библейската ортодоксалност ние често сме изостанали сексуални революционери приспособяващи с едно или две десетилетия по-бавно към това, което някога е било наричано неморалност от културата около нас. Библейски призив за сексуален морал никога не е бил за продан. Дори учениците на Исус се чудели как някой би могъл да следва този път щом веднъж разбрали колко радикален е призива на Исус за святост. Библейското свидетелство за духовната битка за сексуален интегритет означава да сочим не към нашето морално превъзходство, а към прогласяването на евангелието. Монахът от 20 век Томас Мертън казва това по следния начин: „Богословието на Сатана се състои в това да превърне Христос в  най-съвършения от всички фарисеи, така че бирниците да се отчаят а фарисеите да дойдат при Него и да намерят потвърждение за своята себеправедност.” Ние говорим истината за високите стандарти, които поставя Библията в нашия сексуален живот – и за всеки друг аспект от живота ни – не за да разграничаваме себе си от останалите, а за да прогласяваме една блага вест за Божията милост към грешници като нас самите. Това бива изявявано на света не чрез светска сила, а чрез кръста. Крайният резултат не е семейни ценности, а семейства – семейства формирани от кръста. Има още

Как ще изглежда християнинът от бъдещето?


The Next Christendom: The Coming of Global Christianity (Future of ...През 1950 г. списък на водещите християнски страни би включвал Британия, Франция, Испания и Италия и Италия, н нито едно от тези имена няма да е появи в подобен списък през 2050. През 1900 Европа е била дом на 2/3 от световното християнско население. Днес (2011 г) цифрите са около 25% и до 2025 г. ще паднат до 20%. Има още

За християните и епидемиите


Резултат с изображение за „coronavirus“

През първите векове на своето съществуване християните, заедно с другите жители на Римската империя преживели поне две големи епидемии.[1] Първата от тях, вероятно от едра шарка, започнала по време на източните военни кампании на император Марк Аврелий и чрез войската се разпространила из страната. Трудно  е да се каже каква е била смъртността но историкът Родни Старк предполага, че е поразила между ¼ и 1/3 от населението. Гален, най-известният лекар на своето време побягнал още при първите признаци на епидемията. Има още

Господната молитва – 1


от Уесли Хил

1Въведение: вашият Отец в тайно

В центъра на Своята проповед на планината в евангелието според Матей Исус предлага на учениците Си един модел за молитва. Последователите Му не намерили в това нищо странно. От много учители, които привличали множества в Палестина, подобно на Исус, се очаквало да предадат своите прозрения как да се обръщат към Бога и никой не повдигнал вежда когато и Исус направи същото. В евангелието според Лука например учениците на Исус са тези, които търсят Неговите наставления: „Господи, научи ни да се молим както Йоан (Кръстител) е научил своите ученици” (11:1) Има още

Деветата заповед


от Питър Лейтхарт

Не свидетелствай лъжливо против ближния си

Резултат с изображение за „ten commandments Leithart“Понякога християните четат десетте слова като „морален закон” свързвайки ги с личната етика. Тези заповеди наистина управляват живота на отделните хора. Но Яхтве се обръща към Своя син, Израел, така че общностния живот на Израел да бъде съобразен с думите на Синай. Десетте новосъздадени слова поставят социалния живот на Израел под Божията власт. Поклонението, разпределението на времето, родителския и другите авторитети, употребата на сила, сексуалността и семейния живот и собствеността са интегрирани в завета.[1] С деветото слово на фокус идват съдът и справедливостта. Има още

In Memoriam


Dr. John Whitcomb

На 4.02.2020 почина Джон Уиткомб, богословът, който заедно с по-известният Хенри Морис, превърна младоземният креацонизъм в съвременен феномен.

Д-р Уиткомб, който принадлежи към т. нар. „братско движение”, учи в Принстън и Grace Theological Seminary, където след това остава да преподава Стар Завет.

През 1961 заедно с Хенри Морис публикуват книгата The Genesis Flood, която се превръща в бестселър.

До края на живота си Уиткомб остава убеден креационист и чест говорител в Answers in Genesis.

Макар да не се определям като младоземен креационист и да не симпатизирам особено на Answers in Genesis, аз нямам основание да се съмнявам в искрената вяра на д-р Уиткомб. Неговият живот за мен е едно напомняме, че Бог е приел много хора, с които сме на различни мнения, но с които трябва да се научим да живеем като братя и сестри.

Непорочното зачатие става католическа доктрина


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. 12, 2019

imagesНа 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.).    Има още

Поетичността на изповедта


9781587433801

от Джеймс К.А. Смит

Подчертах, че християнското поклонение поправя нашите любови понеже ни поставя в – и поставя в нас – една различна ориентираща История, историята на Бога в Христос примиряващ света със Себе Си. Но християнското поклонение не просто повтаря основните моменти от тази история както един вид кратки бележки дестилиращи някакви „факти.” То прави това по начин, който разказва, който е пълен с въображение и работи в нас подобно повече на роман отколкото на статия от вестник. Историята в християнското поклонение не се заключва просто в „какво,” а и в „как.” Има още

Истинското значение на Рождество: вярвайте в Бога, съпротивете се на империята


For the faithful, Christmas is a celebration that God is for us, God is near us, because God was one of us.  (iStock)

от Майкъл Бърд

(текстът е публикуван в The Washington Post)

Когато мислят за посланието на Рождество повечето хора обикновено си представят ангели, мъдреци, овчари, радост за света, мир и благоволение и „дете ни се даде.” Вярно, Рождество празнува въплъщението на Божия Син както едно бебе родено от галилейксо момиче-тинейджър във Витлеем. Рождество наистина е време, в което да празнуваме Божиите благословения и мир за всички.

Но Рождество има и друга страна! Рождество е историята за Божието обещание да победи злите сили, Исус раждащ се, за да освободи хората от тираните, съпротива срещу силите на империята и вярност пред заплахата от нея. Има още

Раждаща и новородена


от Радостин Марчев

images

На Рождество християните празнуват идването на Христос в плът на света. И разбира се, това става чрез един определен човек – дева Мария. Християнската традиция от дълбока древност е обръщала особено внимание на нейния образ понеже именно чрез Мария и нейното доброволно съгласие да бъде част от Божия план спасението става реалност.

Ето Господната слугиня, нека ми бъде според както си казал (Лука 1:38).

Това, което често пропускаме да забележим е как същата тази традиция подчертава и още една истина – Мария не само ражда Спасителя, но и самата тя е родена (духовно) от Него. Има още

Социалните услуги и личната инициатива


от Радостин Марчев

Имало едно време…една държава, в която нямало НПО-та, които да предлагат социални услуги. Всъщност и социални услуги нямало. Нямало пенсии, социални осигуровки или осигуряване за болест. На никой не му хрумвало дори да зададе въпрос за правата на децата – такива не съществували. Законът позволявал на бащата ако пожелае да изхвърли на улицата или дори да убие новороденото си дете ако то е деформирано или просто ако реши, че не желае да се грижи за него. Страната се наричала Рим, а историческия период бил 1 век сл. Хр. Има още

Исус не се интересува от американския двупартиен разлом


 (iStock)

от Майкъл Бърд

Наскоро бях в хотелска стая в Америка и докато превключвах каналите на американския политически цирк попаднах на две програми представящи религиозни водачи ревностно говорещи за президента Тръмп и Америка.

Като австралийски свещеник аз естествено се интересувам от перспективите на религиозните ми съратници. Особено бях впечатлен от начина, по който двамата говорители в паралелните програми използваха силно религиозен език, призоваваха Бога, цитираха Библията и споменаха цял пантеон от религиозни теми. Но техните политически убеждения не може да бъдат по-противоположни. Преживяването беше сюреалистично: подобно на това да живея едновременно в две алтернативни реалности и да виждам как християнството бива превърнато в оръжие както от дясната така и от лявата американска политика. Има още

Честит ден на Реформацията


Резултат с изображение за Luther theses

1. 95 тезиса на Мартин Лутер

2. Предговор на Лутер към неговият коментар върху Римляни

3. За Лутер, денят на Реформацията и библейският канон 

4. Мартин Лутер и обременената съвест от Джеймс Дън

5. Спасение чрез вяра проповед на Джон Уесли

6. Как реформаторите са разбирали Sola fide от Джеймс Пейтън

7. Ренесанс и реформация от Джеймс Пейтън

8. Принципът Sola Scriptura и църковната приемственост

Изборно пазаруване – нова серия


Резултат с изображение за shopping cart

от Радостин Марчев

През последните няколко седмици имах възможност да общувам с християни, за които по случайност знаех, че са с най-различни политически пристрастия. Темата нито веднъж не беше повдигната между нас и имахме пълно разбирателство. Смятам, че така и трябва да бъде. Църквата не е политическа организация, в която се гласува под строй. В нея вярващи с различни разбирания за това как най-добре следва да се управлява държавата могат да се съберат около един хляб и една чаша – с други думи около Христос. Моето убеждение е, че така и трябва да бъде в една страна с утвърдена многопартийна система, в която всеки гражданин има правото да следва съвестта си. Има още

Ролите на половете в ранната църква и патристичната традиция


На 19 октомври 2019 (събота) ще се проведе конференция организирана съвместно от висше духовно училище „Св. Тривелий“ и богословския факултет на СУ.

Аз ще говоря на тема: „Възможно ли е Юния да е била жена-апостол?“

Конференцията е отворена за посетители., но трябва да имате предвид, че всички доклади ще бъдат на английски език.
Подробностите в плаката по-долу.

brochure_1

ПРОГРАМА

Сесия 1 (11.00 – 12.50)

11.00 – 11.10 Приветствие и уводни думи

Първа пленарна сесия
11.10 – 11.50 Георгиос Каландзис: „Моя сестра и мой учител: жените, които превъзмогваха пола си?“ (на английски)
11.50 – 12.20
Светослав Риболов, „Християнската аскеза и консервативното езическо семейство през Късната античност“ (на английски)
12.20 – 12.50
Цветанка Еленкова, „Св. Григорий Богослов и неговото отношение към жените в Poemata Arcana и в Orationes“ (на английски)

12.50 – 1.30 Обяд

Сесия 2 (1.30 – 3.00)

1.30 – 2.00 Димитър Илиев, „Църковната жена между социалните роли и литературните клишета: епиграмите на св. Григорий Богослов за майка му Нона“ (на английски)
2.00 – 2.30 Даниел Патерсън, „Възвръщане към протологичното тяло: Още един поглед към прочита на Sarah Coakley върху св. Григорий Нисийски като ключ към Куиър теорията на Judith Butler” (на английски)
2.30 – 3.00 Радослав Мирчев, „Юния: една жена-апостол“ (на английски)

3.00 – 3.15 Кафе пауза

Сесия 3 (3.15 – 5.25)

Втора пленарна сесия
3.15 – 3.55 Георгиос Каландзис, „Жените в христологията: наследството на Ориген, св. Григорий Нисийски и св. Методий Олимпийски“ (на английски)
3.55 – 4.25 Дякон Иван Иванов, „Женското служение в ранната Църква“ (на български)
4.25 – 4.55 Костаки Милков, „Половото разделение на творението според св. Максим Изповедник“ (на английски)
4.55 – 5.25 Екатерина Дамянова, „Императрица Елена: Ранни извори за археологията на Светите Земи“ (на български)

5.25 – 5.40 Кафе пауза

Сесия 4 (5.40 – 7.10)

5.40 – 6.10 Андрю Кюър, „Църковна епистемология у св. Атанасийевата концепция за порядъка между половете“ (на английски).
6.10 – 6.40 Ребека Фабер, „Ангелският живот: политика и практика на отношението на бл. Йероним към жените“ (на английски).
6.40 – 7.10 Йоанис Каминис, „Човешкото тяло според Светите Отци и съвременните етически предизвикателства“ (на английски).

7.10 Заключителни бележки

Притчите на Исус


въвеждаща тема на Националния баптистки семеен лагер

25.7.2019

от Радостин Марчев

Нека да започна като дам едно определение за притча. Думата „притча“ има по-широко значение, но за по-голяма яснота ние ще я разбираме като „кратък разказ с определена поука, която се извлича чрез сравнение“[1] или аналогия (напр. Блудния син, Добрия самарянин, Изгубената овца). Този вид притчи съставляват около 35% от поученията на Исус.

Първата важна характеристика на притчите е, че те са истории. Историите от своя страна са един от най-ефективните начини за достигане до хората. Има още

Ще се приближиш ли? – завършен


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

1. Велики понеделник: Поканата

2. Велики вторник: Дарът

3. Велика сряда: предателството

4. Велики четвъртък: Любовта

5. Разпети петък: ужасът

6. Разпети петък: унижението

7. Разпети Петък: Прошката

8. Разпети петък: Жертвата

9. Разпети петък: Смъртта

10. Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

Резултат с изображение за Sarah CoakleyСара Коакли е Норис-Хулс професор по богословие в университета Кеймбридж, професор в Австралийския католически университет и почетен член на колежа Ориел, Оксфорд. Тя е автор на  God, Sexuality and the Self: An Essay on the Trinity и The New Asceticism: Sexuality, Gender and the Quest for God, и съавтор на  Evolution, Games and God: The Principle of Cooperation. Горните размишления първонаално са изнесен катедралата Салисбъри по време на Страстната седмица.

 

Ще се приближиш ли? – 10


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Неделя на възкресението: „Noli me tangere“

Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.” (Йоан 20:18)

В светлината на възкресенското утро, което сега изгрява аз искам да попитам: Очакваш ли, копнееш ли, заедно с Мария  Магдалена, да „видиш Господа” в този живот? И ако да какво може да означава това? Какво означава да „видим” възкръсналият Исус, да се посветим да вярваме в Него и в Неговият живот след смъртта? Какво означава да твърдим заедно с това, че в нашата вселена има една божествена, трансцедентна сила, която се издига отвъд смъртта, трагедията и провалът, която пленява сърцата и умовете ни и преобръща живота ни от мрак в светлина?

За християните всичко стои на този въпрос. Ако няма възкресение, ако „мъртвите не се възкресяват” тогава нашата вяра наистина е „суетна” както се изразява св. Павел. Проблемът идва – нека да сме честни – с изясняването на това какво точно, е поискано от нас да вярваме. Има още

Ще се приближиш ли? – 9


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: Смъртта

А Исус като прие оцета каза: Свърши се” (Йоан 19:30) 

Има огромна разлика – нали? – между това просто да завършиш нещо, да стигнеш до неговия край („Искам това да свърши,” казваме ние) и приключването му е пълния смисъл на думата довеждайки го до неговата крайна цел и изпълнение. В страстите, според Йоан, няма съмнение, че йоановият Исус „приключва” на кръста това, което Неговият Отец е възнамерявал Той да направи от преди създаването на света.

Самият език, който Той използва в този цялостен и богат вик – на цел, на триумф, всичко е събрано в думата tetelestai („целта е достигната”). Логосът, предсъществуващото Слово от пролога на Йоан, сега е извършило цялото си спасително дело и е било издигнато на кръста, не за унижение – както света вижда това – а за „слава.” Ето го йоановият Исус, издигнатият Исус според божията перспектива, привидно толкова различен от Исус в другите евангелия, Който е потънал в агонизираща пот в градината и понася целият ужас на човешкото изоставяне на кръста. Нуждаем се и от двете картини и то отчаяно, понеже заедно те ни дават цялостния парадокс на Бога/Човека. Но защо се нуждаем особено то йоановия Исус на Разпети петък, когато Исус умира? Има още

Ще се приближиш ли? – 8


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: Жертвата

А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.” (Битие 22:9-14)

И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда?” (Римляни 8:31-34а).

Онзи, Който не пожали Собственият Си Син” – сега ние най-накрая не можем повече да отбягваме жертвеният въпрос Защо с цялата му сила. Ако смъртта на Исус не е била просто нещастна случайност  в резултат на сблъсъкът Му с един грешен свят, а нещо, което Бог напълно е възнамерявал, как можем да обясним това? Има още

Ще се приближиш ли? – 7


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети Петък: Прошката

И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво. А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.” (Лука 23:33-34)

Някои неща са непростими – нали? И не са ли удачните условия за прошката получаване на заслуженото и наказанието? Стабилността на държавата и наказателната система изглежда са основани на подобна идея. Или пък човешката отговорност в края на краищата е само една химера, докато ние всички се лутаме в мрака чудейки се какво да правим? Има още

Ще се приближиш ли? – 6


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: унижението

А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха: Ти, Който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста. Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него. Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.” (Матей 27:39-43)

Първо ужаса, сега достигаме до унижението. В един смисъл, очевидно, унижението само по себе си е ужас, спадащо донякъде към по-широката категория на ужаса. Но то има свое конкретно качество в кръста на Исус, което е особено важно за значението на страстната седмица. Понеже унижението на кръста показва краят на това, което човек може да нарече изчисляване на религиозните преговори. Не просто значението в някакъв общ смисъл е строшено при разпятието. По-скоро си е отишла цялата надежда за награда или справедлив край. В унижението аз не само, че не получавам това, което заслужавам, но съм сравнен със земята – аз се връщам в това, от което съм дошъл. Има още

Ще се приближиш ли? – 5


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Разпети петък: ужасът

Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.” (Марк 15:40-41)          

А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, трая до деветия час.” (Mark 15:33)

Казвали са ми, че съществува един феномен в обучението на медицинските сестри, който се нарича дисциплина на стоене. Докторите може да идват и да си отиват, дори да бягат от това, което не могат да контролират и облекчат, но сестрите остават. Те са научени на това „стоене” да гледат това, което другите не могат да понесат: гнойните рани, ужасно обезобразеното от огъня лице, гангренясалите крайници очакващи ампутация, агонията на самата смърт. Има още

Ще се приближиш ли? – 4


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Велики четвъртък: Любовта

“Като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби” (Йоан 13:1)

Има една история за Роналд Нокс, известният англикан обърнал се към римокатолицизма, който станал католически капелан на Оксфордския университет и се превърнал в голямо вдъхновение за множество студенти. Като най-малкото дете от едно брилянтно свещеническо семейство, той бил изключително предпазлив и без съмнение затова интелектуално прекалено стимулиран, така че дори на ранната тригодишна възраст – когато, както казват вече усвоявал гръцката азбука – той имал голям проблем с безсънието. Когато една от забележителните му лели го запитала какво прави когато не може да заспи тригодишният Рони отговорил: „Е, лельо, просто си лежа и мисля за миналото.” Има още

Ще се приближиш ли? – 3


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

Сряда: предателството

от Сара Коакли

И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова… И Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро. А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син” (Йоан 13:26-7, 31)  

Предния път говорих за смущаващото „разточителство” на любовта и поклонението, което жената оказала на Исус когато Той стоял на прага на Своите страдания и за това как това странно и сякаш случайно събитие било използвано от Исус, за да поеме Своя път на възторжена Божествена любов, която единствено страстната седмица ще разкрие напълно. Понеже любовта, която ни е заповядана от Исус в лицето на тази жена вече била любов отиваща отвъд светската размяна на дарове, една любов отвъд подредените преговори на разумно вземане и даване. И това е причината колкото и да се опитваме все още да намираме за толкова трудно да разберем какво може да означава тази уникална и разтърсваща божествена интимност – толкова трудно да бъдем насочени в навечерието на страстната седмица от една дива и покрусена жена. Има още