Реформаторското учение за Христовата правда – преосмислено


от д-р Бен Уитърингтън

index

Цялостното разглеждане на въпроса в светлината на новата перспектива върху Павел изисква много по-дълъг текст. Тук аз просто ще посоча, че някои от най-важните текстове, които Лутер, Калвин и Меланхтон са използвали като основа за своето реформирано богословие могат и вероятно трябва да се четат по начин различен от този, по който са били разбирани от тях.

Ние протестантите, макар да сме много различни помежду си, сме продукти на протестантската Реформация и начинът, по кото четем по-конклретно Павел е бил и е дълбоко повлиян от начина, по който Лутер, Калвин и Меланхтон са чели някои ключови павлови текстове. Понякога ние просто приемаме, че техния прочит на тези текстове е правилен. Подобно заключение си има своята цена, цена, която може би няма да сме готови да платим при едно по-внимателно вглеждане в това, което Павел действително казва. Има още

Advertisements

Ренесанс и Реформация


от Джеймс Пейтън

indexНовите изследвания ясно показват, че себеопределянето на италианските ренесансови фигури като „хуманисти” (италиански umanista) няма нищо общо сys значението, което думата получава през 19 век. Всъщност umanisa изобщо не носела философски багаж. Нейният смисъл бил педагогически – „хуманиста” от 16 век бил човек, който преподавал „хуманитарни дисциплини” – свободни изкуства.

Как тогава трябва да разбираме Ренесанса днес? Според Пол Оскар Кристелър „ренесансовият хуманизъм не бил толкова философска тенденция или система колкото една културна и образователна програма, която подчертавала и развивала една важна, но ограничена област от изследвания – а именно, хуманитаристиката, свободните изкуства.” Има още

Колко са протестантските деноминации?


от Скот Е. Алт

kk201602090813

Често можем да срещнем литература, която изтъква огромния брой протестантски деноминации. Цифрата, която често се споменава, е 33 000.

Източникът на тази информация е двутомната World Chris­t­ian Ency­clo­pe­dia (Bar­rett, Kurian, and John­son; Oxford Uni­ver­sity Press). Пасажът, в който се появява числото 33 000 е следния: Има още

Митът за протестантската капиталистическа етика – 2


от Родни Старк

index

Монашеството и капитализма

Библията често осъжда алчността и богатството – „Понеже любовта към парите е корен на всяко зло[1]” – но не осъжда пряко търговията или търговците. Все пак мнозина от най-ранните църковни отци споделяли преобладаващото за гръко-римския свят виждане, че търговията е принизяваща дейност и, в най-добрия случай, включва голям морален риск – т.е. много е трудно да се избегне греха в процеса на продаване и купуване[2]. Скоро след обръщението на Константин (312) обаче църквата престанала да бъде доминирана от аскети и отношението към търговията започнало да се топи. Августин учел, че нечестието не е свойствено на самата търговия, а че, като при всяка професия, отделния човек има отговорност да живее праведно. Има още

Как светът награждава службата


от Мартин Лутер

„Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.“ (Битие 39:19-20)

Да изгуби добрата си репутация и да бъде хвърлен в затвора със сигурност било голяма трудност за Йосиф. Каква позорна заплата получил той за годините вярна служба! Неговият безукорен характер и усърдна работа били наградени с наказание и опетнена репутация. Ние служим, учим, съветваме, утешаваме и вършим всичко, което Бог ни е казал да правим. В по-голямата си част ние правим това на хора, които не го заслужават от които не получаваме в отплата нищо освен омраза, завист и страдание. Изглежда, че живота ни е пропилян бивайки добри към хора, които не оценяват това.

Никога не очаквайте света да признае или награди вашата вярност и усърдна работа. Често се случва обратното както показва живота на Йосиф. Затова уверете се, че сте насочили своята служба и живот на друго място. Не търсете отплата и доброта от света. Неговата доброта лесно се обръща в пламтящ гняв.

Ако сте призовани да бъдете пастир или учител или ако се намирате на някаква друга позиция нека това да е вашата цел: аз ще върша задълженията си вярно без да очаквам награда от хората, на които служа. Няма да смятам, че те ще ми бъдат благодарни. Вместо това аз ще благославям другите по съшия начин, по който моят небесен Баща дава своите благословения. Той дава пари, таланти, мир и здраве дори на най-неблагодарните и зли хора. Аз ще помня заповедта на Христос; „Затова бъдете съвършени както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48). Това означава, че ние трябва да служим на хората, които са зли, незаслужаващи и неблагодарни. Малцина ще оценят нашата служба и ще ни благодарят. Другите може дори да заплашат живота ни. Примерът на Йосиф ни показва каква награда можем да очакваме от света за дори най-големите си добрини – да бъдем вързани и хвърлени в затвора.

 

Митът за протестантската капиталистическа етика – 1


от Родни Старк

index

„Един поглед върху работните статистики за всяка страна с нееднородна религия разкрива забележително често….факта, че бизне водачите и собствениците на капитал както и най-висшите ешалони на наемни работници и дори по-висшия технически и търговски обучен персонал са преобладаващо протестанти.”

С това изречение Макс Вебер (1864-1920) започва най-известната социологическа творба.

Die Protestantische Ethik und der Geist des Kapitalismus  е публикувана за първи път на немски език като две есета през 1904-5 и е преведена и публикувана на английски през 1930 като цяла книга: The Protestant Ethic and the Spirit of Capitalism. Както подсказва заглавието Вебер възнамерява да обясни защо индустриалният капитализъм възниква и е склонен да процъвтява единствено в протестантските области или народи. Неговият отговор: понеже протестантизма кара хората да работят здраво и да живеят пестеливо. Вебер определя това като „протестантска етика.” Има още

Божия сила за спасение


БОЖИЯ СИЛА ЗА СПАСЕНИЕ[1]

обзор на благовестието според Павел

от Майкъл Гормън

index

Терминът „евангелизатор” вече не е популярен и е не по-малко погрешно разбиран отколото „мисионер.” „Евангелизаторите” често биват свързвани с телевизионни пропоповедници и водачи на „походи” като Били Греъм. Павел бил евнагелизатор – проповедик на благовестието, или благата вест, – но не в тесния смисъл на човек, който печели отделни обръщенци чрез една доста анонимна дейност. Павел, както подчертахме, не бил просто един страстващ проповедник, но също така и пастир. Все пак той бил проповедник – прогласител на благата вест за намесата на Бога в човешката история чрез Исус Христос. Тази блага вест не била някакво лично послание за лично спасние, макар да включвала спасението на отделните личности. Тя била една политическа новина или по-добре теополитическа новина (политика включваща Бога), която предизвиквала – и предизвиква – самата същност на начина, по който хората се отнасят един към друг в реалния свят. Има още

Възкресението и сетивата: в защита на Тома неверни


от Оливър О‘Донован

Hendrick_ter_Brugghen_-_The_Incredulity_of_Saint_Thomas_-_WGA22166

И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:26-27).

Наричаме я “горната стая“ приемайки, че това е същата „голяма приготвена горна стая,“ в която Исус е празнувал Пасхата. Но св. Йоан я описва единствено чрез заключените й врати.

Ние говорим за горницаТА така както говорим и за възкресениеТО, винаги с определителен член. Съществува единствено възкресениеТО – само едно и единствено, не някакво неопределено нещо, което при нужда можем да смесим с други опитности – така както има и една единствена горница, където възкресението на Исус станало известно. Не някъде, по някое време, но на това място и на това време.

Горницата не е нашето място нито нашето време. Тя е мястото и времето, което Бог е избрал за да изяви възкресението на Своя Син. Има още

Уважаеми г-н Франклин Греъм


УВАЖАЕМИ Г-Н ФРАНКЛИН ГРЕЪМ

index

След публичната подкрепа на Франклин Греъм (син на Били Греъм и настоящ ръководител на неговата организация) на спорния указ на Д. Тръмп относно емигрантите, Скот МакНайт публикува следното писмо.   

Уважаеми г-н Греъм,

Наскоро прочетох някои от Вашите коментари за ролята на правителстовто в допускането на бежанци и мисля, че Вие прекалено опростявате един сложен проблем. Вие сте цитиран да казвате, че „това не е библейски въпрос[1].”  Т.е.

„Нямаме библейска заповед към държавата да допуска всеки, който желае да влиза, това не е билейски въпрос. Ние желаем да обичаме хората, да бъдем благи към тях, да бъдем внимателни, но ние имаме страна и в една страна трябва да има ред и закони, които да определят имиграцията. Мисля, че ние трябва да следваме тези закони.”

Говорейки стриктно боговдъхновените Писания на Стария и Новия Завет не говорят на нас, САЩ. Те говорят на Божия народ, Израел:

Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си. При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш.” (Второзаконие 23:15-16).

Всъщност вие бихте могли да кажете, че Писанието изисква Израел да приветства безусловно робите-бегълци[2]. Писанието също така говори и на Божия народ, Църквата. САЩ не са Израел и не са Църквата. Но тук има една сложност, която Вие пропускате.

Когато Писанията са били написани те не са имали предвид демократичните управления, не са имали предвид управления, които , в които хората от управлението имат глас за провеждане на това управление, „управление на хората, чрез хората и за хората[3].”

От друга страна Писанията имат да кажат много неща на учениците на Исус за нашите отговорности към бежанците, маргинализираните, чужденците, вдовицата и сирачето. Вие сам казвате в един скорошен пост във фейсбук:

„Библията ясно ни учи като християни да се грижим за бедните и подтиснатите…Като християни ни е заповядано да помагаме на всички, без значение на религозната принадлежност или националност, подобно на добрият самарянин, за когото Исус говори в Библията. Нашата задача е да споделяме Божията любов и състрадание[4].”

След това Вие казвате:

„Вярвам, че най-добрият начин да помогнем е да достигаме и да помагаме на хората в собствените им страни. Подкрепям създаването на безопасни зони в Сирия и Ирак, които да бъдат защитени от международната общност докато се намери политическо решение. Ние трябва да се молим за политически решения, които да донесат мир и да им позволят да се завърнат в домовете си както самите те желаят.”

Аз не казвам, че твърденията изказани от Вас във втората част на поста са лоши идеи. Това, което казва е, че това всъщност не са библейски идеи. Те са Ваши идеи.

Така че, ето до какво достигаме: ако, според собствените Ви думи, работата на християните „е да показват Божията любов и състрадание” и че християните „са призовани да помагат на всички без значение на религозната принадлежност или националност, подобно на добрият самарянин, за когото Исус говори в Библията;” ако Библията има какво да каже на християните по отношение на тези въпроси и християните имат глас в процеса на управление, тогава, да, г-н Греъм, това на практика е библейски въпрос.

Може да бъде и всъщност е казано още много. Аз желая просто да напиша и да посоча, че въпросът е малко по-сложен отколкото го представят Вашите твърдения. И това е причината много от вярващите в Бога християни да са загрижени за това, което казахте.

Искрено Ваш:

Нейт Рей

П.П. Влиятелни християнски организаии като World Vision, SBC, Baptist World  Alliance и The Gospel Coalition заявиха публично станоище против указа на президента.

[1] http://www.huffingtonpost.com/entry/frankling-graham-refugees_us_5889049ce4b061cf898c6c42

[2] виж Scot McKnight, http://www.patheos.com/blogs/jesuscreed/2017/01/28/news-fate-refugees/

[3] Abraham Lincoln, Gettysburg Address

[4] https://www.facebook.com/FranklinGraham/

Още за инквизицията и ловът на вещици


от Родни Страк

index

Съвременните историци разполагат с пълен достъп до цялостните архиви на испанската инквизиция състояща се от инквизициите на Арагорн и на Кастилия. Те могат да прочетат внимателните записи за всеки от 44674 случая изслушани от тези две инквизиции между 1540 и 1700 г. По времето когато са писани тези записи са били тайни така че няма причина да предполагаме, че изопачават действителните събития. Не само, че това е златна мина за исторически детайли, но историците са вкарали всеки един от тях в база данни, за целите на статистически анализи. В добавка към това историците са извършили огромен брой традиционни исторически изследвания ровейки се в дневници, писма, декрети и други документи. Резултатите са кто цяло неоспорими. Следващите страници са обобщение на някои от тези открития. Има още

Големият църковен лов на вещици – 2


от Дейвид Бентли Харт

index

Доста объркващата истина за прехласването по магьосничеството и за големия лов на вещици в началото на модерния период е, че тези неща не били последните, отчаяни издихания на една интелектуална и религиозна традиция, която бавно потъвала в забвение преди възхода на научното и социалното „просвещение.” Те всъщност били нещо доста ново, един модерен феномен, който в най-добрият случай бил слаб предшественик на някои нови исторически тенденции от късните средни векове и който, вместо да се окаже в противоречие с раждането на светската модерност в определен смисъл бил едно нейно крайно проявление. Има още

Големият църковен лов на вещици – 1


от Дейвид Бентли Харт

index

Днес най-блестящата и удивителна басня на модерното време е свързана с борбата на западните хора за свобода, за огромната еманципация на западната култура от политическата тирания и за избавлението на Европа от насилието на религиозната нетолерантност. Със сигурност е вярно, че в началния период на модерната епоха европейското общество страдало от хронични и остри конвулсии на жестокост и кръвопролитие, които разкъсвали западното общество на части, отнели хиляди животи и които били свързани с религиозни символи и реторика. Това била епохата на големия лов на вещици, на т. нар. война на религията, на непреставащо преследване на „еретици” и на разпадането на стария католически ред. Учени сме, че трябва да помним това време като кулминация на цялата християнска история на съюза между религиозният абсолютизъм и силата на светската държава – т.е. векове на йерархически деспотизъм, инквизиции, изгаряне на вещици и кръстоносни походи – един съюз, който милостиво бил разбит и заменен от един умерен режим на светско управление и гарантирани права.

Дали обаче тази история е напълно достоверна може да се каже единствено ако първо се постараем да направим определени разграничения между средновековния и модерния период на „религиозно” насилие и след това във всеки един случай да се опитаме да направим разумна оценка на относителната вина на църквата и държавата. Има още

Рождественият дар на благодарна зависимост


от Роуън Уилянс

бивш архиепископ на Кентърбъри

r1650723_25359679

Писмото към евреите започва с най-дръзкото и най-ясното възможно твърдение за това какво е новото и различното в Рождество. Бог винаги е общувал с хората по различни начини. Но ние се нуждаем да получим от Бога нещо повече от информация.

Кулминацията на историята е изпращането на Сина: когато цялата информация е предадена ние все още трябва да разберем, че целта на всичко това е взаимоотношение. Има още

Томас Оден


oden1

На 8.12.2016 е починал големият методистки богослов Томас Оден.

Роден на 21.10.1931 г. Оден получава B.A. от University of Oklahoma (1953), B.D. от Southern Methodist University (1956) и M.A. (1958) и Ph.D. от Yale University (1960). От 1980 до пенсионирането си през 2004 е бил Henry Anson Buttz Professor of Theology and Ethics at Drew University.

Томас Оден започва своята богословска кариера като либарал, защитавйки докторат върху Фройд и Бултмън. По-късно той открива църковните отци и подпомаган от своето класическо уеслианско наследство се придвижва към ортодоксалната историческа християнска вяра. На български част от неговият житейски преход може да бъде прочетен в Тогава и сега: преоткриване на патристичната мъдрост. Има още

Нашата надежда и нашата политика


от Скот МакНайт

screen-shot-2012-11-02-at-2-05-46-pm1

По някое време през нощта или тази сутрин есхатологията на американските християни ще стане явна. Ако спечели един републиканец и християните са въодушевени или убедени, че идват златен век тези християни имат политическа есхатология.

Или обратното, ако симпатизиращите на демократите християни се обезсърчат и станат безнадеждни понеже е спечелил републиканец (или пък християните републиканци се обезсърчат и депресират понеже е спечелил демократ) тези християнин имат една имперска, политическа есхатология. Има още

Евангелска контрареволюция – 5


от Ръшел Муур

index

Едно почти-евангелие няма да успее

Ние трябва да екипираме едно ново поколение за едно различно време. То трябва да знае как да воюва за доктринална чистота и за обществена справедливост. Едно почти-благовестие няма да успее, нито пък ще успее една осакатена праведност. Да кажем това е дело на любов, подготвяйки църквата да отхвърли аргументите, зад които се крие виновната съвест за да може да чуе гласа, който ние някога сме чули, гласът който вика: „Адаме, къде си?” Има още

Евангелска контрареволюция – 4


от Ръшел Муур

index

Да споделим мисията

Исус ще съгради църквата Си с нас или без нас. Но ако искаме да сме Му верни ние трябва да споделяме Неговата мисия. Това не означава просто да говорим за изгубени хора, ние трябва да говорим на тях. И ние не им говорим като просветлени житейски наставници обещаващи едно по-добро бъдеще, а като разпънати грешници предлагащи им нов живот. Надеждата за християнството не е, че ще бъде виждано като заслужаващо по-голямо уважение или като по-влиятелно в секторите на американската сила. Надеждата за бъдещето са църкви пълни с хора, които никога не са смятали, че пасват на образа на „християнин.” Ние трябва да видим, че плътските белези, каквито и да са те, не означават нищо, а от значение е само новото творение (Гал. 6:15). Ние трябва да започнем да призоваваме не само тези, които изглеждат така както трябва да изглежда един християнин, а целия свят. Ако църквата е получила сила чрез благовестието тогава Тялото Христово ще носи татуировки. Има още

Евангелска контрареволюция – 3


от Ръшел Муур

index

Не „още”

Спомням си, че като дете видях един човек, който седеше пред мен в църква, а ръката му беше подпряна на ръба на пейката. Ръката беше покрита с голяма татуировка на жена, която беше, е, да кажем, че не пасваше на библейски стандарти за приличие в своето облекло. Обръщам внимание, че това не беше някаква „актуална” градка църква, а най-стереотипната „огън и жупел,” цитираща версията крал Джеймс библия южна, практикуваща съживления църква, която можете да си представите. Не можех да повярвам, че виждам това в моята църква. Бях едновременно развълнуван (кога иначе човек може да види гола жена в църквата?) и ядосан (как смее някой да направи това в църквата?). Така че сбутах баба си и посочих сякаш казвах: „Можеш ли да повярваш на това?” Баба ми се наведе към мен и започна да шепне. Очаквах тя да сподели моята ярост (макар и не тайното ми вълнение). Все пак тя беше вдовица на пастир със стриктни морални стандарти и веднъж ми беше измила устата със сапун понеже бях казал „Боже мой,” което според нея означаваше, че изговарям напразно Божието име. Но точно сега тази нейна страна не се прояви. Тя прошепна: „Да, миличък, той не познава още Господа, имал е труден живот с алкохол и всичко останало. Но жена му се опитва да го доведе на църква от дълго време и ние всички сме се молили за него. Той не иска да е груб или да ни ядоса. Просто още не познава Исус.” Има още

Евангелска контрареволюция – 2


от Ръшел Муур

index

Свързани поколения

В Матей 21:28-32 Исус разказва една история – една притча, която илюстрира значението на царството. За разлика от другите, например за Блудния син или за тръните и житото, тази притча не е разглеждана достатъчно внимателно. Първосвещениците предизвикват Исус с въпроса откъде идва Неговата власт. Въпросът е съвсем уместен. Все пак те са обучавани в Писанието и отделени за служение на Божия народ. Исус от друга страна изглежда като себепровъзгласил се равин, който обикаля нагоре-надолу и говори провокативно. Въпросът, който се прокрадва зад техните думи е „Кой мислиш, че си ти?” В съгласие с обичайната Си практика нашия Господ връща въпроса обратно към тях. Той ги пита дали кръщението на Йоан Кръстител е от хората или от Бога. В това той отново демонстрира Своята мъдрост в познаване на човешката природа, включително природата на политическия механизъм. Той знае, че ако те кажат „от Бога” веднага ще бъдат попитани защо не са се покорили на учението му. Но ако кажат, че учението на Йоан не е от Бога биха изгубили много хора, които ги  подкрепят, но и вярват, че Йоан е истински пророк. Така те избягват отговора. Тогава Исус им разказва притчата за двамата сина. Има още

Евангелска контрареволюция – 1


от Ръшел Муур

index

Следващият Били Греъм може точно сега да е пиян. Това е една сентенция, която си напомням почти всеки ден, всеки път когато се чувствам обезкуражен за бъдещето. Тя води началото си от един разговор, който водих преди много години с един възрастен богослов. Макар да се намирах в средата на 20-те си години, а той да беше в средата на 80-те, аз бях песимиста. Карл Хенри в края на своя земен живот посети семинарията, в която работех върху докторската си дисертация. Това беше последния път когато го видях. И този разговор промени живота ми. Има още

За киселите спекулации


от Джеймс К. А. Смит

index

Скъпи Джеси,

Наскоро имах дълго пътуване, през което слушах някои от дисковете, които ти ми прати. Пътуването ме остави с един, трябва да призная, подъл въпрос: „Защо тези „нови калвинисти,” от които ти си привлечен напоследък, са толкова, е, кисели?

Радвам се, че не съм долавял подобен тон при теб (освен накратко преди няколко месеца). Но трябва да призная, че съм донякъде уморен от дисковете, които ми изпрати, най-вече понеже тези хора изглежда отделят повече време да удрят други християни отколкото да изобличават идолопоклонството на нашето време. Има още

Избрани, за да обичаме


ИЗБРАНИ, ЗА ДА ОБИЧАМЕ[1]

от Джеймс К. А. Смит

index

Скъпи Джеси,

Напълно разбирам твоето объркване. Всъщност аз очаквах да стигнем до този въпрос рано или късно. Мога да си представя как твоето богословско изследване те е накарало да се чувстваш все по-неуютно в настоящия си „църковен дом,” както ти се изразяваш. Помня моята собствена борба с тези проблеми. Всъщност аз продължавам да се боря с тях.

Преди да се заемем с някои от въпросите може ли да споделя едно предупреждение и наставление? Тези въпроси са сериозни. И без значение какво мислиш в момента за доктрината на своята църква искам да ти напомня това, което зная и за което мога да свидетелствувам: тези хора са били ръцете и нозете на Исус за теб. Макар че може и да не са „учили” това, което желаеш да чуеш (и това, което смяташ за важно) те за живели на практика благодатното състрадание на един сверен Бог. Те са те приветствали когато си дошъл от улицата със своите недостатъци и проблеми, с цялата ти пречупеност прикрита под онова мъжкарско перчене и са ти показали любовта на един верен, състрадателен Баща. Те са те довели до Исус и Исус те е срещал в техните прегръдки. Църквата, която си наричал дом през последните няколко години е била Божието средство за твоето „ефикасно призоваване.” Макар сега все повече да се интересуваш от богословие и доктрина не забравяй, че ти си бил доведен до Божието царство чрез любов. И една такава любов е по-близка до сърцето на нашия благодатен, избиращ Бог от всяко хладно, интелектуално разбиране на детайлите свързани с предопределението.

И така, преди да започнеш да поздравяваш сам себе си за своето разбиране на учението за благодатта (Тук си мисля за самия себе си в своята младост!) и преди да започнеш да гледаш отвисоко на своите братя и сестри в църквата, моля те, спомни си, че те са те обикнали на това място – че ти си узрявал във вярата до момента, в който си започнал да размишляваш над тези въпроси само защото църквата те е подкрепяла със своята обич и гостоприемство. (Помни: не само калвинистите са избрани! Слава на Бога, разбирането на учението за избора и предопределението не е условие за това да бъде човек избран.)

Извинявам се ако те критикувам за несъществуваща грешка. Както казах, аз всъщност говоря на едно по-младо „аз” и това наставление е моят начин да кажа, че ми се иска да бях направил някои неща по различен начин. Затова, моля те, приеми това в духа, в който то е казано. Обичам те и зная, че хората в твоята църква също те обичат. Не ми е иска да изпуснеш това от погледа си.

[1] Текста е част от книгата на Джеймс К. А. Смит, Letters to a Young Calvinist: An Invitation to the Reformed Tradition, Brazos Press, 2010.

Пет глупави неща, които християните трябва да спрат да казват когато злото удари


от Карл Ватерс

71063

Image processed by CodeCarvings Piczard ### FREE Community Edition ### on 2016-06-13 05:54:07Z | http://piczard.com | http://codecarvings.comK¥ï–Ee

Тази седмица неописуемо зло споходи Орландо. Повече от трагедия. Повече от бедствие.

Зло.

Докато се опитваме да открием някакъв смисъл в подобно събитие ние всички сме способни да кажем някои глупави неща. Християните не правят изключение. Понякога ние казваме глупави неща. Неща, които нараняват докато се опитваме да помогнем. В това, както и в други подобни събития (за съжаление има твърде много такива), аз съм забелязал 5 глупави неща, които християните са склонни да казват. Има още

Войната бушува с пълна сила


ВОЙНАТА БУШУВА С ПЪЛНА СИЛА…НО ЕДВА ЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДЪЛГО

от Радостин Марчев

1

Майкъл Бърд беше прав – войната между комплиментарите настояващи за подчинението на Сина на Отца (като средство за аналогия в междуполовите отношения) и комплиментарите, които отричат възможността за подобна аналогия смятайки я за отклонение от ортодоксалното никейско християнство бушува с пълна сила. През последната седмица беше пролято доста мастило в тази връзка. Връзки към голяма част от публикациите могат да се намерят на блоговете на Майкъл Бърд и Скот Макнайт.

По-долу следват някои интересни цитати. Има още

Джон Уебстър


indexТази седмица, след Кенет Бейли, на 60 годишна възраст, почина още един от водещите съвременни богослови – Джон Бейнбрижд Уебстър.

Джон Уебстър (20 Юни 1955 – 25 Май 2016) е британски богослов специализирал в областта на систематическото, моралното и историческото богословие. Той получава първоначалното си образование в Bradford Grammar School, след което продължава в  Кеймбридж. Докторатът му, защитен през 1982 е на тема Разлики между Бога и човека: аспекти от богословието на Еберхарт Юнгел (Distinguishing Between God and Man: Aspects of the Theology of Eberhard Jüngel).

Уебстър започва своята кариера като свещеник и преподавател в  St John’s College, Durham University (1982–86), след което продължава да преподава систематично богословие в колежа Уиклиф — един от седемте колежа, които съставляват Toronto School of Theology, University of Toronto (1986–96). От 1996 до 2003 той е Лейди маргатер професор по богословие в Оксфорд. Негов предшественик на тази позиция е Роуън Уилямс, бъдещият архиепископ на Кентърбъри  (2002-2012). През това време той служи в Christ Church. Пре 2003 Уесбстър е назначен за ръководител на катедрата по систематично богословие в King’s College, University of Aberdeen, Шотландия. През 2013 става ръководител на катедрата по богословие в университетеа св. Андрей. Избран е за член на  Royal Society of Edinburgh през 2005.

Заедно с Колин Гънтън (1940–2003), Уебстър е съосновател на  International Journal of Systematic Theology. Освен това той е в  редакционната колегия на International Journal for the Study of the Christian Church и на Scottish Journal of Theology Monographs както и редактор на серията The Great Theologians, Barth Studies за Ashgate и редкатор на Oxford Handbook of Systematic Theology (2007).

Уебстър е плодовит автор. Неговите творби включват

  1. Съчинения свързани с Еберхард Юнгел
  1. Съчинения свързани с Карл Барт
  1. Други съчинения
  • ——— (2011). The Grace of Truth. Farmington Hills, MI: Oil Lamp Books.
  1. Статии
  • ——— (2004). „The Holiness and Love of God“. Scottish Journal of Theology 57: 249–68.
  • ——— (2004). „On Evangelical Ecclesiology“. Ecclesiology 1: 9–35.
  • ——— (2008). „Biblical Reasoning“. Anglican Theological Review 90: 733–51.
  • ——— (2009). „Principles of Systematic Theology“. International Journal of Systematic Theology 11: 56–71.
  • ——— (2010). „Trinity and Creation“. International Journal of Systematic Theology 12: 4–19.
  • ——— (2015). „Sins of Speech“. Studies in Christian Ethics 28: 35–48.
  • ——— (2015). „What Makes Theology Theological?“. Journal of Analytic Theology 3: 17–28.

Кенет Е. Бейли


kenneth-e-bailey

На 23.05.2016 почина д-р Кенет Е. Бейли.

Бейли прекарва 40 години (1955-1995) като преподавател в близкия изток – Египет, Ливан, Израел и Кипър. Той защитава степен по арабистика и литература, систематично богословие и дисертация в областта на Новия Завет. Бил е ръкоположен служител на Презвитерианската църква (Америка). От 1962 той е преподавал в Near East School of Theology в Бейрут, а от 1995 в Ecumenical Institute for Theological Research в Ерусалим. Преподавал е в Принстън и е бил асоцииран професор по богословие в Дебюк, Маккормик и Питсбърк както и в Богословската семинария Фулър.

Д-р Бейли е автор на значителен брой книги, които включват

  • The Good Shepherd. InterVarsity Press, 2014.
  • Paul Through Mediterranean Eyes. InterVarsity Press, 2011
  • Jesus Through Middle Eastern Eyes. InterVarsity Press, 2008
  • Open Hearts in Bethlehem (A Christmas Musical)
  • God Is … Dialogues on the Nature of God. FFM, 2005.
  • The Cross and the Prodigal, InterVarsity, 2005.
  • Jacob and the Prodigal: How Jesus Retold Israel’s Story, InterVarsity, 2003.
  • Finding the Lost: Cultural Keys to Luke 15, Concordia, 1992.
  • Poet and Peasant and Through Peasant Eyes, Eerdmans, 1980.

За пръв път се „срещнах” с д-р Бейли през 2011 чрез неговата книга Poet and Peasant and Through Peasant Eyes (виж ревюто ТУК), която разглежда притчите на Исус в евангелието според Лука в техния древен близкоизточен контекст. Спомням си, че по това време бях поразен от начина, по който историческия контекст ни позволява да чуем гласа на Христос по един почти изцяло нов и непознат до този момент начин.

Оттам насетне съм следил неговите публикации като първоначалното ми впечатление само се е затвърдило, а самият аз съм бил значително обогатен от прочетеното.

Кенет Бейли остана активен почти до самият си край. Макар и не особено известен в последните години името му се споменава все повече. Убеден съм, че тази тенденция ще се усилва през следващите години.

Божията правда- завършен


от Джеймс Дън

james-dunn

1. Мартин Лутер и обременената съвест

2. Правда за езичниците: Павел и оправданието чрез вяра

3.Божията правда

Текстът представлява първите 3 глави от книгата The Justice of God: A Fresh Look at the Old Doctrine of Justification by Faith писана съвместно от Джеймс Дън и Алън Сагет.

Преводът включва единствено частта написана от Д. Дън Има още

Божията правда


от Джеймс Дън

james-dunn

Има още едно измерение на нашия предмет, което не трябва да забравяме. За него ние трябва да се върнем обратно към Стария Завет. Вече видяхме колко е важно да се придвижим отвъд традиционното реформаторско разбиране за оправданието чрез вяра към по-ранния контекст на Павел. Сега трябва да минем отвъд Павел към по-ранния език, от който той черпи. От Лутер към Павел; от Павел къ Стария Завет. Единствено по този начин ние ще бъде в състояние да съберем различните нишки, които заедно съставляват моделът на Божията правда така както тя е разбирана в библейската традиция.

Смисълът на това е, че „правдата” или „оправданието” е изцяло старозаветна концепция. Лутер бил в състояние да определи идеята за „оправдание чрез вяра” като централна за неговото преформулиране на християнското послание понеже Павел до голяма степен вече бил направил това в своето оригинално твърдение за смисълът на християнството. Но Павел не е измислил тази концепция или език. Когато Павел извежда на преден план езикът за правда/оправдание той използвал езикът на Стария Завет. Както щe видим Павел се потопил в една важна тема на старозаветните писания. Има още