Ще се приближиш ли? – 2


cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

от Сара Коакли

Вторник: Дарът

И, ето, една жена от града, която беше грешница, , донесе алабастрен съд с миро…… целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.” (Лука 7:37)

В първото от тези размишления аз говорих за една покана: поканата за страстните дни, за изборът, който Исус поставя пред нас, припомнящ великото видение на Исая за лозето дадено за любов, но развалено от греха. Говорих за Исусовото рязко и въпреки това неочаквано предупреждение, че да Го последваме в това пищно лозе, където сега смъртта трагично очаква Сина на стопанина, означава отхвърляне на всички разумни, справедливи очаквания за награди и наказания, за които все още копнеят  тези от нас, които искат да опазят своята религия чиста. Говорих за нашият неизменен отпор и отбягване на скъпостта на това, което е поставено пред нас ако тази година се осмелим още веднъж да пристъпим в реалността където всички религиозни разсъждения са преобърнати, където смисълът е спрян и човешкият контрол изчерпва ресурсите си. Има още

Реклами

Ще се приближиш ли? – 1


Понеделник: Поканата

от Сара Коакли

cropped-lamentation-over-the-dead-christ-correggio-1.jpg

Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му.” (Исая 5:1)

В определен смисъл само едно нещо е от значение в началото на светата седмица: това е въпросът за поканата. Мислете за нея, първо, както за една покана за драма. Ще посетя ли и тази година драмата на любовта и предателството? Ще донеса ли цялата болка и екстаз на моите собствени любови и предателства или ще остана настрана, заслонявайки се от тях? Вероятно мога просто да бъда част от хора и да се облека подходящо за едно дребно „очистване на съжалението и страха?” Или пък се иска нещо по-дълбоко, нещо, което изисква не по-малко от всичко? Обикалям до ръба, несигурен за алтернативите поставени пред мен. Има още

Може ли излъчването на живо да убие местната църква


МОЖЕ ЛИ ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ЖИВО ДА УБИЕ МЕСТНАТА ЦЪРКВА?

адаптирано от Дейвид Мъроу

Днес все повече църкви излъчват на живо своите служби. Без съмнение по този начин те достигат до повече хора – вкл. такива, които по редица причини не са в състояние да присъстват на живо. Възможно е обаче да се окаже, че тази практика има и друга, тъмна страна. Има още

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 2


от Мишел Лий-Барнуел

index

Водачите като слуги

Би било полезно да започнем с въпроса: Защо трябва водачите да бъдат слуги? Макар отговорът да може да изглежда очевиден („Понеже Христос беше слуга”) възможно е да съществуват и допълнителни отговори, които ще ни помогнат в разбирането на важността да бъдеш слуга в царството. Слугуването на Христос илюстрира един ключов начин, по който Божието царство се конфронтира с т. нар. мъдрост на света, посредством едно препращане, в което Бог действа чрез слабост вместо чрез светска сила. То също така е средството, чрез което общността се обединява, една ключова цел в Новия Завет. По този начин слугуването трябва да бъде разбирано според по-големите теми на царството, включително тези свързани с общностното тяло. Има още

Новата перспектива върху Исус – 5


Глава 2

ЗАД ЕВАНГЕЛИЯТА

какво е означавало да се помни Исус в ранните дни

от Джеймс Дън

indexЕдин от най-забележителните недостатъци в търсенето на историческия Исус произлиза от факта, че то се случва в епохата на печатното слово. Гутенберг и Какстън[1] са предизвикали една революция в човешката перспектива в Европа от 16 век много по-значима от революцията свързвана с имената на Коперник и Галилей. За два века се е формирала писмената мисловна нагласа – приеманите за даденост предубеждения, че писменият текст е единственият начин, по който важни неща могат да се запазят и предават. Разбира се, все още имало велики оратори като Гладстоун и Спърджан, но техните речи и проповеди, без значение колко докосващи в момента на произнасянето им, можели да бъдат успешно „уловени” и чути от другите чрез тяхното публикуване и циркулация в писмена форма. Следователно ние на запад просто приемаме за даденост, че основата за едно сериозно обучение е способността да се чете и пише. Когато днес мислим за ученето и преподаването от миналото ние правим това с термините на четене и научни есета. Библиотеката е естественият хабитат за историка. С една дума всички ние сме деца на Гутенберг. Нашият начин да мислим за точното предаване на информация е определен от писмената парадигма. Има още

In memoriam


Резултат с изображение за Michael Green theologian

На 6 Февруари на 88 години почина Майкъл Грийн.

Грийн (20.08.1930-6.2.2019) е богослов, англикански свещеник, християнски аполегет и автор на повече от 50 книги. Той получава образованието си в колежите Клифтън и Екзетър, Оксфорд (бакалавър по изкуствата 1953, магистър по изкуствата 1956) и след това в  Кралския колеж, Кеймбридж (бакалавър по изкуствата 1957, магистър по изкуствата 1961, бакалавър по богословие 1966). Докторски степени по богословие му са присъдени от архиепископа на Кентърбъри (1996) и  университета на Торонто (1992). Грийн е ръкоположен за дякон през 1957 и за свещеник през 1958. Има още

Нова перспектива за Исус – 2


от Джеймс Дън

  1. ПЪРВАТА ВЯРА

Кога вярата станала фактор в традицията за Исус?

indexВ наскоро публикуваната ми книга Jesus Remembered[1] аз се опитвам да проследя дългото търсене на историческия Исус. Желанието ми е да подчертая въпросите, които според мен са от първостепенна важност – исторически, херменевтични, богословски както и класическите начини, по които тези проблеми са били изразявани. Споменавам и това, което на мен ми изглежда като важен напредък в хода на търсенето, методологическите прозрения, които остават значими и до днес. Но преди всичко аз се надявам, че моят собствен принос ще донесе някакъв напредък в търсенето – по конкретно в три отношения. Представянето и разглеждането на тези три идеи ще бъде целта и съдържанието на трите следващи глави. Във всеки един от случаите аз смятам, че  по-ранните търсения са се провалили понеже са започвали от погрешно място, от погрешни предположения и са разглеждали удачни данни от погрешна перспектива. Във всеки един случай те са забравяли това, което би трябвало да е по-очевидно отколкото явно е и по този начин са губели пътя от самото начало. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – завършен


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8

Част 9

Част 10

Част 11

Част 12

Част 13

Част 14

Част 15

Част 16

Част 17

Част 18

Част 19

Част 20

Част 21

Част 22

Част 23

Част 34

Част 25

Част 26

Част 27

Коя е Джойс Майер – завършен


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за Joyce Meyer

Събрах на едно място статиите за Джойс Майер и връзката ѝ с движението „Слово на вяра“

1. Коя е Джойс Майер

2. Връзки с движението „Слово на вяра“

3. Джойс Майер и силата на изговореното слово

4. Джойс Майер и просперитетния живот

5. Джойс Майер – просперитет в личния живот

6. Джойс Майер и задължителното изцеление

7. Джойс Майер и изкуплението в ада

Допълнително обработен и разширен, този материал може да се намери под формата на малка книжка на следния адрес.

Истинската противоположност на любовта е отвращението


от Ед Стетър

Резултат с изображение за Christians in an age of outrage

Заради причини, които са прекалено грозни, за да ги споделям, веднъж се оказах хвърлен в казан за тор. Бях напълно и цялостно отвратен.

Десетилетия по-късно когато чуя някой да каже, че е отвратен умът ми се връща към този момент. Подобно на настъпването на рядка фекалия отвращението отключва една интуитивна реакция спрямо нещо, една невъзможност да бъдем затворени заедно с обекта на нашето отвращение. Не е изненадващо, че когато някой изрази отвращение спрямо мен чувството не е приятно. Но по-важното, аз зная, че разговорът ни е приключил. Този човек не може да чуе нищо повече от това, което аз бих казал понеже това чувство на отвращение унищожава съпричастността, която е същностно необходима за всяка комуникация. Има още

In Memoriam – Грант Осбърн


Резултат с изображение за Grant Osborn Trinity

На 3.11.2018 в съня си е починал големият новозаветен учен Грант Осбърн (1942-2018).

Грант Осбън има научни степени от Fort Wayne Bible College, Trinity Evangelical Divinity School и University of Aberdeen където негова научен ръководител е Хауърд Маршал. След завършване на своето обучение той дълги години е професор по Нов завет в Trinity Evangelical Divinity School – една от големите консервативни евангелски семинарии в САЩ.

През своята дълга кариера Осбърн е написал коментари върху всяка книга от Новия Завет.

Вероятно най-широко известен е с книгата си The Hermeneutical Spiral: A Comprehensive Introduction to Biblical Interpretation, която продължава да бъде един от почти задължителените помощни материали във всеки сериозен курс по херменевтика.

Как християнството пасва на нашата партийна система? То не пасва.


от Тимъти Келър

(статията е публикувана в New York Times)

Каква трябва да е ролята на християните в политическия живот? Повече от всякога хората задават този въпрос. Християните не могат да претендират, че са над политиката и просто „проповядват благовестието.“ Тези, които избягват политическите дискусии и ангажираност просто гласуват за социалното status quo. Американските църкви в края на 19 век, които не говорели против робството понеже това било нещо, което можем да наречем „политизирано“ всъщност по този начин подкрепяли робството. Да не бъдеш политически ангажиран всъщност означава да бъдеш такъв.  Има още

Какво е социална справедливост?


John_F._MacArthur_Jr.-e1535728138665

от Радостин Марчев

Преди няколко дена група християни публикуваха документ озаглавен Statement on Social Justice and the Gospel. Той идва от кръга на п-р Джон МакАртър – име, което забелязвам, че се чува все по-често в България – обикновено като стожер на „чистото благовестие.“ Заедно с него стоят имена на хора като Води Бокам (с две книги преведени на български език – Вяра, изграждана в семейството и Какъв трябва да бъде той), Том Аскол и Джеймс Уайт (Alpha and Omega Ministiries), които също могат да са познати на някои от читателите.

Блогосферата загря доста от публикуването на документа, но по-долу превеждам някои кратки бележки на д-р Майкъл Бърд. Има още

Какво се страхуват да не изгубят евангелистите?


83348

от Майкъл Хортън

Твърди се, че в Понеделник, на срещата с евангелски водачи в Белия дом, президентът Тръмп предупредил за враждебност срещу консервативните християни ако GOP бъде изгубен през Ноември. Евангелските християни, казал той, били „само на едни избори от това да изгубят всичко.”

Като евангелски християни ние ще постъпим правилно ако коригираме президента по този въпрос. Ако едни избори могат да направят така, че ние да изгубим всичко какво преди всичко е това, което имаме?  Има още

Какво е Revoice?


от Радостин Марчев

От 26 до 28 Юли в Сейнт Луис, САЩ се проведе първата по рода си конференция наречена Revoice.

Revoice е събиране на LGBT хора, които в същото време са християни и смятат хомосексуалните практики (вкл. бракове) за грях. Има още

Какво се случва в Уилоу Крийк


81395

Image processed by CodeCarvings Piczard ### FREE Community Edition ### on 2018-03-23 01:17:09Z | http://piczard.com | http://codecarvings.com

от Радостин Марчев

В края на миналата година основателят и главен пастир на мегацърквата Уилоу Крийк, Бил Хайбълс обяви предстоящото си пенсиониране в края на 2008 г. За негови наследници бяха обявени Хедър Ларсън (ръйководещ пастир) и  Стив Картър, които, заедно с борда на старейшините поемат ръководството на църквата.

Няколко месеца по-късно обаче в пресата избухна скандал свързан с обвинения срещу Хайбълс в неморални отношения (виж ТУК, ТУК и ТУК). Жените повдигнали подобни обвинения до този момент са около 10 – вкл. Нанси Бийч, бивш поучаващ пастир в Уилоу Крийк. Има още

Забранява ли Библията татуирането?


tattoos-ftr

от Станислава Иванова

текстът е подготвен като курсов проект по предмета „Херменевтика“ в ББИ

Увод

Темата за татуировките и татуирането става все по-актуална в западните държави, особено сред младите хора от 70-те години на 20 век насам. През 2003г. около 15-16% от американците имат поне една татуировка.[1] През 2005г. този процент е вече 25%, а сред американците на възраст между 18г. и 29г. процентът е 36%.[2]

В България татуировките стават все по-разпространени, както и студията за татуиране, макар че няма конкретни данни и статистики по въпроса. Засега не изглежда тази мода да засяга християните и по-конкретно евангелските християни, но отново за това няма статистически данни. Много вероятно е в бъдеще въпросът да придобие още по-голямо значение.

В настоящото есе ще се опитаме да отговорим на въпроса забранява ли Библията татуирането. В тази връзка ще разгледаме историята на татуировките, вижданията на различните християни, библейските стихове в Левит 19:28, Втор. 14:1 и Левит 21:5, които могат да отговорят на въпроса, както и някои практични аспекти. Има още

Какво е предадено: Велики Четъртък, паметта и благовестието


r1810242_28826610

от Ричард Хейс

Всеки път когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господ, докато дойде ТойИма още

Смъртта на Бога: размисли за светата Събота


r1810442_28830670

от Сара Бечалард

През 1882 германският философ Фридрих Ницше предвижда колапса на философската, културна основа, от която изглежда, че зависи християнската вяра и по този начин обявява Бог за мъртъв.

„Бог е мъртъв. Бог остава мъртъв. И ние сме го убили. Все пак неговата сянка все още е видима. Как можем да се успокоим ние, убийците на всички убийци? Какво е било онова най-свято и могъщо нещо, което светът все пак е притежавал, което кърви до смърт под нашите ножове: кой ще измие тази кръв от нас? Къде е водата, с която ще се очистим? Какъв празник на изкуплението, какви свещени игри трябва да измислим? Не е ли най-великата от тези игри прекалено велика за нас? Трябва ли самите ние да станем богове, за да сме достойни за това?“

За Ницше един свят без Бога все още е страховито и безредно място. Докато времето минавало, изглежда ставало по-лесно да се съзерцава.

През 20 век в навечерието на Аушвиц и Хирошима, едно цяло богословско течение последвало Ницше, обявявайки Бог за мъртъв. Идеята за един трансцедентален Бог, твърдели те, била станала буквално невероятна в модерния светски свят и безсилна да се промени. За мнозина и в нашето собствено време не са необходими повече аргументи – „Бог“ сега не е толкова „мъртъв“, колкото безразличен. Дори сянката му не се забелязва вече. „Бог“ е въпрос на безразличие, реликва от преминал светоглед. Има още

Кръстът преди Константин


от Радостин Марчев

index

Новозаветният учен от Бейлър, Брус Лонгенекер, е написал много интересна книга за кръста като християнски символ. Добре известно е, че в Римската империя кръстът е внушавал ужас като инструмент за най-позорна и болезнена смърт. Толкова голямо било отвращението към него, че думата дори придобила нецензурно значение и се използвала като проклятие (виж Мартин Хенгел, Разпятието). Поради тази причина мнозина учени смятат, че кръстът се утвърждава като християнски символ едва след времето на император Константин – до голяма степен паралелно с утвърждаването на самата християнска вяра като доминираща за империята.

Противно на това, Лонгенекер твърди, че историята на кръста като християнски символ може да се проследи много по-назад във времето – може би не като основен символ на новата вяра, но със сигурност като познат и утвърден символ. От примерите, които той посочва става ясно, че дори самата форма на кръста се среща в няколко разновидности. Има още

Радостта от смъртта – 3


„Трябва да си готов да убиеш.“

от Нанси Пиърси

index

Науката и душата

Фактът, че биоетиците достигат до толкова различни дефиниции за личността показва, че концепцията на практика не може да бъде дефинирана щом веднъж бъде отделена от простия факт, че хората са човеци биологично. Централната роля, която играе биологията в спора, хвърля изненадваща нова светлина върху това какво в действителност казват двете страни.

Например често се твърди, че защитниците на живота са мотивирани от религиозни учения за душата, докато защитниците на аборта разчитат стриктно на науката. Блогърът Либи Ан пише: „Огромното, огромното мнозинство от противниците на абортите имат проблем с абортите понеже те вярват, че зиготата/фетусът притежава душа.“ Тя заключава, че съпротивата на „абортите, основана на одушевяването на зиготата, всъщност означава прокарване на конкретни религиозни вярвания… което представлява грозно нарушение на разделението между църквата и държавата.“[1] Има още

Радостта от смъртта – 2


„Трябва да си готов да убиеш“

от Нанси Пиърси

index

Кой се квалифицира за личност?

Щом веднъж разпознаем дуализма, свойствен на теорията за личността, ние разполагаме с ново средство, с помощта на което да говорим с нашите приятели, които поддържат правото на аборт. Най-очевидният проблем за теорията е, че не съществува съгласие как точно да се дефинира личността. Ако тя не съвпада с това да бъдеш биологично човек, какво тогава е личност? И кога се появява тя? Има още

Радостта от смъртта – 1


от Нанси Пиърси

„Трябва да си готов да убиеш“

index

Антония Сенър, британски журналист, винаги убедено подкрепяла абортите. „След това се появи бебето и всичко се промени… Моралната ми сигурност за абортите се пропукваше, абсолютистката ми позиция беше като под обсада.“ В края на краищата младата журналистка утвърждава своята абсолютистка позиция за абортите. И все пак, изненадващо, тя продължава да твърди, че животът започва със зачатието.

„Дъщеря ми беше формирана при нейното зачеване“, пише Сенър. „Всяко друго заключение е удобна лъжа, която ние, защитаващите правото на избор, казваме на самите себе си, за да се почувстваме по-добре относно факта, че отнемаме живот.“ Тя заключава: „Все пак абортът е убийство. Но той е по-малкото зло.“ Има още

Как реформаторите са разбирали Sola fide


от Джеймс Пейтън

index

Всеки, който познава западна Европа от 16 век е наясно, че учението за оправданието Sola fide е изиграло важна роля в протестантската Реформация. Всички протестантски реформатори настояват за него.

За Лутер то се превърнало във филтър, през който всички останали части на неговата мисъл трябвало да преминат: всичко било свързано с оправданието единствено чрез вяра. Макар и да не служело като интегриращ фактор в мисълта на останалите реформатори по този начин те все пак силно го подчертавали във всичко, което казвали. От една страна то служело като начин да се разграничи това, което те казвали от това, на което учели богословите от късното средновековие и от пастирските им инструкции. От друга то водело до едно значимо връщане към древното и апостолско разбиране за това какво е „благовестието” – добрата вест.

Различните традиции свързани с Реформацията продължават да държат на оправданието чрез вяра. То е запазена марка на протестантското учение. Но въпреки този факт това, което днес понякога се представя под знамето на Реформацията като „оправдание единствено чрез вяра” в може да бъде много различно от учението на реформаторите от 16 век и дори пряко да противоречи на това, което те са говорели. Това е един от най-явните примери, в които Реформацията бива схващана неправилно. Има още

Реформаторското учение за Христовата правда – преосмислено


от д-р Бен Уитърингтън

index

Цялостното разглеждане на въпроса в светлината на новата перспектива върху Павел изисква много по-дълъг текст. Тук аз просто ще посоча, че някои от най-важните текстове, които Лутер, Калвин и Меланхтон са използвали като основа за своето реформирано богословие могат и вероятно трябва да се четат по начин различен от този, по който са били разбирани от тях.

Ние протестантите, макар да сме много различни помежду си, сме продукти на протестантската Реформация и начинът, по кото четем по-конклретно Павел е бил и е дълбоко повлиян от начина, по който Лутер, Калвин и Меланхтон са чели някои ключови павлови текстове. Понякога ние просто приемаме, че техния прочит на тези текстове е правилен. Подобно заключение си има своята цена, цена, която може би няма да сме готови да платим при едно по-внимателно вглеждане в това, което Павел действително казва. Има още

Ренесанс и Реформация


от Джеймс Пейтън

indexНовите изследвания ясно показват, че себеопределянето на италианските ренесансови фигури като „хуманисти” (италиански umanista) няма нищо общо сys значението, което думата получава през 19 век. Всъщност umanisa изобщо не носела философски багаж. Нейният смисъл бил педагогически – „хуманиста” от 16 век бил човек, който преподавал „хуманитарни дисциплини” – свободни изкуства.

Как тогава трябва да разбираме Ренесанса днес? Според Пол Оскар Кристелър „ренесансовият хуманизъм не бил толкова философска тенденция или система колкото една културна и образователна програма, която подчертавала и развивала една важна, но ограничена област от изследвания – а именно, хуманитаристиката, свободните изкуства.” Има още

Колко са протестантските деноминации?


от Скот Е. Алт

kk201602090813

Често можем да срещнем литература, която изтъква огромния брой протестантски деноминации. Цифрата, която често се споменава, е 33 000.

Източникът на тази информация е двутомната World Chris­t­ian Ency­clo­pe­dia (Bar­rett, Kurian, and John­son; Oxford Uni­ver­sity Press). Пасажът, в който се появява числото 33 000 е следния: Има още