Послание на Варнава


ПОСЛАНИЕ НА ВАРНАВА

Гръцкият текст на посланието е запазен в няколко различни източника – 8 западни манускрипти, които не съдържат гл. 1-4 и 7а;   Codex Sinaiticus (4 век), в който посланието на Варнава и „Пастира” на Ерм следват книгите на Новия Завет и Jerusalem Codex (11 век ), който включва „Дидахе.” Съществува също така стара латинска версия на първите 7 глави датираща вероятно от края на 4 век (St. Petersburg, Q., I, 39). Освен това посланието на Варнава е цитирано от църковни отци като Климент Александрийски и Ориген.

Самият текст се състои от две части. Целта на посланието не е полемична. Макар в някои отношения да докосва теми свързани с ученията на гностиците то с нищо не показва, че последните са му известни. Освен това авторът едва ли би използвал Стария Завет по начина, по който го прави ако е знаел погрешния начин, по който биха могли да го интерпретират  Василид или Маркион. Освен това авторът говори за юдейската религия единствено абстрактно и не можем да намерим и никакви намеци за противоречия с юдаизатори. Следователно то трябва да бъде виждано като мирно наставление на катехизатор, а не като тревожен вик на загрижен пастир.

Абстрактната дискусия е знак, че епохата на противоречия с юдаизма вече е останала в миналото за по-голямата част от Църквата. При определяне датата на написване често се посочва 4 гл. където се говори за изпълнение на пророчеството от Данаил 7:7 при римските императори. На тази основа някои критици го датират от времето на Веспасиан, Домициан или Нерва. Все пак нищо не доказва, че авторът вижда пророчеството като вече изпълнено. Следователно необходимо е да се обърнем към гл. 16 където се споменава заповедта на император Адриан през 130 за възстановяване  на храма в Ерусалим (разрушен от Тит), но посветен на Юпитер. Алюзия за това можем да видим и в гл. 9. Следователно най-вероятното време на написване е 130-131 г.

Текста не съдържа никакви данни за автора или за получателите. Единственото, което е ясно е, че той не пише до Църквата като цяло, а до конкретна общност, в която е изпълнявал служението на учител и от която в момента е отделен (гл. 1, 21). Силният алегоричен характер на егзегетиката води до предположението, че авторът на посланието е александриец. Постоянното противопоставяне показва, че нито той нито по-голямата част от читателите му са от еврейски произход. Освен това понякога той не е добре запознат с мойсеевия закон (ср. гл. 7). Историята на писмото потвърждава неговият александрийски произход. До 4 век единствено александрийците са били запознати с него и в техните църкви то е било четено публично. Все пак начинът, по който Климент Александрийски и Ориген говорят за него показват, че до началото на 3 век Посланието на Варнава не е било смятано от всички за вдъхновен текст.   Има още

Реклами

Първа апология – завършена


ПЪРВА АПОЛОГИЯ – ЗАВЪРШЕНА

от Юстин Мъченик

По-голямата част от това, което знаем за живота на Юстин идва от собствените му съчинения. Той бил роден във Флавия Неаполис (днес Наблус) в Палестина. Родителите му били езичници. Първоначално той се насочил към школата на един стоически философ, който не успял да му обясни бога. След това посещавал един философ перипетик, но бил отблъснат от лакомията на последния да получи пари от него. След това отишъл да слуша един питагорейски философ, който настоявал той първо да изучава музика, астрономия и геометрия, което Юстин не желаел да прави. След това бил привлечен към платонизма докато не срещнал един старец на морския бряг, който му разказал за християнството и така се обърнал. В това той бил повлиян от безстрашното поведение на християните, които отивали на екзекуция. Изглежда обръщението му се случило в Ефес.

Тогава Юстин сам облякъл робата на философ и пътувал поучавайки. Той пристигнал в Рим по време на управлението на Антоний Пий (138-161) където основал собствена школа. Един от учениците му бил Тациан. При управлението на Марк Аврелий, след спор с философа-циник Крескенс, според Тациан и Евсевий, той бил обвинен от последния пред властите. Юстин бил съден заедно с още 6 човека от Юний Рустик, градски префект от 163 до 167, и бил обезглавен вероятно през 165.

Не е възможно да кажем точно кога е написана Първата му апология освен, че е станало по времето на Антоний Пий (138-161).   

1. Част 1

2. Част 2

3. Част 3

4. Част 4

Първа апология – част 1


ПЪРВА АПОЛОГИЯ

част 1

от Юстин Мъченик

Глава 1 – Обръщение

До император Тит Елий Адриан Антонй Гай Август Цезар, и до неговия син философът Верисим, и до философът Луций, родният син на цезаря и осиновен син  на Пий, който обича знанието, и до светия Сенат, заедно с всички римляни, аз Юстин, син на Приск и внук на Бакхус, родом от Флавия Неаполи, Палестина представям това обръщение и молба от името на тези от всички народ, които несправедливо са мразени и произволно хулени, един от които съм и аз. Има още

Апология на Аристид


АПОЛОГИЯ НА АРИСТИД

 

Апологията на Аристид е едно от най-ранните запазени християнски произведения. За нея споменават Евсевий, св. Йероним и други древни писатели и се смята, че тя е вдъхновила творбите на Юстин Мъченик. Тя се е смятала за изгубена до края на 19 век когато е открит фрагмент на арменски. През 1889 г. е открит пълния текст в сирийски превод в библиотеката на св. Катерина в Синай. Тогава става ясно, че творбата всъщност изобщо не е била изгубена: леко съкратена версия се намира в добре познатия Живот на св. Варлаам от Индия написана от св. Йоан Дамаскин.

Съвсем малко е известно за автора. Той се определя като атински философ в началото на книгата. Предполага се, че е написал своята апология около 125 г. когато император Адриан е посетил Атина (Евсевий, История, 4.3.).

Следващият превод е на малко по-дългата сирийска версия. Има още

За Лука 10:22 и Матей 11:27


За Лука 10:22 и Матей 11:27

atanasius

от Атанасий Велики

1. Този текст не се отнася до вечното слово, а до въплътеното.

Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.

Като не разбират текста тези от сектата на Арий, Евсевий и техните последователи си позволяват да говорят нечестие срещу Господа. Понеже, казват те, ако всички неща са предаден (под „всички“ разбирайки господството над творението) някога е имало време когато Той не ги е притежавал. Но ако не ги е притежавал Той не е от Отца понеже ако беше Той поради тази причина би ги притежавал винаги и нямаше да има нужда да ги получава. Но това само още по-ясно ще покаже тяхната грешка. Понеже израза, за който говорим не се отнася до Господството над творението нито пък до управление на Божиите дела, но има за цел частично да открие намерението за въплъщението. Понеже ако когато Той казва, че те са Му били „предадени“ то явно преди Той да ги приеме творението е било лишено от Словото. Тогава какво става с текста, който казва, че всичко е станало чрез Него (Колосяни 1:7)? А ако всичко Му е било предадено в самото начало на творението подобно предаване би било излишно понеже „всичко чрез Него стана“ (Йоан 1:3) и не би било необходимо нещата, на които сам Господ е майстор да Му бъдат предавани. Понеже сътворявайки ги Той е бил Господар на нещата, които е сътворявал. Но ако предположим, че те са Му били „предадени“ след като са били създадени, забележи колко чудовищно е това. Понеже ако те са „били предадени“ и след като Той ги е приел Отец се е отдръпнал тогава всички ние сме в опасност да бъдем заблудени от баснословните измислици, които някой разпространяват, че Той е предал (Своите дела) на Сина, а Сам Се е оттеглил. Или, ако Сина ги притежава, а Отец също така ги има ние трябва да кажем, че не са „били предадени,“ но че Той Го е взел за Свой съдружник както Павел е направил със Сила. Но това е дори още по-чудовищно; понеже Бог не е несъвършен, нито пък е призовал Сина, за да Му помогне в Неговата нужда; но бивайки Отец на Словото Той е направил всичко чрез Него и без да предава творението на Него чрез Него и в Него извършва провидението над творението, така че дори едно врабче не пада на земята без волята на Отца (Матей 10:29) нито тревата се облича без Бога (Матей 6:30), но едновременно Отец работи и следователно и Сина работи (ср. Йоан 5:17). Напразни тогава са разсъжденията на нечестивите. Понеже израза не означава това, което те си мислят, но посочва Въплъщението. Има още

Юстин Мъченик – Втора апология


ВТОРА АПОЛОГИЯ

от Юстин Мъченик

Глава 1 – Въведение

Римляни, нещата които наскоро се случиха във Вашия град[1] при управлението на Урбик[2] и които по подобен начин навсякъде бяха извършени безпричинно от управителите ме принудиха да напиша това съчинение за вас, които сте хора с подобни страсти и братя, макар да не знаете и да не желаете да признаете това по причина на вашето превъзнасяне с това, което ви изглежда достойно[3]. Защото навсякъде тези, които биват поправяни от бащата, или съседа, или детето, или приятеля, или брата, или съпруга, или жената за някаква грешка, за това че не са направили нещо, че обичат удоволствията и трудно се обръщат към това, което е правилно (освен тези, които са били убедени, че нечестието и неумереността ще бъдат наказани във вечния живот, а тези които са добродетелни и живеят като Христос ще пребъдат с Бога в едно състояние без страдание – ние имаме в предвид тези, които са станали християни) и злите демони, които ги учат и които държат подобни хора за свои слуги и ги подтикват, ни предават на смърт. Но за да може причината за това, което се случи при управлението на Урбик да стане напълно ясна за вас, аз ще разкажа станалото. Има още

Папий Йерополски – Фрагменти


Папий Йерополски 

(70-155)

Фрагменти 

1[1]. (Ранните християни) наричали тези, които практикували богоугодно простодушие деца (както казва Папий в първата книга на Обясненията на думите на Господа и Климент Александрийски в неговия Педагог).

2[2]. Юда оставил в този свят лош[3] пример за нечестие; понеже неговото тяло се подуло дотолкова, че не можел да мине там където лесно минавала колесница, така че червата му изтекли.

3[5]. Старейшините, които познавали Йоан, ученика на Господа, си спомнят, че го чували да казва какво е научавал Господ за това време. Той казал: „Ще дойде време когато ще расте лоза, която ще има 10 000 пръчки, и на всяка пръчка 10 000 вейки, и на всяка вейка 10 000 пъпки, и на всяка пъпка 10 000 чепки, и на всяка чепка 10 000 грозда, и всеки грозд когато бъде изстискан ще даде 520 литра вино. И когато някой от светиите вземе грозд друг ще вика „Аз съм по-добър грозд, вземи мен; благослови Господа чрез мен.“ Подобно (казал той) едно житно зърно ще даде 10 000 класа, и всеки клас 10 000 зърна, и всяко зърно 10 паунда чисто, прекрасно брашно; и ябълките,и семената, и тревата ще раждат в подобна пропорции; и всички животни, хранейки се единствено от плодовете на земята, ще станат мирни и кротки и напълно ще се покоряват на човека. (Свидетелството за тези неща се намира в писанията на Папий човек живял преди много време, който е слушал Йоан и бил приятел на Поликарп в 4-та от неговите книги, защото той написал 5 книги. И той добавя казвайки: „Тези неща са достоверни за вярващите. А Юда, предателя, казва той, „не вярвал и попитал: „Как това ще бъде извършено от Господа?“ Господ казал: „Ще видят тези, които достигнат до тях.“ Това, следователно, е времето, за което говори пророк Исая: „Вълкът ще почива с агнето.“ (Исая 11:6 и сл.). Има още

Матетес – Послание към Диогнет


ПОСЛАНИЕ КЪМ ДИОГНЕТ

Посланието към Диогнет е било неизвестно докато Хенри Стивънс не го публикува на латински и гръцки през 1592 г. под името на Юстин Мъченик. Той не посочва своя източник. Единствения известен кодекс познат като Страсбургски кодекс е от 13 в. и дори той (след като е бил цялостно изучен от професор Гюниц за изданието на Ото) е унищожен от случаен пожар по време на обсадата на Страсбург през 1870. Мистерията около източника на този документ е толкова голяма, че някои модерни учени дори го определят като фалшификация от след константиновия период, но без да са съгласят помежду си относно неговия автор, възраст или националност. Повечето все пак го отнасят към 2-ри век. Ако това наистина е така неизвестния автор на посланието, който пише под псевдонима Матетес (ученик) може да се определи като един от най-брилянтните апостолски ученици.

Диогнет (за когото не е известно нищо освен името му) е бил търсещ езичник с висок социален статус и култура, който е търсел информация относно произхода и естеството на християнската религия и тайната на тяхното презрение към света, смелостта в смъртта, тяхната братска любов и причината за късното появяване на тяхното учение толкова различно и от боговете на гърците и от суеверията на евреите. Отговорът е това послание. То е кратко, но майсторско представяне на християнския живот и учение очевидно почерпено от личен опит. От него личат големи способности, чудесен вкус и класическа култура. Неговият ентусиазъм за вярата, богатство на мисълта  и елегантен стил го превръщат в един от най-прекрасните древни документи, с който трудно може да се сравни някое от писанията на апостолските мъже.

Автора нарича себе си „ученик на апостолите,“ но израза може да е използван и в по-широк смисъл. В MS текст той е определен като Юстин Мъченик, но стилът е по-елегантен, силен и сбит от неговия и мисълта е по-оригинална и въздействаща. Все пак по всяка вероятност то се отнася към същия период т.е. към средата на 2-ри век, по-скоро по-рано отколкото по-късно. В него християнството се представя като нещо все още ново и непознато на аристократичното общество, като странно за света и навсякъде подложено на клевети и преследване от страна и на евреите и на езичниците. Най-вероятно то е писано по време на управлението на Антоний Пий и Марк Аврелий. Последният е имал в младостта си (около 133) учител носещ името Диогнет и някои свързват получателя на посланието с него. Ако това е така тогава най-вероятно мястото на написването му е Рим.

Някои отнасят посланието към една по-ранна дата по време на управлението на Траян и Адриан, други го свързват с Марк Аврелий, а  трети го отнасят към края на 2 век и дори по-късно. Спекулациите относно неговия автор варират от Аполос през 1-ви век до Стафан през 16. Най-вероятно той ще остане неизвестен. Има още

Нужна ли е църковната история?


НАИСТИНА ЛИ ТРЯБВА ДА ЧЕТА ЦЪРКОВНА ИСТОРИЯ?

интервю с Томас Оден

В. Защо е важно да се четат църковните отци?

О. Повечето от текстовете в библията са били многократно и изчерпателно коментирани през първия век на християнската история. През този период както свещеници така и миряни усилено са изучвали библията. Проповядването е било основано върху СЗ и апостолското свидетелство. На практика, по-голямата част от моделите за проповядване в наше време са рефлексии на предишни модели на проповядване. Дори ако тези хора не са имали някаква особена мъдрост (каквато аз вярвам, че те са имали) те със сигурност са оказали голямо влияние върху нас. Това определено е една причина да ги изучаваме. Има още

Преоткриване на патристичната мъдрост


ТОГАВА И СЕГА: ПРЕОТКРИВАНЕ НА ПАТРИСТИЧНАТА МЪДРОСТ

от Томас Оден

Тогава и сега има конкретно автобиографично значение: „Тогава“ е свързано с периода на личното ми развитие преди да се срещна с и да се потопя в изучаването на екуменическите събори и приеманите от всички водещи древни егзегети. „Сега“ представлява случилото се след тази променяща среща в средата на 70-те години. „Общоприети егзегети“ са Атанасий, Василий, Григорий, Назиански и Златоуст на изток и Амброзий, Йероним, Августин и Григорий Велики на запад.

Без да преувеличим риторично различията между тогава и сега оформени от сегашното ми виждане моето намерение е да опиша основните промени без да им позволявам да умрат от една смърт на хиляди квалификации. Аз не съм изоставил своя предишен социален идеализъм, а съм го извел до едно по-инклузивно разбиране на историята и човечеството. Има още

Дидахе или учението на дванадесетте апостоли


Д И Д А Х Е
или
учение на дванадесетте апостоли

pergament.jpg

Учението на Господа (предложено) на народите чрез дванадесетте апостоли.
I.
1. Има два пътя, един на живота и един на смъртта; но между двата пътя има голяма разлика.
2. И така, пътят на живота е този: първо – да обичаш Бога, Който те е създал, второ – своя ближен както самия себе си; всичко обаче, което не желаеш да ти се случи и ти не го прави другиму.
3. А поуката от тия думи е следната: Благославяйте ония, които ви проклинат и се молете за вашите врагове, а за вашите гонители постете. Защото каква благост проявявате ако обичате ония, които ви обичат? Не правят ли това и езичниците? Вие, обаче, трябва да обичате ония, които ви ненавиждат и не ще имате враг.
4. Въздържайте се от плътски и телесни похоти! Ако някой ти удари плесница по дясната страна обърни му и другата и ще бъдеш съвършен. Ако някой те кара (да извървиш) една миля извърви с него две. Ако някой вземе наметката ти, дай му и ризата; ако някой ти вземе твоето не си го искай назад; нито пък можеш.
5. Дай на всекиго, който те моли и не (си го) искай обратно; защото Отец желае от неговите дарове да бъдат дарен всички Блажен е – съгласно заповедта – даващият, защото е без грях; но горко на вземащия! Собствено, ако нуждаещ вземе, ще е без грях; но който няма никаква нужда (а взема), трябва да представи оправдание, защо е взел и за каква цел. Поставен на тясно, той ще бъде изпитван за онова, що е сторил, и няма да излезе оттам, докато не възвърне и последната стотинка.
6. Но и затова именно е казано: Нека се изпоти милостинята ти в твоята ръка докато узнаеш на кого даваш. Има още

За Любовта към Бога


ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БОГА

от св. Бернар от Клевро

bernard.jpg

ПОСВЕЩЕНИЕ

На знаменития господар Хаймерик, кардинал дякон на Римската църква и канцлер: Бернар, наречен абат на Клевро желае дълъг живот и достойна смърт в Господа.

До този момент Вие желаехте да се моля за Вас, а не да Ви дам разрешението на проблема, макар че аз смятам себе си недостатъчен за нито едно от двете. Моето занимание, ако не и моите думи, показва това. И да кажа истината, липсват ми усърдието и способностите, които са от най-голяма важност. Все пак аз се радвам, че Вие отново се обърнахте към мен за духовен съвет вместо да се занимавате със светски въпроси: бих желал единствено да бяхте намерили някой по-добре подготвен. Все пак и ученият и простият дават еднакво извинение и човек не би могъл да каже дали това произлиза от скромност или от невежество докато не стане видно покорството на поставената задача. И така, вземете от моята бедност това, което мога да Ви дам, за да не би по причина на своето мълчание да изглежда, че се правя на философ. Не обещавам да отговоря на другите въпроси, които бихте могли да повдигнете. Този, за любовта към Бога, аз ще разгледам така както Той ме е научил понеже той е най-сладкият, трябва да се разглежда най-внимателно и ще бъде от най-голяма полза. Останалите запазете за някой по-мъдър човек. Има още