Катехизисни поучения – 19


Четиринадесето огласително слово – 2

от Кирил Йерусалимски

index Има още

Реклами

39 пасхално послание на Атанасий Александрийски и новозаветния канон


 

от Атанасий Александрийски

ikone_athanasius_von_alexandria

Атанасий, епископ на Александрия, е известен най-вече като непримирим борец с арианската ерес и защитник на Никейската вяра. По-малко известно е, че той е първият в историята на църквата, който изрежда книгите на Новия Завет такива каквито ги познаваме днес в нашите Библии. Разбира се, всички тези книги са били не само добре познати много по-рано, но и повсеместно използвани от християните. В същото време обаче чак до 4 век е съществувала известна несигурност кои книги трябва да бъдат приемани като боговдъхновени и кои единствено като полезни за четене в църквата. Всички по-ранни достигнали до нас списъци или добавят или пропускат някои книги. Освен това, както става ясно и от писмото на Атанасий, съществувал и голям брой книги, които не били нито боговдъхновени, нито дори полезни, а се отклонявалисе от християнската вяра. Тъй като не съществувал официално приет списък опасността редовите християни да бъдат заблудени от тях била значителна. Точно за да предпази вярващите Атанасий изпраща свой списък – първият, който включва това, което впоследствие се утвърждава като новозаветен канон.     

Следва писмото на Атанасий с някои съкращения. Има още

Катехизисни поучения – 18


Четириринадесето огласително слово – 1

от св. Кирил Ерусалимски

index

за думите: И възкръсна от мъртвите на третия ден, и се възнесе на небесата, и седна отдясно на Отца

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах…че биде възкресен на третия ден според писанията ” (1 Коринтяни 15:1-4) Има още

Катехизисни поучения – 17


Тринадесето огласително слово – 2

от св. Кирил Ерусалимски

index

21. Началото на знаменията при Мойсей били кръвта и водата, последните знамения на Исус били същите. Първо Мойсей променил реката в кръв, а последно от страната на Исус потекли кръв и вода. Това вероятно било свързано с двете речи, на тези, който го осъдили и другата, която викала срещу Него, или поради вярващите и невярващите. Понеже Пилат казал: „Аз съм чист” и измил ръцете си с вода. А тези, които викали среу Него казали: „Кръвта Му да бъде върху нас” (Матей 27:24-25): оттук били следователо двете от ребрата Му, водата, вероятно за тези, които Го осъдили, а за тези, които викали срещу Него, кръвта. И отново това може да бъде разбирано и по друг начин: кръвта за евреите и водата за християните: понеже върху тях като престъпници идва осъждението за кръвта, но за тези, кото сега вярват спасението, което е чрез вода. Понеже нищо не било направено без смисъл. Отците ни, които писали бележки са дали друго значение на това. Понеже тъй като в евнагелието силата на славното кръщение е двустранна, едната, която се дава посредством вода и просвещение, а втората на светите мъченици в гоненията, чрез собствената им кръв, затова от тази спасителна страна потекли кръв и вода (Йоан 19:34), за да потвърдят благодатта на изповедта направена за Христос било чрез водата в кръщението било чрез мъченичество. Има и друга причина да споменаваме страната. Жената, която била направена от страната довела до греха, но Исус, Който дошъл, за да даде еднаква благодат и на мъжа и на жената бил прободен от страната заради жената, за да може да отмахне греха. Има още

Катехизисни поучения – 16


Тринадесето огласително слово – 1

от Св. Кирил Ерусалимски

index

За думите Разпънат и погребан

„Кой е повярвал известието ни и на кого се е открила мишцата Господна. Той беше воден като агне на клане” (Исая 53:1,7) Има още

Катехизисни поучения – 14


Дванадесето огласително слово – част 1

от св. Кирил Ерусалимски

index

За думите се въплъти и стана човек

И Господ говори още на Ахаза, казвайки: Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе. Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа. И Исаия рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†. (Исая 7:10-14) Има още

Апофатичния изток срещу схоластичния запад…или – 2


АПОФАТИЧНИЯ ИЗТОК СРЕЩУ СХОЛАСТИЧНИЯ ЗАПАД…ИЛИ?

от Маркъс Плестид

Dr.Plested2013_001

Палама се явява наследник на тази дълга традиция на византийската схоластика също толкова колкото е наследник и на по-ранната патристична традиция и на цялата мистична, апофатична и монашеска постройка на християнския изток. Хвален за своето познание на Аристотел в младостта си и обучаван в логиката от самият Теодор Метохитес[1] Палама черпи от това философско познание в своя спор с Варлаам от Калабрия, първият от серията сериозни критици на практиките и вярванията на исихаските атонски монаси. Спорът започнал не относно молитвени техники или видението за божествената светлина, а за правилното приложение на Аристотел. Вземайки повод от богословският агноистицизъм на Варлаам (изразен в един анти-латински контекст) Палама утвърждава с ясно аристотелови термини превъзходството на аподиктичните (демонстративни) аргументи в областта на богословието[2]. Палама със сигурност напада философията с най-цветисти изрази когато тя е отстранена от нейното подчинено място, но я прегръща с готовност когато е правилно поставена в служба на богословието[3]. Има още

Апофатичния изток срещу схоластичния запад….или – 1


АПОФАТИЧНИЯ ИЗТОК СРЕЩУ СХОЛАСТИЧНИЯ ЗАПАД…ИЛИ[1]

от Маркъс Плeстид

Dr.Plested2013_001

Друг начин, по който обичайно е представяна опозицията между изтока и запада е чрез термините на методологическа несъвместимост. Герхард Подскалски e основен изразител на тази конкретна дихотомия. За Подскалски триумфът на паламизма представлява премахването на разума и поражение на всякакъв систематичен или дори последователен подреден подход към богословието. Византийското богословие става в най-добрият случай един ad hoc отговор на конкретни проблеми основани на монашески опит. Най-общо то се състои само в малко повече от събиране на патристични свидетелства, които често генерират патриотични твърдения свързани с националната идентичност. Изправени пред по-сложната латинска богословска традиция византийците имат пред себе си единствено две възможности: удивена почуда или пълно отхвърляне[2].   Има още

Диалог с Трифон – 50


Глава 50

От Исая е доказано, че Йоан е предтеча на Христос

от Юстин Мъченик

И Трифон каза: „Струва ми се, че ти си влизъл в голям спор с мнозина за всички неща, които изследваме и затова си напълно готов да отговориш на поставените ти въпроси. Отговори ми тогава, първо, как можеш да покажеш, че има друг Бог освен Творецът на всичко и след това ще покажеш (по-нататък) че Той приел да се роди от девата.”

Аз отговорих: „Позволи ми първо да цитирам някои текстове от пророк Исая, които говорят за служението на предтечата извършено от Йоан Кръстител и пророкът пред нашият Господ Исус Христос.”

„Позволявам,” каза той.

Тогава аз казах: „Исая пророкува следното за Йоан предтеча: „Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност?” (Исая 39:8). И „Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог. Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове. Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле; И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това. Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? – Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят; Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева! Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века. и, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог! Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него. Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите. Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни? Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил? С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума? Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига. Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне. Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! За празнота.(Исая 40:1-17).

Диалог с Трифон – 49


Глава 49

На тези, които отричат, че Илия все още не е дошъл той отговаря, че той е предвестника на първото идване

от Юстин Мъченик

И Трифон каза: „Тези, които твърдят, че Той бил човек, че бил помазан чрез избиране и тогава станал Христос, ми се струва, че казват нещо по-вероятно от вас, които настоявате на мнението, което ти изказа. Понеже ние всички очакваме, че Христос ще бъде човек (роден) от човек и че когато дойде Илия ще Го помаже. Ако този човек е Христос Той със сигурност би бил човек (роден) от човек, но от обстоятелството, че Илия все още не е дошъл аз заключавам, че този човек не е Той (Христос).”

Тогава аз го попитах: „Не казва ли Писанието в книгата на Захария, че Илия ще дойде преди великият и ужасен ден Господен? (Малахий 4:5).”

И той отговори: „Със сигурност казва.”

„Тогава ако Писанието те принуждава да признаеш, че ще се случат две идвания на Христос – едното, в което Той се явява страдащ, обезчестен и без красота, но другото, в което ще дойде славен и съдия на всички, както беше показано в много от вече цитираните пасажи – не трябва ли да предположим, че Божието слово е прогласило, че Илия ще бъде предвестник на великият и ужасен ден, т.е. на Неговото второ идване?”

„Наистина,” отговори той.

„И според това, нашият Господ в Своето учение,” продължих аз, „прогласил, че именно това ще се случи, казвайки, че Илия трябва също да дойде. И ние знаем, че това ще стане когато нашият Господ Исус Христос дойде в слава от небето. Първото Му идване Господния Дух, Който бил в Илия, предшествал като глашатай в (лицето на) Йоан, един пророк от вашият народ, след когото сред вас не се е появил никой пророк. Той викал, когато застанал при реката Йордан: „Аз ви кръщавам във вода за покаяние, но ще дойде Оня, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа обущата, Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му и той здраво ще очисти лозето си и ще събере живото в житницата, но плявата ще изгори в неугасим огън” (Матей 3:11-12). Същият този пророк вашият цар Ирод хвърлил в тъмница. И когато празнувал рожденият си ден и племенницата на същият Ирод чрез танца си му угодила той й казал да иска каквото ще. Майката на девицата я подучила да поиска главата на Йоан, който бил в тъмницата. И след като поискала това (Ирод) изпратил и заповядал главата на Йоан да бъде донесена на блюдо. Затова също Христос казал (когато бил) на земята, на тези, които казвали, че Илия трябва да дойде преди Христос: „Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха.” (Матей 17:12). И е писано: „Тогава учениците разбраха, че Той говореше за Йоан.””

И Трифон каза: „Това също ми изглежда невероятно, а именно, че пророческия Божи Дух, Който бил в Илия е бил и в Йоан.”

На това аз отговорих: „Не мислиш ли, е същото се случило по времето на Исус син Навин, който приел водителството на людете след Мойсей, когато на Мойсей му било заповядано да положи ръце на Исус и Бог му казал: „Аз ще взема от духа, който е в теб и ще го положа на него[1]?”

И той каза: „Със сигурност.”

„Така както,” казах аз „докато Мойсей все още бил сред тях Бог взел духът, който бил в Mойсей и го положил на Исус така Бог бил в състояние да направи (духът) на Илия да дойде в Йоан, за да може както Христос в Своето първо идване се явил безславен така и първото явление на духа, който винаги остава чист в Илия[2], подобно на този на Христос, да може да бъде безславно. Понеже Господ казва, че Той ще воюва против Амалик със скрита ръка и ти няма да отречеш, че Амалик паднал. Но ако е казано, че единствено при славното идване на Христос ще се води война с Амалик, колко велико ще е изпълнението[3] на Писанието, което казва: „Бог ще воюва против Амалик със скрита ръка.” Ти можеш да разбереш, че скритата сила на Бога била в разпънатият Христос, пред Когото демоните и всички началства и власти на земята треперят.”

[1] Числа 11:17 говори за 70 старейшини. Юстин бърка казаното тук в Числа с Числа 27:18 и Втор. 39:9.

[2] Идеята, че Илия не се разделя като личност. Той остава същият след както и преди духът да бъде взет и даден на Йоан.

[3] Буквално „плодът”

Диалог с Трифон – 48


Глава 48

Преди да бъде доказана божествеността на Христос той (Трифон) желае да бъде показано, че Той е Христос

от Юстин Мъченик

И Трифон каза: „Ние чухме какво мислиш по тези въпроси. Продължи темата оттам откъдето я прекъсна и я доведи докрай. Понеже част от това на мен ми се струва парадоксално и напълно невъзможно да бъде доказано. Понеже когато ти казваш, че този Христос е съществувал като Бог преди вековете, че след това е приел да се роди и да стане човек и все пак не човек от човек, това (твърдение) ми се струва не само парадоксално, но също и глупаво.”

На това аз отговорих: „Зная, че твърдението наистина изглежда парадоксално особено за тези от твоят народ, които никога не желаят да разберат или да вършат (изискванията) на Бога, но (са готови да вършат) тези на своите учители както е казал Бог (ср. Исая 29:13). Сега Трифоне, моето доказателство, че този човек е Божият Христос няма да падне дори ако не успея да докажа, че преди това Той е съществувал като Син и Творец на всичко, бивайки Бог и родил се като човек от девата. Но тъй като аз със сигурност доказах, че този човек е Божият Христос, Който и да е Той, дори ако не съм доказал Неговото предсъществуване и решението Му да се роди като човек със страсти подобни на нашите, имайки тяло, според волята на Отца; единствено в тази последна точка може справедливо да се каже, че аз съм сгрешил, но не и да се отрича, че Той е Христос, макар да изглежда, че Той се е родил като човек от човек и (нищо повече от това) да не бъде доказано освен, че Той е станал Христос чрез избиране. Понеже има някои, приятели,” казах аз, „от нашият народ, които признават, че Той е Христос, но твърдят, че е човек от човек, с които аз не съм съгласен нито пък бих могъл дори ако тези, които сега имат мнение подобно на моето направят това[1]. Тъй като ние сме наставени от Самият Христос да не вярваме на човешки учения, но на тези прогласявани от благословените пророци и научени от Него.”

[1] Или „нито мнозина от тези, които са на моето мнение мислят така.”

Диалог с Трифон – 47


Глава 47

Юстин говори за християните, които пазят закона. Не малко католици правят обратното

от Юстин Мъченик

И Трифон отново попита: „Но ако някой, знаейки, че това е така, след като разпознае, че този човек е Христос, повярва и Му се е покори, все пак пожелае да пази тези (постановления), ще се спаси ли?”

И аз казах: „Според мен, Трифоне, той ще се спаси, ако не се опитва по всякакъв начин да убеждава другите – имам в предвид езичниците, които са били обрязани от греха от Христос – да пазят същите неща като него, казвайки им, че няма да се спасят освен ако не правят така. Това ти сам направи в нашият разговор когато ми каза, че аз няма да се спася освен ако не пазя тези наредби.”

Тогава той отговори: „Защо каза: „Според мен, такъв човек ще се спаси” освен ако няма някои, които твърдят, че такива няма да се спасят?”

„Има такива хора, Трифоне,” отговорих аз, „и те не приемат никакво общение нито оказват гостоприемство на подобни хора. Но аз не съм съгласен с тях. Но ако някои, поради слабост на ума, желаят да пазят подобни наредби като дадени от Мойсей, от които те очакват някаква добродетел, но за които ние вярваме, че са били дадени поради закоравяването сърцата на людете, заедно с тяхната надежда в Христос, и (желаят да изпълняват) вечните и естествени дела на праведност и благочестие и все пак са избрали да живеят с християните и верните, както казах преди, без да ги убеждават нито да се обрязват като самите тях нито да пазят съботата, нито да пазят някакви други подобни церемонии, тогава аз смятам, че трябва да се обединим с тях и да се държим във всичко с тях като към сродници и братя. Но ако, Трифоне,” продължих аз, „някои от вашият народ, които казват, че вярват в този Христос, принуждават тези езичници, които вярват в този Христос да живеят във всяко отношение според законът на Мойсей или избират да не общуват близко с тях, аз по подобен начин не одобрявам действията им. Но аз вярвам, че дори и тези, които са били убедени от тях да пазят законовите постановления заедно с тяхната изповед на Бога в Христос, вероятно ще се спасят. И аз мисля, по-нататък, че хората, които са изповядали и познали, че този човек е Христос и все пак са се върнали поради някаква причина към диспенсацията на закона и са отрекли, че този човек е Христос и не се покаят преди смъртта си по никакъв начин няма да бъдат спасени. Освен това аз смятам, че тези от Авраамовото потомство, които живеят според закона и не повярват в този Христос преди смъртта си по подобен начин няма да се спасят и особено тези, които са проклели и продължават да проклинат в синагогите същият този Христос и всичко, чрез което те могат да получат спасение и да избегнат огъня. Понеже добротата и дълготърпението на Бога и Неговите неизследими съкровища правят праведен и безгрешен човекът, който, както казва Езекиил (Езекиил 33:11-20), се е покаял от греховете и вменяват за неправеден, грешен и нечист човекът, който се отклонява от благочестието и правдата заради неправда и безбожие. Затова нашият Господ Исус Христос казва: „В каквото ви намеря в това и ще ви съдя[1].”

[1] Това не е точен цитат от никое канонично евангелие. Ср. Йоан 12:47-48. Възможно е Юстин да цитира неканонична книга или запазено устно предание на думи на Христос.

Диалог с Трифон – 46


Глава 46

Трифон пита дали човек, който сега пази закона ще бъде спасен. Юстин доказва, че това не допринася с нищо за праведността

от Юстин Мъченик

„Но ако някой, дори сега, желае да живее като пази постановленията дадени от Мойсей и все пак да вярва в този Исус, Който бил разпънат, признавайки Го за Божият Христос и че на Него е дадено да бъде единствен Съдия на всички и че Негово е вечното царство, може ли той също да се спаси?” ме попита той.

И аз отговорих: „Нека да помислим за това заедно, може ли човек да опази всички Мойсееви заповеди?”

И той отговори: „Не. Понеже ние знаем, както ти каза, че не е възможно навсякъде да се жертва пасхалното агне или да се принасят овце приготвени за празника; или накратко (да се принесат) всичките приноси.”

И аз казах: „Кажи (ми) тогава сам, моля те, някои неща, които могат да бъдат спазени. Понеже ти ще се убедиш, че макар човек да не може да спази или да извърши вечните[1] заповеди той със сигурност може да се спаси.”

Тогава той отговори: „Да пази съботата, да спазва месеците и да се умие ако се допре до нещо забранено от Мойсей или след сексуално сношение.”

И аз казах: „Мислиш ли, че Авраам, Исаак, Яков, Ной и Йов, и всички останали преди или след тях в еднаква степен праведни, също Сара, жената на Авраам, Ребека, жената на Иссак, Рахил, жената на Яков и Лия, и всички останали до майката на верният служител Мойсей, които не са пазили никоя от тези (заповеди) ще се спасят?”

И Трифон отговори: „Не са ли били обрязани Авраам и потомците му?”

И аз казах: „Зная, че Авраам и потомците му са били обрязани. Причината да им бъде дадено обрязването аз изложих подробно. И ако вече казаното не те е убедило нека отново да изследваме въпроса. Но ти знаеш, че до Мойсей никой праведник не е пазил никой от тези ритуали, за които ние говорим или приемал заповед да ги спазва, освен обрязването, което започва от Авраам.”

И той отговори: „Ние знаем това и приемаме, че те са спасени.”

Тогава аз отговорих: „Ти приемаш, че Бог чрез Мойсей ви е дал всички заповеди поради закоравяването на сърцата на людете, за да може, чрез големият им брой да държите постоянно и във всяко действие Бога пред очите си и никога да не започвате да действате неправедно или нечестиво. Понеже Той ви е заповядал да сложите около себе си ресни от морава прежда (Числа 15:38), за да не забравяте Бога. И Той ви е заповядал да носите филактерии (Втор. 6:6), определени знаци, които вие смятате за свети, гравирани на много тънък пергамент, подбуждайки ви по този начин всякога да мислите за Бога като в същото време ви убеждават, че в сърцето си вие дори бегло не помните Божието поклонение. Но дори и такива все пак не сте се отвърнали от идолопоклонството. Понеже във времето на Илия когато (Бог) преброил числото на тези, които не били преклонили каляно пред Ваала, Той казал, че числото било 7000. И в Исая Той ви укорява, че принасяте децата си на идолите. Но ние, понеже отказваме да принасяме на тези, на които от древността сме привикнали да принасяме, сме наказвани сурово и се радваме в смъртта – като вярваме, че Бог ще ни възкреси чрез Исус Христос и ще ни направи нетленни и непокътнати и безсмъртни. И ние знаем, че заповедите дадени поради закоравяването на сърцата на людете не допринасят с нищо за вършене на правда и благочестие.”

[1] Вечни т.е. според разбирането на евреите

Диалог с Трифон – 44


Глава 44

Евреите напразно си обещават спасение, което не могат да получат освен чрез Христос

от Юстин Мъченик Има още

Катехизисни поучения – 13


Единадесето огласително слово

от св. Кирил Ерусалимски

index

За думите единороден от Отца, роден от Отца преди всички векове, чрез Когото е направено всичко

Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,в края на тия дни говори нам чрез Сина” (Евреи 1:1-2) Има още

Диалог с Трифон – 40


Глава 40

Той се връща към Мойсеевитe закони и доказва, че те били предобрази на нещата отнасящи се до Христос.

от Юстин Мъченик Има още

Диалог с Трифон – 39


глава 39

Евреите мразят християните, които вярват това. Колко велика е разликата между тях!

от Юстин Мъченик Има още

Диалог с Трифон – 38


Глава 38

Евреите се дразнят понеже Христос е почитан. Юстин потвърждава, че това е казано за Него от Псалм 95

от Юстин Мъченик Има още

Диалог с Трифон – 33


Глава 33

от Юстин Мъченик
Псалм 110 не е казан за Езекия. Той доказва, че Христос първо е бил смирен и след това славен.

Има още

Диалог с Трифон – 32


Глава 32

от Юстин Мъченик
Трифон възразява, че Христос е описан като славен от Данаил, Юстин разграничава двете идвания

Има още

Диалог с Трифон – 31


Глава 31

от Юстин Мъченик
Ако силата на Христо сега е толкова велика колко по-велика ще е при второто Му идване

Има още