Катехизисни поучения – 19


Четиринадесето огласително слово – 2

от Кирил Йерусалимски

index Има още

Реклами

39 пасхално послание на Атанасий Александрийски и новозаветния канон


 

от Атанасий Александрийски

ikone_athanasius_von_alexandria

Атанасий, епископ на Александрия, е известен най-вече като непримирим борец с арианската ерес и защитник на Никейската вяра. По-малко известно е, че той е първият в историята на църквата, който изрежда книгите на Новия Завет такива каквито ги познаваме днес в нашите Библии. Разбира се, всички тези книги са били не само добре познати много по-рано, но и повсеместно използвани от християните. В същото време обаче чак до 4 век е съществувала известна несигурност кои книги трябва да бъдат приемани като боговдъхновени и кои единствено като полезни за четене в църквата. Всички по-ранни достигнали до нас списъци или добавят или пропускат някои книги. Освен това, както става ясно и от писмото на Атанасий, съществувал и голям брой книги, които не били нито боговдъхновени, нито дори полезни, а се отклонявалисе от християнската вяра. Тъй като не съществувал официално приет списък опасността редовите християни да бъдат заблудени от тях била значителна. Точно за да предпази вярващите Атанасий изпраща свой списък – първият, който включва това, което впоследствие се утвърждава като новозаветен канон.     

Следва писмото на Атанасий с някои съкращения. Има още

Катехизисни поучения – 18


Четириринадесето огласително слово – 1

от св. Кирил Ерусалимски

index

за думите: И възкръсна от мъртвите на третия ден, и се възнесе на небесата, и седна отдясно на Отца

Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах…че биде възкресен на третия ден според писанията ” (1 Коринтяни 15:1-4) Има още

Катехизисни поучения – 17


Тринадесето огласително слово – 2

от св. Кирил Ерусалимски

index

21. Началото на знаменията при Мойсей били кръвта и водата, последните знамения на Исус били същите. Първо Мойсей променил реката в кръв, а последно от страната на Исус потекли кръв и вода. Това вероятно било свързано с двете речи, на тези, който го осъдили и другата, която викала срещу Него, или поради вярващите и невярващите. Понеже Пилат казал: „Аз съм чист” и измил ръцете си с вода. А тези, които викали среу Него казали: „Кръвта Му да бъде върху нас” (Матей 27:24-25): оттук били следователо двете от ребрата Му, водата, вероятно за тези, които Го осъдили, а за тези, които викали срещу Него, кръвта. И отново това може да бъде разбирано и по друг начин: кръвта за евреите и водата за християните: понеже върху тях като престъпници идва осъждението за кръвта, но за тези, кото сега вярват спасението, което е чрез вода. Понеже нищо не било направено без смисъл. Отците ни, които писали бележки са дали друго значение на това. Понеже тъй като в евнагелието силата на славното кръщение е двустранна, едната, която се дава посредством вода и просвещение, а втората на светите мъченици в гоненията, чрез собствената им кръв, затова от тази спасителна страна потекли кръв и вода (Йоан 19:34), за да потвърдят благодатта на изповедта направена за Христос било чрез водата в кръщението било чрез мъченичество. Има и друга причина да споменаваме страната. Жената, която била направена от страната довела до греха, но Исус, Който дошъл, за да даде еднаква благодат и на мъжа и на жената бил прободен от страната заради жената, за да може да отмахне греха. Има още

Катехизисни поучения – 16


Тринадесето огласително слово – 1

от Св. Кирил Ерусалимски

index

За думите Разпънат и погребан

„Кой е повярвал известието ни и на кого се е открила мишцата Господна. Той беше воден като агне на клане” (Исая 53:1,7) Има още

Катехизисни поучения – 14


Дванадесето огласително слово – част 1

от св. Кирил Ерусалимски

index

За думите се въплъти и стана човек

И Господ говори още на Ахаза, казвайки: Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе. Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа. И Исаия рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}†. (Исая 7:10-14) Има още

Апофатичния изток срещу схоластичния запад…или – 2


АПОФАТИЧНИЯ ИЗТОК СРЕЩУ СХОЛАСТИЧНИЯ ЗАПАД…ИЛИ?

от Маркъс Плестид

Dr.Plested2013_001

Палама се явява наследник на тази дълга традиция на византийската схоластика също толкова колкото е наследник и на по-ранната патристична традиция и на цялата мистична, апофатична и монашеска постройка на християнския изток. Хвален за своето познание на Аристотел в младостта си и обучаван в логиката от самият Теодор Метохитес[1] Палама черпи от това философско познание в своя спор с Варлаам от Калабрия, първият от серията сериозни критици на практиките и вярванията на исихаските атонски монаси. Спорът започнал не относно молитвени техники или видението за божествената светлина, а за правилното приложение на Аристотел. Вземайки повод от богословският агноистицизъм на Варлаам (изразен в един анти-латински контекст) Палама утвърждава с ясно аристотелови термини превъзходството на аподиктичните (демонстративни) аргументи в областта на богословието[2]. Палама със сигурност напада философията с най-цветисти изрази когато тя е отстранена от нейното подчинено място, но я прегръща с готовност когато е правилно поставена в служба на богословието[3]. Има още

Апофатичния изток срещу схоластичния запад….или – 1


АПОФАТИЧНИЯ ИЗТОК СРЕЩУ СХОЛАСТИЧНИЯ ЗАПАД…ИЛИ[1]

от Маркъс Плeстид

Dr.Plested2013_001

Друг начин, по който обичайно е представяна опозицията между изтока и запада е чрез термините на методологическа несъвместимост. Герхард Подскалски e основен изразител на тази конкретна дихотомия. За Подскалски триумфът на паламизма представлява премахването на разума и поражение на всякакъв систематичен или дори последователен подреден подход към богословието. Византийското богословие става в най-добрият случай един ad hoc отговор на конкретни проблеми основани на монашески опит. Най-общо то се състои само в малко повече от събиране на патристични свидетелства, които често генерират патриотични твърдения свързани с националната идентичност. Изправени пред по-сложната латинска богословска традиция византийците имат пред себе си единствено две възможности: удивена почуда или пълно отхвърляне[2].   Има още

Катехизисни поучения – 13


Единадесето огласително слово

от св. Кирил Ерусалимски

index

За думите единороден от Отца, роден от Отца преди всички векове, чрез Когото е направено всичко

Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,в края на тия дни говори нам чрез Сина” (Евреи 1:1-2) Има още

Катехизисни поучения – 12


Десето огласително слово

от св. Кирил Ерусалимски

index

И в един Господ Исус Христос

Понеже ако и да има много богове било на небето или на земята; все пак за нас има само един Бог Отец от Когото е всички и ние в Него и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всички и ние чрез Него” (1 Коринтяни 8:5-6)

1. Тези, които са били научени да вярват „в един Бог Отец Всемогъщи” трябва сущо да вярват и в Неговият Единороден Син. Понеже „който отрича Сина няма и Отца” (1 Йоан 2:23). „Аз съм вратата” (Йоан 10:9), казва Исус „никой не дохожда при Отца освен чрез Мене” (Йоан 14:6). Понеже ако отричаш Вратата знанието за Отца е затворено за теб. „Никой не познава Отца освен Синът и този, на когото Синът Го открие.” (Матей 11:27). Понеже ако отричаш Този, Който открива оставаш в невежество. Има едно изречение в евангелието, което казва: „Който не вярва в Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.” (Йоан 3:36). Понеже Отец се гневи когото Синът бива отхвърлян. За един цар е обида дори когато някой от войниците му е обиждан. А когато бъде обиден някой от благородните му началници тогава гневът му нараства твърде много. Но ако някой постави под съмнение самият единороден син на царя, кой ще примири бащиният гняв заради единородният му син? Има още

Катехизисни поучения -11


Девето огласително слово

За думите: Творец на небето и земята и на всичко видимо и невидимо

от св. Кирил Ерусалимски

index

Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи? Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.” (Йов 38:2-3)

1. Да гледаме на Бога с плътки очи е невъзможно, понеже нетленното не може да бъде видяно с телесен поглед и Еднитодният Син на Самият Бог свидетелствува казвайки: „Никой никога не е видял Бога” (Йоан 1:18). Понеже ако според това, което е писано в Езекиил някой смята, че Езекиил Го е видял нека все пак да чуе каво казва Писанието: „Видя подобието на Божията слава” (Езекиил 1:28). Не самият Господ, а „подобието на Неговата слава” и не самата слава, такава каквато е. И когато той вижда просто „подобието на славата Му” а не самата слава той пада на земята от страх. Ако видът на подобието на славата носи страх и ужас на пророците всеки, който се опита да види Самият Бог неминуемо би изгубил живота си според думите: „Не е възможно човек да види лицето Ми и да остане жив” (Изход 33:20). Поради тази причина Бог в Своята голяма милост растлал небето като завеса за Своята истинска божественост, за да не погинем ние. Тези думи не са мои, а на пророка: „Ако би раздрал небето планините биха затрепеили от вида Ти и биха се стопили.” (Исая 64:1 LXX). И защо се чудиш, че Езекиил паднал виждайки „подобието на славата”? когато и Данаил при вида на Гавраил, макар той да бил Божий служител, веднага се разтреперил и паднал на лицето си и макар да бил пророк не посмял да му отговори докато ангелът не се превърнал в подобие на човешки син (Данаил 10:9,16,18). Ако изгледът на Гавраил донесъл трепет на пророците ако Бог беше видян какъвто е, нямаше ли всички да загинат? Има още

Синодално писмо до Антиохия


СИНОДАЛНО ПИСМО ДО АНТИОХИЯ

от св. Атанасий Александрийски

images

До нашите твърде желани, съслужители Евсевий, Луцифер, Астерий, Кимет и Анатолий,

Атанасий и епископите намиращи се в Александрия от Италия и Арабия, Египет и Либия; Евсевий, Астерий, Гейн, Агат, Амоний, Агатодемон, Драконт, Аделфий, Ермеон, Марк, Теодор, Анрей, Пафнутий, другият Марк, Зоил, Менес, Георий, Луций, Макарий и останалите, поздравяват всички в Христос.

Ние сме убедени, че бивайки служители на Христос и добри настойници вие сте способни да управлявате делата на църквата във всяко отношение. Но тъй като до нас достигна, че мнозина, които по-рано се бяха отделили от нас поради завист сега желаят мир, а мнозина други, скъсали своите отношения с безумните ариани, желаят нашето общение, на нас се видя добре да напишем на ваши благоволения това, до което самите ние и възлюбените Евсевий и Астерий сме достигнали: понеже вие сте наши възлюбени и наистина най-жеани съслужители. Ние се радваме на настъпилата промяна и се молим дори ако някой все още остава далеч от нас и е в съгласие с арианите той бързо да напусне тяхната лудост, така че в бъдеще всички човеци навсякъде да могат да кажат: „Един Господ, една вяра.” Понеже както казва псалмистът: „Колко е добро и угодно братя да живеят в единодушие.” Но нашето обиталище е църквата и нашият ум трябва да бъде един. Понеже така ние вярваме, че нашият Господ също ще обитава с нас, Който казва: „Ще се заселя сред тях и сред тях ще ходя” и „Ще обитавам тук понеже се наслаждавам в това.” Но какво се има в предвид под „тук” освен там където се проповядва една вяра и една религия? Има още

Катехизисни поучения – 10


Осмо огласително слово

Всемогъщ

от св. Кирил Ерусалимски

index

Великият, могъщият Бог, Мъдрият Господ и мощен в делата Си, великият Бог, Господ всемогъщ, Чието име е велико” (Еремия 39:18-19 LXX)

1. Чрез вярата в един Бог ние отсякохме погрешната вяра в много богове използвайки я като щит срещу гърците и всяка противяща се сила на еретиците; и добавяйки В един Бог-Отец ние се опъличхме срещу обрязаните, които отричат единородния Син. Понеже както беше казано вчера, дори преди да обясним вярата в нашия Господ Исус Христос ние веднага я направихме явна, като казахме Отецът т.е. Той е Отец на Син: така че докато разбираме какъв е Бог ние разбрахме, че Той има Син. Но към тези имена ние също така добавяме, че Той е Всемогъщ; и ние утвърждаваме това поради гърците и евреите заедно и всички еретици. Има още

Катехизисни поучения – 9


Седмо огласително слово

Отец

от Кирил Ерусалимски

index

Затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос], от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята,” (Ефесяни 3:14-15) Има още

Катехизисни поучения-7


ШЕСТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО -1

За единството на  Бога. За „Вярвам в един Бог”

от Кирил Ерусалимски

index

Те всички ще се посрамят и смутят; Те всички ще си отидат засрамени, които работят идоли.  А Израил ще се спаси чрез Господа с вечно спасение; Вие няма да се посрамите нито да се смутите до вечни времена. (Исая 45:16-17) Има още

Катехизисни поучения-6


ПЕТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За вярата

от Кирил Йерусалимски

index

А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.  Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.(Евреи 11:1-2) Има още

Kатехизисни поучения – 5


ЧЕТВЪРТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За десетте точки на учението

 от Кирил Ерусалимски

index

Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа(Колосяни 2:8) Има още

Катехизисни поучения – трето


ТРЕТО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За кръщението

 от Кирил Ерусалимски

index

Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?  Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот” (Римляни 6:3-4)

1. „Радвай се небе и весели се земльо” (Псалм 97:11) заради тези, които са поръсени с исоп и очистени с духовен[1] исоп, заради силата на Този, на Когото при Неговите страдания било предложено питие от исоп и тръстика[2]. И докато небесните сили се радват нека душата, която ще се съедини с духовният Младоженец да се приготви. Понеже „глас” се чува „на един, който вика в пустинята: Пригитвете пътя за Господа” (Исая 50:3). Понеже това не е малко нещо, не е обикновено и безразлично единение по плът (σωμάτων),  но изборът на издирващият всичко Дух според вярата. Понеже женитбите и договорите на света не винаги са разумни; но където има богатство и красота так младоженеца бързо одобрява. Но тук няма красота на човека, а чиста съвест на душата; нито проклетият Мамон, а богатството на душата е благовестието. Има още

Катехизисни поучения – 2


ВТОРО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

За покаянието и прощението на греховете и за неприятеля

от Кирил Ерусалимски

index

 „Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него. Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре. Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее. Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?” (Езекиил 18:20-23)

1. Старшно нещо е греха и най-тежкото нещо за душата е прегрешението. То тайно прерязва сухожилията й и се превръща в причина за вечен огън; едно зло поради собсъвения избор на човека, едно потомство на волята. Понеже заради това, че греши със собствената си свободна воля пророка казва ясно на следното място: „А пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза” (Еремия 2:21)? Засаждането било добро, плодът дошъл от волята бил лош; следователно садящият е невинен, но лозата ще бъде изгорена с огън понеже била посадена за добро, а родила зло от самата себе си. „Понеже Бог,” според проповедникът, „направи всичко добро, но те изнамериха много измишления” (Екелесиаст 7:29). „Понеже сме Негово творение,” казва апостолът, „създадени за добри дела,  в които Бог отнапред ни е наредил да ходим” (Ефесяни 2:10). Така Творецът, бивайки добър, създал за добри дела; но творението се обърнало по своята собствена воля към нечестието. Тогава грехът е, както казахме, едно страшно зло, но не неизцелимо; страшно за този, който се прилепя към него, но лесно за изцеление за този, който чрез покаяние го сваля от себе си. Понеже представи се, че човек държи огън в ръката си; дотогава докато държи живите въглени той със сигурност ще се изгори, но ако пусне въглена, той също така ще отмахне и огъня заедно с него. Все пак ако някой смята, че няма да се изгори ако съгрешава, на него Писанието казва: „Може ли човек да държи огън в пазвата си и да не изгори дрехите си” (Притчи 6:27)? Понеже греха изгаря сухожилията на душата (и чупи духовните кости на ума и помрачава светлината на сърцето[1]). Има още

Катехизисни поучения – 1


ПЪРВО ОГЛАСИТЕЛНО СЛОВО

на светия отец Кирил

архиепископ Ерусалимски

index

Към просветлените, изговорено в Ерусалим като въвеждащо слово към тези, които пристъпват към кръщението

Прочит от Исая:

„Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си” (Исая 1:16) Има още

Катехизисни поучения – Въведение


КАТЕХИЗИСНИ ПОУЧЕНИЯ

Пролог към огласителните слова на нашия свет отец

Кирил, епископ Ерусалимски

index

1. Ароматът на благословението вече е върху вас, о, вие, които скоро ще бъдете просветени[1]: вие вече събирате духовни[2] цветя, за да носите небесни венци; ароматът на Светия Дух вече е вдъхнат върху вас. Вие вече сте се събрали в преддверието на царския дворец[3]; дано да бъдете въведени и вътре от Царя! Сега цветовете са се явили върху дърветата[4]; дано и плодовете им да се намерят съвършени! Дотук бяхте наставлявани за вашите имена, за призива да служите, за светилата на сватбената процесия[5] и за копнежа за небесно гражданство, за една добра цел и за надеждата тя да се изпълни. Понеже не лъже Този, Който казва: „всичко съдесйтва за добро на тези, които любят Бога.” Бог е изобилен в благодеянията и все пак очаква искреното желание на всеки човек; затова апостолът добавя и казва: „на тези, които са призовани според Неговото благо намерение” (Римл. 8:28). Честността на намерението те е направила призован: понеже ако тялото е тук, но не и умът това не би било от никаква полза. Има още

Апология на Атенагор – завършена


images

Атенагор (ок. 133-190) е църковен отец и апологет живял през втората половина на 2 век. Много малко се знае със сигурност за него освен това, че е бил атинянин (макар да не сме сигурни дали е родом оттам), философ и обърнат към християнството. От съдържанието на неговите творби някои предполагат, че Атенагор е бил платонист преди своето обръщение, но това не е сигурно.

1. Част 1

2. Част 2

3. Част 3

4. Част 4

Апология на Атенагор – 1 част


ЗАЩИТА НА ХРИСТИЯНИТЕ

от Атенагор Антински: философ и християнин

до императорите Марк Аврелий Аноний и Луций Аврелий Комод, завоеватели на Армения и преди всичко философи

Има още

Изповед на вярата


ИЗПОВЕД НА ВЯРАТА

(ExpositioFidei)

от Атанасий Велики

Вярвам в Бог, всемогъщия Отец, Създател на всичко видимо и невидимо, Kойто има Своето начало от Себе Си. И в едно единородно Слово, Мъдрост, Син, роден от Отца, без начало и вечно, Слово непроизнесено, нито помислено, нито отделило се от Съвършения, нито разделящо безстрастната Природа, нито емисия, но напълно съвършен Син, жив и мощен (Евреи 4:12), истински образ на Отца, равен по чест и слава. Заради това, казва той, “волята на Отца е както прославят Отца така да прославят и Сина” (Йоан 5:23): Бог истински от Бог истински, както казва Йоан в своето послание: “И ние сме в истинския, тоест в Неговият Син Исус Христос: това е истинския Бог и вечен живот” (1 Йоан 5:20): всемогъщ от всемогъщ. Защото всички неща, които Отца владее и държи, Сина по подобен начин владее и държи: цял от цялото, бивайки като Отца, както Господ казва: “който е видял Мен видял е Отца” (Йоан 14:9). Но Той е бил роден неизказано и неразбираемо защото “поколението Му, кой ще го изкаже” (Исая 53:8), с други думи, никой не може. Който, в края на вековете (Евреи 9:26) слязъл от лоното на Отца, взел от неопетнената девица Мария нашата човечност (ἄνθρωπον), Исус Христос, Когото Той предал по Собствената Му воля да страда за нас, както Господ казал: “Никой не отнеме живота ми. Аз имам силата да го дам и има силата да го взема отново” (Йоан 10:18). В тази човечност Той бил разпънат, и умрял за нас, и възкръснал от смъртта, и бил взет на небето, направен началото на пътищата за нас (Притчи 8:22), след като на земята ни показал светлина от мрака, спасение от грешките, живот от смъртта и влизане в рая, от който Адам бил изгонен и в който той отново влязъл чрез крадеца, както казва Господ: “Днес ще бъдеш с Мен в рая” (Лука 23:43), в който влязъл веднъж и Павел. (Той ни показал) също един път към небето където човечността на Господа, в която Той ще съди живите и мъртвите, влязла като предтеча за нас. По подобен начин ние вярваме също и в Светия Дух, Който изследва всички неща дори тайните Божии (1 Коринтяни 2:10) и проклинаме противните на това учения.

2. Понеже нито вярваме в един Син-Отец, както правят савелианите, наричайки Го от една, но не от същата природа и по този начин унищожавайки съществуването на Сина. Нито пък приписваме тленното тяло, което Той носел заради спасението на целия свят на Отца. Нито можем да си представим три субстанции, разделени една от друга, като резултат на тяхната телесна природа както при човека, още по-малко да вярваме в множественост на боговете подобно на езичниците. Но точно както една река, започваща от извор, не е отделена и все пак на практика има два видими обекта  и две имена. Понеже нито Отца е Сина, нито Сина Отец. Понеже Отец е Отец на Сина и Сина е Син на Отца. Понеже точно както извора не е река, нито реката извор, но и двете са една и съща вода, която се предава по канала от извора до реката, така и божествеността на Отца преминава в Сина без изтичане и без разделение. Понеже Господ казва: “Излязох от Отца и дойдох” (Йоан 16:28). Но Той винаги е с Отца, понеже е в лоното на Отца, нито пък лоното на Отца някога е било лишено от божествеността на Сина. Защото Той казва: “Аз бях при него майсторски работник” (Притчи 8:30). Но ние не смятаме Бога, Творецът на всичко, Божият Син, за творение или за нещо направено от нищо, понеже Той истински съществува от Този, Който съществува, единствено съществуващ от Този, Който единствено съществува по начин подобен на този, по който славата и силата са били вечни и едновременно родени от Отца. Защото “Който е видял” Сина “видял е и Отец” (Йоан 14:9). Всички неща са били направени разумно чрез Сина; но Самият той не е творение, както казва Павел за Господа: “В Него е създадено всичко и Той е преди всичко” (Колосяни 1:16). Той не казва “е бил създаден” преди всички неща, но “е” преди всички неща. Да бъдеш създаден е приложимо за всички неща, но “е преди всичко” се отнася единствено за Сина.

3. Тогава Той по природа е Потомък, съвършен от Съвършения, роден преди всички хълмове (Притчи 8:25), т.е. преди всяка разумна и интелигентна природа, както Павел на друго място Го нарича “първороден на цялото творение” (Колосяни 1:15). Но наричайки Го първороден той показва, че Той не е творение, но Потомък на Отца. Понеже не би съответствало на Неговата божественост Той да бъде наречен творение. Понеже всички неща били сътворени от Отца чрез Сина, но единствено Сина е бил вечно роден от Отца и така Бог Слово е “първородения на цялото творение”, непроменим от непроменим. Все пак тялото, което Той облякъл заради нас е творение. За него Еремия казва, според превода на седемдесетте (Еремия 31:22): “Господ ни създаде, за да посади ново спасение, в което спасение ще влезе човекът,” но според Акила текста е както следва: “Господ създаде нещо ново в жената.” Спасението създадено за нас чрез посаждане, което е ново, не старо и за нас, не преди нас, е Исус, Който по отношение на Спасителя е бил направен човек и Чието име на едно място е преведено Спасение, на друго Спасител. Но спасението идва от Спасителя, точно както блясъка идва от светлината. Тогава спасението, което е от Спасителя, създаден нов е, както казва Еремия, “създаде за нас ново спасение” и както казва Акила: “Господ създаде нещо ново в жената” т.е. в Мария. Понеже нищо ново не е било създадено в жената освен тялото на Господа родено от дева Мария без сношение, както се казва в Притчи в лицето на Исус: “Господ ме създаде като начало на делата Си” (Притчи 8:22). Той не казва “създаде ме преди делата Си,” за да не може никой да отрече божествеността на Словото.

4. Тогава всеки текст, който се отнася за Исус като творение е написан по отношение на тялото Му. Понеже човечността на Господа била създадена като “начало на пътя” и Той ни я изявил в нашето спасение. Понеже чрез нея ние имаме нашия достъп до Отца. Понеже Той е “пътят” (Йоан 14:6), който води обратно към Отца. И един път е едно телесно видимо нещо, точно както човечността на Господа. Тогава Божието Слово създало всички неща, но То не било творение, а Потомък. Понеже Той не е създал нито едно от сътворените неща равно или подобно на Себе Си. Но дело на Отца е да роди, докато дело на майстора е да направи. Така тялото, което Господ понесъл за нас е нещо направено или създадено. То било родено за нас, както казва Павел: “Божия мъдрост и освещение и оправдание и изкупление.” Но Словото било преди нас и преди всяко творение и е Мъдростта на Отца. Но Светия Дух, изхождащ от Отца, винаги е в ръцете на Отца, Който изпраща и на Сина, Който Го дава, посредством което Той изпълва всичко. Отец, имащ своето съществуване от Себе Си, ражда Сина, както казахме и не Го създава, като една река от един извор и както клонка от корен, и сияние от светлина, неща които природата знае, че са неразделими, чрез Когото на Отца да бъде слава, и сила, и величие преди всички векове и отвека и довека. Амин.

Слово за Пасха


ЗА ПАСХА

(PeriPascha)

Мелито от Сардис

Мелито от Сардис (умрял 180) бил епископ на Сардис, град близо до Смирна в западна Анатолия и значим авторитет в ранната църква. Йероним говори за Старозаветен канон установен от Мелито и цитира Тертулиан, според който Мелито е бил считан от мнозина за пророк.  Макар да е писал много от съчиненията на Мелито запазена е останала само Peri Pascha (За пасхата) в папируса Бодмер. Останалите са оцелели единствен във фрагменти.

Въведение (1-10)

1. Преди всичко, писанията за еврейския изход са четени и думите на тайнството как овцата била пожертвана, а хората спасени са обяснявани.

2. Следователно разбери това, о възлюбени: Тайната на Пасха е нова и стара, вечна и временна, тварна и нетварна, смъртна и безсмъртна по следния начин:

3. Тя е стара понеже е свързана със закона, но нова понеже се отнася за евангелието; временна понеже е свързана с предобраза, вечна поради благодатта; тварна поради жертвата на овцата, нетварна поради живота на Господа; смъртна поради погребението в земята,безсмъртна поради Неговото възкресение от мъртвите.

4. Законът е стар, но евангелието е ново; предобразът е до време, но благодатта е вечна. Овцата била тленна, но Господ, Който бил убит като агне, но възкръснал като Бог е нетленен. Понеже макар да бил воден като овца на клане, все пак Той не бил овца; и макар че като агне не издал глас, все пак не бил агне. Едното било предобраз; другото било същността.

5. Понеже Бог заменил агнето и човекът овцата; но в човекът бил Христос, Който съдържа всичко.

6. Следователно жертвата на овцата, даването на агнето за клане и написването на закона – всичко водело и гледало в Христос, заради Когото се случило всичко в древния закон и още повече в новото евангелие.

7. Понеже наистина законът бил даден в евангелието – старият в новото, а и двете излезли заедно от Сион и Ерусалим; и заповедите дадени в благодат, и типът в завършеното, и агнето в Синът, и овцата в човекът, и човекът в Бога.

8. Понеже Този, Който бил роден като Син, и воден на клане като агне, и пожертван като овца, и погребан като човек, възкръснал от мъртвите като Бог, понеже бил по природа едновременно Бог и човек.

9. Той е всичко: в това, че съди е закон, в това, че учи е евангелие, в това, че служи е благодат, в това, че ражда е Отец, в това, че е роден е Син, в това, че страда е овца, в това, че е погребан е човек, в това, че възкръсва отново е Бог.

10. Такъв е Исус Христос, на Когото да бъде слава завинаги. Амин. Има още