Оправданието – Божият план и видението на Павел – завършен


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8

Част 9

Част 10

Част 11

Част 12

Част 13

Част 14

Част 15

Част 16

Част 17

Част 18

Част 19

Част 20

Част 21

Част 22

Част 23

Част 34

Част 25

Част 26

Част 27

Реклами

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 27


от Н. Т. Райт

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

0014f294_medium

Какво да кажем за това? Ако Павел е откъм нас, кой може да е против нас?

Текстът е текст.

Както е казал Ърнест Космън преди едно поколение ние трябва да предполагаме, че текста притежава вътрешна логика макар отначало тя да не е напълно разбираема за нас. Това е моята начална и крайна точка: кое виждане за конкретните теми, предмети, дори „доктрини,” има най-голям смисъл въз основа на текста? Аз отдавам значителна тежест на благородните традиции, които са поддържали църквата през годините. Разбира се, аз не винаги съм съгласен с тях и сред самите реформатори и различните им наследници съществуват значителни несъгласия, които показват, че е необходима допълнителна работа, която вероятно ще включва дори различни промени на парадигмата. Това също е в съгласие с вярванията на реформаторите: Бог винаги има още светлина, която да даде от Своето Слово. Така казал пуританът Джон Робинсън когато се сбогувал с пилигримите от Мейфлауър през 1620 г. Ако старите учители, казал той, живееха днес, „те биха били готови да приемат по-нататъшната светлина, която са получили.” Това, разбира се, е едно опасно учение. Много групи са учили всякакви необикновени неща претендиращи, че имат „повече светлина” за своите странни твърдения. Но ако светлината дойде и ние я видим да идва, от Словото, от самото Писание, не съществува традиция толкова силна, почетна  или преди това плодоносна, която не трябва да е готова да се учи от нея. Това е основата на всичко, което аз се опитвам да направя. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 26


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

V I I I

Ако не вярват на Мойсей и пророците, казва Авраам в притчата на Исус, няма да повярват дори някой да възкръсне от мъртвите. По същия начин и ние можем да кажем: ако не разбирате Божият-единствен-план-чрез-Израел-за-света няма да разберете и мястото на глави 9-11 в посланието и в мисълта на Павел като цяло. Разбира се, тук нямаме възможност да разгледаме цялата секция и затова аз препращам към други мои книги. Трябва да се концентрираме върху секцията, която е толкова централна както като богословие така и като литературна структура: Римляни 9:30-10:13. Предметът на този пасаж е Божията правда, правдата на Божите хора, тяхното спасение  и как то може да бъде постигнато и, преди всичко, заветът. Тези неща, разбира се, пасват заедно. Понеже сега Бог е в „правилни отношения” както като праведния съдия на света и по-конкретно като Бога на завета с Израел, сега Той е постановил статуса на „правда” за Своя народ, резултат от който е „спасението” т.е. избавление от смъртта и всичко, което тя причинява. В този момент Павел се движи от единия край на Петокнижието към другия, но остава в същата мисловна рамка. След като в глава 4 е вкоренил своето изложение за оправданието  в Авраам и го е развил използвайки ехото от историята на изхода в глава 6-8 той завършва с Второзаконие. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 25


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

От Римляни 6 ние прескачаме направо на Риляни 8. За човек, който цял живот се е занимавал с егзегетика да прескочи Римляни 7 е подобно на жаден ирландец да пренебрегне халба с „Гинес.” Но ние трябва да направим това понеже нашата тема ни отпраща направо към великата глава където толкова голяма част от богословието на Павел е обобщено и прославено. И в тази глава, независимо от традицията на някои егзегети, които казват, че Павел е престанал да говори за „оправданието” и е преминал към други теми, самият Павел радостно работи върху цялостните следствия на това, което е казал в глави 3,4, и 5. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 24


от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Както знаят повечето егзегети Римляни 5:12-21 формира един вид платформа върху която може да бъде разположен аргументът от Римляни 6-8. Или, ако сменим метафората, една каменоломна, от която са отсечени големите скали съставляващи аргумента на Павел. Това е относително непротивореичо, но заключението, което извличаме от него често се пропуска: че идеята да бъдеш „в Христос”, която Павел развива в тези глави е вкоренена и напълно съвпада с учението за оправданието. С други думи не е вярно, че човек трябва да избира между „оправданието чрез вяра” и да „бъдеш в Христос” като „център” на Павловата мисъл. Както са отбелязвали множество реформирани богослови  – макар че човек няма да научи това ако чете Джон Пайпър, Стивън Уестърхолм и мнозина други – двете неща не трябва да бъдат противопоставяни и всъщност могат да бъдат правилно разбирани единствено във взаимната си връзка. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 23


от Н. Т. Райт

VII

0014f294_medium

Повечето читатели, които търсят павловото богословие на оправданието се отказват изтощени в края на Римляни 4 и решават, че сега той преминава към някоя друга тема, например освещението, спасението или пък – поглеждайки към 8:29-30 – прославата. Последното е най-удачно от гледна точка на текста на писмото и е вярно, че началното обобщение на аргумента дотук в Римляни 5:1 („И тъй, оправдани чрез вяра”) показва, че Павел смята, че досега той е разгледал темата по такъв начин, че е възможно да гради нещо друго върху нея. Чудесно. Но все още има много неща, които можем да научим за самото оправдание от постоянните погледи назад, които Павел хвърля от своя аргумент в Римляни 5-6 към Римляи 3-4. И, най-важното, той все още не е казал как Римляни 3:32-4:25 съответства на Римляни 2:1-16: как с други думи, присъдата произнесена в настоящето на основата на вяра в Бога Създател и Животодарител, Който е възкресил Исус от мъртвите (Римл. 3:21-4;25) ще кореспондира с присъдата произнесена в последния ден за тези, които „с търпение вършат добри дела търсейки слава, чест и безсмъртие” (Римляни 2:7), тези, които „изпълняват закона” (Римляни 2:13, 26).    Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 22


от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Не е възможно да казваме това прекалено често. Авраам не е просто един „пример”, за човек, който е бил оправдан чрез вяра. Римляни 4 не е просто една „илюстрация,” или дори едно „библейско доказателство,” за богословската идея, която Павел иска да предаде. По същия начин можете да кажете, че Американската конституция е просто един добър „пример” за политическа теория – докато всъщност тя продължава да задава рамката за това какво се случва в цялата страна. Нито пък Павел просто използва една хитра реторика  предполагайки, че неговите потенциални или действителни опоненти ще кажат: „Ами Авраам?” и след това се опитва да ги обори предварително. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 21


от Н. Т. Райт

V

0014f294_medium

Къде остана хвалбата? Изключена е” (Римл. 3:27).

Досега би трябвало да сме изключили не само хвалбата, но и всяко прокрадващо се съмнение за значението на Павел. „Хвалбата,” за която става дума е „хвалбата” в Римляни 2:17-20: „хвалбата,” че Израел може да заеме своето място в единствения-план-чрез-Израел-за-света, хвалбата не просто на превъзходство (и може би на спасение) поради притежаването на Тората (и опита да пазят Тората), но на превъзходство в Божите цели. Павел не приема нищо от това. Черпейки от Римляни 2:25-29 той твърди: Тората, която използвате, за да подкрепите тази хвалба (независимо от всичко, което самата Тора казва за вашите собствени провали), самата тази Тора казва, че позицията, с която се хвалите в Божията цел е била отнета от вас и дадена на други. „за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.” (Римляни 2:26). „И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.” (Римляни 3:27).  Кой е Божият народ? Те са тези, които пазят Тората – но чието пазене на Тората се състои във вярване. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 20


IV

0014f294_medium

А сега независимо от закон се яви правдата от Бога.” Не „отделно от единствения план,” отделно от целите за Божия Израел, а „отделно от Тората.” „Божията правда,” в светлината на Римляни 2:17-3:8 трябва да означава и може единствено да означава, Божията вярност на Неговия единствен план, планът, чрез който Той ще се справи с проблемът на човешкия грях и на-накрая ще приведе в ред целия свят. Това не е само смисълът, който изкисва старозаветната употреба. Това не е само смисълът, към който сочи употребата на думата в постбиблейската литература от времето на втория храм, за която Джон Пайпър е толкова предпазлив. Към това силно сочи и аргументът до този момент на самата книга Римляни, стига ние да четем това, което Павел действително казва, особено в 2:17-3:8, вместо да предполагаме, че можем да прочетем 1:8 и 3:19-20 и да заключим, че всичко между тях е просто един начин да се каже: „И така всички са грешни и се нуждаят от спасение.” Това е силно подкрепяно и от действителния аргумент на Римляни 3:21-4:25. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 19


III

0014f294_medium

„Ако се наричаш юдеин.“ Предизвикателството, което Павел хвърля в Римляни 2:17 и продължава малко по-нататък в 2:29 („Нека ти кажа, кой е евреинът!“) е много повече от просто един аргумент, че евреите също са грешници, макар че, разбира се, това е цялостната посока на по-широкия аргумент (Римляни 3:9,19–20). Това е първото твърдение в една тема, която видяхме толкова ясно в Галатяни и която продължава без прекъсване, макар и по различни начини, през по-голямата останала част от посланието. Това е историята за единия-план-чрез-Израел-за-света. Това е, накратко, заветът: не една романтична идея, не един начин да се обхване всичко и да се излекува всичко, за да се избегне ангажирането с другите сотирологични въпроси, а просто централната история на по-голямата част от Писанието, макар и, за съжаление, не на по-голямата част от християнската традиция. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 18


0014f294_medium

от Н. Т. Райт

II

Това ни води директно към Римляни 1:18-3:20. Това очевидно представяла една цялостна секция формирана от Павловия израз „Божията правда” в Римляни 1:17 и Римляни 3:21, поставяща основите за едно по-цялостно разглеждане на поставената тема. Но третирането на пасажа просто като една единствена секция носи значителни рискове свързани най-вече с пропуска  да разгледаме внимателно отделните части, за да достигнем до извод, който Павел без съмнение прави като цяло (че всички хора са грешници) докато пренебрегваме множество други неща, които той казва заедно с това. Това на практика е един от няколкото случая където един екзегетичен провал е причинен от прекалено голямото внимание отдавано на цялостната идея на пасажа и пренебрегването на по-малките детайли и подсекции. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 17


0014f294_medium

Глава 7

Римляни

I

Забравете за старата и новата: как изобщо да вместим Римляни в каквато и да е перспектива? То надвишава тесните светове на научното изследване и Църквата подобно на колос и ние, клетите екзегети се щураме около огромните му нозе и търсим… не, по добре да не тръгваме натам. Все пак това е било казано за цезаря, а Римляни е написано до градът на цезаря, но с послание много по-различно от това на самият цезар. И ако съм прав (макар че това е различна тема) една от целите му е да предизвика, на няколко нива, идеологическите основи на империята на цезаря.

Все пак в древния свят всички пътища водели към Рим и всички пътища в библейската екзегетика водят, рано или късно, до Римляни – особено когато става дума за оправданието. Проблемът, пред който сега се изправям е свързан със съкращаването и пропускането: как да събера всичко, което трябва да бъде казано в предоставения ми обем без да го претоваря и окастря това, за което няма място – чии любими пасажи да пропусна, чий ключов спор да съкратя, чии поддръжници да не цитирам, чии противници да не предизвикам – без да навредя на аргумента, който искам да представя. Единствената възможна стратегия е да се обърна към абсолютно необходимите текстове, да се опитам още веднъж да ги обясня по най-добрият начин и да отговоря доколкото мога на възраженията. И има само едно място, от което можем да започнем. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 16


от Н Т Райт

IV

0014f294_medium

Разбира се, Ефесяните не е смятано за  „kosher” от значителен брой изследователи на Павел. Както споменахме по-горе то често е държано на една ръка разстояние, смятано за „второ-павлово,” един представител на „ранния католицизъм” или, както се казва в една забележително непрозорлива статия, „гаснещо видение.” Точно обратното: това е един от най-визионерските текстове писани някога и част от това видение е ясното описание на апостолското служение в неговото многостранно значение, събиращо заедно и подробно обясняващо теми, които мнозина от тълкувателите на Павел биха желали да държат разделени и да противопоставят една на друга.  Дали то е Павлово или някой друг е писал под неговото име не е моят проблем за момента (макар че моят инстинкт и присъда, подобно на тези на моят учител Джордж Кеърд, клонят към първата възможност). Но дори ако текста е вторичен той е написан от някой, който е познавал много добре умът на Павел и е стоял близо до него в множество важни аспекти. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 14


0014f294_medium

III

Краткото споменава не „правдата” в 1 Коринтяни не ни позволява да достигнем до напълно сигурни заключения. Но мнозина – всъщност почти всички – екзегети предполагат, че ние можем да направим точно това от другото място където думата се среща в Коринтяните, 2 Кор. 5:21: „21 Който за нас направи грешен (или грях) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни (или правда) пред Бога.”  Ето го, възкликват всички от Лутер до Джон Пайпър: прекрасната размяна! Той взема нашите грехове, ние вземаме Неговата правда. Христовата правда ни е вменена точно както нашите грехове са вменени на Него когато Той умира на кръста. Какво може да бъде по-ясно? Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел -13


II

КОРИНТЯНИ

от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Коринтската кореспонденция е едно постоянно напомняне за всеки, който мисли, че Павел може да свири само в една тоналност. Той е в състояние да пише дълго, със страст, духовитост и патос по множество (макар и в крайна сметка взаимосвързани) въпроси , които нямат особена връзка с оправданието чрез вяра. Разбира се, същото може да се каже и за солунската кореспонденция и колосяните, но писмата към коринтяните са толкова големи, толкова разностранни, толкова обширни, че това не може да бъде лесно пропуснато. Има само два пасажа, по един във всяко писмо, които трябва да бъдат разгледани с цел изчерпателност. Първият е едно кратко екзегетическо споменаване, което може да означава множество неща във връзка с настоящата ни тема и нищо особено не зависи от него. Вторият е също толкова кратък, но (сега) много спорен и аз ще защитавам разбирането си за него, което съм представил на друго място и заради което върху главата ми се е изляла голяма доза презрение . Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 12


ГЛАВА 6

ИНТЕРЛЮДИЯ

ФИЛИПЯНИ, КОРИНТЯНИ, ЕФЕСЯНИ

от Н Т Райт

0014f294_medium

I

Може да сме благодарни, че останалите послания не продължават ужасения, почти панически тон на Галатяни. За Павел съществуват множество други настроения. Той никога не се обляга спокойно в удобния фотьойл, за да преживя необезпокояван. Не, той разширява перспективата, ускорява крачка и добавя, да, нови перспективи. По-конкретно той не се задоволява да говори по абсолютно същия начин с хората, за които е убеден, че са обърнали с главата надолу посланието, на което ги е учил. Филипяни е позитивно и приятелско послание, не само в сравнение с Галатяните, но и по всеки възможен начин.

Филипяни 3, ключовият текст за настоящата ни цел, представя множество загадки, с които, за щастие, сега няма защо да се занимаваме. (За начало: Кои са противниците, за които той говори? Каква е връзката на Филипяни 3:1 с останалата част от главата и с посланието като цяло?) Все пак трябва да отбележим, както мнозина други са правили, начинът, по който последователността на мисълта във Филипяни 3:2-11 поема, отразява и гради върху великата христологична поема в 2:6-11. Сякаш, в композицията на посланието, както и в своето богословие, Павел е решен не само да предаде, но също и да моделира идеята за това “да се намеря в (Христос)” (Филипяни 3:9) бивайки оформен от Месията, споделяйки Неговото унижение и смърт, за да може да сподели Неговото възкресение и прославяне. Структурата на посланието, както и цялостното му съдържание, ясно сочи още веднъж към факта, че за Павел, “оправданието” е нещо, което се е случило “в Месията.” Статута, който притежава християнинът е притежаван поради тази принадлежност, това инкоропиране. Това е великата истина на Павел, към която суб-павловата идея за “вменяване на Христовата правда” наистина сочи. Но това означава прекалено да избързаме. Нашата основна задача е да установим основното движение на ключовият пасаж и да дискутираме решаващите и спорни елементи в него. Основната идея, напълно в хармония с богатото и емоционално твърдение в Галатяни 2:19-20, е, че в Месията Павел е открил истинската идентичност на Израел, към която се е стремил неговият живот под Тората, но която той не е можел да получи. Затова той предупреждава филипяните да не бъдат повлечени в тази погрешна посока. Ние ще го разгледаме в обратен ред. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 11


от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Галатяни

III

Както вече казах, Галатяни 4 продължава в същия ред на мисли. Тук обаче не се срещат думи с корена dikaios и затова няма нужда да се задържаме повече на него. Оправданието чрез вяра, подобно на Галатяни 3, е част от една много по-широкообхватна идейна единица за избавлението на Божиите хора и на целият свят от „Египет“ на робството, подчинено не само на греха и смъртта, но и на тъмните сили, които стоят зад тях. Ясният език на „изхода“ в Галатяни 4:1–7, повторен в Римляни 8:12–17, е важен не на последно място, защото показва как се изпълняват обещанията, дадени на Авраам. Да си припомним, че Битие 15 говори както за идващия изход, така и за „наследството“ в смисъл на земя. Сега, наслагвайки тази велика история върху дори още по-великата за постигнатото от Месията, Който избавя Своите хора от настоящия зъл свят, Павел е в състояние да каже едновременно, че (а) това е начинът, по който обещанията, дадени на Авраам са изпълнени и вие сте Авраамови наследници (Галатяни 3:29) и (б) това следователно е начинът, по който сте избавени от греха и смъртта. За да представи това добре, за да разкаже историята за „християнския изход“, той се обръща не към категориите на оправданието чрез вяра, а към онова, което наричаме Троица (Галатяни 4:1–7). Това е била целта на Отца. Тя е постигната от Сина, изпратен от Отца. Тя е осъществявана във вас от Духа на Сина, изпратен по подобен начин от Отца. Точно както при първия изход, Богът, Който е направил завет с Авраам, прави Своето име и природа познати по един изцяло нов начин (Изход 3:13–15), така и сега, при този още по-велик изход, същият Бог разкрива Себе Си напълно и окончателно като Бог, Който изпраща Сина и Духа на Сина.

Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 10


от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Галатяни

II

Галатяни 3:1-4:11 по своята същност представлява един единствен голям аргумент, включващ в себе си стегнатата структура простираща се от 3:6 до 3:29. Единственият начин да разберем частите е като ги видим във връзка им с по-голямото цяло.

Нека първо да се задълбочим върху малко по-кратката секция 3:6-20. Тук параметрите са ясни. Павел разглежда въпроса кои са истинските деца на Авраам. Текста започва (Галатяни 3:6-7) по следния начин: “Kакто с Авраама, който повярва в Бога, и му се вмени за правда? Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;” и така завършва: “И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.” (Галатяни 3:29).

Казано по друг начин Авраам не е просто един “пример” за нещо друго, една “илюстрация” на някаква обща идея за различни видове благочестие и тяхната относителна сотериологична ефективност. В тази секция Павел работи на основата на единствения-план-на-Бога-чрез-Израел-за-света. Това, и единствено това, придава смисъл на по-голямата секция и на по-малките детайли. Така по-кратката начална секция продължава просто добавяйки: “Галатяни” към вече изразената идея: “и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: „В тебе ще се благославят всичките народи“. ака щото тия, които имат вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.” (Галатяни 3:8-9). Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 9


ЧАСТ 2

ЕГЗЕГЕТИКА

Глава 5

Галатяни

0014f294_medium

I

Обръщайки се към екзегетиката аз не храня илюзии относно размера на задачата. Лавиците ми са пълни с огромни коментари съдържащи събрани и обмислени знания и мъдрост (и понякога глупост). Сериозни списания настояват да обърнем внимание на още едно тълкуване свързано с някой ключов текст, труден пасаж или важна тема. Всички учени знаят това. Някои се опитват да покажат своето знание в дадена област чрез масивните анотации, които споменах по-рано. Понеже на други места съм показвал, че добре умея да играя тази игра моето съжаление, че няма да бъда в състояние да напиша тази книга със същия стил съвсем не е, че поради тази причина тя може да изглежда гола и непривлекателна (това е риск, който съм поемал и преди и без съмнение ще поемам и в бъдеще), а че някои трудове, които наистина са ми помогнали ще бъдат пренебрегнати и други, които съдържат добри бележки, диаметрално противоположни на моите, на които трябва да бъде отговорено няма да получат отговор. Това също не мога да променя. В това кратко есе аз съм избрал една много ограничена селекция за диалог и с нужните извинения ще помоля останалите да бъдат търпеливи и да почакат някой друг случай. Моят метод също е избирателен – човек не може да напише цялостен коментар върху всяко от посланията в една книга като тази! – но има за цел да подчертае две неща: първо, по-големите аргументи, които Павел представя и как в тях е развита рамката на съдебната зала, завета, есхатологията и христологията, които аз скицирах в предишните глави и второ, по-конкретно, значението на оправданието. Останалите идеи, за съжаление, трябва да бъдат оставени настрана. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 8


0014f294_medium

II

Какво тогава е оправданието? По-голямата част от трудностите свързани с настоящия дебат се появяват от факта, че думата, както посочва МакГрат, редовно е била употребявана в смисъл за цялата картина на Божието примиряващо действие по отношение на човешката раса включваща всичко от Божията свободна любов и благодат през проповядването на благовестието, делото на Духа, появата на вярата в сърцето и ума на човека, развитието на християнския характер и поведение, увереност в окончателното спасение и свободно преминаване през последния съд до тази цел. На това аз казвам: добре, ако желаете това да означава “оправданието” продължавайте; но не се учудвайте ако, както казва Елиот:

Words strain.

Crack and sometimes break, under the burden.

Under the tension, slip, slide, perish.

Decay with imprecision, will not stay in place.

Will not stay still.

(T. S. Eliot, Four Quartets, 1.5)

Разбира се, точно това се случва. Оттук произлиза целия спор, “канадската борба,” “замерването със стихове,” безкрайните бележки под линия, масивната научна традиция на взаимни препратки, оборвания, преформулиране и т.н. Джон Пайпър подчертава, че той пише “както пастир;” същото правя и аз – и аз зная, че почти никоя от хилядите души, за които съм отговорен няма нито времето нито склонността да премине през логическите разсъждения на хилядите години и 10 000 монографии. Трябва да има начин, както са вярвали реформаторите през 16 век когато са се изправили пред подобна масивна традиция и са се конфронтирали със Сентенциите на Ломбард и др. подобни творби, да се прескочи всичко това, да се достигне до същността на въпроса, да се каже това, което трябва да бъде казано, да се хвърли нова светлина от текстовете на самото Писание вместо да се реже този текст на парчета и след това парчетата да се подреждат  – като тези, които не пасват се изхвърлят на пода – в една различна наша схема. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел -7


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ОПРАВДАНИЕТО: ДЕФИНИЦИИ И ОБЪРКВАНЕ

от Н Т Райт

0014f294_medium

Какъв е въпросът, на който “учението за оправданието” се явява отговор? Какво казват различните възгледи за оправданието за този въпрос и този отговор? Как тези въпроси са свързани с централните въпроси на Павел в неговите послания? И как тези конкретни въпроси на Павел са свързани с останалата част от Новия Завет, не на последно място с евангелията? Защо учението за оправданието разделя и в какъв смисъл то трябва да бъде виждано, както го вижда Лутер, като едно учение, върху което една църква стои или пада? За да отговорим вярно на тези въпроси, разбира се, би трябвало да напишем цяла книга много различна от книгата, която сега пишем сега. Все пак ние трябва да придобием някаква представа за терена преди да се опитаме да вървим през него обяснявайки самите послания на Павел. Има още

Оправдането – Божият план и видението на Павел -6


0014f294_medium

Джон Пайпър е напълно сигурен. Той многократно е писал по въпроса. Всъщност когато излезе аз прочетох първата му книга  и тогава отбелязах, както правя и сега, че той и аз сме работили над едни и същи въпроси и сме чели едни и същи учени, макар че сме достигнали до различни заключения (не много различни между другото, но очевидно забележимо различни). Тогава и по-късно той разгърна едно виждане за Божията правда, което, твърди той, достига по-дълбоко от заветната вярност, по-дълбоко също от идеите за съдебна зала. Божията правда, твърди той, е Божията загриженост за Божията слава. Той развива това виждане, накратко и обобщено, на стр. 62-71 в своята книга, препращайки към много по-пълното развитие на въпроса на друго място.

Няма възможност да разгледам тези по-цялостни дискусии. Би трябвало да изследваме буквално дузини старозаветни пасажи освен ключовите текстове при Павел, на които ние по-късно ще се спрем. Аз се задоволявам с пет наблюдения, които поставят тревожни въпроси пред твърденията на Пайпър. Във всеки от тези случаи въпросът не е просто да покажа защо мисля, че Пайпър греши (не твърде много, все пак лишен от прецизност). По-важно е, че това е един начин да се представят ключовите идеи от еврейският свят на Павел и от неговите собствени писания, които са основополагащи за мястото където желаем да стигнем. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 5


ГЛАВА ТРЕТА

ЮДАИЗМА ОТ ПЪРВИ ВЕК: ЗАВЕТ, ЗАКОН И СЪДЕБНА ЗАЛА

от Н.Т. Райт

0014f294_medium

Ясно си спомням шока първия път. Четях събраните съчинения на Йосиф Флавий, отчасти понеже това се очаква от млад студент и отчасти понеже трябваше да водя клас, който искаше да изучава юдаизма от времето на втория храм. Йосиф е изключително добро четиво, макар и доста тъжен и кървав понякога, така че е лесно да се оставиш на течението и да забравиш къде си. И тогава изведнъж ми просветна. Четях описанието на Йосиф за навечерието на римско-еврейската война от 66-70, по-конкретно тази част, описваща събитията в Ерусалим и Галилея в средата на 50-те. Йосиф пише за революционни партии, за бъдещи водачи, пророчески движения, некомпетентни римски управители и малки групи хора четящи Писанието и опитващи се да извлекат смисъл от него. И точно тогава си спомням, че си помислих: това е точно времето когато св. Павел се връща обратно в Ерусалим за свето последно посещение след като току що е написал посланието към римляните. Там и тогава аз осъзнах, че по-голямата част от евреите от това време не са седели заедно дискутирайки как да отидат на небето и не са си разменяли изтънчени идеи за синергизъм и освещение. Разбира се, имало е много евреи, които са дискутирали неща свързани с взаимовръзката между Божественото и човешкото и въпросът кой ще наследи “идния век,” времето на великото спасение, но в по-голямата си част те не били въвлечени в дебатите, върху които се концентрират нашите собствени традиции. Те се надявали и копнеели Богът на Израел да подейства, да извърши това, което е обещал, още веднъж да насочи историята по правилният начин както направил в дните на Давид и Соломон хиляда години по-рано. Нито пък те били обсебени то това “да отидат на небето когато умрат.” Някои вярвали във възкресението: те ще умрат, но Бог ще ги възкреси в последния ден. Други не вярвали. Трети вярвали в бъдещето безтелесно съществуване. Но всичко това не било, да се изразим меко, основният и централен въпрос на техните разговори, техните поеми, техните дискусии върху закона, техните среднощни сбирки. Равините (което означава, в широк смисъл, фарисеите, един от които бил Павел, и техните наследници за следващите няколко стотин години) в по-голямата си част не казвали, когато дискутирали своите интерпретации на Божия закон: “Това е което трябва да направиш, за да си сигурен, че ще отидеш на небето” или “за да си сигурен, че ще бъдеш възкресен от мъртвите.” Загрижеността за отвъдния живот и точните определения за него, толкова характерна за западното християнство, особено (изглежда) след черната смърт, и която оформили западния прочит (както католически така и протестантски) на Новия Завет не била толкова явна в литературата на Павловите съвременници. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел -4


0014f294_medium

II

В опита си да разберем самото Писание – което, разбира се представлява едно непрестанно търсене,  към което всяко поколение християни е отново призовавано – ние сме длъжни да четем Новия Завет в неговият собствен контекст от първи век. Това е изключително трудна задача, способна да запълни живота на няколко много образовани хора, но опит, който трябва да бъде направен. Това се отнася за всяко  ниво – за мисловните форми, за реторичните разбирания, социалния контекст, имплицитните истории и т.н. – но той се отнася особено за думите, не на последно място за техническите термини. Да вземем един пример, който е спорен, макар и не в настоящия ни контекст: В 1 Солунци 5:3 Павел казва: “Когато казват” “Мир и безопасност” тогава ще ги постигне внезапно погубление.” Разбира се, лесно е да четем това твърдение на фона на едно спокойно германско общество от октомври 1517 или една спокойна американска сцена от 10 септември, 2001. Но това, което ни помага да разберем Павел ако желаем – както със сигурност искаме – е, че изрази като “мир и безопасност” са били част от римската имперска пропаганда по това време. И това е просто началото. Колкото повече знаем за юдаизма от първи век, за гръко-римския свят от това време, за археологията, свитъците от Мъртво море и т.н. толкова повече, като принцип, можем да стоим на твърдата основа в една егзегетика, която иначе може да стане спекулативна и на милостта на масивната анахронистка айзегетика, в здравия исторически контекст, където – ако вярваме във вдъхновеното Писание – се случва това вдъхновение. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел -3


ГЛАВА ВТОРА

ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА

от Н. Т. Райт

0014f294_medium

Всеки, който се опита да пише за Павел (или между другото всеки който пише за няколко книги на свързани теми) се изправя пред един избор. Той или трябва да премине през съществуващите текстове и да се занимава с въпросите така както те се появяват – в който случай вие или ще повтаряте своите бележки за различните книги  или да ги събере заедно на едно място. Вие или ще имате коментар плюс система или система плюс коментар.

Тази изцяло структурна дилема, пред която се изправяте при обсъждането на някой като, да кажем Аристотел или Джейн Остин, съдържа в себе си една богословска трудност когато книгите, с които работите са част от Светото Писание. Разбира се, историческото научно изследване на Новия Завет е отворено за всеки, без значение дали е евреин или християнин, атеист или агностик. Но настоящата дискусия за Павел и оправданието се случва между хора, повечето от които заявяват своето посвещение на Писанието като цяло и вероятно по-конкретно на Павел като мястото където и средствата, чрез които живия Бог е говорил и все още говори с променящ живота авторитет. Това би трябвало да означава, но не всякога означава, че егзегетиката – близкото внимаване на действителното разгръщане на текста, въпросите, които той повдига в себе си и отговорите, които самият той дава – трябва да бъдат началото и краят на процеса. Систематизирайте всичко, което искате между тези неща – ние ще го направим това; в това няма нищо лошо  и много, което да бъде казано в негова полза, особено когато това включва едно внимателно сравнение на различните разглеждания на подобни теми в различен контекст. Но започнете с егзегетиката и си напомняйте, че краят, към който се стремите не е една подредена система, която може да бъде поставена на лавицата и към която човек може да се обърне, за да получи “верните отговори,” но проповедта или споделения пастирски прочит на духовните думи на един Синод или други формални църковни събирания, или на живота и свидетелството на Божията любов, чрез която църквата е изграждана и подкрепяна за мисията, християнинът е предизвикван, променян и подхранван във вярата, а невярващият е изправен лице в лице с шокиращите, но радостни вести, че разпънатият и възкръснал Исус е Господа на света. Това означава да оставим Писанието да бъде Писание. Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел -2


0014f294_medium

На ум ми идва друг образ. Понякога изправен пред пъзел човек се изкушава да направи нещата по-лесни  като пренебрегне половината парчета. Поставете ги обратно в кутията! Не мога да се справя с толкова много! Резултатът, разбира се е, че пъзелът става по-труден, а не по лесен. Все пак, човек може да си представи човек, който опитва катастрофалния ход да се справи със ситуацията чрез груба сила свързвайки едно с друго парчета, които всъщност не си пасват съвсем, за да създаде все пак някаква картина. (Спомням си една стара шега за бившите офицери от Щази, източногерманската тайна полиция. За да определят за каква работа са подходящи в новата Германия те били задължени да направят един тест  за интелигентност. Дали им дървена рамка с няколко дупки с различна форма и набор от дървени блокчета, направени така, че да пасват на дупките. Когато теста завършил всички блокчета били поставени в рамката; но се оказало, че докато някои от офицерите наистина били доста интелигентни повечето от тях просто били много, много силни.) Има още

Оправданието – Божият план и видението на Павел – 1


ОПРАВДАНИЕТО – БОЖИЯТ ПЛАН И ВИДЕНИЕТО НА ПАВЕЛ

от Н. Т. Райт

 ГЛАВА 1

ЗА КАКВО Е ВСИЧКО ТОВА И ЗАЩО ТО Е ОТ ЗНАЧЧЕНИЕ?

0014f294_medium

I

Представете си, че ви гостува приятел, който, поради някакъв инцидент в образованието никога не е чувал, че земята се върти около слънцето. Като част от хубавият вечерен разговор вие поемате върху себе си задачата да му обясните как действа планетарна система. Да, разбира се, изглежда, че слънцето се върти около нас. Но това е просто ефект от нашата перспектива. Всичко, което сега знаем за астрономията потвърждава, че земята, на която живеем заедно с още няколко подобни планети, всъщност се върти около слънцето. Вие вземате книги, диаграми и скици и дори подреждате обекти на масата за кафе, за да демонстрирате своята идея. Вашият приятел се колебае между скептицизъм, интерес, момент на тревога и учудване. Накрая вие се усмихвате, вдигате още една наздравица и си лягате.

Много рано на другата сутрин, докато все още е тъмно, някой чука на вратата ви . Той е буден и облечен и ви кани на ранна разходка. Изкачвате се на хълма където цялата околност се разстила пред очите ви и, докато небето просветлява, вие можете да видите далеч на изток блестящият океан. Той се връща към разговора от предишната вечер. Толкова много мъдри стари хора са говорили за земята като за сигурна основа, на която стоим. Не казва ли един от псалмите нещо за слънцето, което се радва когато тича подобно на силен гигант в попрището? Да, разбира се, модерните учени винаги излизат с някакви интересни теории. Те може да имат своето място, но също толкова вероятно е да грешат. Не е ли по-добре да се придържаме към старата и изпитана вековна мъдрост?

Докато той се разпалва от морето най-накрая се появява огромното, ослепително, блестящо кълбо. Вие стоите в тишина гледайки величествения му изгрев изпълващ околността със златна светлина. Докато долният му ъгъл изчиства океана вие очаквате последната реплика с чувството на объркана неизбежност. И тя идва: “Сега виждаш,” – една ръка нежно ляга на рамото ти, той не желае да бъде твърде груб – “доказателството със собствените си очи. То наистина се върти около земята. И тези модерни теории и умни нови идеи – те може да има много, на което да ни научат, но в края на краищата ни отдалечават от истината. По-добре да останем с изпитаната и проверена истина, със здравата основа, на която сме стъпили. Не се ли радваш, че направихме тази разходка?” Има още