Южно-баптистки гласове – 12


ЕВОЛЮЦИЯ, ТВОРЕНИЕ И ЖИЛОТО НА СМЪРТТА: ОТГОВОР НА ДЖОН ЛЕИНГ

от Джефри Шлос

Джефри Шлос е професор по биология и директор на Center for Faith, Ethics, and the Life Sciences в Westmont College in Santa Barbara. Интересите на Шлос включват еволюционно разбиране на религията, морала и алтруизма. Той е служил в множество редакционни колегии и бордове на списания и организации свързани с религия и наука и често пише и говори по въпроси свързани с вярата и религията. Има още

Южно-баптистки гласове – 11


ЕВОЛЮЦИЯТА И СМЪРТТА

От Джон Леинг

Джон Леинг е професор по систематично богословие и философия в Southwestern Baptist Theological Seminary’s Havard School for Theological Studies в Хюстън, Тексас и директор на програма за капелани на Southwestern Seminary. Той е активен член на няколко богословски общества, представял е докалди по множество теми и е служил като председател и секретар-касиер на Southwest Region of the Evangelical Theological Society. Неговите основни интереси лежат в областта на Философското богословие, христологията, богословксата херменевтика, Божието провидение и интеграцията на науката, християнското богословие и етическите теории. В допълнене към своите академични достижения др. Леинг е служил в американската армия повече от 25 години и в момента е главен капелан на 36 пехотна дизвизия. Той служи активно в своята църква, проявява голям интерес към мисиите и е проповядвал и поучавал на 5 континента за последните 15 години. Джон е женен за Стефана, която също е учен специализирал патристика. Двамата имат  3 деца. Има още

Южно-баптистки гласове – 10


ОТГОВОР НА BIOLOGOS НА ДЖОН ХАМЕТ

от Тим О’Конър

Тим О’Конър е философ, чийто основни интереси са в областта на метафизиката, филосфията на ума и философията на религията. Тим е получил бакалавърска степен (с отличие за изяви във философията) и магистъркса степен по философия в University of Illinois, Chicago и втора магистърка и докторска степен по философия от Университета Корнел. Той преподава в Indiana University от 1993 и през послдните 6 години е ръководител на Философския отдел. О’Конър е писла много по върпоса за свободната воля, включително за предизвикателствата към вярата в свободата и моралната отговорност поставени от неврологията и клиничната психология. Неговата най-скорошна книга по философия на религията е Theism and Ultimate Explanation (Blackwell, 2008). Той е редактор, заедно с Лаура Колинс, на предстоящия да излезе сборник с есета от Oxford Press под заглавието Religious Faith and Intellectual Virtue. Има още

Южно-баптистки гласове – 8


ОТГОВОР НА BIOLOGOS НА ДЖЕЙМС ДЮ

от Ард Люис

 Ард Люис преподава Теоретична физика и е Royal Society University Research Fellow в Оксфорд където води група изучаваща граничните проблеми за химията, физиката и биологията. Той също така е международен секретар на Christians in Science асоциирана към Faraday Institute for Science and Religion и е в борда на John Templeton Foundation.

Благодарен съм за възможността да отговоря на есето на Джейм Дю поради няколко причини. Първо, неговият мирен тон показва желание за действителен диалог. Второ, трите основни въпроса, които той повдига: (1) статута на науката за макроеволюцията (2) Божията творческа дейност и (3) ИД и антропологичния принцип – са най-честите въпроси задавани от моите приятели християни, които имат опасения свързани с теистичната еволюция. И последно и двамата сме почитатели на забележителната трилогия на Алистър МакГратA Scientific Theology. Поставил съм наскоро издадената книга на Джеймс Science and Theology: An Assessment of Alister McGrath’s Critical Realist Perspective в списъка си за четене през лятото.

Макар, че есето на Джеймс е сравнително кратко да се отговори на всеки от повдигнатите въпроси изисква значително усилие. Но ние и двамата разбираме, че това, което ще кажем е все още само една драска по повърхността на някои интересни въпроси. Има още

Южно-баптистки гласове – 7


ТЕЛЕОЛОГИЧЕСКИТЕ АРГУМЕНТИ, ТЕИСТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ И ИНТЕЛИГЕНТНИЯ ДИЗАЙН

от Джеймс Дю

Джеймс Дю е професор по История на идеите  и философия в Southeastern Baptist Theological Seminary in Wake Forest, NC. Дю е защитил научни степени в Louisburg College (A.A.), Toccoa Falls College (B.S.), и Southeastern Baptist (M.Div.). Получил е своята докторска степен по Theological Studies от Southeastern Baptist Theological Seminary и е кандидат за PhD по философия. Той е автор на книгата Science and Theology: An Assessment of Alister McGrath’s Critical Realist Perspective.  Има още

Южно-баптистки гласове – 6


БОГОСЛОВСКИ НЕУТРАЛЕН ЛИ Е ДАРВИНИЗМЪТ?

ОТГОВОР НА УИЛЯМ ДЕМБСКИ

от Дарел Фалк

Дарел Фaлк е професор по биология и президент на Фондацията BioLogos. През последните 25 години той е работел в сферата на християнското висше образование и е говорил за връзката между науката и вярата в много университети и семинарии. Той е автор на книгата Coming to Peace with Science.

Има още

Южно баптистки гласове – 5


БОГОСЛОВСКИ НЕУТРАЛЕН ЛИ Е ДАРВИНИЗЪМЪТ?

отговор на Дарел Фалк

от Уилям Дембски

Уилям Дембски е професор по философия и директор на Richard Land Center for Cultural Engagement at Southwestern Baptist Theological Seminary in Fort Worth, Texas. Той също така участва във Discovery Institute’s Center for Science and Culture и ръководи International Society for Complexity, Information, and Design. Математик и философ Дембски е една от водещите фигури в движението на Интелигентния дизайн и защитник на идеята за „несведима сложност” като доказателство за интелигентен дизайн в природата. Той е автор на много книги и статии критикуващи еволюцията и предлагащи аргументи в полза на интелигентен създател. Има още

Южно баптистки гласове – 4


ОТГОВОРЪТ НА BIOLOGOS НА УИЛЯМ ДЕМБСКИ

от Дарел Фалк

Дарел Фaлк е професор по биология и президент на Фондацията BioLogos. През последните 25 години той е работел в сферата на християнското висше образование и е говорил за връзката между науката и вярата в много университети и семинарии. Той е автор на книгата Coming to Peace with Science.

Има още

Южно баптиски гласове -3


БОГОСЛОВСКИ НЕУТРАЛЕН ЛИ Е ДАРВИНИЗМЪТ?

от Уилям Дембски

Уилям Дембски е професор по философия и директор на Richard Land Center for Cultural Engagement at Southwestern Baptist Theological Seminary in Fort Worth, Texas. Той също така участва във Discovery Institute’s Center for Science and Culture и ръководи International Society for Complexity, Information, and Design. Математик и философ Дембски е една от водещите фигури в движението на Интелигентния дизайн и защитник на идеята за „несведима сложност” като доказателство за интелигентен дизайн в природата. Той е автор на много книги и статии критикуващи еволюцията и предлагащи аргументи в полза на интелигентен създател. Има още

Южно баптистки гласове – 2


ОТГОВОРЪТ НА BIOLOGOS НА КЕНЕТ КЕТЛИ

от Катрин Апългейт, Деб Хаарсма и Дарел Фалк

Кетрин Апългейт е Програмен Директор в Фондацията BioLogos.  Тя е защитилка докторат по клетъчна биология в The Scripps Research Institute в La Jolla, Calif.

Деб Хаарсма секретар на департамента по физика и астрономия в Calvin College в Grand Rapids, Mich, и Директор на The Ministry Theorem, проект целящ да помогне на свещениците и църквите да включват бъдат в крак с науката . Хаарсма  говори и пише по въпроси свързани с науката и християнството и е съ-автор на книгата Origins: A Reformed Look at Creation, Design, and Evolution заедно със своя съпруг Лерон Д. Хаарсма .

Дарел Фалк е президент на Фондацията BioLogos. Той е автор на книгата Coming to Peace with Science.

Има още

Южно баптистки гласове – 1


Настоящата серия представлява диалог между Южните баптисти и фондация BioLogos свързана с въпроса за съвместимостта на теистичната еволюция с християнската вяра. Под формата на кратки есета едната от страните изразява своето мнеие и опасения, след което другата отговаря. Темите, които ще бъдат разгледани са:

НАШИТЕ ОПАСЕНИЯ

(въвеждащо есе)

д-р Кенет Кетли

Професор по богословие и Старши вицепрезидент по академичната акредитация на Southeastern Baptist Theological Seminary in Wake Forest, North Carolina.

Има още

Сътворението, еволюцията и редовите християни – завършен


СЪТВОРЕНИЕТО ЕВОЛЮЦИЯТА  И РЕДОВИТЕ ХРИСТИЯНИ

от Тим Келър

Тим Келър е пастир и основател на Redeemer Presbyterian Church в Ню Йорк. Списанието New York magazine го определя като „най-успешният християнски евангелист в града” поради неговата работа с млади професионалисти и хора на изкуството. Той има бакалавърска степен от Bucknell University в Люисбърг, Пенсилвания, магистърска степен по богословие от Gordon-Conwell Theological Seminary в Саут Хамптън, Масачузетс и докторска степен от Westminster Theological Seminary. Келър е помогнал за основаването на повече от 100 църкви на различни места в света. Той е автор на Counterfeit Gods; The Prodigal God; The Reason for God: Belief of God in an Age of Skepticism – последната номинирана за книга на годината от World Magazine през 2008. Последната му книга е Generous Justice.

1. Какъв е проблемът

2. Пастири и миряни

3. Авторитета на библията

4. Еволюцията като биология и философия

5. Историчност на Адам и Ева

6. Един модел

Сътворението, еволюцията и редовите християни – 6


СЪТВОРЕНИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА И РЕДОВИТЕ ХРИСТИЯНИ

от Тим Келър

Тим Келър е пастир и основател на Redeemer Presbyterian Church в Ню Йорк. Списанието New York magazine го определя като „най-успешният християнски евангелист в града” поради неговата работа с млади професионалисти и хора на изкуството. Той има бакалавърска степен от Bucknell University в Люисбърг, Пенсилвания, магистърска степен по богословие от Gordon-Conwell Theological Seminary в Саут Хамптън, Масачузетс и докторска степен от Westminster Theological Seminary. Келър е помогнал за основаването на повече от 100 църкви на различни места в света. Той е автор на Counterfeit Gods; The Prodigal God; The Reason for God: Belief of God in an Age of Skepticism – последната номинирана за книга на годината от World Magazine през 2008. Последната му книга е Generous Justice.

keller_preaching

ЕДИН МОДЕЛ

Ако Адам и Ева са били исторически фигури могат ли те да бъдат продукт на ЕБП? Един по-стар, евангелски коментар на Битие написан от Дерек Киднър представя един модел за това как е възможно това. Първо той посочва, че Йов 10:8-9 казва, че Бог е направил Йов с ръцете Си, подобно на съд от земна глина, макар че очевидно Бог е направил това чрез естествените процеси, които протичат в утробата. Киднър пита защо същата терминология свързана с грънчаря в Битие 2:7 да не може да говори за естествени процеси подобни на еволюционните[1]? След това Киндър продължава:

„Човека в Писанията е много повече от homo faber, създател на оръдия на труда: той е направен човек поради Божия образ и дъх, нищо по-малко….Интелигентните същества от далечното минало, чийто телесни и културни останки им придават ясния стаут на „модерен човек” за антрополога могат все пак да са били много по-долу от нивото на сътворението, което е било установено чрез Адам…Нищо не изисква създанията, в които Бог е вдъхнал човешки живот да не могат да идват от видове, които Бог е подготвял по всякакъв начин за човечеството…[2]Има още

Сътворението, еволюцията и редовите християни -5


СЪТВОРЕНИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА И РЕДОВИТЕ ХРИСТИЯНИ

от Тим Келър

Тим Келър е пастир и основател на Redeemer Presbyterian Church в Ню Йорк. Списанието New York magazine го определя като „най-успешният християнски евангелист в града” поради неговата работа с млади професионалисти и хора на изкуството. Той има бакалавърска степен от Bucknell University в Люисбърг, Пенсилвания, магистърска степен по богословие от Gordon-Conwell Theological Seminary в Саут Хамптън, Масачузетс и докторска степен от Westminster Theological Seminary. Келър е помогнал за основаването на повече от 100 църкви на различни места в света. Той е автор на Counterfeit Gods; The Prodigal God; The Reason for God: Belief of God in an Age of Skepticism – последната номинирана за книга на годината от World Magazine през 2008. Последната му книга е Generous Justice.

ИСТОРИЧНОСТ НА АДАМ И ЕВА

Въпрос 3: Ако биологичната еволюция е вярна и няма исторически Адам и Ева как можем да знаем откъде идват греха и страданието?

Отговор: Вярата в еволюцията може да бъде съвместима с една вяра в едно риторическо грехопадение и буквални Адам и Ева. Има много неотговорени въпроси около този проблем и християните, които вярват, че Бог е използвал еволюцията трябва да бъдат отворени за различните виждания. Има още

Сътворението, еволюцията и редовите християни -3


СЪТВОРЕНИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА И РЕДОВИТЕ ХРИСТИЯНИ

от Тим Келър

Тим Келър е пастир и основател на Redeemer Presbyterian Church в Ню Йорк. Списанието New York magazine го определя като „най-успешният християнски евангелист в града” поради неговата работа с млади професионалисти и хора на изкуството. Той има бакалавърска степен от Bucknell University в Люисбърг, Пенсилвания, магистърска степен по богословие от Gordon-Conwell Theological Seminary в Саут Хамптън, Масачузетс и докторска степен от Westminster Theological Seminary. Келър е помогнал за основаването на повече от 100 църкви на различни места в света. Той е автор на Counterfeit Gods; The Prodigal God; The Reason for God: Belief of God in an Age of Skepticism – последната номинирана за книга на годината от World Magazine през 2008. Последната му книга е Generous Justice.

АВТОРИТЕТА НА БИБЛИЯТА

Въпрос 1: Ако Бог е използвал еволюцията, за да твори тогава ние не можем да приемем Битие 1 буквално и ако не можем да направим това защо да приемаме някоя друга част буквално?

Отговор: Начинът да уважаваме авторитета на библейските писатели е като ги приемаме така както те желаят да бъдат приемани. Понякога те желаят да бъдат разбирани буквално, понякога не. Ние трябва да ги слушаме, а не да им налагаме своето предварително разбиране. Има още

Сътворението, еволюцията и редовите християни – 2


СЪТВОРЕНИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА И РЕДОВИТЕ ХРИСТИЯНИ

от Тим Келър

Тим Келър е пастир и основател на Redeemer Presbyterian Church в Ню Йорк. Списанието New York magazine го определя като „най-успешният християнски евангелист в града” поради неговата работа с млади професионалисти и хора на изкуството. Той има бакалавърска степен от Bucknell University в Люисбърг, Пенсилвания, магистърска степен по богословие от Gordon-Conwell Theological Seminary в Саут Хамптън, Масачузетс и докторска степен от Westminster Theological Seminary. Келър е помогнал за основаването на повече от 100 църкви на различни места в света. Той е автор на Counterfeit Gods; The Prodigal God; The Reason for God: Belief of God in an Age of Skepticism – последната номинирана за книга на годината от World Magazine през 2008. Последната му книга е Generous Justice.

ПАСТИРИ И МИРЯНИ

Според мен това, което науката в настоящия момент ни казва за еволюцията изправя ортодоксалните протестанти пред 4 основни трудности. Първата е областта на библейския авторитет. За да приемем еволюцията ние трябва да виждаме Битие като не-буквален разказ. Въпросът, който се появява е следният: какво означава това за идеята, че Библията има последният авторитет? Ако откажем да приемем една част от Библията буквално защо да приемаме буквално която и да е част? Не позволяваме ли на науката да бъде арбитър на нашето разбиране за Библията вместо да бъде обратното? Има още

Сътворението, еволюцията и редовите християни – 1


СЪТВОРЕНИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА И РЕДОВИТЕ ХРИСТИЯНИ

от Тим Келър

keller_preaching

Тим Келър е пастир и основател на Redeemer Presbyterian Church в Ню Йорк. Списанието New York magazine го определя като „най-успешният християнски евангелист в града” поради неговата работа с млади професионалисти и хора на изкуството. Той има бакалавърска степен от Bucknell University в Люисбърг, Пенсилвания, магистърска степен по богословие от Gordon-Conwell Theological Seminary в Саут Хамптън, Масачузетс и докторска степен от Westminster Theological Seminary. Келър е помогнал за основаването на повече от 100 църкви на различни места в света. Той е автор на Counterfeit Gods; The Prodigal God; The Reason for God: Belief of God in an Age of Skepticism – последната номинирана за книга на годината от World Magazine през 2008. Последната му книга е Generous Justice.

КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ

Много както вярващи така и невярващи хора са съгласни с един „трузиъм” – че ако сте ортодоксални християни и сериозно приемате авторитета на Библията вие не можете да вярвате в никаква форма на еволюция. Писатели от движението на „Новите атеисти” като Ричард Доукинс и креационистки автори като Кен Хам изглежда са постигнали консенсус и аудиторията все повече и повече приема това за даденост. Ако вярвате в Бога вие не можете да вярвате в еволюцията. Ако вярвате в еволюцията не можете да вярвате в Бога. Има още

Тъмната материя и светлината на света


ТЪМНАТА МАТЕРИЯ И СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА

от Алистър МакГрат

Алистър Е. МакГрат (роден 23 Януари 1953) е защитил докторати по молекулярна биология и богословие в Оксфорд. Започнал своето образование като атеист и завършил като убеден християнин той е известен автор в областта на систематичното и научното богословие и апологетиката. МакГрат е ръководител на катедрата по Богословие, религия и култура в King’s College London. Преди това е бил преподавател по Историческо богословие в Оскфорд и ръководител на Wycliffe Hall.

Адвента – времето, през което християните се подготвят да празнуват Рождество – традиционно е време за размисъл. Тази година обаче някои виждат в него време, през което трябва да се фокусират върху нуждата от надежда сред мрачната икономическа ситуация. Как да продължим когато икономически и вероятно социално нещата могат да станат много по-лоши?

Други, особено в църквите, още веднъж ще видят продължаващата яростна атака на антихристиянска реторика, най-вече от страна на т.нар. “нови атеисти.” Защо да говорим за Рождество когато всяка идея за Бога е погрешна? Науката, казва ни се убедено, е погребала Бога. Но така ли е?

Науката наистина е един от най-успешните и увлекателни начини да изучаваме нашата вселена. Както правилно отбелязва Ричард Доукинс в своята скорошна книга Magic of Reality има нещо удивително във вселената. Вдъхновяващата красота на нощното небе, тържественият арктически пейзаж или величествения залез ни изпълват с възхищение.

Но в същото време те повдигат в нас и значими въпроси. Откъде е дошло всичко това? Какъв е неговият смисъл? Какъв е смисълът на живота? Това са въпроси, които занимават и науката и религиозната вяра особено тези, които се интересуват и от двете неща.

В крайна сметка науката говори за метода – един начин да видим реда в нещата. Нейният резултат се променя през вековете. Отчетите й са винаги важни и интересни, но те са също така и относителни. Преди един век повечето учени са смятали, че вселената винаги е съществувала. Сега вярваме, че тя има начало.

Някои учени-атеисти подиграват християните заради това, че вярват в един Бог, Чието съществуване не може да бъде доказано. Но науката редовно твърди съществуването на неща, чието съществуване не може да бъде доказано чрез наблюдения. Така ние смятаме, че съществува тъмна материя поради някои наблюдения, които иначе биха били озадачаващи. Ние не можем да я видим и не можем да докажем, че я има. Все пак това не пречи на астрономите да вярват в нейното съществуване. Не можем да я видим; не можем да я докоснем; не можем да я помиришем и не можем да я чуем. Но много учени твърдят, че тя е единственото смислено обяснение за наблюдаваните гравитационни ефекти. Там където наивните хора настояват за доказателство мъдрите разбират, че то е ограничено до логика и математика.

Някои неща – макар и по-малко отколкото си мислим – наистина могат да бъдат доказани. Но в повечето случаи ние преценяваме теориите в зависимост от това доколко те обясняват наблюденията. Способността да обяснява до голяма степен се смята за индикатор за истина. Наблюденията не доказват теориите; по-скоро теориите обясняват наблюденията и са преценявани според тяхната способност да дават подобни обяснения.

Д. К. Честертън показва как можем да приемем едно “много добре работещо вярване” дълго преди “да сме в в състояние да получим абсолютно доказателство.” “Големия взрив” днес е приеман най-вече понеже е в по-голяма хармония с наблюденията за вселената отколкото неговият съперник “статичното състояние.” Той не може да бъде доказан (все пак това е единично събитие). Но той придава голям смисъл на нещата.

Християните винаги са настоявали, че тяхната вяра придава смисъл на загадките на живата. Тя не е бягство от реалността или отказ да мислим за нещата (да спомена само два плоски популярни стереотипа за вярата). За християните вярата не е сляп скок в мрака, а радостно откриване на по-голямата и по-ясна картина на нещата, от които сме част. Френската социална активистка Симон Веил посочва това опитвайки се да обясни защо намира християнството за толкова привлекателно и убедително. Ние съдим за силата на фенера, отбелязва тя, по способността му да осветлява мака в света.

Ако Христос наистина е “светлината на света”  – един образ развит умело в евангелието на Йоан – тогава неговата сила да осветява тъмната материя на нашата душа и нашия свят трябва да намери някакво място в нашето мислене.

Така че как християнската вяра осветлява сенките на живота? Християнската традиция говори за Бога като за Един придаващ смисъл на въпросите и тайните на живота осветявайки пътя, по който вървим. Това не премахва чувството на удивление от вселената; по-скоро добавя към нейната красота и величие. Както веднъж отбелязва Джонатан Сакс, главния равин на United Hebrew Congregations of the Commonwealth науката отделя нещата, за да види как те работят. Но религията отново ги свързва заедно, за да види какво означават те.

Ако науката е свързана с обясненията, религията е свързана със смисъла. Науката ни помага да оценим величието на отделните аспекти на вселената; религията да видим, макар и неясно, “голямата картина,” от която те са част.

Според християнската традиция Бог е истинското желание на сърцето, целта на нашите стремежи и Този, Който задоволява нашите най-дълбоки желания. Някои хора виждат живота като случаен и безсмислен процес на криволичения, в който ние безкрайно търсим някаква цел, която ни се изплъзва, ако изобщо съществува.

Християнското видение изявено в рождествената история говори за един Бог, чиято нежна любов към хората Го кара да влезе в историята като един от нас. На Рождество ние си спомняме, че Бог ни казва, че е тук, показва ни какъв е и ни съпровожда в пътуването – дори през най-мрачните и самотни долини на живота.

Бог и света


НАУКА И БИБЛИЯ:НЕСЪВМЕСТИМИ ЛИ СА ТЕ?

сътворението като пример

д-р Ърнест Лукас

13.05.2004

Ърнест Лукас е магистър по химия в Оксфорд и д-р по физика от Университета в Кент.  След-докторсата му работа е в областта на биохимията в Университите на Северна Каролина, Чапъл Хил и Оксфорд преди да реши да следва богословие в Оксфорд. След като е ръкоположен за баптистки свещеник той е служил в Дъръм и Ливърпул. Получава докторска степен по ориенталистика от Университета в Ливърпул. Бил е асоцииран директор на Института за Съвременно християнство в Лондон преди да се премести в Баптисткия колеж в Бристол (афилииран към Университета в Бристол) където е бил вицепрезидент и Преподавател по библеистика. Курсът, който е преподавал по Наука и Християнство е спечелил наградата Темплетон както и неговата статия „Наука, мъдрост, есхатология и космическия Христос”. Сред последните му книги е „Можем ли да вярваме на Битие днес” (IVP, 2001). Д-р Лукас е женен за Хайзъл, преподавател по физика, с която имат двама сина.

Когато през 70-те години следвах богословие в Оксфорд съществуваше една традиция на „събиране на колежа”. Това беше оксфордското име на вътрешно препитване в началото на семестъра, което имаше за цел да провери дали студентите са свършили домашната работа, която им беше определена за ваканцията. Спомням си едно от тях понеже съдържаше доста необичаен по своята форма въпрос. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – завършен


1. Въведение

2. Научен учебник ли е библията

3. Как библията говори за света

4. Битие и време или кога е възникнал света

5. Отците на църквата и дължината творческите дни

6. Как е творил Бог

7. Хронология на сътворението

8. Теистична еволюция

9. Библейското виждане за творението

10. Заключение-вятърни мелници

ВИЖ ОЩЕ (всички източници могат да бъдат свалени в пълен текст от посочените връзки) Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 10


ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ

от Радостин Марчев

„В това време те съгледаха тридесет или четиридесет вятърни мелници, които стърчаха сред полето, и Дон Кихот, щом като ги видя, каза на своя оръженосец:

— Щастливата съдба нарежда нещата така, както не сме могли и да мечтаем, защото погледни натам, приятелю Санчо Панса, и ще видиш, че се показват тридесет, пък и повече грамадни великани, с които възнамерявам да вляза в бой, като отнема живота на всички до един. Плячката ще е наша и това ще бъде основата на нашето богатство, защото тази война е справедлива и съвсем богоугодно дело е да изкореним тази проклета пасмина от лицето на земята.

— Какви великани? — запита Санчо Панса.

— Тези, които виждаш ей там — отговори господарят му. — Някои от тях имат ръце, не по-къси от две левги.

— Слушайте, ваша милост — забеляза Санчо, — това, което стърчи там, не са великани, а вятърни мелници, а това, което на вас ви прилича на предълги ръце, са крилата им, които, движени от вятъра, въртят камъните на мелниците.

— Явно е — възрази Дон Кихот, — че не си посветен в тайната на приключенията. Великани са и ако те е страх, махай се оттук и се отдай на молитви, а аз в това време ще вляза с тях в жесток и неравен бой.

Като каза това, той пришпори Росинант, без да се вслушва във виковете на оръженосеца си Санчо, който го предупреждаваше, че се впуска несъмнено в бой не срещу великани, а срещу обикновени вятърни мелници. Но Дон Кихот беше толкова убеден, че са великани, та нито слушаше гласа на Санчо, нито виждаше какво има пред себе си, макар че се доближаваше все повече към тях, като крещеше колкото му глас държи:

— Не бягайте, страхливци и подлеци, защото насреща си имате един-единствен рицар!

В това време задуха ветрец и големите криле започнаха да се движат. Дон Кихот забеляза това и се провикна:

— Аз ще ви оправя, негодници, дори да размахвате ръце, по-многобройни от тези на великана Бриарей.

След това той призова от все сърце господарката си Дулсинея, помоли я да го подкрепи в изпитанието, покри се зад щита си, закрепи копието и пусна Росинант в галоп срещу първата мелница, която се изпречи пред него. Нанесе удар в крилото й, което в този миг вятърът така шеметно завъртя, че копието се строши на парчета, а кон и конник бяха подети и изхвърлени на полето в най-жалко състояние.” (Мигел де Сервантес, Дон кихот, гл. 8)

Едно от тъжните неща в малкото евангелско общество в страната ни е, че някои от неговите членове симптоматично се държат по начин силно напомнящ горното приключение на рицарят на печалния образ. Аналогиите може да се проявяват в различни области, но със сигурност са ясно видими в издигането на младоземния креационизъм до нивото на догма. Нека да видим някои прилики. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 9


БИБЛЕЙСКО ВИЖДАНЕ ЗА ТВОРЕНИЕТО

от Радостин Марчев

Предишните части, макар и полезни за формиране на разбиране как да четем историята на сътворението, се концентрираха най-вече върху отрицателните му аспекти – а именно какво не трябва да търсим в началните глави на Битие. Макар че може да ни помогне да избегнем някои често правени грешки подобен подход в най-добрият случай е непълно представяне на посланието за сътворението, а в най-лошия цялостно пренебрегване на Божието слово отправено към нас. Това, което Бог чрез Мойсей ни казва не е свързано с времето, средствата и последователността, в която Той е творил. Днешното концентриране върху подобни теми показва единствено, че голяма част от съвременните читатели са изгубили фокуса и разбирането си за истинското послание на текста. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 8


ТЕИСТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ[1]

от Радостин Марчев

„Първият еволюционист не е бил Чарлз Дарвин, или Лукреций, или Талес или Нимрод, а самият Сатана. Той не само е излъгал целия свят с чудовищната лъжа на еволюцията, но най-вече е излъгал себе си. Той все още смята, че може да победи Бога понеже, подобно на съвременните „научни” еволюционисти той отказва да повярва, че Бог наистина е Бог  (Henry Morris, The Long War Against God: The History and Impact of the Creation/Evolution Controversy, Green Forest, AR: Master Books, 2000), p. 260)

„Библията пророчески предупреждава, че в последните дни лъжливи учители ще разпространяват лъжи сред хората. Тяхната цел е да отхвърлят Божията истина и да използват вярващите казвайки им измислени от самите тях истории. Една такава лъжа е сред нас. Тази лъжа е еволюцията.“ (Ken Ham, The Lie: Evolution, El Cajon, CA: Creation-Life Publishers, 1987)

„Целта на учените историци – тези, които се опитват да проследят историята на вселената от големия взрив или преди него до настоящия момент  – е да представят една изцяло натуралистична картина на реалността. Този опит е определен от тяхната решимост да изхвърлят Бога от света.“ (Phillip E. Johnson, Reason in the Balance: The Case Against Naturalism in Science, Law and Education (Downers Grove, IL: InterVarsity, 1995), p. 59.)

Четейки тези силни думи човек остава с впечатлението, че християните не могат да имат нищо общо с учението за еволюцията. Трябва да признаем, че те в никакъв случай не са лишени от основание. Има форми на еволюция, с които християните наистина не могат да се съгласят по никакъв начин ако желаят да останат християни. Такива са например представянето й като чист натурализъм или краен редукционизъм. Ето защо е важно още в самото начало да обясним ясно за какво говорим когато използваме думата „еволюция.” В следващите страници под еволюция ние ще разбираме това, което е имал в предвид и Чарлз Дарвин когато през 1859 г. публикува своята книга „Произход на видовете” – а именно една теория, която обяснява произхода на биологичното разнообразие – нито повече нито по-малко[2].

Тази дефиниция по необходимост носи след себе си някои следствия. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 7


ХРОНОЛОГИЯ НА СЪТВОРЕНИЕТО

от Радостин Марчев

В част 4 и част 6 ние говорихме за възрастта на творението и за средствата използвани от Бога в Неговото творческо дело. Сега ще разгледаме разказа в Битие 1-2 от един по-различен ъгъл свързан с неготова хронология.

Едно от най-важните изисквания за правилното разбиране  на даден текст е определянето на неговия литературен жанр и особеностите, които той носи със себе си. На пръв поглед Битие 1-2 е типична проза. Но факта, че използваме превод както и „чуждостта” на еврейските литературни форми може да ни попречи да видим някои важни характеристики на текста. Професор Мередит Клайн ги обобщава доста точно:

„Литературния характер на Битие 1:1-2:5 подготвя егзегета за наличието на по-силни фигуративни елементи от тези, които биха могли да се очакват в обикновената проза. Разбира се, този пасаж не е изцяло семитска поезия. Но той не е и обикновена проза. Структурата е съставена от строфи, а в строфите има множество рефрени на ехо и повторение. Могат да бъдат открити и други поетични черти като паралелелизъм (1:27; 2:2) и алитерация (1:1). Като цяло Битие 1 трябва да бъде поставено в групата на епическата традиция[1].” Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 6


КАК Е ТВОРИЛ БОГ

от Радостин Марчев

Съпругата ми разказа нещо интересно, което се случило с нея преди около година. В църквата, която посещаваме тя влязла в разговор с човек убеден в правотата на младоземния креациониъм. Когато го попитала какво мисли за християните, които вярват в теистична еволюция отговорът (даден без миг колебание) бил: „Техният Бог е твърде малък.”

Когато чух това в умът ми веднага се появи въпросът: „Защо този човек мисли така?” Малък ли е Бог понеже сътворението чрез еволюция е неимоверно дълъг процес сравнено с кратката творческа седмица? Но в този случай някой може да обвини Богът на младоземните креационисти, че е твърде малък понеже сътворението Му е отнело цяла седмица. Ако беше по-силен щеше да го направи само за един миг. (Между другото точно така смята Августин Блажени – виж статията на Алистър МакГрат, Произход на видовете според Августин). Или пък е малък защото едно сътворение чрез използване на вторични средства разкрива по-малка сила от директния свръхестествен акт? Но в този случай се изправяме пред справедливата забележка на Денис Леморкс[1]: „Представете си, че Божиите творчески действия в началото на света приличат на удар със стик в игра на билярд. Разделете и обозначете топките на 3 групи – „небе”, „земя” и „живи организми” и нека осмата топка представлява човечеството. Младоземните креационисти представят Създателя като правещ удар след удар, без да пропуска, докато всички топки попаднат в джобовете. Без съмнение това е забележително. Един прогресивен креационист вижда началния удар, който разбива топките като големия взрив, от който неодушевената вселена еволюира чрез естествени процеси. Всички топки с означения „небе” и „земя” влизат в джобовете от този единствен удар. След това Бог една по една вкарва топките обозначаващи живите организми. Това е дори още по-впечатляващо. Еволюционните креационисти твърдят, че Богът-на-отделните-удари подобно на Богът-на-дупките, Който се намесва постоянно при сътворението на света не разкрива пълнотата на силата и предзунанието на Твореца. Според това християнско виждане за еволюцията още първият удар е толкова добре насочен и изключително прецизен, че не само всички топки падат в джобовете, но и правят това в определен ред. Първи падат обозначените с „небе”, след това „земя” последвани от живите организми и накрая осмата топка – най важната в билярда – представляваща човека. И за да бъде аналогията пълна Бог взема тази топка от джоба и я държи в ръката Си, за да покаже Своята лична връзка с хората. Не е ли един такъв Бог безкрайно по-талантлив от този на анти-еволюционистите? Не представя ли виждането на еволюционните креационисти за Бога най-върховен израз на интелигентен дизайн? Това е начинът, по който аз виждам дизайна в еволюцията.” Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 5


ОТЦИТЕ НА ЦЪРКВАТА И ДЪЛЖИНАТА НА ТВОРЧЕСКИТЕ ДНИ

от Радостин Марчев

Всяка дискусия свързана с мненията на отците неизменно се затруднява от огромното разстояние във времето и в начина на мислене, което ни разделя от тях. От друга страна това може да се окаже немалко предимство – християните от други епохи не са обремени с нашите (понякога погрешни) предпоставки и по този начин могат да се окажат ценен коректив[1]. Това е особено вярно по отношение на нашата тема. Едно от честите обвинения към хората, които виждат дните на сътворението описани в книгата Битие като периоди с дължина различна от 24 часа е, че тяхното мнение е следствие не толкова от честно изучаване на текста колкото от капитулация пред съвременната наука. Това, разбира се, е друг начин да се каже, че за тях Писанието е по-малък авторитет от науката. Този въпрос не е стоял пред ранните отци на църквата. Без значение дали са верни или погрешни твърденията на съвременната геология, биология, физика или палеонтология не са оказвали влияние върху техния прочит на Битие по простата причина, че по това време тези науки изобщо не са съществували. Така опита да преодолеем трудностите и да надникнем през техните очи по всяка вероятност си заслужава усилието. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 4


БИТИЕ И ВРЕМЕ – КОГА Е ВЪЗНИКНАЛ СВЕТА

от Радостин Марчев

“Водещата идея на настоящата книга е да изложи библейската идея за творението… като разграничена от всяка научна или индуктивна теория за земята. Невъзможно е изцяло да изчистим умът си от всички асоциации и идеи идващи от странични източници; нито пък една честна интерпретация изисква подобно невежество за съвременните открития, без значение дали истински или само предполагаеми. Все пак авторът може да каже, че е положил всяко усилие да предпази умът си от някакво насилствено тълкуване повлияно от подобна външна идея. При един такъв опит е възможно да се придвижим към обратната крайност и понякога да отхвърлим научните предложения там където те заслужават честно внимание при определяне на истинското значение на най-неясните описания за произхода на света. Но ние трябва да имаме или честна вяра или изобщо да бъдем без вяра. Ужасна самоизмама е да смятаме, че имаме вяра основана върху писанието докато всъщност тя получава своята най-голяма подкрепа от Букленд, Лейл или Хаф Милър. Авторът винаги държи в умът си следната мисъл – какво Писанието ни учи за сътворението? Това учение за него като за вярващ е несъмнената истина, която никога не трябва да бъде изоставяна… Докато не е готов да се откаже от това той трябва да настоява, че описанието в Битие е описание на истинските събития, които са се случили. Той трябва да каже също така, че не съществуват филологически виждания (авторът е професор по древни езици и книгата му е базирана на лингвистичен анализ на текста – б. пр.), които не би отхвърлил в миг ако сметне, че те водят към някаква насилствена и неестествена интерпретация. Ако хипотезата за 24 часови дни е единствената, която следва от вярна и точна егзегетика на на светите Писания ние трябва да я приемем без значение в какви трудности с науката ще ни постави тя. Ние трябва да вярваме –  както често се налага на вярата да прави – срещу представяните доказателства, колкото и силни да изглеждат и срещу разсъжденията, колкото и убедителни да ни се струват те. И той не би бил ирационален в това. Едната истина е толкова по-висока от другата – последиците от отхвърлянето на това или на някое друго виждане, което хвърля мрак върху нея са толкова по-големи, че не сме дори в състояние да си помислим да ги поставим на еднакви везни или да ги разглеждаме като еднакъв авторитет. Можем да се справим много добре без геологията; нашето интелектуално и морално достойнство няма да бъде подкопано ако такава наука никога не беше съществувала. Но къде сме без Откровението; и къде е откровението ако думите му за човека и за началото на света се окажат изцяло погрешни, една лъжлива легенда – дело на измислица или на съзнателна измама? Тогава това, което Писанието учи, това, което е честното значение на тези древни Писания, които Исус – единствената светлина на света – потвърди със Своя авторитет, това е за нас като вярващи истината, накъдето и да ни води тя[1].” Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 3


КАК БИБЛИЯТА ГОВОРИ ЗА СВЕТА

от Радостин Марчев

През Април, далечната 1633 г. в Италия започва един от най-интересните съдебни процеси в историята. Галилео Галилей (1564-1642) се обявява в защита на идеите на Коперник (1473-1543) и поставя под съмнение вярването, че земята е център на вселената и че слънцето се върти около нея. Заради тези си убеждения той е изправен пред инквизицията. Историята е доста по-сложна от начина, по койтo обикновено се представя[1], но част от опозицията срещу Галелей получава библейска окраска. Писанието ясно казва, че слънцето се върти около земята, а не обратното. И понеже то е по-надежден източник от науката учените в случая несъмнено грешат.

В едно свое съчинение йезуитът Людовико Деле Коломбе изразява това по следния начин: „Който си положил земята на основата й, за да се не поклати за вечни времена.” (Псалм 104:5). “Земята не може да се поклати” (1 Летописи 16:30). „Окачва земята на нищо т.е. над центъра” (Йов 26:7). „Небето е горе и земята е долу” (Притчи 30:3). „Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява” (Еклесиаст 1:5). „И Бог ги постави на небесния простор, да светят над земята” (Битие 1:17)….Могат ли тези, на които това не им харесва да се позоват на тълкуване различно от буквалното? Със сигурност не понеже всички богослови, без изключения, казват, че когато библията може да се разбира буквално тя не трябва никога да се разбира по различен начин, разбирайки заедно с това, че мистичното значение превъзхожда всяка философия и преобръща всяка наука надолу с главата[2].” Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 2


НАУЧЕН УЧЕБНИК ЛИ Е БИБЛИЯТА

от Радостин Марчев

Известният евангелки богослов Бен Уитърингтън III в една своя книга разказва следната случка: „През 1969 г. луната се беше превърнала във водеща новина понеже Нийл Армстронг току що беше стъпил на прашната й повърхност. Заедно с един приятел от училище взехме шевролета на баща ми (двутонна класика) и потеглихме през планините на северна Каролина.  Имахме всичко, което ни трябваше, за да прекараме чудесно (включително и огромна диня в багажника) и възнамерявахме да направим точно това. За съжаление нещата не потръгнаха. Докато карахме без да се бъркаме в чужди работи колата се развали. На паркинга в Блу Ридж нямаше бензиностанция. Всъщност нямаше дори знак, който да сочи пътя към такава, но ние имахме късмет. Една преминаваща кола ни извлече до изхода и след това до една Texaco. Веднъж стигнали дотам ние спряхме. Накрая решихме да се изкатерим пеша обратно по целия път до Хай поинт, където живеехме. За съжаление забравихме да вземем динята от багажника и я оставихме под лъчите на изгарящото юлско слънце. Можете да си представите как миришеше колата след седмица когато се върнахме за нея.

Късметът ни се усмихна и ние скоро бяхме взети на автостоп от една възрастна двойка караща стар черен плимут. Отначало те не бяха особено разговорливи, но моят приятел Дъг беше решен да започне разговор. Първите му думи бяха: „Е, какво мислите за разходката на Нийл Армстронг по луната?” Мъжът, който шофираше веднага отговори: „Всичко това е една измама. Някакъв трик на Холивуд, с който се опитват да ни накарат да вярваме, че земята е кръгла и луната се върти около нея.” Аз стоях в изумено мълчание на задната седалка мислейки за това, което бях видял по телевизията. Започнах да осъзнавам, че се намирам в една кола с хора, които смятат, че светът е плосък. Приятелят ми Дъг, който сега е адвокат и който винаги е знаел как да спори, реши да не оставя нещата така. Очевидно не можеше да разпознае неуязвимото невежество когато го срещне. Прошепнах му: „Тихо, Дъг, не искам да ни свалят.” Напразно. Дъг попита мъжа: „А защо мислиш, че земята е плоска и че луната не се върти около нея?” Човекът отговори: „В книгата Откровение пише, че ангелите ще застанат на четирите ъгъла на земята. Едно нещо не може да е кръгло ако има ъгли, нали[1]?””

Този хумористичен разказ повдига пред нас някои доста сложни въпроси: Как четем библията? Какво очакваме да ни каже тя за естествения свят? Кога приемаме едно нейно изказване буквално и кога не? Има още