Изгубеният свят на Битие 1 – завършен


indexЗавършен е превода на книгата Изгубеният свят на Битие 1. Трудът на проф. Джон Уолтън е един от най-важните текстове в последните няколко години свързани както с отношението между науката и вярата така и с тълкуването на началните глави на Битие. Книгата е написана напълно достъпно за неспециалисти, но в същото време зад нея стои изключително сериозно изследване, което се признава от всички специалисти в областта.

В много отношения Изгубеният свят може да се окаже отваряща очите книга за мнозина читатели. Дори да не приемат нейните тези  те ще бъдат сериозно предизвикани да преосмислят не само своя подход към темите, но и самият начин по който мислят.

Преводът е далеч от професионален, но надявам се, ще позволи на читателя да се докосне до идеите на автора. За тези, които желаят да я прочетат на английски снабдяването с копие не би трябвало да представлява никакъв проблем.

Желая на всички приятно четене.

Митове за науката и религията – 4


ЦЪРКВАТА Е ОТГОВОРНА ЗА МРАЧНИТЕ ВЕКОВЕ – 2

от Родни Старк

index

Морален прогрес

Всички класически общества били робски. Всъщност всички познати ни общества над съвсем примитивното развитие били робски – дори голяма част от северозападните индиански племена имали роби дълго преди пътешествието на Колумб[1]. Сред това всеобщо робство само една цивилизация някога отхъврлила човешкото робство: християнската. И тя направила това два пъти! Има още

Митове за науката и религията – 3


ЦЪРКВАТА Е ОТГОВОРНА ЗА МРАЧНИТЕ ВЕКОВЕ – ЧАСТ 1

от Родни Страк

index

За мнозина западни интелектуалци паденето не се свързва толкова с Адам и Ева колкото със съдбата на цивилизацията след падането на Рим. „Християнството завладяло Римската империя и почти цяла Европа. След това наблюдаваме един обхващащ почти цяла Европа феномен на научна амнезия, който поразил континента от около 300 до 1300 сл. Хр.” Това се случило понеже „водачите на ортодоксалното християнство поставили бариера пред научния прогрес[1].” Има още

Митове за науката и религията – 2


 ХРИСТИЯНСТВОТО Е ОТГОВОРНО ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ДРЕВНАТА НАУКА

от Дейвид Линдберг

index

Човек открива няколко фактора зад „затварянето на западния ум:” атаката на апостол Павел над гръцката философия, приемането на платонизма от християнските богослови и налагането на ортодоксалността от императорите отчаяно желаещи да запазят добрия ред. Налагането на ортодоксалността вървяло ръка за ръка с подтискането на всякакъв вид незавсимо милене. До 5 век не само, че рационалното мислене било подтиснато, но то било заменено с „мистерии, магии и авторитет.” (Charles  Freeman, The Closing of the Western Mind: The Rise of Faith and the Fall of Reason, 2003) Има още

Наука и библейско тълкуване


от Радостин Марчев

index

Верн Поитрес е написал доста добра книга за взаимодействието между науката и тълкуването на Библията[1]. Един от интересните примери, които той дава е свързан с индуктивната логика като метод за научно изследване.

През 17 век англичанинът Франсис Бейкън (1561–1626) формулира процеса на научно изследване посредством следните пет стъпки.

index

  1. Данните са несъмнени факти, които съществуват и не могат да бъдат оспорвани.
  2. Хипотезата се появява от забелязването на модел в данните и извеждане на индуктивно обобщение. Обобщението казва просто, че всеки отделен случай пасва на наблюдавания модел. Откриването на модел е прозрение, което не може да бъде контролирано, но щом веднъж бъде забелязан моделът, обобщенията следват.
  3. Предсказанията от една хипотеза се извличат посредством чиста дедукция от самата хипотеза.
  4. Отхвърлянето или утвърждаването на хипотезата е сравнително просто и зависи изцяло от това дали допълнителните експериментални данни я подкрепят.
  5. Потвърдените хипотези се добавят към съществуващия списък на общи закони. Напредъкът в науката се състои от постоянни добавки към списъка на познатите ни закони.

Индукцията на Бейкън е изключително широко приета и много влиятелна. На практика до средата на 20 век както учените, така и философите смятат, че това е начинът, по който се осъществява научният прогрес. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 12


БОЖИЯТА ПОЧИВКА В ХРАМА

от Джон Уолтън

index

Според традиционното виждане, в което Битие 1 е описание на материалния произход седмия ден е неразбираем. Изглежда, че той не е нищо повече от една богословска добавка свързана с пазенето на съботата от евреите – едно допълнение или послепис. За разлика от това един читател от древния свят веднага би разбрал какво се случва и би разпознал ролята на седмия ден. Без колебание древният читател би заключил, че това е храмов текст и че седмия ден е най-важния от седемте. В едно материално описание седмия ден би играл незначителна роля, но в едно функционално описание, както ще видим, той е истинската кулминация, без която нищо друго няма смисъл и значение. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 11


ДНИ 4-6 ВЪВЕЖДАТ ФУНКЦИОНЕРИ

от Джон Уолтън

index

В описанието на дни 4-6 ние виждаме промяна на фокуса. Докато функционалната ориентация все още е очевидна Бог не толкова определя функциите колкото въвежда функционерите. В някои случаи функционерите участват в извършване на функциите (особено при небесните тела, които определят времевите периоди), но в повечето случаи функционерите просто изпълняват свои собствени функции в сферите определени през първите три дена (време, космическо пространство, земно пространство). Поставянето на функционери на техните задачи и места е в еднаква степен творческо действие. Дни 4-6 са буквален паралел на дни 1-3 както се признава от дълго време, но литературната структура е второстепенна. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 10


ДНИ 1-3 В БИТИЕ 1 УСТАНОВЯВАТ ФУНКЦИЯ

от Джон Уолтън

index

Ден 1

Защо Бог не нарекъл светлината „светлина”? Това беше един от въпросите, кито ме накараха да започна пътешествието, което доведе до тълкуването на Битие 1 представено в тази книга. Не ориентираността към функциите характерна за древната близкоизточна литература промени виждането ми за Битие 1 – това направи самият текст на Битие. Целият процес започва със ст. 5, началният стих от описанието на първия ден: „И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.“ Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 9


ПЪРВОНАЧАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ В БИТИЕ 1 Е НЕФУНКЦИОНАЛНО

от Джон Уолтън

index

Ако съществуването в древния свят е определяно най-добре с функционални, а не с материални термини, както казахме в предишната глава, и „създава,” е действие носещо преход от несъществуване към съществуване, то „творение” също би било нещо функционално (както се намеква за еврейската терминология използвана в гл. 3). По-нататък следва да бъдат намерени други доказателства за това как сътворението описва състоянията „преди” и „след.” Ако текста ни предлага едно описание на функционален произход трябва да очакваме той да не започва с функция. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 8


СЪЗДАДЕ (ЕВР. BARA) Е СВЪРЗАНО С ФУНКЦИЯ

от д-р Джон Уолтън

index

Предишната глава представи доказателства, че описанията на сътворението в древния свят ясно показват интерес към едно функционално, а не материално ниво. Освен това тя твърдеше, че древния свят дефинира съществуването като функциониране в една подредена система. Тази функционална онтология показва, че разграничението между съществуване и несъщестуване е било функционално, не материално.

Сега обръщаме нашето внимание към описанието на сътворението в Битие 1, за да видим дали то ще потвърди тези разсъждения. Първият въпрос, който трябва да разгледаме е свързан с еврейският глагол bara в ст. 1 преведен като „създаде.” Какво точно означава той? Ние не може, да се задоволим с разглеждането на английското (или българското – б. пр.) значение на „създаде,” въпреки че то показва удивителна гъвкавост. Ние ще се фокусираме върху глагола на еврейски и как хората, които го използват са разбирали неговото значение. Ако се опитваме да разберем дали евреите са мислели за съществуването по функционален (подобно на останалата част от близкия изток) или по материален начин (подобно на нас) едно от местата където можем да очакваме да намерим помощ е изследването на това какво означава да доведеш нещо в съществуване. „Създавам” е българската дума за довеждане на нещо в съществуване. Ако съществуването бъде дефинирано в материален смисъл създаването е материална дейност. Ако съществуването бъде дефинирано във функционален смисъл то е дейност свързана с даването на функция. Не можем да предполагаме, че създаването е материална дейност просто понеже нашата онтология е материално ориентирана. Трябва да оставим думата и нейната употреба да говорят сами. Има още

Любовта – великият знак


ЛЮБОВТА – ВЕЛИКИЯТ ЗНАК

index

Преди седмица завърших новата книга от серията Counterpoints: Bible and Theology, Genesis: History, Fiction, or Neither?: Three Views on the Bible’s Earliest Chapters (Zondervan, 2015). Въпреки обещаващия подбор на авторите – James K. Hoffmeier, Gordon J. Wenham и Kenton L. Sparks – тя не ме впечатли особено. Всъщност намирам я за една от сравнително слабите в поредицата. В заключението й обаче прочетох нещо, което мисля, че попада в десетката на подобен род спорни теми. Има още

Жан Калвин, научния метод и Битие 1


ЖАН КАЛВИН, НАУЧНИЯ МЕТОД И БИТИЕ 1

от Радостин Марчев

ПРЕВОД НА КОМЕНТАРА НА КАЛВИН НА БИТИЕ 1

indexЖан Кaлвин публикува своя коментар върху книгата Битие през 1554 г. Наред с характерната за него яснота и красота на израза няколко неща веднага правят впечатление на читателя. На първо място според стандартите на времето си Калвин е изключително прецизен в своето тълкуване. Освен че използва директно еврейския текст той постоянно се позовава на различни преводи – вкл. гръцки. Освен това в добавка към мненията на редица свои съвременници той познава и постоянно използва творенията на църковните отци, еврейската тълкувателна традиция и дори някои езически философи. В следствие на това коментарът му често приема формата на диалог с тези допълнителни източници, които играят ролята на събеседници, с които той разговаря, слуша и отговаря. Калвин далеч не винаги се съгласява с тези мнения – той е ярък самостоятелен ум, който има своя позиция, която умее да отстоява. Тя обаче не е упорита и невежа, а винаги е претеглена, обоснована и добре информирана. Имено този ерудиран диалог с християнската древност и съвремие е нещо особено характерно и ценно за коментарите на Кавлин. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 7


древната космология е функционално ориентирана

от д-р Джон Уолтън

index

Какво означава нещо да съществува? Това може да изглежда странен въпрос с очевиден отговор, но всъщност не е толкова прост колкото изглежда. Наприемр когато казваме, че един стол съществува ние изразяваме това заключение на основата на едно предположение, че определени качества определящи, че това е стол съществуват. Без да задълбаваме във философия, според нашия съвременен начин на мислене, един стол съществува понеже е материален. Ние можем да го забележим със сетивата си (особено със зрението и осезанието). Можем да анализираме от какво е направен. Физическите качества са това, което прави стола реален и поради тях ние заключваме, че той съществува.

Но има и други начини да се мисли за съществуването. Има още

Как (не) се прави апологетика – 2


от Радостин Марчев

images

Още когато седнах да пиша последната си статия Как (не) се прави апологетика си давах сметка, че тя страда от един много сериозен недостатък. Той не е свързан с аргументацията, която продължавам да смятам за правилна, а с по-цялостния подход към проблема за наивната апологетика. Да посочваш грешките в доводите на парче не е достатъчно, освен може би, за да ти излезе име на хейтър. Необходимо е положително представяне на алтернативен, по-добър подход, който може да се конкурира с този, който критикуваш. Освен всичко останало целта в крайна сметка не е християните да престанат да защитават вярата си, а да започнат да я защитават по-добре. (Това между другото е още един мит, на който често се натъквам като възражение: „По-добре да свидетелствуваш лошо отколкото изобщо да не свидетелствуваш.” Отговорът, разбира се е, че изборът между нищо или лошо е фалшив – можем да свидетелствуваме и добре).

Темата, разбира се, е огромна и би била достатъчна за една, а вероятно и за няколко книги. Това, което ще направя е да нахвърля няколко кратки бележки, допълвайки и прескачайки вече казаното в две други статии Научен учебник ли е Библията и Как Библията говори за света, които, надявам се, може да помогнат на някого да чете Библията в контекста на нейното отношение към науката. Ето ги и тях: Има още

Как (не) се прави апологетика -1


от Радостин Марчев

 images

Наскоро попаднах на кратко клипче говорещо за научната достоверност на Библията. Причината да го забележа беше големият брой споделяния, поради които го видях във фейсбук.

Преди да кажа каквото и да е друго искам да подчертая дебело две неща.

Първо, аз съм убеден, че Библията е боховдъхновено откровение, което съдържа всичко необходимо за спасението и говори безпогрешно за вярата и живота.

Второ, аз съм напълно убеден в добрите намерения, ревността и искреността на хората споделили този материал. Тяхното желание да споделят Христос и доверието им, че това, което Бог ни е открил е истина са, убеден съм, видени и оценени от Бога.

Казал това се налага със съжаление да добавя още нещо – почти нищо от казаното в клипа не е вярно. Последният съдържа 4 твърдения за хармонията между Библията и науката, които ще разгледам последователно, в реда, в който са представени, за да стане ясно защо това е така. Има още

Изгубеният свят на Адам Ева – 6


Някои бележки за начина, по който Павел използва „Адам”

от Н Т Райт

index

От времето на научната революция през 18 и 19 век християните са изправени поред опасността да се фокусират върху съществуването на Адам вместо върху призивът на Адам. Освен това от времето на битката между Августин и Пелагий ние се склонни да фокусираме своите въпроси върху това, което наричаме „първороден грях” – въпроси относно това как грехът на Адам е предаван на всичките му потомци – вместо върху ролята, която грехът на Адам играе в по-голямата история на Бога и света и, в нея, на Бога и Израел. Следващите кратки бележки не могат да бъдат виждани дори като пълно изложение на предварителните въпроси. Те представляват просто някои първоначални наблюдения. Но аз се надявам те да насочат към някои полезни по-нататъшни възможности. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 4


естеството на страданието в света

от Йън Провън

index

Библейското виждане за света също така ни позволява да живеем в реалния свят с надежда. То прави това именно понеже не ни дава едно глобално, обхващащо всичко обяснение на страданието свързано с моралните избори. Би било невъзможно да приемем библейската вяра както вярна ако тя свързваше всяко страдание с моралните злини по такъв начин, понеже е напълно очевидно, че някакво страдание в света се появява просто от факта, че света е такъв какъвто е, а не друг. Напълно ясно е също, че света вече е имал тази природа дълго преди човек да живее в него. Със сигурност страданието, което произлиза от това да бъдеш жертва на мъчение докато си държан в плен от врагове е следствие от това, че човешки същества избират злото. Тук има включени морални страни. Същото обаче не може да се каже за страданието, което е следствие от това, че човек по случайност е поставил ръката си прекалено близо до огъня. В този случай въпросът не е морален. На практика може дори да се определи като добро, че ръката ме боли. Ако не беше така аз нямаше да я отдръпна и огънят би причинил дори още по-големи поражения. По подобен начин водата, която е толкова важна за живота на тази планета притежава определени свойства, които ще причинят страдание и дори смърт на тези, които случайно паднат в река. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 3


„Направи от пръст” и „създаде от ребро” са архетипни твърдения, а не твърдения свързани с материален произход (продължение)

от Джон Уолтън

index

Ребро

Първият въпрос, който трябва да зададем е дали текста твърди, че Адам е мислел за Ева като за създадена от реброто му. Текстът ни дава отговора – не е смятал така. Първите думи от устата му са: „Тази е кост от костите и плът от плътта ми.” (Битие 2:23). Тук става дума за нещо повече от ребро, понеже тя не е само „кост от костите ми,” но и „плът от плътта ми.”

Това ни кара да се запитаме за смисъла на Битие 2:21, който казва: „взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. Думите на Адам ни карат да се питаме дали превода „ребро” е удачен за еврейската дума ṣēlā. Думата се използва около 40 пъти в СЗ, но няма друго място, където тя да се използвана в анатомичен смисъл. Извън Битие 2, с изключение на 2 Царе 16:13 (където се отнася за другата страна на хълма), думата се използва единствено за архитектурата на скинията/храма (Изх. 25-38; 3 Царе 6-7, Езекиил 41). В тези пасажи тя може да означава дъски или греди, но по-често означава едната страна на нещо, обикновено когато то има две страни (пръстените около двете страни на ковчега, стаите от двете страни на храма, северната или южната страна и т.н.). Въз основа на думите на Адам, добавени към данните, свързани с употребата на думата, можем да заключим, че Бог е взел една от страните на Адам – вероятно в смисъл, че е разрязал Адам наполовина – и от едната половина е направил жената. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 2


„Направи от пръст” и „създаде от ребро” са архетипни твърдения, а не твърдения свързани с материален произход

от Джон Уолтън

index

Когато хората за пръв път се запознават с моето виждане за Битие 1 като за описание за произхода свързано с реда, а не са материала не им отнема много време преди да попитат: „Но какво да кажем за Битие 2?” Те продължават с това, което им се струва очевидно: че създаването от ребро очевидно е материален термин и „пръстта” е материална съставка. Затова за читателя е лесно да заключи, че дори ако Битие 1 се концентрира върху реда поне тук, в Битие 2, ние намираме едно описание за материалния произход на човека. Има още

Изгубеният свят на Адам и Ева – 1


ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ НА АДАМ И ЕВА

ādām се използва по повече от един начин в Битие 1-5

от Джон Уолтън

index

Разбирането на различните начини, по които се използва думата ādām е ключово за правилното разбиране на началните глави от книгата Битие. Но преди дори да пристъпим към въпроса трябва да направим няколко важни наблюдения. Първото е, че думата ādām е еврейска дума, която означава „човек.” Факта, че е еврейска показва, че разглежданата категория („човек”) е въведена от хора говорещи еврейски. Адам и Ева не са се наричали с тези имена понеже какъвто и език да са говорели той не е бил еврейски. Еврейският като език не е съществувал до средата на второто хилядолетие пр. Хр. Това означава, че тези имена не са просто едно отразяване на историята, сякаш техните имена просто са били Адам и Ева подобно на имената Бил или Мария. Макар да вярвам, че Адам и Ева са исторически персонажи – истински хора с истинско минало – това не може да са техните исторически имена. Имената са еврейски и по времето когато са живели Адам и Ева не е имало евреи. Има още

Религиозна нетолерантност и война – 2


РЕЛИГИОЗНА НЕТОЛЕРАНТНОСТ И ВОЙНА

от Дейвид Бентли харт

(преводът представлява част от книгата Atheist Delusions: The Christian Revolution and Its Fashinable Enemies, Yale University Press, 2013)

index

Последната и най-лошата от „религиозните войни” била, разбира се, тридесетгодишната война, която избухнала през 1618 когато крал Фердинанд от Бохемия (1578-1637) се опитал да консолидира своето управление като наложи всеобща католическа вяра над владенията си и по този начин провокирал протестантските домове в Бохемия и през 1619 една бохемска моравска инвазия в Австрия. Фердинанд, който през 1619 станал император Фердинад II на Свещената римска империя, по всички стандарти бил благочестив католик, но в кампанията си завземе обратно Австрия и Бохемия със сигурност нямал задръжки да приеме военна помощ от страна на лутеранския електор на Саксония, Джон Джордж I (1585-1656). Вярно е, че по време на първата половина от войната, която последвала в Австрия и в германските територии, съществували отделни католически, лутерански и калвинистки партии и че когато чужди протестантски сили – най-вече Дания и Швеция – се включили в боевете те направили това като врагове на Хабсбургската империя. Но в същото време Дания и Швеция през по-голямата част от периода били във война и помежду си и унизителното поражение на първата през 1645 дошло от втората. Има още

Религиозна нетолерантност и война – 1


РЕЛИГИОЗНА НЕТОЛЕРАНТНОСТ И ВОЙНА

от Дейвид Бентли Харт

(преводът представлява част от книгата Atheist Delusions: The Christian Revolution and Its Fashinable Enemies, Yale University Press, 2013)

index

Насилието на ранната модерност никъде не е изразено толкова ясно или в по-голям мащаб от международните и кръвопролитни конфликти през един период, който по традиция се нарича „религиозните войни.” Поради състава на коалициите участващи в тези конфликти и с оглед на последиците им те би трябвало да бъдат запомнени като първите войни на модерните национални държави, чиято основна цел била да установят върховният авторитет на светската държава над всяка съперничеща й сила и най-вече над властта на църквата. Има още

Какво е „сайънтизъм“


КАКВО Е „САЙЪНТИЗЪМ”

от Томас Бърнет

Ученият, прятели, е човек, който вижда в бъдещето. Това е така понеже науката осигурява средствата да се предвиди какво е полезно и учените превъзхождат всички останали хора.” (Анри де Сейнт-Симон[1])

Сайънтизъм е една доста странна дума, но по причини, които ще видим по-нататък тя е полезна. Макар терминът да се е появил доста скоро той се свързва с доста други „изми” с дълга и бурна история: материализъм, натурализъм, редукционизъм, емпиризъм и позитивизъм. Вместо да се занимаваме с всяка от тези концепции поотделно ние ще започнем с една работна дефиниция на думата сайънтизъм и от нея ще продължим нататък.

Историкът Ричард Олсън дефинира сайънтизма като „опити да се разпрострат научните идеи, методи, практики и нагласи върху човешките социални и политически проблеми[2].” Но тази формулировка е толкова широка, че на практика е почти безполезна. Философът Том Сорел предлага една по-прецизна дефиниция: „Сайътнизмът е начин да се постави едно прекалено голямо значение на естесвената наука в сравнение с останалите клонове на познанието и културата[3].” Физикът Йън Хътчинсън предлага една доста подобна, но по-крайна версия: „Науката, основана на естествените науки, е единственият източник на истинско познание[4].” Последните две дефиниции са много по-прецизни и ще ни помогнат по-добре да оценим стойността на сайънтизма. Има още

Конфликт или взаимно обогатяване – 2


КОНФЛИКТ ИЛИ ВЗАИМНО ОБОГАТЯВАНЕ

науката и богословието трябва да си говорят

от Алистър МакГрат

Лекция по случай встъпване в длъжност като Andreas Idreos Professorship по Наука и религия в Оксфорд

  1. 10.2014

200px-alister_mcgrathГоворя с безнадеждно общи термини и е време да стана по-конкретен. Idreos Professorship е свързан с Оксфордския факултет по богословие и религия. Така че какви ползи може да донесе взаимодействието с естествената науки на богословието и религията? И нека да кажа ясно, че аз смятам предизвикателствата за полезни защото те ни принуждават да се интересуваме и да мислим, което обикновено води до подобрение и обновление. Ако богословието бяга от тези предизвикателства то е изгубило пътя си. Но аз не виждам причина за подобна присъда относно богословието в Оксфорд!

Мисля, че мнозина от вас знаят, че започнах академичната си траектория тук в Оксфорд като учен, учейки химия под ръководството на Джереми Р. Кноуел (1935-2008) и след това работих в биологичните науки в Оксфорд с професор сър Джордж Рада. Това потапяне в културата на научното изследване на Оксфорд решително формира моето мислене в няколко отношения. Ще спомена само две, които вярвам, че имат връзка с богословието. Има още

Конфликт или взаимно обогатяване -1


КОНФЛИКТ ИЛИ ВЗАИМНО ОБОГАТЯВАНЕ

науката и богословието трябва да си говорят

от Алистър МакГрат

Лекция по случай встъпване в длъжност като Andreas Idreos Professorship по Наука и религия в Оксфорд

  1. 10.2014

200px-alister_mcgrathПовечето от нас познават спиращото дъха усещане на възхита и удивление от красотата и величието на природата. Аз добре си спомням едно пътуване до Ирак през 1975. Пътувахме нощем със стар автобус през пустинята от Шираз към Керман когато старата машина се развали. Пътниците напуснаха автобуса и се разхождаха наоколо чакайки с надежда водачът да го поправи. Тази нощ видях звездите така сякаш никога преди това не ги бях вижал – светли, тържествени и спокойни над напълно тъмната и тиха земя. Не съм в състояние да опиша завладяващото усещане на удвиление, което изпитах тази нощ – едно усещане на възторг, удивление и почуда. След всички тези години все още чувствам как по гърба ми полазват тръпки когато си спомня тази случка в пустинята. Има още

Бог, доказателства и жълта преса


ЗА БОГ, ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ЖЪЛТАТА ПРЕСА

от Радостин Марчев

Преди няколко месеца една статия обиколи християнското интернет пространство като, между другото, намери място и на “стените” на няколко мои приятели. Всички те са чудесни хора, които аз харесва и уважавам много. Ето защо държа да знаят, че всичко, което следва не е по никакъв начин свързано с тях, а изцяло със статията.

А за нея може да се каже доста. Поразява още заглавието й: “Световноизвестен учен атеист доказа, че Бог съществува.”  В следващите 15 реда (толкова е цялата статия) читателят е посветен в подробностите. Става дума за Антъни Флу, според който “Вселената не може да е възникнала от само себе си – тя очевидно е създадена от някой много по-могъщ, отколкото можем да си представим…. Според него обаче последните данни за структурата на молекулата на ДНК са неопровержимо доказателство за това, че тя не е могла да възникне от само себе си, а представлява нечия разработка. Генетичният код и енциклопедичните обеми от информация, които съдържа в себе си молекулата, опровергават възможността за сляпо съвпадение.”

Въпросите, които повдигат тези няколко кратки думи са легион.

Първо, човек следва да се запита какъв учен е Антъни Флу? Областите, от които биха могли да са почерпени горните аргументи очевидно са физика и биология. Една кратка справка с биографията на ученият (последната може да се направи и в wiki-то) обаче ни изненадва – той е философ. Което, казано с думи прости, означава, че по никакъв начин не е компетентен да направи преценка на фактите, тяхното значение и следствията от тях. Това е работа на физиците, биолозите и други подобни специалисти, за които, като цяло, по никакъв начин не може да се каже, че споделят мнението на Флу.

Второ, читателят е оставен в пълно неведение как точно философът доказва, че вселената и животът са създадени от Бога. Всичко, с което разполагаме е едно голо твърдение, което трябва да преглътнем по някакъв начин.

Трето, от начина, по който е представено изложението (и биографията на Флу подкрепя това) оставаме с впечатлението, че Бог безспорно е доказан чрез емпирични методи – нещо, което е възможно горе-долу толкова колкото би било възможно за герой от роман да докаже емпирично съществуването на своя автор.

В своята книга A reason for God Тимъти Келър представя много удачна дискусия за естеството на доказателствата, които можем да очакваме християнството да представи. Той посочва, че от една страна имаме това, което може да бъде наречено “силен рационализъм[1].” Най-просто той се свързва с логически и/или емпирични твърдения, които могат да бъдат доказани по начин, който не може да бъде оспорен от никой. Проблемът да вярваме единствено това, което е доказано по този начин е, че прилагайки последователно подобен стандарт няма да можем да вярваме нищо. Не е възможно да докажем приемания като това, че умът ни работи правилно или че сетивата доставят вярна картина за външния свят. Въпреки това те по необходимост стоят в основата на всяко последващо доказателство. Следователно всички ние започваме с някои основополагащи приемания[2].

Да се откажем от “силният рационализъм” не означава да преминем в реалитивизъм. По-скоро това означава, че ние можем да се придържаме към нещо, което Келър нарича “критически рационализъм” – убеждението, че някои системи и светогледи са по-убедителни и по-съответстващи на реалността от други. В нашият случай това означава, че макар да не можем да представим неоспорими емпирични или логически доказателства за съществуването на Бога могат да бъдат представени аргументи, които сочат в тази посока. Това обаче е нещо много по-различно от решителното, безкомпромисно “учен доказа, че бог съществува” сякаш става дума за доказателство подобно на това, че кило домати се продават за 1,20 лв. на сергията зад ъгъла.

Спирам дотук, макар че могат да бъдат казани още доста неща. Причината да напиша всичко това е следната: Подобни статии са това, което с чиста съвест можем да наречем християнски еквивалент на жълта преса – т.е. подвеждащ, манипулативен и откровено глупав материал. Приемането на подобен стандарт за апологетика означава самоубийство на нашият интелектуален живот и заслужена насмешка от страна на външните хора, които, поне в някои случаи, отхвърлят не християнството, а неговата карикатура, която им предлагаме[3]. С това по никакъв начин не искам да кажа, че християнството не може да бъде убедително защитавано – аз самият съм християнин и съм убеден в обратното. Просто не това е начинът. Предлагайки подобни материали не вършим услуга на никого – нито на апологетиката, нито на себе си, нито на хората, на които ги предлагаме.


[1] За едно кратко разглеждане на подобни въпроси за научният метод, науката и нейната корелация с християнството виж серията на Алистър МакГрат ТУК

[2] Двама автори, които поставят въпроса за постомодерния консенсус към въпроса са основополагията са Стенли Гренц и Николас Валтерсторф.

[3] Макар вече донякъде остаряла и може би малко преувеличена книгата на Марк Нол, The scandal of the evangelical mind със сигурност заслужава да бъде прочетена.