Лутер и обожението – 3


от Кърт Е. Маркарт

index

(асоцииран професор по систематично богословие в Богословската семинария  „Конкордия”)

III

Защо цялата тази дименсия от лутерови идеи е липсвала или е била пренебрегвана в т.нар. лутеров ренесанс? Манермаа и неговият кръг отговарят, че определени философски предпоставки са държали настрана това, което е можело да бъде видяно като силен онтологичен реализъм от страна на Лутер[1]. Казвайки онтология финландците нямат за цел да подчертават някаква конкретна философия, а просто важността на съществуването, на това, което е. Те посочват, че неокантиантският германски идеалист Херман Лотц (1817-1991) е твърдял, че нещата сами по себе си, дори ако съществуват, са непознаваеми. Вместо „статичната” субстанция има „динамични” връзки, т.е. един постоянно кипящ процес на взаимодействащи си „ефекти” (Wirkungen). Такива ефекти могат да бъдат схванати и разбрани единствено във формите предлагани от собствената ни природа. Религиозните ефекти или влияния, според Лотц, спадат не към реалността на природата, а към областта на „личното” т.е. етичното и естетичното. Има още

Реклами

Лутер и обожението -2


от Кърт Е. Маркарт

index(асоцииран професор по систематично богословие в Богословската семинария  „Конкордия”)

II

Следват няколко примера за начина, по който Манермаа използва Лутер, цитирайки там където е възможно събраните съчинения на Лутер[1]. За по-голяма яснота оставяме подобните на тезиси заглавия на Манермаа.

I. Учението за оправданието и христологията

А. Основта на оправдаващата вяра в христологията на древната църква

1. Христос като „най-голямият грешник” (maximus peccator)

„И всички пророци видели това, че Христос ще стане най-големият крадец, прелюбодеец, разбойник, осквернител, богохулник и т.н., който някога е имало на света.  Сега Той не действа от Свое Собствено име. Сега Той не е Божият Син роден от девица. Той е един грешник, Който има и понася греха на Павел, предишният богохулник, гонител и пакостник; на Петър, Който отрекъл Христос; на Давид, който бил прелюбодеец и убиец, и който дал повод на езичниците да хулят Божието име (Римл. 2:24). Накратко, Той имал и понесъл греховете на всички човеци на Своето тяло – не в смисъл, че ги е извършил, но в смисъл, че взел тези грехове извършени от нас на Собственото Си тяло, за да направи умилостивение за тях чрез Собствената Си кръв[2].”

„Но напълно абсурдно и обидно е да наричаме Божият Син грешник и проклятие!” Ако желаете да отречете, че Той е грешник и проклятие, тогава отречете също, че Той е страдал, бил е разпънат и е умрял. Понеже не е по-малко абсурдно да кажем, както нашата Изповед изповядва, че нашият Господ е бил разпънат и е понесъл мъченията на греха и смъртта, което означава да кажем, че Той е бил грешник или проклятие. Но ако не е абсурдно да изповядаме и да вряваме, че Христо е бил разпънат между разбойници тогава не е абсурдно да кажем също, че Той е бил проклятие и грешник над грешниците …Исая 53:6 говори същото за Христос. Той казва: „Господ положи на Него беззаконията на всички ни.” Тези думи не трябва да бъдат разводнявани[3].” Има още

Лутер и обожението – 1


ЛУТЕР И ОБОЖЕНИЕТО

от Кърт Е. Маркарт

index

(асоцииран професор по систематично богословие в Богословската семинария  „Конкордия”)

Привикнали от десетилетия на повърхностно бърборене днес малцина хранят големи надежди за „диалозите” на бюрократичния екуменизъм. Все пак от време на време се случват истински значими събития. Едва ли има по-забележителен пример за това от диалога между лутерани и православни проведен между Евангелската лутеранска църква на Финландия и Руската православна църква от 1970 до 1986 – и това независимо от, или вероятно точно поради, скромните цели на тези разговори[1].  Най-значимото развитие – често определяно като „пробив” – се случва в Киев през 1977. Разговарящите октриват, „с взаимно удивление,” своята до голяма степен обща основа в тринитарните и христологичните тайнства, в историята на спасението и в своята сакраментална и есхатологична ориентация. Центъра в Киев бил паралелът между оправданието и обожението “основан на реалното присъствие на Христос в Божието слово, в тайнствата и в поклонението[2].”

Основният говорител от лутеранска страна бил професорът от Хелзинксият университет Туомо Манерамаа, който нарекъл своята лекция „Спасението, тълкувано като оправдание и обожение.” Той развил по-нататък своето есе в „In lpsa Fide Chrkhss Adest,“ публикувана на немски през 1989 заедно с три други свързани есета на Манермаа[3]. Латинската фраза преведена като „в самата вяра Христос присъства” е директен цитат от коменатарът на Лутер към Галатяните 2:16, която това есе ще разгледа подробно. Има още

Мартин Лутер към проповедниците


images

“Някои пастири и проповедници са мързеливи и не са добри.Те не се молят; те не изучават; те не четат; те не изследват Писанието…Призивът е: внимавай, изучавай, посвети се на четене…Не можете да четете твърде много Писанието, това, което четете не можете да четете твърде внимателно, което четете внимателно не можете да разберете достатъчно добре; каквото разберете добре не можете да поучавате достатъчно добре; каквото поучавате добре не можете да живеете достатъчно добре….Затова, скъпи пастири и проповедници, молете се, четете, изучавайте, бъдете усърдни…. В това зло, срамно време не можем да бъдем лениви, да спим и да хъркаме.”

(Мартин Лутер, WA 53, 218.)

Хайделбергски дебат – 2 част


images

11. Арогантността не  може да бъде избягната или истинската надежда да присъства освен ако при всяко дело не се страхува от осъдителна присъда.

Това е ясно от теза 4. Понеже не е възможно човек да се доверява на Бога освен ако не се е отчаял от всяко творение и знае, че нищо няма да му донесе полза освен Бога. Понеже няма човек, който да има тази чиста надежда, както казахме по-горе, и понеже ние все още поставяме някаква увереност в творението, е ясно, че ние трябва, поради нечистотата на всички неща, да се страхуваме от Божия съд. По този начин трябва да се избягва арогантността не само в делата, но също така и в склонностите, т.е. не трябва да намираме удоволствие в упование на творението. Има още

Хайделбергски дебат – 1 част


ХАЙДЕЛБЕРГСКИ ДЕБАТ

от Мартин Лутер (1518)

luter1

Предговор

След призива на Лутер за дебат свързан с въпроса за индулгенциите августинаският орден като цяло подкрепил неговите виждания. Главата на ордена в Германия, Йохан Щаупиц, призовал към формален дебат, на който да присъстват водачите на ордена и на който Лутер да получи възможност да изкаже своите притеснения. Дебата се състоял на срещата на Августианския орден в Хайделберг през Април 1518. Противниците на Лутер се надявали, че той ще бъде накаран да замълчи, но Щаупиц желаел Лутер да бъде изслушан честно понеже като цяло симпатизирал на вижданията му. На срещата Лутер изложил “богословието на кръста” като противно на “богословието на славата”. Дебата в много отношения е по-важен от 95-те тезиса понеже развива по-нататък растящото осъзнаване на Лутер, че богословието на средновековната римокатолическа църква е фундаментално и същностно противно на библейското богословие. В резултат на дебата Джон Ек предложел дебат между себе си и подкрепящите виждането на Лутер, който се състоял в Лайпциг през Юли 1519. Има още

Погребално слово за Мартин Лутер


ПОГРЕБАЛНО СЛОВО ЗА МАРТИН ЛУТЕР

от Филип Меланхтон

Philipp_Melanchthon_3

Макар че сред общата скръб гласът ми е препятстван от тъга и сълзи все пак в това голямо събрание трябва да бъде казано нещо, не като сред езичници, единствено за похвала на починалия. Много повече на това събрание трябва да му бъде напомнено за чудесното управление на църквата и за нейните опасности, за да можем в скръбта си да размислим преди всичко какво сме ние,  какви трябва да желаем да бъдем и чрез какви примери да подреждаме живота си.

Има неверници, които гледайки объркаността на живота смятат, че всичко е резултат от случайност. Но ние, които сме просветени от множество ясни думи на Бога различаваме църквата от езическото множество; и ние знаем, че тя наистина е водена и пазена от Бога. Ние отправяме очите си към тази църква. Ние признаваме законните управници и внимаваме на начина им на живот. Ние също така внимателно избираме водачи и учители, коитo да можем благочестиво да следваме и да почитаме. Има още

За Лутер, денят на реформацията и библейският канон


ЗА ЛУТЕР, ДЕНЯТ НА РЕФОРМАЦИЯТА И БИБЛЕЙСКИЯТ КАНОН

от Радостин Марчев

(3.11.2012)

Денят на реформацията е празник, който докосва една особена струна в сърцата на повечето протестанти. И тази година той не ме разочарова – денят ме посрещна с интригуващата дискусия повдигната в една фейсбук група за това как еретикът Лутер говорел богохулства срещу всяка библейска книга, която не му харесвала и своеволно прекроил новозаветния канон.

Да си кажем честно това е обвинение, което може да бъде чуто нерядко. Така пред нас се изправя един съвременен Маркион, с който, разбира се, никой порядъчен християнин не би желал не само да се идентифицира, но въобще да има нещо общо.

И докато празничното настроение все още не ни е напуснало нека да кажем нещо повече за тази отрезвяваща истина. Има още

95 Тезиса на Мартин Лутер


95 ТЕЗИСА НА МАРТИН ЛУТЕР

превод: Д-р Теол. Доний К. Донев


От любов и загриженост към истината, и с цел пълното и разбиране, следните тезиси ще бъдат обект на публична дискусия във Витенберг под председателството на преподобния отец, Мартин Лутер, Августинец, магистрат по свещено богословие, и надлежно назначен преподавател по тези предмети в това място. Той моли онези които не могат да присъстват лично, за да разискват темата устно, да го направят в отсъствие писмено.

1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза: „Покайте се“, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние. Има още

Предговор на Лутер към Римляни


ПРЕДГОВОР НА МАРТИН ЛУТЕР

КЪМ ПОСЛАНИЕТО НА СВ. ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ

luter.jpg

Това е най-важното послание в Новия завет и най-чистото благовестие. То не само заслужава един християнин да го запомни дума по дума наизуст, но също така и да се занимава ежедневно с него понеже то е ежедневен хляб за душата. Не е възможно да го четем твърде много или да размишляваме върху него твърде дълго. Колкото повече човек го изучава толкова по-скъпоценно става то и толкова по-сладък е вкусът му.  Следователно, аз желая да изпълня своята длъжност и да представя едно въведение към посланието дотолкова доколкото Бог ми е дал способности, така че всеки да е в състояние да го разбере възможно най-ясно. До този момент то е било твърде затъмнявано от мнозина безполезни коментари, но самото то е  ярка светлина, толкова ярка, че е почти способна да освети цялото Писание. Има още

За свободата на християнина


ЗА СВОБОДАТА НА ХРИСТИЯНИНА

ПОСВЕЩЕНИЕ

писмо от Мартин Лутер до папа Лъв X

imagesСред чудовищните злини на тази епоха, с които воювам вече 3 години не мога да не погледна и да не си спомня за Вас най-благословени отче Лъв. Наистина, понеже единствен Вие навсякъде сте сочен като причина за моята война аз никога не съм в състояние да Ви забравя; и макар безпричинната ярост на Вашите нечестиви ласкатели срещу мен да ме е карала да се обърна към Вашия престол с молба за бъдещ събор – без да се страхувам от безсмислените декрети на Вашите предшественици Пий и Юлий, които в своята глупава тирания забраняваха едно такова дело – все пак аз никога не съм се отдалечавал толкова в чувствата си от Ваше преосвещенство, че да не търся с цялата си сила в усърдна молитва и викайки към Бога всяко добро за Вас и за Вашата епархия. Има още