Вечна храна

от Мартин Лутер

Advertisements

Вярващите все още са грешници

от Мартин Лутер

„Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!“ (Галатяни 2:17)

Молете се за Божиите изобилни благословения

от Мартин Лутер

„Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.“ (Псалм 23:6)

Молитвите на вярващите

от Мартин Лутер

„Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.“ (Йоан 15:7)

Да викаме към Бога

от Мартин Лутер

„В скръбта си извиках към Господа, и Той ме послуша; Из вътрешността на преизподнята извиках, и Ти чу гласа ми.“ (Йона 2:2)

Гонени и благословени

от Мартин Лутер

„Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.“ (2 Коринтяни 4:8-9)

Да използваме притежанията мъдро

от Мартин Лутер

„Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.“ (Битие 13:2)

Не за да осъди света

от Мартин Лутер

„Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ (Йоан 3:17)

Пазете се от греховни наклонности

от Мартин Лутер

“А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.” (Галатяни 5:24)

Бог се грижи за нас

от Мартин Лутер

Да пребъдваме на лозата

от Мартин Лутер

„Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.“ (Йоан 15:5)

Да растем в Христос

от Мартин Лутер

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;. Тогава няма повече да бъдем деца“ (Ефесяни 4:13-14)

Защо казваме Амин

от Мартин Лутер

Понеже в Него е Да за всичките Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.“ (2 Коринтяни 1:20)

Нужда от утеха

oт Мартин Лутер

„И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.“ (Битие 8:21)

Вярвай в Бога

от Мартин Лутер

„Да не се смущава сърцето ви. Вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене“ (Йоан 14:1)

Исус е Бог и човек

от Мартин Лутер

„Отец обича Сина и всичко е предал в ръката Му“ (Йоан 3:35)

Как можем да приемаме едновременно тези две истини, че Исус е Господ над всичко и в същото време е човек? Ако Исус е Господ как може Бог да е предал всичко в ръцете Му? Ако Исус е Бог Той вече има всичко. Така че как може нещо друго да Му бъде дадено?

Вие вече знаете, че в Исус Христос има две природи, но само една личност. Тези две природи запазват своите характеристики и не се превръщат една в друга. Това предизвиква известно объркване. Например, Мария е родила Исус преди 1539 години. Така някои питат: „Ако е роден преди 1539 години как може да е вечен?“  Исус пострадал на кръста когато Понтий Пилат бил управител на Юдея. Затова някои се чудят: „Ако е пострадал при Пилат как е възможно всичко да е в Неговата власт?“ Как можем да отговорим на всичко това?

Двете природи на Исус, божествената и човешката, са неразделни и са свързани е една личност. Характеристиките на всяка природа се приписват на другата. Например умирането е част от това да бъдеш човек. Когато човешката природа е съединена с божествената в една личност смъртта също става божествен атрибут. Следователно можем да кажем: „Бог стана човек. Бог пострада. Бог умря.“ Ако разделите божествената от човешката тогава подобно твърдение би било лъжа понеже Бог не може да умре. Но ако кажем, че двете природи съставляват една личност тогава ние говорим истината.

Истинско благословение

от Мартин Лутер

„Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.“ (Битие 27:28-29)

Дори да ни желаят хубави и прекрасни неща покорните деца едва ли могат да ни благословят поради несигурността от изхода на това, което ни желаят. Но благословението, което Исак дал на Яков не било нито празни думи нито просто добро желание на един човек към друг. Благословението на Исак било определено и със сигурност щяло да се изпълни. То не било просто пожелание. Исаак действително дал на Яков нещо, казвайки му: „Вземи дарът, който аз ти обещавам чрез думите си.“

Да кажем: „Желая ти здраве в тялото и ума“ не означава много. Но ако ти подам сто марки и кажа: „Желая да ти дам тези пари“ това би било съвсем различно. По подобен начин Исус казал на паралитика: „Стани, вземи постелката и иди у дома си“ (Матей 9:6). Ако Той просто му желаел доброто би казал: „Бедни човече, желая ти да бъдеш здрав и силен.“ Но Той не би изцелил или дал сила на болния. Подобни добри пожелания имат малка стойност.

Библията не е пълна с добри пожелания. Тя съдържа истински благословения, които се изпълняват. Такива благословения имаме в Новия Завет чрез Христос. Ние получаваме едно благословение когато пастирът казва: „Приемате прошка на греховете си.“ Ако ние кажем: „Желал бих Бог да е благосклонен към теб, да ти даде вечен живот и да прости греховете ти,“ това би било просто израз на любов. Вместо това той казва: „Прощавам ви греховете в името на Отца и Сина и Светия Дух.“ Тези думи имат силата настина да ви донесат прошка ако вярвате.

Вътрешната борба

от Мартин Лутер

„Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате“ (Галатяни 5:17)

Не трябва да се отчайвате когато чувствате, че грешната природа постоянно воюва срещу Духа. Не трябва да се отчайвате ако не сте в състояние веднага да я принудите да се покори на Духа. Не бъдете изненадани или учудени когато осъзнаете този конфликт във вашето тяло. Вие трябва да съберете смелост когато Павел казва, че желанията на грешната природа са противни на Духа. „Те се противят едно на друго, за да не можете да правите каквото искате.“ С тези думи той утешава изпитваните. Сякаш Павел иска да каже: „Невъзможно е да следвате Духа като свой водач  във всяка ситуация без грешната природа да се намеси. Тя ще застава на пътя ви, така че да не можете да правите това, което истински желаете. Тук е достатъчно просто да се съпротивите на грешната природа, така че да не угаждате на желанията й. Следвайте Духа, не грешната природа, която бързо става безсилна понеже е прекалено нетърпелива. Тя се съмнява, оплаква се, търси отплата, мрази Бога, бори се срещу Него и се отчайва.“

Ако осъзнавате тази битка с грешната природа не губете кураж, но се съпротивете в Духа и кажете: „Аз съм грешник и се чувствам грешно понеже все още живея в това тяло. Докато съм жив греха ще се прилепва в това тяло. Аз ще се покорявам на Духа, не на падналата природа. Аз ще се хвана за Христос с вяра, ще се надявам на Него и ще намирам утеха в Словото Му.“ Няма да угаждате на злите желания когато се укрепявате по този начин.

Да очакваме Бога

от Мартин Лутер

„Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петър 3:9)

Понякога Бог забавя отговорът на молитвите. Той не прави това, за да унищожи или да изостави Своите хора, а за да изпълни дори още по-славно обещанията Си. Павел ни казва, че Бог „може да направи неизмеримо повече отколкото можем да си представим“ (Ефесяни 3:20). Следователно, Бог иска от нас да чакаме търпеливо когато се бави вярвайки без съмнение, че Той ще ни даде дори повече отколкото е обещал.

Човешката природа ни прави толкова самоуверени и зли, че ние не вярваме на Божиите обещания и пренебрегваме заплахите Му. Понеже наказанието не идва веднага ние не приемаме Божието предупреждение сериозно. Глупаците чуват, че греха ще донесе съд и наказание, но не обръщат настрана и казват: „Това няма да се случи още много време. Междувременно ми трябват повече пари.“ Но Бог иска да се боим от предупрежденията Му и да очакваме изпълнението на обещанията Му. Разбира се, това може да стане само ако имаме вяра. Хората от света съвсем не са загрижени за Божиите предупреждения. Те приемат предупрежденията Му толкова сериозно колкото съскащата срещу тях гъска. Но Бог е търпелив. Той забавя както изпълнението на обещанията Си така и на Своите заплахи. Това не означава, че лъже. Накрая Бог ще накаже злите и ще излее дори по-големи и богати благословения на верните поради забавата. Но в края на краищата нещата ще се случат.

Невярващите не се боят от Бога, не вярват в Него, не се надяват на Него и дори не ги е грижа за Него. Вярващите от друга страна внимават на Божиите предупреждения и вярват на обещанията Му.

Елате при Отца

от Мартин Лутер

„Исус отговори: Аз съм пътят и истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мене.  “ (Йоан 14:6)

Какво означава да дойдем отидем при Отца? Нищо друго освен да отидем от смърт в живот, от грях и осъждение до невинност и доброта, от ужас и страх до вечна радост и блаженство. Христос казва: „Никой не трябва да се опитва да отиде при Отца по път различен от Мен. Единствено Аз съм пътят истината и животът.“ Христос ясно отхвърля и силно оборва всяко учение, че спасението може да бъде получено чрез дела. Той напълно отрича, че ние можем да отидем в небето по някакъв друг път. Понеже Исус казва: „Никой не отива при Отца освен чрез мен.“ Няма друг път.

Спасението може да бъде получено единствено чрез вяра, която се прилепва към Христос. Никакви наши дела – или дела на някой друг човек или ветия – могат да доведат до тази чест. От друга страна ние не трябва да смятаме, че от нас не е изисква да вършим добри дела. Вместо това ние първо трябва да отидем при Христос, за да получим Божията милост и вечен живот. След това ние трябва да вършим добри дела и да показваме любов. Ние трябва ясно да покажем тази разлика. Никога не трябва да смятаме, че начина, по който живеем или делата, които вършим са достатъчни, за да ни доведат при Отца.

Макар всеки друг да може да ме изостави и да ме зареже паднел аз все още ще имам едно вечно съкровище което никога няма да ме изостави. Това съкровище не е резултат от моите собствени добри дела и усилие. Това съкровище е Христос – пътят, истината и животът. Единствено чрез Христос аз идвам при Отца. Аз ще се държа за това, ще живея чрез това и ще умра с това.

Да отговорим на Божиите обещания

от Мартин Лутер

„И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.“ (Йоил 2:13)

Обещания подобни на това са много красиви, богати и всеобхватни. Светия Дух ги държи пред нас, така че хората, които са дълбоко обезкуражени в сърцата си да могат да намерят утеха и убежище в тези обещания, когато срещат Божия гняв. Прекрасно е да видим начина, по който работи Светия Дух. Той подчертава опасността, за да може да ни покаже Божията милост и доброта. Това правят всички обещания: те ни заплашват с най-големите и сурови заплахи. След това те веднага добавят великото обещание на Божията милост и благодат.

Но резултатът от тези заплахи и обещание е различен за боящите се т Бога и за безбожните. Безбожните не прилагат правилно заплахите или обещанията. Когато чуят заплахите те не мислят, че те се отнасят до тях. Те продължават в своите лицемерни и безбожни пътища като дори смятат, че са много духовни. Така тези велики обещания нямат никакъв ефект върху тях. Понеже заплахите не намират разтревожени сърца в безбожните обещанията се оказват еднакво неефективни за тях. От друга страна Боящите се от Бога хора прилагат тези обещание за себе си по правилния начин. Те са обезкуражени и смазани от Божия гняв и от заплахите за наказание. Те знаят, че заслужават Божия гняв. Те разбират сериозността на гнева и неговото осъждане. Така че когато чуят тези обещания те се обръщат към Божията милост и тяхната съвест отново е привдигната и успокоена. Такъв е начинът, по който действа нашия Бог: Той води верните хора в ада преди да ги изведе оттам. След като ги ужаси със заплахи Той г утешава със Своите обещания.

Божието свято име

от Мартин Лутер

„Отче наш, който си на небесата да се свети Твоето име“ (Матей 6:9)

Вечният живот е сигурен

от Мартин Лутер

„И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.“ (Битие 5:24)

Когато не разбираме

от Мартин Лутер

„Как може стар човек да се роди? Попитал Никодим. Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ (Йоан 3:4)

Христос не говорил за физическо раждане в този текст. Той говорел за духовното раждане, което става чрез водата и Духа. Ако Никодим не разбирал какво казва Исус до този момент колко по-малко можел да разбере духовното раждане? Нашите противници мислят, че е смешно да учим, че човек трябва да се роди отново от водата и Духа –нищо друго. Те не разбират и не вярват на това учение. Това е причината да крещят: „Трябва да вършите добри дела!“ По този начин те пренебрегват най-важното: ако един човек не е роден отново от вода и Дух тогава всичко е изгубено. Не мислете, че някой ще влезе в Божието царство ако първо не се е родил от вода и Дух. Това са прости, но силни думи: „Трябва да се родиш отново“ (Йоан 3:7). Трябва да преминем от раждането за грях в раждането за правдата. Иначе никога няма да отидем на небето. След това ново раждане добрите дела ще последват естествено.

Христос казал на Никодим много за това ново раждане. Но Никодим не можел да го разбере. И ние няма да можем да го разберем освен ако не се родим отново и не изпитаме едно духовно раждане. Нека тези думи да стоят такива каквито са казани. Не се опитвайте да ги обясните по друг начин дори ако ви изглеждат глупави и странни за човешкия разум. Разберете простото значение на тези думи, начинът, по който те обикновено се четат.

Не трябва да се опитвате да тълкувате Божието Слово по собствения си начин. По-добре е да мислите: „Не разбирам тези думи. Но преди да ги променя, да от отнема нещо т тях или да добавя нещо, по-добре да ги оставя такива каквито са. Ще ги оставя на Бога.“ Писанието винаги следва да бъде използвано с почит и уважение.

Да служим един на друг

от Мартин Лутер

„Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.“ (Галатяни 5:13)

Ако благодатта или вярата не се проповядват тогава никой нямаше да бъде спасен понеже единствено вярата оправдава и спасява. От друга страна ако вярата се проповядва както трябва да се проповядва тогава по-голямата част от хората разбират това учение за вярата по един светски начин. Те обръщат свободата на Духа в свободата на грешната природа. Днес човек може да види това във всички класи, високи и нископоставени. Всички се хвалят, че имат евангелието и хвалят християнската свобода. Междувременно те следват собствените си желания, обръщат се към алчността, страстта, гордостта, завистта и т.н. Никой не върши вярно своите задължения. Никой не служи на другите с любов. Това греховно поведение ме прави толкова нетърпелив, че често ми се е искало тези прасета, които тъпчат бисерите с краката си все още да бъдат под Римската тирания. Практически невъзможно е за тези жители на Гомора да бъдат управлявани от благовестието на мира.

Ние знаем, че дявола преследва тези от нас, които имат Божието Слово. Понеже той държи всички останали в робство и много иска да отнеме тази свобода на Духа или поне да я обърне в живот без всякакви ограничения. Христос получи тази свобода на Духа за нас чрез Своята смърт. Следователно ние следваме примерът на Павел да учим  да насърчаваме хората, така че тази свобода на Духа да им дава една възможност да служат, а не възможност да следват своите собствени желания. Както казва Петър: „Да живеем като свободни, но не употребяващи свободата си за покривало на злото, но като Божии слуги“ (1 Петър 2:16).

Страдания преди слава

от Мартин Лутер

„И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ (Битие 41:51-52)

 Йосиф станал важен началник в Египет и накрая Яков видял потомците си да се превръщат в голям народ. Но преди това и двамата трябвало да преминат през страдания. Йосиф научил този урок лично. Когато давал име на своя първороден син той си  мислел: „Аз бях първороден син и потомък на благородна майка. Но аз изгубих всичко и нямах надежда, че ще получа някакво наследство. Човек трябва напълно да забрави за всяка материална придобивка, която може да намери в този свят.“ Така Йосиф нарекъл своя син Манасия в в чест на Бога понеже Бог го бил поставил на колене и го довел до момента, в който той забравил всичко свързано със семейството на баща си. Йосиф нарекъл втория си син Ефрем понеже Бог отново го въздигнал и му дал деца. По-късно Ефрем получил едно прекрасно благословение от своя дядо Яков. Наследниците на Ефрем щели да станат силното племе, за което четем в 3 и 4 Царе.

От този текст ние научаваме, че ние слизаме надолу преди да се издигнем. Ние трябва да станем като Йосиф. Трябва да бъдем сведени до нищо. Човешката ни природа намира тази идея за много болезнена и трудна за приемане. Цялото творение мрази разрушението и тлението. Не можете да отсечете дърво или храст без да чуете силен шум от падане Дори самият Христос бил приведен надолу. От кръста Той викал: „Отче Мой, отче Мой, защо си Ме оставил?“ (Мате 27:46). Затова ние трябва да бъдем скромни като Йосиф. Дори след като приел чест той не се възгордял, но останал смирен.

 

Словото беше с Бога

от Мартин Лутер

„В началото беше Словото и Словото беше с Бога и Словото беше Бог. То в началото беше с Бога“ (Йоан 1:1-2)

Забележете, че Йоан силно подчертава думата с. Той отново повтаря думата, така че ясно да може да изрази разликата межди различните Божии лица. Той прави това, за да се противопостави на естествения разум и бъдещите еретици. Естественият човек ясно разбира, че има само един Бог. Много стихове от Писанието подкрепят това и, разбира се, то е вярно. Но разумът се бори срещу идеята, че три лица могат да бъдат един и същ Бога.

Това е причината, поради която еретикът Савелий твърдял, че Отец, Синът и Духа са всички една и съща личност. След това друг еретик, Арий, признавал, че Словото е било с Бога, но не бил съгласен, че Словото било истински Бог. Савелий учел една прекалено голяма простота в Бога. Арий учел твърде голямо множество. Савелий смесвал лицата докато Арий разделял Божията природа на три части.

Но истината на християнската вяра се намира по средата, учейки и изповядвайки различието на лицата и неразделността на Божията природа. Отец е различна личност от Сина, но не е различен Бог. Без значение дали нашият естествен разум разбира това то все пак е вярно. Единствено вярата може да го схване. Естественият разум ни води към ереси и грешки. Вярата учи и държи истината. Вярата просто се държи за Писанието, което никога не ни лъже или мами.

Моделът на изкушенията

от Мартин Лутер

„И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде“ (Битие 3:6).

Всички изкушения на сатана следват същия модел. Първо, сатаната изпитва вярата на хората и ги подмамва далеч от Божието Слово. Това ги кара да извършват грехове срещу другите. Можем да видим от собствения си опит, че сатаната винаги действа по този начин.

Кога една идея ни дойде за първи път ние не смятаме, че сме на път да извършим нещо лошо. Ако беше така бихме размислили по-добре и обмислили потенциалните резултати. Ние не мислим за вредата и нещастието, които бихме причинили. Можем дори да променим начина, по който мислим и действаме. Но такива мисли обикновено остават скрити. Така ние вървим напред с нашите греховни действия и изоставяме вярата си.

Ева взела плода от дървото. Тя била убедена, че няма да умре, макар че Бог и казал, че това ще се случи. Тя вярвала на това, което й казал сатана. Вярвала, че очите й ще се отворят и ще получи мъдрост. След като отровните думи на дявола влезли в ушите й тя притегнала ръката си, взела забранения плод и го опитала с устата си. Така тя съгрешила с всяка част на своето тяло и душа. И все пак тя все още не съзнавала ужасния грях, който извършила. Тя с радост изяла плода и занесла и на съпруга си, който също ял от него.

Страстта, гнева и алчността действат по един и същ начин. Докато греха действа ние не го усещаме. Греха не ни плаши. Той не жили. Вместо това той изглежда приятелски, добър и носещ радост. Ние не усещаме вина докато съгрешаваме. Но по-късно, когато Божият закон извади греха на показ последствията ни съкрушават.

Истински и фалшиви християни

от Мартин Лутер

„Исус видя Натанаил да идва към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.“ (Йоан 1:47)

Господ Христос не желае да се хвалим с това, че сме християни или, както в случая с Натанаил, че сме израилтяни. Не е достатъчно да кажем: „Аз съм кръстен“ или дори да кажем: „Аз съм епископ,“ „Аз съм кардинал“ или „Аз съм проповедник.“ Ние трябва да вярваме в Христос и да живеем като християни. Трябва да сме праведни и външно и вътрешно. Не трябва да се срамуваме от Господ Христос и от християнската вяра. Ако сме тогава сме фалшиви християни. Ако не вярвате в сърцето си целият ни живот е една лъжа и ние си оставаме в тъмнина. Ние не сме праведни и само изглежда, че сме християни. Действията ни не отразяват християнската вяра.

Ако можехме да отделим християните един от друг и да ги разпределим на истински и фалшиви християни, колко истински християни щяхме да намерим? Света е луд, глупав и див. Той е пълен с всякакво зло – прелюбодейство, пиянство, отмъстителност и други грехове. Някои хора вече не считат за грях да се лъжат един друг. Но същите тези хора искат да бъдат смятани за истински християни.

Възлюбени, ние не лъжем никой освен самите себе си. Бог не може да бъде излъган или измамен. Той знае какви сме в действителност във всеки един миг, точно както знаел, че Натанаил е истински израилтянин, който вярва в пророците. Той ще ви погледне и ще каже: „Да, ето един истински християнин!“

Ние сме Божии деца

от Мартин Лутер

„Всички сме Божии синове чрез вяра в Исус Христос“ (Галатяни 3:26).

Павел като един много добър учител на вярата винаги има на устните си тези думи: „чрез вяра,“ „във вяра,“ „с вяра в Исус Христос.“ Тук той не казва: „Вие сте Божии деца понеже сте обрязани, слушате закона и му се покорявате.“ Това си представяли евреите и така учели лъжливите апостоли. Вместо това той казва: „Вие сте Божии деца чрез вяра в Исус Христос.“ Законът, и още по-малко човешките закони, не ни правят Божии деца. Той не може да създаде нов творение или да осъществи духовно раждане. Но той поставя пред очите ни старото раждане, с което ние сме родителни в царството на дявола. Правейки това законът ни подготвя за новорождението, което се случва чрез вяра в Исус Христос, не чрез закона. Павел свидетелства за това по най-ясен начин: „Макар да те измъчвани, унижавани и убивани от закона той все пак не ви прави праведни. Но вярата ви е направила праведни. Коя вяра? Вярата в Христос.“ Вярата в Христос, не законът, създават Божии деца. Книгата на Йоан свидетелства за това: „На които го приеха, сиреч на тези, които вярват в Неговото име, даде правото да се нарекат Божии деца“ (Йоан 1:12).