ТАЙНСТВОТО НА ПОСЛЕДНОТО ПОМАЗАНИЕ
от Мартин Лутер
Към този ритуал за помазване на болни нашите богослови са направили две достойни за тях добавки. Едната е, че те го наричат тайнство; другото, че го наричат последно, така че то не може да бъде отслужено освен за тези, живота на които е в опасност. Може би – понеже са тънки диалкетици – те са направили това във връзка с първото помазание при кръщението и с двете, които следват след него – при конфирмацията и ръкополагането. Те наистина могат да хвърлят лицето ми това, че с авторитета на апостол Яков, в този случай имаме и обещание и знак – двете неща, за които аз по-рано казах, че правят тайнството. Той казва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с елей в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят“ (Яков 5:14-15). Тук, казват те, имаме обещание за прощение на греховете и знака на маслото. Има още →