НЕЩО КРАСИВО ЗА БОГА
от Малкълм Мъгъридж
Размишлявайки над това, винаги си спомням една случка, която ми направи толкова силно впечатление, че понякога ми се присънва. Една вечер пътувах с колата и шофьорът ми блъсна някого – което и тогава сне беше трудно при тези претъпкани тротоари, от които хората буквално се изсипваха на платното. Изключително предвидливо, знаейки скандалите, които обикновено избухваха, ако автомобил на европеец причини пътно произшествие, шофьорът изскочи от колата, сграбчи пострадалия , набута го на седалката до себе си и потегли с пълна газ към най-близката болница. Там аз, верен на моралните си принципи, настоях да е уверя, че ще се погрижат съвестно за човека (който се оказа, че не е сериозно ранен), и като използвах привилегиите си на сахиб, отидох с него в спешното. Пред мен се разкри сцена на невъобразима неразбория и ужас. Болни лежаха по пода на коридорите, навсякъде. Докато чаках, докараха един мъж, който си беше прерязал гърлото от ухо до ухо. Това ми дойде в повече; избягах, върнах се в уютния апартамент при чашата с уиски и газираната вода и започнах надълго и нашироко да описвам възмущението си от ужасните социални условия в Бенгал, как силно се надявам компетентните власти да вземат мерки….и така нататък, и така нататък.
Аз избягах и гледах да не се доближавам до този ад; а Майка Тереза се беше заселила там и бе останала. В това беше голямата разлика. Тя, слабичката монахиня само с няколко рупии в джоба; не особено образована или надарена с ораторско изкуство. Въоръжена само с тази християнска любов, струяща от нея; от сърцето и от устата й. Готова просто да следва своя Бог и съгласно повелите му да вижда във всеки клетник, оставен да умре на улицата, Него; да чува в плача на всяко изоставено дете, дори в немощния писък на изхвърленото новородено, плача на витлеемския младенец; да разпознава в чуканчетата на всеки прокажен ръцете, които някога са докосвали незрящите очи и са ги карали да проглеждат, галили са обезумели глави и са им давали покой, връщали са здравето на болна плът и парализирани крайници. Колкото за моите тиради за ужасните социални условия в Бенгал, със съжаление трябва да призная, че те едва ли се равняват дори само на една полуусмивка, дарена от Майка Тереза на някое улично дете.
Това, от което бедните най-много се нуждаят – обича да казва тя – повече от храна дрехи и подслон (макар че и от тези неща отчаяно се нуждаят), е да бъдат обичани. Именно съдбата на отритнати от обществото, която им отрежда тяхната нищета, е най-мъчителна. В сърцето й има място за всички. За нея те всички са Божии чада, заради които е умрял Христос и затова заслужават Неговата любов. Ако Бог брои космите на главата на всеки от тях, ако никой не е изключен от шанса за спасение, който дава Разпъването, кой би се осмелил да ги лиши от светските блага и уважение; да обяви един живот за безполезен, друг – да бъде прекъснат преждевременно, а трети изобщо да не бъде започнат? Никога не съм изпитвал по-силно чувство за равнопоставеност на всички хора, както с Майка Тереза сред нейните бедняци. Нейната любов към тях, отразяваща Божията любов, ги прави равни, както са равни братята и сестрите в едно семейство, колкото и силно да се различават по интелект и други дарби, по физическа красота и грация.
Rado's blog 