
от Радостин Марчев
Едно от нещата, които характеризират служението на пастира е, че то е поне в някаква степен непредвидимо. Разбира се, в него се съдържа немалко рутина – реда на църквоните служби вероятно е най-очевидния пример – но тя често е нарушавана от непредвидени и непредвидими обстоятелства. Такива могат да бъдат неочаквана смърт на енориаш, ангажимент, който не може да бъде отказан, спешна нужда да се посети болен или да се отдели време за разговор с човек преминаващ през криза. Това е и една от причините пастирската работа да не може да бъде стриктно сведена до, да кажем, осем часов работен ден, който продължава от 9 до 6 часа (Казал това бързам да добавя, че макар работата да не може да бъде стриктно нормирана, от пастирите се очаква да полагат труд не по-малко от хората, на които служат – и да се намери начин това да бъде отчитано по удачен начин.). Когато подобен случай възникне пастирът трябва да отклинкне независимо от времето и (не)удобството. Но когато нещо подобно се случи (а то се случва доста редовно) то нерядко нарушава възможността да се спазва определената, необходима рутина в служението – например необходимото време за подготовка на проповедта.
В подобна ситуация пастирите най-често прибягват до три решения.
Има още