Серия амвонна – 11

ВЪОБРАЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

Едно от важните неща, свързани с проповядването, за което рядко се говори е въображението. Неговото използване може неимоверно да увеличи въздействието на посланието и обратно, липсата му, лесно прави проповедта суха и трудносмилаема. Последното наблюдение съвсем не се отнася единствено до задържането на интереса на аудиторията при представянето ѝ. Ако проповедникът успее чрез своето въображение да разпали въображението на слушателите си, има голяма вероятност неговото послание да ги „преследва“ след като те напуснат църковната сграда.

Advertisements

Серия амвонна – 10

ПЛАНИРАЙ ВРЕМЕТО

от Радостин Марчев

Да кажем, че хората са различни означава да кажем баналност. След години практика аз съм се убедил, че записването на идеи за проповеди, примери, които мога да използвам или отбелязването на полезни цитати работи добре за мен. За други спокойно може да се окаже губене на време.

Има обаче поне едно нещо, което е универсално в подготовката на проповед – за нея трябва да бъде отделено достатъчно време.

Серия амвонна – 9

ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ГОВОРИШ

от Радостин Марчев

Аз приемам за даденост, че когато един проповедник застава на амвона той е проучил внимателно богословската страна на темата, по която ще говори.

Проповядването обаче никога не може да се ограничи единствено с богословската страна на въпроса. Всеки проповедник, който желае да бъде интересен и практичен знае, че неминуемо трябва да използва в своето послание примери и информация от други области – биология, физика, математика, история или дори ежедневни случи. Например, една от най-известните проповеди на Луи Гиглио Louie Giglio – How Great is Our God – е изградена на примери почерпени от астрономията. Начинът, по който той илюстрира своята богословска идея е почерпан от изцяло друга област и това е едно от нещата, които прави посланието толкова интересно и въздействащо. Чарлз Спърджън посвещава една от своите Лекции към студентите на тази тема привеждайки хумористични примери със забавните новини от вестника.

Серия амвонна – 8

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СМЕ АКТУАЛНИ?

от Радостин Марчев

Думите на Исус са изпълнени със завладяваща образност. Той предава дълбоки богословски истини говорейки за овце, цветя, птици, посеви, риби или сватба. Неговите послания не са абстрактни – те са едновременно свързани с проблеми, които ежедневно вълнуват неговите слушатели и изказани с понятия, които са им близки.

Съвременният читател/слушател обаче е отдалечен на 2000 г. от реалностите през 1 век и много детайли от живота през това време далеч не са толкова понятни за него. Ето защо на проповедниците редовно се налага да навлизат в подробни исторически и културни обяснения за това какво е мнаса, талант или динарий, защо е необходимо жена да пали светило в къщата си, за да намери изгубената монета или колко е малко синапеното семе. Това означава, че за да може човекът от 21 век да разбере посланието на Исус (и изобщо на Библията) изразено с понятия и образност от 1 век той той трябва преди това да формира определено разбиране за света, в който са живели хората, към които е отправено това послание.

Серия амвонна – 7

КРАЯТ

от Радостин Марчев

Завършекът на една проповед може да е една от най-важните й части. Той  може да изиграе лоша шега като остави горчив вкус в слушателите от една иначе добра проповед. Повечето учебници по омилетика не се уморяват да повтарят това, но въпреки това доста проповедници никога не усвояват този урок и не отделят необходимото време и внимание на начина, по който завършват.

Има поне три неща, които са истинско предизвикателство за добър край.

Серия амвонна – 6

ВЪПРОСЪТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО

от Радостин Марчев

С основание може да се твърди, че практическото приложение на една проповед е най-важната й част. Разбира се, нашият ум трябва да получи истините, които да го обновят и да му помогнат да вижда света по нов начин, а волята ни да бъде подтикната към действие. Но в крайна сметка и двете неща водят до точката, в която проповедта има за цел да доведе до реална промяна в живота на слушащите я. Това е причината абстрактни или единствено анализиращи библейския текст проповеди, при които слушателите не успяват да намерят достатъчно ясна допирна точка с живота, който те водят в настоящето да са загуба на време без значение колко красноречиво или увлекателно са произнесени.

За да достигне до добро приложение обаче проповедникът трябва да преди това да разбира Божията воля за въпроса, по който говори. Обичайният начин за придобиване на подобно разбиране е сериозно ангажиране с текста на Библията. С други думи тук достигаме до въпросът за егзегетиката.

Серия амвонна – 5

ЕКСПОЗИТАРНА = БИБЛЕЙСКА ПРОПОВЕД?

от Радостин Марчев

Изразът експозитарна проповед означава проповед, която се фокусира върху разглеждането, обяснението и приложението на даден библейски текст. Според някои проповедници (вкл. някои учебници по омилетика) това е единственият библейски начин за проповядване.

С подобна теория и практика обаче са свързани поне два проблема.

Серия амвонна – 4

СЪДЪРЖАНИЕ VS. ФОРМА

от Радостин Марчев

В продължение на години съм се питал кое е по-важно и привличащо вниманието – съдържанието или формата на една проповед. В края на краищата достигнах до две заключения.

Серия амвонна – 3

НА КОГО ГОВОРИМ

от Радостин Марчев

В първите години след промените в България доста църкви практикуваха т. нар. евангелизационни служби – време, когато вярващите бяха насърчавани да доведат свои невярващи познати, а посланието беше насочено специално към такива хора. Това може и да е добра практика във време на религиозен подем, но само след няколко години се оказа, че очакваните невярващите просто не се появяват, а пастирите призовават към покаяние и обръщение най-верните членове на своите църкви.

Това повдига един интересен въпрос. В повечето църкви в един голям град появата на невярващи посетители не е нещо необичайно. Техния брой обаче е малък, а времето на появата им обикновено не може да бъде предвидено. Как тогава проповедта може да има някакво отношение към тях?

Разбира се, само по себе си събранието на хора, които искрено се покланят на Бога е силно свидетелство. Въпреки това ако новодошлите не са в състояние да разберат смисъла на проповедта или тя им звучи неактуално това би намалило силата на християнското свидетелство. Възможно ли е това да не е така?

Серия амвонна – 2

ИНТЕГРИРАНО БОГОСЛУЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

От самото начало християните са се събирали заедно, за да се покланят на Бога. Едно от най-ранните богослужения е описано от християнския писател Юстин Мъченик в неговата Втора апология. В гл. 67 той казва следното:
„В денят наричан Неделя всички, които живеят в градовете или в околността се събират на едно място и спомените на апостолите или писанията на пророците се четат доколкото позволява времето. След това, когато приключи четенето, водещият наставлява устно и призовава към подражание на тези добри неща. Тогава ние заедно се изправяме и се молим и, както казахме преди, когато молитвите ни завършват, донасят хляб и вино с вода и водещият по подобен начин принася молитви и благодарности, според своите способности и хората се съгласяват като казват Амин; и се раздава на всички и се участва в това, над което са били принесени благодарения и на тези, които отсъстват се заделя дял от дяконите. И тези, които имат и желаят дават както всеки намери за добре и събраното се дава на водещия, който помага на сираците, и вдовиците, и на тези, които, поради болест или някаква друга причина са в лишение, и на тези, които са в окови, и на чужденците пребиваващи сред нас, и, с една дума, се грижи за всички, които са в нужда. Но неделята е денят, в който ние имаме нашето общо събрание, понеже това е първият ден, на който Бог, след като променил тъмнината и материята направил света; и Исус Христос, нашият Спасител на същия ден възкръснал от мъртвите.”  

Серия амвонна – 1

от Радостин Марчев

Аз не съм пастир, но от доста година ми се случва да проповядвам сравнително редовно. Наскоро си дадох сметка колко интересно е това положение – да мога да гледам едновременно от и към амвона. Всеки път когато слушам проповед, съзнателно или не, аз оценявам нейното качество, вярност и въздействие. А всеки път когато ми се налага да проповядвам аз трябва да се поуча от тези оценки.

През годините прекарани в църква ми се е случвало да изпитам думите на Тоузър: „Гладната овца поглежда нагоре и не е нахранена.” Случвало ми се е също да уловя себе си, че поне в някои случаи това „недохранване” се корени в собствените ми претенции и прекалена критичност. Случвало ми се е и обратното – да зная, че след няколко дена ще трябва да изляза на амвона и да съм скован от страх, че времето лети, а аз все още нямам представа какво да кажа на хората, които ще гледат към мен. Зная какво означава да се молиш за водителство и да не чуваш гласа на Светия Дух. Зная и какво е да се бориш с езика, да пишеш, задраскваш, преписваш и преработваш все недоволен от резултата. Смял съм се с глас на забавни грешки в изказа и съм се здавял в собствените си лапсоси….

Надявам се, че тази двойна опитност ме е научила едновременно да говоря и да слушам с малко повече смирение.

В следващите постове ще нахвърлям някои свързани с проповядването идеи и въпроси, които са ме занимавали през годините, а някои от тях и все още ме преследват. Нямам претенции, че ще кажа нещо особено ново нито универсално – просто това са нещата, които занимават мен, макар от разговорите, които съм водил (да, не живея изцяло зад компютъра си) да подозирам, че те могат да резонират с нечии други опитности.