Когато клонингите нападнат….амвона

от Радостин Марчев

Епизод 7 на легендарния сериал „Междузвездни войни” наречен „Войните на клонираните” разказва интересна история за армия от клонинги. Техният оригинал е ловец на глави избран заради забележителните си бойни умения. Клонингите притежават тези негови качества, но волята им е генетично отслабена, така че те лесно могат да бъдат управлявани и безпрекословно изпълняват заповеди.  Звучи като идеалната армия (макар, разбира се, във филма нещата съвсем не се оказват толкова идеални.)

Плагиатство и проповядване

от Радостин Марчев

„Проповядването прилича на рисуване. Когато видим името на художника на картината, ние приемаме, че макар множество творчески влияния да са отразени в работата му, все пак той е нанесъл всеки един щрих. Но ако той е платил на някой друг да я нарисува и след това се е подписал със собственото си име нещо в нас ни подсказва, че нещо не е наред както с художника така и с неговото изкуство.” (Крейг Ларсън, Plagiarism, Shmagiarism)

„Плагистството е вид интелектулнa имама” (Richard A. Posner, The Little Book of Plagiarism)

Рождество като предизвикателство за проповедника

от Радостин Марчев

Рождество Христово идва всяка година. Това означава, че пастирите трябва да проповядват за него всяка година – обикновено цяла серия проповеди (четири адвента плюс празника) и то на едни и същи хора. А това на свой ред превръща подготовката в истинско изпитание. Какво ново може да се каже след като през последните 3 години си проповядвал вече 15 проповеди за Рождество? Трябва да си напълно лишен от въображение или никога да не си опитвал, за да смяташ, че това е лесно.

От другата страна са слушателите. Те идват с желание да чуят вдъхновяваща вест, но често си отиват с усещането, че вече няколко пъти са слушали същото послание. По този начин един от най-прекрасните християнски празници се превръща в повече или по-малко клиширана баналност. И макар несъмнено да работят още няколко важни фактора аз не изключвам това да е една от причините през последните години църковното посещение на големи празници в някои църкви да не нараства.

Римляни – проповеднически перспективи

от Радостин Марчев

Току що приключвам книгата Preaching Romans: Four Perspectives – съвсем нова – издадена февруари тази година от Eerdmens под редакцията на Скот МакНайт и Джоузеф Модика. Прегледах я сравнително набързо, но тя всъщност се оказа доста интересна.

Основната й идея определено е оригинална – книгата представя четири основни богословски подхода за четене на посланието на Павел към римляните. Всеки един от тях е изложен в отделна глава от значим негов представител.

Проповядване на различни нива

от Радостин Марчев

Малцина проповедници мислят за нивата, на които въздейства (или поне би могла да въздейства) една проповед. Вероятно отчасти поради тази причина експозитарното проповядване доста лесно се превръща просто в обяснение на Библията. Идеята е, че ако хората разберат ясно какво Писанието казва това знание ще промени начинът им на мислене, а това на свой ред ще рефлектира върху живота им. От обратната страна стоят онези проповедници, които се обръщат към емоциите и чувстватта на слушателите си. Сърцето, а не главата, диктува действията, смятат те, и когато човек е докоснат и развълнуват това ще промени живота му.

И в двете виждания има нещо вярно, но в същото време и двете са сериозно непълни.

Проповед и перспектива

от Радостин Марчев

Под перспектива аз имам предвид гледната точка, от която е изказана една проповед. Обикновено проповедниците не само, че не се замислят за гледната тока, но дори не си дават сметка за нея. Истината обаче е, че всяка проповед, всяка употреба на езика, е свързана с определена гледна точка – без значение дали съзнаваме това или не.

В миналото стандартната гледна точка е била 3 лице  – т.е. нещата, за които се говори са били повече или по-малко обективизирани. Вероятно това поне донякъде е било свързано с начина, по който хората са схващали реалността и своят достъп до нея. Дейвид Бътрик описва това по следния начин:

Серия амвонна – 16

ВЪВЕДЕНИЕТО

„Лошото въведение прилича на обезобразено лице – иска ти се да отвърнеш погледа си от него” (Квинтилиан, римски оратор)

Мнозина проповедници смятат, че най-голяма подготовка трябва да се отдели за същинската част на проповедта, т.е. на нейното изложение. Но това не е вярно. Всъщност двете части, върху които трябва да работи най-много са въведението и заключението. За това има определена причина – всъщност причините са повече от една.

Серия амвонна – 15

ОТ РАЗЛИЧНИ ЖАНРОВЕ КЪМ РАЗЛИЧНИ ПРОПОВЕДИ

от Радостин Марчев

Когато един проповедник избере да говори върху конкретен библейски текст (което, както казах, според мен не е императив) това поражда една друга зависимост, която не винаги се оценява.

Казано най-просто различните библейски текстове, върху които се проповядва сами по себе си изискват определен вид проповядване. Под това нямам предвид, че съдържанието на даден текст определя изводите, до които достига проповядващия го (което, разбира се, е вярно). Това, което искам да кажа е, че формата на проповедта, начинът, по който дадена библейска истина извлечена от текста бива предадена, зависи от литературните характеристики на самия текст – от неговия жанр.[1]

Серия амвонна – 14

ПРОПОВЕДНИКЪТ

от Радостин Марчев

Аристител (разделя убедителността в един говорител на 3 компонента

logos: съдържанието на посланието – вкл. неговото умение да използва езика и логиката.

pathos: емоционалните характеристики на посланието – чувствата, които изразява и способността да ги предаде на слушателите.

ethos: характерът на говорителят така както е схващан от слушателите му. Аристотел смята, че този последен компонент е най-силният и важен за  убедителността на една реч. Съвременните изследвания потвърждават това.

Казано простичко, няма значение как проповядваме – за да бъде чут един проповедник той трябва да бъде определен вид човек – човек с характер и морал, който да кара другите да слушат.

Серия амвонна – 12

СЛУШАТЕЛИТЕ

от Радостин Марчев

Голяма част от указанията, свързани с проповядването се отнасят за това как проповедникът може да се подготви добре и как трябва да изнесе своята проповед. Съществува обаче поне още един ключов аспект – слушателите.

Без значение дали си даваме сметка за това или не, слушателите винаги участват активно в процеса на проповядването. Ако те не слушат, проповядването е напразно, без значение колко брилянтно е то.

Серия амвонна – 11

ВЪОБРАЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

Едно от важните неща, свързани с проповядването, за което рядко се говори е въображението. Неговото използване може неимоверно да увеличи въздействието на посланието и обратно, липсата му, лесно прави проповедта суха и трудносмилаема. Последното наблюдение съвсем не се отнася единствено до задържането на интереса на аудиторията при представянето ѝ. Ако проповедникът успее чрез своето въображение да разпали въображението на слушателите си, има голяма вероятност неговото послание да ги „преследва“ след като те напуснат църковната сграда.

Серия амвонна – 10

ПЛАНИРАЙ ВРЕМЕТО

от Радостин Марчев

Да кажем, че хората са различни означава да кажем баналност. След години практика аз съм се убедил, че записването на идеи за проповеди, примери, които мога да използвам или отбелязването на полезни цитати работи добре за мен. За други спокойно може да се окаже губене на време.

Има обаче поне едно нещо, което е универсално в подготовката на проповед – за нея трябва да бъде отделено достатъчно време.

Серия амвонна – 9

ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ГОВОРИШ

от Радостин Марчев

Аз приемам за даденост, че когато един проповедник застава на амвона той е проучил внимателно богословската страна на темата, по която ще говори.

Проповядването обаче никога не може да се ограничи единствено с богословската страна на въпроса. Всеки проповедник, който желае да бъде интересен и практичен знае, че неминуемо трябва да използва в своето послание примери и информация от други области – биология, физика, математика, история или дори ежедневни случи. Например, една от най-известните проповеди на Луи Гиглио Louie Giglio – How Great is Our God – е изградена на примери почерпени от астрономията. Начинът, по който той илюстрира своята богословска идея е почерпан от изцяло друга област и това е едно от нещата, които прави посланието толкова интересно и въздействащо. Чарлз Спърджън посвещава една от своите Лекции към студентите на тази тема привеждайки хумористични примери със забавните новини от вестника.

Серия амвонна – 8

КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СМЕ АКТУАЛНИ?

от Радостин Марчев

Думите на Исус са изпълнени със завладяваща образност. Той предава дълбоки богословски истини говорейки за овце, цветя, птици, посеви, риби или сватба. Неговите послания не са абстрактни – те са едновременно свързани с проблеми, които ежедневно вълнуват неговите слушатели и изказани с понятия, които са им близки.

Съвременният читател/слушател обаче е отдалечен на 2000 г. от реалностите през 1 век и много детайли от живота през това време далеч не са толкова понятни за него. Ето защо на проповедниците редовно се налага да навлизат в подробни исторически и културни обяснения за това какво е мнаса, талант или динарий, защо е необходимо жена да пали светило в къщата си, за да намери изгубената монета или колко е малко синапеното семе. Това означава, че за да може човекът от 21 век да разбере посланието на Исус (и изобщо на Библията) изразено с понятия и образност от 1 век той той трябва преди това да формира определено разбиране за света, в който са живели хората, към които е отправено това послание.

Серия амвонна – 7

КРАЯТ

от Радостин Марчев

Завършекът на една проповед може да е една от най-важните й части. Той  може да изиграе лоша шега като остави горчив вкус в слушателите от една иначе добра проповед. Повечето учебници по омилетика не се уморяват да повтарят това, но въпреки това доста проповедници никога не усвояват този урок и не отделят необходимото време и внимание на начина, по който завършват.

Има поне три неща, които са истинско предизвикателство за добър край.

Серия амвонна – 6

ВЪПРОСЪТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО

от Радостин Марчев

С основание може да се твърди, че практическото приложение на една проповед е най-важната й част. Разбира се, нашият ум трябва да получи истините, които да го обновят и да му помогнат да вижда света по нов начин, а волята ни да бъде подтикната към действие. Но в крайна сметка и двете неща водят до точката, в която проповедта има за цел да доведе до реална промяна в живота на слушащите я. Това е причината абстрактни или единствено анализиращи библейския текст проповеди, при които слушателите не успяват да намерят достатъчно ясна допирна точка с живота, който те водят в настоящето да са загуба на време без значение колко красноречиво или увлекателно са произнесени.

За да достигне до добро приложение обаче проповедникът трябва да преди това да разбира Божията воля за въпроса, по който говори. Обичайният начин за придобиване на подобно разбиране е сериозно ангажиране с текста на Библията. С други думи тук достигаме до въпросът за егзегетиката.

Серия амвонна – 5

ЕКСПОЗИТАРНА = БИБЛЕЙСКА ПРОПОВЕД?

от Радостин Марчев

Изразът експозитарна проповед означава проповед, която се фокусира върху разглеждането, обяснението и приложението на даден библейски текст. Според някои проповедници (вкл. някои учебници по омилетика) това е единственият библейски начин за проповядване.

С подобна теория и практика обаче са свързани поне два проблема.

Серия амвонна – 4

СЪДЪРЖАНИЕ VS. ФОРМА

от Радостин Марчев

В продължение на години съм се питал кое е по-важно и привличащо вниманието – съдържанието или формата на една проповед. В края на краищата достигнах до две заключения.

Серия амвонна – 3

НА КОГО ГОВОРИМ

от Радостин Марчев

В първите години след промените в България доста църкви практикуваха т. нар. евангелизационни служби – време, когато вярващите бяха насърчавани да доведат свои невярващи познати, а посланието беше насочено специално към такива хора. Това може и да е добра практика във време на религиозен подем, но само след няколко години се оказа, че очакваните невярващите просто не се появяват, а пастирите призовават към покаяние и обръщение най-верните членове на своите църкви.

Това повдига един интересен въпрос. В повечето църкви в един голям град появата на невярващи посетители не е нещо необичайно. Техния брой обаче е малък, а времето на появата им обикновено не може да бъде предвидено. Как тогава проповедта може да има някакво отношение към тях?

Разбира се, само по себе си събранието на хора, които искрено се покланят на Бога е силно свидетелство. Въпреки това ако новодошлите не са в състояние да разберат смисъла на проповедта или тя им звучи неактуално това би намалило силата на християнското свидетелство. Възможно ли е това да не е така?

Серия амвонна – 2

ИНТЕГРИРАНО БОГОСЛУЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

От самото начало християните са се събирали заедно, за да се покланят на Бога. Едно от най-ранните богослужения е описано от християнския писател Юстин Мъченик в неговата Втора апология. В гл. 67 той казва следното:
„В денят наричан Неделя всички, които живеят в градовете или в околността се събират на едно място и спомените на апостолите или писанията на пророците се четат доколкото позволява времето. След това, когато приключи четенето, водещият наставлява устно и призовава към подражание на тези добри неща. Тогава ние заедно се изправяме и се молим и, както казахме преди, когато молитвите ни завършват, донасят хляб и вино с вода и водещият по подобен начин принася молитви и благодарности, според своите способности и хората се съгласяват като казват Амин; и се раздава на всички и се участва в това, над което са били принесени благодарения и на тези, които отсъстват се заделя дял от дяконите. И тези, които имат и желаят дават както всеки намери за добре и събраното се дава на водещия, който помага на сираците, и вдовиците, и на тези, които, поради болест или някаква друга причина са в лишение, и на тези, които са в окови, и на чужденците пребиваващи сред нас, и, с една дума, се грижи за всички, които са в нужда. Но неделята е денят, в който ние имаме нашето общо събрание, понеже това е първият ден, на който Бог, след като променил тъмнината и материята направил света; и Исус Христос, нашият Спасител на същия ден възкръснал от мъртвите.”  

Серия амвонна – 1

от Радостин Марчев

Аз не съм пастир, но от доста година ми се случва да проповядвам сравнително редовно. Наскоро си дадох сметка колко интересно е това положение – да мога да гледам едновременно от и към амвона. Всеки път когато слушам проповед, съзнателно или не, аз оценявам нейното качество, вярност и въздействие. А всеки път когато ми се налага да проповядвам аз трябва да се поуча от тези оценки.

През годините прекарани в църква ми се е случвало да изпитам думите на Тоузър: „Гладната овца поглежда нагоре и не е нахранена.” Случвало ми се е също да уловя себе си, че поне в някои случаи това „недохранване” се корени в собствените ми претенции и прекалена критичност. Случвало ми се е и обратното – да зная, че след няколко дена ще трябва да изляза на амвона и да съм скован от страх, че времето лети, а аз все още нямам представа какво да кажа на хората, които ще гледат към мен. Зная какво означава да се молиш за водителство и да не чуваш гласа на Светия Дух. Зная и какво е да се бориш с езика, да пишеш, задраскваш, преписваш и преработваш все недоволен от резултата. Смял съм се с глас на забавни грешки в изказа и съм се здавял в собствените си лапсоси….

Надявам се, че тази двойна опитност ме е научила едновременно да говоря и да слушам с малко повече смирение.

В следващите постове ще нахвърлям някои свързани с проповядването идеи и въпроси, които са ме занимавали през годините, а някои от тях и все още ме преследват. Нямам претенции, че ще кажа нещо особено ново нито универсално – просто това са нещата, които занимават мен, макар от разговорите, които съм водил (да, не живея изцяло зад компютъра си) да подозирам, че те могат да резонират с нечии други опитности.