Честни молитви


ЧЕСТНИ МОЛИТВИ[1]

от Раодтосин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църка

Варна, 4.09.2016

аудио ТУК

Християните са хора, които често говорят за молитва. Ние имаме много сентенции за нея[2].

– Неизвестен автор казва: „Християнинът паднал на колене вижда по-далеч от езичникът изправен на пръсти.

– Кори тен Бум пита: „Какво е молитвата ти: Твоят волан или резервата ти гума?”

– Франциск от Асизи казва: „Ние трябва да се стремим не толкова да се молим колкото самите ние да се превърнем в молитва.”

Ние знаем, че молитвата е важна. Но има голяма разлика между това да кажем, че молитвата е важна и да се молим на практика. Трябва да ви призная, че често ми е трудно да се моля и понякога молитвеният ми живот страда. Подозирам, че това се случва и с някои от вас. Когато се опита да се моли човек много бързо разбира, че молитвата често изисква усилия.

Нещо повече – молитвата не само, че е трудна, но може да носи със себе си изкушения. На някой това може да му звучи странно – нали ние се молим точно, за да се справим с изкушенията. Така е, и все пак…. Има още

Не само думи

Видео


         от Радостин Марчев

проповядвана на 26.06.2016

във Втора евангелска баптистка църква, Варна

index

Живеем в интересно време. Около нас постоянно става нещо, което изисква ние да реагираме по някакъв начин – да формираме мнение, да кажем нещо или дори да действаме по някакъв начин. Не зная за вас, но понякога аз съм объркан – как трябва като християнин да постъпя? Кое е правилното?

Аз със сигурност нямам всички отговори. Понякога съм правил грешки, даже големи грешки. Но с течение на годините аз все повече започнах да мисля нещо, което е основно за християнската вяра. Намираме го в

Марк: 12:28-31 А един от книжниците Го пита: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма.

Ние можем да имаме различни мнения по много въпроси, можем да говорим по различен начин и понякога да действаме различно. Но най-важния тест дали нашата реакция е християнска или не е дали тя е мотивирана от любов. Има още

Пример за всяко време

Видео


от Радостин Марчев

проповядвана на 03.07.2016

във Втора евангелска баптистка църква

аудио ТУК

Тази седмица чествахме паметта на апостолите Петър и Павел и аз искам да поздравя всички именници – имате чудесни имена и ние се надяваме и се молим вие да живеете по начина, по който са живели тези, на които сте кръстени.

Но Петър и Павел не е празник само за именниците – те винаги са били един прекрасен пример за всички християните. Още през 4 век може би най-големият проповедник на източната църква Йоан Златоуст казва това по един много красив и прочувствен начин:

Кой ще ми даде да се докосна до тялото на Павел, да се преклоня пред гроба му и да видя праха на тялото му, което допълнило в себе си недостига на скърбите на Христос, понесло Христовите рани, навсякъде занесло проповедта, праха на това тяло, в което Павел обходил вселената, праха на тялото, чрез което възвестявал Христос, осиял света по-сияйно от всяка мълния, издигнал глас, който за демоните бил по-ужасен от всеки гръм В този глас присъствал сам Христос и навсякъде вървял с него. Аз бих желал да видя праха на ръцете, които били в окови – ръцете, чрез възлагането, на които (Павел) предавал Духа... Бих желал да видя праха на очите, които не напразно изгубили зрението си, прозрели спасението на вселената и още в тялото си се удостоили да видят ХристаАз желая да видя праха на тези нозе, които обиколили цялата вселена и не се уморили, които били заключени в клада, когато се поклатила тъмницата, които обходили обитаемата и необитаемата земя, и които пътешествали по неяАз бих желал да видя този духовен лъв. И Павел бил човек, и той имал еднакво с нас естество, и всичко останало при него било еднакво с нашето. Но понеже той показал велика любов към Христос, то възлязъл по-високо от небето и застанал с ангелите. По този начин, ако и ние пожелаем, макар и донякъде да се извисим и да запалим в себе си този огън, то и ние ще бъдем в състояние да подражаваме на святия (апостол)[1].

Йоан Златосут е живял 4 века след Петър и Павел. Чудя се, има ли какво да ни каже този пример 16 века по-късно? За да отговорим на този въпрос Днес искам да си спомним накратко живота на тези двама души от 1 век и да видим има ли нещо, което можем да е полза за модерния човек от 21 век. Има още

Пътят на силата – 2


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква – Варна

24.4.2016

аудио ТУК

themap_murrow

Ние се намираме на път. Пътуваме водени от една карта. Това е карта на характера, на поведението и на духовното израстване. Тази карта ни преведе през отсечката на покорството. Миналата седмица  ние навлязохме в отсечката на силата и разгледахме 3 нейни характеристики. Това е най-дългата отсечка в нашето пътуване. Евангелист Матей я описва в гл. 7-25 от своето евангелие – това е повече от пътя на покорството и пътят на саможертвата взети заедно.

Времето няма да ни стигне да разгледаме подробно този път затова аз отново само ще нахвърлям някои идеи, които се надявам да ни помогнат да го разберем малко по-добре. Има още

Пътят на силата – 1


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква – Варна

на 17.04.2016

Това е част от серия проповеди адаптирани по книгата на, David Murrow, The map: the way of all great man,  Thomas Nelson, 2010

Ние се намираме на път. Пътуваме водени от една карта. Това е карта на характера, на поведението и на духовното израстване. През  миналите 2 седмици тази карта ни преведе през пътя на покорството. Предстои ни да извървим отсечката на силата и след това на саможертвата. Тази последна част от пътя за нас ще съвпадне със страстната седмица – времето на смъртта, а след това и на възкресението на Христос.

По духовния път, по който вървим Христос е нашият основен ориентир. Но за да не помисли някой, че щом говорим за Христос това се отнася единствено за мъжете и жените могат да не слушат, аз искам да си припомним две неща, което казахме още в самото начало: Има още

Не се оплаквай за това, което не можеш да направиш. Направи това, което можеш


MTE1ODA0OTcxNzk0MzM1MjQ1

Яков 4:13-17

от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

6.03.2016

Аудио ТУК

Един от най-ранните ми спомени е за момента, в който се опитах да си отговоря на въпроса какъв искам да стана когато порасна. Близо до къщата, в която живеех правеха някакъв ремонт и от прозореца можех да видя как една голяма машина копае земята. И тогава ясно разбрах: когато порасна искам да управлявам такава машина. Представях си го ясно: накривявам си шапката и по цял ден си играя с една голяма лопатка.

Може и вие имате такива забавни детски спомени. Но в живота на всеки човек идва време когато пораства и започва да си задава някои въпроси вече не на шега: Накъде отивам? Какво искам да постигна? С какво да се занимавам? Как искам да протече живота ми? Дори и по-късно когато вече сме се заели с някаква професия ние продължаваме да мислим и да правим планове как можем да се справим по-добре, каква е следващата ни стъпка, как да действаме, за да имаме по-голям успех и по-голяма заплата? Няма значение дали сме предприемач, който развива собствен бизнес или служител назначен на някакво ниво в дадена фирма, дали в момента сме останали без работа или сме студент, който още не е започнал работа – това са неща, които вълнуват повечето хора. Има още

Когато Бог е с неприятелите ни


 проповядване на 28.03.2016

във Втора евангелска баптистка църква – Варна

Аудио ТУК   Видео ТУК

Fist_fight_friend_and_enemies_by_chocokitty9

Християните вярват, че четенето на Библията е важно за тях защото чрез нея Бог може да им говори. Аз самият чета Новия Завет (НЗ) от много години и през това време съм забелязал нещо интересно. Понякога докато говори по дадена тема НЗ споменава нещо свързано със Стария Завет (СЗ). Това може да е нещо много кратко – само едно име или споменаване на случка без тя да разказана подробно. Понякога аз не си правя труд да проверя какво имат предвид и просто продължавам да чета нататък. Може би и с вас е така. Може би не сте чели това място в СЗ и нямате желание в момента да го търсите. Но аз съм забелязал, че често тези „препратки“ към СЗ (ако мога да ги нарека така) може да са много важни за това, което НЗ иска да каже.

Августин казва, че за да разбере СЗ човек трябва да познава НЗ, но и за да разбере НЗ трябва да познава СЗ.

Днес искам заедно да прочетем един такъв текст, който споменава имена и случки от СЗ. Той също така е доста известен и съм сигурен, че много от вас са го чували. Искам днес да го прочетем заедно, да обърнем внимание на тези имена и случки, които той споменава и да видим дали след това той няма да каже нещо ново, нещо повече, макар че сме го чели много пъти. Има още

Божието спасение


БОЖИЕТО СПАСЕНИЕ

от Радостин Марчев

Проповядвана на 20.12.2015 във

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Днес е вече четвърти адвент – последната седмица преди Рождество на този месец, в който ние говорим за въплъщението. Миналия път аз ви казах, че вниманието на християните не е съсредоточено толкова върху това КОГА празнуват, а върху това КАКВО празнуват. Ние говорихме също за това какво представлява въплъщението – то не означава, че Христос идва в света само (ако можем да се изразим така) предрешен като човек, не означава дори, че Христос облича човешко тяло така както ние обличаме дреха – въплъщението означава, че Христос без да престане да бъде Бог става напълно човек. Има още

Божията реалност


БОЖИЯТА РЕАЛНОСТ

от Радостин Марчев

проповед за трети адвент 13.12.2005

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Днес е третият адвент – третата неделя преди Рождество Христово, през която ние си напомняме за идващия празник. Като част от това очакване тази година ние избрахме през целия месец Декември да говорим за Въплъщението – това, което се случи на Рождество.

Но в това очакване ми се случи нещо много странно. През последните години аз срещам християни, които ми казват, че ние всъщност не трябва да празнуваме Рождество – или поне да го празнуваме по начина, по който правим това. Ето някои причини, които те изтъкват за това.

  1. Христос не се е родил на 25 декември
  2. Празнуването на Рождество е неправилно богословски – Христос е Бог, Той е вечен и вечносъществуващ и не може да се роди.
  3. Това е езически празник, който просто е поставен в християнска опаковка.

Не зная дали сте чували подобни неща. Аз разбирам хората, които мислят по този начин и по никакъв начин не поставям под съмнение тяхната искреност. Това са братя и сестри, които приемат своята вяра много сериозно. Затова аз искам да обясня какво и защо празнуваме. За тази цел днес и следващия път аз ще поема риска да ви отегча малко и ще ви заведа на една историческа и богословска разходка свързана с това какво е въплъщението. Има още

Кого да изпратя? И кой ще отиде на зас?


КОГО ДА ИЗПРАТЯ И КОЙ ЩЕ ОТИДЕ ЗА НАС?

от Радостин Марчев

проповядвана във Втора Евангелска Bаптистка църква – Варна

аудио ТУК

11.10.2015

Наскоро си спомних една история, която бях чул преди много време. Отдавна, при преселението от Европа към Америка, в дните на дивия запад, вярващите емигранти се замислили как да занесат благата вест до местните индианци. След продължителни обсъждания решили да им изпратят най-добрия си проповедник-епископ. Човекът яхнал коня си и препускал няколко дена до границата където го посрещнали десетина индианци със своя вожд. Когато разбрали за какво идва му предложили следната сделка: „Ти ще слезеш от коя си,“ казал вожда, „и ще се биеш с всеки един от нас. Ако накрая все още можеш да стоиш на краката си можеш да останеш и да ни проповядващ.“ Епископът се замислил, почесал се по главата, хвърлил поглед на растящия си корем и неохотно обърнал коня си назад.

Когато разказал какво се е случило църквата не знаела какво да направи по-нататък. Накрая едно младо момче станало и само предложило да отиде вместо епископа. Повечето хора не го познавали и никой му нямал кой знае какво доверие, но понеже нямали по0добро предложение му позволили да тръгне.

Младият човек яхнал коня си и яздил до границата където отново го посрещнала бандата здравеняци на вожда. Те му предложили същата сделка – да се бие с всеки от тях и ако накрая все още се държи на крака да остане. Младежът се замислил за момент, след което скочил от коня и започнал д навива ръкавите на ризата си. „Надявам се знаете, че не това е начинът, по който църквата обикновено си върши работата,“ казал той, „но нека първият да заповяда.“ Вождът се засмял, потупал го по рамото и ми казал да оправи ръкавите. „Просто искахме да разберем дали си истински….“ Има още

Сблъсък на царства


от Радостин Марчев

проповед във Втора баптистка църква Варна

20.09.2015

аудио ТУК

index

Тези от вас, които бяха миналия път си спомнят, че ние говорихме за темата за благовестието от един различен ъгъл, от който сравнително рядко поглеждаме. Ние казахме, че основното послание на Исус докато е бил на земята, е че Той е дошъл да установи Божието царство на земята, така както и на небето. Бог не е изоставил този свят. Ние понякога се отчайваме от света, в който живеем – отчайваме се от политиката, от корупцията, от несправедливостта и болестите, с които се срещаме толкова често. Но чрез Христос Бог е поставил в този свят началото на Божието царство. То е посадено както малко семенце, но в края на краищата ще стане голямо дърво. Или пък то е малко парченце мая сложено в света, което накрая ще закваси цялото тесто. И това е една добра, блага вест. Божието царство вече е дошло, казва Христос, но то все още не се е осъществило в пълнота. То е тук вече, но не още[1]. Има още

Благовестието на царството


БЛАГОВЕСТИЕТО НА ЦАРСТВОТО

от Радостин Марчев

проповед във Втора баптистка църква Варна

13.09.2015

аудио ТУК

index

Предишния път ние говорихме за това какво означава благовестието лично за мен. Първо искам да кажа, че аз съм напълно съгласен с това, което беше казано. Благовестието се отнася и е отправено лично към мен. То има определено послание към мен, което може да бъде изразен по разбираем начин. То също така има определени компоненти и ако ги пропуснем някои от тях или добавим към тях то престава да бъде благовестие и се превръща в нещо друго. Тези компоненти включват историята за Исус Христос, Който е Божий Син и става човек, за да умре на кръста за нас и да възкръсне от мъртвите и по този начин да ни донесе спасение от греховете ако Го приемем с вяра и покаяние. Това винаги била вярата на Църквата и посланието, което тя е проповядвала. Тези, които бяха миналия път чуха – елате и вземете. Преди повече от 20 години аз повярвах в това и днес продължавам да го вярвам дори повече – вече не само защото съм го чул, но и заради личния опит, който имам. Има още

Денят на благодарността и долината на плача


ДЕНЯТ НА БЛАГОДАРНОСТТА И ДОЛИНАТА НА ПЛАЧА

от Радостин Марчев

Проповядвана във Втора Евангелска Баптистка Църква – Варна

(аудио ТУК)

26.10.2014

index

Миналата неделя ние празнувахме Денят на благодарността. В страни като САЩ той дори е национален празник. Има една интересна история за неговият произход там. Когато първите пилигрими пресекли океана те слезли на брега на Новия свят изтощени и полумъртви от глад. Докато се чудели как ще оцелеят от храстите изскочила една дива пуйка. Без да се колебаят те я застреляли, след което си приготвили вкусно ядене и благодарили на Бога. Оттогава всяка година на тази дата американците празнуват това. Цялото семейство се събира на празничен обяд, на който се поднася пуйка.

Преди няколко години когато живеех и работех в САЩ около денят на благодарността една позната жена преди да се захване с готвенето на пуйката подхвърли: “Добре, че от храстите не изскочил бизон.” Има още

Всички сме просяци – това е истината


ВСИЧКИ СМЕ ПРОСЯЦИ ТОВА Е ИСТИНАТА

(даването като част от духовните дисциплини)

лекция на Духовната почивка за млади хора

Приморско, 30.08.2014

от Радостин Марчев

(аудио ТУК)

I. Въведение

Духовните дисциплини са чудесна тема. Те също така са една много практична тема и ще бъде жалко ако говорим по нея абстрактно и по принцип. Аз искам специално да благодаря на п-р Гърдев първо за поканата и след това за възможността, която ми даде да си избера тема. Казвам това защото темата за даването за мен е едновременно много важна и често разбирана много погрешно.

Когато преди години карах курс по Стар завет преподавателят ни даде писмено задание, в което трябваше да разгледаме всички текстове свързани с десятъка и да дадем мнение дали той все още е валиден днес. Често това е първата асоциация, която християните правят когато чуят думата даване. След това мисълта поема по още по-странни пътища – чувал съм хора да спорят дали лихвите от банкови влогове са доход и трябва ли да даваме десятък и от тях.

Аз няма да ви кажа какво мисля за тези неща. Но да сведем въпроса за даването до нещо подобно означава да си признаем ясно, че нямаме и понятие от библейското значение на думата. Има още

Бог, Когото не познаваме


images

Тази серия беше изцяло провокирана от лични наблюдения. Наблюдения, които показват, че въпреки гласните твърдения за обратното много хора в нашите църкви имат погрешна, неточна или недостатъчна представа за Бога, на Когото се покалняме и служим. Прекият резултат от това рефлектира директно върху качеството на християнския живот. Колкото и да се твърди обратното ортодоксията е тясно и незименно свързана с ортопраксията. Много често това е коренът на явления като законничество, междуличностни конфликти, стремеж към доминиране, затваряне в „християнско гето” като начин за освещение, себеправедност, гордост спрямо „невярващите” и крайно индивидуалистично християнство напълно сляпо за по-широките социални измерения на вярата.

Тъй като въпросите са напълно реални се надявам, че съм успял да говоря достатъчно практично и да не звуча абстрактно.

Дължа голяма благодарност на всички хора от Втора Евангелска Баптистка Църква за това, че ми позволяваха понякога да слагам пръст там където зная, че боли, за голямото им търпение и постоянно насърчение.

1. Как изглежда Бог (аудио ТУК)

2. Божията компания (аудио ТУК)

3. Бог на сватба (аудио ТУК)

4. Бог incognito (аудио ТУК)

Бог incognito


БОГ INCOGNITO

от Радостин Марчев

проповядвана във Втора Евангелска Баптистка Църква – Варна

10.08.2014

(Аудио ТУК)

images

Преди известно време чух един хумористичен разказ за времето когато в Русия все още имало комунистически режим. Малко след като изстреляли първата ракета в космоса атеист разговарял с християнин: “Къде е вашият Бог,” казал атеиста? “Ето, ние отидохме в космоса и там не го видяхме.“ Християнинът се усмихнал и отговорил: “И аз днес си погледнах часовника, но не видях в него часовникар.”

Много от вас вероятно са чували този анекдот, но все пак зад него се крие един сериозен въпрос: Как да вярваме в Бог, Който не виждаме?

Разбира се, християните бързат да отговорят: Бог е много различен. Бог е дух и Той няма тяло като нас, но въпреки това е напълно реален. Ние можем да общуваме с Него по други начини – Той ни говори чрез библията, а ние му говорим чрез молитва. Обаче на обикновения българин, който живее според принципа: „Око да види, ръка да пипне” това често съвсем не му е достатъчно. Има още

Бог на сватба


БОГ НА СВАТБА

от Радостин Марчев

(серия Богът, Когото не познаваме)

проповядвана във Втора Евангелска Баптистка Църква

Варна, 3.08.2014

(аудио ТУК)

images

Чувал съм да казват, че Бог е убиец на радостта. Много хора смятат, че да бъдеш християнин означава да се откажеш от много неща, които са „солта на живота.” И понякога за съжаление самите християни дават основание хората да мислят така.

Затова днес аз искам да прочетем един странен текст, върху който обикновено не говорим в църква, а когато го четем в къщи го подминаваме бързо защото не знаем какво да правим с него. Има още

Божията компания


БОЖИЯТА КОМПАНИЯ

(серия Богът, Когото не познаваме)

от Радостин Марчев

проповядвана във Втора Евангелска Баптистка Църква Варна

(аудио ТУК)

27.07.2014

images

Ние всички знаем колко важно е да имаме добри приятели. Нямам предвид само, че във време на нужда те ще ни помогнат. Ако не са хора на място те лесно могат да ни завлекат в посока, в която не е добре да тръгваме. В нашата народна мъдрост често се срещат разкази за деца на добри родители, които попаднали в лоша компания и така тръгнали по лош път. Дори апостол Павел в едно свое писмо цитира гръцка пословица, която казва: „Лошите другари покваряват добрите нрави.”

Но когато свържем тази изпитана мъдрост към Бога изведнъж се оказва, че Той не се съобразява с нея. Ако попитаме в каква компания бихме очаквали да видим Бог и кои могат да се нарекат Негови приятели отговорът трябва да е – най-добрите сред хората. Но ако погледнем в Библията ще видим, че изобщо не е така. Днес искам да ви покажа един списък на част от компанията, в която се е движел Исус и някои от хората, които Той счита за Свои приятели. Има още

Как изглежда Бог


КАК ИЗГЛЕЖДА БОГ[1]

Фил. 2:5-11

(серия Богът, Когото не познаваме)

Проповядвана във Втора Евангелска Баптистка църква, Варна

от Радостин Марчев

(аудио ТУК)

20.07.2014

https://i0.wp.com/xenohistorian.faithweb.com/church/alexamenos2.jpg

Ако запитаме хората как си представят Бога – каква е формата и какви са чертите Му ще получим много и различни отговори Някои могат да стигнат само до една безлична сила. Единствената представа за Бога, която имат други хора е образът от иконата, която са виждали. Трети (макар че никога няма да се изразят по този начин) мислят за Него като за хипи с дълга коса, който винаги говори кротко и много внимава да не настъпи някоя мравка. Други пък го виждат като съдия или небесен полицай. Спомням си как преди годни в един фризьорски салон станах свидетел на скандал между стилистка и неин клиент. Когато накрая всичко свърши човекът напусна ядосан, а работещата промърмори доста високо: “Вас само Исус ще ви оправи.” Макар и до днес да не знам точно какво мисли за Бога тази жена нейният отговор даваше някаква представа за начинът, по който тя си го представяше. Има още

Единство и езически обичаи


ИЗОСТАВЯНЕ НА СТАРИТЕ ЕЗИЧЕСКИ ОБИЧАИ С ЦЕЛ ЕДИНСТВО

(Ефесяни 4:17-32)

Лекция на Националния младежки баптистки уикенд

6-8 Юли, Аксаково

от Радостин Марчев

Има още

Таен прозорец, тайна градина


ТАЕН ПРОЗОРЕЦ ТАЙНА ГРАДИНА

(един поглед през писмото към Филемон)

проповядвана във Втора Евангелска Баптистка Църква

Варна, 4.05.2014

от Радостин Марчев

indexНовият завет е един много интересен сборник от исторически документи. 4 евангелия представляват биографията на Исус. Деяния на апостолите са история на ранната църква. След това имаме послания, в които водачи от ранната църква се обръщат към различни църкви и дават своите наставления как те да живеят и как да се справят с проблемите, пред които са изправени.

Но сред тях няколко писма сякаш сякаш се „губят.” Едно от тях е писмото към Филемон. На практика то е това, което наричаме лична кореспонденция. Има още

Порция от сватбата


ПОРЦИЯ ОТ СВАТБАТА

(Лука 12:35-38)

от Радостин Марчев

Проповядвана в Християнска евангелска баптистка църква

(аудио ТУК)

22.09.2013

images

Притчите са един от любимите начини на Христос да поучава. Притчата е къса, простичка история, свързана с неща, които слушателите много добре познават от своето ежадневие. Тя може да изглежда почти наивна, но притчите на Исус съдържат в себе си такъв заряд, че днес едва ли има човек, който да не е чувал поне някои от тях. Всички знаем притчата за блудния син и дори да не е в състояние да разкаже историята всеки е чувал израза „добрият самарянин.”

Но Исус разказва и други притчи, за някои от които дори християните не се сещат. Една такава притча се намира в

Лука 12:35-38 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.  И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги. Има още

Когато всичко пада Бог стои


КОГАТО ВСИЧКО ОКОЛО НАС ПАДА БОГ СТОИ

1 Царе 4-5

от Радостин Марчев

Проповед изнесена във Втора християнска баптистка църква Варна

28.07.2013

(АУДИО ТУК)

images

Едно скорошно изследване свързано с щастието на хората по света показа неочакван резултат за българите – ние сме една от най-депресираните нации в света. Не знам дали е вярно, но е истина, че имаме доста причини да сме разочаровани – разочаровани от държавата, от политиците, от доходите, от услугите, от цените, от здравеопазването, от съдебната система, даже от сънародниците си. Сигурно не трябва да е така, но аз постоянно срещам и много разочаровани християни – освен от всичко, което изброихме те допълнително се оплакват и от църквата, пастирите и другите християни.

Въпросът не е дали сме разочаровани – всеки бива разочарован понякога и няма как напълно да се предпазим от това. Въпросът е какво правим в такива моменти? Как се справяме когато сякаш всичко около нас пада и ни всеки ни подвежда? Има още

А не може ли по лесния начин


А НЕ МОЖЕ ЛИ ПО ЛЕСНИЯ НАЧИН

Проповядвана във Втора християнска баптистка църква, Варна

(АУДИО ТУК)

21.07.2013

от Радостин Марчев

index

Всеки от нас е виждал алманах или справочник – една дебала книга, в която са описани всички възможни случаи в дадена област. Хубаво би било и библията да е подобен справочник – отваряш на проблема, пред който си изправен и прочиташ какво да направиш, за да го разрешиш. Но тя не е. В по-голямата си част библията се състои от истории за отдавна минали събития. И въпреки това християните казват, че тя е Божие слово и че може да говори на хората и днес. Как обаче става това? Как да хвърлим мост между историята и моето положение, между тогава и сега? Има още

На теб говоря


НА ТЕБ ГОВОРЯ

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

12.05.2013

(Аудио ТУК)

images

В навечерието на втората световна война когато Хитлер вече е взел властта в Германия той иска пълна подкрепа от църквата. Освен другите неща това означава християните да се съгласят с неговата политика спрямо евреите и да не ги приемат за членове в своите църкви. Голяма част се съгласяват. Между малкото, които отказват са двама големи германски богослови, Дитрих Бонхофер и Карл Барт. Единият е депортиран от страната, а вторият е обесен по лична заповед на Хитлер. В едно такова време Бонхофер пише следното:

Евтината благодат е смъртният враг на нашата църква. До този ден ние се борим за скъпа благодат. Евтина благодат означава благодат продавана на пазара като залежла стока от амбулантни търговци. Тайнствата, прощението на греховете, и утешението на религията се предлагат на занижени цени. Евтина благодат означава благодат като доктрина, принцип, система. В такава църква света намира евтино прощение за своите грехове; не се изисква никакво разкаяние, още по-малко някакво реално желание да бъдем избавени от греха. Евтината благодат, следователно, води до отричане на живото Божие слово на практика, отричане на въплащението на Божието слово. Евтината благодат означава оправдание на греха без оправдание на грешника.…. Евтината благодат е проповеяване прощение на греховете без изискване за покаяние, кръщение без църковна дисциплина, причастие без изповед, прощение без лична изповед. Евтината благодат е благодат без ученичество, благодат без кръста, благодат без Исус Христос, жив и въплътен[1].

Днес всеки е чувал за Христос – името Му се радва на уважение каквото вероятно никой друг не притежава. Всички Го признават за велик учител. Хората също така нямат нищо против да се наричат Негови ученици – или християни както казваме накратко. В света има близо 2,5 милиарда, които се наричат с това име. Нашата страна също се определя като християнска.

Но това уважение, това желание на хората да бъдат християни и тези големи числа повдигат и някои въпроси: Защо в една християнска страна има толкова беззаконие, престъпност и експлоатация? Как може хора, които твърдят, че са ученици на Христос да са такива егоисти? Нали това по никакъв начин не се вписва в представата за техния учител? Големият индийски реформатор Ганди казва: “Щях да стана християнин ако не бяха християните.”

Очевидно има нещо сериозно сбъркано в представата за това кой е  Христос и какво означава да бъдеш Негов ученик. Има още

Завръщането на царя


ЗАВРЪЩАНЕТО НА ЦАРЯ

Марк 13 – Велика събота

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

4.05.2013

(Аудио ТУК)

index

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение,
като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Събрали сме се тази вечер, за да очакваме възкресение. Навън е тъмно и това съответства на мрака през трите дена когато Христос е в гроба. Но ние като християни знаем какво ще стане. След малко ще удари 12-я час, ще настъпи утрото на първия ден от седмицата и ние ще можем да празнуваме празния гроб и възкръсналият Христос.

Ние всички знаем, че това е нещо много повече от една красива традиция и от хубав символизъм. Знаем защото сами сме го преживели. В кръщението ние сме умрели заедно с Христос и сме възкръснали заедно с Него. Така както Той е излязъл от гроба с променено тяло, ние чрез вяра в Него сме навлезли в един нов живот, който е променен (виж Римляни 6 гл.). И тази промяна, тази реална сила на Бог в живота ни, е едно доказателства, че гробът е празен и че Христос е възкръснал.

Така че ние очакваме с трепет, с радост, с благодарност, но и с една убеденост, че това, което очакваме всъщност вече се е случило. И ние сме тук именно защото то се е случило. Има още

Двата процеса


ДВАТА ПРОЦЕСА

Марк 14-15 – разпети петък

Това е част от възкресенската  серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

3.05.2013

(Аудио ТУК)

index

Разпети петък е едновременно най-високата и най-ниската точка от това, което християните наричат страстна седмица. В своята статия “Скандалът на кръста, глупостта на Бога” Антъни Кени много точно описва трагедията на днешния ден:

Евангелията припомнят една поредица от предателства и изоставяне. Един от учениците на Исус, Юда, го предава на групата, която мисли как да Го унищожи. Тя го предава на еврейките водачи. От Синедриона Той е заведен при римският управител. Пилат го прехвърля на местния цар-марионетка. Ирод го връща обратно на Пилат. Губернаторът Го предава на милостта на тълпата. И така, предаден от своите, отхвърлен от водача на тези, които е избрал да Го следват, оставен от останалите, сега презрян от Собствените си хора, обвинен от лъжесвидетели, Той е осъден от светските и религиозни власти на Своето време. Тогава, след като е измъчван от полицията и войниците, които Го пазят, Той е поведен да бъде екзекутиран с най-ужасяващата екзекуция.”

Разпъването на кръст е била най-мъчителната и срамна форма на екзекуция, която древния свят е познавал. Тя е била толкова отвратителна за римляните, че те са забранили със закон да се прилага за свободни римски граждани (Изключение се е правело само в случай на държавна измяна.) Нея са я пазили за бунтовниците, крадците и робите – за утайката на обществото. Тези хора не просто са били разпъвани – те са били разпъвани публично и на обществени места – често на главни пътища, за да бъдат виждани от всички и по този начин да дават пример. Толкова срамна е била кръстната смърт, че самото й споменаване се е приемало за вулгарно. Хора от нисшите съсловия, за които се смятало, че им липсват добри обноски и възпитание са използвали проклятие с разпъване – “Бъди разпънат” или “Да те разпънат дано” – като нецензурен израз. Това се смятало за също толкова грозен колкото ако чуем някой днес да псува открито.

Професор Мартин Хенгел – един от най-големите учени-специалисти върху древната история – пише: “Разпятието е било една наказание, в което на каприза и садизма на екзекуторите е била давана пълна свобода.” До нас е достигнало описанието на Сенека: “Виждам кръстове, не само един вид, но направени по многжество различи начини: някои от жертвите им разпънати надолу с главата; някои приковани през интимните си части; някои с разперени ръце на бесилката[1].

Това е, което претърпя Исус. Има още

Дарове за проклятие


Марк 10:16-31

Това е част от възкресенската серия “По пътя към кръста и цената на ученичеството” изнесена във

Християнска евангелска баптистка църква Варна

от Радостин Марчев

07.04.2013

(Аудио ТУК)

index

Като икономист аз обичам статистиката.  С няколко цифри тя ни казва повече отколкото  с много думи. Ето някои статистики свързани с религиозността в различни страни.

1. 86% от американците казват, че вярват в Бога. 76% определят себе си като християни и 46% казват, че са новородени. В същото време само 9% казват, че вярата е най-важното нещо в живота им. За 45% най-важното е семейството, а за 17 е кариерата.

2. Приблизително същият процент от руснаците определят себе си като православни християни. За източното православие най-важното нещо е евахристията – Господната трапеза. Когато от изследването питат тези хора определили себе си като православни християни  едва 1 от 4 казва, че изобщо участва в евхаристия – не редовно, а изобщо.

3. Как е положението у нас? По-голямата част от българите също се определят като източноправославни християни. От тях обаче само 35% твърдо вярват, че има един бог. 44% вярват, че няма само една вярна религия, а всъщност няма особено значение в какво вярваш. Само 4% участват всяка седмица в богослужение, а около 25% не участват никога. 15% не вярват в Бога, 50% не вярват в  рая и 25% не вярват в греха.

Тези статистики ни показват, че живеем в едно интересно време. Предсказанията, че религията е отживелица и малко по малко ще изчезне очевидно не се сбъднаха. Става все по-ясно, че напредъкът на науката не пречи на вярата в нещо отвъд материалното. През 21 век ние виждаме едновременно ръка за ръка да вървят научен прогрес и духовен глад. Последните изследвания показват, че хората се интересуват от вяра и духовност не по-малко, а повече от преди. В същото време християнството вече не е по никакъв начин единствената алтернатива. Има много други неща, в които може да се вярва – астрология, нова епоха, екстрасенси, медитация и т.н. Освен това християнството не е единственият или даже най-естественият избор – други религии като ислям и индуизъм растат доста по-бързо от него. Но даже да решат да бъдат християни хората не се чувства по никакъв начин длъжни да се придържат към традиционните християнски вярвания – те могат да си вярват по свой си начин – и често го правят. Аз така разбирам нещата не се опитвай да ми налагаш своите вярвания. Не нагазвай в личното ми пространство. И ако не вярвам в това, което ми казва църквата не ми казвай, че не съм християнин – аз съм християнин само, че разбирам нещата по друг начин. Има още