Притчи за разбитите семейства


от Радостин Марчев

Чували ли сте израза „дисфункционално семейство?” Най-общо това е смейство, в което нещо е сериозно счупено, семейство, което живее в конфликт, някой се държи неприемливо, децата са пренебрегвани или дори насилвани по някакъв начин. Причините може да са най-различни – напр. някой от родителите да е прекалено властен или дори насилник. Може да е и точно обратното – родителят да е прекалено слаб и мекушав, който не може да наложи никакви правила в семейството. Или пък това може да е семейство, в което се е случило някакво нещастие и което не успява да се съвземе от него и да продължи нататък.

Всички в едно такова семейство страдат. Но най-големите поражения понасят децата. Статистиката казва, че в опита си да  избегнат миналата болка някои прибягват до себеразрушителни практики като употреба на наркотици или алкохол. Други имат проблем с изграждането на близки приятелства, не могат да вярват на хората, страдат от ниско самочувствие, усещат необяснимо вътрешно безпокойство или искат винаги да държат всичко под контрол. Трети са податливи на депресия, агресивни са и се бунтуват срещу правилата и нормите. Има още

Реклами

Божията политика


от Радостин Марчев

проповядвана на 2.06.2019

във Втора евангелска баптистка църква

Преди седмица участвахме в избори. Сигурен съм, че мнозина от вас са се чудели за кого да гласуват и как да разпознаят правилната партия и кандидат. Търсили сте този, който ще защитава вашите разбирания и интереси. Може би някои от вас специално са търсили някой политик християнин, за когото да дадат гласа си. Други са решили, че както още преди 1 век казал Бай Ганьо „Всички са маскари” и въобще не са гласували. Сигурно е имало и такива защото избирателната активност в България беше една от най-ниските в целия ЕС.

Знам, че е трудно да говорим за политика понеже политиката често разделя хората. Още по-трудно е да говорим за политика в църква. Преди няколко години в България беше приет специален закон, който забранява свещенослужителите да правят полтическа агитация по време на църковни дейности (и ако питате мен законът е добър).

Но днес аз ще говоря за политика, макар и по един начин, който сигурно ще изненада доста от вас. Ще говоря понеже мисля, че има някои неща, които мнозина християни не знаят или сме забравили, но които трябва да бъдат повтаряни и помнени. Има още

Едно постхристиянско Рождество


Резултат с изображение за Christ is born

от Радостин Марчев

проповядвана на 23.12.2018 в Евангелска баптистка църква, Аксаково

През вече доста далечната 1995 г. американската поп изпълнителка Джоан Озбърн изпълнява своята нова песен One of Us – част от нейния албум Relish. До края на годината песента е на 40-о място в класациите, а през 2007 г. VH1 я поставя на 54 място сред стоте най-добри песни на 90-те. Текстът гласи:

Ако Бог имаше име, какво ли би било то? / И би ли го произнесъл? / Ако застанеш пред Него в цялата Му слава, / какво би попитал, ако имаш право само на един въпрос? Има още

Грехът ти ще те намери


(Числа 32:23)

от Радостин Марчев

проповядвана на 28.10.2018

Втора баптистка църква, Варна

Един от въпросите, които хората днес постоянни си задават е: Защо на света има толкова много зло?“ И ние всички знаем защо те го задават. Но аз мисля, че има един друг свързан въпрос, който ние обикновено не се сещаме да попитаме. Той е: „Какво е злото?“

Не зная за вас, но за мен той е много интересен и в същото време съвсем не е лесен. Хората са мислели върху него векове наред и са давали най-различни отговори. Нямаме време да навлезем в детайли, но аз искам да ви спомена само един от най-популярните християнски отговори, който се появява много рано – още през 4 век.

Злото, казва той, не е нищо друго освен липса на добро така както тъмнината е просто липса на светлина. Злото няма своя собствена природа. За да съществува то трябва да вземе нещо добро, да го изпразни и изопачи и по този начин да го направи зло.   Има още

Анатомия на вярата


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква,

Варна, 05.08.2018

Ние живеем живота си като разчитаме на нашите сетива. Гледаме пътя с очите си докато отиваме към работа. Чуваме какво ни говорят с ушите си и разчитаме, че другите ще чуят какво им говорим. В почивните дни помирисваме кафето, което съпругата ни приготвя. Бих искал да кажа, че и жените се събуждат от мириса на кафето, което мъжете им носят сутрин, но сигурно това не се случва много често. По-често и двамата се будят от виковете на децата, които са станали по-рано от тях и въобще не ги интересува, че на родителите още им се спи.

Ние разчитаме на сетивата си. Но има някои неща, важни неща, които са отвъд сетивата. Например, ние не можем да видим как един човек идва до вяра. Можем да споделим благата вест с него, можем да се опитаме да отговорим на въпросите му, можем да го доведем на църква, можем да се опитаме да му покажем добър пример с живота си. Но ние не можем да видим какво става в сърцето му. Има още

Илинден


ИЛИНДЕН

от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква

Варна, 29.7.018

Преди една седмица празнувахме празника Илинден. За нашият народ той е свързан с едно забележително историческо събитие – Илинденското преображенско въстание от 1903 г. за освобождение на Македония и Одринско. Според някои данни 26 000 възстанници воюват срещу 350 000 турска войска. Общо са водени 289 сражения. В резултат на възстанието са опожарени 201 села с 12500 къщи, убити са 4700 души, а 30 000 други бягат в България.

Илинденското въстание е добре познато и от серията романи на българският писател Димитър Талев – Железният светлник, Преспанските камбани, Илинден и Гласовете ви чувам, които се смятат за класика и се изучават в училище.

Но за християните Илинден е свързан и с нещо друго – това е празникът на един от най-известните герои от Стария Завет – пророк Илия. И знаете ли – животът на Илия също е описан като едно възстание и едно сражение.  И днес аз искам да се обърнем към неговата история и да видим дали тя има смисъл за нашето съвремие и дали може да ни научи на нещо. Има още

Евангелието според Рут


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква, Варна

15.07.2018

Свързано изображение

Едно от нещата, които съм забелязал е, че християните познават много по-добре Новия отколкото Стария Завет. Това сигурно е естествено – Новия Завет съдържа историята за Исус Христос и това е първото и най-важното, което трябва да знаем. Но ние също така трябва да знаем, че СЗ заема приблизително 70% от цялата Библия. И когато се обърнем към него много от нас откриват, че там има места, които не познаваме и не разбираме много добре. Други ни озадачават и дори плашат. Защо Бог е дал толкова строг закон, който понякога изглежда дори несправедлив? Защо обръща внимание само на един народ и пренебрегва всички останали? Изобщо дали Богът от СЗ е същият Бог, в Който вярват християните? Има още

Очаквания


проповед за Цветница, 1.04.2018

в Евангелска баптистка църква – Аксаково

от Радостин Марчев

Снимка на Jivka Petrova.

Днес празнуваме Цветница – влизането на Христос в Ерусалим. С нея започва „страстната” седмица.” Това е центъра на всяко едно от 4-те евангелията и на нея евангелистите отделят най-голямо внимание. В евангелието според Марко целия земен живот на Исус от 33 години е описан в половината книга, а тази единствена последна седмица в Ерусалим заема другата половина. Един богослов нарича евангелието описание на разпятието с дълго въведение.

В тези последни дни преди кръста Исус вече е тръгнал към Ерусалим. Едно след друго се сбъдват древните библейски пророчества. Когато Той влиза в града Матей цитира пророк Захарий

Захарий 9:9 Радвай се много сионова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел.

Пророк Малахий също говори за това време когато пише 400 г. по-рано: „Господ Когото търсите неочаквано ще дойде в храма Си.”

Но когато Исус пристига в Ерусалим сякаш всичко се обърква. Господ наистина идва в храма Си, но само за да го нарече „разбойнически вертеп,” да изгони с камшик търговците и да предскаже разрушаването му. Царят влиза на осле в Ерусалим, но вместо да донесе свобода и мир се оказва разпънат на кръст. Вместо да видят идването на Божието царство и да седнат един отдясно и един отляво на царя учениците изведнъж започват да се питат как са могли да направят такава огромна грешка тръгвайки след грешния човек. Има още

Най-опасното бебе


НАЙ ОПАСНОТО БЕБЕ[1]

проповед за Втори адвент в ЕБЦ-Аксаково

10.12.2107

от Радостин Марчев

images

Рождество е времето когато си говорим за раждането на Исус. Това е един сантиментален празник. Имаме идилична картина – мека ясла, в която гледат крава и магаренце, малкият Исус и неговите родители, учудените овчари и мъдреците дошли отдалеч, за да донесат подаръци.

Всички знаем, че бебетата са смешни и сладки. Когато се роди бебе се радват всички, не само родителите. Бабите доволно щипкат бузки, а другите деца учудено гледат какво ли е това ново нещо. Спомням си, че когато се роди малката ми дъщеря кака й я помисли за кукла за игра.

Но библейската история за раждането на Исус е много по-дълбока и многопластова. Има още

Предизвикателствата на любовта


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

24.09.2017

Едно от нещата, които ние постоянно правим е да оценяваме. Ниe не мислим за това, дори не го осъзнаваме, това е начин, по който сме свикнали да живеем. Оценяваме вещите – дали са полезни, колко са качествени, вършат ли ни работа – оценяваме колите, апартаментите, кафе машините, телефони.

Но ние не оценяваме само вещите – ние оценяваме и хората – дали са красиви, дали са умни, какви способности имат, какъв е характерът им.

Сигурен съм, че днес, когато влязохме в църква ние оценяваме как изглеждат хората, които виждаме. И ние не само оценяваме – ние знаем, че и ние ще бъдем оценявани за това стоим толкова дълго пред огледалото, боядисваме си косата, мерим как ни стоят дрехите и се опитваме да съчетаем цветовете, които обличаме.

Да оценяваме за нас е почти толкова естествено колкото и да дишаме.

Но не е трудно да видим, че това може и да е естествено, но не винаги  е безобидно. Нека да ви дам няколко примера:

Работодателите оценяват работника според това колко пари им носи. Ако не носи достатъчно пари той може да загуби работата си.

Хората, които оценяваме като забавни и като добра компания са търсени. Но има хора, които са стеснителни и не са толкова забавни и общителни и те лесно могат да се окажат пренебрегнати, да не бъдат канени задно с другите и да се чувстват самотни и пренебрегнати.

Красивите хора обикновено имат повече ухажори от тези, които приемаме, че са с недостатъци.

Ние всички знаем колко хубаво е да те оценят – да вземеш изпит, да получиш желана работа, да ти направят комплимент, да ти повишат заплатата или да ти кажат, че изглеждаш чудесно. Това ни кара да чувстваме, че сме обичани, приемани, ценени и че имаме стойност. Това е важно за нас.

Но не всеки получава висока оценка. Всъщност да оценяваш и да си оценяван означава цял живот да участваш в едно постоянно състезание. И във всяко състезание победителите са малко, а загубилите много. Статистиката е много ясна тя ни казва, че 85% от всички хора в някаква степен страдат от ниско самочувствие.

Аз съм сигурен, че вие знаете за какво говоря. Аз съм бил нараняван от оценката на други хора и предполагам, че и на вас ви се е случвало.

Така че тази сутрин искам да попитам: Какво става ако човек няма тези качества – ако не сме чак толкова „умни и красиви” както напоследък е модерно да се казва? Какво става ако нямаме чак толкова хубава работа и успех, с който да се похвалим? Какво става ако нямаме достатъчно връзки? Какво става ако ни е сполетяла трагедия, която ни потиска тегли надолу? Какво става ако здравето ни се е влошило? Какво става ако просто не сме чак толкова забавни и популярни? Каква е стойността ни тогава?

И  един друг въпрос: Как Бог ни вижда? Какви са Неговите критерии? Как гледа Той на успешните? Как гледа на неуспешните? Как Бог оценява хората? Има още

Защо живееш тук?

Видео


от Радостин Марчев

проповядвана на 27.08.2017

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Тази сутрин имам въпрос към вас: Питали ли сте се някога защо сме родени и живеем точно в този град? На някои това сигурно им харесва – и морето първото, което ни идва наум. Други може и да  не са чак толкова доволни – защо тук, а не в някоя по-богата и по-хубава западна страна където се живее много по-лесно?

Но аз искам да задам този въпрос в един много конкретен християнски контекст. Ако вярваме в един Бог, Който знае какво прави и при Който няма случайности Той вероятно ни е поставил на мястото, на което живеем с някаква цел. Може да сме доволни или недоволни от избора Му, но като християни ние би трябвало поне да попитаме: Защо? И това е интересен въпрос, нали? Има още

Живи икони

Видео


проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

на 23.04.2017

от Радостин Марчев

аудио ТУК

Миналата седмица ние празнувахме Възкресение Христово – най-светлият християнски празник.

Един богослов казва, че Възкресението е началото на една революция[1]. От момента, в който то се е случило светът вече не е същия. Възкресявайки Христос от мъртвите Бог заявява, че Той не е изоставил този свят. Възкресявайки Христос Бог обещава да направи с тези, които вярват в Него и са Му верни същото, което направил и за Христос.

Това е изразено по един чудесен начин от апостол Павел в  Има още

Новогодишното послание на книгата Съдии


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква Варна

на 8.01.2017

аудио ТУК

Днес е втората неделя от новата година. Празника е отминал, ние малко по-малко се връщаме към нормалния ритъм на живота, но в нас все още живее чувството за нещо ново, за нещо, което започваме и което се чудим какво ще ни донесе. И аз предполагам, че повечето от нас очакват и искат да чуят нещо, което да ни насърчи.

Тази сутрин аз искам да се обърнем към една книга, която на пръв поглед няма нищо общо с началото на новата годна. Това е книгата Съдии. Съдии е една книга, която е сравнително позната на редовите християни понеже е съставена от интересни истории, които се четат с удоволствие. Върху Съдии също така се проповядва сравнително често – в нея има някои много ярки образи, които привличат вниманието.

Но днес аз няма да говоря за някоя специална личност от нея – аз искам да се опитаме да видим книгата като цяло. Има още

Честни молитви


ЧЕСТНИ МОЛИТВИ[1]

от Раодтосин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църка

Варна, 4.09.2016

аудио ТУК

Християните са хора, които често говорят за молитва. Ние имаме много сентенции за нея[2].

– Неизвестен автор казва: „Християнинът паднал на колене вижда по-далеч от езичникът изправен на пръсти.

– Кори тен Бум пита: „Какво е молитвата ти: Твоят волан или резервата ти гума?”

– Франциск от Асизи казва: „Ние трябва да се стремим не толкова да се молим колкото самите ние да се превърнем в молитва.”

Ние знаем, че молитвата е важна. Но има голяма разлика между това да кажем, че молитвата е важна и да се молим на практика. Трябва да ви призная, че често ми е трудно да се моля и понякога молитвеният ми живот страда. Подозирам, че това се случва и с някои от вас. Когато се опита да се моли човек много бързо разбира, че молитвата често изисква усилия.

Нещо повече – молитвата не само, че е трудна, но може да носи със себе си изкушения. На някой това може да му звучи странно – нали ние се молим точно, за да се справим с изкушенията. Така е, и все пак…. Има още

Не само думи

Видео


         от Радостин Марчев

проповядвана на 26.06.2016

във Втора евангелска баптистка църква, Варна

index

Живеем в интересно време. Около нас постоянно става нещо, което изисква ние да реагираме по някакъв начин – да формираме мнение, да кажем нещо или дори да действаме по някакъв начин. Не зная за вас, но понякога аз съм объркан – как трябва като християнин да постъпя? Кое е правилното?

Аз със сигурност нямам всички отговори. Понякога съм правил грешки, даже големи грешки. Но с течение на годините аз все повече започнах да мисля нещо, което е основно за християнската вяра. Намираме го в

Марк: 12:28-31 А един от книжниците Го пита: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма.

Ние можем да имаме различни мнения по много въпроси, можем да говорим по различен начин и понякога да действаме различно. Но най-важния тест дали нашата реакция е християнска или не е дали тя е мотивирана от любов. Има още

Пример за всяко време

Видео


от Радостин Марчев

проповядвана на 03.07.2016

във Втора евангелска баптистка църква

аудио ТУК

Тази седмица чествахме паметта на апостолите Петър и Павел и аз искам да поздравя всички именници – имате чудесни имена и ние се надяваме и се молим вие да живеете по начина, по който са живели тези, на които сте кръстени.

Но Петър и Павел не е празник само за именниците – те винаги са били един прекрасен пример за всички християните. Още през 4 век може би най-големият проповедник на източната църква Йоан Златоуст казва това по един много красив и прочувствен начин:

Кой ще ми даде да се докосна до тялото на Павел, да се преклоня пред гроба му и да видя праха на тялото му, което допълнило в себе си недостига на скърбите на Христос, понесло Христовите рани, навсякъде занесло проповедта, праха на това тяло, в което Павел обходил вселената, праха на тялото, чрез което възвестявал Христос, осиял света по-сияйно от всяка мълния, издигнал глас, който за демоните бил по-ужасен от всеки гръм В този глас присъствал сам Христос и навсякъде вървял с него. Аз бих желал да видя праха на ръцете, които били в окови – ръцете, чрез възлагането, на които (Павел) предавал Духа... Бих желал да видя праха на очите, които не напразно изгубили зрението си, прозрели спасението на вселената и още в тялото си се удостоили да видят ХристаАз желая да видя праха на тези нозе, които обиколили цялата вселена и не се уморили, които били заключени в клада, когато се поклатила тъмницата, които обходили обитаемата и необитаемата земя, и които пътешествали по неяАз бих желал да видя този духовен лъв. И Павел бил човек, и той имал еднакво с нас естество, и всичко останало при него било еднакво с нашето. Но понеже той показал велика любов към Христос, то възлязъл по-високо от небето и застанал с ангелите. По този начин, ако и ние пожелаем, макар и донякъде да се извисим и да запалим в себе си този огън, то и ние ще бъдем в състояние да подражаваме на святия (апостол)[1].

Йоан Златосут е живял 4 века след Петър и Павел. Чудя се, има ли какво да ни каже този пример 16 века по-късно? За да отговорим на този въпрос Днес искам да си спомним накратко живота на тези двама души от 1 век и да видим има ли нещо, което можем да е полза за модерния човек от 21 век. Има още

Пътят на силата – 2


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква – Варна

24.4.2016

аудио ТУК

themap_murrow

Ние се намираме на път. Пътуваме водени от една карта. Това е карта на характера, на поведението и на духовното израстване. Тази карта ни преведе през отсечката на покорството. Миналата седмица  ние навлязохме в отсечката на силата и разгледахме 3 нейни характеристики. Това е най-дългата отсечка в нашето пътуване. Евангелист Матей я описва в гл. 7-25 от своето евангелие – това е повече от пътя на покорството и пътят на саможертвата взети заедно.

Времето няма да ни стигне да разгледаме подробно този път затова аз отново само ще нахвърлям някои идеи, които се надявам да ни помогнат да го разберем малко по-добре. Има още

Пътят на силата – 1


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква – Варна

на 17.04.2016

Това е част от серия проповеди адаптирани по книгата на, David Murrow, The map: the way of all great man,  Thomas Nelson, 2010

Ние се намираме на път. Пътуваме водени от една карта. Това е карта на характера, на поведението и на духовното израстване. През  миналите 2 седмици тази карта ни преведе през пътя на покорството. Предстои ни да извървим отсечката на силата и след това на саможертвата. Тази последна част от пътя за нас ще съвпадне със страстната седмица – времето на смъртта, а след това и на възкресението на Христос.

По духовния път, по който вървим Христос е нашият основен ориентир. Но за да не помисли някой, че щом говорим за Христос това се отнася единствено за мъжете и жените могат да не слушат, аз искам да си припомним две неща, което казахме още в самото начало: Има още

Не се оплаквай за това, което не можеш да направиш. Направи това, което можеш


MTE1ODA0OTcxNzk0MzM1MjQ1

Яков 4:13-17

от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

6.03.2016

Аудио ТУК

Един от най-ранните ми спомени е за момента, в който се опитах да си отговоря на въпроса какъв искам да стана когато порасна. Близо до къщата, в която живеех правеха някакъв ремонт и от прозореца можех да видя как една голяма машина копае земята. И тогава ясно разбрах: когато порасна искам да управлявам такава машина. Представях си го ясно: накривявам си шапката и по цял ден си играя с една голяма лопатка.

Може и вие имате такива забавни детски спомени. Но в живота на всеки човек идва време когато пораства и започва да си задава някои въпроси вече не на шега: Накъде отивам? Какво искам да постигна? С какво да се занимавам? Как искам да протече живота ми? Дори и по-късно когато вече сме се заели с някаква професия ние продължаваме да мислим и да правим планове как можем да се справим по-добре, каква е следващата ни стъпка, как да действаме, за да имаме по-голям успех и по-голяма заплата? Няма значение дали сме предприемач, който развива собствен бизнес или служител назначен на някакво ниво в дадена фирма, дали в момента сме останали без работа или сме студент, който още не е започнал работа – това са неща, които вълнуват повечето хора. Има още

Когато Бог е с неприятелите ни


 проповядване на 28.03.2016

във Втора евангелска баптистка църква – Варна

Аудио ТУК   Видео ТУК

Fist_fight_friend_and_enemies_by_chocokitty9

Християните вярват, че четенето на Библията е важно за тях защото чрез нея Бог може да им говори. Аз самият чета Новия Завет (НЗ) от много години и през това време съм забелязал нещо интересно. Понякога докато говори по дадена тема НЗ споменава нещо свързано със Стария Завет (СЗ). Това може да е нещо много кратко – само едно име или споменаване на случка без тя да разказана подробно. Понякога аз не си правя труд да проверя какво имат предвид и просто продължавам да чета нататък. Може би и с вас е така. Може би не сте чели това място в СЗ и нямате желание в момента да го търсите. Но аз съм забелязал, че често тези „препратки“ към СЗ (ако мога да ги нарека така) може да са много важни за това, което НЗ иска да каже.

Августин казва, че за да разбере СЗ човек трябва да познава НЗ, но и за да разбере НЗ трябва да познава СЗ.

Днес искам заедно да прочетем един такъв текст, който споменава имена и случки от СЗ. Той също така е доста известен и съм сигурен, че много от вас са го чували. Искам днес да го прочетем заедно, да обърнем внимание на тези имена и случки, които той споменава и да видим дали след това той няма да каже нещо ново, нещо повече, макар че сме го чели много пъти. Има още

Божието спасение


БОЖИЕТО СПАСЕНИЕ

от Радостин Марчев

Проповядвана на 20.12.2015 във

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Днес е вече четвърти адвент – последната седмица преди Рождество на този месец, в който ние говорим за въплъщението. Миналия път аз ви казах, че вниманието на християните не е съсредоточено толкова върху това КОГА празнуват, а върху това КАКВО празнуват. Ние говорихме също за това какво представлява въплъщението – то не означава, че Христос идва в света само (ако можем да се изразим така) предрешен като човек, не означава дори, че Христос облича човешко тяло така както ние обличаме дреха – въплъщението означава, че Христос без да престане да бъде Бог става напълно човек. Има още

Божията реалност


БОЖИЯТА РЕАЛНОСТ

от Радостин Марчев

проповед за трети адвент 13.12.2005

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Днес е третият адвент – третата неделя преди Рождество Христово, през която ние си напомняме за идващия празник. Като част от това очакване тази година ние избрахме през целия месец Декември да говорим за Въплъщението – това, което се случи на Рождество.

Но в това очакване ми се случи нещо много странно. През последните години аз срещам християни, които ми казват, че ние всъщност не трябва да празнуваме Рождество – или поне да го празнуваме по начина, по който правим това. Ето някои причини, които те изтъкват за това.

  1. Христос не се е родил на 25 декември
  2. Празнуването на Рождество е неправилно богословски – Христос е Бог, Той е вечен и вечносъществуващ и не може да се роди.
  3. Това е езически празник, който просто е поставен в християнска опаковка.

Не зная дали сте чували подобни неща. Аз разбирам хората, които мислят по този начин и по никакъв начин не поставям под съмнение тяхната искреност. Това са братя и сестри, които приемат своята вяра много сериозно. Затова аз искам да обясня какво и защо празнуваме. За тази цел днес и следващия път аз ще поема риска да ви отегча малко и ще ви заведа на една историческа и богословска разходка свързана с това какво е въплъщението. Има още

Кого да изпратя? И кой ще отиде на зас?


КОГО ДА ИЗПРАТЯ И КОЙ ЩЕ ОТИДЕ ЗА НАС?

от Радостин Марчев

проповядвана във Втора Евангелска Bаптистка църква – Варна

аудио ТУК

11.10.2015

Наскоро си спомних една история, която бях чул преди много време. Отдавна, при преселението от Европа към Америка, в дните на дивия запад, вярващите емигранти се замислили как да занесат благата вест до местните индианци. След продължителни обсъждания решили да им изпратят най-добрия си проповедник-епископ. Човекът яхнал коня си и препускал няколко дена до границата където го посрещнали десетина индианци със своя вожд. Когато разбрали за какво идва му предложили следната сделка: „Ти ще слезеш от коя си,“ казал вожда, „и ще се биеш с всеки един от нас. Ако накрая все още можеш да стоиш на краката си можеш да останеш и да ни проповядващ.“ Епископът се замислил, почесал се по главата, хвърлил поглед на растящия си корем и неохотно обърнал коня си назад.

Когато разказал какво се е случило църквата не знаела какво да направи по-нататък. Накрая едно младо момче станало и само предложило да отиде вместо епископа. Повечето хора не го познавали и никой му нямал кой знае какво доверие, но понеже нямали по0добро предложение му позволили да тръгне.

Младият човек яхнал коня си и яздил до границата където отново го посрещнала бандата здравеняци на вожда. Те му предложили същата сделка – да се бие с всеки от тях и ако накрая все още се държи на крака да остане. Младежът се замислил за момент, след което скочил от коня и започнал д навива ръкавите на ризата си. „Надявам се знаете, че не това е начинът, по който църквата обикновено си върши работата,“ казал той, „но нека първият да заповяда.“ Вождът се засмял, потупал го по рамото и ми казал да оправи ръкавите. „Просто искахме да разберем дали си истински….“ Има още

Сблъсък на царства


от Радостин Марчев

проповед във Втора баптистка църква Варна

20.09.2015

аудио ТУК

index

Тези от вас, които бяха миналия път си спомнят, че ние говорихме за темата за благовестието от един различен ъгъл, от който сравнително рядко поглеждаме. Ние казахме, че основното послание на Исус докато е бил на земята, е че Той е дошъл да установи Божието царство на земята, така както и на небето. Бог не е изоставил този свят. Ние понякога се отчайваме от света, в който живеем – отчайваме се от политиката, от корупцията, от несправедливостта и болестите, с които се срещаме толкова често. Но чрез Христос Бог е поставил в този свят началото на Божието царство. То е посадено както малко семенце, но в края на краищата ще стане голямо дърво. Или пък то е малко парченце мая сложено в света, което накрая ще закваси цялото тесто. И това е една добра, блага вест. Божието царство вече е дошло, казва Христос, но то все още не се е осъществило в пълнота. То е тук вече, но не още[1]. Има още

Благовестието на царството


БЛАГОВЕСТИЕТО НА ЦАРСТВОТО

от Радостин Марчев

проповед във Втора баптистка църква Варна

13.09.2015

аудио ТУК

index

Предишния път ние говорихме за това какво означава благовестието лично за мен. Първо искам да кажа, че аз съм напълно съгласен с това, което беше казано. Благовестието се отнася и е отправено лично към мен. То има определено послание към мен, което може да бъде изразен по разбираем начин. То също така има определени компоненти и ако ги пропуснем някои от тях или добавим към тях то престава да бъде благовестие и се превръща в нещо друго. Тези компоненти включват историята за Исус Христос, Който е Божий Син и става човек, за да умре на кръста за нас и да възкръсне от мъртвите и по този начин да ни донесе спасение от греховете ако Го приемем с вяра и покаяние. Това винаги била вярата на Църквата и посланието, което тя е проповядвала. Тези, които бяха миналия път чуха – елате и вземете. Преди повече от 20 години аз повярвах в това и днес продължавам да го вярвам дори повече – вече не само защото съм го чул, но и заради личния опит, който имам. Има още

Денят на благодарността и долината на плача


ДЕНЯТ НА БЛАГОДАРНОСТТА И ДОЛИНАТА НА ПЛАЧА

от Радостин Марчев

Проповядвана във Втора Евангелска Баптистка Църква – Варна

(аудио ТУК)

26.10.2014

index

Миналата неделя ние празнувахме Денят на благодарността. В страни като САЩ той дори е национален празник. Има една интересна история за неговият произход там. Когато първите пилигрими пресекли океана те слезли на брега на Новия свят изтощени и полумъртви от глад. Докато се чудели как ще оцелеят от храстите изскочила една дива пуйка. Без да се колебаят те я застреляли, след което си приготвили вкусно ядене и благодарили на Бога. Оттогава всяка година на тази дата американците празнуват това. Цялото семейство се събира на празничен обяд, на който се поднася пуйка.

Преди няколко години когато живеех и работех в САЩ около денят на благодарността една позната жена преди да се захване с готвенето на пуйката подхвърли: “Добре, че от храстите не изскочил бизон.” Има още