Когато не виждаме ясно


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква – Варна

04.07.2021

Исая 54:1-3 Весели се, неплодна, която не раждаш; Запей с радост и възкликни, ти, която не си била в болките на раждане; Защото повече са чадата на самотната, Нежели чадата на омъжената, казва Господ. Уголеми мястото на шатъра си, И нека разширят завесите на жилищата ти; Не се скъпи; продължи въжетата си И закрепи колчетата си. Защото ще се разпространиш надясно и наляво; Потомството ти ще завладее народите И ще населят запустелите градове.

1 Кор. 1:27-28 Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

Има още

Скритата страна на Петдесетница


от Радостин Марчев

Втора евангелска баптистка църква, Варна

19.06.2021

Ако отвoрим нашите Библии на Битие 11 ще намерим историята за Вавилонската кула. Повечето християни я познават добре, но ми се струва, че малко я разбират. Тя се намира на много интересно място в библейския разказ – в последната глава от първата част на книгата Битие. От гл. 12 започва историята на Авраам и разказа поема в съвсем друга посока. Но докато стигнем до гл. 12 където описанието рязко се забавя ние имаме един бърз ход от събития, което се случват едно след друго.

Има още

Когато не знаем какво празнуваме


от Радостин Марчев

Проповед в Евангелска баптистка църква – Аксаково

13.06.2021

Тази седмица, на 10 юни (четвъртък) календарът показа един много интересен християнски празник наречен Възнесение. Всички знаем с какво е свързан той – Исус Христос 40 дена след както възкръсва от гроба се възнася на небето.

Ето как евангелист Лука описва това в началните стихове на книгата Деяния на апостолите.

Има още

Светлината блести най-ярко когато е тъмно


от Радостин Марчев

Проповед за първи адвент

Евангелска баптистка църква, Аксаково

29.11.20

Днес е първи адвент – първата стъпка по пътя към Рождество – един от най-хубавите християнски празници. Но ние празнуваме първият адвент затворени.

Коронавирусът вече е заразил 60 милиона души по света и е убил 1,5 от тях. За нашата страна заразените са 130 000, а починалите повече от 3000. Според последните данни страната ние е с най-висока смъртност в цяла Европа, а здравната ни система очевидно не може да се справи с напрежението.

Затова днес ние сме затворени в къщи. По-възрастните хора сигурно се притесняват за здравето си, а по-младите за това, че нямат възможност да работят или да получават доходи. 

Някой ще каже, що за Рождество е това? Как е възможно изобщо да празнуваме в подобно време?

И отговорът – колкото и странно да ви звучи – е, че това положение може би пo един парадоксален начин ни доближава до най-вярното и истинско разбиране и осмисляне на Рождество.

Има още

Искаме ли нова реформация


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква, Варна

1.11.2020

Вчера, последния ден от месец октомври според календара ние честваме денят на Реформацията. Какво обаче е Реформаията за нас? Едно движение, което определя нашата религиозна идентичност? Сигурно. Дали е нещо славно, което се е случило в миналото и с което продължаваме да се гордеем. Отново – можем да кажем, че е така. Но ние добре знаем, че старата слава не винаги означава, че в настоящето нещата са също толкова розови. България има с какво да се гордее от своето минало, но това не й пречи да е най-бедната страна от ЕС. Явно в историческия ни път като държава нещо се е объркало, за да стигнем до такова положение. Но обратно към Реформацията, за която говорим. Какво е тя? Дали е традиция, която пазим и днес? Ние протестантите не обичаме думата традиция, но дори ако я приемем в нейния най-добър и положителен смисъл ние трябва да си отговорим дали, по думите на големия лутерански богослов Ярослав Пеликан, Реформацията за нас е живата вяра предадена ни от вече мъртви хора или е просто мъртвата вяра на живите. 

Има още

Сила и слабост


от Радостин Марчев

проповядвана в Баптистка църква, Аксаково

28.06.2020

Едно от трудните неща в християнския живот е да се откажем от своето (въображаемо) чувство за независимост и да се доверим на Бога, че Той знае какво прави дори когато самите  ние не разбираме. Тази борба се проявява на най-различни неща, но често е особено в нашите молитви.

Ние всички знаем, че понякога Бог не ни отговаря така както искаме или мислим, че трябва да отговори. И тогава ние се чудим защо. Има още

Велика събота: равносметка


от Радостин Марчев

Велика събота е времето между две големи събития – смъртта и възкресението на Христос.

Учениците през 1 век били напълно объркани и съкрушени – Този, Когото смятали за Месия е убит и те не знаят как да продължат живота си оттук нататък.

За нас това не е така понеже ние знаем продължението на историята, знаем какво следва. Богослужението в Православната църква много красиво описва великата събота по следния начин:

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.

Странно време – разпети петък е минал, възкресение все още не е дошло – съботата сякаш виси в нищото. Но, знаете ли, докато си мислех за това ми дойде наум, че велика събота е един от най-добрите моменти за равносметка защото в определен смисъл тя много прилича на нашия християнски живот. Той е хванат между момента на нашето повярване когато греховете ни са простени и второто идване на Христос когато ще се случи и нашето възкресение и прославяне. Но сега, между тези две събития ние живеем обикновен, незабележим живот – ние живеем нашата събота между кръста и възкресението. Има още

Тайната вечеря, в която (не) можем да участваме


How Often Should the Lord's Supper/Communion Be Observed?

от Радостин Марчев

 

Да проповядваш на велики четвъртък в условия на карантина, когато хората не могат да дойдат на църква, е едно от най-неудачните неща, които може да ти се случат. Велики четвъртък според евангелския разказ е денят на тайната вечеря.

Марк 14:22-24 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

Всяка година на този ден християните се събират заедно и заедно разчупват хляба и пият от виното така както преди 2000 години е направил Исус със Своите ученици. Тази година ние не можем. Ние стоим пред компютри, таблети и телефони и се опитваме да се приближим поне малко към това, което искаме, но не можем да направим заедно. Но не е същото и ние го усещаме твърде добре. Има още

Когато Бог тръгне на война


 

1

от Радостин Марчев

проповед за  4 адвент в Евангелска баптистка църква, Аксаково

22.12.2019

Едно от нещата, които сякаш са заложени в нас е насилието. Дъщерите ми са с около две и половина години разлика и съпругата ми казва, че скоро разликата във възрастта няма да им личи и ще започнат да си играят заедно. Но ако питате мен те през половината време се налагат вместо да си играят. В училище едно от големите притеснения на родителите е агресията между учениците. През последните години в обществото ни се повдигнаха и много други въпроси – напр. за насилието над жени и деца. Ние може и да не сме съгласни за това как тези проблеми трябва да се решат, но малко хора ги отричат и казват, че няма нужда да се прави нищо. Има още

Божието CV


Резултат с изображение за second advent

БОЖИЕТО CV[1]

от Радостин Марчев

проповед за втори адвент в Баптистка църква, Аксаково

Спомняте ли си кога за последен път си търсихте нова работа? Едно от нещата, които трябва да направим преди да се явим на интервю е да подготвим добра автобиография (или CV, както му казват). В нея описваме кои сме, какво образование имаме и какъв опит в дадената област можем да предложим.

Едно време нямало автобиографии. Но имало друг начин, по който да отсяват хората и да разберат кой какъв е. Това било тяхното родословие. Родословието функционирало донякъде подбно на нашите CV-та. Ако идваш от добро и почтено семейство и от уважаван род може да ти се има доверие и това се смята за добра препоръка. Обратно, ако в родът ти има хора с лоша репутация е много вероятно да бъдеш гледан с подозрение. Има още

Притчи за разбитите семейства


от Радостин Марчев

Чували ли сте израза „дисфункционално семейство?” Най-общо това е смейство, в което нещо е сериозно счупено, семейство, което живее в конфликт, някой се държи неприемливо, децата са пренебрегвани или дори насилвани по някакъв начин. Причините може да са най-различни – напр. някой от родителите да е прекалено властен или дори насилник. Може да е и точно обратното – родителят да е прекалено слаб и мекушав, който не може да наложи никакви правила в семейството. Или пък това може да е семейство, в което се е случило някакво нещастие и което не успява да се съвземе от него и да продължи нататък.

Всички в едно такова семейство страдат. Но най-големите поражения понасят децата. Статистиката казва, че в опита си да  избегнат миналата болка някои прибягват до себеразрушителни практики като употреба на наркотици или алкохол. Други имат проблем с изграждането на близки приятелства, не могат да вярват на хората, страдат от ниско самочувствие, усещат необяснимо вътрешно безпокойство или искат винаги да държат всичко под контрол. Трети са податливи на депресия, агресивни са и се бунтуват срещу правилата и нормите. Има още

Божията политика


от Радостин Марчев

проповядвана на 2.06.2019

във Втора евангелска баптистка църква

Преди седмица участвахме в избори. Сигурен съм, че мнозина от вас са се чудели за кого да гласуват и как да разпознаят правилната партия и кандидат. Търсили сте този, който ще защитава вашите разбирания и интереси. Може би някои от вас специално са търсили някой политик християнин, за когото да дадат гласа си. Други са решили, че както още преди 1 век казал Бай Ганьо „Всички са маскари” и въобще не са гласували. Сигурно е имало и такива защото избирателната активност в България беше една от най-ниските в целия ЕС.

Знам, че е трудно да говорим за политика понеже политиката често разделя хората. Още по-трудно е да говорим за политика в църква. Преди няколко години в България беше приет специален закон, който забранява свещенослужителите да правят полтическа агитация по време на църковни дейности (и ако питате мен законът е добър).

Но днес аз ще говоря за политика, макар и по един начин, който сигурно ще изненада доста от вас. Ще говоря понеже мисля, че има някои неща, които мнозина християни не знаят или сме забравили, но които трябва да бъдат повтаряни и помнени. Има още

Едно постхристиянско Рождество


Резултат с изображение за Christ is born

от Радостин Марчев

проповядвана на 23.12.2018 в Евангелска баптистка църква, Аксаково

През вече доста далечната 1995 г. американската поп изпълнителка Джоан Озбърн изпълнява своята нова песен One of Us – част от нейния албум Relish. До края на годината песента е на 40-о място в класациите, а през 2007 г. VH1 я поставя на 54 място сред стоте най-добри песни на 90-те. Текстът гласи:

Ако Бог имаше име, какво ли би било то? / И би ли го произнесъл? / Ако застанеш пред Него в цялата Му слава, / какво би попитал, ако имаш право само на един въпрос? Има още

Грехът ти ще те намери


(Числа 32:23)

от Радостин Марчев

проповядвана на 28.10.2018

Втора баптистка църква, Варна

Един от въпросите, които хората днес постоянни си задават е: Защо на света има толкова много зло?“ И ние всички знаем защо те го задават. Но аз мисля, че има един друг свързан въпрос, който ние обикновено не се сещаме да попитаме. Той е: „Какво е злото?“

Не зная за вас, но за мен той е много интересен и в същото време съвсем не е лесен. Хората са мислели върху него векове наред и са давали най-различни отговори. Нямаме време да навлезем в детайли, но аз искам да ви спомена само един от най-популярните християнски отговори, който се появява много рано – още през 4 век.

Злото, казва той, не е нищо друго освен липса на добро така както тъмнината е просто липса на светлина. Злото няма своя собствена природа. За да съществува то трябва да вземе нещо добро, да го изпразни и изопачи и по този начин да го направи зло.   Има още

Анатомия на вярата


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква,

Варна, 05.08.2018

Ние живеем живота си като разчитаме на нашите сетива. Гледаме пътя с очите си докато отиваме към работа. Чуваме какво ни говорят с ушите си и разчитаме, че другите ще чуят какво им говорим. В почивните дни помирисваме кафето, което съпругата ни приготвя. Бих искал да кажа, че и жените се събуждат от мириса на кафето, което мъжете им носят сутрин, но сигурно това не се случва много често. По-често и двамата се будят от виковете на децата, които са станали по-рано от тях и въобще не ги интересува, че на родителите още им се спи.

Ние разчитаме на сетивата си. Но има някои неща, важни неща, които са отвъд сетивата. Например, ние не можем да видим как един човек идва до вяра. Можем да споделим благата вест с него, можем да се опитаме да отговорим на въпросите му, можем да го доведем на църква, можем да се опитаме да му покажем добър пример с живота си. Но ние не можем да видим какво става в сърцето му. Има още

Илинден


ИЛИНДЕН

от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква

Варна, 29.7.018

Преди една седмица празнувахме празника Илинден. За нашият народ той е свързан с едно забележително историческо събитие – Илинденското преображенско въстание от 1903 г. за освобождение на Македония и Одринско. Според някои данни 26 000 възстанници воюват срещу 350 000 турска войска. Общо са водени 289 сражения. В резултат на възстанието са опожарени 201 села с 12500 къщи, убити са 4700 души, а 30 000 други бягат в България.

Илинденското въстание е добре познато и от серията романи на българският писател Димитър Талев – Железният светлник, Преспанските камбани, Илинден и Гласовете ви чувам, които се смятат за класика и се изучават в училище.

Но за християните Илинден е свързан и с нещо друго – това е празникът на един от най-известните герои от Стария Завет – пророк Илия. И знаете ли – животът на Илия също е описан като едно възстание и едно сражение.  И днес аз искам да се обърнем към неговата история и да видим дали тя има смисъл за нашето съвремие и дали може да ни научи на нещо.

Има още

Евангелието според Рут


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква, Варна

15.07.2018

Свързано изображение

Едно от нещата, които съм забелязал е, че християните познават много по-добре Новия отколкото Стария Завет. Това сигурно е естествено – Новия Завет съдържа историята за Исус Христос и това е първото и най-важното, което трябва да знаем. Но ние също така трябва да знаем, че СЗ заема приблизително 70% от цялата Библия. И когато се обърнем към него много от нас откриват, че там има места, които не познаваме и не разбираме много добре. Други ни озадачават и дори плашат. Защо Бог е дал толкова строг закон, който понякога изглежда дори несправедлив? Защо обръща внимание само на един народ и пренебрегва всички останали? Изобщо дали Богът от СЗ е същият Бог, в Който вярват християните? Има още

Очаквания


проповед за Цветница, 1.04.2018

в Евангелска баптистка църква – Аксаково

от Радостин Марчев

Днес празнуваме Цветница – влизането на Христос в Ерусалим. С нея започва „страстната” седмица.” Това е центъра на всяко едно от 4-те евангелията и на нея евангелистите отделят най-голямо внимание. В евангелието според Марко целия земен живот на Исус от 33 години е описан в половината книга, а тази единствена последна седмица в Ерусалим заема другата половина. Един богослов нарича евангелието описание на разпятието с дълго въведение. Има още

Най-опасното бебе


НАЙ ОПАСНОТО БЕБЕ[1]

проповед за Втори адвент в ЕБЦ-Аксаково

10.12.2107

от Радостин Марчев

images

Рождество е времето когато си говорим за раждането на Исус. Това е един сантиментален празник. Имаме идилична картина – мека ясла, в която гледат крава и магаренце, малкият Исус и неговите родители, учудените овчари и мъдреците дошли отдалеч, за да донесат подаръци.

Всички знаем, че бебетата са смешни и сладки. Когато се роди бебе се радват всички, не само родителите. Бабите доволно щипкат бузки, а другите деца учудено гледат какво ли е това ново нещо. Спомням си, че когато се роди малката ми дъщеря кака й я помисли за кукла за игра.

Но библейската история за раждането на Исус е много по-дълбока и многопластова. Има още

Предизвикателствата на любовта


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

24.09.2017

Едно от нещата, които ние постоянно правим е да оценяваме. Ниe не мислим за това, дори не го осъзнаваме, това е начин, по който сме свикнали да живеем. Оценяваме вещите – дали са полезни, колко са качествени, вършат ли ни работа – оценяваме колите, апартаментите, кафе машините, телефони.

Но ние не оценяваме само вещите – ние оценяваме и хората – дали са красиви, дали са умни, какви способности имат, какъв е характерът им.

Сигурен съм, че днес, когато влязохме в църква ние оценяваме как изглеждат хората, които виждаме. И ние не само оценяваме – ние знаем, че и ние ще бъдем оценявани за това стоим толкова дълго пред огледалото, боядисваме си косата, мерим как ни стоят дрехите и се опитваме да съчетаем цветовете, които обличаме.

Да оценяваме за нас е почти толкова естествено колкото и да дишаме.

Но не е трудно да видим, че това може и да е естествено, но не винаги  е безобидно. Нека да ви дам няколко примера:

Работодателите оценяват работника според това колко пари им носи. Ако не носи достатъчно пари той може да загуби работата си.

Хората, които оценяваме като забавни и като добра компания са търсени. Но има хора, които са стеснителни и не са толкова забавни и общителни и те лесно могат да се окажат пренебрегнати, да не бъдат канени задно с другите и да се чувстват самотни и пренебрегнати.

Красивите хора обикновено имат повече ухажори от тези, които приемаме, че са с недостатъци.

Ние всички знаем колко хубаво е да те оценят – да вземеш изпит, да получиш желана работа, да ти направят комплимент, да ти повишат заплатата или да ти кажат, че изглеждаш чудесно. Това ни кара да чувстваме, че сме обичани, приемани, ценени и че имаме стойност. Това е важно за нас.

Но не всеки получава висока оценка. Всъщност да оценяваш и да си оценяван означава цял живот да участваш в едно постоянно състезание. И във всяко състезание победителите са малко, а загубилите много. Статистиката е много ясна тя ни казва, че 85% от всички хора в някаква степен страдат от ниско самочувствие.

Аз съм сигурен, че вие знаете за какво говоря. Аз съм бил нараняван от оценката на други хора и предполагам, че и на вас ви се е случвало.

Така че тази сутрин искам да попитам: Какво става ако човек няма тези качества – ако не сме чак толкова „умни и красиви” както напоследък е модерно да се казва? Какво става ако нямаме чак толкова хубава работа и успех, с който да се похвалим? Какво става ако нямаме достатъчно връзки? Какво става ако ни е сполетяла трагедия, която ни потиска тегли надолу? Какво става ако здравето ни се е влошило? Какво става ако просто не сме чак толкова забавни и популярни? Каква е стойността ни тогава?

И  един друг въпрос: Как Бог ни вижда? Какви са Неговите критерии? Как гледа Той на успешните? Как гледа на неуспешните? Как Бог оценява хората? Има още

Защо живееш тук?

Видео


от Радостин Марчев

проповядвана на 27.08.2017

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Тази сутрин имам въпрос към вас: Питали ли сте се някога защо сме родени и живеем точно в този град? На някои това сигурно им харесва – и морето първото, което ни идва наум. Други може и да  не са чак толкова доволни – защо тук, а не в някоя по-богата и по-хубава западна страна където се живее много по-лесно?

Но аз искам да задам този въпрос в един много конкретен християнски контекст. Ако вярваме в един Бог, Който знае какво прави и при Който няма случайности Той вероятно ни е поставил на мястото, на което живеем с някаква цел. Може да сме доволни или недоволни от избора Му, но като християни ние би трябвало поне да попитаме: Защо? И това е интересен въпрос, нали? Има още

Живи икони

Видео


проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

на 23.04.2017

от Радостин Марчев

аудио ТУК

Миналата седмица ние празнувахме Възкресение Христово – най-светлият християнски празник.

Един богослов казва, че Възкресението е началото на една революция[1]. От момента, в който то се е случило светът вече не е същия. Възкресявайки Христос от мъртвите Бог заявява, че Той не е изоставил този свят. Възкресявайки Христос Бог обещава да направи с тези, които вярват в Него и са Му верни същото, което направил и за Христос.

Това е изразено по един чудесен начин от апостол Павел в  Има още

Новогодишното послание на книгата Съдии


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква Варна

на 8.01.2017

аудио ТУК

Днес е втората неделя от новата година. Празника е отминал, ние малко по-малко се връщаме към нормалния ритъм на живота, но в нас все още живее чувството за нещо ново, за нещо, което започваме и което се чудим какво ще ни донесе. И аз предполагам, че повечето от нас очакват и искат да чуят нещо, което да ни насърчи.

Тази сутрин аз искам да се обърнем към една книга, която на пръв поглед няма нищо общо с началото на новата годна. Това е книгата Съдии. Съдии е една книга, която е сравнително позната на редовите християни понеже е съставена от интересни истории, които се четат с удоволствие. Върху Съдии също така се проповядва сравнително често – в нея има някои много ярки образи, които привличат вниманието.

Но днес аз няма да говоря за някоя специална личност от нея – аз искам да се опитаме да видим книгата като цяло. Има още

Честни молитви


ЧЕСТНИ МОЛИТВИ[1]

от Раодтосин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църка

Варна, 4.09.2016

аудио ТУК

Християните са хора, които често говорят за молитва. Ние имаме много сентенции за нея[2].

– Неизвестен автор казва: „Християнинът паднал на колене вижда по-далеч от езичникът изправен на пръсти.

– Кори тен Бум пита: „Какво е молитвата ти: Твоят волан или резервата ти гума?”

– Франциск от Асизи казва: „Ние трябва да се стремим не толкова да се молим колкото самите ние да се превърнем в молитва.”

Ние знаем, че молитвата е важна. Но има голяма разлика между това да кажем, че молитвата е важна и да се молим на практика. Трябва да ви призная, че често ми е трудно да се моля и понякога молитвеният ми живот страда. Подозирам, че това се случва и с някои от вас. Когато се опита да се моли човек много бързо разбира, че молитвата често изисква усилия.

Нещо повече – молитвата не само, че е трудна, но може да носи със себе си изкушения. На някой това може да му звучи странно – нали ние се молим точно, за да се справим с изкушенията. Така е, и все пак…. Има още

Не само думи

Видео


         от Радостин Марчев

проповядвана на 26.06.2016

във Втора евангелска баптистка църква, Варна

index

Живеем в интересно време. Около нас постоянно става нещо, което изисква ние да реагираме по някакъв начин – да формираме мнение, да кажем нещо или дори да действаме по някакъв начин. Не зная за вас, но понякога аз съм объркан – как трябва като християнин да постъпя? Кое е правилното?

Аз със сигурност нямам всички отговори. Понякога съм правил грешки, даже големи грешки. Но с течение на годините аз все повече започнах да мисля нещо, което е основно за християнската вяра. Намираме го в

Марк: 12:28-31 А един от книжниците Го пита: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма.

Ние можем да имаме различни мнения по много въпроси, можем да говорим по различен начин и понякога да действаме различно. Но най-важния тест дали нашата реакция е християнска или не е дали тя е мотивирана от любов. Има още

Пример за всяко време

Видео


от Радостин Марчев

проповядвана на 03.07.2016

във Втора евангелска баптистка църква

аудио ТУК

Тази седмица чествахме паметта на апостолите Петър и Павел и аз искам да поздравя всички именници – имате чудесни имена и ние се надяваме и се молим вие да живеете по начина, по който са живели тези, на които сте кръстени.

Но Петър и Павел не е празник само за именниците – те винаги са били един прекрасен пример за всички християните. Още през 4 век може би най-големият проповедник на източната църква Йоан Златоуст казва това по един много красив и прочувствен начин:

Кой ще ми даде да се докосна до тялото на Павел, да се преклоня пред гроба му и да видя праха на тялото му, което допълнило в себе си недостига на скърбите на Христос, понесло Христовите рани, навсякъде занесло проповедта, праха на това тяло, в което Павел обходил вселената, праха на тялото, чрез което възвестявал Христос, осиял света по-сияйно от всяка мълния, издигнал глас, който за демоните бил по-ужасен от всеки гръм В този глас присъствал сам Христос и навсякъде вървял с него. Аз бих желал да видя праха на ръцете, които били в окови – ръцете, чрез възлагането, на които (Павел) предавал Духа... Бих желал да видя праха на очите, които не напразно изгубили зрението си, прозрели спасението на вселената и още в тялото си се удостоили да видят ХристаАз желая да видя праха на тези нозе, които обиколили цялата вселена и не се уморили, които били заключени в клада, когато се поклатила тъмницата, които обходили обитаемата и необитаемата земя, и които пътешествали по неяАз бих желал да видя този духовен лъв. И Павел бил човек, и той имал еднакво с нас естество, и всичко останало при него било еднакво с нашето. Но понеже той показал велика любов към Христос, то възлязъл по-високо от небето и застанал с ангелите. По този начин, ако и ние пожелаем, макар и донякъде да се извисим и да запалим в себе си този огън, то и ние ще бъдем в състояние да подражаваме на святия (апостол)[1].

Йоан Златосут е живял 4 века след Петър и Павел. Чудя се, има ли какво да ни каже този пример 16 века по-късно? За да отговорим на този въпрос Днес искам да си спомним накратко живота на тези двама души от 1 век и да видим има ли нещо, което можем да е полза за модерния човек от 21 век. Има още

Пътят на силата – 2


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора евангелска баптистка църква – Варна

24.4.2016

аудио ТУК

themap_murrow

Ние се намираме на път. Пътуваме водени от една карта. Това е карта на характера, на поведението и на духовното израстване. Тази карта ни преведе през отсечката на покорството. Миналата седмица  ние навлязохме в отсечката на силата и разгледахме 3 нейни характеристики. Това е най-дългата отсечка в нашето пътуване. Евангелист Матей я описва в гл. 7-25 от своето евангелие – това е повече от пътя на покорството и пътят на саможертвата взети заедно.

Времето няма да ни стигне да разгледаме подробно този път затова аз отново само ще нахвърлям някои идеи, които се надявам да ни помогнат да го разберем малко по-добре. Има още