Тази сутрин ще прочета един текст, който е много близък до Рождество, но който рядко се свързва с този празник. Богословите са му дали специално име – Mafnificat. То сигурно няма да ви говори нищо понеже е латинска дума, която означава „прослава“ – според първата дума от него. Ако все още се чудите, това е т. нар. песен, с която Мария се обръща към Елисавета. Мартин Лутер казва, че в нея тя се разкрива като пророк и учител, който говори на цялата църква. Чуйте текста:
Миналата седмица ние празнувахме Възкресение. С това още веднъж си напомнихме, че вярваме не в мъртъв, а в жив Бог, Бог, Който е победил смъртта, излязъл е от гроба и Който продължава да говори и действа и днес. Този възкръснал Христос в края на 1 век изпраща писма към 7 църкви в мала Азия.
Преди няколко седмици ние говорихме за първата от тези църква в град Ефес. Днес ще продължим нататък и ще продължим с втората – църквата в град Смирна.
Посланията към седемте църкви в Откровение са най-проповядваната част от цялата книга и нямат нужда от по-подробно представяне. Сигурно повечето от вас са ги чели, а сигурно някои и са слушали проповеди върху тях. Въпреки това те са едни много богати текстове, които винаги успяват да ни кажат нещо ново, което преди това не сме забелязвали или да ни посочат някаква аналогия с нашата собствена ситуация, която сме пропускали.
Днес аз ще започна с първото от тези писма написано към църквата в град Ефес. Преди това обаче нека да кажа малко повече за самия град, към който то е отправено.
Когато говорим за Рождество ние обикновено се обръщаме към историите за Захарий и Елисавета, Мария и Йосиф, мъдреците следващи витлеемската звезда или овчарите пред яслата. Но за ще започна от по-далеч – от един човек наречен пророк Исая.
В средата на евангелието според Марк се намират някои от най-интересните и важни случки в книгата. Там е нахранването на 4000 души със 7 хляба. Там е изпащането на учениците да проповядват благовестието. Там Исус за първи път казва, че отива в Ерусалим, за да умре. Там е забележителната случка с бащата на болното дете, който произнася известните думи: „Вярвам, помогни на моето неверие.“
Всички тези истории са любими теми за проповед. Но точно там, в началото на 9 глава се намира една случка, която може да претендира, че е по-интересна от всички изброени, но върху която доста рядко се проповядва. Предполагам, че повечето християни просто не знаят какво да правят с нея.
Исая 54:1-3 Весели се, неплодна, която не раждаш; Запей с радост и възкликни, ти, която не си била в болките на раждане; Защото повече са чадата на самотната, Нежели чадата на омъжената, казва Господ. Уголеми мястото на шатъра си, И нека разширят завесите на жилищата ти; Не се скъпи; продължи въжетата си И закрепи колчетата си. Защото ще се разпространиш надясно и наляво; Потомството ти ще завладее народите И ще населят запустелите градове.
1 Кор. 1:27-28 Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,
Ако отвoрим нашите Библии на Битие 11 ще намерим историята за Вавилонската кула. Повечето християни я познават добре, но ми се струва, че малко я разбират. Тя се намира на много интересно място в библейския разказ – в последната глава от първата част на книгата Битие. От гл. 12 започва историята на Авраам и разказа поема в съвсем друга посока. Но докато стигнем до гл. 12 където описанието рязко се забавя ние имаме един бърз ход от събития, което се случват едно след друго.
Тази седмица, на 10 юни (четвъртък) календарът показа един много интересен християнски празник наречен Възнесение. Всички знаем с какво е свързан той – Исус Христос 40 дена след както възкръсва от гроба се възнася на небето.
Ето как евангелист Лука описва това в началните стихове на книгата Деяния на апостолите.
Днес е първи адвент – първата стъпка по пътя към Рождество – един от най-хубавите християнски празници. Но ние празнуваме първият адвент затворени.
Коронавирусът вече е заразил 60 милиона души по света и е убил 1,5 от тях. За нашата страна заразените са 130 000, а починалите повече от 3000. Според последните данни страната ние е с най-висока смъртност в цяла Европа, а здравната ни система очевидно не може да се справи с напрежението.
Затова днес ние сме затворени в къщи. По-възрастните хора сигурно се притесняват за здравето си, а по-младите за това, че нямат възможност да работят или да получават доходи.
Някой ще каже, що за Рождество е това? Как е възможно изобщо да празнуваме в подобно време?
И отговорът – колкото и странно да ви звучи – е, че това положение може би пo един парадоксален начин ни доближава до най-вярното и истинско разбиране и осмисляне на Рождество.
проповядвана във Втора евангелска баптистка църква, Варна
1.11.2020
Вчера, последния ден от месец октомври според календара ние честваме денят на Реформацията. Какво обаче е Реформаията за нас? Едно движение, което определя нашата религиозна идентичност? Сигурно. Дали е нещо славно, което се е случило в миналото и с което продължаваме да се гордеем. Отново – можем да кажем, че е така. Но ние добре знаем, че старата слава не винаги означава, че в настоящето нещата са също толкова розови. България има с какво да се гордее от своето минало, но това не й пречи да е най-бедната страна от ЕС. Явно в историческия ни път като държава нещо се е объркало, за да стигнем до такова положение. Но обратно към Реформацията, за която говорим. Какво е тя? Дали е традиция, която пазим и днес? Ние протестантите не обичаме думата традиция, но дори ако я приемем в нейния най-добър и положителен смисъл ние трябва да си отговорим дали, по думите на големия лутерански богослов Ярослав Пеликан, Реформацията за нас е живата вяра предадена ни от вече мъртви хора или е просто мъртвата вяра на живите.
Едно от трудните неща в християнския живот е да се откажем от своето (въображаемо) чувство за независимост и да се доверим на Бога, че Той знае какво прави дори когато самите ние не разбираме. Тази борба се проявява на най-различни неща, но често е особено в нашите молитви.
Ние всички знаем, че понякога Бог не ни отговаря така както искаме или мислим, че трябва да отговори. И тогава ние се чудим защо. Има още →
Велика събота е времето между две големи събития – смъртта и възкресението на Христос.
Учениците през 1 век били напълно объркани и съкрушени – Този, Когото смятали за Месия е убит и те не знаят как да продължат живота си оттук нататък.
За нас това не е така понеже ние знаем продължението на историята, знаем какво следва. Богослужението в Православната църква много красиво описва великата събота по следния начин:
Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.
Странно време – разпети петък е минал, възкресение все още не е дошло – съботата сякаш виси в нищото. Но, знаете ли, докато си мислех за това ми дойде наум, че велика събота е един от най-добрите моменти за равносметка защото в определен смисъл тя много прилича на нашия християнски живот. Той е хванат между момента на нашето повярване когато греховете ни са простени и второто идване на Христос когато ще се случи и нашето възкресение и прославяне. Но сега, между тези две събития ние живеем обикновен, незабележим живот – ние живеем нашата събота между кръста и възкресението. Има още →
Да проповядваш на велики четвъртък в условия на карантина, когато хората не могат да дойдат на църква, е едно от най-неудачните неща, които може да ти се случат. Велики четвъртък според евангелския разказ е денят на тайната вечеря.
Марк 14:22-24 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.
Всяка година на този ден християните се събират заедно и заедно разчупват хляба и пият от виното така както преди 2000 години е направил Исус със Своите ученици. Тази година ние не можем. Ние стоим пред компютри, таблети и телефони и се опитваме да се приближим поне малко към това, което искаме, но не можем да направим заедно. Но не е същото и ние го усещаме твърде добре. Има още →
проповед за 4 адвент в Евангелска баптистка църква, Аксаково
22.12.2019
Едно от нещата, които сякаш са заложени в нас е насилието. Дъщерите ми са с около две и половина години разлика и съпругата ми казва, че скоро разликата във възрастта няма да им личи и ще започнат да си играят заедно. Но ако питате мен те през половината време се налагат вместо да си играят. В училище едно от големите притеснения на родителите е агресията между учениците. През последните години в обществото ни се повдигнаха и много други въпроси – напр. за насилието над жени и деца. Ние може и да не сме съгласни за това как тези проблеми трябва да се решат, но малко хора ги отричат и казват, че няма нужда да се прави нищо. Има още →
проповед за втори адвент в Баптистка църква, Аксаково
Спомняте ли си кога за последен път си търсихте нова работа? Едно от нещата, които трябва да направим преди да се явим на интервю е да подготвим добра автобиография (или CV, както му казват). В нея описваме кои сме, какво образование имаме и какъв опит в дадената област можем да предложим.
Едно време нямало автобиографии. Но имало друг начин, по който да отсяват хората и да разберат кой какъв е. Това било тяхното родословие. Родословието функционирало донякъде подбно на нашите CV-та. Ако идваш от добро и почтено семейство и от уважаван род може да ти се има доверие и това се смята за добра препоръка. Обратно, ако в родът ти има хора с лоша репутация е много вероятно да бъдеш гледан с подозрение. Има още →
Чували ли сте израза „дисфункционално семейство?” Най-общо това е смейство, в което нещо е сериозно счупено, семейство, което живее в конфликт, някой се държи неприемливо, децата са пренебрегвани или дори насилвани по някакъв начин. Причините може да са най-различни – напр. някой от родителите да е прекалено властен или дори насилник. Може да е и точно обратното – родителят да е прекалено слаб и мекушав, който не може да наложи никакви правила в семейството. Или пък това може да е семейство, в което се е случило някакво нещастие и което не успява да се съвземе от него и да продължи нататък.
Всички в едно такова семейство страдат. Но най-големите поражения понасят децата. Статистиката казва, че в опита си да избегнат миналата болка някои прибягват до себеразрушителни практики като употреба на наркотици или алкохол. Други имат проблем с изграждането на близки приятелства, не могат да вярват на хората, страдат от ниско самочувствие, усещат необяснимо вътрешно безпокойство или искат винаги да държат всичко под контрол. Трети са податливи на депресия, агресивни са и се бунтуват срещу правилата и нормите. Има още →
Преди седмица участвахме в избори. Сигурен съм, че мнозина от вас са се чудели за кого да гласуват и как да разпознаят правилната партия и кандидат. Търсили сте този, който ще защитава вашите разбирания и интереси. Може би някои от вас специално са търсили някой политик християнин, за когото да дадат гласа си. Други са решили, че както още преди 1 век казал Бай Ганьо „Всички са маскари” и въобще не са гласували. Сигурно е имало и такива защото избирателната активност в България беше една от най-ниските в целия ЕС.
Знам, че е трудно да говорим за политика понеже политиката често разделя хората. Още по-трудно е да говорим за политика в църква. Преди няколко години в България беше приет специален закон, който забранява свещенослужителите да правят полтическа агитация по време на църковни дейности (и ако питате мен законът е добър).
Но днес аз ще говоря за политика, макар и по един начин, който сигурно ще изненада доста от вас. Ще говоря понеже мисля, че има някои неща, които мнозина християни не знаят или сме забравили, но които трябва да бъдат повтаряни и помнени. Има още →
проповядвана на 23.12.2018 в Евангелска баптистка църква, Аксаково
През вече доста далечната 1995 г. американската поп изпълнителка Джоан Озбърн изпълнява своята нова песен OneofUs – част от нейния албум Relish. До края на годината песента е на 40-о място в класациите, а през 2007 г. VH1 я поставя на 54 място сред стоте най-добри песни на 90-те. Текстът гласи:
Ако Бог имаше име, какво ли би било то? / И би ли го произнесъл? / Ако застанеш пред Него в цялата Му слава, / какво би попитал, ако имаш право само на един въпрос?Има още →
Един от въпросите, които хората днес постоянни си задават е: Защо на света има толкова много зло?“ И ние всички знаем защо те го задават. Но аз мисля, че има един друг свързан въпрос, който ние обикновено не се сещаме да попитаме. Той е: „Какво е злото?“
Не зная за вас, но за мен той е много интересен и в същото време съвсем не е лесен. Хората са мислели върху него векове наред и са давали най-различни отговори. Нямаме време да навлезем в детайли, но аз искам да ви спомена само един от най-популярните християнски отговори, който се появява много рано – още през 4 век.
Злото, казва той, не е нищо друго освен липса на добро така както тъмнината е просто липса на светлина. Злото няма своя собствена природа. За да съществува то трябва да вземе нещо добро, да го изпразни и изопачи и по този начин да го направи зло. Има още →
проповядвана във Втора евангелска баптистка църква,
Варна, 05.08.2018
Ние живеем живота си като разчитаме на нашите сетива. Гледаме пътя с очите си докато отиваме към работа. Чуваме какво ни говорят с ушите си и разчитаме, че другите ще чуят какво им говорим. В почивните дни помирисваме кафето, което съпругата ни приготвя. Бих искал да кажа, че и жените се събуждат от мириса на кафето, което мъжете им носят сутрин, но сигурно това не се случва много често. По-често и двамата се будят от виковете на децата, които са станали по-рано от тях и въобще не ги интересува, че на родителите още им се спи.
Ние разчитаме на сетивата си. Но има някои неща, важни неща, които са отвъд сетивата. Например, ние не можем да видим как един човек идва до вяра. Можем да споделим благата вест с него, можем да се опитаме да отговорим на въпросите му, можем да го доведем на църква, можем да се опитаме да му покажем добър пример с живота си. Но ние не можем да видим какво става в сърцето му. Има още →
проповядвана във Втора евангелска баптистка църква
Варна, 29.7.018
Преди една седмица празнувахме празника Илинден. За нашият народ той е свързан с едно забележително историческо събитие – Илинденското преображенско въстание от 1903 г. за освобождение на Македония и Одринско. Според някои данни 26 000 възстанници воюват срещу 350 000 турска войска. Общо са водени 289 сражения. В резултат на възстанието са опожарени 201 села с 12500 къщи, убити са 4700 души, а 30 000 други бягат в България.
Илинденското въстание е добре познато и от серията романи на българският писател Димитър Талев – Железният светлник, Преспанските камбани, Илинден и Гласовете ви чувам, които се смятат за класика и се изучават в училище.
Но за християните Илинден е свързан и с нещо друго – това е празникът на един от най-известните герои от Стария Завет – пророк Илия. И знаете ли – животът на Илия също е описан като едно възстание и едно сражение. И днес аз искам да се обърнем към неговата история и да видим дали тя има смисъл за нашето съвремие и дали може да ни научи на нещо.
проповядвана във Втора евангелска баптистка църква, Варна
15.07.2018
Едно от нещата, които съм забелязал е, че християните познават много по-добре Новия отколкото Стария Завет. Това сигурно е естествено – Новия Завет съдържа историята за Исус Христос и това е първото и най-важното, което трябва да знаем. Но ние също така трябва да знаем, че СЗ заема приблизително 70% от цялата Библия. И когато се обърнем към него много от нас откриват, че там има места, които не познаваме и не разбираме много добре. Други ни озадачават и дори плашат. Защо Бог е дал толкова строг закон, който понякога изглежда дори несправедлив? Защо обръща внимание само на един народ и пренебрегва всички останали? Изобщо дали Богът от СЗ е същият Бог, в Който вярват християните? Има още →
Днес празнуваме Цветница – влизането на Христос в Ерусалим. С нея започва „страстната” седмица.” Това е центъра на всяко едно от 4-те евангелията и на нея евангелистите отделят най-голямо внимание. В евангелието според Марко целия земен живот на Исус от 33 години е описан в половината книга, а тази единствена последна седмица в Ерусалим заема другата половина. Един богослов нарича евангелието описание на разпятието с дълго въведение. Има още →
Рождество е времето когато си говорим за раждането на Исус. Това е един сантиментален празник. Имаме идилична картина – мека ясла, в която гледат крава и магаренце, малкият Исус и неговите родители, учудените овчари и мъдреците дошли отдалеч, за да донесат подаръци.
Всички знаем, че бебетата са смешни и сладки. Когато се роди бебе се радват всички, не само родителите. Бабите доволно щипкат бузки, а другите деца учудено гледат какво ли е това ново нещо. Спомням си, че когато се роди малката ми дъщеря кака й я помисли за кукла за игра.
Но библейската история за раждането на Исус е много по-дълбока и многопластова. Има още →
Едно от нещата, които ние постоянно правим е да оценяваме. Ниe не мислим за това, дори не го осъзнаваме, това е начин, по който сме свикнали да живеем. Оценяваме вещите – дали са полезни, колко са качествени, вършат ли ни работа – оценяваме колите, апартаментите, кафе машините, телефони.
Но ние не оценяваме само вещите – ние оценяваме и хората – дали са красиви, дали са умни, какви способности имат, какъв е характерът им.
Сигурен съм, че днес, когато влязохме в църква ние оценяваме как изглеждат хората, които виждаме. И ние не само оценяваме – ние знаем, че и ние ще бъдем оценявани за това стоим толкова дълго пред огледалото, боядисваме си косата, мерим как ни стоят дрехите и се опитваме да съчетаем цветовете, които обличаме.
Да оценяваме за нас е почти толкова естествено колкото и да дишаме.
Но не е трудно да видим, че това може и да е естествено, но не винаги е безобидно. Нека да ви дам няколко примера:
Работодателите оценяват работника според това колко пари им носи. Ако не носи достатъчно пари той може да загуби работата си.
Хората, които оценяваме като забавни и като добра компания са търсени. Но има хора, които са стеснителни и не са толкова забавни и общителни и те лесно могат да се окажат пренебрегнати, да не бъдат канени задно с другите и да се чувстват самотни и пренебрегнати.
Красивите хора обикновено имат повече ухажори от тези, които приемаме, че са с недостатъци.
Ние всички знаем колко хубаво е да те оценят – да вземеш изпит, да получиш желана работа, да ти направят комплимент, да ти повишат заплатата или да ти кажат, че изглеждаш чудесно. Това ни кара да чувстваме, че сме обичани, приемани, ценени и че имаме стойност. Това е важно за нас.
Но не всеки получава висока оценка. Всъщност да оценяваш и да си оценяван означава цял живот да участваш в едно постоянно състезание. И във всяко състезание победителите са малко, а загубилите много. Статистиката е много ясна тя ни казва, че 85% от всички хора в някаква степен страдат от ниско самочувствие.
Аз съм сигурен, че вие знаете за какво говоря. Аз съм бил нараняван от оценката на други хора и предполагам, че и на вас ви се е случвало.
Така че тази сутрин искам да попитам: Какво става ако човек няма тези качества – ако не сме чак толкова „умни и красиви” както напоследък е модерно да се казва? Какво става ако нямаме чак толкова хубава работа и успех, с който да се похвалим? Какво става ако нямаме достатъчно връзки? Какво става ако ни е сполетяла трагедия, която ни потиска тегли надолу? Какво става ако здравето ни се е влошило? Какво става ако просто не сме чак толкова забавни и популярни? Каква е стойността ни тогава?
И един друг въпрос: Как Бог ни вижда? Какви са Неговите критерии? Как гледа Той на успешните? Как гледа на неуспешните? Как Бог оценява хората? Има още →
Тази сутрин имам въпрос към вас: Питали ли сте се някога защо сме родени и живеем точно в този град? На някои това сигурно им харесва – и морето първото, което ни идва наум. Други може и да не са чак толкова доволни – защо тук, а не в някоя по-богата и по-хубава западна страна където се живее много по-лесно?
Но аз искам да задам този въпрос в един много конкретен християнски контекст. Ако вярваме в един Бог, Който знае какво прави и при Който няма случайности Той вероятно ни е поставил на мястото, на което живеем с някаква цел. Може да сме доволни или недоволни от избора Му, но като християни ние би трябвало поне да попитаме: Защо? И това е интересен въпрос, нали? Има още →
Един богослов казва, че Възкресението е началото на една революция[1]. От момента, в който то се е случило светът вече не е същия. Възкресявайки Христос от мъртвите Бог заявява, че Той не е изоставил този свят. Възкресявайки Христос Бог обещава да направи с тези, които вярват в Него и са Му верни същото, което направил и за Христос.
Това е изразено по един чудесен начин от апостол Павел в Има още →
Rado's blog 