Една ненужна догма


pulpfictioncreationism

от Радостин Марчев

Първо, нужната догма – християните вярват, че Бог е Създател на всичко, което съществува. Той е първата и основната причина за това да има нещо вместо нищо. Тази вяра е залегнала на практика във всички основни християнски изповеди, независимо от конфесионалната принадлежност. Никео-Цариградският символ на вярата казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.“ Да се отрича Богът-Създател означава да се посегне на нещо същностно за християнството.

Съществува обаче и една ненужна догма, свързана с начина, по който Бог е творил. Според нея ако някой не вярва, че светът е бил създаден преди 6–10 хиляди години за 6 24-часови дни с фиксирани видове, той не е християнин или най-малкото има сериозен проблем във вярата си. Това, заедно с още някои вярвания, е известно като младоземен креационизъм и в някои християнски среди често е превръщано в критерий за ортодоксалност. Има още

Реклами

Научният креационизъм – догма или алтернатива – завършен


1. Въведение

2. Научен учебник ли е библията

3. Как библията говори за света

4. Битие и време или кога е възникнал света

5. Отците на църквата и дължината творческите дни

6. Как е творил Бог

7. Хронология на сътворението

8. Теистична еволюция

9. Библейското виждане за творението

10. Заключение-вятърни мелници

ВИЖ ОЩЕ (всички източници могат да бъдат свалени в пълен текст от посочените връзки) Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 10


ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ

от Радостин Марчев

„В това време те съгледаха тридесет или четиридесет вятърни мелници, които стърчаха сред полето, и Дон Кихот, щом като ги видя, каза на своя оръженосец:

— Щастливата съдба нарежда нещата така, както не сме могли и да мечтаем, защото погледни натам, приятелю Санчо Панса, и ще видиш, че се показват тридесет, пък и повече грамадни великани, с които възнамерявам да вляза в бой, като отнема живота на всички до един. Плячката ще е наша и това ще бъде основата на нашето богатство, защото тази война е справедлива и съвсем богоугодно дело е да изкореним тази проклета пасмина от лицето на земята.

— Какви великани? — запита Санчо Панса.

— Тези, които виждаш ей там — отговори господарят му. — Някои от тях имат ръце, не по-къси от две левги.

— Слушайте, ваша милост — забеляза Санчо, — това, което стърчи там, не са великани, а вятърни мелници, а това, което на вас ви прилича на предълги ръце, са крилата им, които, движени от вятъра, въртят камъните на мелниците.

— Явно е — възрази Дон Кихот, — че не си посветен в тайната на приключенията. Великани са и ако те е страх, махай се оттук и се отдай на молитви, а аз в това време ще вляза с тях в жесток и неравен бой.

Като каза това, той пришпори Росинант, без да се вслушва във виковете на оръженосеца си Санчо, който го предупреждаваше, че се впуска несъмнено в бой не срещу великани, а срещу обикновени вятърни мелници. Но Дон Кихот беше толкова убеден, че са великани, та нито слушаше гласа на Санчо, нито виждаше какво има пред себе си, макар че се доближаваше все повече към тях, като крещеше колкото му глас държи:

— Не бягайте, страхливци и подлеци, защото насреща си имате един-единствен рицар!

В това време задуха ветрец и големите криле започнаха да се движат. Дон Кихот забеляза това и се провикна:

— Аз ще ви оправя, негодници, дори да размахвате ръце, по-многобройни от тези на великана Бриарей.

След това той призова от все сърце господарката си Дулсинея, помоли я да го подкрепи в изпитанието, покри се зад щита си, закрепи копието и пусна Росинант в галоп срещу първата мелница, която се изпречи пред него. Нанесе удар в крилото й, което в този миг вятърът така шеметно завъртя, че копието се строши на парчета, а кон и конник бяха подети и изхвърлени на полето в най-жалко състояние.” (Мигел де Сервантес, Дон кихот, гл. 8)

Едно от тъжните неща в малкото евангелско общество в страната ни е, че някои от неговите членове симптоматично се държат по начин силно напомнящ горното приключение на рицарят на печалния образ. Аналогиите може да се проявяват в различни области, но със сигурност са ясно видими в издигането на младоземния креационизъм до нивото на догма. Нека да видим някои прилики. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 9


БИБЛЕЙСКО ВИЖДАНЕ ЗА ТВОРЕНИЕТО

от Радостин Марчев

Предишните части, макар и полезни за формиране на разбиране как да четем историята на сътворението, се концентрираха най-вече върху отрицателните му аспекти – а именно какво не трябва да търсим в началните глави на Битие. Макар че може да ни помогне да избегнем някои често правени грешки подобен подход в най-добрият случай е непълно представяне на посланието за сътворението, а в най-лошия цялостно пренебрегване на Божието слово отправено към нас. Това, което Бог чрез Мойсей ни казва не е свързано с времето, средствата и последователността, в която Той е творил. Днешното концентриране върху подобни теми показва единствено, че голяма част от съвременните читатели са изгубили фокуса и разбирането си за истинското послание на текста. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 8


ТЕИСТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ[1]

от Радостин Марчев

„Първият еволюционист не е бил Чарлз Дарвин, или Лукреций, или Талес или Нимрод, а самият Сатана. Той не само е излъгал целия свят с чудовищната лъжа на еволюцията, но най-вече е излъгал себе си. Той все още смята, че може да победи Бога понеже, подобно на съвременните „научни” еволюционисти той отказва да повярва, че Бог наистина е Бог  (Henry Morris, The Long War Against God: The History and Impact of the Creation/Evolution Controversy, Green Forest, AR: Master Books, 2000), p. 260)

„Библията пророчески предупреждава, че в последните дни лъжливи учители ще разпространяват лъжи сред хората. Тяхната цел е да отхвърлят Божията истина и да използват вярващите казвайки им измислени от самите тях истории. Една такава лъжа е сред нас. Тази лъжа е еволюцията.“ (Ken Ham, The Lie: Evolution, El Cajon, CA: Creation-Life Publishers, 1987)

„Целта на учените историци – тези, които се опитват да проследят историята на вселената от големия взрив или преди него до настоящия момент  – е да представят една изцяло натуралистична картина на реалността. Този опит е определен от тяхната решимост да изхвърлят Бога от света.“ (Phillip E. Johnson, Reason in the Balance: The Case Against Naturalism in Science, Law and Education (Downers Grove, IL: InterVarsity, 1995), p. 59.)

Четейки тези силни думи човек остава с впечатлението, че християните не могат да имат нищо общо с учението за еволюцията. Трябва да признаем, че те в никакъв случай не са лишени от основание. Има форми на еволюция, с които християните наистина не могат да се съгласят по никакъв начин ако желаят да останат християни. Такива са например представянето й като чист натурализъм или краен редукционизъм. Ето защо е важно още в самото начало да обясним ясно за какво говорим когато използваме думата „еволюция.” В следващите страници под еволюция ние ще разбираме това, което е имал в предвид и Чарлз Дарвин когато през 1859 г. публикува своята книга „Произход на видовете” – а именно една теория, която обяснява произхода на биологичното разнообразие – нито повече нито по-малко[2].

Тази дефиниция по необходимост носи след себе си някои следствия. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 7


ХРОНОЛОГИЯ НА СЪТВОРЕНИЕТО

от Радостин Марчев

В част 4 и част 6 ние говорихме за възрастта на творението и за средствата използвани от Бога в Неговото творческо дело. Сега ще разгледаме разказа в Битие 1-2 от един по-различен ъгъл свързан с неготова хронология.

Едно от най-важните изисквания за правилното разбиране  на даден текст е определянето на неговия литературен жанр и особеностите, които той носи със себе си. На пръв поглед Битие 1-2 е типична проза. Но факта, че използваме превод както и „чуждостта” на еврейските литературни форми може да ни попречи да видим някои важни характеристики на текста. Професор Мередит Клайн ги обобщава доста точно:

„Литературния характер на Битие 1:1-2:5 подготвя егзегета за наличието на по-силни фигуративни елементи от тези, които биха могли да се очакват в обикновената проза. Разбира се, този пасаж не е изцяло семитска поезия. Но той не е и обикновена проза. Структурата е съставена от строфи, а в строфите има множество рефрени на ехо и повторение. Могат да бъдат открити и други поетични черти като паралелелизъм (1:27; 2:2) и алитерация (1:1). Като цяло Битие 1 трябва да бъде поставено в групата на епическата традиция[1].” Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 6


КАК Е ТВОРИЛ БОГ

от Радостин Марчев

Съпругата ми разказа нещо интересно, което се случило с нея преди около година. В църквата, която посещаваме тя влязла в разговор с човек убеден в правотата на младоземния креациониъм. Когато го попитала какво мисли за християните, които вярват в теистична еволюция отговорът (даден без миг колебание) бил: „Техният Бог е твърде малък.”

Когато чух това в умът ми веднага се появи въпросът: „Защо този човек мисли така?” Малък ли е Бог понеже сътворението чрез еволюция е неимоверно дълъг процес сравнено с кратката творческа седмица? Но в този случай някой може да обвини Богът на младоземните креационисти, че е твърде малък понеже сътворението Му е отнело цяла седмица. Ако беше по-силен щеше да го направи само за един миг. (Между другото точно така смята Августин Блажени – виж статията на Алистър МакГрат, Произход на видовете според Августин). Или пък е малък защото едно сътворение чрез използване на вторични средства разкрива по-малка сила от директния свръхестествен акт? Но в този случай се изправяме пред справедливата забележка на Денис Леморкс[1]: „Представете си, че Божиите творчески действия в началото на света приличат на удар със стик в игра на билярд. Разделете и обозначете топките на 3 групи – „небе”, „земя” и „живи организми” и нека осмата топка представлява човечеството. Младоземните креационисти представят Създателя като правещ удар след удар, без да пропуска, докато всички топки попаднат в джобовете. Без съмнение това е забележително. Един прогресивен креационист вижда началния удар, който разбива топките като големия взрив, от който неодушевената вселена еволюира чрез естествени процеси. Всички топки с означения „небе” и „земя” влизат в джобовете от този единствен удар. След това Бог една по една вкарва топките обозначаващи живите организми. Това е дори още по-впечатляващо. Еволюционните креационисти твърдят, че Богът-на-отделните-удари подобно на Богът-на-дупките, Който се намесва постоянно при сътворението на света не разкрива пълнотата на силата и предзунанието на Твореца. Според това християнско виждане за еволюцията още първият удар е толкова добре насочен и изключително прецизен, че не само всички топки падат в джобовете, но и правят това в определен ред. Първи падат обозначените с „небе”, след това „земя” последвани от живите организми и накрая осмата топка – най важната в билярда – представляваща човека. И за да бъде аналогията пълна Бог взема тази топка от джоба и я държи в ръката Си, за да покаже Своята лична връзка с хората. Не е ли един такъв Бог безкрайно по-талантлив от този на анти-еволюционистите? Не представя ли виждането на еволюционните креационисти за Бога най-върховен израз на интелигентен дизайн? Това е начинът, по който аз виждам дизайна в еволюцията.” Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 5


ОТЦИТЕ НА ЦЪРКВАТА И ДЪЛЖИНАТА НА ТВОРЧЕСКИТЕ ДНИ

от Радостин Марчев

Всяка дискусия свързана с мненията на отците неизменно се затруднява от огромното разстояние във времето и в начина на мислене, което ни разделя от тях. От друга страна това може да се окаже немалко предимство – християните от други епохи не са обремени с нашите (понякога погрешни) предпоставки и по този начин могат да се окажат ценен коректив[1]. Това е особено вярно по отношение на нашата тема. Едно от честите обвинения към хората, които виждат дните на сътворението описани в книгата Битие като периоди с дължина различна от 24 часа е, че тяхното мнение е следствие не толкова от честно изучаване на текста колкото от капитулация пред съвременната наука. Това, разбира се, е друг начин да се каже, че за тях Писанието е по-малък авторитет от науката. Този въпрос не е стоял пред ранните отци на църквата. Без значение дали са верни или погрешни твърденията на съвременната геология, биология, физика или палеонтология не са оказвали влияние върху техния прочит на Битие по простата причина, че по това време тези науки изобщо не са съществували. Така опита да преодолеем трудностите и да надникнем през техните очи по всяка вероятност си заслужава усилието. Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 4


БИТИЕ И ВРЕМЕ – КОГА Е ВЪЗНИКНАЛ СВЕТА

от Радостин Марчев

“Водещата идея на настоящата книга е да изложи библейската идея за творението… като разграничена от всяка научна или индуктивна теория за земята. Невъзможно е изцяло да изчистим умът си от всички асоциации и идеи идващи от странични източници; нито пък една честна интерпретация изисква подобно невежество за съвременните открития, без значение дали истински или само предполагаеми. Все пак авторът може да каже, че е положил всяко усилие да предпази умът си от някакво насилствено тълкуване повлияно от подобна външна идея. При един такъв опит е възможно да се придвижим към обратната крайност и понякога да отхвърлим научните предложения там където те заслужават честно внимание при определяне на истинското значение на най-неясните описания за произхода на света. Но ние трябва да имаме или честна вяра или изобщо да бъдем без вяра. Ужасна самоизмама е да смятаме, че имаме вяра основана върху писанието докато всъщност тя получава своята най-голяма подкрепа от Букленд, Лейл или Хаф Милър. Авторът винаги държи в умът си следната мисъл – какво Писанието ни учи за сътворението? Това учение за него като за вярващ е несъмнената истина, която никога не трябва да бъде изоставяна… Докато не е готов да се откаже от това той трябва да настоява, че описанието в Битие е описание на истинските събития, които са се случили. Той трябва да каже също така, че не съществуват филологически виждания (авторът е професор по древни езици и книгата му е базирана на лингвистичен анализ на текста – б. пр.), които не би отхвърлил в миг ако сметне, че те водят към някаква насилствена и неестествена интерпретация. Ако хипотезата за 24 часови дни е единствената, която следва от вярна и точна егзегетика на на светите Писания ние трябва да я приемем без значение в какви трудности с науката ще ни постави тя. Ние трябва да вярваме –  както често се налага на вярата да прави – срещу представяните доказателства, колкото и силни да изглеждат и срещу разсъжденията, колкото и убедителни да ни се струват те. И той не би бил ирационален в това. Едната истина е толкова по-висока от другата – последиците от отхвърлянето на това или на някое друго виждане, което хвърля мрак върху нея са толкова по-големи, че не сме дори в състояние да си помислим да ги поставим на еднакви везни или да ги разглеждаме като еднакъв авторитет. Можем да се справим много добре без геологията; нашето интелектуално и морално достойнство няма да бъде подкопано ако такава наука никога не беше съществувала. Но къде сме без Откровението; и къде е откровението ако думите му за човека и за началото на света се окажат изцяло погрешни, една лъжлива легенда – дело на измислица или на съзнателна измама? Тогава това, което Писанието учи, това, което е честното значение на тези древни Писания, които Исус – единствената светлина на света – потвърди със Своя авторитет, това е за нас като вярващи истината, накъдето и да ни води тя[1].” Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 3


КАК БИБЛИЯТА ГОВОРИ ЗА СВЕТА

от Радостин Марчев

През Април, далечната 1633 г. в Италия започва един от най-интересните съдебни процеси в историята. Галилео Галилей (1564-1642) се обявява в защита на идеите на Коперник (1473-1543) и поставя под съмнение вярването, че земята е център на вселената и че слънцето се върти около нея. Заради тези си убеждения той е изправен пред инквизицията. Историята е доста по-сложна от начина, по койтo обикновено се представя[1], но част от опозицията срещу Галелей получава библейска окраска. Писанието ясно казва, че слънцето се върти около земята, а не обратното. И понеже то е по-надежден източник от науката учените в случая несъмнено грешат.

В едно свое съчинение йезуитът Людовико Деле Коломбе изразява това по следния начин: „Който си положил земята на основата й, за да се не поклати за вечни времена.” (Псалм 104:5). “Земята не може да се поклати” (1 Летописи 16:30). „Окачва земята на нищо т.е. над центъра” (Йов 26:7). „Небето е горе и земята е долу” (Притчи 30:3). „Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява” (Еклесиаст 1:5). „И Бог ги постави на небесния простор, да светят над земята” (Битие 1:17)….Могат ли тези, на които това не им харесва да се позоват на тълкуване различно от буквалното? Със сигурност не понеже всички богослови, без изключения, казват, че когато библията може да се разбира буквално тя не трябва никога да се разбира по различен начин, разбирайки заедно с това, че мистичното значение превъзхожда всяка философия и преобръща всяка наука надолу с главата[2].” Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 2


НАУЧЕН УЧЕБНИК ЛИ Е БИБЛИЯТА

от Радостин Марчев

Известният евангелки богослов Бен Уитърингтън III в една своя книга разказва следната случка: „През 1969 г. луната се беше превърнала във водеща новина понеже Нийл Армстронг току що беше стъпил на прашната й повърхност. Заедно с един приятел от училище взехме шевролета на баща ми (двутонна класика) и потеглихме през планините на северна Каролина.  Имахме всичко, което ни трябваше, за да прекараме чудесно (включително и огромна диня в багажника) и възнамерявахме да направим точно това. За съжаление нещата не потръгнаха. Докато карахме без да се бъркаме в чужди работи колата се развали. На паркинга в Блу Ридж нямаше бензиностанция. Всъщност нямаше дори знак, който да сочи пътя към такава, но ние имахме късмет. Една преминаваща кола ни извлече до изхода и след това до една Texaco. Веднъж стигнали дотам ние спряхме. Накрая решихме да се изкатерим пеша обратно по целия път до Хай поинт, където живеехме. За съжаление забравихме да вземем динята от багажника и я оставихме под лъчите на изгарящото юлско слънце. Можете да си представите как миришеше колата след седмица когато се върнахме за нея.

Късметът ни се усмихна и ние скоро бяхме взети на автостоп от една възрастна двойка караща стар черен плимут. Отначало те не бяха особено разговорливи, но моят приятел Дъг беше решен да започне разговор. Първите му думи бяха: „Е, какво мислите за разходката на Нийл Армстронг по луната?” Мъжът, който шофираше веднага отговори: „Всичко това е една измама. Някакъв трик на Холивуд, с който се опитват да ни накарат да вярваме, че земята е кръгла и луната се върти около нея.” Аз стоях в изумено мълчание на задната седалка мислейки за това, което бях видял по телевизията. Започнах да осъзнавам, че се намирам в една кола с хора, които смятат, че светът е плосък. Приятелят ми Дъг, който сега е адвокат и който винаги е знаел как да спори, реши да не оставя нещата така. Очевидно не можеше да разпознае неуязвимото невежество когато го срещне. Прошепнах му: „Тихо, Дъг, не искам да ни свалят.” Напразно. Дъг попита мъжа: „А защо мислиш, че земята е плоска и че луната не се върти около нея?” Човекът отговори: „В книгата Откровение пише, че ангелите ще застанат на четирите ъгъла на земята. Едно нещо не може да е кръгло ако има ъгли, нали[1]?””

Този хумористичен разказ повдига пред нас някои доста сложни въпроси: Как четем библията? Какво очакваме да ни каже тя за естествения свят? Кога приемаме едно нейно изказване буквално и кога не? Има още

Научният креационизъм – догма или алтернатива – част 1


ВЪВЕДЕНИЕ

от Радостин Марчев

През 1978 г. студентът по право Уендъл Бърд публикува в Yale Law Journal статия, развиваща юридическа стратегия за вкарването на научния креационизъм в американските училища. Вместо да се обърне към липсата на забрана за нейното преподаване той предлага равнопоставено изучаване на двете теории представени единствено от научна гледна точка и изчистени от всякакво религиозно съдържание.

Въодушевени консервативните протестанти запрятат ръкави. За една нощ Бърд се превръща в знаменитост. Той е поканен да работи в Института за Креоцинистки Изследвания (ICR) оглавяван от Хенри Морис където предприема необходимите стъпки за осъществяване на своя план. През 1981 г. те започват да дават резултати – две дузини щатски законодателства гласуват за „балансирано изучаване на научния креационизъм и еволюционната наука.” Дефиницията на научния креационизъм включва следните моменти[1]:

1. Неочаквано сътворение на вселената, енергията и живота от нищо;

2. Недостатъчност на мутациите и естествения подбор да обяснят развитието на всички форми на живот от един организъм;

 3. Промени единствено във фиксираните граници на първоначално създадените животни и растения.

4. Отделен произход на човека и приматите.

5. Обяснение на земната геология посредством катастрофизъм, включително чрез  всемирен потоп; и

6. Относително скорошна поява на земята и живите организми.

Въпреки обнадеждаващото начало резултатите се оказват катастрофални за креационистката кауза. Америнаксия съюз за граждански права (ACLU) завежда дело срещу решението на Сената на щата Арканзас (т. нар. Act 590), в което настоява, че научният креационизъм не е научна, а религиозна система. Решението на съда е в тяхна полза и изучаването на креационизма е забранено в американските училища[2]. Има още

Научният креационизъм и евангелското движение


НАУЧНИЯТ КРЕАЦИОНИЗЪМ И ЕВАНГЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ

от Радостин Марчев (2007)

12.jpg

3.jpg21.jpg

Няма да е пресилено ако кажем, че през последните няколко десетилетия посланието на научния креационизъм буквално залива света. През 1970 г. е основан Института за креационистични изследвания оглавен от Хенри Морис. Неговите издания се превеждат на  китайски, чешки, холандски, френски, немски, японски, корейски, португалски, руски и испански. В Англия през 1960 г. е основано „Анти еволюционно движение,“ а през 1977 г. шотландския свещеник Нейджъл Камерън насърчен от лидери като Мартин-Лойд Джоунс и Франсис Шефър поставя началото на Библейското креационистко общество, което за 10 г. има вече над 750 члена и собствено издание „Библейско сътворение“ със значителен тираж. Има още