Мария за протестантите


МАРИЯ ЗА ПРОТЕСТАНТИТЕ

от Радостин Марчев

доклад изнесен на проявата „Благовещение в музика, образи и слово

организирано от Сдружение „Харта“ в

Музикален център „Борис Христов“, София, ул. „Цар Самуил“ 43

26.03.2015

(Това е запис на цялото събитие. Моето представяне е последно)

imagesБлагодаря на “Харта” за поканата и за тази възможност.

Много хора смятат, че протестантите не казват нищо за Мария и всъщност няма и какво да кажат. Аз разбирам откъде идва подобно мнение и трябва да призная, че то има известни основания. В същото време то е много несправедливо към класическото протестантско движение, за което днес ще говоря и което има много, което да каже (и в действителност казва) за Мария.

Времето, с което разполагам е много кратко затова ще се опитам е съвсем бегло да щрихирам (1) Общото наследство, което протестантите споделят с всички останали християни относно Мария (2) Някои специфични протестантски акценти (3) Как Мария може да бъде един пример за подражание на протестантите. Има още

Реклами

Благовещение и християнската женственост


БЛАГОВЕЩЕНИЕ И ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕНСТВЕНОСТ

от Радостин Марчев

(публикувано във в. „Зорница,“ Март, 2015)

Здравей благодатна! Господ е с тебе,” (Лука 1:28)

imagesЗаедно с Възкресение, Рождество Христово е най-големият християнски празник. Създателят влиза в творението. Безсмъртният става смъртен. Всемогъщият разкрива Себе Си като безпомощно бебе. Бог става човек. Тази велика тайна винаги е вълнувала, вдъхновявала и смирявала умовете на вярващите.

Благовещение, празникът, който очакваме през този месец, обикновено остава донякъде скрит в сянката на Рождество. Още по-назад – зад архангел Гавриил и вестта за идващия Божий Син – се оказва приемникът на тази блага вест – дева Мария. Има още

Благовещение в музика, образи и слово


Едно събитие организирано от „Харта,“ в което участвам следващата седмица.

Повече информация може да се види ТУК

11043122_10153108820124840_7986524834933434201_n

Запис на цялото събитие – моето представяне е последно.

Мария между две традиции – завършен


ДЕВА МАРИЯ МЕЖДУ ДВЕ ТРАДИЦИИ

от Радостин Марчев

 images

Съдържание

I. Въведение

II. Теотокос

III. Приснодева

1. Ранни виждания за приснодевството

2. Спорове в ранната църква и утвърждаване на учението за приснодевството

3. Догматични статут на приснодевството

4. Преценка на трите основни виждания

5. Съвременни православни и протестантски виждания

6. Какво все пак е заложено на карта?

IV. Мария за протестантите

V. Мариологията като теотокология

1. Мариологична типология

2. Съучастие на Мария в спасението

3. Силата на молитвата на Мария

4. Възкресението и възненсението на дева Мария

5. Приснодевството

6. Безгрешност

7. Писание и предание

VI. Заключение  

Списък на ползваната литература

– ЧАСТ 1

– ЧАСТ 2

– ЧАСТ 3

– ЧАСТ 4

– ЧАСТ 5

ЧАСТ 6

ЦЕЛИЯ ТЕКСТ В PDF ФОРМАТ

Мария между две традиции – част 6


images

V. Мариологията като теотокология[1]  

Една от характеристиките на съвременното православно богословие е настояването, че в него няма отделен предмет “мариология” т.е. мариология разлглеждана сама за себе си. Макар да има много, което да се каже за Мария това винаги би трябвало да става от гледна точка на нейната връзка с Христос – т.е. във връзка с това, че една жена, човек, творение става истинска майка на въплътилия се Бог. В своята основа това е много вярно виждане, срещу което нито един протестант не би трябвало да възразява. Нещо повече, протестантите би трябвало да се  опитат да видят начина и смисъла, по който православните вярващи изказват дадени твърдения за Мария и да ги преценят именно в светлината на тази мариологична теотокология, вместо да критикуват (както често правят) “на праче” защото това е единственият начин те да бъдат разбрани правилно. Протестантите вероятно дори биха могли да открият много полезни неща в една древна християнска традиция, които да обогатят тяхното разбиране, богословие, а може би дори и богослужение. Доколкото православните християни остават в тази рамка не би трябвало да съществува проблем и напрежение. Разбира се, нещата стоят по-различно когато мариологията престане да бъде теотокология и се превърне в нещо различно. А истината е, че въпреки честото настояване за обратното, това понякога се случва. В този случай, според нас именно православните би трябвало да бъдат честни и критични към някои тенденции и крайности наблюдавани в техните среди.

Всичко това звучи доста абстркатно и няма как да бъде разбрано докато не приведем някои конкретни приемри. Има още

Мария между две традиции – част 5


images

IV. Мария за протестантите

Исторически в протестантското отношение към Мария съвсем грубо могат да се разграничат три етапа. Първият е периодът на ранната реформация, в който се съчетават едновременно едно преосмисляне на нейния образ като реакция срещу това, което се смята за злоупотреба и значителна почит към личността й. Продължителната и остра полемика с католическата църква в следреформаторския период действа като фактор за все по-пълното пренебрегване на девата в широкото протестантско движение. Масло в огъня наливат и двете нови доктрини в католическата църква – за непорочното зачатие на дева Мария и за телесното й възнесение[1]. В продължение на векове нейният образ е вижда като толкова “католически”, че почти изцяло изчезва за протестантите. Те почти нямат какво да кажат за нея. Споменаването й в систематичното богословие се свежда до учението за теотокос[2], а в литургията – до няколко рождествени химни и цитиране на символа на вярата. Всички останали дименсии са пренебрегнати[3]. Това е вторият етап, който включва както традиционните протестантски деноминации така и по-новите фундаменталистко-евангелско и неоевангелско движения, макар че неговата продължителност и рязкост значително варира при различните групи. Накрая благодарение на засиленият икуменически диалог през 20 век и свързаните с него обновяване на литутргичното движение и засиленият интерес към древните източници “мариологията” е все по-осезаемо преоткривана от протестантите и образът на Мария заема все по-важно място в техните дискусии, литература, богословие и практика. Тази тенденция продължава и дори се засилва в началото на 21 век[4].

Разбира се, не можем да говорим за някакво общо, единно разбиране на протестантите просто защото не е възможно да сложим едно толкова голямо и разнородно движение под един знаменател. Поради тази причина това, което ще кажем по-нататък не е нещо, с което всеки протестант ще бъде съгласен. Все пак следващите идеи и тенденции могат да се намерят в почти всяка протестантска група. Има още

Мария между две традиции – част 4


images

Съвременни православни и протестантски виждания

Макар като учение приснодевството да е непоклатимо в православната традиция богословите се изказват до известна степен колебливо относно неговия догматичен авторитет. Г. Флоровски започва своята статия “Приснодева Богородица[1]” по следния начин: “Цялото догматически учение на нашата църква може да бъде събрано в тези две нейни имена: Богородица и Приснодева. Двете имат съборно признание, и авторитет и са приети от цялата вселенска църква.” Очевидно според него приснодевството е догма определена чрез съборно определение. Митрополит Калистос Уеър е по-сдържан в своето изказване: Има още

Мария между две традиции – част 3


images

Преценка на трите основни виждания

Както видяхме още в древната църква се появяват 3 виждания за приснодевството на Мария и за значението на “братята на Исус” наричани според имената на най-изявените им защитници – съответно на Халвидий, Йероним и Епифаний[1]. От тях виждането на Йероним – братята на Исус са Негови братовчеди – е най-малко вероятно. То е представяно както следва: Има още

Мария между две традиции – част 2


images

III. Приснодева

За разлика от теотокос много по-трудно е да се търси единство между православни и протестанти по отношение на учението за приснодевството. Думата буквално означава “винаги дева” и се използва във връзка с идеята, че след раждането на Исус Мария остава дева до края на живота си, че бракът й с Йосиф не е консумиран и че тя няма други деца.

Въпросът има няколко страни свързани съответно с библейската и историческа обосновка и различните теории за проснодевтсвото, историческото му приемане и отхвърляне, съборния статут на думата и неговият догматически авторитет в православната и протестантските църкви, които следва да бъдат разгледани последователно. Непорочното зачатие на дева Мария, което е специфично католическо учение остава извън обхвата на настоящото изследване. Има още

Мария между две традиции – част 1


ДЕВА МАРИЯ МЕЖДУ ДВЕ ТРАДИЦИИ

от Радостин Марчев

images

Дали Мария е културен артифакт или религиозен символ? Литературен проект или богословско средство? Ценен ресурс за библейска егзегетика или матрица на небиблейско благочестие? Мария е всички тези неща и повече, винаги повече. Тя е бедна и все пак славно богата. Славна сред жените и все пак осъдена да стане свидетел на екзекуцията на собствения си син. Човек, но и богородица и Словото, което доброволно ражда е определено да прониже душата й. (Кателийн Норис, Blessed one: protestant perspectives of Mary)

Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите. (Галатяни 5:15)

I. Въведение

Във въведението към своята книга “Обикновено християнство” К.С. Луис – един от малкото автори еднакво харесван и от православни и от протестанти – пише: “Някои хора си правят неоправдани заключения от факта, че за благословената Дева Мария не казвам нищо повече отколкото е необходимо, за да се представи девственото раждане на Христос. Но нима не е очевидна причината, поради която постъпвам така? Ако кажа нещо повече, веднага бих навлязъл в една твърде спорна област. А няма друг спор между християните, към който трябва да се подхожда с по-голяма деликатност, отколкото към този. Римокатолическият (и православният –б.а.) възглед по този въпрос се поддържа не само с обичайната страст, съпътстваща всяко искрено религиозно убеждение, но и (съвсем естествено) с особената и като че ли рицарска чувствителност на мъжа, когато честта на неговата майка или любима е засегната. Така че е много трудно когато оспорваш мнението на тези хора, да не се проявиш в техните очи не само като еретик, но и като мерзавец. И, обратно, протестантският възглед, който е на обратната позиция по този въпрос, събужда чувствата, вкоренени в основата на всеки монотеизъм. Според радикалните протестанти е застрашена разликата между Създателя и създанието (колкото и свято да е то) – те смятат, че политеизмът отново се възражда. Така че е много трудно когато оспорваш мнението им да не се окажеш нещо по-лошо от еретик – безверник[1].”

Все пак почти невъзможно е да се започне разговор за вярата между протестант и православен, който по някое време (и то по-скоро рано отколкото късно) да не достигне до тази деликатна тема. Всъщност изследвайки нашите различни традиции и практики ние нямаме право да я подминем. Вместо това можем да се опитаме да говорим едновременно откровено и добронамерено – нещо много трудно, но необходимо. При това всяка от страните трябва да си дава сметка за опасностите съпътстващи именно нейната собствена позиция, която тя защитава. Протестантите трябва да разберат, че развитието на мариологията в Римокатолическата и Православната църква е довела при тях, по думите на Скот МакНайт, до една ответна реакция, в следствие на която те знаят много по-добре какво не вярват за нея отколкото какво всъщност вярват[2]. Православните от своя страна трябва да престанат да приемат всяка догматическа критика свързана с Мария като лична обида към нещо, което е твърде свято въобще да се обсъжда догматически и сериозно да изпитат дали има някаква истина в думите на отсрещната страна[3].

Настоящата статия има за цел да представи един именно такъв опит. Тъй като православното богословие и литургия говорят много повече за дева Мария аз по необходимост ще отделя непропорционално голямо място на техните виждания като в същото време ще направя опит да ги анализирам и преценя през призмата на протестантските разбирания отбелязвайки някои точки на съвместимост и разминаване. Разбира се, като консервативен протестант, аз не мога да претендирам нито за безпристрастност нито за пълна обективност. Други хора могат да поправят моите грешки. Надеждата ми е, че това може да послужи като една малка стъпка в посока на диалог по-добронамерен и плодоносен от този, на който обикновено сме свидетели в България.    Има още