Радостин Марчев
Текстът е публикуван във в. „Зорница“, февруари, 2023
Иконоборческата криза е един от най-важните и интересни моменти от историята на източното християнство, а нейното наследство и отзвукът, който тя предизвика, продължава да се усеща и до днес.
Има още
от Радостин Марчев
(текста е публикуван във в. „Зорница“ – м. април)
Мнозина християни виждат възкресението на Христос като един вид завършек на изкупителното Му дело на кръста – като доказателство, че жертвата е приета, силите на злото са победени и ние можем да сме уверени в своето спасение. Това е вярно и дори да спрем дотук, Възкресение все още щеше да бъде велик празник и повод за славна радост. Новия завет обаче продължава по-нататък, добавяйки нови и нови щрихи към значението на празния гроб.
Има още
Радостин Марчев
Текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври 2021
Макар да посещавал местната презвитерианска общност и дори да бил директор на църковния хор, никой не виждал особен религиозен плам в младия мъж. Напереният студент по право сякаш се чувствал по-удобно в масонската ложа, а от устата му често се чували подигравки към богословието и семинариите.
Божието провидение обаче отрежда друго. Неочаквано за всички, включително за самия него, Светият Дух пробужда в сърцето му такова притеснение за вечната му съдба, че на 10 октомври 1821 г. Чарлз Фини се запътва към местната гора с твърдото намерение „да даде сърцето си на Бога или никога да не се върне обратно“. Неговата вътрешна борба продължава цял ден и той не намира мир, докато накрая не изповядва гласно греховете си и не се потапя в усещането за Божията прошка и благодат. По-късно той научава, че и други хора са имали същото преживяване.
Има още
от Радостин Марчев
Текстът е публикуван във в. „Зорница,“ септември 2021
„Вярвам в Бога, както вярвам в слънцето: не защото го виждам, а понеже чрез него виждам всичко останало.“ (К. С. Луис)
Има още
от Радостин Марчев
текстът е публикуван във в. „Зорница“ Юни, 2021
На 4 юни 1811 г. в Личфийлд, щата Кънектикът, в дома на ревностния пуритан Лиймън Бичър, се ражда момиче, което наричат Хариет. То пораснало като дребна, необяснимо тревожна жена, която често боледувала. Когато била на 21 години, семейството се преместило в Синсинати и там Хариет Бичър се омъжила за Калвин Стоу, професор по богословие и преподавател в семинария. По-късно тя казала за него, че е добър в еврейския и гръцкия, латинския и арабския и за съжаление в нищо друго. Двамата имали седем деца, едно от които изгубили от холера и тя никога не се възстановила напълно от това.
Има още
от Радостин Марчев
На 27 април 1921 – точно преди 100 години – се ражда Джон Робърт Уолмсли Стот – син на Арнолд и Лейди Стот. Баща му е водещ лондонски лекар, което дава добра материална осигуреност на семейството и на осем годишна възраст Джон е изпратен в пансион, а през 1935 в елитното частно училище Ръгби. Три години по-късно, на 13 февруари 1938, докато слуша лекция на Робърт Неш, ексцентричен проповедник поканен да изнесе беседа на християнска тема в училището, Стот е силно докоснат от чутото. Той моли за лична среща с Неш и след разговора взема решение да предаде живота си на Христос. Самият Стот описва случката по следния начин:
Има още
от Радостин Марчев
(Текстът е убликуван във в. „Зорница“ Февруари 2021)
В края на XIX и началото на XX век либералното богословие започва да обхваща Европа, а малко по-късно и Америка. Поставяйки човешкия разум като краен арбитър за познанието и отричайки Божието откровение, дадено чрез Библията, и възможността за чудеса, то в крайна сметка поставя под съмнение почти всяка традиционна християнска доктрина. По думите на Ричард Нийбур: „Един Бог, Който не познава гняв, води хора без грях в едно царство без съд чрез служението на един Христос без кръст.“ Макар че тези процеси протичат по-спокойно в Европа, отвъд океана те разпалват същинска война, която на моменти заплашва да раздели няколко от най-големите протестантски деноминации.
Има още
от Радостин Марчев
(текстът е публикуван във в. „Зорница“ (Юли, 2020)
Живота в условия на пандемия постави църквата в нова, непозната за нея ситуация. И тъй като никой от нашето поколение не е преминавал през подобно нещо се наложи да се ориентираме и експериментираме в движение, откривайки адекватни начини да живеем живот угоден на Христос. Има още
от Радостин Марчев
(леко променена версия на теста е публикувана във в. „Зорница“ Юни, 2020)
11 тезиса Има още
от Радостин Марчев
текстът е публикуван във в. „Зорница“ януари, 2020
Макар днес Полша да е известна като един от католическите бастиони в Европа, исторически през нея преминават важни пътища на Реформацията. Протестантските идеи проникват рано в страната, внесени от движението на хуситите от Моравия. Малко по-късно те са последвани от унитариани и анабаптисти. Лутеранството навлиза в полските области където се усеща немско влияние като Силезия, Померания, Прусия. Кьонигсберг се утвърждава като протестантски център, а евангелизацията обхваща и Литва. Реформираните (калвинистки) църкви от своя страна намират добър прием сред висшето полско съсловие. Въпреки опитите на католическата църква да препятства със сила разпространението на протестантските идеи между 1520 и 1543, в повечето случаи държавните укази и заповедите не са прилагани стриктно, а реформаторските идеи, идващи от различни посоки, продължават да набират сила. През втората част на XVI в. 41% от енориите в кралска Прусия са лутерански, като броят им продължава да расте, и през XVI век са убедително доминиращи. Около 1570 г. в Полско-литовското кралство има около 700 протестантски общности, около 420 от които са калвинистки с много силни позиции сред управляващата класа и благородниците. През 1573 протестантите, които имат мнозинство в полския Сейм, утвърждават законово религиозна толерантност почти непозната по това време в Европа. Има още
от Радостин Марчев
текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. 12, 2019
На 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.). Има още
от Радостин Марчев
Текстът е публикуван във в. „Зорница“ Февруари, 2019
През 2006 г. американската група Sonicflood издава своя албум Glimpse, който включва песента In the Secret. След няколко години тя се превръща в световен хит, включително и у нас. Един неин превод казва:
В тайно място,
насаме със Теб.
В тишината Ти си там. Има още
от Радостин Марчев
текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Май, 2018
Братята Кирил и Методий създават славянската азбука и по този начин правят възможна българската култура – едно събитие, което отново ще си припомним и ще празнуваме през този месец. Разбира се, тяхната мотивация не е културна – или най-малкото не е изцяло и основно културна. Солунските братя са преди всичко мисионери, посветени на разпространение на вярата сред тези, които не я познават. Работата в България не е тяхната първа мисия – преди това те работят години наред със сарацините и хазарите. В този контекст азбуката, която създават е средство за превеждане на Божието слово на езика на хората, на които служат. Има още
от Радостин Марчев
Текстът е поместен във в. „Зорница“, март 2018
„Посланието на Йоан 3:16 присъстваше във всяка проповед, която моя баща проповядваше, понеже то показва Божията любов. То дава надежда на света.“ – каза Франклин Греъм на погребалната служба на своя баща, Уилям (Били) Франклин Греъм, който почина на 21 февруари 2018 на 99 годишна възраст. Той беше погребан до съпругата си от северната страна на библиотеката в Шарлот, северна Каролина, която носи неговото име, след поклонение на тленните му останки в Ротондата на сградата на Конгреса (Капитолия). Това се прави едва за четвърти път за частно лице и за пръв път за религиозен водач. На церемонията присъстваха 2000 гости от 50 страни, вкл. президента и вицепрезидента на САЩ.
Били Греъм е определян като един от най-влиятелните християни на 20 век и се появява над 60 пъти сред най-влиятелните мъже и жени в списъка на Галъп – повече от всеки друг.
Повечето християни познават Греъм като най-големият евангелизатор на 20 век. През своя живот той провежда над 400 похода, проповядвайки на 210 милиона души в 185 страни по целия свят, а по данни от 2008 слушателите му, вкл. чрез средствата за масова информация, надхвърлят 2.2 милиарда. Според неговата организация, 3.2 милиона души са заявили решение да следват Христос в следствие на неговия призив.
Той обаче е много повече от това. Ето някои неща за него, които не са толкова известни: Има още
от Радостин Марчев
текстът е публикуван във в. „Зорница“, Февруари 2018
Думата евангелски произлиза от гръцката дума euangelion, която означава „благовестие“ или „добра вест“. В основния смисъл на термина „евангелски“ е някой, който приема благата вест на евангелието, че Исус Христос е Спасител и Господ. В рамките на Христовата църква обаче съществува едно движение, което е избрало да се идентифицира с това име така както други са избрали да се наричат православни, католици, лютерани или англикани. Милиони вярващи по целия свят, включително в България, се наричат с това име. Какво обаче се крие зад него? Има още
от Радостин Марчев
(текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври, 2017)
На 31 Октомври 1517 г. августинският монах Мартин Лутер закача на вратите на Витенбергската църква своите 95 тезиса и, без да съзнава това, поставя началото на движение, което историята ще запомни като протестантската Реформация. Този месец ние честваме нейната 500 годишнина.
Всеки юбилей може да бъде разглеждан, описан и анализиран по множество различни начини и от различни ъгли – от безкритичното идеализиране до свеждането му до нивото на чисто исторически и културен артефакт. Но за християните, които носят името на Реформацията тя трябва, освен всичко останало, да бъде и едно постоянно предизвикателство.
Първо, Реформацията трябва да бъде предизвикателство постоянно да се връщаме към основните истини, на които тя е наблягала. Християните трябва да се държат за Писанието като върховен авторитет за своята вяра и практика черпейки от него мъдрост и водителство как да живеят в един често объркващ свят (Sola Scriptura). Ние никога не можем и не трябва да си позволяваме да забравим, обезличим или маргинализираме неговото основно послание – че сме спасени по благодат (Sola gratia), чрез вяра (Sola fide) от Исус Христос, Който умря и възкръсна за нас (Solus Christus) и постоянно да отдаваме благодарност и слава на Бога за това (Soli Deo Gloria). Това трябва да бъде основното послание на всяка църква, която свързва себе си с наследството на Реформацията.
Второ, ние сме предизвиквани да виждаме Реформацията не като нещо приключило в миналото, а като процес продължаващ и в настоящето и тясно касаещ нашите собствени общности и животи. Много от проблемите, опасностите и нередностите – както богословски така и чисто практически – срещу които са се борели Лутер, Калвин и останалите реформатори продължават да са с нас. Те изискват нашият отговор, нашето действие, понякога дори наша собствена реформа(ция). Както добре се изразява датчанинът К. Е. Скидсгаард: “Всичко, което е проблематично за Църквата произлиза от тази двойственост: това е божията Църква, където работи и действа възкръсналият Господ и това е човешката църква, която постоянно трябва да бъде освобождавана от отстъплението и суеверието, от своята себеправедност и упорство. Отново и отново Църквата е изкушавана да стане една твърде религиозна и ревностна институция за пропагандиране на праведност, в която свободата на благовестието е заменено за робството на закона под една или друга форма. Църква, която става край за самата себе си и постановява своя собствен закон или охладнява чрез външни формалности е в опасност да стане отстъпила църква. Поради тази причина Бог постоянно повдига вражда срещу Църквата заради Църквата. Така Църквата трябва да бъде реформирана и винаги реформираща се (Ecclesia simper reformanda est).”
Трето, ние трябва да се учим от духа, а не просто от буквата на Реформацията. От една страна това означава да позволим Писанието да бъде съдия стоящ над нашите собствени практики и традиции – дори над тези на самите реформатори. Това, което „те“ (които и да са тези „те“) са казвали или правили не може да бъде достатъчно и окончателно основание просто да го копираме безкритично или третираме като недосегаемо. И макар да са били искрено убедени, че това, което вярват и правят е правилно реформаторите вероятно биха били ужасени ако разберат, че са третирани от своите наследници като непогрешими.
От друга страна съвременните християни неминуемо ще се изправят пред ситуации и проблеми, които нямат аналог от времето на Реформацията (или от кое да е друго време). В тези случаи ние отново ще трябва да вземаме решения водени от нейния дух, а не от буквата. Отново и отново ще трябва да си задаваме въпросите дали това, което правим е вярно на Писанията, отразява централното евангелско послание, прославя Бога, показва любов и съдържа практическа мъдрост – понякога без да сме съвсем сигурни за верния отговор, а понякога страхувайки се, че ни липсва силата да постъпим така както знаем, че е редно. Отново и отново ще трябва да правим избор дали да поставим верността пред прагматизма и успеха. Тези избори – като лични така и за целите ни общности – в края на краищата ще са нашите лични изпити, които ще покажат дали ние сме останали верни на Реформацията, с чието име се наричаме и която днес честваме.
Реформацията е много неща, но тя със сигурност е едно предизвикателство за тези, които се наричат с нейното име. Всъщност това е нещо естествено и е единственият начин тя да престане да бъде просто едно отминало историческо събитие и да се превърне в наша реформация. Тя е ценно наследство, но и голяма отговорност, благословение, но и изпит, който трябва да бъде положен в реалния живот на нашето съвремие в началото на 21 век.
Честита Реформация!
В ТЪРСЕНЕ НА КОНСЕНСУС
Гаспаро Контарини и богословските преговори в Регенсбург, 1541
от Радостин Марчев
текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. Септември 2017
Гаспаро Контарини е роден през 1483 г в знатно венецианско семейство и получава добро образование в университета в Падуа. След това започва кариера като дипломат и през 1521 г. е представител на Венеция на Събора във Вормс, който разглежда учението на М. Лутер. По този начин той има пряка възможност да се запознае с лутеранското учение и през 1530 г. дори пише книга за него. Неговото отношение може да се определи като симпатизиращо несъгласие. Макар да се придържа към традиционното учение на Тома Аквински, самият Контарини през 1511 г. преживява религиозна опитност, която го убеждава в невъзможността да се оправдае чрез човешки усилия и в абсолютната необходимост от Божията благодат. Има още
от Радостин Марчев
текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Август 2017
Едно от най-интересните религиозни движения, явяващи се предшественици на протестантската Реформация, била Бохемската реформация. Тя представлявала практическо отделяне на християните на територията на кралство Бохемия (днешна Чехия) от Римокатолическата църква, което продължило цели 200 години – от XIV до XVI век.
Бохемската реформация започнала около средата на XIV век в Прага: по това време един от най-големите градове в Европа, резиденция на императора на Свещената римска империя и след Авиньон, Рим и Париж градът с най-голяма концентрация на духовници. През XIV век Библията била преведена на чешки език, което дало тласък на реформаторски идеи. Богослови и интелектуалци от престижния университет в Прага (основан 1348 г.) като Хенри от Битерфийлд и Матю от Краков и проповедници като Конрад Валдхаузер започват да настояват за реформи в живота на свещениците, по-доброто им образование и борба със симонията и ниския морал. Най-видният представител на Бохемската реформация – Ян Хус – бил екзекутиран на събора в Констанс през 1415 г. Има още
ДОКАТО НИЕ ПРАЗНУВАМЕ
от Радостин Марчев
(текста е публикуван във в. „Зорница,“ Май, 2017)
На 9 април 2017, докато християнският свят радостно празнува Цветница, в две църкви в египетските градове Танта и Александрия избухват бомби, които убиват 45 души и раняват над 130. Отговорността за атаката е поета от „Ислямска държава“. Това е второто кърваво нападение за последните няколко месеца. Има още
от Радостин Марчев
(текстът е публикуван във в. Зорница, април 2017)
Християнската вяра е неразривно свързана с възкресението – възкресението на Исус Христос и надеждата, която то дава за нашето собствено бъдещо възкресение. Това учение намира изобилна подкрепа в цялото Писание, кулминираща в прекрасното изложение на апостол Павел в 15 глава от неговото Първо послание към коринтяните. Но същият автор в едно друго свое писмо – Римляни 4:25 пише думи, които повечето християни не знаят нито какво да правят, нито как да разбират:
Исус, нашия Господ…беше предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
Внимателното разглеждане на стиха ни разкрива няколко неща. Има още
от Радостин Марчев
Публикувано във в. „Зорница,“ януари 2017
Рано сутринта, все още полуспящ, водех дъщеря си към детската градина. Бях сложил ръкавици, но мразът бързо захапа ушите ми, напомняйки твърде неделикатно, но съвсем ясно колко уязвимо е тялото ми. Напоследък съпругата ми често отбелязва същото: четиридесет години са чудесен юбилей, но и възраст, на която трябва да преосмисля начина си на хранене и да увелича движението и спорта. Впрочем кантарът у дома сякаш също намеква за това… Има още
от Радостин Марчев
текста е публикуван във в. „Зорница,“ Юли 2016
През изминалия месец новините на няколко пъти насочиха общественото внимание към проблемите на българското образование. И макар че като българин и баща аз съм загрижен за големия брой слаби оценки, които нашите деца показват на проверовъчните изпити и за по-големия проблем, на който те са просто симптом, моите мисли неволно тръгнаха в друга посока. Ако трябва да оценим качеството на християнско ученичество в нашите църкви какви биха били оценките? Как можем да подобрим нашата „образователна система“? Има още
от Радостин Марчев
Текстът е публикуван във в. „Зорница“
Юни 2016
Християните често говорят за Църквата като за „Божия“ (I Кор. 10:32; Гал. 1:13; I Тим. 3:5) и я наричат „тяло Христово“ (I Кор. 12:27; Ефес. 4:12). Но сякаш доста по-рядко мислят за нея като за Църква на Светия Дух. Това е странно, имайки предвид колко силно е това ударение в Новия завет. Има още
„ПОЛИТИКАТА“ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО
от Родостин Марчев
Текста е публикуван във в. „Зорница“ (Ноември 2015)
Спомням си как преди около година рано сутринта стигнах в офиса на транспортната фирма, в която работя и научих, че собственикът е наредил един от автомобилите да закъснее за разтоварване, за да изпълни задача от лично естество. Имахме много работа и трябваше да се бърза. Раздразнението ми обаче трая само докато ми обясниха, че на камионът са били натоварени дрехи, които отиват за бежанските лагери. Няколко по-заможни граждани от провинцията се бяха организирали и изпращаха помощи на свои разноски. Горе-долу по същото време жителите на Розово насилствено изгониха неколцина сирийци от своето село, а един небезизвестен политик отиде при тях и им обясни, че всъщност не са направили нищо лошо. Наближаваха избори… Има още
притчата за блудния син в контекст
от Радостин Марчев
Текстът е публикуван във в. „Зорница“ (Септември 2015)
СТРАННИ БРАТЯ
притчата за блудния син в контекст
от Радостин Марчев
Текста е публикуван във в. „Зорница“ (Август, 2015)
БЛАГОВЕЩЕНИЕ И ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕНСТВЕНОСТ
от Радостин Марчев
(публикувано във в. „Зорница,“ Март, 2015)
„Здравей благодатна! Господ е с тебе,” (Лука 1:28)
Заедно с Възкресение, Рождество Христово е най-големият християнски празник. Създателят влиза в творението. Безсмъртният става смъртен. Всемогъщият разкрива Себе Си като безпомощно бебе. Бог става човек. Тази велика тайна винаги е вълнувала, вдъхновявала и смирявала умовете на вярващите.
Благовещение, празникът, който очакваме през този месец, обикновено остава донякъде скрит в сянката на Рождество. Още по-назад – зад архангел Гавриил и вестта за идващия Божий Син – се оказва приемникът на тази блага вест – дева Мария. Има още
ПРЕВОДЪТ КАТО ТЪЛКУВАНЕ
няколко кратки бележки върху новия превод на Библията
от Радостин Марчев
(Публикувано във в. „Зорница,“ Януари, 2015)
Вестник „Зорница” публикува няколко материала във връзка с Новия български превод на Библията от оригиналните езици (НП). В тази връзка бих искал да погледнем към него от една малко по-различна посока. Всеки, който се е занимавал с превод, знае, че това включва доста повече от просто намиране на словесни еквиваленти от един език на друг. Не само че нещата са много по-сложни, но на преводачите често им се налага да вземат решения относно смисъла на текста, което превръща тяхната работа повече или по-малко в тълкуване. Така че какви тълкувателни решения са вземали преводачите на новото издание на Библията и как това ще се отрази на начина, по който българските читатели ще виждат библейския текст? Като отговор на тези въпроси предлагам няколко кратки наблюдения върху 1 Коринтяни, 7 глава, съпоставяйки НП с някои други български преводи.
Първата отправна точка откриваме още в ст. 1: „А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена.” Въпросът, който възниква в случая, е какво иска да каже Павел със своя отговор – дали, че е добре за човек да не сключва брак или че е добре да се въздържа от сексуални контакти (във и извън брака). Контекстът, в който се появява този неясен израз, показва, че е напълно възможно някои жени в Коринт да са достигнали до извода, че сексът е лош по самата си същност дори в брака и да са приложили това на практика, което от своя страна да е подтикнало някои от мъжете им да прибягват до услугите на проститутки. Очевидно в случая трябва да се вземе решение за смисъла на текста. В родната ни преводаческа традиция Съвременният превод (2004) превежда „добре е човек да не се жени”, докато Ревизираното издание (РИ), Синодалното издание (СИ) и Цариградският превод превеждат с по-неутралното „добре е човек да не се докосва до жена.” Използвайки думата „свързва”, НП избира малко по-различен вариант, който на пръв поглед също изглежда неутрален, но всъщност не е. Това става ясно от ст. 27 „свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга”, където думата „свързан” е употребена в смисъл на „сключил брак.”
Един втори въпрос е свързан със ст. 21. Сред учените съществува спор какъв е съветът на Павел – дали ако има изгоден случай да стане свободен робът християнин трябва да го използва, или е по-добре да остане роб и от тази позиция да бъде свидетел за своята вяра. РИ, Съвременният превод (2004) и ревизията на издателство „Верен“ избират първата възможност, Цариградският превод е неутрален („но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това”), а СИ клони към втората възможност („но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползвай от робството”). НП е доста близък до този последен вариант: „Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си”, с което преводачите избират прочит, при който Павел съветва роба да остане в своето настоящо положение дори ако има възможност да получи свобода.
Интересен избор е направен в ст. 21. Някои български ревизии като РИ, „Верен“ и превода на Цариградската Библия поставят гръцката дума παρθένος в женски род т.е. „девиците” и по този начин стесняват смисъла на казаното от Павел единствено до жените, макар самата дума да не налага задължително подобно полово ограничение. СИ от своя страна използва „девственици,” явно с цел езикът да бъде по-инклузивен, а Съвременният (2004) прави тази тенденция съвсем явна („онези, които не са женени”). НП следва тази линия, като избира дори по-удачна дума: „За девствените нямам заповед от Господа.” С оглед на контекста този избор е несъмнено правилен. Подобен е случаят и със ст. 27, където българските преводи и ревизии като цяло предпочитат „жена”, докато НП превежда една и съща гръцка дума веднъж като „жена” и втори път като „съпруга”, като по този начин (правилно) конкретизира смисъла на гръцкия еквивалент, който може да означава и двете неща.
Последно, много интересен е случаят със ст. 36-38. На тълкувателно ниво тече спор относно ситуацията, към която Павел адресира своите думи. Дали става въпрос за баща, който еднолично решава да остави своята дъщеря неомъжена, или за годеник, който временно отлага сватбата поради трудното време (виж ст. 26 – много вероятно глад, породен от недостиг на зърно)? Българските издания в повечето случаи превеждат гръцката дума παρθένος като девица, което е нейното буквално значение. Изключение прави Съвременният превод (2004), който с оглед избраното от него разбиране за смисъла на пасажа превежда смислово „годеница.” От своя страна РИ също водено от преводаческото разбиране за смисъла на текста добавя в ст. 38 (означавайки това с курсив) думата „дъщеря”, която липсват в гръцкия текст. Цариградският превод и СИ са по-неутрални. Към тази неутралност се придържа и НП: „Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват. Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.”
Колкото и кратки да са приведените примери, те ясно показват, че всеки превод съдържа немалък елемент тълкуване, който е невъзможно да бъде избегнат. Затова, оставяйки настрана незначителното малцинство, което ползва оригиналните езици, е добре българският читател на Библията да имат под ръка няколко различни превода или ревизии. За щастие такива съществуват.
Rado's blog 