Какво християните могат да научат от деня на влюбените?


Резултат с изображение за st. valentine's day

от Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница“ Февруари, 2019

През 2006 г. американската група Sonicflood издава своя албум Glimpse, който включва песента In the Secret. След няколко години тя се превръща в световен хит, включително и у нас. Един неин превод казва:

В тайно място,

насаме със Теб.

В тишината Ти си там. Има още

Реклами

Сърце и ум


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Май, 2018

Братята Кирил и Методий създават славянската азбука и по този начин правят възможна българската култура – едно събитие, което отново ще си припомним и ще празнуваме през този месец. Разбира се, тяхната мотивация не е културна – или най-малкото не е изцяло и основно културна. Солунските братя са преди всичко мисионери, посветени на разпространение на вярата сред тези, които не я познават. Работата в България не е тяхната първа мисия – преди това те работят години наред със сарацините и хазарите. В този контекст азбуката, която създават е средство за превеждане на Божието слово на езика на хората, на които служат. Има още

Непознатият Били Греъм


index

от Радостин Марчев

Текстът е поместен във в. „Зорница“, март 2018

„Посланието на Йоан 3:16 присъстваше във всяка проповед, която моя баща проповядваше, понеже то показва Божията любов. То дава надежда на света.“ – каза Франклин Греъм на погребалната служба на своя баща, Уилям (Били) Франклин Греъм, който почина на 21 февруари 2018 на 99 годишна възраст. Той беше погребан до съпругата си от северната страна на библиотеката в Шарлот, северна Каролина, която носи неговото име, след поклонение на тленните му останки в Ротондата на сградата на Конгреса (Капитолия). Това се прави едва за четвърти път за частно лице и за пръв път за религиозен водач. На церемонията присъстваха 2000 гости от 50 страни, вкл. президента и вицепрезидента на САЩ.

Били Греъм е определян като един от най-влиятелните християни на 20 век и се появява над 60 пъти сред най-влиятелните мъже и жени в списъка на Галъп – повече от всеки друг.

Повечето християни познават Греъм като най-големият евангелизатор на 20 век. През своя живот той провежда над 400 похода, проповядвайки на 210 милиона души в 185 страни по целия свят, а по данни от 2008 слушателите му, вкл. чрез средствата за масова информация, надхвърлят 2.2 милиарда. Според неговата организация, 3.2 милиона души са заявили решение да следват Христос в следствие на неговия призив.

Той обаче е много повече от това. Ето някои неща за него, които не са толкова известни: Има още

Кои са евангелските християни


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“,  Февруари 2018

images

Думата евангелски произлиза от гръцката дума euangelion, която означава „благовестие“ или „добра вест“. В основния смисъл на термина „евангелски“ е някой, който приема благата вест на евангелието, че Исус Христос е Спасител и Господ. В рамките на Христовата църква обаче съществува едно движение, което е избрало да се идентифицира с това име така както други са избрали да се наричат православни, католици, лютерани или англикани. Милиони вярващи по целия свят, включително в България, се наричат с това име. Какво обаче се крие зад него? Има още

Предизвикателството на Реформацията


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври, 2017)

22491482_983649741777158_5531577703168682789_n

На 31 Октомври 1517 г. августинският монах Мартин Лутер закача на вратите на Витенбергската църква своите 95 тезиса и, без да съзнава това, поставя началото на движение, което историята ще запомни като протестантската Реформация. Този месец ние честваме нейната 500 годишнина.

Всеки юбилей може да бъде разглеждан, описан и анализиран по множество различни начини и от различни ъгли – от безкритичното идеализиране до свеждането му до нивото на чисто исторически и културен артефакт. Но за християните, които носят името на Реформацията тя трябва, освен всичко останало, да бъде и едно постоянно предизвикателство.

Първо, Реформацията трябва да бъде предизвикателство постоянно да се връщаме към основните истини, на които тя е наблягала. Християните трябва да се държат за Писанието като върховен авторитет за своята вяра и практика черпейки от него мъдрост и водителство как да живеят в един често объркващ свят (Sola Scriptura). Ние никога не можем и не трябва да си позволяваме да забравим, обезличим или маргинализираме неговото основно послание – че сме спасени по благодат (Sola gratia), чрез вяра (Sola fide) от Исус Христос, Който умря и възкръсна за нас (Solus Christus) и постоянно да отдаваме благодарност и слава на Бога за това (Soli Deo Gloria). Това трябва да бъде основното послание на всяка църква, която свързва себе си с наследството на Реформацията.

Второ, ние сме предизвиквани да виждаме Реформацията не като нещо приключило в миналото, а като процес продължаващ и в настоящето и тясно касаещ нашите собствени общности и животи. Много от проблемите, опасностите и нередностите – както богословски така и чисто практически – срещу които са се борели Лутер, Калвин и останалите реформатори продължават да са с нас. Те изискват нашият отговор, нашето действие, понякога дори наша собствена реформа(ция). Както добре се изразява датчанинът К. Е. Скидсгаард: “Всичко, което е проблематично за Църквата произлиза от тази двойственост: това е божията Църква, където работи и действа възкръсналият Господ и това е човешката църква, която постоянно трябва да бъде освобождавана от отстъплението и суеверието, от своята себеправедност и упорство. Отново и отново Църквата е изкушавана да стане една твърде религиозна и ревностна институция за пропагандиране на праведност, в която свободата на благовестието е заменено за робството на закона под една или друга форма. Църква, която става край за самата себе си и постановява своя собствен закон или охладнява чрез външни формалности е в опасност да стане отстъпила църква. Поради тази причина Бог постоянно повдига вражда срещу Църквата заради Църквата. Така Църквата трябва да бъде реформирана и винаги реформираща се (Ecclesia simper reformanda est).”

Трето, ние трябва да се учим от духа, а не просто от буквата на Реформацията. От една страна това означава да позволим Писанието да бъде съдия стоящ над нашите собствени практики и традиции – дори над тези на самите реформатори. Това, което „те“ (които и да са тези „те“) са казвали или правили не може да бъде достатъчно и окончателно основание просто да го копираме безкритично или третираме като недосегаемо. И макар да са били искрено убедени, че това, което вярват и правят е правилно реформаторите вероятно биха били ужасени ако разберат, че са третирани от своите наследници като непогрешими.

От друга страна съвременните християни неминуемо ще се изправят пред ситуации и проблеми, които нямат аналог от времето на Реформацията (или от кое да е друго време). В тези случаи ние отново ще трябва да вземаме решения водени от нейния дух, а не от буквата. Отново и отново ще трябва да си задаваме въпросите дали това, което правим е вярно на Писанията, отразява централното евангелско послание, прославя Бога, показва любов и съдържа практическа мъдрост – понякога без да сме съвсем сигурни за верния отговор, а понякога страхувайки се, че ни липсва силата да постъпим така както знаем, че е редно. Отново и отново ще трябва да правим избор дали да поставим верността пред прагматизма и успеха. Тези избори – като лични така и за целите ни общности – в края на краищата ще са нашите лични изпити, които ще покажат дали ние сме останали верни на Реформацията, с чието име се наричаме и която днес честваме.

Реформацията е много неща, но тя със сигурност е едно предизвикателство за тези, които се наричат с нейното име. Всъщност това е нещо естествено и е единственият начин тя да престане да бъде просто едно отминало историческо събитие и да се превърне в наша реформация. Тя е ценно наследство, но и голяма отговорност, благословение, но и изпит, който трябва да бъде положен в реалния живот на нашето съвремие в началото на 21 век.

Честита Реформация!

В търсене на консенсус


В ТЪРСЕНЕ НА КОНСЕНСУС

Гаспаро Контарини и богословските преговори в Регенсбург, 1541

от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. Септември 2017

1535 GASPARUS CONTARENUS - CONTARINI GASPARO

Гаспаро Контарини е роден през 1483 г в знатно венецианско семейство и получава добро образование в университета в Падуа. След това започва кариера като дипломат и през 1521 г. е представител на Венеция на Събора във Вормс, който разглежда учението на М. Лутер. По този начин той има пряка възможност да се запознае с лутеранското учение и през 1530 г. дори пише книга за него. Неговото отношение може да се определи като симпатизиращо несъгласие. Макар да се придържа към традиционното учение на Тома Аквински, самият Контарини през 1511 г. преживява религиозна опитност, която го убеждава в невъзможността да се оправдае чрез човешки усилия и в абсолютната необходимост от Божията благодат. Има още

Бохемската реформация


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Август 2017

Jensky_kodex_selma_z_apokalypsy_a_prelati

Едно от най-интересните религиозни движения, явяващи се предшественици на протестантската Реформация, била Бохемската реформация. Тя представлявала практическо отделяне на християните на територията на кралство Бохемия (днешна Чехия) от Римокатолическата църква, което продължило цели 200 години – от XIV до XVI век.

Бохемската реформация започнала около средата на XIV век в Прага: по това време един от най-големите градове в Европа, резиденция на императора на Свещената римска империя и след Авиньон, Рим и Париж градът с най-голяма концентрация на духовници. През XIV век Библията била преведена на чешки език, което дало тласък на реформаторски идеи.  Богослови и интелектуалци от престижния университет в Прага (основан 1348 г.) като Хенри от Битерфийлд и Матю от Краков и проповедници като Конрад Валдхаузер започват да настояват за реформи в  живота на свещениците, по-доброто им образование и борба със симонията и ниския морал. Най-видният представител на Бохемската реформация – Ян Хус – бил екзекутиран на събора в Констанс през 1415 г. Има още

Докато ние празнуваме


ДОКАТО НИЕ ПРАЗНУВАМЕ

от Радостин Марчев

(текста е публикуван във в. „Зорница,“ Май, 2017)copts

На 9 април 2017, докато християнският свят радостно празнува Цветница, в две църкви в египетските градове Танта и Александрия избухват бомби, които убиват 45 души и раняват над 130. Отговорността за атаката е поета от „Ислямска държава“. Това е второто кърваво нападение за последните няколко месеца. Има още

Възкресен за оправданието ни


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. Зорница, април 2017) 

HUDGINS_IVANOV_RESURRECTION

Християнската вяра е неразривно свързана с възкресението – възкресението на Исус Христос и надеждата, която то дава за нашето собствено бъдещо възкресение. Това учение намира изобилна подкрепа в цялото Писание, кулминираща в прекрасното изложение на апостол Павел в 15 глава от неговото Първо послание към коринтяните. Но същият автор в едно друго свое писмо – Римляни 4:25 пише думи, които повечето християни не знаят нито какво да правят, нито как да разбират:

Исус, нашия Господ…беше предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

Внимателното разглеждане на стиха ни разкрива няколко неща. Има още

Следрождествено


от Радостин Марчев

Публикувано във в. „Зорница,“ януари 2017

Рано сутринта, все още полуспящ, водех дъщеря си към детската градина. Бях сложил ръкавици, но мразът бързо захапа ушите ми, напомняйки твърде неделикатно, но съвсем ясно колко уязвимо е тялото ми. Напоследък съпругата ми често отбелязва същото: четиридесет години са чудесен юбилей, но и възраст, на която трябва да преосмисля начина си на хранене и да увелича движението и спорта. Впрочем кантарът у дома сякаш също намеква за това… Има още

Образование и ученичество


от Радостин Марчев

текста е публикуван във в. „Зорница,“ Юли 2016

index

През изминалия месец новините на няколко пъти насочиха общественото внимание към проблемите на българското образование. И макар че като българин и баща аз съм загрижен за големия брой слаби оценки, които нашите деца показват на проверовъчните изпити и за по-големия проблем, на който те са просто симптом, моите мисли неволно тръгнаха в друга посока. Ако трябва да оценим качеството на християнско ученичество в нашите църкви какви биха били оценките? Как можем да подобрим нашата „образователна система“? Има още

Църквата на Светия Дух


от Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница“

Юни 2016

Petdesetnica (Rabbula Gospels, 6c)Християните често говорят за Църквата като за „Божия“ (I Кор. 10:32; Гал. 1:13; I Тим. 3:5) и я наричат „тяло Христово“ (I Кор. 12:27; Ефес. 4:12). Но сякаш доста по-рядко мислят за нея като за Църква на Светия Дух. Това е странно, имайки предвид колко силно е това ударение в Новия завет. Има още

„Политиката“ на Божието царство


„ПОЛИТИКАТА“ НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО

 от Родостин Марчев

Текста е публикуван във в. „Зорница“ (Ноември 2015)

Спомням си как преди около година рано сутринта стигнах в офиса на транспортната фирма, в която работя и научих, че собственикът е наредил един от автомобилите да закъснее за разтоварване, за да изпълни задача от лично естество. Имахме много работа и трябваше да се бърза. Раздразнението ми обаче трая само докато ми обясниха, че на камионът са били натоварени дрехи, които отиват за бежанските лагери. Няколко по-заможни граждани от провинцията се бяха организирали и изпращаха помощи на свои разноски. Горе-долу по същото време жителите на Розово насилствено изгониха неколцина сирийци от своето село, а един небезизвестен политик отиде при тях и им обясни, че всъщност не са направили нищо лошо. Наближаваха избори… Има още

Благовещение и християнската женственост


БЛАГОВЕЩЕНИЕ И ХРИСТИЯНСКАТА ЖЕНСТВЕНОСТ

от Радостин Марчев

(публикувано във в. „Зорница,“ Март, 2015)

Здравей благодатна! Господ е с тебе,” (Лука 1:28)

imagesЗаедно с Възкресение, Рождество Христово е най-големият християнски празник. Създателят влиза в творението. Безсмъртният става смъртен. Всемогъщият разкрива Себе Си като безпомощно бебе. Бог става човек. Тази велика тайна винаги е вълнувала, вдъхновявала и смирявала умовете на вярващите.

Благовещение, празникът, който очакваме през този месец, обикновено остава донякъде скрит в сянката на Рождество. Още по-назад – зад архангел Гавриил и вестта за идващия Божий Син – се оказва приемникът на тази блага вест – дева Мария. Има още

Преводът като тълкуване


ПРЕВОДЪТ КАТО ТЪЛКУВАНЕ

няколко кратки бележки върху новия превод на Библията

 от Радостин Марчев

(Публикувано във в. „Зорница,“ Януари, 2015)

index

Вестник „Зорница” публикува няколко материала във връзка с Новия български превод на Библията от оригиналните езици (НП). В тази връзка бих искал да погледнем към него от една малко по-различна посока. Всеки, който се е занимавал с превод, знае, че това включва доста повече от просто намиране на словесни еквиваленти от един език на друг. Не само че нещата са много по-сложни, но на преводачите често им се налага да вземат решения относно смисъла на текста, което превръща тяхната работа повече или по-малко в тълкуване. Така че какви тълкувателни решения са вземали преводачите на новото издание на Библията и как това ще се отрази на начина, по който българските читатели ще виждат библейския текст? Като отговор на тези въпроси предлагам няколко кратки наблюдения върху 1 Коринтяни, 7 глава, съпоставяйки НП с някои други български преводи.

Първата отправна точка откриваме още в ст. 1: „А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена.” Въпросът, който възниква в случая, е какво иска да каже Павел със своя отговор – дали, че е добре за човек да не сключва брак или че е добре да се въздържа от сексуални контакти (във и извън брака). Контекстът, в който се появява този неясен израз, показва, че е напълно възможно някои жени в Коринт да са достигнали до извода, че сексът е лош по самата си същност дори в брака и да са приложили това на практика, което от своя страна да е подтикнало някои от мъжете им да прибягват до услугите на проститутки. Очевидно в случая трябва да се вземе решение за смисъла на текста. В родната ни преводаческа традиция Съвременният превод (2004) превежда „добре е човек да не се жени”, докато Ревизираното издание (РИ), Синодалното издание (СИ) и Цариградският превод превеждат с по-неутралното „добре е човек да не се докосва до жена.” Използвайки думата „свързва”, НП избира малко по-различен вариант, който на пръв поглед също изглежда неутрален, но всъщност не е. Това става ясно от ст. 27 „свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга”, където думата „свързан” е употребена в смисъл на „сключил брак.”

Един втори въпрос е свързан със ст. 21. Сред учените съществува спор какъв е съветът на Павел – дали ако има изгоден случай да стане свободен робът християнин трябва да го използва, или е по-добре да остане роб и от тази позиция да бъде свидетел за своята вяра. РИ, Съвременният превод (2004) и ревизията на издателство „Верен“ избират първата възможност, Цариградският превод е неутрален („но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това”), а СИ клони към втората възможност („но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползвай от робството”). НП е доста близък до този последен вариант: „Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си”, с което преводачите избират прочит, при който Павел съветва роба да остане в своето настоящо положение дори ако има възможност да получи свобода.

Интересен избор е направен в ст. 21. Някои български ревизии като РИ, „Верен“ и превода на Цариградската Библия поставят гръцката дума παρθένος в женски род т.е. „девиците” и по този начин стесняват смисъла на казаното от Павел единствено до жените, макар самата дума да не налага задължително подобно полово ограничение. СИ от своя страна използва „девственици,” явно с цел езикът да бъде по-инклузивен, а Съвременният (2004) прави тази тенденция съвсем явна („онези, които не са женени”). НП следва тази линия, като избира дори по-удачна дума: „За девствените нямам заповед от Господа.” С оглед на контекста този избор е несъмнено правилен. Подобен е случаят и със ст. 27, където българските преводи и ревизии като цяло предпочитат „жена”, докато НП превежда една и съща гръцка дума веднъж като „жена” и втори път като „съпруга”, като по този начин (правилно) конкретизира смисъла на гръцкия еквивалент, който може да означава и двете неща.

Последно, много интересен е случаят със ст. 36-38. На тълкувателно ниво тече спор относно ситуацията, към която Павел адресира своите думи. Дали става въпрос за баща, който еднолично решава да остави своята дъщеря неомъжена, или за годеник, който временно отлага сватбата поради трудното време (виж ст. 26 – много вероятно глад, породен от недостиг на зърно)? Българските издания в повечето случаи превеждат гръцката дума παρθένος като девица, което е нейното буквално значение. Изключение прави Съвременният превод (2004), който с оглед избраното от него разбиране за смисъла на пасажа превежда смислово „годеница.” От своя страна РИ също водено от преводаческото разбиране за смисъла на текста добавя в ст. 38 (означавайки това с курсив) думата „дъщеря”, която липсват в гръцкия текст. Цариградският превод и СИ са по-неутрални. Към тази неутралност се придържа и НП: „Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват. Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.”

Колкото и кратки да са приведените примери, те ясно показват, че всеки превод съдържа немалък елемент тълкуване, който е невъзможно да бъде избегнат. Затова, оставяйки настрана незначителното малцинство, което ползва оригиналните езици, е добре българският читател на Библията да имат под ръка няколко различни превода или ревизии. За щастие такива съществуват.

Денят на благодарността и висшето благо


ДЕНЯТ НА БЛАГОДАРНОСТТА И ВИСШЕТО БЛАГО

от Радостин Марчев

(Публикувано във в. „Зорница,“ Октомври 2014)

Повечето евангелски християни са присъствали на нещо, наречено „благодарствена служба.” Това е богослужение, в което на хората е предоставена възможност публично да благодарят за това, което Бог е направил за тях. Най-концентриран израз подобно отношение намира в Деня на благодарността, който празнуваме този месец. За мен има нещо изключително впечатляващо в традицията да се украсява амвона с произведения на реколтата – често свещенослужителят е почти изгубен зад маси, които се огъват под тежестта на кексове, ябълки, чушки, круши, сливи, гроздове, домашно изпечени пити хляб, сокове, компоти, карфиол, тикви и какво ли още не. И когато най-различни хора – богати и бедни, учени и необразовани, говорещи гладко и запъващи се – пристъпват напред и споделят големи и малки неща, в и с които Бог е работил в живота им, всяка година отново и отново оставам поразен от осъзнаването колко причини имам да казвам „Благодаря” на Бога и колко недостатъчно го правя. Нямам предвид само онези специални моменти, в които Бог е показвал особена милост и които всеки християнин добре познава. Те просто ни помагат да осъзнаем, че голяма част от това, което приемаме за даденост, всъщност е чиста милост – неща като въздуха, здравето, семейството или способностите, с които си изкарваме прехраната. „И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни,” се обръща Павел към християните (Колосяни 3:15).

Но в християнската благодарност има (или поне би трябвало да има) нещо повече от това как Бог е посрещнал личните ми нужди. През XI век Анселм от Кентърбъри в своя онтологичен аргумент определя Бога както най-великото нещо, за което човек може въобще да мисли [quo nihil maius cogitari potest], отреждайки Му по този начин мястото на най-висшето благо. Деветстотин години по-късно Е. Тоузър казва, че разстоянието между херувима и червея е несравнимо с разстоянието между Твореца и творението. И все пак християнското откровение ни разкрива, че целта на Бога е да ни обвърже със Себе Си за цялата вечност чрез връзките на една себераздаваща се любов. Ние виждаме движението към тази цел в цялата библейска история, разказвана в Стария и Новия завет и кулминираща в Исус Христос. В и чрез Христос ние не просто получаваме помощ и подаръци – ние получаваме Самия Бог. Във Въплъщението получаваме Неговата природа, която се свързва неразделно с нашата, на кръста получаваме Неговата смърт за нашето спасение, при Възкресението получаваме Неговия живот, победил смъртта, в Господнята вечеря получаваме Неговото тяло и кръв, при новорождението Бог заживява в нас чрез Светия Дух, в Църквата ставаме „части от Неговото тяло” (Ефесяни 5:30). Калвин чудесно отразява тази истина, когато пише: „Защото ние очакваме спасение от Него, не понеже Той ни се явява отдалеч, а понеже ни прави, присадени към Неговото тяло, да станем участници не само на всички Негови облаги, но и на Самият Себе Си….Христос ти е бил даден до такава степен с всичките Си облаги, че всичко Негово е станало твое, ти си станал част от Него, наистина едно с Него…Той не само се прилепва към нас чрез една невидима връзка на общение, но с едно прекрасно общение ден след ден, Той все повече става едно тяло с нас, докато стане напълно едно цяло с нас.” (Институти 3.2.24).

Нашите свидетелства често се въртят около отговор на здравословни, финансови или междуличностни проблеми. Тези неща, разбира се, заслужават нашата благодарност. Но над тези подаръци ние получаваме като дар и самия Дарител. Бог, Който в Себе Си е най-висшето благо, ни е даден изцяло и напълно. И това е неизмеримо повече. Древните християни добре са разбирали това когато са се поздравявали с думите „Желая ти Христос.” Това е нашият ден на благодарността, който продължава през цялата вечност.

 

Мисията – на Павел, на Бога и на Църквата


МИСИЯТА – НА ПАВЕЛ, НА БОГА И НА ЦЪРКВАТА

от Радостин Марчев

публикувана във в. „Зорница“

Юли 2014

Текстът представлява опит за кратко запознаване с някои идеи от т. нар. Нова перспектива и по-конкретно нейната интерпретация от един от най-значимите й представители – проф. Н.Т. Райт. Цитираните идеи се изказват многократно в неговите съчинения.

Въпросът „Каква е била мисията на ап. Павел?” изглежда подвеждащо лесен. На него му е била поверена задачата да бъде апостол, да проповядва Благовестието и да основава църкви. Все пак всяко от тези три твърдения съдържа допълнителен въпрос: Какво означава да бъдеш апостол? Що е благовестие? И защо съществува Църквата?

Разбира се, за мнозина отговорите на тези въпроси също са очевидни. Благовестието (често дефинирано според I Кор. 15:1-4) е посланието за лично спасение, което ни дава увереност за вечен живот. А Църквата съществува, за да проповядва тази добра вест.

Това без съмнение е вярно. Може да се окаже обаче, че макар и верни, тези отговори са твърде ограничени и дори подвеждащо непълни. По своята същност изразът „мисията на Павел / на църквата“ е съкратен начин за по-цялостната формулировка „мисията на Бога, която Той осъществява чрез Павел и църквата”. Това означава, че единственият начин, по който можем правилно да видим смисъла на мисията на Павел е, като я поставим в контекста на мисията на самия Бог.

От това произлизат поне четири значими наблюдения.

1. Кулминацията на Божията мисия настъпва с влизането на Исус Христос в света. В лицето на младия и беден еврейски дърводелец, яздещ на магаре към Ерусалим и към Кръста, Бог идва при Своя народ, за да го освободи от потисниците (вкл. от греха и смъртта), за да установи Своето царство „както на небето, така и на земята” и да обнови целия свят.

Ясен знак за това намираме в Евангелието на Йоан. Прологът от 1 глава съзнателно наподобява езика на Битие 1-2 гл. Същото виждаме и в края на книгата. Човекът е създаден на шестия ден от творческата седмица, а когато на Разпети петък Исус застава пред Пилат, прокураторът казва: „Ето човека!” (Йоан 19:5). На седмия ден Бог си почива, а Исус почива – в гроба. Но в първия ден на новата седмица Той е възкръснал, обявявайки по този начин настъпването на Божието ново творение. Съвсем не е случайно, че Мария Магдалена, идваща при гроба, Го взема за „градинар” (Йоан 20:15, ср. с Бит. 2:8). И както Бог вдъхва в ноздрите на направения от пръст човек жизнено дихание, за да стане той жива душа, така и Исус, изпращайки в света Своите ученици, духва върху тях и казва: „Приемете Светия Дух” (20:21-22).

2. Най-явният израз на това „ново творение” (I Кор. 5:17) е създаването на един „нов народ” (I Петър 2:10), който да живее по различен начин. Това означава, че спасението никога не може да бъде единствено чисто индивидуално изживяване – то винаги има своите колективни измерения.

Това се вижда особено ясно в Посланието към галатяните, където четем за отказа на Петър да яде с християните езичници и за бурната реакция на Павел, според когото това разрушава самото Благовестие. Вярно е, че никой не може да вярва и да има връзка с Бога вместо мен. Но също толкова вярно е, че Божията мисия е чрез това, Той да ни постави в нови отношения помежду ни, превръщайки ни в братя и сестри не само на думи, но на дело и в действителност.

3. Повярвалите в Христос са спасени не просто от света, но и заради света – т.е. за да живеят в него по един нов начин. Църквата трябва да бъде инструмент за спасение на нови хора, но смисълът е по-широк от това. Църквата трябва да бъде Христово тяло (I Кор. 12 гл., Ефес. 1:22-23) и ново творение, чрез което Бог показва Своята любов и изпълнява мисията Си за обновлението на света.

Това не означава, че Църквата ще донесе Божието царство (единствено завърналият се отново Христос може да направи това), но означава, че тя все пак работи за Божието царство. Част от видимите измерения тук са участието на християните в области като премахването на робството, борбата срещу трафика на хора и порнографията, движението на хосписите, работата в домове за сираци и т.н. Християните трябва да виждат света не само като място, откъдето се надяват да избягат колкото се може по-скоро в небето и докато все още са тук, да се държат възможно по-настрана, за да не се омърсят, а по-скоро като предоставена им от Бога възможност да работят за Неговото царство.

4. Последно, макар и не съвсем ясно и еднозначно, Новият Завет ни дава основания да смятаме, че Божията спасителна мисия няма да се ограничи единствено с хората, повярвали в Неговия Син, а ще се разпростре и върху цялото физическо творение (вж. напр. Римл. 8:18-23). Ако това е така, то третото ни наблюдение по-горе придобива нова тежест и нови измерения.

Не е никак трудно да открием всяко от тези наблюдения в посланията на Павел. И в такъв случай апостолът явно е виждал своята мисия в контекста на Божията мисия и по този начин значително по-широко, отколкото ние често сме склонни да я дефинираме.

Което пък естествено ни води към въпроса дали не сме направили нашата собствена мисия твърде малка.

Бог incognito


БОГ INCOGNITO

от Радостин Марчев

Текстът е публикуван Юли 2014  във в. „Зорница“

През вече доста далечната 1995 г. американската поп изпълнителка Джоун Озбърн изпълнява своята нова песен OneofUs – част от нейния албум Relish. До края на годината песента е на 40-о място в класациите, а през 2007 г. VH1 я поставя на 54 място сред стоте най-добри песни на 90-те. Текстът гласи:

If God had a name, what would it be / And would you call it to his face / If you were faced with him in all his glory / What would you ask if you had just one question

Ако Бог имаше име, какво ли би било то? / И би ли го произнесъл? / Ако застанеш пред Него в цялата Му слава, / какво би попитал, ако имаш право само на един въпрос?
If God had a face what would it look like / And would you want to see / If seeing meant that you would have to believe / In things like heaven and in Jesus and the saints and all the prophets

Ако Бог имаше лице, какво ли би било то? / И би ли поискал да го видиш, / ако виждане означава да вярваш / в неща като небе, Исус, светии и пророци?

И тогава идва припевът:
What if God was one of us / Just a slob like one of us / Just a stranger on the bus / Trying to make his way home

Ами ако Бог беше един от нас? / Просто един несретник като един от нас? / Просто непознат в автобуса, / който се прибира у дома. Има още

Традицията – здрава основа или къща на пясък


ТРАДИЦИЯТА – ЗДРАВА ОСНОВА ИЛИ КЪЩА НА ПЯСЪК

от Радостин Марчев

(публикувано във в. „Зорница,“ Октомври 2013)

Традицията е живата вяра на мъртвите. Традиционализмът е мъртвата вяра на живите. (Ярослав Пеликан) Има още