от Радостин Марчев
На 10.1.2019, точно след като завърших своята серия за Джойс Майер, в която твърдя, че нейното богословие е тясно свързано с движението „Слово на вяра“, тя публикува в Instagram много интересно видео.
В него се казва следното:
„Радвам се за това, което научих за просперитета, но то излезе от равновесие. Радвам се за това, което научих за вярата, но то също излезе от равновесие. Аз смятах, че всеки път, когато някой има проблем в живота си, причината е, че няма достатъчно вяра. Ако си се разболял, не си вярвал достатъчно. Ако детето ви е умряло, нямате достатъчно вяра. Е, това не е правилно.“
От една страна това е ясно потвърждение на нещата, които твърдя – в богословието на Джойс Майер ученията, свързани с просперитета и изцелението, наистина са излезли извън контрол. Сега вече имаме потвърждение от собствената ѝ уста.
От друга страна обаче, Джойс Майер със сигурност не казва достатъчно. Това е така, понеже от думите ѝ просто не става ясно как точно тези учения са излезли извън контрол. Ясно е, че в момента тя не смята, че ако човек има проблеми или е болен, това означава, че не му достига вяра. Но какво все пак смята тя за изцелението? Вярва ли все още, че Исус е понесъл болестите ни на кръста? Вярва ли, че изцелението е включено в изкуплението? Вярва ли все още, че здравето е обещание, което християните могат да изискват?
Подобно е положението и с просперитета. Достигнала ли е до момент, когато признава, че просперитетът е неправилно учение или излизането от баланс е свързано с някакви крайности – например в егоизма? Истината е, че Джойс Майер и преди това често е предупреждавала срещу подобни неща и ако сега има предвид същото, тя на практика не казва нищо ново и не променя с нищо вижданията си.
С други думи, хората, към които Джойс Майер се обръща, имат право да настояват за яснота: променила ли е тя своето богословие за изцелението и просперитета или не. И ако наистина подобен завой се е случил, тя със сигурност трябва да адресира огромното количество написана от самата нея литература и устни поучения, които все още циркулират широко и продължават да разпространяват едно „друго благовестие“.
Подхвърлянето на няколко неясни фрази, които съвсем не е ясно какво означават, в един контекст, който не ни помага да се ориентираме, ни оставят в пълно неведение.
Остава да видим какво ще последва.