Забележително решение на Св. Синод на БПЦ във връзка с предстоящия Всеправославен събор, планиран да се проведе на о. Крит между 16 и 27 юни.
Последното е гласувано като предложение за поправка в документа на Събора наречен „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят.“
„Освен светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи; и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно.“
„Слава Богу, че Българската православна църква през 1998 г. излезе от Световния съвет на църквите, с което изрази своето неодобрение на неговата дейност, тъй като не може да членува в една организация, в която тя е смятана за „една от многото или като клон на Едната църква, която търси начин и се бори за нейното възстановяване чрез този Световен съвет на църквите”.
Сега поне вече всеки ще си знае мястото. Нали?
ДОПЪЛНЕНИЕ 1: Интересно интервю с Г. Каприев в предаването „Вяра и общество“ озаглавено: „БПЦ се опълчва срещу Московската и вселенската патриаршии„.
ДОПЪЛНЕНИЕ 2: Сайтът dveri.bg публикува един добре забравен, но подходящ за случая цитат от акад. проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков озаглавен: „За раздененията.“ Последният гласи:
„Препечалните разделения между Изток и Запад, като се започне от 1054 г., се дължат не на разногласие в догмата, а на неизменните човешки греховни прищевки „по плоти и по крови“: на безлюбие, на съперничество от гордост, на самовластие и господство, от пустославие, подхранвани и от чисто земни елементи – на непреодолени национални, социални и политически слабости, различия, влияния и състезания в създаването на самозатвореност, отчужденост и взаимно непознаване, заблуди, предубеденост, равнодушие едни към други… И арианинът, и православният за св. Василий Велики са еднакво врагове на църковното единство, щом си мислят, че те няма какво да се поучат един от друг и тук няма особена разлика в активната и пасивната проява на гордостта. Това е надменност по отношение на различно мислещите, проявата на самодоволно осъзнаване, че аз напълно обладавам истината и с това си осигурявам вечното спасение, а от ближния преди всичко трябва да се опасявам от някакво лъжеучение.“ (Цанков, С. Християнското всеединство като проблема в православното богословие, ДА, том IV (XXX), София, 1955 г.)
П.П. За да няма объркване нека да кажа, че (макар да не го споделям) аз напълно признавам правото на Православната църква да смята, че тя е единствената църква. Това за мен никога не е било проблем при поддържането на цивилизовани, а нерядко и на приятелски отношения с православни вярващи. В случая ми се струва, че съществува по-голям проблем. Какъв е той оставям читателите да се досеят – ако могат…
|