Боже мой, защо си ме оставил?


salvation-main

от Радостин Марчев[1]

Значението на вика на Исус на кръста поставя много интересен въпрос пред християнското богословие. Как трябва да разбираме думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил“ (Матей 27:46; Марк 15:34)? Нито една от версиите не ни дава обяснение за неговият смисъл и ние сме оставени сами да намерим такова.

Понякога се твърди, че на кръста Бог отхвърля и изоставя Исус понеже Той е понесъл греха на целия свят върху Себе Си. В този момент Бог го вижда като грешник (или дори като грях – виж 2 Кор. 5:21), който е станал проклет (Гал. 3:13), отвръща се от Него и излива гнева Си върху него. Така страданията на Исус не са само физически – те са преди всичко духовни, причинени от разрушеното общение с Неговия Отец. Оттук и Неговият вик в последният Му час: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“. Това е вик на отчаяние, на прекъснато общение, на вражда между Бога и Бога и на практика на една разрушена Троица. Това може да чуе както от разпалени проповедници така и от сериозни богослови (напр. Юрген Молтмън) Има още

Реклами

Гневът на Бога

Видео


salvation-main

от Радостин Марчев

В теориите за спасението често избухва истинска война относно мястото на Божия гняв. От една страна има хора, които (и дори проповедници), които твърдят, че Бог мрази не само греха, но и грешника, който го върши. Марк Дрискол бивш пастир на 20 000 Mars Hill Church многократно е правил подобни изказвания:

Но дори в по-умерения случай, когато се твърди, че Бог мрази греха, но обича грешника това поставя въпроси. Има още

Смъртта на Христос като представителство


salvation-main

от Радостин Марчев

Най-простата дефиниция за заместничество е някой да направи за или вместо нас нещо, което самите ние не сме в състояние да направим. Поне в някои случаи тази концепция може да се приложи съвсем валидно дори по отношение на човешки живот – например когато човек се жертва, за да спаси някой друг.

Въпреки това когато достигнем до християнската концепция за заместническо изкупление нещата се усложняват. Според нея Христос вземе върху Себе Си нашите греховете и заради тях умира вместо нас. Подобно виждане очевидно включва в себе си идеята за някакъв вид прехвърляне на греховете от един човек на друг. Как обаче се случва това прехвърляне? Това е един от най-трудните въпроси, поставяни пред теорията за заместническото изкупление – поне във формата, в която е обичайно представена – и една от най-острите критики срещу нея. Има още

Освещение и спасение


salvation-main

от Радостин Марчев

Свеждането на спасението до юридически категории създава объркване в редица области богословски въпроси – понякога дори там където не очакваме. Една от тези области е освещението.

Ако гледаме на спасението единствено с юридически категории то нашата вяра в Христос ни освобождава от вина и ни спасява от осъждение. Божия гняв  и съд вече не са заплаха за нас. В подобна схема движеща се стриктно по оста вина-съд-оправдане е трудно да намерим място за освещението. То може да бъде виждано като задължение от наша страна сега да спазваме Божиите заповеди. Може да бъде виждано и като праведни дела произлизащи в резултат на промяната на нашето естество при обръщението в следствие от работата на Светия Дух. И макар че и двете неща са верни напълно недостатъчно е да спрем дотук. Има още

Троицата и спасението


53

от Радостин Марчев

Повечето евангелски християни свързват думата спасение с делото на Христос на кръста. Това, разбира се, е съвсем вярно, но само по себе си е твърде редукционистко. Под редукционистко аз имам предвид, че твърдението за кръстната жертва на Христос може да бъде направено единствено в една по-широка рамка от разбирания, които макар да не са изрично споменати, се предполагат. Когато тази по-широка рамка липсва, твърдението за „смъртта на Исус на кръста“ се изправя пред толкова много въпроси, че на практика или се деформира, или направо е дезинтегрирано. Има още

Спасението като „рекапитулация“


от Радостин Марчев

Думата „рекапитулация“ означава „повторение“. В богословието обаче тя се използва в малко по-различен смисъл на „събирам отново заедно“. Най-просто тя означава, че Христос прави за нас това, което Адам не е успял да направи – или, по-скоро, преобръща, събира отново това, което Адам е изгубил. Обяснението на богословската идея за рекапитуалция във връзка със спасението не е лесно и е свързано с няколко различни, макар и допълващи се аспекта. Има още

Какво е Christus Victor


от Радостин Марчев

Christus Victor е латинска фраза, която означава „Христос победителят.” В богословието тя е свързана с определена теория за изкуплението. Според нея идвайки на земята Христос стъпва на, да се изразим така, вражеска територия, и побеждава силите на злото в лицето на Греха, Закона, Смъртта и самият Сатана, който владее човечеството чрез тях. В Своето въплъщение Христос живее като съвършен човек, Който не познава греха и по този начин не подлежи на осъждане от Закона. И макар че умира на кръста в Своето възкресение Той побеждава и Смъртта.    Има още

Бележки върху спасението – 16


НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА

salvation-main

от Радостин Марчев

Спорът за корелацията между вярата и делата при спасението винаги е бил горещ картоф за християните. Без всякакви претенции да го разреша ми се иска да обърна внимание на няколко допълнителни неща, които да прехвърлят въпроса на една по-практическа плоскост. Има още

Бележки върху спасението – 15


ПРОБЛЕМЪТ С ИНДИВИДУАЛИЗИРАНОТО БЛАГОВЕСТИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Едно от нещата, които често можем да чуем в евангелските среди е благовестието, описано по горе-долу следния начин: Бог те обича и е умрял за твоя грях на кръста. Ако го приемеш с вяра ти получаваш прошка и сигурност за вечно спасение в небето.

Макар да не е невярно, подобно виждане за благата вест е силно изкривено и орязано. Основният проблем в него е (често неосъзнатият) индивидуализъм, с който то е пропито – спасението касае отделни личности и може да бъде свързано единствено с всяка една от тях поотделно, индивидуално и индивидуалистично.

Макар да е вярно, че спасението, което Христос изработи и предлага е спасение за отделните личности, Новият Завет по никакъв начин не спира дотук. По-долу предлагам три области, в които неговото учение надминава чисто индивидуалистичния поглед, с който повечето от нас сме свикнали. Има още

Бележки върху спасението – 14


ВМЕНЕНАТА ПРАВДА

от Радостин Марчев

salvation-main

Идеята за правдата на Христос, вменена на вярващия, е позната на повечето протестанти и често може да се чуе от техните амвони или да се срещне в популярната литература. Малцина обаче се замислят по-сериозно относно тази концепция и по-специално как на практика е възможно Христос да даде или да вмени Своята собствена правда на някой друг. Има още

Бележки върху спасението – 13


НА КОГО Е ПРИНЕСЕН ИСУС КАТО ОТКУП?

от Радостин Марчев

salvation-main

Въпросът на кого е бил принесен Исус (или Неговата кръв) като откуп може да хвърли интересна светлина върху изследването на темата за спасението. Има още

Бележки върху спасението – 12


ПАТРИСТИЧНИ ОБОБЩЕНИЯ

от Радостин Марчев

salvation-main

От съвсем краткия преглед на патристичните свидетелства можем да направим няколко извода.

Първо, теорията за наказателното заместническо изкупление може да бъде открита в патристичната традиция. Тя не е нито нова, нито отхвърлена от християнската древност и няма основания да се смята, че не може да бъде полезна в разглеждането на въпроса за изкуплението. Аз напълно съзнавам, че това е спорно твърдение, което в никакъв случай не е универсално приемано. Както казах, аз не съм патристичен учен и приведеният набор от цитати в никакъв случай не е адекватно разгледан в контекста на мисловните категории на всеки отделен автор. В това отношение аз оставам отворен за корекции и несъгласие. Въпреки това, преценката, която мога да направя въз основа на настоящите ми познания, ме кара да смятам, че наказателното заместническо изкупление може в някаква степен да бъде проследено в християнската традиция.

Второ, юридическият език е широко използван както в Библията, така и в патристичната литература. Древните християни очевидно не са имали проблем с него. Разбира се, напълно възможно е да се спори какъв е смисълът, в който те го използват и дали крайният „модел“, към който те сочат все още е толкова „юридически“. Това са важни въпроси, които могат и трябва да продължат да бъдат обсъждани. Приемайки това обаче, възраженията срещу самия юридически език и начин на изразяване в някои съвременни кръгове ми се струват напълно неоправдани – както и предложението да „превключим“ на други изразни категории – напр. да престанем да говорим за греха като за вина и да започнем да говорим за него като за болест. Последното без съмнение е адекватен и библейски обоснован начин на изразяване – виж напр. 1 Петър 2:24–25, където апостолът цитира Исая 53, интерпретирайки го преобразно. Но аз не виждам смисъл в това да приемаме един библейски начин на изразяване за окончателен и определящ като в същото време отхвърляме друг, който при това е доста по-често използван. В края на краищата библейските (и патристичните) автори очевидно са виждали и двата вида образност като удачни да предадат нещо важно на своите читатели. Моето предложение е да вземем предвид и двата.

Трето, също както юридическата образност не следва да бъде отхвърлена, така също тя не следва да бъде и универсализирана – и като език, и като „механизъм“. Нито Новият Завет нито патристиката виждат единствено юридически аспекти в спасението/изкуплението. Всъщност едно стриктно юридическо виждане ни изправя пред някои от най-трудните въпроси, свързани с теорията за наказателното заместническо изкупление. Два от тях са: Как e възможно грехът (или неговите последици) да бъдат трансферирани от виновния човек върху Христос? Характерът на Бога не може да изисква просто „умилостивяване“ с кръв, без значение кой умира и дали той е виновен или невинен. И Ако Христос „заплаща“ за нашата вина, как можем след това все още удачно да говорим за прошка? При подобно виждане Бог не прощава – Той винаги изисква „заплащане“, пълно наказание и не показва милост. С това аз не искам да кажа, че подобни въпроси не могат да бъдат отговорени, но твърдя, че техните отговори са изключително трудни за една изцяло юридическа схема на спасението/изкуплението.

Четвърто, дори да приемем, че патристичните автори използват елементи от теорията за заместнчиеското изкупление, това все още не означава нито че това е единствената рамка, в която те виждат спасението, нито дори, че това е основната рамка. Един цялостен преглед на тяхното творчество би показал, че там се откриват виждания като Christos Victor, рекапитулация, откуп, теосис, морален пример и т.н. С други думи, най-многото, което можем да кажем по отношение на теорията за наказателното заметническо изкупление е, че тя е използвана паралелно и съвместно с други теории[1].

Последно, патристичните автори не винаги са напълно съгласи едини с други по всички въпроси, свързани с изкуплението. Да се опитваме да ги представим по този начин означава да изпаднем в патролатрия (поклонение пред отците). Това не означава, че няма обща основа, която те всички споделят – напротив, такава безспорно има. Но в рамките на тази обща схема отделните автори демонстрират различия по отделни въпроси, изразяват се по различен начин и стигат до повече или по-малко различни изводи по дадени проблеми. Както цялостното разминаване, така и пълното единодушие на отците е мит, който няма полза да бъде поддържан.

[1] За някои удачни бележки в тази връзка виж напр. Tibdal, Derek. The Atonement Debate: Papers from the London Symposium on the Theology of Atonement. Zondervan, 2008.

Бележки върху спасението – 10


salvation-main

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПАТРИСТИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА

от Радостин Марчев

Патристичните свидетелства в полза на заместническата теория за изкуплението съвсем не се изчерпват с Атанасий Велики, Посланието на Варнава и Йоан Златоуст. Всъщност те са толкова многобройни, че тяхното подробно изследване и дискусия вероятно би могло да запълни не една, а няколко книги. В следващите страници аз ще изредя някои от тях без да претендирам нито за изчерпателност, нито за прецизност. Както вече казах в част 7, аз не съм патристичен учен и не само че е възможно, но всъщност е твърде вероятно без да желая това да съм извадил някои от цитатите от техния удачен контекст или да търпя справедлива критика относно изводите, които извеждам от тях. В това отношение аз оставам отворен за коментари. Има още

Бележки върху спасението – 9


ЙОАН ЗЛАТОУСТ И ПРОШКАТА НА КРЪСТА

от Радостин Марчев

salvation-main

Йоан Златоуст е авторът, който ни е оставил най-голям брой патристични съчинения на изток. Тяхното цялостно изследване в контекст е невъзможно в тази обем. Все пак можем да отбележим три важни неща. Има още

Бележки върху спасението – 8


ПОСЛАНИЕТО НА ВАРНАВА

от Радостин Марчев

salvation-main

Вторият текст, към който ще се обърнем във връзка с патристичните свидетелства за теорията за наместническото изкупление е Посланието на Варнава[1]. Това е древен трактат с неизвестен автор и произход. Въпреки наименованието, учените са на мнение, че то не е написано от Варнава, споменат в Новия Завет. Повечето го датират около 100–130 г. сл. Хр. Силно алегоричният му характер кара някои изследователи да му приписват александрийски произход, макар че не можем да бъдем сигурни относно това.

Два пасажа от посланието са пряко свързани с нашата тема. Първият се намира в гл. 5 и казва следното:   Има още

Бележки върху спасението – 7


АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ И ЗАМЕСТНИЧЕСКОТО ИЗКУПЛЕНИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Последно променено на 05.04.2017.

През последните години моделът за заместническото изкупление попада под тежък обстрел. По-конкретно в България той често се явява значима пречка в диалога между протестанти и православни. Едно от често чуваните обвинения е, че той представлява изцяло западна юридическа конструкция, която е напълно чужда на древната патристична мисъл и не намира никаква подкрепа в нея.

Моето убеждение е, че това не отговаря на истината. Както видяхме в част 4 някои форми на това виждане може да са сериозно дефектни, но това не означава, че махалото трябва да се залюлее към обратната крайност. В подкрепа на това в следващите няколко части аз ще представя откъси от патристични текстове, които използват едновременно език и идеи, сходни на тези, които откриваме в модела на заместническо изкупление. Тъй като по никакъв начин не считам, че съм специалист в областта на патристиката, аз напълно допускам възможността поне в някои случаи да не съм разбрал правилно мисълта на авторите или да я използвам извадена от контекст и налагайки върху нея собствените си предубеждения. Във всеки подобен случай аз оставам отворен да дискутирам и с готовност бих приел корекции и уточнения – разбира се, подкрепени със съответните аргументи и текстови анализ. В същото време ми се иска да помоля читателите, които са на различно мнение да направят същото – да оставят текстовете да говорят без да твърдят, че те не могат да казват това, което всъщност казват. Има още

Бележки върху спасението – 6


ИЛИ/ИЛИ?

от Радостин Марчев

salvation-main

В част 3 казахме няколко думи за различните метафори използвани в Библията във връзка с механизма на изкуплението. Същият въпрос стои и на едно, ако мога да се изразя така, по-високо организационно ниво, касаещо теориите за спасението/изкуплението. Най-популярно това се представя като сравнение между 5 теории, които могат да бъдат съвсем накратко описани по следния начин: Има още

Бележки върху спасенито – 5


ДУША, ТЯЛО И ТВОРЕНИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Вече посочихме, че смисълът на понятието спасение нерядко бива погрешно стесняван както като обхват така и времево. Има обаче поне още два начина, по които то може да бъде погрешно стеснено. Има още

Бележки върху спасението – 4


от Радостин Марчев

РАЗДЕЛЕНАТА ТРОИЦА

salvation-main

По-голямата част от евангелските християни традиционно се придържат към т. нар. „заместническо изкупление.“ Най-просто това означава, че “чрез смъртта си Исус е направил за нас нещо, което ние не сме били в състояние да направим за себе си[1].“ Сама по себе и тази формулировка е доста обща и огромната част от християните биха се съгласили с нея, макар че могат да я разбират по няколко различни начина.  Голяма част от евангелските християни правят една крачка по-нататък виждайки изкуплението не само като заместническо, но и като „наказателно“ т.е. добавяйки идеята, че на кръста нашите грехове в някакъв смисъл са били осъдени и наказани от Бога. Вземайки предвид ударението, което често се поставя върху тази идея трябва да имаме предвид, че някои от начините, по които тя е представяна могат да бъдат дълбоко небиблейски. Има още

Бележки върху спасението – 3


ПАЛИТРА ОТ МЕТАФОРИ

от Радостин Марчев

salvation-main

Един от най-спорните въпроси относно спасението/изкуплението е свързан с неговият „механизъм[1].” Причините за това са много, но една от основните е, че Новия (а и Стария) Завет ни представя спасението по-скоро под формата на образи отколкото като рафинирани богословски формулировки. Това е вярно дори за посланията на Павел. Следователно ние трябва да извлечем „механизма” от „образа,” който Писанието представя пред нас и на тази основа да формулираме богословското съдържание на понятието.

Това е доста очевидно от самото название. „Изкупление” (виж напр.  Римл. 3:24; Кол. 1:14; Еф. 1:7 и мн. др.) е образ свързан с широко разпространената в древния римски свят практика на робството. Апостолите ни казват, че Бог действа подобно на човек, който заплаща цената на един роб и по този начин го „изкупва,” откъсва го от предишния му господар и го прави свое притежание. От този „образ“ някои християни са склонни да извлекат следният „механизъм:“ Христос дава Своите живот и кръв като цена изискваща се за нашите грехове[2]. Библейски основания за подобна интерпретация очевидно има, но това съвсем не означава, че въпросът е приключил. Има още

Бележки върху спасението – 2


МОМЕНТ ИЛИ ПРОЦЕС

от Радостин Марчев

salvation-main

Както казахме, говорейки стриктно богословски „спасението” е доста широко понятие. То включва в себе си няколко неща – (1) прошка на греховете и придобиване на нов статус пред Бога, което се нарича оправдание (2) приемане в Божието семейство (осиновление) (3) новорождение (4) израстване в святост (освещение), (5) окончателно прославяне, (6) възкресение с ново тяло и т.н. като списъкът в никакъв случай не е пълен.   Във връзка с това си струва да отбележим две неща.

Първо, горният списък ясно показва, че някои от нещата в него са се случили вече, други се случват в момента, а трети предстоят да се случат в бъдещето.

Второ, същото може да бъде видяно от начина, по който Новия Завет говори за спасението. Има още