Бележки върху Откровение – 18

от Радостин Марчев

КОЙ МОЖЕ ДА УСТОИ

Бележки върху Откровение – 17

СЧУПЕНИТЕ ПЕЧАТИ

от Радостин Марчев

Бележки върху Откровение – 16

от Радостин Марчев

ОТВОРЕНАТА КНИГА

Бележки върху Откровение – 15

от Радостин Марчев

БОЖИЯТА ТРОННА ЗАЛА

Откровение 4:1–11: „След това видях, и ето врата, отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един. И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, на глед като смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони. И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове. И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад. Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде. И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки: Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.“

Бележки върху Откровение – 14

от Радостин Марчев

ЛАОДИКИЯ

Откровение 3:14–22: „До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“

Лаодикия (днешен Ескихисар, Турция) бил основан от Антиох II (261–246 г. пр.Хр.) върху руините на по-ранно селище на име Роа и наречен на името на първата му съпруга, с която той се развел през 253 г. Такива колонии се основавали и заселвали с лоялни поданици, за да заздравят властта на Селевкидите в областта, оспорвана от Птоломеите. През 133 г. пр.Хр. градът безкръвно преминал под римски контрол. Първоначално бил заселен със сирийци, макар вероятно да е имало и някои евреи от Вавилония. Разположението му на високо плато в равнината Ликус на около 2 мили от реката било стратегическо – през него преминавали два важни търговски пътя – единият от Ефес и Егейско море към Анатолия, а другият от Пергам към Средиземноморието. Поради тази причина Лаодикия бързо изместила Колос, а в голяма степен и Йеропол, като главен град в околността и се превърнал в най-богатия град в провинция Фригия. Тя се утвърдила като банков център и център на текстилна промишленост – производител на черен вълнен плат, приготвян от фината вълна на специална порода овце, отглеждани от местните фермери, а известно медицинско училище (свързано с храма на бога-лечител Мен Кару) специализирало в лекуването на очни болести. Религията била обичайният синкретизъм между римски и местни божества, като главните били Мен и Зевс. Освен това градът почитал Аполон. Юдейската религия също била представена, като някои от еврейските семейства станали изключително богати и приели гръцки имена.

Бележки върху Откровение – 13

от Радостин Марчев

ФИЛАДЕЛФИЯ

Откровение 3:7–13: „До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми. Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, – ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята. [Ето] ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца. Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“

Бележки върху Откровение – 12

от Радостин Марчев

САРДИС

Откровение 3:1–6: „До ангела на сардикийската църква пиши: Това казва Оня, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв. Бодърствай и закрепи останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих някои от твоите съвършени пред Моя Бог. Помни, прочее, как си приел и си чул, и пази го, и покай се. И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб. Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мен в бели дрехи, защото са достойни. Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да излича името му от книгата на живота, но ще изповядам името му пред Отца Си и пред Неговите ангели. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“

Бележки върху Откровение – 11

от Радостин Марчев

ТИАТИР

Откровение 2:18–29: „До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък, и Чиито нозе приличат на лъскава мед: Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите. Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела. И чадата ѝ ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му. А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение, и които не са познали дълбоките работи (както те ги наричат) на сатана, казвам: Няма да наложа на вас друг товар; но дръжте онова, което имате, докле дойда. И на този, който победи, и който се пази до край, за да върши дела чисти като Моите, ще дам власт над народите, (и той „Ще ги управлява с желязна тояга; Те ще се строшат като грънчарски съдове“) както и Аз получих от Отца Си. И ще му дам зорницата. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.“

Тиатир (днешен Алкасар, Турция) е бил най-малкия, най-незабележимия и града, за който знаем най-малко от всички, описани в Откровение 2–3.  Въпреки това на него е посветено най-дългото и може би най-трудното за разбиране писмо.

Бележки върху Откровение – 10

от Радостин Марчев

ПЕРГАМ[1]

Откровение 2:15–17: „До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Тоя, Който има двуострия меч: Зная, где живееш, там гдето е престолът на сатана; и държиш здраво името Ми, и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, гдето живее сатана. Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаама, който учеше Валака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудствуват. Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на ония, учението на николаитите. Затова покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.“

Бележки върху Откровение – 9

от Радостин Марчев

СМИРНА

Откровение 2:8–11: „До ангела на смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който: стана мъртъв и оживя. Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога. Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.“

Бележки върху Откровение – 8

от Радостин Марчев

ЕФЕС

2:1–7: „До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника; Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, (а не са), и си ги намерил лъжливи; и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си откъде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя, Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е [всред] Божия рай.“

Бележки върху Откровение – 7

от Радостин Марчев

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ПИСМАТА ДО СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ

Глави 2–3 от книгата Откровение са свързани с послания, написани към реални, съществуващи християнски общности, намиращи се в римската провинция Азия (днешна Мала Азия, Турция). Поради тази причина историческият, политическият и културният контекст е изключително важен за правилното тълкуване на тази част от книгата. Ние ще дадем повече информация когато разглеждаме всяка конкретна църква, но освен това добавяме няколко общи бележки, които трябва да се имат предвид във връзка с цялата секция (гл. 2–3).

Бележки върху Откровение – 6

ОТКРОВЕНИЕ 1:9–20

от Радостин Марчев

1:9 Аз Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исуса [Христа], бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исуса [Христа].

Тук авторът на посланието се представя за пръв път като Йоан. Църковната традиция, подкрепяна от ранни автори като Ириней и Ориген казва, че това е апостол Йоан, последният останал жив ученик на Христос. Това обаче съвсем не е сигурно – още повече, че самият автор не се представя като апостол. По времето когато пише, той се намира на Патмос – остров, който се намира близо до град Ефес. Островът е 5 мили дълъг и 3 широк. В южната му част има пристанище, наречено Skala и град (също наречен Патмос), изграден около руините на древен манастир на върха на хълма Ayios Elias – около 800 фута висок. Има свидетелства, че  островът е бил използван за заточение на политически затворници, където те са били карани да работят тежка работа в рудници. Все пак първите данни за тях са от Викториан и доказателствата не са сигурни.

Бележки върху Откровение – 5

      ВЪВЕДЕНИЕ (1:1–8)

от Радостин Марчев

Първите 8 стиха на Откровение представляват въведение към цялата книга. Както казахме, 1:1–3 има ясен текстови паралел със заключението в 22:6–7, като по този начин оформя ясно инклузио на целия текст.

Текстът започва с думата „откровение“, откъдето идва и наименованието на цялата книга. На гръцки тя е apokalypsis, сложна дума, съставена от apo, която означава „отделено от“ и kalypsis, означаващо „скривам“. Следователно apokalypsis означава „показвам“ или „разкривам“. Сравнявайки други места в Библията, където е използвана същата дума (Римл. 16:25; 1 Кор. 14:6; Гал. 1:12; 2:2; Еф. 3:3; 1 Петър 1:7; 4:13), добиваме впечатлението, че тя се използва за откриване на преди това скрита истина.

Бележки върху Откровение – 4

СТРУКТУРАТА НА ОТКРОВЕНИЕ

от Радостин Марчев

Ричард Баукъм казва[1], че книгата Откровение е предназначена да се чете на глас. Единствено така тя разкрива истинската си цел и се „чува“ по най-добър начин. Опитът да се раздроби на малки части, които да се тълкуват самостоятелно и поотделно, противоречи на неговата цел и структура. Идеята за устно четене пронизва структурата на цялата книга.

Няма схема за деление на Откровение, която да е напълно и докрай логична, да отговаря на всички въпроси и да решава всички трудности. Все пак структура в Откровение със сигурност съществува или, ако трябва да сме по-точни, – няколко структури.

Бележки върху Откровение – 3

СИМВОЛИТЕ В ОТКРОВЕНИЕ

от Радостин Марчев

Лесно е да пропуснем, че Йоан не получава Откровение единствено чрез думи така, както ние сега го четем. Вместо това той вижда видение. Всъщност текстът ни дава основание да смятаме, че неговото възприятие е било много по-широко. Той вижда блудството на голямата блудница и сватбеното тържество на Христос с църквата като младоженец с невяста (17:1–6; 19:6–9). Помирисва разлагащи се трупове и благоуханен тамян (19:19–21; 8:3–4). Чува плач и радостни викове (18:11–20; 19:1–8). Вкусва горчивината на книга (10:10). Участва в измерването на храма (11:1). Трудно е дори да си представим колко по-силно е било въздействието на посланието по начина, по който Йоан го е получил. Въпреки това е важно да се опитаме да го направим, понеже начинът, по който е получено откровението оказва влияние върху неговото последващо тълкуване.

Бележки върху Откровение – 2

ОТКРОВЕНИЕ Е КНИГА С ХИБРИДЕН СТИЛ

Едно от най-важните неща, които трябва да знаем за Откровение е, че тя е книга, чийто стил може да бъде определен като „хибриден“. По-конкретно, в него са смесени 3 различни стила.

Бележки върху Откровение – 1

от Радостин Марчев

Много християни смятат, че Откровение е най-трудната за разбиране книга в целия Нов Завет. Но макар това да е накарало неколцина да я избягват, много повече са привлечени към нея като магнит. При това интересът далеч не се ограничава единствено до научно богословско ниво. Редови вярващи редовно се замерват със стихове „доказващи“ пре-, а- или постмилениалното виждане, малцина от моето поколение християни не са гледали „Крадец в нощта“, а поредицата „Оставените“ се е превърнала в световен бестселър. В детския период на моята вяра един от най-важните въпроси беше „Кога ще дойде грабването?“ като отговорите бяха надлежно търсени с Библия в едната ръка и вестник, съобщаващ последните световни новини в другата.

Резултатът от това е чудесно изразен от Честертън: „Mакар че св. Йоан евангелист видял множество странни чудовища в своето видение, той не е виждал толкова странни създания колкото някои от неговите коментатори.“