Преброяването като религиозен проблем


от Радостин Марчев

Макар, че вече би трябвало да съм свикнал с всякакви странности религиозните полемики около преброяването отново ме хванаха неподготвен.

Има още

Септуагинта или Масоретски текст – нужно ли е въобще да избираме?


от Радостин Марчев

Септуагинта е ранен превод нa Стария завет на разговорен гръцки език, наричан още „койне”. Думата означава „седемдесет” и понякога се означава с латински цифри като LXX. Названието има своя интересна история. Според нея при изграждането на Александрийската библиотека Птолемей II Филаделф (281-246 пр. Хр.) заповядал за нея да бъде осигурено копие от свещените писания на евреите. Седемдесет евреи били натоварени с превода. За да не се наговарят и да изопачат текста те били държани разделени един от друг както всеки превеждал самостоятелно. Накрая се оказало, че всички преводи са еднакви до последната буква.

Има още

За една богословска карикатура


от Радостин Марчев

През последните няколко месеца ми се наложи да чета доста литература свързана със сравнение на някои богословски въпроси в православната и протестантската традиции. Едно от нещата, които забелязвам е, че разликите в разбирането на греха и неговото преодоляване рутинно се представя в две направления.

Първото е, че православието за разлика от протестантството отрича всяка идея за наследствена вина като част от учението за първородния грях. Най-просто това означава, че според протестантите вината свързана с първия грях на Адам се прехвърля  (вменява) на всички негови потомци. Резултатът от това е, че всеки човек се ражда виновен пред Бога.

Втората разлика е свързана с твърдението, че протестантите разглеждат греха и неговото преодоляване (т.е. теориите за изкуплението) в стриктно юридически термини и рамка докато православието се характеризира с едно по-терапевтично виждане, което разглежда греха като болест, която трябва да се лекува.    

И в двете твърдения има известна истина, но в същото време по своята същност те представляват карикатури.

Има още

Бракът не е само личен въпрос


от Радостин Марчев

Наскоро участвах в християнска дискусия посветена на брака, на която един от участниците зададе много интересен въпрос: „Какво мислиш за хора, които настояват, че сключването на брак е въпроса единствено на обещание, което те сами дават пред Бога? Няма нужда от църковна или светска церемония или който и да е друг човек да бъде намесен в това.”

Има още

Разпънатият с магарешката глава


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница,“ юли, 2021)

Еврейският монотеизъм винаги изглеждал удивително странен на древния езически свят. Това учудване се онагледява добре от една случка с римския генерал Помпей. Когато превзел Йерусалим през 63 г. пр. Хр., той пожелал да види юдейското божество, за което бил чувал толкова много слухове. Когато обаче влязъл в Светая светих на пищния храм, той с огромна изненада открил, че там липсва какъвто и да е образ. Объркването му било толкова голямо, че след това години наред се разнасял слух, че евреите крият там… магаре.

Има още

Евразийския Флоровски


от Радостин Марчев

През последните месеци ми се наложи да препрочета почти всички томове на големия православен богослов Г. Флоровски (като цяло увлекателно занимание). Интересен детайл е, че българските издание (след т. 3) са подредени по различен начин от англоезичните. По-конкретно, в томове 4-6 са събрани голяма част от т. нар. „евразийки” текстове на младия Флоровски. Признавам си, че точно към тези статии подходих доста „диагонално”. Въпреки това останах с впечатлението, че някои идеи, които чуваме днес на висок глас изобщо не са нови. В началото на миналия век се е говорело много за слабостта (морална, културна, духовна и всякаква) на прогнилия запад и за духовната сила и чистота на славянството и по-конкретно на Русия, откъдето ще произлезе една нова и обновяваща света култура.

Има още

Проповядаване фокусирано върху Христос


от Радостин Марчев

Току що „Динаик консулт” издадоха  книгата на Брайът Чапел „Проповядване фокусирано върху Христос”.

Има още

Християнското вдъхновение зад Чичо Томовата колиба


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ Юни, 2021

На 4 юни 1811 г. в Личфийлд, щата Кънектикът, в дома на ревностния пуритан Лиймън Бичър, се ражда момиче, което наричат Хариет. То пораснало като дребна, необяснимо тревожна жена, която често боледувала. Когато била на 21 години, семейството се преместило в Синсинати и там Хариет Бичър се омъжила за Калвин Стоу, професор по богословие и преподавател в семинария. По-късно тя казала за него, че е добър в еврейския и гръцкия, латинския и арабския и за съжаление в нищо друго. Двамата имали седем деца, едно от които изгубили от холера и тя никога не се възстановила напълно от това.

Има още

За ваксините, ОЕЦ, „Свобода за всеки“ и няколко обръщения


от Радостин Марчев

В две свои публикация съоветно от Май и Юни  „Свобода за всеки” излезе с анализ на позоцията на ОЕЦ за ваксините, който ми се струва меко казано странен. В „Отворено писмо до ОЕЦ относно представителната власт на евангелските християнски общности” (копие от което е изпратено до 13 вероизповедания нечленуващи в ОЕЦ) четем:

„Публичното обръщение на ОЕЦ относно ваксините от 24.03.2021 г…. е не само практически проблематично, но и прибързано от медицинска и необмислено от правозащитна и богословска гледна точка.”

Има още

Една бележка за Георги Флоровски и възкресението


от Радостин Марчев

Няколко пъти съм писал, че християнската антропология е твърде различна от платонизма[1]. Вместо да вижда тялото като затвор за душата, от което тя щастливо се освобождава при смъртта, християнството приема човека за неразделимо психосоматично единство[2]. Това означава, че човек никога не е цялостен, пълноценен и щастлив докато отделните компоненти от неговата същност са разделени. Това специфично разбиране е най-ясно отразено в учението за възкресението. Победата над смъртта, в нейното чисто християнско представяне, не е освобождаване от тялото, а неговото възстановяване и свързване с душата. Поне в това отношение християните са единни.

Има още

Когато не виждаме ясно


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква – Варна

04.07.2021

Исая 54:1-3 Весели се, неплодна, която не раждаш; Запей с радост и възкликни, ти, която не си била в болките на раждане; Защото повече са чадата на самотната, Нежели чадата на омъжената, казва Господ. Уголеми мястото на шатъра си, И нека разширят завесите на жилищата ти; Не се скъпи; продължи въжетата си И закрепи колчетата си. Защото ще се разпространиш надясно и наляво; Потомството ти ще завладее народите И ще населят запустелите градове.

1 Кор. 1:27-28 Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

Има още

Скритата страна на Петдесетница


от Радостин Марчев

Втора евангелска баптистка църква, Варна

19.06.2021

Ако отвoрим нашите Библии на Битие 11 ще намерим историята за Вавилонската кула. Повечето християни я познават добре, но ми се струва, че малко я разбират. Тя се намира на много интересно място в библейския разказ – в последната глава от първата част на книгата Битие. От гл. 12 започва историята на Авраам и разказа поема в съвсем друга посока. Но докато стигнем до гл. 12 където описанието рязко се забавя ние имаме един бърз ход от събития, което се случват едно след друго.

Има още

Когато не знаем какво празнуваме


от Радостин Марчев

Проповед в Евангелска баптистка църква – Аксаково

13.06.2021

Тази седмица, на 10 юни (четвъртък) календарът показа един много интересен християнски празник наречен Възнесение. Всички знаем с какво е свързан той – Исус Христос 40 дена след както възкръсва от гроба се възнася на небето.

Ето как евангелист Лука описва това в началните стихове на книгата Деяния на апостолите.

Има още

Сто години от раждането на Джон Стот


от Радостин Марчев

На 27 април 1921 – точно преди 100 години – се ражда Джон Робърт Уолмсли Стот – син на Арнолд и Лейди Стот. Баща му е водещ лондонски лекар, което дава добра материална осигуреност на семейството и на осем годишна възраст Джон е изпратен в пансион, а през 1935 в елитното частно училище Ръгби. Три години по-късно, на 13 февруари 1938, докато слуша лекция на Робърт Неш, ексцентричен проповедник поканен да изнесе беседа на християнска тема в училището, Стот е силно докоснат от чутото. Той моли за лична среща с Неш и след разговора взема решение да предаде живота си на Христос. Самият Стот описва случката по следния начин:

Има още

Защо „миряните“ трябва да се занимават с богословие


от Радостин Марчев

През последните няколко десетилетия в определени християнски среди се забелязваят обнадеждаващи развития. Едно от тях, за което съм писал по-рано, е по-сериозното ангажиране на пастирите с богословие. Исторически фрагментацията между академичното богословие и пастирската грижа може да е неизбежна, но в същото време е и в много отношения негативна. През първите няколко века големите християнски богослови почти неизменно са били и пастири – ангажирани с проблемите на църквите като цяло и на отделните хора в тях. Тази перспектива им е давала един уникален поглед върху богословските проблеми, който със сигурно е намерил отражение в тяхната теология. Разбира се, богословското невежество сред известна част от пастирите е не по-малък, макар и съвсем различен, проблем. Но той неминуемо следва от не чак толкова рядко срещаната (макар и рядко признавана) нагласа, че доктриналната подготовка е една досадна необходимост, през която трябва да се премине, свеждайки я по възможност до санитарния минимум, преди да се захване с „истинското“ служение в църква.

Има още

Бенджамин Уорфийлд и либералният разлом в САЩ


от Радостин Марчев

(Текстът е убликуван във в. „Зорница“ Февруари 2021)

В края на XIX и началото на XX век либералното богословие започва да обхваща Европа, а малко по-късно и Америка. Поставяйки човешкия разум като краен арбитър за познанието и отричайки Божието откровение, дадено чрез Библията, и възможността за чудеса, то в крайна сметка поставя под съмнение почти всяка традиционна християнска доктрина. По думите на Ричард Нийбур: „Един Бог, Който не познава гняв, води хора без грях в едно царство без съд чрез служението на един Христос без кръст.“ Макар че тези процеси протичат по-спокойно в Европа, отвъд океана те разпалват същинска война, която на моменти заплашва да раздели няколко от най-големите протестантски деноминации.

Има още

Скритата христология в книгата Рут: как Новия завет развива нейните богословски теми и образност


от Радостин Марчев

Въведение

Книгата Рут е едновременно много приятна за четене и привидно съвсем проста за разбиране. Това първо впечатление обаче може да се окаже подвеждащо. Под повърхността се крие богата богословска мина пълна с важни библейски теми, които чакат да бъдат изровени. Когато добавим новозаветния контекст към старозаветното й обкръжение тяхното значение нараства значително.

 Целта на това есе е, първо, да идентифицира и накратко да развие някои от тези теми. Второ, аз ще проследя начинът, по който Новия завет развива някои от тези теми, идеи и образност в христологична посока придавайки по този начин допълнително богословско значение на книгата Рут.

Има още

Слизал ли е Христос в ада


от Радостин Марчев

В Апостолската и  Атанасиевата изповеди на вярата има един интересен ред, който казва, че след като е умрял на кръста и е бил погребан Христос е „слязъл в ада“. Традиционно идеята влагана в него най-общо е, че през трите дена между Своята смърт и възкресение душата на Христос е отишла на мястото (разбирано не задължително в материален смисъл), където отиват душите на всички починали хора.

Има още

Речник на двустранните богословски диалози


от Радостин Марчев

В началото на тази година на българският пазар незабележимо се появи една малка книжка наречена „Речник на двустранните богословски диалози между Евангелската църква в Германия и Православната църква (1959-2013)“. Както показва заглавието това е обобщение на богословски диалози продължаващи вече 6 десетилетия. Терминологията може да бъде донякъде объркваща за българския читател, който трябва да се има предвид, че под „евангелска“ се има предвид „лутеранска“. Участниците от православна страна са Вселенската патриаршия, Руската, Румънската и Българската църкви като диалозите с всяка от тях са водени самостоятелно и паралелно. Темите са представени под формата на речник на различни теми съставени от части от различни доклади. Самите двустранни определения не са дадени в тяхната цялост, което донякъде затруднява нюансираната оценка и по-сериозен богословски анализ. Въпреки това книгата съдържа интересни неща.  Ето няколко примера.

Има още

Как да не превърнем Възкресение в клише


от Радостин Марчев

Утре западния свят ще празнува Възкресение Христово. Ние трябва да чакаме още един месец, но празника вече е на хоризонта и подготовката за него започва. За пастирите това е вероятно най-натоваренто време от годината и те започват (надявам се!) отрано да мислят каква серия от тематични проповеди да подготвят, а редовите вярващи – точно обратното – пресмятат колко почивни дни ще им се паднат. Християнският календар е гъсто запълнен със събития отбелязващи последните седмици от живота на нашия Господ.

В цялата тази празнична суматоха е доста лесно Възкресение да се формализира. Тази опасност е особено голяма за дългогодишните вярващи, които са чели и препрочитали библейските текстове, слушали са множество проповеди и знаят наизуст обичайния репертоар от песни. Колкото и странно да звучи напълно възможно е най-вълнуващата вест да бъде сведена до тривиално клише.

Самият аз си дадох сметка за тази опасност преди няколко години. Решението, което намерих за себе си е около големите християнски празници да се опитвам да прочета някоя хубава книга свързана с тях. Събития като Рождество и Възкрсение винаги могат да ни кажат повече, много повече от това, което знаем, мислим, че знаем или предполагаме, че може да съществува.

Вероятно това няма да е удачно решение за всеки и други хора ще трябва да търсят различни възможности, които работят за тях. Ето обаче моят избор за тазгодишното Възкресение. Месец е достатъчно време.

Timothy Keller. Hope in Times of Fear: The Resurrection and the Meaning of Easter. Viking, 2021.

Matthew Emerson. „He Descended to the Dead“: An Evangelical Theology of Holy Saturday. IVP Academic, 2019.

Изборите и християнският политически манифест


от радостин Марчев

Тази неделя ние ще гласуваме. Изборите са важно нещо. Те не решават всичко, но решават много и имат потенциала да окажат влияние върху почти всяка сфера на живота ни. Има хора, които са толкова огорчени и обезсърчени, че вече не виждат смисъл да дават гласа си. Затова те апатично отказват да отидат до урните или „наказват” всички партии като не гласуват за нито една от тях. На практика с подобна постъпка наказаните в крайна сметка се оказват самите те.

Християните също ще гласуват и е очевидно, че изборите разпалват силни страни в немалко от тях. В това няма нищо лошо. Ние живеем в този свят и е редно да сме съпричастни и ангажирани с проблемите му. Ние избираме и (понякога) биваме избирани. Но аз се надявам, че именно като християни ние можем да видим по-голямата картина и по-далечния хоризонт.

Има още

Джамбазки намигна на евангелските църкви


от Радостин Марчев

В събота (27.03.2021) Ангел Джамбазки пусна на страницата си неочаквано видео, в което благодари на евангелските църкви за подкрепата им за ВМРО по определени обществени въпроси – ИК и защита на традиционното семейство.

Причината за видеото е достатъчно прозрачна – то представлява доста дебелашки опит за предизборна агитация ориентирана към следващата седмица.  

Резултатът също е ясен – евангелските църкви у нас още по-силно ще се свързват с афинитет към ВМРО и други националистически формации – впечатление, което се налага все по-убедително през последните години.

Има още

Кой е добър християнин?


от Радостин Марчев

Нека да кажа още от самото начало, че намирам въпросът за глупав. Никой християнин не е добър – никой не става християни понеже е добър нито продължава да е такъв понеже успешно покрива някакви критерии основани на лични постижения. Както казва един богослужебен текст: „Ние не сме достойни да събираме дори трохите под Твоята трапеза. Идваме при теб не поради нашите добри дела, а заради Твоите благи милости.” Подобно мислене превръща благодатта в закон и автоматично прехвърля дискусията в тема различна от християнството. Предполагам, че това е ясно на повечето четящи тук. Въпреки това ние оценяваме качеството на християнския живот на хората около нас. Много може да се каже дали това въобще е редно („Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада”- Римляни 14:4.), но пък е трудно да се спори, че често, съзнателно или не, всички го правим.

Има още

За Задушница като протестанти


от Радостин Марчев

Скорошният православен празник Задушница ми даде интересен повод да  се опитам да погледна на подобни верски динамики от една критична „протестантска” перспектива. Под критична нямам предвид критика на православните практики от протестанти – това (както и реципрочната тенденция) е правено достатъчно пъти и честно казано нямам никакво желание да се захващам с него. Това, на което ми се иска да обърна внимание са някои наши собствени, протестантски вярвания, традиции и мнения, които ние или не познаваме или не сме осмислили в достатъчна степен. Оттук критично.     

Има още

Честит 8 март


от Радостин Марчев

Осми март у нас се празнува като ден на жената и майката. Още от най-ранните ми спомени той винаги се е свързвал с традиционните карамфили, подаръци и други прояви на уважение (И, не, подаряването на тенджера, тиган или някакъв друг домакински комплект не е от тях.). По-късно, след като станах християнин, смисълът на празника за мен нарасна още повече защото макар да не вярвам, че майчинството е най-важното призвание за една жена аз мисля, че то е призвание – важно и отговорно. Но докато времето минаваше аз все повече започнах да виждам и още няколко аспекта, които преди това не бях забелязвал.

Има още

Совите не са това, което са или за непознатото лице на Рави Закариъс


от Радостин Марчев

На 19 май 2020 на възраст 74 години почина от рак известният християнски апологет Рави Закариъс. До смъртта си той беше водач на най-голямата апологетична организация в света RZIM (Ravi Zacharias International Ministry) с клонове в САЩ, Великобритания, Австралия и др. Погребението му беше широко отразено в християнските среди като голяма загуба на безценен служител за божието царство. За мнозина – вкл. за български християни – неговите книги бяха източник на вдъхновение.

По-малко от година по-късно, на 9 февруари 2021 излезе доклада на независимата разследваща компания Miller and Martin наета специално от организацията на Закариъс, за да го оневини пред цялото общество от обвиненията в непристойно поведение. За изненада и съжаление той направи точно обратното.

Има още

Какво е старозаветно богословие?


от Радостин Марчев

Интересът на християните към Стария завет (СЗ) произлиза от вярата им, че той е част от божието специално откровение дадено в Библията. Поради тази причина те го четат и изследват внимателно създавайки за тази цел множество дисциплини и методи. Например, библейското богословие е „едно формално твърдение за Бога..извлечено от Библията[1]” Или „библейското богословие е начин да гледаме на едно конкретно събитие във връзка с цялостната картина[2]” Библейското богословие на свой ред предоставя основният материал, който систематичното богословие групира и систематизира по-нататък[3]. Освен това имаме историческо и пастирско богословие, херменевтика, етика и т.н[4], всяка една от които е самостоятелна дисциплина.

Има още

Вярата във вседевството на Мария през първите четири века в контекста на диалога между православни и протестанти


от Радостин Марчев

лекция за Колоквиум 2021 към IBTS, Амстердам

Въведение

Вседевството на Мария е един от въпросите, които често биват повдигани в диалога между православни и протестанти. На следващите страници аз ще представя съвсем накратко първо, извънбиблейските източници за учението през първите четири века, второ, нейното догматично значение в източните църкви и трето, ще завърша с някои бележки за неговото значение в споменатия диалог.

Думата „вседевство” може да се разбира в няколко различни значения. Тук аз го използвам в смисъл, че след девственото зачатие и раждането на Исус Христос Мария не е консумирала своя брак с Йосиф и не е имала други деца.

Има още