Грехът с главна и малка буква


index

от Радостин Марчев

Основният начин, по който евангелските християни са навикнали да мислят за греха е като вина. Когато човек извърши нещо зло, той извършва грях – понякога пред други хора, но винаги пред Бога – и се нуждае от прошка. В определен смисъл това е напълно правилно. Библията многократно казва, че нашите зли дела са грехове, които се нуждаят от прошка (1 Кор. 15:3–4; Пс. 51; Мт. 1:20–21; Евреи 1:3; 1 Петър 2:24; 1 Йоан 1:7; 2:2; 4:10; Откр. 1:5–6 – да споменем съвсем малка част от легиона текстове).

В същото време, да спрем дотук означава да останем не само с непълна, но и със сериозно изопачена представа за греха. Има още

Advertisements

Една ненужна догма


pulpfictioncreationism

от Радостин Марчев

Първо, нужната догма – християните вярват, че Бог е Създател на всичко, което съществува. Той е първата и основната причина за това да има нещо вместо нищо. Тази вяра е залегнала на практика във всички основни християнски изповеди, независимо от конфесионалната принадлежност. Никео-Цариградският символ на вярата казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.“ Да се отрича Богът-Създател означава да се посегне на нещо същностно за християнството.

Съществува обаче и една ненужна догма, свързана с начина, по който Бог е творил. Според нея ако някой не вярва, че светът е бил създаден преди 6–10 хиляди години за 6 24-часови дни с фиксирани видове, той не е християнин или най-малкото има сериозен проблем във вярата си. Това, заедно с още някои вярвания, е известно като младоземен креационизъм и в някои християнски среди често е превръщано в критерий за ортодоксалност. Има още

Брак и сексуална етика – проблемът с комуникацията


angel-devil-again

от Радостин Марчев

БРАК И СЕКСУАЛНА ЕТИКА – ПРОБЛЕМЪТ С КОМУНИКАЦИЯТА

От години изпитвам неловкото усещане, че християните често имаме проблем с начина, по който изказваме своята вяра. Под това нямам предвид, че споделяме нещо неправилно – макар че, разбира се, понякога това също е вярно. По-скоро ми се струва, че говорим за нея по неподходящ начин, от което произлизат някои нежелани последици.

Начинът, по който говорим за брака може да бъде добър нагледен пример в това отношение – при това както в обществото така и в самата църковна общност. Той съвсем естествено се намира в по-широката категория на сексуалната етика – една тема, от която съвременната (и не само) църква е буквално обсебена. Някои от най-горещите теми като хомосексуализма, дженър идеите, развода и повторния брак попадат в тази категория. Това са именно темите, по които вижданията на християните са широко цитирани в публичното пространство и които до голяма степен формират публичния облик на църквата. За съжаление резултатите от това не са добри – и за още по-голямо съжаление не е възможно винаги да хвърляме вината върху това, че гласът ни е погрешно представен[1]. Има още

Очаквания


проповед за Цветница, 1.04.2018

в Евангелска баптистка църква – Аксаково

от Радостин Марчев

Снимка на Jivka Petrova.

Днес празнуваме Цветница – влизането на Христос в Ерусалим. С нея започва „страстната” седмица.” Това е центъра на всяко едно от 4-те евангелията и на нея евангелистите отделят най-голямо внимание. В евангелието според Марко целия земен живот на Исус от 33 години е описан в половината книга, а тази единствена последна седмица в Ерусалим заема другата половина. Един богослов нарича евангелието описание на разпятието с дълго въведение.

В тези последни дни преди кръста Исус вече е тръгнал към Ерусалим. Едно след друго се сбъдват древните библейски пророчества. Когато Той влиза в града Матей цитира пророк Захарий

Захарий 9:9 Радвай се много сионова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел.

Пророк Малахий също говори за това време когато пише 400 г. по-рано: „Господ Когото търсите неочаквано ще дойде в храма Си.”

Но когато Исус пристига в Ерусалим сякаш всичко се обърква. Господ наистина идва в храма Си, но само за да го нарече „разбойнически вертеп,” да изгони с камшик търговците и да предскаже разрушаването му. Царят влиза на осле в Ерусалим, но вместо да донесе свобода и мир се оказва разпънат на кръст. Вместо да видят идването на Божието царство и да седнат един отдясно и един отляво на царя учениците изведнъж започват да се питат как са могли да направят такава огромна грешка тръгвайки след грешния човек. Има още

Бил Хайбълс и поуките за българският евангелизъм


81395

от Радостин Марчев

Тази седмица осъмнахме с поредния скандал около известен евангелски водач. Този път става дума за Бил Хайбълс – пастир на Willow Creek Community Church  и един от най-влиятелните християни в САЩ – който е обвинен в сексуални посегателства (подробности могат да се намерят ТУК, ТУК и ТУК, както и на много други места в мрежата). Личното ми мнение е, че за момента обвиненията не изглежда да представят достатъчно доказателства, поради което оставам силно скептичен. Какво ще последва не мога да предвидя. Със сигурност обаче самото повдигане на подобни обвинения ще оставят едно грозно петно в умовете и впечатленията на много хора – вкл. невярващи. Има още

Непознатият Били Греъм


index

от Радостин Марчев

Текстът е поместен във в. „Зорница“, март 2018

„Посланието на Йоан 3:16 присъстваше във всяка проповед, която моя баща проповядваше, понеже то показва Божията любов. То дава надежда на света.“ – каза Франклин Греъм на погребалната служба на своя баща, Уилям (Били) Франклин Греъм, който почина на 21 февруари 2018 на 99 годишна възраст. Той беше погребан до съпругата си от северната страна на библиотеката в Шарлот, северна Каролина, която носи неговото име, след поклонение на тленните му останки в Ротондата на сградата на Конгреса (Капитолия). Това се прави едва за четвърти път за частно лице и за пръв път за религиозен водач. На церемонията присъстваха 2000 гости от 50 страни, вкл. президента и вицепрезидента на САЩ.

Били Греъм е определян като един от най-влиятелните християни на 20 век и се появява над 60 пъти сред най-влиятелните мъже и жени в списъка на Галъп – повече от всеки друг.

Повечето християни познават Греъм като най-големият евангелизатор на 20 век. През своя живот той провежда над 400 похода, проповядвайки на 210 милиона души в 185 страни по целия свят, а по данни от 2008 слушателите му, вкл. чрез средствата за масова информация, надхвърлят 2.2 милиарда. Според неговата организация, 3.2 милиона души са заявили решение да следват Христос в следствие на неговия призив.

Той обаче е много повече от това. Ето някои неща за него, които не са толкова известни: Има още

Отворено писмо до Евангелски вестник


Уважаемо издание,

Пиша Ви във връзка с Вашата статия „Пътят на Стивън Хоукин от атеист до вярата в Бога” публикувана вчера (14.3.2018). Казано направо, проблемът с нея е, че тя не съдържа почти нито една вярна дума. Има още

Доколко е практично учението за първородния грях?


Резултат с изображение за lalaloopsy

от Радостин Марчев

Миналата седмица голямата ми дъщеря получи подарък. Преди седмици тя си беше избрала няколко малки кукли lalaloopsy, които нетърпеливо чакаше да пристигнат от китайския Aliexpress. Когато пощальонът се обади, че имаме пратка прекара целия ден в нетърпеливо очакване. Сега играчките най-после бяха в ръцете й.

Разбира се, предварителната уговорка беше, че поръчваме куклите не само за нея, но и за по-малката й сестра. Когато пристигнаха обаче това се оказва твърде много за нея. Да сподели с друг човек нещо, което толкова силно искаше и толкова дълго беше чакала й дойде в повече. Тя искаше всичко за себе си. Единствено. Около пет минути след като започна разопаковането виковете от детската стая достигнаха височини, на които би завидял и оперен певец вложил всичките си сили, за да вземе най-високите тонове на трудно соло. Не помогнаха никакви обяснения и предупреждения за наказание. След около час обаче всичко беше спокойно. Разгледала новите си придобивки дъщеря ми се заигра с таблет, но не и преди да обясни на сестра си, че „лалалупситата” в момента спят – поставени в малка детска къщичка и грижливо зависи с мини-одеалца (всичко това гениално пригодено от друг комплект) – и не трябва да бъдат безпокоени (разбирай пипани). Хитро, нали? Има още

Мъжете и жените са различни. Какво означава това?


index

от Радостин Марчев

В дискусиите за ролята на половете в обществото, семейството и църквата често се подчертава, че мъжете и жените са създадени различни. По-нататък от това твърдение се преминава към извода, че понеже са различни то те трябва и да правят различни неща. Крайният извод обикновено е, че макар да са еднакво ценни и нито един пол да не е над другия Бог е създал мъжете да водят, а жените да вършат други неща. По този начин определено богословско разбиране за функцията на мъжете и жените се рационализира чрез идеята за тяхното различие.

Първата част на това твърдение е вярна. Мъжете и жените наистина са създадени различни – макар че в какво точно се състои тяхната различност дори учените посветили живота си на изследвания в тази област не се наемат да отговорят изчерпателно.

Оттук нататък обаче логиката се къса. Има още

За мартениците, компромисите и ранното християнско изкуство


от Радостин Марчев

На 1 Март, когато голяма част от християните започват традиционната борба срещу мартениците, аз довършвам книгата на Робин Маргарет Дженсън Understanding early Christian art. Впечатленията ми са смесени, но едно от нещата, за които авторът ме накара сериозно да се замисля е начинът, по който ранните християни са реагирали на езическите образи от заобикалящия ги свят. От една страна, те са били готови да дадат живота си, но не и да се поклонят на образа на императора, принасяйки му жертва като на Бог. От друга страна обаче, те изглежда са се чувствали много по-малко заплашени, отколкото някои съвременни християни, да използват образи и идеи, които бихме могли да определим като езически. Темата е огромна, затова съвсем накратко ще се спра само на четири интересни аспекта, които в никакъв случай не я изчерпват. Има още

Реформираното водачество и светският бацил


index

от Радостин Марчев

Лекция на Младежки библейски уикенд – Варна 23–25.2.2018

I. Историческо въведение

Моята тема е озаглавена „Реформираното водачество и светският бацил“, но понеже ще говоря първи искам съвсем накратко да ви припомня историческите събития, свързани с книгата Неемия.

След времето на съдиите народът на Израел пожелал да има цар. Пророк Самиул по заповед на Бога помазва първия цар – Саул. При втория и третия  Давид и Соломон  Израел достига връхната точка на своята сила като държава, но веднага след това се разцепва на 2 части, които никога повече не се обединяват.

През 722 г. пр.Хр. Северното царство, Израел, е завладяно от Асирийската империя и престава да съществува. Част от жителите са преселени в други области, а на тяхно място са настанени чужденци. Това е началото на самаряните, за които четем в Новия Завет.    Има още

Кои са евангелските християни


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“,  Февруари 2018

images

Думата евангелски произлиза от гръцката дума euangelion, която означава „благовестие“ или „добра вест“. В основния смисъл на термина „евангелски“ е някой, който приема благата вест на евангелието, че Исус Христос е Спасител и Господ. В рамките на Христовата църква обаче съществува едно движение, което е избрало да се идентифицира с това име така както други са избрали да се наричат православни, католици, лютерани или англикани. Милиони вярващи по целия свят, включително в България, се наричат с това име. Какво обаче се крие зад него? Има още

Християнска мъжественост или мачо карикатура


от Радостин Марчев

classic_macho_man_lime

Един страничен продукт от спора покрай Истанбулската конвенция беше поредното поставяне на въпроса за половете и същността и ролите на мъжа и жената. През последните няколко дена се натъкнах на няколко статии, които говорят за вредата на феминизма върху семейството, за лошите последици от приравняването на жената с мъжа, за патриархалните ценности и даже за насилието сред хомосексуалните двойки. Почти нищо от това не е ново.

Много мои приятели християни отбелязват как в следствие на светското влияние разбирането за жената и нейната роля в обществото, семейството и църквата се оказва изкривено. Аз съм съгласен с тях – макар че ние често откриваме това изкривяване на различни места (виж например ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК). Но докато преглеждах статиите, които някои от тези мои християнски приятели споделяха не ми даваше мира усещането, че вероятно представата за мъжете е изкривена не по-малко – включително и в чисто християнски контекст. Има още

Кръстът преди Константин


от Радостин Марчев

index

Новозаветният учен от Бейлър, Брус Лонгенекер, е написал много интересна книга за кръста като християнски символ. Добре известно е, че в Римската империя кръстът е внушавал ужас като инструмент за най-позорна и болезнена смърт. Толкова голямо било отвращението към него, че думата дори придобила нецензурно значение и се използвала като проклятие (виж Мартин Хенгел, Разпятието). Поради тази причина мнозина учени смятат, че кръстът се утвърждава като християнски символ едва след времето на император Константин – до голяма степен паралелно с утвърждаването на самата християнска вяра като доминираща за империята.

Противно на това, Лонгенекер твърди, че историята на кръста като християнски символ може да се проследи много по-назад във времето – може би не като основен символ на новата вяра, но със сигурност като познат и утвърден символ. От примерите, които той посочва става ясно, че дори самата форма на кръста се среща в няколко разновидности. Има още

Какво се случи с есхатологията


от Радостин Марчев

index

Думата „есхатология“ в християнското богословие най-общо означава последните неща/събития, т.е. какво ще се случи в края на историята. Съвсем разбираемо за вярващите в Библията християни темата винаги е била изключително интересна, а спекулациите понякога са надминавали научната фантастика (да не кажа фентъзи). Поредицата „Оставените“ у нас се радва на добра популярност в християнските среди, а аз си спомням как преди доста години присъствах на масови прожекции на филма „Крадец в нощта“. Има още

Как докато гонехме конвенцията влакът май е потеглил


от Радостин Марчев

auto_grate021430634811

Едно от нещата, които намирам за странно в разгорялата се дискусия за т. нар. Истанбулска конвенция и вероятните последици от нейното ратифициране е недостатъчната информация и анализ на съществуващото у нас законодателство. Казвам странно понеже това може да има твърде важно отношение към темата – или по-точно към няколко различни теми. Ето защо, макар и пълен лаик в областта на правото, ще се опитам да нахвърлям няколко бележки за това, което открих след няколкодневно ровене. Съвсем възможно е да бъркам сериозно  на някои места, въпреки че основните контури на това, което казвам да ми се струват доста ясни. Но в края на краищата дори погрешно изложение може да донесе полза една дискусия – най-малкото чрез посочването на грешките. Има още

Пост-истанбулски синдром


от Радостин Марчев

auto_grate021430634811

Рядко съм виждал подобно единодушие между православни, католици, протестантски, че и мюсюлмани както по отношение на Истанбулската конвенция. Рядко съм виждал и такава медийна активност от страна на българските християни изобщо. Но докато въпросът за ратификацията на документа все още е на дневен ред искам да напомня нещо, което мисля, че нямаме право да забравяме. Има още

Две лепти за Истанбулската конвенция



auto_grate021430634811от Радостин Марчев

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант. И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот. (Марк 12:41-44).

След всичко, което се изприказва във връзка с Истанбулската конвенция аз действително се чувствам като героинята от притчата на Исус. Не, това не е скрит намек за мъж, който влиза в gender роля, която обичайно е характерна за жена. Просто открих, че съм подобаващо невеж (т.е. беден) по някои от свързаните с нея въпроси, а изводите ми често ме оставят самотен (т.е. като вдовица). В крайна сметка все още не съм готов да заема окончателно и твърдо мнение има ли опасност някои текстове от документа да бъдат изтълкувани превратно и насочени в посока, очевидно различна от целите на документа. Всичко, което ми става е да пусна своите скромни две лепти, които честно казано вече не мога да задържа в себе си. Ето ги и тях. Има още

Градски легенди


index1

И тази година за пореден път за съжаление статията ми „На кого пречи Рождество“ от 2013 г. събра доста посещения. Казвам за съжаление, понеже това показва, че въпросът, който тя разглежда продължава да е актуален. Рождество е време, в което би трябвало да се радваме и да живеем като християни, а не да се караме за глупости.

Въпреки това, тъй като продължаваме да чуваме упорито повтаряни твърдения, че Рождество е всъщност „покръстен“ езически празник се налага да кажа, че това са поредните градски легенди. В повечето случаи те се разпространяват от хора, които просто не са си свършили както трябва домашната работа по история. По-долу прилагам кратка справка по въпроса.

Съществуват два езически фестивала, които обикновено се свързват с избора на датата на Рождество. Доказателства за това обаче на практика няма. Първият е Сатурналиите, римски празник, посветен на бог Сатурн. По древност той предшества Рождество, но не е толкова лесно да се свърже с него. Причината е, че Сатурналиите са се празнували в периода 17–23 декември т.е. приключвали са 2 дена преди християнския празник. Да кажеш на хората да постят когато са свикнали да празнуват или да празнуват когато ги мори махмурлук, не е най-умното нещо, което човек може да измисли.

Вторият езически празник, който се посочва е Sol Invictus, „Празникът на непобедимото слънце“. Той действително се е празнувал на 25 декември, когато се чества и Рождество. Проблемът тук е, че този празник е бил въведен от император Аврелий през 274 сл.Хр. докато ние разполагаме със сведения, че християните са предлагали за дата на Рождество 25 декември около 200 г. сл.Хр.

– За повече подробности можете да се обърнете към статията на Люк Харингтън No, Christmas Isn’t Secretly Pagan: A Very Merry D-List Saints Christmas Special (For the Whole Family)

– Повече за дебатите между самите християни относно решението за всеобща дата на Рождество можете да намерите в статията How December 25 Became Christmas или от статията на Уилям Тиге Calculating Christmas.

Докъде стига глупостта ни -20


Вероятно това е последният епизод от дългата и често не особено приятна сага с християни.ком. Последният, понеже сайта прекратява своето съществуване.

Затварят и свързаните с него сайтове „бг семейство,“ „църква.ком“ и „български християнски форуми.“

Без име

Обяснението е, че няма възможност да покриват разходите.

1

Въпреки твърденията на един от администраторите, че това е „най-големият евангелизационен сайт в Европа“ и постоянното парадиране с това колко хора са се покаяли от него и колко изцеления са се случили след техни призиви за молитва порталите от самото начало бяха създадени като средство за финансово облагодетелстване на техният собственик. Това беше опит да се намери свободна пазарна ниша, която използва познат християнски жаргон изцяло като търговски похват. Публикуваните материали бяха основно „жълти,“ препечатани от други издания без всякакъв интерес да се провери тяхната достоверност (подробности в предишните статии от поредицата). Освен приходите от реклами всяка статия завършваше с призив за финансова подкрепа (комбинирано с неуспешен опит да се продаде сайта curkva.com).

В крайна сметка се оказа, че печалбата не е достатъчна. Порталите затварят. Това обаче е малка утеха на фона на факта, че те все пак се задържаха във виртуалното пространство в продължение на години – факт, който говори много за нивото на значителна част от българските християни.

Оставам с горчив вкус от грозните реплики, които се наложи да разменя, но и с надеждата, че да биеш тревога не е съвсем безполезно.

Оставам(е) също и с възможността все още да се наслаждаваме на бисера Радостин Марчев – християнин, богослов или клюкар. Макар че сайта, на който беше поместен вече да не работи неговият собственик Венци Тоневски го е качил на личния си блог.

Серия амвонна – 11


ВЪОБРАЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Едно от важните неща, свързани с проповядването, за което рядко се говори е въображението. Неговото използване може неимоверно да увеличи въздействието на посланието и обратно, липсата му, лесно прави проповедта суха и трудносмилаема. Последното наблюдение съвсем не се отнася единствено до задържането на интереса на аудиторията при представянето ѝ. Ако проповедникът успее чрез своето въображение да разпали въображението на слушателите си, има голяма вероятност неговото послание да ги „преследва“ след като те напуснат църковната сграда. Има още

Най-опасното бебе


НАЙ ОПАСНОТО БЕБЕ[1]

проповед за Втори адвент в ЕБЦ-Аксаково

10.12.2107

от Радостин Марчев

images

Рождество е времето когато си говорим за раждането на Исус. Това е един сантиментален празник. Имаме идилична картина – мека ясла, в която гледат крава и магаренце, малкият Исус и неговите родители, учудените овчари и мъдреците дошли отдалеч, за да донесат подаръци.

Всички знаем, че бебетата са смешни и сладки. Когато се роди бебе се радват всички, не само родителите. Бабите доволно щипкат бузки, а другите деца учудено гледат какво ли е това ново нещо. Спомням си, че когато се роди малката ми дъщеря кака й я помисли за кукла за игра.

Но библейската история за раждането на Исус е много по-дълбока и многопластова. Има още

Принципът Sola Scriptura и църковната приемственост


доклад изнесен на конференцията „500 години протестантска Реформация:
богословски, исторически и социални перспективи“

Софийски Университет

13-14.11.2017

от Радостин Марчев

I. Въведение: Често може да се чуе, че в своя протест срещу Римокатолическата църква Реформацията издига принципа Sola Scriptura (единствено Писанието) – т.е. Библията като единствен източник за вярата и практиката на християните. Твърди се, че по този начин тя въвежда две изключително негативни тенденции – от една страна скъсва с християнската традиция и на практика изгражда християнството наново, а от друга отваря пътя за краен индивидуализъм в сферата на вярата – всеки чете и разбира Библията по свой собствен начин без да съществува обективен критерий той да бъде коригиран[1].

Тезата на този доклад е, че за поне 3 от 4-те течения в Реформацията – лутеранското, реформираното и англиканското[2] – това не е вярно и то поне в три направления. Поради ограниченото време аз ще ги щрихирам съвсем накратко привеждайки примери от различни течения в Реформацията. Има още

Предизвикателството на Реформацията


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври, 2017)

22491482_983649741777158_5531577703168682789_n

На 31 Октомври 1517 г. августинският монах Мартин Лутер закача на вратите на Витенбергската църква своите 95 тезиса и, без да съзнава това, поставя началото на движение, което историята ще запомни като протестантската Реформация. Този месец ние честваме нейната 500 годишнина.

Всеки юбилей може да бъде разглеждан, описан и анализиран по множество различни начини и от различни ъгли – от безкритичното идеализиране до свеждането му до нивото на чисто исторически и културен артефакт. Но за християните, които носят името на Реформацията тя трябва, освен всичко останало, да бъде и едно постоянно предизвикателство.

Първо, Реформацията трябва да бъде предизвикателство постоянно да се връщаме към основните истини, на които тя е наблягала. Християните трябва да се държат за Писанието като върховен авторитет за своята вяра и практика черпейки от него мъдрост и водителство как да живеят в един често объркващ свят (Sola Scriptura). Ние никога не можем и не трябва да си позволяваме да забравим, обезличим или маргинализираме неговото основно послание – че сме спасени по благодат (Sola gratia), чрез вяра (Sola fide) от Исус Христос, Който умря и възкръсна за нас (Solus Christus) и постоянно да отдаваме благодарност и слава на Бога за това (Soli Deo Gloria). Това трябва да бъде основното послание на всяка църква, която свързва себе си с наследството на Реформацията.

Второ, ние сме предизвиквани да виждаме Реформацията не като нещо приключило в миналото, а като процес продължаващ и в настоящето и тясно касаещ нашите собствени общности и животи. Много от проблемите, опасностите и нередностите – както богословски така и чисто практически – срещу които са се борели Лутер, Калвин и останалите реформатори продължават да са с нас. Те изискват нашият отговор, нашето действие, понякога дори наша собствена реформа(ция). Както добре се изразява датчанинът К. Е. Скидсгаард: “Всичко, което е проблематично за Църквата произлиза от тази двойственост: това е божията Църква, където работи и действа възкръсналият Господ и това е човешката църква, която постоянно трябва да бъде освобождавана от отстъплението и суеверието, от своята себеправедност и упорство. Отново и отново Църквата е изкушавана да стане една твърде религиозна и ревностна институция за пропагандиране на праведност, в която свободата на благовестието е заменено за робството на закона под една или друга форма. Църква, която става край за самата себе си и постановява своя собствен закон или охладнява чрез външни формалности е в опасност да стане отстъпила църква. Поради тази причина Бог постоянно повдига вражда срещу Църквата заради Църквата. Така Църквата трябва да бъде реформирана и винаги реформираща се (Ecclesia simper reformanda est).”

Трето, ние трябва да се учим от духа, а не просто от буквата на Реформацията. От една страна това означава да позволим Писанието да бъде съдия стоящ над нашите собствени практики и традиции – дори над тези на самите реформатори. Това, което „те“ (които и да са тези „те“) са казвали или правили не може да бъде достатъчно и окончателно основание просто да го копираме безкритично или третираме като недосегаемо. И макар да са били искрено убедени, че това, което вярват и правят е правилно реформаторите вероятно биха били ужасени ако разберат, че са третирани от своите наследници като непогрешими.

От друга страна съвременните християни неминуемо ще се изправят пред ситуации и проблеми, които нямат аналог от времето на Реформацията (или от кое да е друго време). В тези случаи ние отново ще трябва да вземаме решения водени от нейния дух, а не от буквата. Отново и отново ще трябва да си задаваме въпросите дали това, което правим е вярно на Писанията, отразява централното евангелско послание, прославя Бога, показва любов и съдържа практическа мъдрост – понякога без да сме съвсем сигурни за верния отговор, а понякога страхувайки се, че ни липсва силата да постъпим така както знаем, че е редно. Отново и отново ще трябва да правим избор дали да поставим верността пред прагматизма и успеха. Тези избори – като лични така и за целите ни общности – в края на краищата ще са нашите лични изпити, които ще покажат дали ние сме останали верни на Реформацията, с чието име се наричаме и която днес честваме.

Реформацията е много неща, но тя със сигурност е едно предизвикателство за тези, които се наричат с нейното име. Всъщност това е нещо естествено и е единственият начин тя да престане да бъде просто едно отминало историческо събитие и да се превърне в наша реформация. Тя е ценно наследство, но и голяма отговорност, благословение, но и изпит, който трябва да бъде положен в реалния живот на нашето съвремие в началото на 21 век.

Честита Реформация!

В търсене на консенсус


В ТЪРСЕНЕ НА КОНСЕНСУС

Гаспаро Контарини и богословските преговори в Регенсбург, 1541

от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. Септември 2017

1535 GASPARUS CONTARENUS - CONTARINI GASPARO

Гаспаро Контарини е роден през 1483 г в знатно венецианско семейство и получава добро образование в университета в Падуа. След това започва кариера като дипломат и през 1521 г. е представител на Венеция на Събора във Вормс, който разглежда учението на М. Лутер. По този начин той има пряка възможност да се запознае с лутеранското учение и през 1530 г. дори пише книга за него. Неговото отношение може да се определи като симпатизиращо несъгласие. Макар да се придържа към традиционното учение на Тома Аквински, самият Контарини през 1511 г. преживява религиозна опитност, която го убеждава в невъзможността да се оправдае чрез човешки усилия и в абсолютната необходимост от Божията благодат. Има още

Предизвикателствата на любовта


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

24.09.2017

Едно от нещата, които ние постоянно правим е да оценяваме. Ниe не мислим за това, дори не го осъзнаваме, това е начин, по който сме свикнали да живеем. Оценяваме вещите – дали са полезни, колко са качествени, вършат ли ни работа – оценяваме колите, апартаментите, кафе машините, телефони.

Но ние не оценяваме само вещите – ние оценяваме и хората – дали са красиви, дали са умни, какви способности имат, какъв е характерът им.

Сигурен съм, че днес, когато влязохме в църква ние оценяваме как изглеждат хората, които виждаме. И ние не само оценяваме – ние знаем, че и ние ще бъдем оценявани за това стоим толкова дълго пред огледалото, боядисваме си косата, мерим как ни стоят дрехите и се опитваме да съчетаем цветовете, които обличаме.

Да оценяваме за нас е почти толкова естествено колкото и да дишаме.

Но не е трудно да видим, че това може и да е естествено, но не винаги  е безобидно. Нека да ви дам няколко примера:

Работодателите оценяват работника според това колко пари им носи. Ако не носи достатъчно пари той може да загуби работата си.

Хората, които оценяваме като забавни и като добра компания са търсени. Но има хора, които са стеснителни и не са толкова забавни и общителни и те лесно могат да се окажат пренебрегнати, да не бъдат канени задно с другите и да се чувстват самотни и пренебрегнати.

Красивите хора обикновено имат повече ухажори от тези, които приемаме, че са с недостатъци.

Ние всички знаем колко хубаво е да те оценят – да вземеш изпит, да получиш желана работа, да ти направят комплимент, да ти повишат заплатата или да ти кажат, че изглеждаш чудесно. Това ни кара да чувстваме, че сме обичани, приемани, ценени и че имаме стойност. Това е важно за нас.

Но не всеки получава висока оценка. Всъщност да оценяваш и да си оценяван означава цял живот да участваш в едно постоянно състезание. И във всяко състезание победителите са малко, а загубилите много. Статистиката е много ясна тя ни казва, че 85% от всички хора в някаква степен страдат от ниско самочувствие.

Аз съм сигурен, че вие знаете за какво говоря. Аз съм бил нараняван от оценката на други хора и предполагам, че и на вас ви се е случвало.

Така че тази сутрин искам да попитам: Какво става ако човек няма тези качества – ако не сме чак толкова „умни и красиви” както напоследък е модерно да се казва? Какво става ако нямаме чак толкова хубава работа и успех, с който да се похвалим? Какво става ако нямаме достатъчно връзки? Какво става ако ни е сполетяла трагедия, която ни потиска тегли надолу? Какво става ако здравето ни се е влошило? Какво става ако просто не сме чак толкова забавни и популярни? Каква е стойността ни тогава?

И  един друг въпрос: Как Бог ни вижда? Какви са Неговите критерии? Как гледа Той на успешните? Как гледа на неуспешните? Как Бог оценява хората? Има още

Бележки върху спасението – 16


НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА

salvation-main

от Радостин Марчев

Спорът за корелацията между вярата и делата при спасението винаги е бил горещ картоф за християните. Без всякакви претенции да го разреша ми се иска да обърна внимание на няколко допълнителни неща, които да прехвърлят въпроса на една по-практическа плоскост. Има още

Бележки върху спасението – 15


ПРОБЛЕМЪТ С ИНДИВИДУАЛИЗИРАНОТО БЛАГОВЕСТИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Едно от нещата, които често можем да чуем в евангелските среди е благовестието, описано по горе-долу следния начин: Бог те обича и е умрял за твоя грях на кръста. Ако го приемеш с вяра ти получаваш прошка и сигурност за вечно спасение в небето.

Макар да не е невярно, подобно виждане за благата вест е силно изкривено и орязано. Основният проблем в него е (често неосъзнатият) индивидуализъм, с който то е пропито – спасението касае отделни личности и може да бъде свързано единствено с всяка една от тях поотделно, индивидуално и индивидуалистично.

Макар да е вярно, че спасението, което Христос изработи и предлага е спасение за отделните личности, Новият Завет по никакъв начин не спира дотук. По-долу предлагам три области, в които неговото учение надминава чисто индивидуалистичния поглед, с който повечето от нас сме свикнали. Има още

Още веднъж за Lidl и християнските ценности в общественото пространство


index

от Радостин Марчев

Преди няколко седмици написах няколко реда за християнските ценности в общественото пространство. Коментирайки казаното един мой приятел съвсем справедливо посочи, че  понеже не давам конкретни примери не е съвсем ясно какво искам да кажа. Тогава съвсем съзнателно се въздържах да приведа такива поради негативните реакции, които смятах, че ще предизвикат примерите, които ми идваха наум

Днес обаче случката с премахнатите кръстове от продуктите на Lidl чудесно онагледяват това, което написах тогава: Има още

Бохемската реформация


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Август 2017

Jensky_kodex_selma_z_apokalypsy_a_prelati

Едно от най-интересните религиозни движения, явяващи се предшественици на протестантската Реформация, била Бохемската реформация. Тя представлявала практическо отделяне на християните на територията на кралство Бохемия (днешна Чехия) от Римокатолическата църква, което продължило цели 200 години – от XIV до XVI век.

Бохемската реформация започнала около средата на XIV век в Прага: по това време един от най-големите градове в Европа, резиденция на императора на Свещената римска империя и след Авиньон, Рим и Париж градът с най-голяма концентрация на духовници. През XIV век Библията била преведена на чешки език, което дало тласък на реформаторски идеи.  Богослови и интелектуалци от престижния университет в Прага (основан 1348 г.) като Хенри от Битерфийлд и Матю от Краков и проповедници като Конрад Валдхаузер започват да настояват за реформи в  живота на свещениците, по-доброто им образование и борба със симонията и ниския морал. Най-видният представител на Бохемската реформация – Ян Хус – бил екзекутиран на събора в Констанс през 1415 г. Има още