Исус в черно и бяло


от Радостин Марчев

През последните няколко дена медиите и социалните мрежи бяха пълни с коментари относно изказването на Джъстин Уелби, архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква, че “църквата трябва да преосмисли изобразяването на Исус като бял”. Разбира се, Уелби не иска да каже, че Исус е бил чернокож и отсега нататък ние трябва да го изобразяваме като такъв или че понеже белите са потискали черните толкова дълго време подобна стъпка е някакъв вид справедлива компенсация. Струва си обаче да се запитаме малко по-сериозно защо подобни изказвания генерират такъв отзвук – включително сред християните както и какво трябва да мислят те за начина, по който е изобразяван Този, в Когото вярват. Умишлено оставям настрана спорът позволено ли е изобщо да се изобразява Исус – той е важен, но в случая просто не е моята тема. Има още

Сила и слабост


от Радостин Марчев

проповядвана в Баптистка църква, Аксаково

28.06.2020

Едно от трудните неща в християнския живот е да се откажем от своето (въображаемо) чувство за независимост и да се доверим на Бога, че Той знае какво прави дори когато самите  ние не разбираме. Тази борба се проявява на най-различни неща, но често е особено в нашите молитви.

Ние всички знаем, че понякога Бог не ни отговаря така както искаме или мислим, че трябва да отговори. И тогава ние се чудим защо. Има още

За Ейми Бърд, новата й книга и още някои неща


Aimee Byrd (@aimeebyrdhwt) | Twitter

от Радостин Марчев

Ейми Бърд определено е проницателен богослов. Тя беше един от първите гласове в реформирания, комплементарен лагер, които се осмелиха ясно да говорят за неортодоксалността на учението за йерархия в Троицата застъпвано от Уейн Грудъм, Брус Уеър, и др. (за подробности виж Възход и падение за коплементарното учение за Троицата особено част 2.). В крайна сметка до голяма степен именно включването на тази група в битката доведе до повесеместно отстъпление на учението в евангелските среди и до отричането му дори от CBMW, а Оуен Стречъм беше принуден да подаде оставка като ръководител на организацията. Има още

Изненадите на практическото богословие


Amazon.com: Ethnography as Christian Theology and Ethics ...

от Радостин Марчев

И двете ми магистратури са в областта на практическото богословие. Едва през последната година обаче ми се наложи да работя не върху отделни предмети (напр. поклонение, служение, работа с младежи), а върху теоретичните основи на практическото богословие и различни качествени изследвания (qualitative research – повече за това съм писал ТУК). В някои отношения (освен че показа колко невеж съм в нещо, което съм учил с години) това си беше цяло откритие – и дори повече от едно. Има още

Християните и културата


от Радостин Марчев

Introducing Cultural Anthropology: A Christian Perspective ...В своята книга Introducing cultural anthropology: a Christian perspective (Baker Academic, 2019) Брайън Хоуел и Джанел Перис правят няколко много интересни бележки за същноста на културата.

Определението, което дават за култура е следното: „културата е една идея създадена, за да опише реалността, която хората преживяват: поведението, ценностите, практиките, технологиите и приеманията, които отличават една група от друга. Културата не е просто фиксирана традиция, която хората пасивно приемат: тя е активно създавана, преговаряна и оценявана от хората и се променя в отговор на по-широкия контекст на обществото”.

Това е доста универсално определение, но оттук нататък нещата стават по-противоречиви. Има още

Отвъд „Пандемията”: един християнски отговор на конспирациите


How to spot a conspiracy theory - BBC Ideas

от Дейвид Булър и Джим Стамп

Ако вашите социални медии са като моите то те са пълни с конспиративни теории за коронавируса и отговорът на нашето правителство. Виждаме мнозина приятели християни, които мислят за тях – ако не им вярват то поне ги слушат. Защо конспирациите са толкова привлекателни именно сега? Има още

Мисията на църквата – 2


1

от Радостин Марчев

През последните няколко десетилетия сме свидетели на много сериозно преосмисляне на мисията на църквата. Всъщност няма да е пресилено ако кажем, че живеем във време на променяща се парадигма. Една част от тази промяна ние определихме като преход към едно по-нюансирано, широко и холистично разбиране. Тя съдържа обаче и друга, не по-малко значима страна.

Дълго време началото на християнската мисия е била свързана (гласно или негласно) с църквата. Църквата проповядва спасение на грешниците (консервативни) или носи технологичен прогрес, освобождение и просперитет на изостаналите народи (либерали). В момента обаче подобно приемане се оказва под тежък обстрел и то в поне три направления. Има още

Богословска престрелка


1

През великденската седмица започна много интересна богословска престрелка между Грег Джилбърт говорещ от името на Together for the gospel (T4G) подкрепен от The Gospel Coalition (TGC) и Скот МакНайт и Матю Бeйтс от друга.

В една своя лекция публикувана 9marks Грег взе на мушка двамата автори заради някои техни твърдения изразени в книгите им The King Jesus Gospel: The Original Good News Revisited на Скот и Salvation by Allegiance Alone: Rethinking Faith, Works, and the Gospel of Jesus the King и  Gospel Allegiance: What Faith in Jesus Misses for Salvation in Christ на Бейтс. (Не зная защо е пропусната и Transformation: The Heart of Paul’s Gospel на Дейвид де Силва)

Тази седмица идва отговорът в две части, в който двамата автори твърдят, че техните виждания са представени, меко казано, неточно.

Good News? Are T4G/TGC Leaders Starting To Change Their Gospel?

King Jesus Gospel: Mere Kingship? No

Спорът е ни повече ни по-малко от това какво е евангелието. За владеещите английски вероятно ще бъде интересен, макар че за да се следи пълноценно изисква определена богословска грамотност.

Автсралийският богослов Майкъл Бърд е написал хубава и ясна статия по въпроса, която също си заслужава да се прочете (Обикновено всичко от него си заслужава)

До християните разпространяващи корона конспирации: наивността не е духовен дар


1

от Ед Стетцър

Настоящата световна пандемия ражда богата реколта от конспиративни теории. За съжаление християните изглежда им се поддават в непропорционално по-голяма степен от останалите хора.  Както писах преди време когато християните споделят лъжи те трябва да се покаят за това. Споделянето на фалшиви новини ни прави да изглеждаме глупави и накърнява свидетелството ни. Видяхме това на последните избори когато няколко фабрики за тролове се бяха съсредоточили върху консервативните, евангелски християни. Сега това се случва отново. Има още

Велика събота: равносметка


от Радостин Марчев

Велика събота е времето между две големи събития – смъртта и възкресението на Христос.

Учениците през 1 век били напълно объркани и съкрушени – Този, Когото смятали за Месия е убит и те не знаят как да продължат живота си оттук нататък.

За нас това не е така понеже ние знаем продължението на историята, знаем какво следва. Богослужението в Православната църква много красиво описва великата събота по следния начин:

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.

Странно време – разпети петък е минал, възкресение все още не е дошло – съботата сякаш виси в нищото. Но, знаете ли, докато си мислех за това ми дойде наум, че велика събота е един от най-добрите моменти за равносметка защото в определен смисъл тя много прилича на нашия християнски живот. Той е хванат между момента на нашето повярване когато греховете ни са простени и второто идване на Христос когато ще се случи и нашето възкресение и прославяне. Но сега, между тези две събития ние живеем обикновен, незабележим живот – ние живеем нашата събота между кръста и възкресението. Има още

Тайната вечеря, в която (не) можем да участваме


How Often Should the Lord's Supper/Communion Be Observed?

от Радостин Марчев

 

Да проповядваш на велики четвъртък в условия на карантина, когато хората не могат да дойдат на църква, е едно от най-неудачните неща, които може да ти се случат. Велики четвъртък според евангелския разказ е денят на тайната вечеря.

Марк 14:22-24 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

Всяка година на този ден християните се събират заедно и заедно разчупват хляба и пият от виното така както преди 2000 години е направил Исус със Своите ученици. Тази година ние не можем. Ние стоим пред компютри, таблети и телефони и се опитваме да се приближим поне малко към това, което искаме, но не можем да направим заедно. Но не е същото и ние го усещаме твърде добре. Има още

Каква е мисията на църквата?


MISSION OF THE COMPANY - Bulgarian Financial Group

от Радостин Марчев

Миналата седмица имах много интересен разговор за това каква е мисията на църквата. Ако ми бяха задали този въпрос преди няколко години щях без да се замисля да отговоря, че тя е (най-общо) да води хора от състояние на неверие до вяра и посвещение на Исус Христос. Всъщност, аз все още напълно вярвам в това. Аз продължавам да съм убеден, че Исус Христос е „пътят, истината и животът“ – единственият път към Бога, че Неговото приемане или отхвърляне определя вечната съдба на всеки човек и че Църквата е изпратена в света, за да бъде свидетел за Него.

Но с течение на времето аз започнах да виждам мисията на църквата и по-широко. Тя води началото си от Божия план за Неговото творение (т. нар Missio Dei). Той може да бъде описан просто като желание да живее в пълно общение с Него довеждайки го до колкото е възможно по-пълно участие в Своя триединен живот. Тази и цел (мисия) не произлиза от някаква необходимост в Бога, а е изцяло водена от любов. Тя също така включва цялата Троица – това е мисията на Отца в Сина и чрез Духа. Има още

За християните и епидемиите


Резултат с изображение за „coronavirus“

През първите векове на своето съществуване християните, заедно с другите жители на Римската империя преживели поне две големи епидемии.[1] Първата от тях, вероятно от едра шарка, започнала по време на източните военни кампании на император Марк Аврелий и чрез войската се разпространила из страната. Трудно  е да се каже каква е била смъртността но историкът Родни Старк предполага, че е поразила между ¼ и 1/3 от населението. Гален, най-известният лекар на своето време побягнал още при първите признаци на епидемията. Има още

За отношенията между църква и държава


Резултат с изображение за „angry crowd“

от Радостин Марчев

Отношенията между църква и държава могат да бъдат най-различни. В самото начало на своето съществуване църквата е била преследвана от държавата. След декрета на Констатнстин и последващото християнизиране на Римската империя двете често са били по някакъв начин свързани. На запад след падането на Рим църквата се явява най-мощната обединителна сила и поне за известно време нейният авторитет е по-голям от този на държавните владетели. По времето на Реформацията тези отношения не се променят особено тъй като повечето новосъздадени протестантски деноминации като лутерани, реформирани и англикани също разчитат на подкрепа от страна на държавата – с изключение на факта, че сега превеса на силите е на страната на националните държави. Изключение прави радикалната реформация, натояваща за пълно разделение между църква и държава, която е преследвана и удавена в кръв както от католици така и от протестанти. Има още

Хюстън, имаме проблем


от Радостин Марчев

1Докато четях коментарите под статията Сексуалното образование и християнския реализъм си дадох сметка за нещо, за което до този момент самият аз не се бях замислял.

В последно време постоянно чуваме, че най-доброто място децата да получават информация за тази толкова чувствителна област е семейството. Казано простичко родителите трябва да образоват децата си.

Общо взето аз съм напълно съгласен с това. Мисля, че семейството е най-доброто място децата да получат не само сексуално образование, но и възпитание и мрални ценности. Нещо повече, аз съм твърдо убеден, че това е начинът то да има най-голям ефект върху тях – въпреки, че в трудните години на пубертета родителите могат да мислят, че губят битката.

За съжаление има сериозна разлика между така трябва да бъде и така става. Това, че родителите трябва да образоват и възпитават децата не означава, че те могат да правят това или че реално го правят.

Статистиките в това отношение са показателни. Има още

Сексуалното образование и християнския реализъм


Резултат с изображение за „sex ed“

от Радостин Марчев

Четейки поредната истерия около темата за „ПУЛС” трябва да призная, че не мога да кажа дали бих одобрил или не сексуалното образование в училищата – това ще зависи най-вече от това какво точно ще се преподава. Аз не споделям опасенията на някои мои приятели, че училищната програма е разграден двор, а неправителствените организации – врагове, които мислят злото на децата, макар че напълно допускам, че материалът и/или възрастта, на която подобна материя се преподава може да не отговаря на моите предпочитания като родител.[1] От друга обаче ми се струва, че от немалка част от мненията на противниците лъха един черно-бял, полярен дуализъм, който често ми изглежда твърде лишен от реална преценка за света, в който живеем. По-долу споделят 3 от нещата, които най-напред ми идват наум. Има още

Ние срещу нас


от Радостин Марчев

1Андрю Марин, ръководител на фондацията „Марин” е направил много интересно изследване сред американската LGBT общност и нейното отношение към вярата. То е проведено през 2015 и включва над 1700 интервюирани от различни части на страната, което го превръща в едно от най-мащабните до момента. В общественото пространство се е изградила представата, че LGBT общността мрази религията и се стреми да я унищожи по всякакъв възможен начин. Такива са и представите на голяма част от консервативните вярващи от различни общности (християнство, ислям, юдаизъм и т.н.), които възприемат LGBT общността и нейните обществени прояви като заплаха – лично за тях и за обществото като цяло. Това се е превърнало в значима част от една културна война, в която всяка от двете групи смята другата за свой враг.

Резултатите от изследването на „Марвин” обаче показват някои много интересни резултати. Има още

Когато клонингите нападнат….амвона


Резултат с изображение за „Yoda fights Duku“

от Радостин Марчев

Епизод 7 на легендарния сериал „Междузвездни войни” наречен „Войните на клонираните” разказва интересна история за армия от клонинги. Техният оригинал е ловец на глави избран заради забележителните си бойни умения. Клонингите притежават тези негови качества, но волята им е генетично отслабена, така че те лесно могат да бъдат управлявани и безпрекословно изпълняват заповеди.  Звучи като идеалната армия (макар, разбира се, във филма нещата съвсем не се оказват толкова идеални.) Има още

Плагиатство и проповядване


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

от Радостин Марчев

„Проповядването прилича на рисуване. Когато видим името на художника на картината, ние приемаме, че макар множество творчески влияния да са отразени в работата му, все пак той е нанесъл всеки един щрих. Но ако той е платил на някой друг да я нарисува и след това се е подписал със собственото си име нещо в нас ни подсказва, че нещо не е наред както с художника така и с неговото изкуство.” (Крейг Ларсън, Plagiarism, Shmagiarism)

„Плагистството е вид интелектулнa имама” (Richard A. Posner, The Little Book of Plagiarism) Има още

Екологичната криза и християнското богословие


Резултат с изображение за „ecological problem“"

от Радостин Марчев

За екологични проблеми се говори отдавна, но последната година въпросът видимо ескалира в спора за климатичните промени и мерките, които трябва да се вземат (или да не се вземат) във връзка с тях. Мои приятели християни често заемат напълно противоположни позиции. Самият аз не съм нито специалист нито дори образован любител и не мога да кажа нищо свързано с чисто научната фактология. Струва ми се обаче, че чисто богословската насока на мислене би трябвало да е достатъчно ясна. Има още

Имаме ли теокрация в църквата?


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Освен чудесната игра на актьори като Робърт де Ниро и Джереми Айрънс едно от нещата, с които ще запомня филмът „Мисията“ (1986) е класическата фраза „В Църквата няма демокрация, а теокрация.“ Тя звучи чудесно и през годините съм чувал да се използва многократно – къде удачно къде не чак толкова. Една дискусия, на която присъствах през последната седмица обаче отново ме върна към нея.

Моят личен проблем с израза е, че аз никога не съм успявал напълно да разбера какво точно означава той. В чисто християнско измерение, разбира се, идеята, че Бог е върховният господар на Своята църква и тя трябва да слуша и следва на първо място Него е достатъчно ясна. Когато обаче се опитам да си обясня как това става на практика в ежедневните решения, които местната църковна общност взема яснота се изпарява. Има още

Ян Ласки и полската реформация


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ януари, 2020

Макар днес Полша да е известна като един от католическите бастиони в Европа, исторически през нея преминават важни пътища на Реформацията. Протестантските идеи проникват рано в страната, внесени от движението на хуситите от Моравия. Малко по-късно те са последвани от унитариани и анабаптисти. Лутеранството навлиза в полските области където се усеща немско влияние като Силезия, Померания, Прусия. Кьонигсберг се утвърждава като протестантски център, а евангелизацията обхваща и Литва. Реформираните (калвинистки) църкви от своя страна намират добър прием сред висшето полско съсловие. Въпреки опитите на католическата църква да препятства със сила разпространението на протестантските идеи между 1520 и 1543, в повечето случаи  държавните укази и заповедите не са прилагани стриктно, а реформаторските идеи, идващи от различни посоки, продължават да набират сила. През втората част на XVI в. 41% от енориите в кралска Прусия са лутерански, като броят им продължава да расте, и през XVI век са убедително доминиращи. Около 1570 г. в Полско-литовското кралство има около 700 протестантски общности, около 420 от които са калвинистки с много силни позиции сред управляващата класа и благородниците. През 1573 протестантите, които имат мнозинство в полския Сейм, утвърждават законово религиозна толерантност почти непозната по това време в Европа. Има още

Непорочното зачатие става католическа доктрина


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. 12, 2019

imagesНа 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.).    Има още

Политическо събитие ли е Рождество?


For the faithful, Christmas is a celebration that God is for us, God is near us, because God was one of us.  (iStock)

от Радостин Марчев

Точно преди нова година публикувах превод на статията на д-р Майкъл Бърд Истинското значение на Рождество: вярвайте в Бога, съпротивете се на империята, отпечатана в The Washington Post. Под нея се появиха няколко интересни коментари, които ме провокираха да обясня малко по-подробно връзката, която виждам между събитието чествано на християнския празник Рождество и световната политика. Нямам представа дали д-р Бърд би се съгласил с това – написаното тук е изцяло мое мнение. Има още

Рождество като предизвикателство за проповедника


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

от Радостин Марчев

Рождество Христово идва всяка година. Това означава, че пастирите трябва да проповядват за него всяка година – обикновено цяла серия проповеди (четири адвента плюс празника) и то на едни и същи хора. А това на свой ред превръща подготовката в истинско изпитание. Какво ново може да се каже след като през последните 3 години си проповядвал вече 15 проповеди за Рождество? Трябва да си напълно лишен от въображение или никога да не си опитвал, за да смяташ, че това е лесно.

От другата страна са слушателите. Те идват с желание да чуят вдъхновяваща вест, но често си отиват с усещането, че вече няколко пъти са слушали същото послание. По този начин един от най-прекрасните християнски празници се превръща в повече или по-малко клиширана баналност. И макар несъмнено да работят още няколко важни фактора аз не изключвам това да е една от причините през последните години църковното посещение на големи празници в някои църкви да не нараства. Има още

Когато Бог тръгне на война


 

1

от Радостин Марчев

проповед за  4 адвент в Евангелска баптистка църква, Аксаково

22.12.2019

Едно от нещата, които сякаш са заложени в нас е насилието. Дъщерите ми са с около две и половина години разлика и съпругата ми казва, че скоро разликата във възрастта няма да им личи и ще започнат да си играят заедно. Но ако питате мен те през половината време се налагат вместо да си играят. В училище едно от големите притеснения на родителите е агресията между учениците. През последните години в обществото ни се повдигнаха и много други въпроси – напр. за насилието над жени и деца. Ние може и да не сме съгласни за това как тези проблеми трябва да се решат, но малко хора ги отричат и казват, че няма нужда да се прави нищо. Има още

Как да четем Битие след Дарвин?


Резултат с изображение за Reading Genesis after Darwinот Радостин Марчев

Стивън Бъртън и Дейвиф Уилкинсон са написали интересна книга Reading Geneses after Darwin. Oxford University Press, 2009. Тя разглежда различни аспекти, в които появата на Дарвиновата теория е оказала влияние върху християнското богословие и по-конкретно върху прочита на началните глави на Битие. Главите на книгата първоначално са изнесени като лекции спонсорирани от Institute of Advanced Studies of Durham University. Повечето от тях са много добре и компетентно написани от хора, които наистина познават материята.

Като цяло книгата не ми даде почти нищо ново  изключение на някои детайли и подробности, които не променят общата картина. Самият аз съм писал за някои от тях (виж напр. моята статия в „Християнство и култура“ Християнски реакции на Дарвиновата теория  бр. 133, стр. 91-99). Заслужава си обаче да обърна внимание, че реалността е донякъде по-различна от тази, която обикновено си представя средностатистическия християнин в България. Има още

Възможно ли е да легализираме морала?


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Ръсел Муур, ръководителят на комисията по религия и етика на южните баптисти е пуснал кратко интересно видео на тема: „Можем ли да наложим законово морала?“ – като той има предвид по-конкретно християнският морал. (Видеото е само няколко минути, така отделете време да го изгледате). Има още

Какво е практическо богословие


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за Practical Theology and Qualitative ResearchОбичайно (и донякъде условно) богословието се разделя на (1) Библейско/систематично (2) Историческо и (3) Практическо. Цялото ми богословско обучение е било свързано с практическото богословие. Въпреки това преди да се запозная с книгите на John Swinton and Harriet Mowat. Practical Theology and qualitative research и Christian Scharen and Aana Vigen. Ethnography as Christian theology and ethics не се бях замислял достатъчно сериозно за неговите теоретични основи.

Последното изглежда достатъчно ясно – практическото богословие е свързано с приложението на богословските принципи в реалния живот. Това обаче не е съвсем точно определение и в определен смисъл дори е донякъде подвеждащо. Разбира се, практическото богословие е свързано с начина, по който богословски принципи се прилагат на практика. Има обаче няколко неща, които се нуждаят от уточнение. Има още

Раждаща и новородена


от Радостин Марчев

images

На Рождество християните празнуват идването на Христос в плът на света. И разбира се, това става чрез един определен човек – дева Мария. Християнската традиция от дълбока древност е обръщала особено внимание на нейния образ понеже именно чрез Мария и нейното доброволно съгласие да бъде част от Божия план спасението става реалност.

Ето Господната слугиня, нека ми бъде според както си казал (Лука 1:38).

Това, което често пропускаме да забележим е как същата тази традиция подчертава и още една истина – Мария не само ражда Спасителя, но и самата тя е родена (духовно) от Него. Има още