Бележки върху Откровение – 18


images

от Радостин Марчев

КОЙ МОЖЕ ДА УСТОИ
Има още

Реклами

Какво християните могат да научат от деня на влюбените?


Резултат с изображение за st. valentine's day

от Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница“ Февруари, 2019

През 2006 г. американската група Sonicflood издава своя албум Glimpse, който включва песента In the Secret. След няколко години тя се превръща в световен хит, включително и у нас. Един неин превод казва:

В тайно място,

насаме със Теб.

В тишината Ти си там. Има още

Хармонизацията като пречка при тълкуване на евангелията


Резултат с изображение за gospels

от Радостин Марчев

Учените от дълго време спорят какъв вид литература са евангелията. Макар въпросът да не е решен окончателно в настоящия момент голяма част от тях приемат, че те могат да се разглеждат като биографии. Важно е обаче веднага да допълним, че евангелията са биографии в древния, а не в съвременния смисъл на думата и както такива носят своите особености. Например, всички те предават информацията, с която разполагат твърде избирателно. Само двама от евангелистите  (Матей и Лука) описват раждането на Исус. Никой не описва детските Му години – от тях имаме една единствена история от 10 стиха в Лука 2:42-62. На практика целия период между раждането на Исус и времето на Неговото служение – около 30 години – е напълно изключен от техния разказ. За сметка на това последните 3,5 години от живота Му са описани сравнително подробно, но отново неравномерно като непропорционално голяма тежест е поставена на последната седмица.[1] Тази изобретателност е ясно засвидетелствувана и от самите евангелисти (виж напр. Йоан 21:25) и контрастира със стремежа за изчерпателност и покриване на целия живот в съвременните биографии. Има още

Теорията на речевия акт и библейската херменевтика


Резултат с изображение за linguistics

от Радостин Марчев

Традиционно много християни са виждали Библията най-вече като средство, чрез което се предава информция (от Бога към хората). Така Писанието ни информира в какво да вярваме и как да живеем, а нашата задача е да я изследваме, да извлечем тези идеи и (понякога) да ги представим в някаква систематизирана форма – напр. в богословски трудове, изповеди и т.н. Очевидно при една подобна трактовка някои литературни библейски жанрове са „ощетени” тъй като характерните им особености правят някои по-удачни за предаване на информация и пропозиционен израз от други (напр. посланията от поезията). Има още

Не знаете да се молите


НЕ ЗНАЕТЕ ДА СЕ МОЛИТЕ

от Радостин Марчев

Резултат с изображение за The Dangers of Christian Practice: On Wayward Gifts, Characteristic Damage, and Sin

Последната седмица чета книгата на Lauren F. Winner The Dangers of Christian Practice: On Wayward Gifts, Characteristic Damage, and Sin – учена, интелигентна и по особен начин практична, макар и донякъде суховата. Авторът показва как (иронично) някои от благодатните християнски средства (молитва, евхаристия, кръщение) предназначени да приближават вярващия до Бога могат понякога да постигнат точно обратния ефект. Това не би трябвало да бъде изненада – всяко нещо в този свят може да бъде изкривено и деформирано – но да си призная, ме хвана неподготвен. Особено главата посветена на молитвата  беше истинско откровение. Има още

Боже мой, защо си ме оставил?


salvation-main

от Радостин Марчев[1]

Значението на вика на Исус на кръста поставя много интересен въпрос пред християнското богословие. Как трябва да разбираме думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил“ (Матей 27:46; Марк 15:34)? Нито една от версиите не ни дава обяснение за неговият смисъл и ние сме оставени сами да намерим такова.

Понякога се твърди, че на кръста Бог отхвърля и изоставя Исус понеже Той е понесъл греха на целия свят върху Себе Си. В този момент Бог го вижда като грешник (или дори като грях – виж 2 Кор. 5:21), който е станал проклет (Гал. 3:13), отвръща се от Него и излива гнева Си върху него. Така страданията на Исус не са само физически – те са преди всичко духовни, причинени от разрушеното общение с Неговия Отец. Оттук и Неговият вик в последният Му час: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“. Това е вик на отчаяние, на прекъснато общение, на вражда между Бога и Бога и на практика на една разрушена Троица. Това може да чуе както от разпалени проповедници така и от сериозни богослови (напр. Юрген Молтмън) Има още

Гневът на Бога

Видео


salvation-main

от Радостин Марчев

В теориите за спасението често избухва истинска война относно мястото на Божия гняв. От една страна има хора, които (и дори проповедници), които твърдят, че Бог мрази не само греха, но и грешника, който го върши. Марк Дрискол бивш пастир на 20 000 Mars Hill Church многократно е правил подобни изказвания:

Но дори в по-умерения случай, когато се твърди, че Бог мрази греха, но обича грешника това поставя въпроси. Има още

Покая ли се Джойс Мейер


Резултат с изображение за Joyce Meyer out of balance

от Радостин Марчев

На 10.1.2019, точно след като завърших своята серия за Джойс Майер, в която твърдя, че нейното богословие е тясно свързано с движението „Слово на вяра“, тя публикува в Instagram много интересно видео.

В него се казва следното:

„Радвам се за това, което научих за просперитета, но то излезе от равновесие. Радвам се за това, което научих за вярата, но то също излезе от равновесие. Аз смятах, че всеки път, когато някой има проблем в живота си, причината е, че няма достатъчно вяра. Ако си се разболял, не си вярвал достатъчно. Ако детето ви е умряло, нямате достатъчно вяра. Е, това не е правилно.“

От една страна това е ясно потвърждение на нещата, които твърдя – в богословието на Джойс Майер ученията, свързани с просперитета и изцелението, наистина са излезли извън контрол. Сега вече имаме потвърждение от собствената ѝ уста.

От друга страна обаче, Джойс Майер със сигурност не казва достатъчно. Това е така, понеже от думите ѝ просто не става ясно как точно тези учения са излезли извън контрол. Ясно е, че в момента тя не смята, че ако човек има проблеми или е болен, това означава, че не му достига вяра. Но какво все пак смята тя за изцелението? Вярва ли все още, че Исус е понесъл болестите ни на кръста? Вярва ли, че изцелението е включено в изкуплението? Вярва ли все още, че здравето е обещание, което християните могат да изискват?

Подобно е положението и с просперитета. Достигнала ли е до момент, когато признава, че просперитетът е неправилно учение или излизането от баланс е свързано с някакви крайности – например в егоизма? Истината е, че Джойс Майер и преди това често е предупреждавала срещу подобни неща и ако сега има предвид същото, тя на практика не казва нищо ново и не променя с нищо вижданията си.

С други думи, хората, към които Джойс Майер се обръща, имат право да настояват за яснота: променила ли е тя своето богословие за изцелението и просперитета или не. И ако наистина подобен завой се е случил, тя със сигурност трябва да адресира огромното количество написана от самата нея литература и устни поучения, които все още циркулират широко и продължават да разпространяват едно „друго благовестие“.

Подхвърлянето на няколко неясни фрази, които съвсем не е ясно какво означават, в един контекст, който не ни помага да се ориентираме (виж цялото предаване ТУК), ни оставят в пълно неведение.

Остава да видим какво ще последва.

Смъртта на Христос като представителство


salvation-main

от Радостин Марчев

Най-простата дефиниция за заместничество е някой да направи за или вместо нас нещо, което самите ние не сме в състояние да направим. Поне в някои случаи тази концепция може да се приложи съвсем валидно дори по отношение на човешки живот – например когато човек се жертва, за да спаси някой друг.

Въпреки това когато достигнем до християнската концепция за заместническо изкупление нещата се усложняват. Според нея Христос вземе върху Себе Си нашите греховете и заради тях умира вместо нас. Подобно виждане очевидно включва в себе си идеята за някакъв вид прехвърляне на греховете от един човек на друг. Как обаче се случва това прехвърляне? Това е един от най-трудните въпроси, поставяни пред теорията за заместническото изкупление – поне във формата, в която е обичайно представена – и една от най-острите критики срещу нея. Има още

Коя е Джойс Майер – завършен


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за Joyce Meyer

Събрах на едно място статиите за Джойс Майер и връзката ѝ с движението „Слово на вяра“

1. Коя е Джойс Майер

2. Връзки с движението „Слово на вяра“

3. Джойс Майер и силата на изговореното слово

4. Джойс Майер и просперитетния живот

5. Джойс Майер – просперитет в личния живот

6. Джойс Майер и задължителното изцеление

7. Джойс Майер и изкуплението в ада

Допълнително обработен и разширен, този материал може да се намери под формата на малка книжка на следния адрес.

Джойс Майер и изкуплението в ада


Резултат с изображение за Joyce Meyer

от Радостин Марчев

Една от най-интересните учения на движението „Слово на вяра“ е, че Исус ни е изкупил не само на кръста, но и в ада. Според него Той е страдал в ада, в някои версии дори е приел сатанинска природа и е бил първият новороден човек.

Джойс Майер често е обвинявана, че проповядва подобно учение. Това е едновременно вярно и невярно. Истината е, че за известен период от своето служение тя ясно се е придържала към него, но на по-късен етап се дистанцира и го изоставя.

Доказателствата са съвсем ясни: Има още

Джойс Майер и задължителното изцеление


Резултат с изображение за Joyce Myers

от Радостин Марчев

Учението на Джойс Майер за Божественото изцеление е още един пример за влиянието на движението „Слово на вяра“ върху нейното богословие. Отново, не всичко от това, което тя казва е погрешно. Преди всичко няма основание християните да се съмняват, че Бог има силата и желанието да изцелява и че понякога Той наистина го прави. Така вярата в Божественото изцеление и молитвата за такова е нещо, което има място в живота на вярващия. Богословските проблеми се появяват в три други аспекта. Има още

Джойс Майер – просперитет в личния живот


Резултат с изображение за Joyce Meyer house

от Радостин Марчев

Виждането на Джойс Маейр за просперитета може да бъде разгледано и от чисто практична перспектива. През 2003 г. религиозното издание St. Louis Post-Dispatch  публикува специално издание, посветено на нейното богаство. Джойс Майер кара служебен спортен 2002 Lexus SC с подвижен покрив на стойност $53,000.[1] СинътРезултат с изображение за Joyce Meyer house ѝ Дан, който е на 25 г. кара служебен 2001 Lexus седан за $46,000. Съпругът ѝ кара Mercedes-Benz S55 AMG, седан за $107,000. Освен това за своите пътувания тя използва служебен самолет Canadair CL-600 Challenger на стойност $10,000,000. (Последният е заменен през 2005 с Gulfstream G-IV, обслужван от двама пилоти на пълно работно време.) Има още

Джойс Майер и просперитетния живот


Резултат с изображение за Joyce meyer

от Радостин Марчев

Както видяхме, голяма част от поученията на Джойс Майер се въртят около важността да мислим и говорим позитивно. Това е свързано с многократно повтаряната от нея идея, че трябва да се наслаждаваме на живота. За Майер това е основно библейско учение, което дори няма нужда да се доказва – то е видно едва ли не на всяка страница на Библията. Когато обаче започнем да търсим значението на нейното разбиране за този щастлив живот, впечатленията са донякъде разнопосочни. От една страна, Джойс Мейер съвсем правилно говори за радостта от спасението и прошката на греховете, за увереност и липса на страх от бъдещето, понеже Бог е на наша страна и държи всичко под контрол, и за възможността човек да прекъсне робството на стари навици и зависимости, които разрушават живота му. Всичко това е съвсем правилно и трябва да бъде ясно и често прогласявано – нещо, за което Джойс майер заслужава единствено адмирации.

От друга страна обаче, нейната представа за радостен, пълен с наслаждение християнски живот не е пълна, ако в него липсват компоненти като здраве, финансов просперитет и успех във всяка област. Според Джойс Майер това са Божи обещания, които християните трябва да изискват. Обратно, ако не са ги получили, нещо в тяхното християнство куца и те трябва да предприемат стъпки, чрез които да постигнат промяна. Подобно просперитетно виждане лесно може да бъде доказано с множество текстове от нейните книги и поучения. Има още

Джойс Майер и силата на изговореното слово


Резултат с изображение за Joyce Mayers

от Радостин Марчев

Силата на изговореното слово е едно от най-характерните учения на движението „Слово на вяра“. Според него думите, които ние изговаряме оказват влияние върху нашия живот.

В определен смисъл това без съмнение е вярно. Например културното говорене и подходящият начин на изразяване, демонстрирани на интервю за работа, със сигурност могат да ни помогнат да я получим. Кротките думи могат да предотвратят свада. От друга страна, невъздържаното, грубо говорене лесно може да доведе до обтягане или дори прекъсване на междуличностни отношения. Следователно за всеки човек е много важно да се научи да говори „правилно“. Премереното мъдро говорене, разбирането да знаеш какво да кажеш и какво да премълчиш, подборът на думи, подходящи за определена ситуация и аудитория и т.н. са жизненоважни неща, които трябва да се усвояват през целия живот. Факт е също, че думите на другите хора могат да окажат силно влияние върху нашия собствен живот. Едно дете, родителите на което постоянно го критикуват по груб и непоказващ любов начин, със сигурност ще страда за това – може би дори като възрастен – докато думите на приемане и насърчение подтикват и подкрепят.

Това са очевидни неща, които едва ли някой би отрекъл. Има още

Едно постхристиянско Рождество


Резултат с изображение за Christ is born

от Радостин Марчев

проповядвана на 23.12.2018 в Евангелска баптистка църква, Аксаково

През вече доста далечната 1995 г. американската поп изпълнителка Джоан Озбърн изпълнява своята нова песен One of Us – част от нейния албум Relish. До края на годината песента е на 40-о място в класациите, а през 2007 г. VH1 я поставя на 54 място сред стоте най-добри песни на 90-те. Текстът гласи:

Ако Бог имаше име, какво ли би било то? / И би ли го произнесъл? / Ако застанеш пред Него в цялата Му слава, / какво би попитал, ако имаш право само на един въпрос? Има още

Коя е Джойс Майер – 2


Резултат с изображение за Joyce Meyer

ВРЪЗКИ С ДВИЖЕНИЕТО „СЛОВО НА ВЯРА“

от Радостин Марчев

Има ли основания да твърдим, че Джойс Майер наистина е свързана с движението „Слово на вяра“?

Изразът „слово на вяра“ не се среща в нейните книги и проповеди. Освен това при последната промяна на сайта на нейното служение от него са отпаднали два въпроса, пряко свързани с темата (Последните обаче могат да се видят в архива на адрес https://web.archive.org/web/20161011072525/http://www.joycemeyer.org/AboutUs/FAQ.aspx). Те са както следва:

Въпроса 13: „Учител от Слово на вяра ли сте?“ Има още

Коя е Джойс Майер


КОЯ Е ДЖОЙС МАЙЕР?

Резултат с изображение за Joyce Meyer

Джойс Майер е един от най-популярните съвременни християнски проповедници. И макар че е трудно да се прецени точно влиянието ѝ в България, то със сигурност е значително. Интернет е пълен с нейни материали, 865 TV излъчва нейни предавания, а на български език са преведени редица нейни книги, вкл. Има още

Българска християнска телевизия и скандалът с Джерок Ли


Резултат с изображение за Jaerock Lee sentenced

от Радостин Марчев

Името Джерок Ли ми беше напълно непознато докато миналата седмица д-р Яница Иванова (Кореистика, СУ) не ми изпрати една своя статия за него. Оказа се, че той е водач на корейската мегацърква Манмин. Освен това се оказа, че въпреки моето невежество той съвсем не е непознат в България – Българска християнска телевизия (БХТВ) е превела и излъчила множество негови проповеди, които в момента запълват цели 2 страници в сайта й (виж ТУК).

Проблемът е, че Джерок Ли е водач на движение, което е ясно припознавано като култово. През 1999  Корейски Християнски Алианс, която обединява 61 деноминации и 20 църковни съюза го обявява за еретично и изтъква причините за това. През 2000 г. Корейската мисионерска организация в Уганда го обявява за водач на култ в отворено писмо. Същото се повтаря и през 2006 в Ню Йорк. Накрая на 10 Април 2018 няколко жени свидетелстват, че са скланяни от пастор Ли към сексуални отношения с него. Започва разследване, Джерок е задържан на 26.04.2018, а на 22.11.2018 е осъден за изнасилване на 8 жени с присъда от 15 години. Статии за събитието могат да се видят във водещи медии като Индепендънт, BBC, Уошингтън Поуст, ABC, CNN и др. Едно търсене в google по фразата Jearock Lee sentenced изважда над 13 000 резултата…. Има още

Как окото е светило на тялото


Резултат с изображение за eye

Матей 6:22-23 като егзегетично управжнение

от Радостин Марчев

От време на време всеки християнин неминуемо се среща със странни тълкувания на библейски стихове. Поради тази причина когато чух, че всяко изкушение достига до човека чрез тялото и неговите сетива не бях особено впечатлен. Аргументите в негова подкрепа обаче бяха наистина интересни. Първият от тях беше свързан с начина, по който Павел говори за тялото в своите послания. Втория беше по-конкретен – примерът с окото, който дава Исус в Матей 6:22-23. Има още

Църква, държава и социална дейност


Резултат с изображение за social work

Исторически църквата е проправяла пътя за социална справедливост в множество области. Тя е прибирала бездомните деца от улицата, протестирала е срещу експлоатацията на детски труд, строяла е и е поддържала болници, грижела се е за бездомните, старите, слабите и чужденците, а в по-ново време е поставила началото на хосписите. И т.н. В древността голяма част от тези дейности не са били свойствени на държавата. Християните със своя пример са накарали обществото да „види” проблема и да вземе съответните мерки – вкл. на ниво държава.

С течение на времето обаче се случва един интересен феномен: държавата започва да измества църквата в упражняването на тези дейности. Сега вече тя организира приюти за бездомни, болнична помощ, социални осигуровки, пенсии, приюти за изоставени деца, старчески домове и т.н. Доколкото църквата продължава да върши това то в повечето случаи е виждано като нещо вторично, допълнително към основната дейност извършвана от държавата.

Докато всички християни са съгласни, че църквата трябва да продължи да върши това те се разминават радикално за мястото и ролята на държавата в тях. Една част смятат, че тя няма място в тези дейност – или поне, че ролята й е сравнително ограничена. Подобни дейности, подчертават те, могат да бъдат упражнявани единствено ако средствата се вземат от гражданите на същата тази държава. По този начин колкото повече едно правителство се занимава със социална дейност толкова по-голямо преразпределение на благата прави то – нещо, което мнозина намират за граничещо с опасна лява идеология или дори с комунизъм. При това държавата често далеч не е най-добрият стопанин на средствата, които е събрала. За тези християни идеалът е правителство с възможно най-малка намеса в преразпределението на благата и ограничен чиновнически апарат.

Други обаче виждат нещата по различен начин. Докато злоупотребата с (събраните под формата на данъци) държавни средства трябва да бъде предмет на непримирима борба само по себе си социалното подпомагане не е нещо лошо. Всъщност на него с основание може да се гледа като на един резултат от влиянието на благовестието в общественото пространство. Под влияние на християнския пример държавата е приела стандарти, които целят намаляване на бедността и подпомагане на най-уязвимите й членове – нещо, за което можем да бъдем единствено благодарни. Очевидно това не решава всички проблеми и, отново очевидно, в някои случаи дори създава нови такива. Но в редица случаи има и положителни резултати. Социалната система на скандинавските страни и Канада например действа по начин, който прави хората до голяма степен сигурни, че няма да останат гладни и на улицата дори при настъпването на непредвидени лоши обстоятелства.

Този пример, макар и описан с много опростени щрихи, показва няколко неща:

  1. Политическите и икономическите виждания на един християнин могат (и трябва) да се определят пряко от неговите християнски възгледи.
  2. Аргументацията не върви еднопосочно – съществуващото разделение между сериозни, мислещи и посветени християни показва, че нещата са доста по-сложни.
  3. Заемането на дадена позиция изисква сериозно мислене именно в християнски (а не единствено в политически и икономически) категории – нещо, което не винаги е лесно.

Какво мислите?

Гласувайте и коментирайте на воля.

Бог е цар – винаги


45899592_335077940622772_6343984884549156864_n

от Радостин Марчев

Докато гледам снимки от протеста на християните в София (и се чудя защо единствено там в Бургас и в Добрич има такъв – поне доколкото съм чул) не мога да спра да мисля за нещо. To е чудесно изразено в Псалм 47:

Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество. Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя…..Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас. Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте. Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране. Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол…Земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.

„Бог е цар“ е рефрен, който преминава от началото до края на Библията. Всъщност той е едно от нейните основни послания.

В контекста на опита политиците да приемат закон за вероизповеданията, който позволява на държавата да се меси в делата на църквата и до голяма степен да я контролира посланието би трябвало да е ясно: Каквото и да стане Бог е цар и Той има последната дума. Следствията от тази кратка декларация обаче са многостранни. Има още

„Казах сбогом на срещите“ си отива


от Радостин Марчев

256

Преди няколко години в България беше публикувана книгата на Джошуа Харис „Казах сбогом на срещите” (Издателство ОМ). В нея той препоръчва с цел справяне със сексуалните изкушения младите християни да избягват срещите с човек от срещуположния пол и да търсят други начини за брак – вкл. с посредничеството на семействата. Макар да не стана толкова голям хит у нас на запад тя поставя началото на цяло движение, което следва съветите на Харис.

Подходът на Джошуа Харис от дълго време е остро критикуван от редица автори – вкл. Хенри Калуд в неговата книга „Границите при срещите” – като краен и създаващ повече проблеми отколкото решава. Личните ми разговори свързани с някои родни пазители на чистотата или с хора съвсем буквално тормозени от тях показват, че те не са неоснователни.

Сега обаче самият Харис официално признава това, а издаването на книгата му ще бъде прекратено.

На своята страница той шише: Има още

Грехът ти ще те намери


(Числа 32:23)

от Радостин Марчев

проповядвана на 28.10.2018

Втора баптистка църква, Варна

Един от въпросите, които хората днес постоянни си задават е: Защо на света има толкова много зло?“ И ние всички знаем защо те го задават. Но аз мисля, че има един друг свързан въпрос, който ние обикновено не се сещаме да попитаме. Той е: „Какво е злото?“

Не зная за вас, но за мен той е много интересен и в същото време съвсем не е лесен. Хората са мислели върху него векове наред и са давали най-различни отговори. Нямаме време да навлезем в детайли, но аз искам да ви спомена само един от най-популярните християнски отговори, който се появява много рано – още през 4 век.

Злото, казва той, не е нищо друго освен липса на добро така както тъмнината е просто липса на светлина. Злото няма своя собствена природа. За да съществува то трябва да вземе нещо добро, да го изпразни и изопачи и по този начин да го направи зло.   Има още

От архивите за Откровение


Резултат с изображение за price code

Докато продължавам да работя върху серията си за Откровение попаднах на една моя стара серия проповеди, която е на поне 10 години. Тя не покрива цялата книга, но разглежда голяма част от нея.

В случай, че на някой му е интересно да се порови из архивите аудиозаписите са ТУК.

Националисткият популизъм и християнската отговорност


leon-koffi_006_560x400

от Радостин Марчев

Чак вчера забелязах една вече не толкова нова новина. Става дума за побоя над Леон Кофи – чернокож британски гражданин, който работи в България за международна компания (Повече подробности ТУК).

Това може да изглежда като не чак толкова необикновен случай на хулиганска проява от страна на футболна агитка. Опасявам се обаче, че подобно обяснение – макар и не невярно – е симптом на нещо по-страшно. Има още

Морализмът дойде от запад


Резултат с изображение за moralism

от Радостин Марчев

Наскоро няколко мои православни приятели публикуваха на фейсбук профилите си един цитат от статия на о. Н. Луковикос озаглавена Проблемът на църковните хора днес е, че не сме изцяло християни. Не създаваме впечатление за брак с Бога.

Статията е хубава – и държа да го кажа, за да не бъда разбран погрешно. Една от идеите в нея е, че живата връзка между човека и Бога, наподобяваща единението в едно семейство, води след себе си изоставянето на греха. Всъщност това е единственият истински начин да бъде прекъснат греха в живота на човека. Едва ли някой християнин би могъл да не е  съгласен с това. Има още