Бележки върху спасението – 16


НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА

salvation-main

от Радостин Марчев

Спорът за корелацията между вярата и делата при спасението винаги е бил горещ картоф за християните. Без всякакви претенции да го разреша ми се иска да обърна внимание на няколко допълнителни неща, които да прехвърлят въпроса на една по-практическа плоскост. Има още

Advertisements

Бележки върху спасението – 15


ПРОБЛЕМЪТ С ИНДИВИДУАЛИЗИРАНОТО БЛАГОВЕСТИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Едно от нещата, които често можем да чуем в евангелските среди е благовестието описано по горе-долу следния начин: Бог те обича и е умрял за твоя грях на кръста. Ако го приемеш с вяра ти получаваш прошка и сигурност за вечно спасение в небето.

Макар да не е невярно подобно виждане за благата вест е силно изкривено и орязано. Основният проблем в него е (често неосъзнатият) индивидуализъм, с който то е пропито – спасението касае отделни личности и може да бъде свързано единствено с всяка една от тях поотделно, индивидуално и индивидуалистично.

Макар да е вярно, че спасението, което Христос изработи и предлага е спасение за отделните личности Новия Завет по никакъв начин не спира дотук. По-долу предлагам три области, в които неговото учение надминава чисто индивидуалистичния поглед, с който повечето от нас сме свикнали. Има още

Още веднъж за Lidl и християнските ценности в общественото пространство


index

от Радостин Марчев

Преди няколко седмици написах няколко реда за християнските ценности в общественото пространство. Коментирайки казаното един мой приятел съвсем справедливо посочи, че  понеже не давам конкретни примери не е съвсем ясно какво искам да кажа. Тогава съвсем съзнателно се въздържах да приведа такива поради негативните реакции, които смятах, че ще предизвикат примерите, които ми идваха наум

Днес обаче случката с премахнатите кръстове от продуктите на Lidl чудесно онагледяват това, което написах тогава: Има още

Бохемската реформация


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Август 2017

Jensky_kodex_selma_z_apokalypsy_a_prelati

Едно от най-интересните религиозни движения, явяващи се предшественици на протестантската Реформация, била Бохемската реформация. Тя представлявала практическо отделяне на християните на територията на кралство Бохемия (днешна Чехия) от Римокатолическата църква, което продължило цели 200 години – от XIV до XVI век.

Бохемската реформация започнала около средата на XIV век в Прага: по това време един от най-големите градове в Европа, резиденция на императора на Свещената римска империя и след Авиньон, Рим и Париж градът с най-голяма концентрация на духовници. През XIV век Библията била преведена на чешки език, което дало тласък на реформаторски идеи.  Богослови и интелектуалци от престижния университет в Прага (основан 1348 г.) като Хенри от Битерфийлд и Матю от Краков и проповедници като Конрад Валдхаузер започват да настояват за реформи в  живота на свещениците, по-доброто им образование и борба със симонията и ниския морал. Най-видният представител на Бохемската реформация – Ян Хус – бил екзекутиран на събора в Констанс през 1415 г. Има още

Защо живееш тук?

Видео


от Радостин Марчев

проповядвана на 27.08.2017

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Тази сутрин имам въпрос към вас: Питали ли сте се някога защо сме родени и живеем точно в този град? На някои това сигурно им харесва – и морето първото, което ни идва наум. Други може и да  не са чак толкова доволни – защо тук, а не в някоя по-богата и по-хубава западна страна където се живее много по-лесно?

Но аз искам да задам този въпрос в един много конкретен християнски контекст. Ако вярваме в един Бог, Който знае какво прави и при Който няма случайности Той вероятно ни е поставил на мястото, на което живеем с някаква цел. Може да сме доволни или недоволни от избора Му, но като християни ние би трябвало поне да попитаме: Защо? И това е интересен въпрос, нали? Има още

За християнските ценности в общественото пространство


от Радостин Марчев

Струва ми се, че същестрвува значителна ирония в начина, по който голяма част от християните се стремят към налагане на християнски ценности в общественото пространство. Огромна част от тях твърдят, че западните демократични общества дължат своя прогрес и благоденствие на своето християнско наследство. За това вероятно може да се спори, макар аз да съм убеден, че в тук несъмнено има доста истина.

Ако приемем това твърдение за вярно то следва, че основите на съвременното западно благоденствие – вкл. неговите морални стандарти – са създадени в едно общество, което приема християнския светоглед за даденост. Разбира се, далеч не всички хора в тези общности са следвали християнските стандартни за вяра и практика, но тези стандарти са били приемани за даденост. Имало е общ знаменател, според който часовника на обществения живот е можел да бъде сверяван.

С течение на времето този християнски светоглед започва да ерозира. За известно време надстройката представляваща християнската изразност в общественото пространство може да продължи да стои самостоятелно, но лишена от подкрепата на основата – християнската вяра и светоглед – тя рано или късно започва да поддава. Според мнозина християни точно това наблюдаваме в момента.

Тук според мен идва иронията. Християните шумно настояват за морално регулиране на обществения живот воден от техните християнски убеждения. Как обаче си представят те това налагане на надстройката при положение, че основата вече до голяма степен не съществува? Това е изключително важен въпрос. Различен светоглед неминуемо води до различна обществена изява. Начинът да се опазят християнските рамки в този случай е чрез силово налагане. До голяма степен точно на това сме свидетели през последните десетилетия – християни, които търсят власт, за да могат да наложат своята визия, гравитиране към идеята за традиционна, национална религия, което често води до волно или неволно заиграване с национализъм в неговите най-грозни и опасни форми или поява на нещо, което може да бъде доста удачно характеризирано като християнски групи за натиск. Всяка от тези три форми (които често вървят заедно) може да се онагледи с редица примери, като същевременно всяка от тях според мен крие значителни опасности – от чисто християнска гледна точка.

Това, което казвам в никакъв случай не означава, че аз съм против заявяване и поддържане на ясна християнска позиция в личното и общественото пространство. Нито пък трябва да се разбира като призив за абдикиране от отговорността да бъдем сол и светлина на всяко ниво – вкл. на обществено. Това, което поставям под въпрос е удачността на някои от формите и реториката на това християнско присъствие и осмисляне на реалната ситуация, в която живеем и сме призовани да дадем своето свидетелство.

 

Серия амвонна – 10


ПЛАНИРАЙ ВРЕМЕТО

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Да кажем, че хората са различни означава да кажем баналност. След години практика аз съм се убедил, че записването на идеи за проповеди, примери, които мога да използвам или отбелязването на полезни цитати работи добре за мен. За други спокойно може да се окаже губене на време.

Има обаче поне едно нещо, което е универсално в подготовката на проповед – за нея трябва да бъде отделено достатъчно време. Има още

Серия амвонна – 9


ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ГОВОРИШ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Аз приемам за даденост, че когато един проповедник застава на амвона той е проучил внимателно богословската страна на темата, по която ще говори.

Проповядването обаче никога не може да се ограничи единствено с богословската страна на въпроса. Всеки проповедник, който желае да бъде интересен и практичен знае, че неминуемо трябва да използва в своето послание примери и информация от други области – биология, физика, математика, история или дори ежедневни случи. Например, една от най-известните проповеди на Луи Гиглио Louie Giglio – How Great is Our God – е изградена на примери почерпени от астрономията. Начинът, по който той илюстрира своята богословска идея е почерпан от изцяло друга област и това е едно от нещата, които прави посланието толкова интересно и въздействащо. Чарлз Спърджън посвещава една от своите Лекции към студентите на тази тема привеждайки хумористични примери със забавните новини от вестника. Има още

Тънката морална линия


от Радостин Марчев

red-line-brush-5834052

Замисляли ли сте се някога защо християните виждат някои грехове много по-ясно и съответно реагират срещу тях много по-бурно? Ако трябва да илюстрираме това визуално – ако оприличим границата между моралното и неморалното на червена линия ние виждаме тази линия като по-удебелена на някои места и по-тънка на други. Има още

За църквата с любов…и още нещо


от Радостин Марчев

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

През последните години все по-често наблюдавам два доста различни начина, по които християните реагират спрямо църквата. Всъщност реакциите вероятно са доста повече и по-нюансирани, но за да по-голяма яснота ще опростя максимално нещата.

Първият подход напомня житейската мъдрост, че за църквата се говори като за умрелите – или хубаво или нищо. Нейният авторитет трябва да бъде пазен винаги – и пред вярващите и пред невярващите.

Вторият подход е конфронтационен – когато в църквата съществува някаква нередност тя трябва да бъде извадена наяве и назована по име в противен случай съществува опасност никога да не настъпи корекция. Има още

Прослава от Мартин Лутер


IMG_20170629_192900

Лутеранската църква в България публикува  моят превод на Magnificat (Прослава) – лутеровия коментар на Песента на Мария записана в евангелието от Лука, която първоначално бях подготвил за този блог.

Днес получих моите копия.

Нередактираната версия все още може да се намери на следния адрес .

Време е да се покаем


1Преди няколко дена Ед Стетцер – преподавател в колежа Уитън и ръководител на Billy Graham Center for Evangelism публикува статия, в която казва голяма част от нещата, които многократно повтарях повече от година в задочния си спор с hristiqni.com. Самата статия е провокативно, но напълно основателно, озаглавена „Християните трябва да се покаят (Да, да се покаят) за това, че разпространяват консиративни теории и фалшиви новини – това е лъжесвидетелство.“ Примерите, които той използва са пряко свързани с неговата собствена американска действителност, но някои от коментарите му са еднакво актуални и за нашата собствена. Има още

Серия амвонна – 8


КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СМЕ АКТУАЛНИ?

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Думите на Исус са изпълнени със завладяваща образност. Той предава дълбоки богословски истини говорейки за овце, цветя, птици, посеви, риби или сватба. Неговите послания не са абстрактни – те са едновременно свързани с проблеми, които ежедневно вълнуват неговите слушатели и изказани с понятия, които са им близки.

Съвременният читател/слушател обаче е отдалечен на 2000 г. от реалностите през 1 век и много детайли от живота през това време далеч не са толкова понятни за него. Ето защо на проповедниците редовно се налага да навлизат в подробни исторически и културни обяснения за това какво е мнаса, талант или динарий, защо е необходимо жена да пали светило в къщата си, за да намери изгубената монета или колко е малко синапеното семе. Това означава, че за да може човекът от 21 век да разбере посланието на Исус (и изобщо на Библията) изразено с понятия и образност от 1 век той той трябва преди това да формира определено разбиране за света, в който са живели хората, към които е отправено това послание. Има още

Дайте ми стих – или що е то библицизъм


от Питър Енс

Ето моето определение за библицизъм: Библицъзмът е тенденцията да се обръщаме към отделни библейски стихове или набор от стихове от различни части на Библията, които изглеждат свързани, за да създадем впечатление за яснота, авторитет и крайно решение на нещо, което на практика е сложен тълкувателен и богословски въпрос, произлизащ от факта, че ние разполагаме с една сложна и разнообразна Библия.

Да се изразим по друг начин, библицъзмът е склонността да се прибягва до „стихове-доказателства“, като „ясното значение“ на стиховете е представяно като окончателно и необоримо „доказателство“ за дадена богословска позиция. Има още

Искаме ученици – нали ???


от Радостин Марчев

index

А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията“ (2 Тимотей 2:10-11).

Преди време на българският книжен пазар се появи една книга с провокативното заглавие „Ученици се създават, не се раждат.” Разбира се, изразът е удачен и, разбира се, в нашите църкви често се говори за нуждата от ученичество. Въпросът, който остава е: „Ако ученици се създават, а не се раждат, как по-точно се създават?” Много може да се каже по темата, но съвсем простичко, личните ми наблюдения стигат до следното:

  • Редовното присъствие на даден човек в църква не създава автоматично ученичество. Има прекалено много хора, за които посещението на богослужение е редовна практика, но чийто живот не отразява Христос. Да мерим силата и успеха на една църква по броя на посетителите на сутрешното неделно богослужение е изкушаваща, но груба грешка. Същото важи и за включването в различни църковни дейности. Всеки ученик живее активно своето християнство, но не всеки активист в църква е ученик. (Но неспособността на една църква да привлича хора също по никакъв начин не показва, че тя е вярна на Христос – и това е не по-малко груба грешка.).

Има още

Докато ние празнуваме


ДОКАТО НИЕ ПРАЗНУВАМЕ

от Радостин Марчев

(текста е публикуван във в. „Зорница,“ Май, 2017)copts

На 9 април 2017, докато християнският свят радостно празнува Цветница, в две църкви в египетските градове Танта и Александрия избухват бомби, които убиват 45 души и раняват над 130. Отговорността за атаката е поета от „Ислямска държава“. Това е второто кърваво нападение за последните няколко месеца. Има още

Серия амвонна – 7


КРАЯТ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Завършекът на една проповед може да е една от най-важните й части. Той  може да изиграе лоша шега като остави горчив вкус в слушателите от една иначе добра проповед. Повечето учебници по омилетика не се уморяват да повтарят това, но въпреки това доста проповедници никога не усвояват този урок и не отделят необходимото време и внимание на начина, по който завършват.

Има поне три неща, които са истинско предизвикателство за добър край. Има още

Истинският българин е православен християнин?!


от Радостин Марчев

Тези дни Pew Research Center публикува интересно изследване за връзката между националното самоопределяне и религиозната принадлежност в страните от централна и източна Европа. Според него близо 70% от нашите сънародници смятат, че „истинският българин” е православен.

Подобен начин на мислене е забележителен поне в две посоки.

Първо, той много лесно стимулира едно извратено патриотично разбиране, което лесно крещи „секта” на всичко що не е православно, а понякога е готово и на саморазправа. Примери за това имаме достатъчно, а ако подобен светоглед се запази можем с основание да очакваме и още.

Второ, той по подобен начин стимулира едно не по-малко извратено разбиране за християнството. Вместо да се определя от вяра в Христос и живот основан на любов към Бога и ближния християнството започва да се свързва просто с национална принадлежност.

БПЦ също трудно може да се надява на някаква реална духовна полза от подобно разбиране понеже, както посочва изследването, от тези 70% от населението, които свързват българщината с православието делът на хората реално водещи духовен живот в църква е много малък. За това колко опасно може да е да залагаме на подобни надежди показва едно друго изследване наскоро публикувано в сайта dveri.bg: 30% от обявяващите се за православни в Русия смятат, че няма Бог.

Преди няколко години православен свещеник ми каза, че не съм родолюбец понеже не се определям като православен християнин. Моят отговор беше, че такова виждане е първи братовчед на етнофилетизма, който самото православие осъжда като ерес. Днес мнението ми не се е променило. Да разчитаме на такова християнство означава да постелим червен килим за неща като националистична и религиозна нетърпимост, гордост и кух ритуализъм изпразнен от истинска духовна стойност.

Но 70% са си много нещо….

Серия амвонна – 6


ВЪПРОСЪТ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

С основание може да се твърди, че практическото приложение на една проповед е най-важната й част. Разбира се, нашият ум трябва да получи истините, които да го обновят и да му помогнат да вижда света по нов начин, а волята ни да бъде подтикната към действие. Но в крайна сметка и двете неща водят до точката, в която проповедта има за цел да доведе до реална промяна в живота на слушащите я. Това е причината абстрактни или единствено анализиращи библейския текст проповеди, при които слушателите не успяват да намерят достатъчно ясна допирна точка с живота, който те водят в настоящето да са загуба на време без значение колко красноречиво или увлекателно са произнесени.

За да достигне до добро приложение обаче проповедникът трябва да преди това да разбира Божията воля за въпроса, по който говори. Обичайният начин за придобиване на подобно разбиране е сериозно ангажиране с текста на Библията. С други думи тук достигаме до въпросът за егзегетиката. Има още

Серия амвонна – 5


ЕКСПОЗИТАРНА = БИБЛЕЙСКА ПРОПОВЕД?

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Изразът експозитарна проповед означава проповед, която се фокусира върху разглеждането, обяснението и приложението на даден библейски текст. Според някои проповедници (вкл. някои учебници по омилетика) това е единственият библейски начин за проповядване.

С подобна теория и практика обаче са свързани поне два проблема. Има още

Изцеление и изкупление – едно напомняне


от Радостин Марчев

index

Миналата седмица Кари Блейк проведе във Варна „Курс божествено изцеление.

Кратък поглед на стараницата на неговата организация показва, че едно от вярванията му е, че изцелението е част от изкуплението, което Христос е изработил на кръста.

В тази връзка ми се иска да напомня на хората, които биха се изкушили да твърдят, че християните трябва задължително да са здрави две неща.

1. Идеята, че изцелението е част от изкуплението е част от учението на петдесетите църкви афилиирани към Божии асамблеи (към които са афилиирани църквите от Петдесятния съюз в България). Последните имат специална позиция по този въпрос като последната й ревизия е от 2010 г. Тази позиция обаче следва да бъде внимателно прочетена понеже тя прави три важни уточнения. Има още

Серия амвонна – 4


СЪДЪРЖАНИЕ VS. ФОРМА

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

В продължение на години съм се питал кое е по-важно и привличащо вниманието – съдържанието или формата на една проповед. В края на краищата достигнах до две заключения. Има още

Как се расте в благодатта?


17264858_1598750340165051_7993446846881439256_n

от Радостин Марчев

От 4 до 6 май тази година в София се проведе конференция с Филип Янси. За съжаление нямах възможност да присъствам, но пък съпругата ми успя. Иде реч обаче за нещо друго. Филип Янси е един не само от ней-известните, но и от най-добрите съвременни християнски писатели. Носител е на редица литературни награди, а творчеството му е впечатляващо:

  • After the Wedding (1976)
  • Where Is God When It Hurts? (1977) Gold Medallion Book Award
  • Secrets of the Christian Life (1979)
  • Fearfully and Wonderfully Made (1980) – co-authored with physician Paul W. Brand; Gold Medallion Book Award;
  • Open Windows (1982),
  • Insight (1982)
  • In His Image (1984) – co-authored with physician Paul W. Brand; Gold Medallion Book Award;

17264858_1598750340165051_7993446846881439256_n

  • NIV Student Bible (1986) – co-edited with Tim Stafford; Gold Medallion Book Award;
  • Disappointment with God (1988); Gold Medallion Book Award; Christianity Today‘s Book of the Year;
  • I Was Just Wondering (1989)
  • Praying with the KGB: A Startling Report from a Shattered Empire (1992)
  • Discovering God: A Devotional Journey Through the Bible (1993)
  • Pain: The Gift Nobody Wants (1993) – co-authored with physician Paul W. Brand; reissued in 1997 as The Gift of Pain; Gold Medallion Book Award
  • The Jesus I Never Knew (1995) – Gold Medallion Book Award and ECPA Christian Book of the Year;
  • Finding God in Unexpected Places (1995) (updated 2nd edition published in 2005)
  • What’s So Amazing About Grace? (1997) Gold Medallion Book Award and ECPA Christian Book of the Year;
  • The Bible Jesus Read (1999) – Gold Medallion Book Award
  • Reaching for the Invisible God (2000)
  • Meet the Bible: A Panorama of God’s Word in 366 Daily Readings and Reflections (2000) – co-authored with Brenda Quinn
  • Soul Survivor: How My Faith Survived the Church (2001)
  • Church: Why Bother?: My Personal Pilgrimage (2001) – Gold Medallion Book Award;
  • Rumors of Another World (2003) – renamed as A Skeptic’s Guide to Faith (2009)
  • In the Likeness of God (2004)
  • Finding God in Unexpected Places: Revised Edition –2005
  • When We Hurt : Prayer, Preparation & Hope for Life’s Pain (2006)
  • Prayer: Does It Make Any Difference? (2006)
  • What Good Is God? (2010)
  • The Question That Never Goes Away (2014)
  • Vanishing Grace: What Ever Happened to the Good News? (2014)

17264858_1598750340165051_7993446846881439256_nНе съм чел всичко от Янси, но със сигурност мога да твърдя, че е провокативен писател, който стимулира мисленето. Една от най-хубавите му книги „Изумителна благодат“ е преведена на български език от издателство Нов Човек, а току що се появи и нейното продължение „Чезнеща благодат.“

Подобна конференция в би трябвало да е събитие за евангелската общност в България. Оказва се обаче, че Янси не е особено познат у нас. Нещо повече, въпреки чудесната организация и реклама конференцията не беше особено добре посетена. Защо е така мога само да гадая, но очевидно повечето вярващи или не знаят кой е той или не смятат, че може да им предложи нещо. Казано с други думи говорим или за невежество или за безразличие.

За сметка на това Бени Хин пълни големи зали.

Та какво казахме за растежа в благодатта?

 17264858_1598750340165051_7993446846881439256_n

Серия амвонна – 3


НА КОГО ГОВОРИМ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

В първите години след промените в България доста църкви практикуваха т. нар. евангелизационни служби – време, когато вярващите бяха насърчавани да доведат свои невярващи познати, а посланието беше насочено специално към такива хора. Това може и да е добра практика във време на религиозен подем, но само след няколко години се оказа, че очакваните невярващите просто не се появяват, а пастирите призовават към покаяние и обръщение най-верните членове на своите църкви.

Това повдига един интересен въпрос. В повечето църкви в един голям град появата на невярващи посетители не е нещо необичайно. Техния брой обаче е малък, а времето на появата им обикновено не може да бъде предвидено. Как тогава проповедта може да има някакво отношение към тях?

Разбира се, само по себе си събранието на хора, които искрено се покланят на Бога е силно свидетелство. Въпреки това ако новодошлите не са в състояние да разберат смисъла на проповедта или тя им звучи неактуално това би намалило силата на християнското свидетелство. Възможно ли е това да не е така? Има още

Серия амвонна – 2


ИНТЕГРИРАНО БОГОСЛУЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

От самото начало християните са се събирали заедно, за да се покланят на Бога. Едно от най-ранните богослужения е описано от християнския писател Юстин Мъченик в неговата Втора апология. В гл. 67 той казва следното:
„В денят наричан Неделя всички, които живеят в градовете или в околността се събират на едно място и спомените на апостолите или писанията на пророците се четат доколкото позволява времето. След това, когато приключи четенето, водещият наставлява устно и призовава към подражание на тези добри неща. Тогава ние заедно се изправяме и се молим и, както казахме преди, когато молитвите ни завършват, донасят хляб и вино с вода и водещият по подобен начин принася молитви и благодарности, според своите способности и хората се съгласяват като казват Амин; и се раздава на всички и се участва в това, над което са били принесени благодарения и на тези, които отсъстват се заделя дял от дяконите. И тези, които имат и желаят дават както всеки намери за добре и събраното се дава на водещия, който помага на сираците, и вдовиците, и на тези, които, поради болест или някаква друга причина са в лишение, и на тези, които са в окови, и на чужденците пребиваващи сред нас, и, с една дума, се грижи за всички, които са в нужда. Но неделята е денят, в който ние имаме нашето общо събрание, понеже това е първият ден, на който Бог, след като променил тъмнината и материята направил света; и Исус Христос, нашият Спасител на същия ден възкръснал от мъртвите.”   Има още

Серия амвонна – 1


от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Аз не съм пастир, но от доста година ми се случва да проповядвам сравнително редовно. Наскоро си дадох сметка колко интересно е това положение – да мога да гледам едновременно от и към амвона. Всеки път когато слушам проповед, съзнателно или не, аз оценявам нейното качество, вярност и въздействие. А всеки път когато ми се налага да проповядвам аз трябва да се поуча от тези оценки.

През годините прекарани в църква ми се е случвало да изпитам думите на Тоузър: „Гладната овца поглежда нагоре и не е нахранена.” Случвало ми се е също да уловя себе си, че поне в някои случаи това „недохранване” се корени в собствените ми претенции и прекалена критичност. Случвало ми се е и обратното – да зная, че след няколко дена ще трябва да изляза на амвона и да съм скован от страх, че времето лети, а аз все още нямам представа какво да кажа на хората, които ще гледат към мен. Зная какво означава да се молиш за водителство и да не чуваш гласа на Светия Дух. Зная и какво е да се бориш с езика, да пишеш, задраскваш, преписваш и преработваш все недоволен от резултата. Смял съм се с глас на забавни грешки в изказа и съм се здавял в собствените си лапсоси….

Надявам се, че тази двойна опитност ме е научила едновременно да говоря и да слушам с малко повече смирение.

В следващите постове ще нахвърлям някои свързани с проповядването идеи и въпроси, които са ме занимавали през годините, а някои от тях и все още ме преследват. Нямам претенции, че ще кажа нещо особено ново нито универсално – просто това са нещата, които занимават мен, макар от разговорите, които съм водил (да, не живея изцяло зад компютъра си) да подозирам, че те могат да резонират с нечии други опитности.

Бележки върху спасението – 14


ВМЕНЕНАТА ПРАВДА

от Радостин Марчев

salvation-main

Идеята за правдата на Христос вменена на вярващия е позната на повечето протестанти и често може да се чуе от техните амвони или да се срещне в популярната литература. Малцина обаче се замислят по-сериозно относно тази концепция и по-специално как на практика е възможно Христос да даде или вмени, Своята собствена правда на някой друг. Има още

Живи икони

Видео


проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

на 23.04.2017

от Радостин Марчев

аудио ТУК

Миналата седмица ние празнувахме Възкресение Христово – най-светлият християнски празник.

Един богослов казва, че Възкресението е началото на една революция[1]. От момента, в който то се е случило светът вече не е същия. Възкресявайки Христос от мъртвите Бог заявява, че Той не е изоставил този свят. Възкресявайки Христос Бог обещава да направи с тези, които вярват в Него и са Му верни същото, което направил и за Христос.

Това е изразено по един чудесен начин от апостол Павел в  Има още