Бележки върху Откровение – 4


СТРУКТУРАТА НА ОТКРОВЕНИЕ

от Радостин Марчев

images

Ричард Баукъм казва[1], че книгата Откровение е предназначена да се чете на глас. Единствено така тя разкрива истинската си цел и се „чува“ по най-добър начин. Опитът да се раздроби на малки части, които да се тълкуват самостоятелно и поотделно, противоречи на неговата цел и структура. Идеята за устно четене пронизва структурата на цялата книга.

Няма схема за деление на Откровение, която да е напълно и докрай логична, да отговаря на всички въпроси и да решава всички трудности. Все пак структура в Откровение със сигурност съществува или, ако трябва да сме по-точни, – няколко структури. Има още

Advertisements

Бележки върху Откровение – 3


images

СИМВОЛИТЕ В ОТКРОВЕНИЕ

от Радостин Марчев

Лесно е да пропуснем, че Йоан не получава Откровение единствено чрез думи така, както ние сега го четем. Вместо това той вижда видение. Всъщност текстът ни дава основание да смятаме, че неговото възприятие е било много по-широко. Той вижда блудството на голямата блудница и сватбеното тържество на Христос с църквата като младоженец с невяста (17:1–6; 19:6–9). Помирисва разлагащи се трупове и благоуханен тамян (19:19–21; 8:3–4). Чува плач и радостни викове (18:11–20; 19:1–8). Вкусва горчивината на книга (10:10). Участва в измерването на храма (11:1). Трудно е дори да си представим колко по-силно е било въздействието на посланието по начина, по който Йоан го е получил. Въпреки това е важно да се опитаме да го направим, понеже начинът, по който е получено откровението оказва влияние върху неговото последващо тълкуване. Има още

За моралните линии и убиващите системи


red-line-brush-5834052

от Радостин Марчев

Още преди година писах за интересния феномен как християните се фокусират върху едни грехове в обществото, докато сякаш са почти напълно слепи за други. Това е донякъде неизбежно, тъй като в различно време натежават (или поне така ни се струва) различни проблеми. Въпреки това, вероятно си струва да напомняме тези неща поради реалната опасност вярващите да развият известни морално късогледство и избирателно виждане. Има още

Бележки върху Откровение – 2


images

ОТКРОВЕНИЕ Е КНИГА С ХИБРИДЕН СТИЛ

Едно от най-важните неща, които трябва да знаем за Откровение е, че тя е книга, чийто стил може да бъде определен като „хибриден“. По-конкретно, в него са смесени 3 различни стила. Има още

Бележки върху Откровение – 1


images

от Радостин Марчев

Много християни смятат, че Откровение е най-трудната за разбиране книга в целия Нов Завет. Но макар това да е накарало неколцина да я избягват, много повече са привлечени към нея като магнит. При това интересът далеч не се ограничава единствено до научно богословско ниво. Редови вярващи редовно се замерват със стихове „доказващи“ пре-, а- или постмилениалното виждане, малцина от моето поколение християни не са гледали „Крадец в нощта“, а поредицата „Оставените“ се е превърнала в световен бестселър. В детския период на моята вяра един от най-важните въпроси беше „Кога ще дойде грабването?“ като отговорите бяха надлежно търсени с Библия в едната ръка и вестник, съобщаващ последните световни новини в другата.

Резултатът от това е чудесно изразен от Честертън: „Mакар че св. Йоан евангелист видял множество странни чудовища в своето видение, той не е виждал толкова странни създания колкото някои от неговите коментатори.“ Има още

За богословието и насилието в различните му форми


от Радостин Марчев

Въпросът дали комплементарното богословие е стимул за увеличаване на семейното насилие е предмет на ожесточен спор вече години наред. Аз не съм срещал достатъчно убедителни данни, които да доказват това. Но тъжната (и получила широко медийно покритие) скорошна история на д-р Пейж Петерсън открехва вратата към една странична стая на същия проблем.  Има още

За аборта и националното законодателство


от Радостин Марчев

Наскоро имах много интересен разговор, свързан с влиянието на законодателството върху тренда на абортите в дадена страна. Някои мои приятели бяха убедени, че официалната легализация или забрана на абортите е ключов фактор. Когато абортите биват разрешени, трендът бележи моментален и рязък възход в пъти. И дори ако след време има понижение, то никога не може да достигне стойностите преди легализацията. Причината е, че легализацията на абортите не само че отваря врата към безнаказаното им практикуване, но изпраща и мощен психологически или морален сигнал към населението на дадена територия. Моето твърдение беше, че трендът на абортите е доста по-сложна производна, която се определя от множество фактори, като законодателството е само един от тях и при това не винаги най-важният. Това означава, че макар легализацията винаги да е сила, която потенциално бута тренда нагоре, на практика не е задължително нито едно от горните 3 твърдения да се окаже неизменно вярно. Т.е. след легализацията на аборти е възможно техният скок да е сравнително слаб, възможно е след време нивото да падне до стойности под тези преди легализацията, възможно е дори трендът изобщо да не се промени – без значение дали се движи в посока покачване, намаляване или остава непроменен. Има още

Освещение и спасение


salvation-main

от Радостин Марчев

Свеждането на спасението до юридически категории създава объркване в редица области богословски въпроси – понякога дори там където не очакваме. Една от тези области е освещението.

Ако гледаме на спасението единствено с юридически категории то нашата вяра в Христос ни освобождава от вина и ни спасява от осъждение. Божия гняв  и съд вече не са заплаха за нас. В подобна схема движеща се стриктно по оста вина-съд-оправдане е трудно да намерим място за освещението. То може да бъде виждано като задължение от наша страна сега да спазваме Божиите заповеди. Може да бъде виждано и като праведни дела произлизащи в резултат на промяната на нашето естество при обръщението в следствие от работата на Светия Дух. И макар че и двете неща са верни напълно недостатъчно е да спрем дотук. Има още

Сърце и ум


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Май, 2018

Братята Кирил и Методий създават славянската азбука и по този начин правят възможна българската култура – едно събитие, което отново ще си припомним и ще празнуваме през този месец. Разбира се, тяхната мотивация не е културна – или най-малкото не е изцяло и основно културна. Солунските братя са преди всичко мисионери, посветени на разпространение на вярата сред тези, които не я познават. Работата в България не е тяхната първа мисия – преди това те работят години наред със сарацините и хазарите. В този контекст азбуката, която създават е средство за превеждане на Божието слово на езика на хората, на които служат. Има още

Троицата и спасението


53

от Радостин Марчев

Повечето евангелски християни свързват думата спасение с делото на Христос на кръста. Това, разбира се, е съвсем вярно, но само по себе си е твърде редукционистко. Под редукционистко аз имам предвид, че твърдението за кръстната жертва на Христос може да бъде направено единствено в една по-широка рамка от разбирания, които макар да не са изрично споменати, се предполагат. Когато тази по-широка рамка липсва, твърдението за „смъртта на Исус на кръста“ се изправя пред толкова много въпроси, че на практика или се деформира, или направо е дезинтегрирано. Има още

Какво означава „спасение на души“?


от Радостин Марчев

Да се молим за спасение на души е израз, който често може да се чуе в евангелските църкви. Какво обаче е съдържанието, което се крие зад него, не е толкова лесно да се каже. Има още

Какво означава кръщение с огън


index

(кратко егзегетично упражнение)

от Радостин Марчев

Евангелистите са записали един интересен израз на Йоан Кръстител, в който той казва, че ще Исус ще кръщава „със Светия Дух и с огън.” Текстът се среща в

Матей 3:11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

и

Лука 3:16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

Представителите на петдесятното и харизматичното движение често отбелязват, че в тези текстове става дума за едно единствено нещо – кръщение със Светия Дух като огънят е образно описание на неговата същност. Има още

Кой взема недостойно?


index

от Радостин Марчев

„А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо. Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това; защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви); прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря; защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива. Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам. Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг. Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.“ Има още

Серия амвонна – 12


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

СЛУШАТЕЛИТЕ

от Радостин Марчев

Голяма част от указанията, свързани с проповядването се отнасят за това как проповедникът може да се подготви добре и как трябва да изнесе своята проповед. Съществува обаче поне още един ключов аспект – слушателите.

Без значение дали си даваме сметка за това или не, слушателите винаги участват активно в процеса на проповядването. Ако те не слушат, проповядването е напразно, без значение колко брилянтно е то. Има още

Проблемът с поклонението


worship

от Радостин Марчев

Основната причина християните да се събират заедно е, за да се покланят на Бога. Всички останали неща, които те правят, цялата им мисия в света, черпи жизнените си сили от тази обърнатост към и свързаност с триединния Бог. Макар да не можем да сведем една църковна служба единствено до поклонение – тя може, и всъщност трябва, да включва и ред други неща като поучение, общение, споделяне на вярата и т.н. – поклонението следва да бъде нейната същностна природа. Под поклонение аз разбирам съзнателно решение на събрани заедно вярващи хора да съсредоточат своето внимание върху Бога с цел да общуват с Него и да Му отдадат дължимото.

Аз съм убеден, че евангелските християни истински и искрено се покланят на Бога. Същевременно аз смятам, че в нашите богослужения действат фактори, които съвсем реално спъват това поклонение. Причините са много и различни, но аз ще се спра на 6, които смятам за важни. Други могат да продължат по-нататък. Има още

Спасението като „рекапитулация“


от Радостин Марчев

Думата „рекапитулация“ означава „повторение“. В богословието обаче тя се използва в малко по-различен смисъл на „събирам отново заедно“. Най-просто тя означава, че Христос прави за нас това, което Адам не е успял да направи – или, по-скоро, преобръща, събира отново това, което Адам е изгубил. Обяснението на богословската идея за рекапитуалция във връзка със спасението не е лесно и е свързано с няколко различни, макар и допълващи се аспекта. Има още

Какво е Christus Victor


от Радостин Марчев

Christus Victor е латинска фраза, която означава „Христос победителят.” В богословието тя е свързана с определена теория за изкуплението. Според нея идвайки на земята Христос стъпва на, да се изразим така, вражеска територия, и побеждава силите на злото в лицето на Греха, Закона, Смъртта и самият Сатана, който владее човечеството чрез тях. В Своето въплъщение Христос живее като съвършен човек, Който не познава греха и по този начин не подлежи на осъждане от Закона. И макар че умира на кръста в Своето възкресение Той побеждава и Смъртта.    Има още

Грехът с главна и малка буква


index

от Радостин Марчев

Основният начин, по който евангелските християни са навикнали да мислят за греха е като вина. Когато човек извърши нещо зло, той извършва грях – понякога пред други хора, но винаги пред Бога – и се нуждае от прошка. В определен смисъл това е напълно правилно. Библията многократно казва, че нашите зли дела са грехове, които се нуждаят от прошка (1 Кор. 15:3–4; Пс. 51; Мт. 1:20–21; Евреи 1:3; 1 Петър 2:24; 1 Йоан 1:7; 2:2; 4:10; Откр. 1:5–6 – да споменем съвсем малка част от легиона текстове).

В същото време, да спрем дотук означава да останем не само с непълна, но и със сериозно изопачена представа за греха. Има още

Една ненужна догма


pulpfictioncreationism

от Радостин Марчев

Първо, нужната догма – християните вярват, че Бог е Създател на всичко, което съществува. Той е първата и основната причина за това да има нещо вместо нищо. Тази вяра е залегнала на практика във всички основни християнски изповеди, независимо от конфесионалната принадлежност. Никео-Цариградският символ на вярата казва: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.“ Да се отрича Богът-Създател означава да се посегне на нещо същностно за християнството.

Съществува обаче и една ненужна догма, свързана с начина, по който Бог е творил. Според нея ако някой не вярва, че светът е бил създаден преди 6–10 хиляди години за 6 24-часови дни с фиксирани видове, той не е християнин или най-малкото има сериозен проблем във вярата си. Това, заедно с още някои вярвания, е известно като младоземен креационизъм и в някои християнски среди често е превръщано в критерий за ортодоксалност. Има още

Брак и сексуална етика – проблемът с комуникацията


angel-devil-again

от Радостин Марчев

БРАК И СЕКСУАЛНА ЕТИКА – ПРОБЛЕМЪТ С КОМУНИКАЦИЯТА

От години изпитвам неловкото усещане, че християните често имаме проблем с начина, по който изказваме своята вяра. Под това нямам предвид, че споделяме нещо неправилно – макар че, разбира се, понякога това също е вярно. По-скоро ми се струва, че говорим за нея по неподходящ начин, от което произлизат някои нежелани последици.

Начинът, по който говорим за брака може да бъде добър нагледен пример в това отношение – при това както в обществото така и в самата църковна общност. Той съвсем естествено се намира в по-широката категория на сексуалната етика – една тема, от която съвременната (и не само) църква е буквално обсебена. Някои от най-горещите теми като хомосексуализма, дженър идеите, развода и повторния брак попадат в тази категория. Това са именно темите, по които вижданията на християните са широко цитирани в публичното пространство и които до голяма степен формират публичния облик на църквата. За съжаление резултатите от това не са добри – и за още по-голямо съжаление не е възможно винаги да хвърляме вината върху това, че гласът ни е погрешно представен[1]. Има още

Очаквания


проповед за Цветница, 1.04.2018

в Евангелска баптистка църква – Аксаково

от Радостин Марчев

Снимка на Jivka Petrova.

Днес празнуваме Цветница – влизането на Христос в Ерусалим. С нея започва „страстната” седмица.” Това е центъра на всяко едно от 4-те евангелията и на нея евангелистите отделят най-голямо внимание. В евангелието според Марко целия земен живот на Исус от 33 години е описан в половината книга, а тази единствена последна седмица в Ерусалим заема другата половина. Един богослов нарича евангелието описание на разпятието с дълго въведение.

В тези последни дни преди кръста Исус вече е тръгнал към Ерусалим. Едно след друго се сбъдват древните библейски пророчества. Когато Той влиза в града Матей цитира пророк Захарий

Захарий 9:9 Радвай се много сионова дъщерьо; Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък, и възседнал на осел.

Пророк Малахий също говори за това време когато пише 400 г. по-рано: „Господ Когото търсите неочаквано ще дойде в храма Си.”

Но когато Исус пристига в Ерусалим сякаш всичко се обърква. Господ наистина идва в храма Си, но само за да го нарече „разбойнически вертеп,” да изгони с камшик търговците и да предскаже разрушаването му. Царят влиза на осле в Ерусалим, но вместо да донесе свобода и мир се оказва разпънат на кръст. Вместо да видят идването на Божието царство и да седнат един отдясно и един отляво на царя учениците изведнъж започват да се питат как са могли да направят такава огромна грешка тръгвайки след грешния човек. Има още

Бил Хайбълс и поуките за българският евангелизъм


81395

от Радостин Марчев

Тази седмица осъмнахме с поредния скандал около известен евангелски водач. Този път става дума за Бил Хайбълс – пастир на Willow Creek Community Church  и един от най-влиятелните християни в САЩ – който е обвинен в сексуални посегателства (подробности могат да се намерят ТУК, ТУК и ТУК, както и на много други места в мрежата). Личното ми мнение е, че за момента обвиненията не изглежда да представят достатъчно доказателства, поради което оставам силно скептичен. Какво ще последва не мога да предвидя. Със сигурност обаче самото повдигане на подобни обвинения ще оставят едно грозно петно в умовете и впечатленията на много хора – вкл. невярващи. Има още

Непознатият Били Греъм


index

от Радостин Марчев

Текстът е поместен във в. „Зорница“, март 2018

„Посланието на Йоан 3:16 присъстваше във всяка проповед, която моя баща проповядваше, понеже то показва Божията любов. То дава надежда на света.“ – каза Франклин Греъм на погребалната служба на своя баща, Уилям (Били) Франклин Греъм, който почина на 21 февруари 2018 на 99 годишна възраст. Той беше погребан до съпругата си от северната страна на библиотеката в Шарлот, северна Каролина, която носи неговото име, след поклонение на тленните му останки в Ротондата на сградата на Конгреса (Капитолия). Това се прави едва за четвърти път за частно лице и за пръв път за религиозен водач. На церемонията присъстваха 2000 гости от 50 страни, вкл. президента и вицепрезидента на САЩ.

Били Греъм е определян като един от най-влиятелните християни на 20 век и се появява над 60 пъти сред най-влиятелните мъже и жени в списъка на Галъп – повече от всеки друг.

Повечето християни познават Греъм като най-големият евангелизатор на 20 век. През своя живот той провежда над 400 похода, проповядвайки на 210 милиона души в 185 страни по целия свят, а по данни от 2008 слушателите му, вкл. чрез средствата за масова информация, надхвърлят 2.2 милиарда. Според неговата организация, 3.2 милиона души са заявили решение да следват Христос в следствие на неговия призив.

Той обаче е много повече от това. Ето някои неща за него, които не са толкова известни: Има още

Отворено писмо до Евангелски вестник


Уважаемо издание,

Пиша Ви във връзка с Вашата статия „Пътят на Стивън Хоукин от атеист до вярата в Бога” публикувана вчера (14.3.2018). Казано направо, проблемът с нея е, че тя не съдържа почти нито една вярна дума. Има още

Доколко е практично учението за първородния грях?


Резултат с изображение за lalaloopsy

от Радостин Марчев

Миналата седмица голямата ми дъщеря получи подарък. Преди седмици тя си беше избрала няколко малки кукли lalaloopsy, които нетърпеливо чакаше да пристигнат от китайския Aliexpress. Когато пощальонът се обади, че имаме пратка прекара целия ден в нетърпеливо очакване. Сега играчките най-после бяха в ръцете й.

Разбира се, предварителната уговорка беше, че поръчваме куклите не само за нея, но и за по-малката й сестра. Когато пристигнаха обаче това се оказва твърде много за нея. Да сподели с друг човек нещо, което толкова силно искаше и толкова дълго беше чакала й дойде в повече. Тя искаше всичко за себе си. Единствено. Около пет минути след като започна разопаковането виковете от детската стая достигнаха височини, на които би завидял и оперен певец вложил всичките си сили, за да вземе най-високите тонове на трудно соло. Не помогнаха никакви обяснения и предупреждения за наказание. След около час обаче всичко беше спокойно. Разгледала новите си придобивки дъщеря ми се заигра с таблет, но не и преди да обясни на сестра си, че „лалалупситата” в момента спят – поставени в малка детска къщичка и грижливо зависи с мини-одеалца (всичко това гениално пригодено от друг комплект) – и не трябва да бъдат безпокоени (разбирай пипани). Хитро, нали? Има още

Мъжете и жените са различни. Какво означава това?


index

от Радостин Марчев

В дискусиите за ролята на половете в обществото, семейството и църквата често се подчертава, че мъжете и жените са създадени различни. По-нататък от това твърдение се преминава към извода, че понеже са различни то те трябва и да правят различни неща. Крайният извод обикновено е, че макар да са еднакво ценни и нито един пол да не е над другия Бог е създал мъжете да водят, а жените да вършат други неща. По този начин определено богословско разбиране за функцията на мъжете и жените се рационализира чрез идеята за тяхното различие.

Първата част на това твърдение е вярна. Мъжете и жените наистина са създадени различни – макар че в какво точно се състои тяхната различност дори учените посветили живота си на изследвания в тази област не се наемат да отговорят изчерпателно.

Оттук нататък обаче логиката се къса. Има още

За мартениците, компромисите и ранното християнско изкуство


от Радостин Марчев

На 1 Март, когато голяма част от християните започват традиционната борба срещу мартениците, аз довършвам книгата на Робин Маргарет Дженсън Understanding early Christian art. Впечатленията ми са смесени, но едно от нещата, за които авторът ме накара сериозно да се замисля е начинът, по който ранните християни са реагирали на езическите образи от заобикалящия ги свят. От една страна, те са били готови да дадат живота си, но не и да се поклонят на образа на императора, принасяйки му жертва като на Бог. От друга страна обаче, те изглежда са се чувствали много по-малко заплашени, отколкото някои съвременни християни, да използват образи и идеи, които бихме могли да определим като езически. Темата е огромна, затова съвсем накратко ще се спра само на четири интересни аспекта, които в никакъв случай не я изчерпват. Има още

Реформираното водачество и светският бацил


index

от Радостин Марчев

Лекция на Младежки библейски уикенд – Варна 23–25.2.2018

I. Историческо въведение

Моята тема е озаглавена „Реформираното водачество и светският бацил“, но понеже ще говоря първи искам съвсем накратко да ви припомня историческите събития, свързани с книгата Неемия.

След времето на съдиите народът на Израел пожелал да има цар. Пророк Самиул по заповед на Бога помазва първия цар – Саул. При втория и третия  Давид и Соломон  Израел достига връхната точка на своята сила като държава, но веднага след това се разцепва на 2 части, които никога повече не се обединяват.

През 722 г. пр.Хр. Северното царство, Израел, е завладяно от Асирийската империя и престава да съществува. Част от жителите са преселени в други области, а на тяхно място са настанени чужденци. Това е началото на самаряните, за които четем в Новия Завет.    Има още

Кои са евангелските християни


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“,  Февруари 2018

images

Думата евангелски произлиза от гръцката дума euangelion, която означава „благовестие“ или „добра вест“. В основния смисъл на термина „евангелски“ е някой, който приема благата вест на евангелието, че Исус Христос е Спасител и Господ. В рамките на Христовата църква обаче съществува едно движение, което е избрало да се идентифицира с това име така както други са избрали да се наричат православни, католици, лютерани или англикани. Милиони вярващи по целия свят, включително в България, се наричат с това име. Какво обаче се крие зад него? Има още