Блажената евангелска Мария – 3


от Радостин Марчев

5. Последно, Мария е служителка на словото – човек, който го чува, вярва и изпълнява. Като такава тя ни показва образа на Христовия ученик. Според Тимъти Джордж двата момента, в които това се вижда най-ясно са момента, в който тя чувайки благата вест, че ще роди Спасител отговаря: „Нека ми бъде според както си казал” (Лука 1:38) и сватбата в кана Галилейска когато Мария съветва хората: „Каквото ви рече, сторете” (Йоан 2:5).

Има още

Блажената евангелска Мария – 2


от Радостин Марчев

Как изглежда протестантската почит на дева Мария през библейския прочит на един баптист като Тимъти Джордж? Той предлага 5 характеристики[1] на Мария, които евангелските християни[2] следва да  вземат под внимание.

Има още

Блажената евангелска Мария – 1


от Радостин Марчев

Православният богослов Вл. Лоски започва своята известна статия Panagia посветена на дева Мария с много интересни думи:

Има още

Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?


(кратко екзегетично упражнение)

от Радостин Марчев

Както бях писал по-рано сред християните е разпространена практиката да четат евангелските разкази като допълващи се т.е. да сравняват едни и същи случки разказни от отделните евангелисти с цел да достигнат до тяхното по-добро разбиране. Макар че сравняването на свързани текстове от Библията често наистина е много важно за правилното разбиране на Писанието конкретно в случая с евангелията то често води до сериозно екзегетични грешка. Причината за това е, че отделните евангелисти не само че поставят едни и същи случки/думи на различни места в своя разказ, но и често ги използват, за да предадат различни идеи.

За да покажа как работи това на практика ще разгледам срещата на Исус с Неговите роднини, при която Той казва, че Неговото семейство са хората, които слушат и изпълняват Божието слово.

Има още

Двете лица на библейската мъдрост


от Радостин Марчев

В една от най-известните старозаветни истории Бог се явява насън на младия Соломон и му предлага да изпълни едно негово желание. Соломон, който току що е станал цар и очевидно е изпълнен със страх и несигурност поради голямата отговорност паднала върху него, иска мъдрост – и след това остава в историята като най-мъдрия човек на света.

Какво обаче е мъдростта в библейския смисъл на думата? Оказва се, че Писанието я използва по няколко различни начина, които се преплитат в интересна мозайка, понякога допълвайки се, а  понякога сякаш (привидно) противопоставяйки се един на друг.

Има още

За качеството на протестантските книги


от Радостин Марчев

Християнското книгоиздаване в България винаги е било чувствителна за мен тема, по която вече съм писал няколко пъти (виж ТУК и ТУК). Това усещане беше заострено още повече когато преди няколко години имах възможност лично да се убедя колко бързо новите християнски издания се появяват на руския книжен пазар. Разбира се, руския пазар е нещо съвсем различно от българския от гледна точка на покупателна способност и между двете не следва да се прави сравнение. Това без съмнение трябва да се има предвид и – тъй като книгоиздаванто изисква немалка инвестиция на средства – да не очакваме чудеса. Въпреки това съществуват и други показатели, по които можем да правим оценка. Един от първите, които ми идват наум е качеството на издаваната литература.

Има още

Каква е човешката природа на Христос


от Радостин Марчев

Въплъщението е една от най-големите тайни на християнството. Ние празнуваме Рождество като началото на нашето спасение, но на практика не сме в състояние да го осмислим понеже то надхвърля интелекта ни. В тази точка християнската доктрина е основана на откровение, а не на рационално обяснение.

Най-просто тя казва, че в даден момент от времето второто лице на светата Троица, единородния Исус, се въплъщава от Светия Дух и дева Мария и става човек. След Своето раждане Христос съществува в две природи – божествена и човешка, но само в едно лице/личност/ипостас, което е божествено. Неговата божествена природа съществува вечно, а човешката Си природа Той приема от дева Мария. Каква обаче е тази човека природа? Дали е природа идентична с тази преди или с тази след грехопадението? Оказва се, че тук християните не са единни в своите заключения.

Има още

Първи адвент – въплътената надежда


от Радостин Марчев

проповед в Баптистка църква Аксаково

28.11.2021

Когато говорим за Рождество ние обикновено се обръщаме към историите за Захарий и Елисавета, Мария и Йосиф, мъдреците следващи витлеемската звезда или овчарите пред яслата. Но за ще започна от по-далеч – от един човек наречен пророк Исая.

Има още

Нито една повече


от Радостин Марчев

25 ноември е обявен за международен ден против насилието срещу жени. Последният беше отбелязан на няколко места в България под надслова „Нито една повече”. Възможно е пропускът да е мой, но тази година за пръв път ми направи впечатление, че няколко приятели християни поставиха знак свързан с него на профилната си снимка.  

Има още

Духовната  борба


от Радостин Марчев

К.С. Луис в класическата си книга „Писмата на душевадеца” проникновено казва, че дявола с еднаква радост приветства както материалиста така и магьосника – както човека, който отказва да вярва в свръхестественото така и този, който го търси с нездраво любопитство.

Има още

България е мисионерско поле


от Радостин Марчев

По всяка вероятност преброяването от 2021 г. ще ни даде интересна нова информация за религиозността на населението в България, макар че едва ли ще ни поднесе някакви особено големи изненади. Предишните, и по-задълбочени, проучвания показват, че макар и бавно броят на българите реално водещи църковен живот расте. Въпреки това същите проучвания показват, че на практика България отдавна се е превърнала в мисионерско поле – и засега остава такова. Мисионерското поле от своя страна съвсем естествено повдига въпроса за споделянето на благата вест – така както, по думите на Христос, нивите повдигат въпроса за жетвата.

Има още

Вън от Тебе няма добро за мене


от Радостин Марчев

проповед във Втора баптистка църква

Варна, 14.11.2021

В средата на евангелието според Марк се намират някои от най-интересните и важни случки в книгата. Там е нахранването на 4000 души със 7 хляба. Там е изпащането на учениците да проповядват благовестието. Там Исус за първи път казва, че отива в Ерусалим, за да умре. Там е забележителната случка с бащата на болното дете, който произнася известните думи: „Вярвам, помогни на моето неверие.“  

Всички тези истории са любими теми за проповед. Но точно там, в началото на 9 глава се намира една случка, която може да претендира, че е по-интересна от всички изброени, но върху която доста рядко се проповядва. Предполагам, че повечето християни просто не знаят какво да правят с нея. 

Има още

Когато лудостта тръгне по улиците


от Радостин Марчев

През последните месеци много съзнателно отказах да взема отношение в спора за и против ваксините – тема, която очевидно се превърна в национален проблем в повече от едно отношение. Струва ми се обаче, че той се явява просто симптом на няколко по-дълбинни проблема, който нерядко „косят” и от двете страни на барикадата.

Има още

Чарлз Фини търси Бога в гората


Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври 2021

Макар да посещавал местната презвитерианска общност и дори да бил директор на църковния хор, никой не виждал особен религиозен плам в младия мъж. Напереният студент по право сякаш се чувствал по-удобно в масонската ложа, а от устата му често се чували подигравки към богословието и семинариите.

Божието провидение обаче отрежда друго. Неочаквано за всички, включително за самия него, Светият Дух пробужда в сърцето му такова притеснение за вечната му съдба, че на 10 октомври 1821 г. Чарлз Фини се запътва към местната гора с твърдото намерение „да даде сърцето си на Бога или никога да не се върне обратно“. Неговата вътрешна борба продължава цял ден и той не намира мир, докато накрая не изповядва гласно греховете си и не се потапя в усещането за Божията прошка и благодат. По-късно той научава, че и други хора са имали същото преживяване.

Има още

Обръщението на К. С. Луис


от Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница,“ септември 2021

Вярвам в Бога, както вярвам в слънцето: не защото го виждам, а понеже чрез него виждам всичко останало.“ (К. С. Луис)

Има още

Писанието като тайнство


от Радостин Марчев

Добре известно е, че реформаторите през 16 век поставят под съмнение по-голямата част от тайнствата приемани от Католическата църква за такива. Правейки това те не променят дефиницията за тайнство и запазват популярното определение на Августин – тайнството е външен знак, зад който стои вътрешна благодат. Лутер модифицира това определение като външен знак свързан с божествено обещание, но резултата не е особено различен.

Има още

Можем ли да имаме християнство без Платон


от Радостин Марчев

Една от най-интересните размени на идеи, на които съм свидетел се случва между библейският учен Скот МакНайт и систематичния богослов Ханс Бьорсма. Бях писал за впечатленията си от книгата на МакНайт (виж ТУК и ТУК), но тази на Боерсма – Five Things Theologians Wish Biblical Scholars Knew –  се оказа дори още по-интересна. В нея има твърде много, което си струва да бъде четено бавно и дори по няколко пъти, за да бъде осмислено правилно. Сега ще се спра само на един пример.

Има още

Библейски изследвания vs систематично богословие – рунд 1


от Радостин Марчев

Една от най-интересните богословски поредици, на които съм попадал в последно време е сърдечната размяната на мнения между двама забележителни учени – Ханс Бьорсма и Скот МакНайт. Като резултат от нея на книжния пазар се появиха две малки книжки Five Things Theologians Wish Biblical Scholars Knew и Five Things Biblical Scholars Wish Theologians Knew.

Има още

Септуагинта или Масоретски текст – нужно ли е въобще да избираме?


от Радостин Марчев

Септуагинта е ранен превод нa Стария завет на разговорен гръцки език, наричан още „койне”. Думата означава „седемдесет” и понякога се означава с латински цифри като LXX. Названието има своя интересна история. Според нея при изграждането на Александрийската библиотека Птолемей II Филаделф (281-246 пр. Хр.) заповядал за нея да бъде осигурено копие от свещените писания на евреите. Седемдесет евреи били натоварени с превода. За да не се наговарят и да изопачат текста те били държани разделени един от друг както всеки превеждал самостоятелно. Накрая се оказало, че всички преводи са еднакви до последната буква.

Има още

За една богословска карикатура


от Радостин Марчев

През последните няколко месеца ми се наложи да чета доста литература свързана със сравнение на някои богословски въпроси в православната и протестантската традиции. Едно от нещата, които забелязвам е, че разликите в разбирането на греха и неговото преодоляване рутинно се представя в две направления.

Първото е, че православието за разлика от протестантството отрича всяка идея за наследствена вина като част от учението за първородния грях. Най-просто това означава, че според протестантите вината свързана с първия грях на Адам се прехвърля  (вменява) на всички негови потомци. Резултатът от това е, че всеки човек се ражда виновен пред Бога.

Втората разлика е свързана с твърдението, че протестантите разглеждат греха и неговото преодоляване (т.е. теориите за изкуплението) в стриктно юридически термини и рамка докато православието се характеризира с едно по-терапевтично виждане, което разглежда греха като болест, която трябва да се лекува.    

И в двете твърдения има известна истина, но в същото време по своята същност те представляват карикатури.

Има още

Бракът не е само личен въпрос


от Радостин Марчев

Наскоро участвах в християнска дискусия посветена на брака, на която един от участниците зададе много интересен въпрос: „Какво мислиш за хора, които настояват, че сключването на брак е въпроса единствено на обещание, което те сами дават пред Бога? Няма нужда от църковна или светска церемония или който и да е друг човек да бъде намесен в това.”

Има още

Разпънатият с магарешката глава


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница,“ юли, 2021)

Еврейският монотеизъм винаги изглеждал удивително странен на древния езически свят. Това учудване се онагледява добре от една случка с римския генерал Помпей. Когато превзел Йерусалим през 63 г. пр. Хр., той пожелал да види юдейското божество, за което бил чувал толкова много слухове. Когато обаче влязъл в Светая светих на пищния храм, той с огромна изненада открил, че там липсва какъвто и да е образ. Объркването му било толкова голямо, че след това години наред се разнасял слух, че евреите крият там… магаре.

Има още

Евразийския Флоровски


от Радостин Марчев

През последните месеци ми се наложи да препрочета почти всички томове на големия православен богослов Г. Флоровски (като цяло увлекателно занимание). Интересен детайл е, че българските издание (след т. 3) са подредени по различен начин от англоезичните. По-конкретно, в томове 4-6 са събрани голяма част от т. нар. „евразийки” текстове на младия Флоровски. Признавам си, че точно към тези статии подходих доста „диагонално”. Въпреки това останах с впечатлението, че някои идеи, които чуваме днес на висок глас изобщо не са нови. В началото на миналия век се е говорело много за слабостта (морална, културна, духовна и всякаква) на прогнилия запад и за духовната сила и чистота на славянството и по-конкретно на Русия, откъдето ще произлезе една нова и обновяваща света култура.

Има още

Проповядаване фокусирано върху Христос


от Радостин Марчев

Току що „Динаик консулт” издадоха  книгата на Брайът Чапел „Проповядване фокусирано върху Христос”.

Има още

Християнското вдъхновение зад Чичо Томовата колиба


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ Юни, 2021

На 4 юни 1811 г. в Личфийлд, щата Кънектикът, в дома на ревностния пуритан Лиймън Бичър, се ражда момиче, което наричат Хариет. То пораснало като дребна, необяснимо тревожна жена, която често боледувала. Когато била на 21 години, семейството се преместило в Синсинати и там Хариет Бичър се омъжила за Калвин Стоу, професор по богословие и преподавател в семинария. По-късно тя казала за него, че е добър в еврейския и гръцкия, латинския и арабския и за съжаление в нищо друго. Двамата имали седем деца, едно от които изгубили от холера и тя никога не се възстановила напълно от това.

Има още

За ваксините, ОЕЦ, „Свобода за всеки“ и няколко обръщения


от Радостин Марчев

В две свои публикация съоветно от Май и Юни  „Свобода за всеки” излезе с анализ на позоцията на ОЕЦ за ваксините, който ми се струва меко казано странен. В „Отворено писмо до ОЕЦ относно представителната власт на евангелските християнски общности” (копие от което е изпратено до 13 вероизповедания нечленуващи в ОЕЦ) четем:

„Публичното обръщение на ОЕЦ относно ваксините от 24.03.2021 г…. е не само практически проблематично, но и прибързано от медицинска и необмислено от правозащитна и богословска гледна точка.”

Има още

Една бележка за Георги Флоровски и възкресението


от Радостин Марчев

Няколко пъти съм писал, че християнската антропология е твърде различна от платонизма[1]. Вместо да вижда тялото като затвор за душата, от което тя щастливо се освобождава при смъртта, християнството приема човека за неразделимо психосоматично единство[2]. Това означава, че човек никога не е цялостен, пълноценен и щастлив докато отделните компоненти от неговата същност са разделени. Това специфично разбиране е най-ясно отразено в учението за възкресението. Победата над смъртта, в нейното чисто християнско представяне, не е освобождаване от тялото, а неговото възстановяване и свързване с душата. Поне в това отношение християните са единни.

Има още