Християнска мъжественост или мачо карикатура


от Радостин Марчев

classic_macho_man_lime

Един страничен продукт от спора покрай Истанбулската конвенция беше поредното поставяне на въпроса за половете и същността и ролите на мъжа и жената. През последните няколко дена се натъкнах на няколко статии, които говорят за вредата на феминизма върху семейството, за лошите последици от приравняването на жената с мъжа, за патриархалните ценности и даже за насилието сред хомосексуалните двойки. Почти нищо от това не е ново.

Много мои приятели християни отбелязват как в следствие на светското влияние разбирането за жената и нейната роля в обществото, семейството и църквата се оказва изкривено. Аз съм съгласен с тях – макар че ние често откриваме това изкривяване на различни места (виж например ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК). Но докато преглеждах статиите, които някои от тези мои християнски приятели споделяха не ми даваше мира усещането, че вероятно представата за мъжете е изкривена не по-малко – включително и в чисто християнски контекст. Има още

Advertisements

Кръстът преди Константин


от Радостин Марчев

index

Новозаветният учен от Бейлър, Брус Лонгенекер, е написал много интересна книга за кръста като християнски символ. Добре известно е, че в Римската империя кръстът е внушавал ужас като инструмент за най-позорна и болезнена смърт. Толкова голямо било отвращението към него, че думата дори придобила нецензурно значение и се използвала като проклятие (виж Мартин Хенгел, Разпятието). Поради тази причина мнозина учени смятат, че кръстът се утвърждава като християнски символ едва след времето на император Константин – до голяма степен паралелно с утвърждаването на самата християнска вяра като доминираща за империята.

Противно на това, Лонгенекер твърди, че историята на кръста като християнски символ може да се проследи много по-назад във времето – може би не като основен символ на новата вяра, но със сигурност като познат и утвърден символ. От примерите, които той посочва става ясно, че дори самата форма на кръста се среща в няколко разновидности. Има още

Какво се случи с есхатологията


от Радостин Марчев

index

Думата „есхатология“ в християнското богословие най-общо означава последните неща/събития, т.е. какво ще се случи в края на историята. Съвсем разбираемо за вярващите в Библията християни темата винаги е била изключително интересна, а спекулациите понякога са надминавали научната фантастика (да не кажа фентъзи). Поредицата „Оставените“ у нас се радва на добра популярност в християнските среди, а аз си спомням как преди доста години присъствах на масови прожекции на филма „Крадец в нощта“. Има още

Как докато гонехме конвенцията влакът май е потеглил


от Радостин Марчев

auto_grate021430634811

Едно от нещата, които намирам за странно в разгорялата се дискусия за т. нар. Истанбулска конвенция и вероятните последици от нейното ратифициране е недостатъчната информация и анализ на съществуващото у нас законодателство. Казвам странно понеже това може да има твърде важно отношение към темата – или по-точно към няколко различни теми. Ето защо, макар и пълен лаик в областта на правото, ще се опитам да нахвърлям няколко бележки за това, което открих след няколкодневно ровене. Съвсем възможно е да бъркам сериозно  на някои места, въпреки че основните контури на това, което казвам да ми се струват доста ясни. Но в края на краищата дори погрешно изложение може да донесе полза една дискусия – най-малкото чрез посочването на грешките. Има още

Пост-истанбулски синдром


от Радостин Марчев

auto_grate021430634811

Рядко съм виждал подобно единодушие между православни, католици, протестантски, че и мюсюлмани както по отношение на Истанбулската конвенция. Рядко съм виждал и такава медийна активност от страна на българските християни изобщо. Но докато въпросът за ратификацията на документа все още е на дневен ред искам да напомня нещо, което мисля, че нямаме право да забравяме. Има още

Две лепти за Истанбулската конвенция



auto_grate021430634811от Радостин Марчев

И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант. И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот. (Марк 12:41-44).

След всичко, което се изприказва във връзка с Истанбулската конвенция аз действително се чувствам като героинята от притчата на Исус. Не, това не е скрит намек за мъж, който влиза в gender роля, която обичайно е характерна за жена. Просто открих, че съм подобаващо невеж (т.е. беден) по някои от свързаните с нея въпроси, а изводите ми често ме оставят самотен (т.е. като вдовица). В крайна сметка все още не съм готов да заема окончателно и твърдо мнение има ли опасност някои текстове от документа да бъдат изтълкувани превратно и насочени в посока, очевидно различна от целите на документа. Всичко, което ми става е да пусна своите скромни две лепти, които честно казано вече не мога да задържа в себе си. Ето ги и тях. Има още

Градски легенди


index1

И тази година за пореден път за съжаление статията ми „На кого пречи Рождество“ от 2013 г. събра доста посещения. Казвам за съжаление, понеже това показва, че въпросът, който тя разглежда продължава да е актуален. Рождество е време, в което би трябвало да се радваме и да живеем като християни, а не да се караме за глупости.

Въпреки това, тъй като продължаваме да чуваме упорито повтаряни твърдения, че Рождество е всъщност „покръстен“ езически празник се налага да кажа, че това са поредните градски легенди. В повечето случаи те се разпространяват от хора, които просто не са си свършили както трябва домашната работа по история. По-долу прилагам кратка справка по въпроса.

Съществуват два езически фестивала, които обикновено се свързват с избора на датата на Рождество. Доказателства за това обаче на практика няма. Първият е Сатурналиите, римски празник, посветен на бог Сатурн. По древност той предшества Рождество, но не е толкова лесно да се свърже с него. Причината е, че Сатурналиите са се празнували в периода 17–23 декември т.е. приключвали са 2 дена преди християнския празник. Да кажеш на хората да постят когато са свикнали да празнуват или да празнуват когато ги мори махмурлук, не е най-умното нещо, което човек може да измисли.

Вторият езически празник, който се посочва е Sol Invictus, „Празникът на непобедимото слънце“. Той действително се е празнувал на 25 декември, когато се чества и Рождество. Проблемът тук е, че този празник е бил въведен от император Аврелий през 274 сл.Хр. докато ние разполагаме със сведения, че християните са предлагали за дата на Рождество 25 декември около 200 г. сл.Хр.

– За повече подробности можете да се обърнете към статията на Люк Харингтън No, Christmas Isn’t Secretly Pagan: A Very Merry D-List Saints Christmas Special (For the Whole Family)

– Повече за дебатите между самите християни относно решението за всеобща дата на Рождество можете да намерите в статията How December 25 Became Christmas или от статията на Уилям Тиге Calculating Christmas.

Докъде стига глупостта ни -20


Вероятно това е последният епизод от дългата и често не особено приятна сага с християни.ком. Последният, понеже сайта прекратява своето съществуване.

Затварят и свързаните с него сайтове „бг семейство,“ „църква.ком“ и „български християнски форуми.“

Без име

Обяснението е, че няма възможност да покриват разходите.

1

Въпреки твърденията на един от администраторите, че това е „най-големият евангелизационен сайт в Европа“ и постоянното парадиране с това колко хора са се покаяли от него и колко изцеления са се случили след техни призиви за молитва порталите от самото начало бяха създадени като средство за финансово облагодетелстване на техният собственик. Това беше опит да се намери свободна пазарна ниша, която използва познат християнски жаргон изцяло като търговски похват. Публикуваните материали бяха основно „жълти,“ препечатани от други издания без всякакъв интерес да се провери тяхната достоверност (подробности в предишните статии от поредицата). Освен приходите от реклами всяка статия завършваше с призив за финансова подкрепа (комбинирано с неуспешен опит да се продаде сайта curkva.com).

В крайна сметка се оказа, че печалбата не е достатъчна. Порталите затварят. Това обаче е малка утеха на фона на факта, че те все пак се задържаха във виртуалното пространство в продължение на години – факт, който говори много за нивото на значителна част от българските християни.

Оставам с горчив вкус от грозните реплики, които се наложи да разменя, но и с надеждата, че да биеш тревога не е съвсем безполезно.

Оставам(е) също и с възможността все още да се наслаждаваме на бисера Радостин Марчев – християнин, богослов или клюкар. Макар че сайта, на който беше поместен вече да не работи неговият собственик Венци Тоневски го е качил на личния си блог.

Серия амвонна – 11


ВЪОБРАЖЕНИЕ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Едно от важните неща, свързани с проповядването, за което рядко се говори е въображението. Неговото използване може неимоверно да увеличи въздействието на посланието и обратно, липсата му, лесно прави проповедта суха и трудносмилаема. Последното наблюдение съвсем не се отнася единствено до задържането на интереса на аудиторията при представянето ѝ. Ако проповедникът успее чрез своето въображение да разпали въображението на слушателите си, има голяма вероятност неговото послание да ги „преследва“ след като те напуснат църковната сграда. Има още

Най-опасното бебе


НАЙ ОПАСНОТО БЕБЕ[1]

проповед за Втори адвент в ЕБЦ-Аксаково

10.12.2107

от Радостин Марчев

images

Рождество е времето когато си говорим за раждането на Исус. Това е един сантиментален празник. Имаме идилична картина – мека ясла, в която гледат крава и магаренце, малкият Исус и неговите родители, учудените овчари и мъдреците дошли отдалеч, за да донесат подаръци.

Всички знаем, че бебетата са смешни и сладки. Когато се роди бебе се радват всички, не само родителите. Бабите доволно щипкат бузки, а другите деца учудено гледат какво ли е това ново нещо. Спомням си, че когато се роди малката ми дъщеря кака й я помисли за кукла за игра.

Но библейската история за раждането на Исус е много по-дълбока и многопластова. Има още

Принципът Sola Scriptura и църковната приемственост


доклад изнесен на конференцията „500 години протестантска Реформация:
богословски, исторически и социални перспективи“

Софийски Университет

13-14.11.2017

от Радостин Марчев

I. Въведение: Често може да се чуе, че в своя протест срещу Римокатолическата църква Реформацията издига принципа Sola Scriptura (единствено Писанието) – т.е. Библията като единствен източник за вярата и практиката на християните. Твърди се, че по този начин тя въвежда две изключително негативни тенденции – от една страна скъсва с християнската традиция и на практика изгражда християнството наново, а от друга отваря пътя за краен индивидуализъм в сферата на вярата – всеки чете и разбира Библията по свой собствен начин без да съществува обективен критерий той да бъде коригиран[1].

Тезата на този доклад е, че за поне 3 от 4-те течения в Реформацията – лутеранското, реформираното и англиканското[2] – това не е вярно и то поне в три направления. Поради ограниченото време аз ще ги щрихирам съвсем накратко привеждайки примери от различни течения в Реформацията. Има още

Предизвикателството на Реформацията


от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври, 2017)

22491482_983649741777158_5531577703168682789_n

На 31 Октомври 1517 г. августинският монах Мартин Лутер закача на вратите на Витенбергската църква своите 95 тезиса и, без да съзнава това, поставя началото на движение, което историята ще запомни като протестантската Реформация. Този месец ние честваме нейната 500 годишнина.

Всеки юбилей може да бъде разглеждан, описан и анализиран по множество различни начини и от различни ъгли – от безкритичното идеализиране до свеждането му до нивото на чисто исторически и културен артефакт. Но за християните, които носят името на Реформацията тя трябва, освен всичко останало, да бъде и едно постоянно предизвикателство.

Първо, Реформацията трябва да бъде предизвикателство постоянно да се връщаме към основните истини, на които тя е наблягала. Християните трябва да се държат за Писанието като върховен авторитет за своята вяра и практика черпейки от него мъдрост и водителство как да живеят в един често объркващ свят (Sola Scriptura). Ние никога не можем и не трябва да си позволяваме да забравим, обезличим или маргинализираме неговото основно послание – че сме спасени по благодат (Sola gratia), чрез вяра (Sola fide) от Исус Христос, Който умря и възкръсна за нас (Solus Christus) и постоянно да отдаваме благодарност и слава на Бога за това (Soli Deo Gloria). Това трябва да бъде основното послание на всяка църква, която свързва себе си с наследството на Реформацията.

Второ, ние сме предизвиквани да виждаме Реформацията не като нещо приключило в миналото, а като процес продължаващ и в настоящето и тясно касаещ нашите собствени общности и животи. Много от проблемите, опасностите и нередностите – както богословски така и чисто практически – срещу които са се борели Лутер, Калвин и останалите реформатори продължават да са с нас. Те изискват нашият отговор, нашето действие, понякога дори наша собствена реформа(ция). Както добре се изразява датчанинът К. Е. Скидсгаард: “Всичко, което е проблематично за Църквата произлиза от тази двойственост: това е божията Църква, където работи и действа възкръсналият Господ и това е човешката църква, която постоянно трябва да бъде освобождавана от отстъплението и суеверието, от своята себеправедност и упорство. Отново и отново Църквата е изкушавана да стане една твърде религиозна и ревностна институция за пропагандиране на праведност, в която свободата на благовестието е заменено за робството на закона под една или друга форма. Църква, която става край за самата себе си и постановява своя собствен закон или охладнява чрез външни формалности е в опасност да стане отстъпила църква. Поради тази причина Бог постоянно повдига вражда срещу Църквата заради Църквата. Така Църквата трябва да бъде реформирана и винаги реформираща се (Ecclesia simper reformanda est).”

Трето, ние трябва да се учим от духа, а не просто от буквата на Реформацията. От една страна това означава да позволим Писанието да бъде съдия стоящ над нашите собствени практики и традиции – дори над тези на самите реформатори. Това, което „те“ (които и да са тези „те“) са казвали или правили не може да бъде достатъчно и окончателно основание просто да го копираме безкритично или третираме като недосегаемо. И макар да са били искрено убедени, че това, което вярват и правят е правилно реформаторите вероятно биха били ужасени ако разберат, че са третирани от своите наследници като непогрешими.

От друга страна съвременните християни неминуемо ще се изправят пред ситуации и проблеми, които нямат аналог от времето на Реформацията (или от кое да е друго време). В тези случаи ние отново ще трябва да вземаме решения водени от нейния дух, а не от буквата. Отново и отново ще трябва да си задаваме въпросите дали това, което правим е вярно на Писанията, отразява централното евангелско послание, прославя Бога, показва любов и съдържа практическа мъдрост – понякога без да сме съвсем сигурни за верния отговор, а понякога страхувайки се, че ни липсва силата да постъпим така както знаем, че е редно. Отново и отново ще трябва да правим избор дали да поставим верността пред прагматизма и успеха. Тези избори – като лични така и за целите ни общности – в края на краищата ще са нашите лични изпити, които ще покажат дали ние сме останали верни на Реформацията, с чието име се наричаме и която днес честваме.

Реформацията е много неща, но тя със сигурност е едно предизвикателство за тези, които се наричат с нейното име. Всъщност това е нещо естествено и е единственият начин тя да престане да бъде просто едно отминало историческо събитие и да се превърне в наша реформация. Тя е ценно наследство, но и голяма отговорност, благословение, но и изпит, който трябва да бъде положен в реалния живот на нашето съвремие в началото на 21 век.

Честита Реформация!

В търсене на консенсус


В ТЪРСЕНЕ НА КОНСЕНСУС

Гаспаро Контарини и богословските преговори в Регенсбург, 1541

от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. Септември 2017

1535 GASPARUS CONTARENUS - CONTARINI GASPARO

Гаспаро Контарини е роден през 1483 г в знатно венецианско семейство и получава добро образование в университета в Падуа. След това започва кариера като дипломат и през 1521 г. е представител на Венеция на Събора във Вормс, който разглежда учението на М. Лутер. По този начин той има пряка възможност да се запознае с лутеранското учение и през 1530 г. дори пише книга за него. Неговото отношение може да се определи като симпатизиращо несъгласие. Макар да се придържа към традиционното учение на Тома Аквински, самият Контарини през 1511 г. преживява религиозна опитност, която го убеждава в невъзможността да се оправдае чрез човешки усилия и в абсолютната необходимост от Божията благодат. Има още

Предизвикателствата на любовта


от Радостин Марчев

проповядвана във Втора баптистка църква, Варна

24.09.2017

Едно от нещата, които ние постоянно правим е да оценяваме. Ниe не мислим за това, дори не го осъзнаваме, това е начин, по който сме свикнали да живеем. Оценяваме вещите – дали са полезни, колко са качествени, вършат ли ни работа – оценяваме колите, апартаментите, кафе машините, телефони.

Но ние не оценяваме само вещите – ние оценяваме и хората – дали са красиви, дали са умни, какви способности имат, какъв е характерът им.

Сигурен съм, че днес, когато влязохме в църква ние оценяваме как изглеждат хората, които виждаме. И ние не само оценяваме – ние знаем, че и ние ще бъдем оценявани за това стоим толкова дълго пред огледалото, боядисваме си косата, мерим как ни стоят дрехите и се опитваме да съчетаем цветовете, които обличаме.

Да оценяваме за нас е почти толкова естествено колкото и да дишаме.

Но не е трудно да видим, че това може и да е естествено, но не винаги  е безобидно. Нека да ви дам няколко примера:

Работодателите оценяват работника според това колко пари им носи. Ако не носи достатъчно пари той може да загуби работата си.

Хората, които оценяваме като забавни и като добра компания са търсени. Но има хора, които са стеснителни и не са толкова забавни и общителни и те лесно могат да се окажат пренебрегнати, да не бъдат канени задно с другите и да се чувстват самотни и пренебрегнати.

Красивите хора обикновено имат повече ухажори от тези, които приемаме, че са с недостатъци.

Ние всички знаем колко хубаво е да те оценят – да вземеш изпит, да получиш желана работа, да ти направят комплимент, да ти повишат заплатата или да ти кажат, че изглеждаш чудесно. Това ни кара да чувстваме, че сме обичани, приемани, ценени и че имаме стойност. Това е важно за нас.

Но не всеки получава висока оценка. Всъщност да оценяваш и да си оценяван означава цял живот да участваш в едно постоянно състезание. И във всяко състезание победителите са малко, а загубилите много. Статистиката е много ясна тя ни казва, че 85% от всички хора в някаква степен страдат от ниско самочувствие.

Аз съм сигурен, че вие знаете за какво говоря. Аз съм бил нараняван от оценката на други хора и предполагам, че и на вас ви се е случвало.

Така че тази сутрин искам да попитам: Какво става ако човек няма тези качества – ако не сме чак толкова „умни и красиви” както напоследък е модерно да се казва? Какво става ако нямаме чак толкова хубава работа и успех, с който да се похвалим? Какво става ако нямаме достатъчно връзки? Какво става ако ни е сполетяла трагедия, която ни потиска тегли надолу? Какво става ако здравето ни се е влошило? Какво става ако просто не сме чак толкова забавни и популярни? Каква е стойността ни тогава?

И  един друг въпрос: Как Бог ни вижда? Какви са Неговите критерии? Как гледа Той на успешните? Как гледа на неуспешните? Как Бог оценява хората? Има още

Бележки върху спасението – 16


НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ВЯРАТА И ДЕЛАТА

salvation-main

от Радостин Марчев

Спорът за корелацията между вярата и делата при спасението винаги е бил горещ картоф за християните. Без всякакви претенции да го разреша ми се иска да обърна внимание на няколко допълнителни неща, които да прехвърлят въпроса на една по-практическа плоскост. Има още

Бележки върху спасението – 15


ПРОБЛЕМЪТ С ИНДИВИДУАЛИЗИРАНОТО БЛАГОВЕСТИЕ

от Радостин Марчев

salvation-main

Едно от нещата, които често можем да чуем в евангелските среди е благовестието, описано по горе-долу следния начин: Бог те обича и е умрял за твоя грях на кръста. Ако го приемеш с вяра ти получаваш прошка и сигурност за вечно спасение в небето.

Макар да не е невярно, подобно виждане за благата вест е силно изкривено и орязано. Основният проблем в него е (често неосъзнатият) индивидуализъм, с който то е пропито – спасението касае отделни личности и може да бъде свързано единствено с всяка една от тях поотделно, индивидуално и индивидуалистично.

Макар да е вярно, че спасението, което Христос изработи и предлага е спасение за отделните личности, Новият Завет по никакъв начин не спира дотук. По-долу предлагам три области, в които неговото учение надминава чисто индивидуалистичния поглед, с който повечето от нас сме свикнали. Има още

Още веднъж за Lidl и християнските ценности в общественото пространство


index

от Радостин Марчев

Преди няколко седмици написах няколко реда за християнските ценности в общественото пространство. Коментирайки казаното един мой приятел съвсем справедливо посочи, че  понеже не давам конкретни примери не е съвсем ясно какво искам да кажа. Тогава съвсем съзнателно се въздържах да приведа такива поради негативните реакции, които смятах, че ще предизвикат примерите, които ми идваха наум

Днес обаче случката с премахнатите кръстове от продуктите на Lidl чудесно онагледяват това, което написах тогава: Има още

Бохемската реформация


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница,“ Август 2017

Jensky_kodex_selma_z_apokalypsy_a_prelati

Едно от най-интересните религиозни движения, явяващи се предшественици на протестантската Реформация, била Бохемската реформация. Тя представлявала практическо отделяне на християните на територията на кралство Бохемия (днешна Чехия) от Римокатолическата църква, което продължило цели 200 години – от XIV до XVI век.

Бохемската реформация започнала около средата на XIV век в Прага: по това време един от най-големите градове в Европа, резиденция на императора на Свещената римска империя и след Авиньон, Рим и Париж градът с най-голяма концентрация на духовници. През XIV век Библията била преведена на чешки език, което дало тласък на реформаторски идеи.  Богослови и интелектуалци от престижния университет в Прага (основан 1348 г.) като Хенри от Битерфийлд и Матю от Краков и проповедници като Конрад Валдхаузер започват да настояват за реформи в  живота на свещениците, по-доброто им образование и борба със симонията и ниския морал. Най-видният представител на Бохемската реформация – Ян Хус – бил екзекутиран на събора в Констанс през 1415 г. Има още

Защо живееш тук?

Видео


от Радостин Марчев

проповядвана на 27.08.2017

Втора евангелска баптистка църква, Варна

Тази сутрин имам въпрос към вас: Питали ли сте се някога защо сме родени и живеем точно в този град? На някои това сигурно им харесва – и морето първото, което ни идва наум. Други може и да  не са чак толкова доволни – защо тук, а не в някоя по-богата и по-хубава западна страна където се живее много по-лесно?

Но аз искам да задам този въпрос в един много конкретен християнски контекст. Ако вярваме в един Бог, Който знае какво прави и при Който няма случайности Той вероятно ни е поставил на мястото, на което живеем с някаква цел. Може да сме доволни или недоволни от избора Му, но като християни ние би трябвало поне да попитаме: Защо? И това е интересен въпрос, нали? Има още

За християнските ценности в общественото пространство


от Радостин Марчев

Струва ми се, че същестрвува значителна ирония в начина, по който голяма част от християните се стремят към налагане на християнски ценности в общественото пространство. Огромна част от тях твърдят, че западните демократични общества дължат своя прогрес и благоденствие на своето християнско наследство. За това вероятно може да се спори, макар аз да съм убеден, че в тук несъмнено има доста истина.

Ако приемем това твърдение за вярно то следва, че основите на съвременното западно благоденствие – вкл. неговите морални стандарти – са създадени в едно общество, което приема християнския светоглед за даденост. Разбира се, далеч не всички хора в тези общности са следвали християнските стандартни за вяра и практика, но тези стандарти са били приемани за даденост. Имало е общ знаменател, според който часовника на обществения живот е можел да бъде сверяван.

С течение на времето този християнски светоглед започва да ерозира. За известно време надстройката представляваща християнската изразност в общественото пространство може да продължи да стои самостоятелно, но лишена от подкрепата на основата – християнската вяра и светоглед – тя рано или късно започва да поддава. Според мнозина християни точно това наблюдаваме в момента.

Тук според мен идва иронията. Християните шумно настояват за морално регулиране на обществения живот воден от техните християнски убеждения. Как обаче си представят те това налагане на надстройката при положение, че основата вече до голяма степен не съществува? Това е изключително важен въпрос. Различен светоглед неминуемо води до различна обществена изява. Начинът да се опазят християнските рамки в този случай е чрез силово налагане. До голяма степен точно на това сме свидетели през последните десетилетия – християни, които търсят власт, за да могат да наложат своята визия, гравитиране към идеята за традиционна, национална религия, което често води до волно или неволно заиграване с национализъм в неговите най-грозни и опасни форми или поява на нещо, което може да бъде доста удачно характеризирано като християнски групи за натиск. Всяка от тези три форми (които често вървят заедно) може да се онагледи с редица примери, като същевременно всяка от тях според мен крие значителни опасности – от чисто християнска гледна точка.

Това, което казвам в никакъв случай не означава, че аз съм против заявяване и поддържане на ясна християнска позиция в личното и общественото пространство. Нито пък трябва да се разбира като призив за абдикиране от отговорността да бъдем сол и светлина на всяко ниво – вкл. на обществено. Това, което поставям под въпрос е удачността на някои от формите и реториката на това християнско присъствие и осмисляне на реалната ситуация, в която живеем и сме призовани да дадем своето свидетелство.

 

Серия амвонна – 10


ПЛАНИРАЙ ВРЕМЕТО

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Да кажем, че хората са различни означава да кажем баналност. След години практика аз съм се убедил, че записването на идеи за проповеди, примери, които мога да използвам или отбелязването на полезни цитати работи добре за мен. За други спокойно може да се окаже губене на време.

Има обаче поне едно нещо, което е универсално в подготовката на проповед – за нея трябва да бъде отделено достатъчно време. Има още

Серия амвонна – 9


ЗНАЕШ ЛИ КАКВО ГОВОРИШ

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Аз приемам за даденост, че когато един проповедник застава на амвона той е проучил внимателно богословската страна на темата, по която ще говори.

Проповядването обаче никога не може да се ограничи единствено с богословската страна на въпроса. Всеки проповедник, който желае да бъде интересен и практичен знае, че неминуемо трябва да използва в своето послание примери и информация от други области – биология, физика, математика, история или дори ежедневни случи. Например, една от най-известните проповеди на Луи Гиглио Louie Giglio – How Great is Our God – е изградена на примери почерпени от астрономията. Начинът, по който той илюстрира своята богословска идея е почерпан от изцяло друга област и това е едно от нещата, които прави посланието толкова интересно и въздействащо. Чарлз Спърджън посвещава една от своите Лекции към студентите на тази тема привеждайки хумористични примери със забавните новини от вестника. Има още

Тънката морална линия


от Радостин Марчев

red-line-brush-5834052

Замисляли ли сте се някога защо християните виждат някои грехове много по-ясно и съответно реагират срещу тях много по-бурно? Ако трябва да илюстрираме това визуално – ако оприличим границата между моралното и неморалното на червена линия ние виждаме тази линия като по-удебелена на някои места и по-тънка на други. Има още

За църквата с любов…и още нещо


от Радостин Марчев

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

През последните години все по-често наблюдавам два доста различни начина, по които християните реагират спрямо църквата. Всъщност реакциите вероятно са доста повече и по-нюансирани, но за да по-голяма яснота ще опростя максимално нещата.

Първият подход напомня житейската мъдрост, че за църквата се говори като за умрелите – или хубаво или нищо. Нейният авторитет трябва да бъде пазен винаги – и пред вярващите и пред невярващите.

Вторият подход е конфронтационен – когато в църквата съществува някаква нередност тя трябва да бъде извадена наяве и назована по име в противен случай съществува опасност никога да не настъпи корекция. Има още

Прослава от Мартин Лутер


IMG_20170629_192900

Лутеранската църква в България публикува  моят превод на Magnificat (Прослава) – лутеровия коментар на Песента на Мария записана в евангелието от Лука, която първоначално бях подготвил за този блог.

Днес получих моите копия.

Нередактираната версия все още може да се намери на следния адрес .

Време е да се покаем


1Преди няколко дена Ед Стетцер – преподавател в колежа Уитън и ръководител на Billy Graham Center for Evangelism публикува статия, в която казва голяма част от нещата, които многократно повтарях повече от година в задочния си спор с hristiqni.com. Самата статия е провокативно, но напълно основателно, озаглавена „Християните трябва да се покаят (Да, да се покаят) за това, че разпространяват консиративни теории и фалшиви новини – това е лъжесвидетелство.“ Примерите, които той използва са пряко свързани с неговата собствена американска действителност, но някои от коментарите му са еднакво актуални и за нашата собствена. Има още

Серия амвонна – 8


КАКВО ОЗНАЧАВА ДА СМЕ АКТУАЛНИ?

от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Думите на Исус са изпълнени със завладяваща образност. Той предава дълбоки богословски истини говорейки за овце, цветя, птици, посеви, риби или сватба. Неговите послания не са абстрактни – те са едновременно свързани с проблеми, които ежедневно вълнуват неговите слушатели и изказани с понятия, които са им близки.

Съвременният читател/слушател обаче е отдалечен на 2000 г. от реалностите през 1 век и много детайли от живота през това време далеч не са толкова понятни за него. Ето защо на проповедниците редовно се налага да навлизат в подробни исторически и културни обяснения за това какво е мнаса, талант или динарий, защо е необходимо жена да пали светило в къщата си, за да намери изгубената монета или колко е малко синапеното семе. Това означава, че за да може човекът от 21 век да разбере посланието на Исус (и изобщо на Библията) изразено с понятия и образност от 1 век той той трябва преди това да формира определено разбиране за света, в който са живели хората, към които е отправено това послание. Има още

Християнски уроци за ерата на Тръмп


2017_121Списание „Християнство и култура“ публикува моята статия Християнски уроци за ерата на Тръмп: християнската позиция срещу абортите като обществен проблем.

Текста може да бъде прочетен ТУК (отваря се връзка към целя брой в pdf формат, която след това трябва да се „прелисти“ до търсената статия)

Дайте ми стих – или що е то библицизъм


от Питър Енс

Ето моето определение за библицизъм: Библицъзмът е тенденцията да се обръщаме към отделни библейски стихове или набор от стихове от различни части на Библията, които изглеждат свързани, за да създадем впечатление за яснота, авторитет и крайно решение на нещо, което на практика е сложен тълкувателен и богословски въпрос, произлизащ от факта, че ние разполагаме с една сложна и разнообразна Библия.

Да се изразим по друг начин, библицъзмът е склонността да се прибягва до „стихове-доказателства“, като „ясното значение“ на стиховете е представяно като окончателно и необоримо „доказателство“ за дадена богословска позиция. Има още

Искаме ученици – нали ???


от Радостин Марчев

index

А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията“ (2 Тимотей 2:10-11).

Преди време на българският книжен пазар се появи една книга с провокативното заглавие „Ученици се създават, не се раждат.” Разбира се, изразът е удачен и, разбира се, в нашите църкви често се говори за нуждата от ученичество. Въпросът, който остава е: „Ако ученици се създават, а не се раждат, как по-точно се създават?” Много може да се каже по темата, но съвсем простичко, личните ми наблюдения стигат до следното:

  • Редовното присъствие на даден човек в църква не създава автоматично ученичество. Има прекалено много хора, за които посещението на богослужение е редовна практика, но чийто живот не отразява Христос. Да мерим силата и успеха на една църква по броя на посетителите на сутрешното неделно богослужение е изкушаваща, но груба грешка. Същото важи и за включването в различни църковни дейности. Всеки ученик живее активно своето християнство, но не всеки активист в църква е ученик. (Но неспособността на една църква да привлича хора също по никакъв начин не показва, че тя е вярна на Христос – и това е не по-малко груба грешка.).

Има още