Тъмната страна на Петдесетница

от Радостин Марчев

И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища; Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.  (Деяния 2:18-18)

Идването на Светия Дух на Петдесетница е едно от най-великите събития случвавали се някога. Без Светия Дух не би имало църква. Без Светия Дух благата вест никога не  би се разпространявала ефективно. Без Светия Дух никой не би могъл да живее христриянски живот….

In Memoriam – Тимъти Келър

Току що семейството на Тимъти Келър съобщи, че той е починал у дома си.

С течение на годините Келър се превърна в един от най-уважаваните от мен съвременни християнски водачи. Причините за това са много.

Кой е избран? Арминий се разграничава от Калвин

текстът е публикуван във В. „Зорница“, юни 2023

Яков Херманцзун е роден на 10 октомври 1560 г. в Оудеватер, селце разположено близо до Утрехт, по това време част от Испанска Нидерландия. Баща му е производител на оръжие. Умира, докато Яков е много малък. През 1575 г. майка му е убита по време на испанското клане в Оудеватер и той остава кръгъл сирак.

Отношенията църква-държава като еклесиологичен проблем – 2

от Радостин Марчев

В отношенията между църква и държава съществува още един проблем, който пропуснах в предишната си статия, но който според мен е не по-малко важен. Той е свързан с логиката за намеса на държавата в защита на християнската вяра и морал каквито значителен брой християни предполагат и желаят да има.

Когато компромисът чука на вратата

от Радостин Марчев

Баптистка църква, Аксаково

07.05.2023

В началото на тази година Турция беше ударена от силно земетресение с епицентър близо до нейната граница със Сирия. Ако се пренесете точно до обратния край на страната и погледнете картата ще намерите един град на име Бергама, който в древността е бил известен като Пергам и към който Исус изпраща чрез Йоан третото Си писмо.

Как се защитава една морална обществена кауза?

от Радостин Марчев

Днешният ден ни поднесе поредната черна хроника за побой над 17 годишно дете в София. Пръстите му са начупени защото приличало на гей от група младежи, които „прочиствали парка от гейове“ (виж ТУК). Казвам поредната понеже това далеч не е изолиран случай (За по-стари подобни прояви виж ТУК). За мен няма съмнение, че изострения дебат по темата за правата на хората с различна сексуална ориентация (и въпросът за „джендъра“ както е известен у нас) и особено начина, по който той се води имат съществен принос за това. Новината обаче ме накара да се замисля по един по-различен начин за нашата християнска отговорност.

Моята позиция по тези въпроси не е тайна. Като християнин аз вярвам, че  хомосексуалните практики са грях и че християните трябва да се противопоставят на всеки опит за налагане на църковно бракосъчетание на еднополови двойки. Те може също така да протестират срещу тяхното легализиране при положение, че не забравят, че България е светска, а не християнска държава и че държавата не може и не трябва да бъде допускана да формулира църковното понятие брак. (Начинът, по който някои хора говорят изглежда показва не само, че те не правят тази разлика, а и че са започнали прекалено много да разчитат на държавата да дефинира тяхната християнска вяра).

Отношенията църква-държава като еклесиологичен проблем

от Радостин Марчев

Добре известно е, че традиционото разбиране за отношенията между църква и държава в Православната църква е т. нар. „симфония”. В миналото (основателно или не) то често е било обвинявано в „цезаропапизъм,” при което държавата има власт над църквата. В съвременната ситуация обаче проблемите са от донякъде по-различно естество.

Празника на провесените носове

от Радостин Марчев

Да си призная, това е един от най-лошите празници, които съм имал. Не че се е случило нещо особено, съвсем не. Вероятно просто напрежението и умората са ми дошли в повече и резултатът е емоционално дъно.

Обикновено, на силни интроверти като мен това не им лични. Обикновено по лицата им трудно можеш да познаеш дали са радостни или тъжни. Съпругата ми често споменава това, когато ме пита как е минал денят ми и аз отговоря с „Добре” или „Нормално”. Тази седмица обаче тя вместо това ми предложи да се опитвам да не се разминавам често с хора понеже може да изям някого. Достатъчно честно….

Как се основава църква?

от Радостин Марчев

Наскоро имах много интересен разговор с мой познат. Говорихме за английския израз “plant a church” (буквално “засаждане на църква”) и за това как смисълът донякъде се променя с „основаване на църква”. Да си призная това не ме впечатли особено, но след малко разговорът се пренесе върху нещо, което грабна вниманието ми: В България ние „засаждаме” или основаваме църкви по много особен начин – като разцепим някоя вече съществуваща църква.[1] Това се случва толкова често и е придобило такива размери, че прилича на епидемия.

Словото и Духът

от Радостин Марчев

Ето, идат дни, казва Господ Иеова, Когато ще изпратя глад на земята, – Не глад за хляб, нито жажда за вода, Но за слушане думите Господни (Амос 8:11)

Винаги съм бил затруднен да отговоря на въпроса дали съм „харизматик”. Ако въпросът е дали приемам учението за „втора опитност” със Светия Дух, белегът на която е говоренето на езици аз не съм. Но ако става дума за убеждение в действието на дарбите на Светия Дух в настоящето аз със сигурност съм. Третото лице на Бога е неизменно свързано с всяка област на християнския ни живот – от Неговото участие при обръщението, през освещението, до даване сила и дарове за служение проявяваща се в различни направления – от пророчества и изцеления до ежеседмичното проповядване в църква, в което очакваме да чуем „слово на мъдрост и знание” (1 Кор. 12:8).

Проблеми в модерната апологетика

от Радостин Марчев

Въведение:

Нека да започна с едно лично признание. Аз не съм специалист по апологетика. Не твърдя, че познавам добре всички въпроси свързани с нея или всичките й клонове в подробности. Затова, ако живо ви интересуват въпроси дали презумптивната апологетика  на Ван Тил е по-добра от тази на Гордън Кларк (или нещо подобно), по-добре питайте някой друг.

Въпреки това аз съм следил голяма част от апологетичната литература издадена в България след падането на комунизма и начина, по който хора или организации са се опитвали да правят апологетика у нас. И трябва да призная, че при това чувствата ми винаги са били силно раздвоени. От една страна аз съм виждал как хора започват да се замислят по-сериозно за християнската вяра когато чуват разумни аргументи или получават отговори на въпросите, които си задават. Моята собствена вяра също е била насърчавана и укрепвана по този начин – и продължава да бъде. От друга страна съм чувал и виждал апологетика да се прави по един повече или по-малко, според мен, неадекватен начин, който може да донесе повече вреда отколкото полза.

Императрица Теодора възстановява иконопочитанието

Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница“, февруари, 2023

Иконоборческата криза е един от най-важните и интересни моменти от историята на източното християнство, а нейното наследство и отзвукът, който тя предизвика, продължава да се усеща и до днес.

Как да проповядваме Стария завет? – 2

от Радостин Марчев

Комбинацията от двата принципа, които разгледахме в част 1 – осъзнаването на единството на голямата библейска история и христоцентризма – създават възможност за радикална промяна на проповядването от Стария завет. Той не е виждан повече като компилация от истории, от които можем да извличаме морални поуки, мъдри житейски принципи или навременни закони, а става Божие слово, което ясно говори за Исус Христос, Който е кулминацията на спасителната история.

Съществува обаче и още един принцип, който, добавен към другите два, съдържа потенциала да даде още по-голяма свобода на проповедника да използва Стария завет. Това е принципа да четем Стария завет като наша собствена история. Под това нямам предвид да търсим аналогии или да се опитваме да се поставим на мястото на героите, за които четем. Макар и не съвсем безполезни такива опити често водят до небивали алегоризации и насилено напасване на ситуации, при които всъщност би било добре да държим сметка за сериозните разлики. Не, когато казвам да приемем Стария завет като наша собствена история аз имам предвид да направим това съвсем буквално.

Това е добре илюстрирано в 1 Коринтяни 10:1-12 – един текст, на който обикновено не се отдава вниманието, което той заслужава.

Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос), пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха. Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: „Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят“. Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите. Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя. А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.    

Първо, в него ясно личат двата принципа, за които вече говорихме: ап. Павел разглежда текста кат част от една голяма спасителна история, която той очевидно очаква неговите читатели да са схванали и да познават.

Второ, това е силно христоцентричен текст. Ст. 3-4 представят ударената от Мойсей канара в пустинята, от която потича вода, като Христос. Много вероятно е текстът да намеква същото и за манната – нещо, което Христос несъмнено прави в Йоан 6. Нещо повече, Павел твърди, че същият Христос, Когото ние познаваме е придружавал евреите в техния път през пустинята от Египет до обетованата земя. Дори повече от това – кръщението и Господната трапеза, които християните считат за изконно свои са доста ясно свързани с евреите в тези стихове. Всяко от тези неща заслужава самостоятелно и сериозно обмисляне.

Трето, Павел казва, че хората, с които са се случили тези неща са част от нашето собствено родословно дърво и семейна история. Той нарича евреите „бащите НИ“ и това не може да се отнесе единствено до еврейския произход на читателите понеже повечето от тях без съмнение са били езичници. Ако обаче се върнем към Битие и обещанието дадено на Авраам ние ще видим ясно, че неговите истински потомци не са плътските му наследници, а тези, които упражняват вяра подобна на неговата. Павел обяснява това по-подробно в Римляни 9 и на основата на своя аргумент може да говори за него като за „нашият отец Авраам“ (Римл. 4:1)  отново включвайки в това обръщение езически читатели.

Четвърто, текста казва, че всичко, което се е случило с тези хора е било написано всъщност „за нас“ (ст. 11). По този начин връзката между изкупителната история, древните участници в нея като наши роднини и нашето касателство към тези събития е направена още по-здрава. Това е нашата собствена история, историята на нашето собствено семейство, която ни касае пряко със своите последствия. Ние се оказваме един вид всмукани в текста, направени сме част от тази история и сме предизвикани да вземаме решения в нейната светлина.

Разбира се, едно подобно светоусещане изисква предварително и сериозно осмисляне и приемане от страна както на проповедника така и на неговите слушатели. За да може Стария завет да функционира на подобно ниво е необходимо тази не съвсем лека херменевтика и светоусещане да бъдат предварително разбрани и приети от тях. Но именно това светоусещане е призована  да моделира църквата в своите членове. Това е причината едно отношение и проповядване върху СЗ, което го използва просто като източник на морални поуки, надвременни закони или принципи за успешен живот никога да не е достатъчно библейско и, като следствие на това, достатъчно ефективно. От друга страна, в момента, в който тези приемания заемат своето място и започнат да действат подсъзнателно, без необходимостта човек да преминава всеки път през стъпките на подобна екзегетика, те създават една нова реалност и светоусещане, които позволяват Стария завет да бъде чут истински – може би дори за първи път – като Божие слово отправено към нас.  

Как да проповядваме Стария завет? – 1

от Радостин Марчев

Християнската Библия се състои от две големи части наречени съответно Стар и Нов завет. Това е общоприето и толкова добре известно, че вероятно не си струва да го споменаваме. На практика обаче този факт е много интересен по няколко причини, които носят след себе си значителни последствия.

Как се заравя талант?

от Радостин Марчев

На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна (Матей 25:15).

Така наречената „притча за талантите“ е един от най-добре познатите евангелски текстове. Ние добре разбираме нейния смисъл: Бог дава на всеки християнин определен талант (дарба), очаква той да я използва за Него и когато Христос се върне втори път ще търси отчет за това какво сме направили с него. Или поне така си мислим…

In Memoriam – Антъни Тиселтън

от Радостин Марчев

На 9.2.23, на 86 годишна възраст е починал големият евангелски учен Антъни Тиселтън (1937-2023).

За Турция и Божието наказание

от Радостин Марчев

През последните два дена пред очите ми преминаха множество реакции на християни за трагедията в Турция и Сирия. Някои от тях (макар и по никакъв начин преобладаващата част) изглежда смятаха, че това е някакъв вид  наказание от Бога – и дори че могат да посочат точната причина за него.

Петдесет години от делото „Роу срещу Уейд“

от Радостин Марчев

През този месец се навършват точно петдесет години от емблематичния за САЩ процес „Роу срещу Уейд“. На 22 януари 1973 г. със седем срещу два гласа Върховният съд легализира абортите на национално ниво. На практика спорът се върти около въпроса дали (и от кой момент) нероденото дете може да се счита за личност и по този начин да попадне под конституционна защита. Като отричат, че нероденото дете е личност, съдиите приемат, че жената има право на лична свобода да се разпореждат със своето тяло (както е изтълкуван съответен текст в Четиринадесетата поправка), включително и на аборт, за да предотврати всякакви умствени или физически травми, които може да претърпи вследствие на бременността. В същото време те постановяват, че правото на аборт не е абсолютно и следва да бъде балансирано с обществения интерес от опазване здравето на жените и пренаталния живот. През юни 2022 г. решението е преобърнато. Според юристи и двете решения са спорни.

Рождество и вярващото въображение

от Радостин Марчев

В своята забележителна трилогия канадският философ и богослов Джеймс К. А. Смит въвежда интересното понятие „културни литургии“[1]. Една от темите, които той свързва с този на пръв поглед вътрешно противоречив израз, е квазирелигиозната функция, която започват да придобиват моловете в съвременното общество. Те превръщат консуматорската култура в религиозно послание – в едно своеобразно „благовестие“, което се поднася чрез търговски практики, извършвани почти като литургични ритуали. Идеята е особено актуална в навечерието на Рождество, когато съвсем буквално сме засипвани с реклами на продукти, всяка от които обещава да направи живота ни по-лек, щастлив и пълноценен.

Това съвсем лесно може да тласне празника в нежелана посока, ограбвайки го от неговото християнско послание и съдържание. Начинът, по който това се случва, казва Смит, е чрез пленяване на нашето въображение и разпалване на любовта ни към неща, които не са задължително лоши сами по себе си, но когато се превърнат в идоли, стават дехуманизиращи и разрушителни.

Как ни спасява въплъщението?

от Радостин Марчев

Историческото християнство неизменно е отстоявало вярата във въплъщението на Бога като един от крайъгълните камъни на своето учение. Най-просто то казва, че в определен момент във времето второто лице на Троицата, Исус  Христс, е станал човек. Той е направил това, както се е родил от Светия Дух и дева Мария, вземайки от Своята майка човешка природа и обединявайки я със Своята предвечна божествена природа в една единствена личнсот (ипостас). За хората, които го чуват за първи път това може да звучи доста объркващо. Всъщност то е такова дори за тези, които са размишлявали върху него с години. Църквата е прекарала почти 10 века в непрестанни спорове докато успее да формулира най-основните контури на своята вяра – контури, които едва драскат по повърхността на нещо, което човешкия ум просто не може да схване напълно. Въпреки всичко този огромен богословски и философски труд е бил необходим понеже той отговаря на някои от най-важните верови въпроси, без които християнството просто не би могло да съществува – Кой е Христос? Защо е станал човек? и Как ни спасява Той?

За „този” и „онзи” вид духовност

от Радостин Марчев

Докато последните дни преди Рождество забързано „минават през мен”, както пееше дуетът „Каризма”, времето се усеща по един особен „сладко-горчив” начин. Сладко е, разбира се, поради настъпващия празник, а горчиво понеже една част от християните и тази година виждат устояването във вярата под формата на неговото отричане (понеже Христос не се е родил точно на тази дата и ако Бог е искал да празнуваме Той със сигурност би ни дал точния ден), в преборване на мартениците и дядо Коледа и в многословно обяснение на опасността от великденските шоколадови зайчета.

Magnificat в рождествен контекст

Проповед за трети адвент

Баптистка църква, Аксаково

11.12.2022

от Радостин Марчев

Тази сутрин ще прочета един текст, който е много близък до Рождество, но който рядко се свързва с този празник. Богословите са му дали специално име – Mafnificat. То сигурно няма да ви говори нищо понеже е латинска дума, която означава „прослава“ – според първата дума от него. Ако все още се чудите, това е т. нар. песен, с която Мария се обръща към Елисавета. Мартин Лутер казва, че в нея тя се разкрива като пророк и учител, който говори на цялата църква. Чуйте текста:

На оръжие! Мигрантите са на границата.

от Радостин Марчев

Веднага след назначаването на служебното правителство вътрешният министър Иван Дерменджиев каза, че границата е подложена на сериозен и засилващ се мигрантски натиск. Няколко месеца след това се появиха резултатите от международно разследване включващо видео, в което български граничари стрелят на месо. За момента българското правителство отрича подобни твърдения. В същото време репортажите продължават да се трупат.

Прослава – 3 – Карта към Божието царство

от Радостин Марчев

Божието царство е третата важна тема, която се откроява в песента на Мария. Тя ни дава някои кратки и лаконични насоки какво е то.

 Горделивите в мислите на сърето си са разпръснати (ст. 51). На тяхно място са поставени смирените (ст. 52). Водачите, които злоупотребяват с положението и силата си са отстранени (ст. 52). Богатите вече не могат да реализират печалби за сметка на бедните, а гладните най-после са нахранени до насита (ст. 53).

Е. П. Сандърс и новата перспектива върху Павел

от Радостин Марчев

На 21.11.2022 почина големият новозаветен учен Ед Периш Сандерс. Сандърс специализира в областта на Новия завет, историческия Исус и равинския юдаизъм в контекста на по-широката гръко-римска култура.

Прослава – 2 – Подходящият кандидат

от Радостин Марчев

Наемането на нови служители във фирмата, в която работа винаги са ми били интересни. В офиса, един по един идват непознати хора, управителят ги посреща в кабинета си, сяда срещу тях с лост и химикал и докато говорят си води записки. Сред лицата, които до този момент е познавал само по CV-та, а сега за пръв път вижда на живо, той се опитва да отгатне кой е най-способният, с най-добри качества, който би бил от най-голяма полза.

Прослава -1 – Накъде да гледаме

от Радостин Марчев

Последните няколко години до голяма степен бяха един неспирен низ от трудности. Идващите, затихващи и след това отново настъпващи вълни на епидемията от Covid-19, последвалата ги война в Украйна, ръстът на цените на горивата и като резултат от всичко това, задълбочаващата се световна рецесия на моменти се усещат почти осезаемо като тежък товар, положен на гърба ни. Съчетанието от умора, поляризирани мнения и изобилие на фалшиви новини се смесиха като отровен коктейл и родиха отчуждение и рязкост в отношенията между хората. 

Измити крака – завършен

от Радостин Марчев

1. Бог се разкрива
2. Добрите момчета са с чисти крака
3. Сега не е време за миене
4. Хигиената е важна

Измити крака – 4 – Хигиената е важна

от Радостин Марчев

Повечето малки деца обичат да се плацикат в морето – стига да имат такава възможност. За сметка на това често съвсем не е толкова лесно да ги вкараме в банята. И ако при децата това е път на развитие на здравословни навици, който трябва да извървят положението с някои възрастни, около които се разнася лек, но отчетливо дразнещ носа аромат е по-сложно.
В Йоан 13 Исус и Петър водят разговор свързан с духовната хигиена, който е почти класически.

Измити крака – 3 – Сега не е време за миене

от Радостин Марчев

Има моменти когато да правиш добро е сравнително лесно. Когато живота върви добре, чувстваш се приятно, доброто не коства особени усилия и жертви и ситуацията е достатъчно контролирана, за да сме относително сигурни, че няма да предизвика усложнения това не коства особени усилия. Със сигурност обаче създава усещане за вътрешно задоволство, понякога дори себеправедност – тази толкова опасна за християните болест.  

Случката с измиването на краката в Йоан 13 обаче описва една много по-различна ситуация, макар това да не е лесно да се забележи.