Ние срещу нас


от Радостин Марчев

1Андрю Марин, ръководител на фондацията „Марин” е направил много интересно изследване сред американската LGBT общност и нейното отношение към вярата. То е проведено през 2015 и включва над 1700 интервюирани от различни части на страната, което го превръща в едно от най-мащабните до момента. В общественото пространство се е изградила представата, че LGBT общността мрази религията и се стреми да я унищожи по всякакъв възможен начин. Такива са и представите на голяма част от консервативните вярващи от различни общности (християнство, ислям, юдаизъм и т.н.), които възприемат LGBT общността и нейните обществени прояви като заплаха – лично за тях и за обществото като цяло. Това се е превърнало в значима част от една културна война, в която всяка от двете групи смята другата за свой враг.

Резултатите от изследването на „Марвин” обаче показват някои много интересни резултати. Има още

Когато клонингите нападнат….амвона


Резултат с изображение за „Yoda fights Duku“

от Радостин Марчев

Епизод 7 на легендарния сериал „Междузвездни войни” наречен „Войните на клонираните” разказва интересна история за армия от клонинги. Техният оригинал е ловец на глави избран заради забележителните си бойни умения. Клонингите притежават тези негови качества, но волята им е генетично отслабена, така че те лесно могат да бъдат управлявани и безпрекословно изпълняват заповеди.  Звучи като идеалната армия (макар, разбира се, във филма нещата съвсем не се оказват толкова идеални.) Има още

Плагиатство и проповядване


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

от Радостин Марчев

„Проповядването прилича на рисуване. Когато видим името на художника на картината, ние приемаме, че макар множество творчески влияния да са отразени в работата му, все пак той е нанесъл всеки един щрих. Но ако той е платил на някой друг да я нарисува и след това се е подписал със собственото си име нещо в нас ни подсказва, че нещо не е наред както с художника така и с неговото изкуство.” (Крейг Ларсън, Plagiarism, Shmagiarism)

„Плагистството е вид интелектулнa имама” (Richard A. Posner, The Little Book of Plagiarism) Има още

Екологичната криза и християнското богословие


Резултат с изображение за „ecological problem“"

от Радостин Марчев

За екологични проблеми се говори отдавна, но последната година въпросът видимо ескалира в спора за климатичните промени и мерките, които трябва да се вземат (или да не се вземат) във връзка с тях. Мои приятели християни често заемат напълно противоположни позиции. Самият аз не съм нито специалист нито дори образован любител и не мога да кажа нищо свързано с чисто научната фактология. Струва ми се обаче, че чисто богословската насока на мислене би трябвало да е достатъчно ясна. Има още

Имаме ли теокрация в църквата?


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Освен чудесната игра на актьори като Робърт де Ниро и Джереми Айрънс едно от нещата, с които ще запомня филмът „Мисията“ (1986) е класическата фраза „В Църквата няма демокрация, а теокрация.“ Тя звучи чудесно и през годините съм чувал да се използва многократно – къде удачно къде не чак толкова. Една дискусия, на която присъствах през последната седмица обаче отново ме върна към нея.

Моят личен проблем с израза е, че аз никога не съм успявал напълно да разбера какво точно означава той. В чисто християнско измерение, разбира се, идеята, че Бог е върховният господар на Своята църква и тя трябва да слуша и следва на първо място Него е достатъчно ясна. Когато обаче се опитам да си обясня как това става на практика в ежедневните решения, които местната църковна общност взема яснота се изпарява. Има още

Ян Ласки и полската реформация


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ януари, 2020

Макар днес Полша да е известна като един от католическите бастиони в Европа, исторически през нея преминават важни пътища на Реформацията. Протестантските идеи проникват рано в страната, внесени от движението на хуситите от Моравия. Малко по-късно те са последвани от унитариани и анабаптисти. Лутеранството навлиза в полските области където се усеща немско влияние като Силезия, Померания, Прусия. Кьонигсберг се утвърждава като протестантски център, а евангелизацията обхваща и Литва. Реформираните (калвинистки) църкви от своя страна намират добър прием сред висшето полско съсловие. Въпреки опитите на католическата църква да препятства със сила разпространението на протестантските идеи между 1520 и 1543, в повечето случаи  държавните укази и заповедите не са прилагани стриктно, а реформаторските идеи, идващи от различни посоки, продължават да набират сила. През втората част на XVI в. 41% от енориите в кралска Прусия са лутерански, като броят им продължава да расте, и през XVI век са убедително доминиращи. Около 1570 г. в Полско-литовското кралство има около 700 протестантски общности, около 420 от които са калвинистки с много силни позиции сред управляващата класа и благородниците. През 1573 протестантите, които имат мнозинство в полския Сейм, утвърждават законово религиозна толерантност почти непозната по това време в Европа. Има още

Непорочното зачатие става католическа доктрина


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. 12, 2019

imagesНа 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.).    Има още

Политическо събитие ли е Рождество?


For the faithful, Christmas is a celebration that God is for us, God is near us, because God was one of us.  (iStock)

от Радостин Марчев

Точно преди нова година публикувах превод на статията на д-р Майкъл Бърд Истинското значение на Рождество: вярвайте в Бога, съпротивете се на империята, отпечатана в The Washington Post. Под нея се появиха няколко интересни коментари, които ме провокираха да обясня малко по-подробно връзката, която виждам между събитието чествано на християнския празник Рождество и световната политика. Нямам представа дали д-р Бърд би се съгласил с това – написаното тук е изцяло мое мнение. Има още

Рождество като предизвикателство за проповедника


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

от Радостин Марчев

Рождество Христово идва всяка година. Това означава, че пастирите трябва да проповядват за него всяка година – обикновено цяла серия проповеди (четири адвента плюс празника) и то на едни и същи хора. А това на свой ред превръща подготовката в истинско изпитание. Какво ново може да се каже след като през последните 3 години си проповядвал вече 15 проповеди за Рождество? Трябва да си напълно лишен от въображение или никога да не си опитвал, за да смяташ, че това е лесно.

От другата страна са слушателите. Те идват с желание да чуят вдъхновяваща вест, но често си отиват с усещането, че вече няколко пъти са слушали същото послание. По този начин един от най-прекрасните християнски празници се превръща в повече или по-малко клиширана баналност. И макар несъмнено да работят още няколко важни фактора аз не изключвам това да е една от причините през последните години църковното посещение на големи празници в някои църкви да не нараства. Има още

Когато Бог тръгне на война


 

1

от Радостин Марчев

проповед за  4 адвент в Евангелска баптистка църква, Аксаково

22.12.2019

Едно от нещата, които сякаш са заложени в нас е насилието. Дъщерите ми са с около две и половина години разлика и съпругата ми казва, че скоро разликата във възрастта няма да им личи и ще започнат да си играят заедно. Но ако питате мен те през половината време се налагат вместо да си играят. В училище едно от големите притеснения на родителите е агресията между учениците. През последните години в обществото ни се повдигнаха и много други въпроси – напр. за насилието над жени и деца. Ние може и да не сме съгласни за това как тези проблеми трябва да се решат, но малко хора ги отричат и казват, че няма нужда да се прави нищо. Има още

Как да четем Битие след Дарвин?


Резултат с изображение за Reading Genesis after Darwinот Радостин Марчев

Стивън Бъртън и Дейвиф Уилкинсон са написали интересна книга Reading Geneses after Darwin. Oxford University Press, 2009. Тя разглежда различни аспекти, в които появата на Дарвиновата теория е оказала влияние върху християнското богословие и по-конкретно върху прочита на началните глави на Битие. Главите на книгата първоначално са изнесени като лекции спонсорирани от Institute of Advanced Studies of Durham University. Повечето от тях са много добре и компетентно написани от хора, които наистина познават материята.

Като цяло книгата не ми даде почти нищо ново  изключение на някои детайли и подробности, които не променят общата картина. Самият аз съм писал за някои от тях (виж напр. моята статия в „Християнство и култура“ Християнски реакции на Дарвиновата теория  бр. 133, стр. 91-99). Заслужава си обаче да обърна внимание, че реалността е донякъде по-различна от тази, която обикновено си представя средностатистическия християнин в България. Има още

Възможно ли е да легализираме морала?


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Ръсел Муур, ръководителят на комисията по религия и етика на южните баптисти е пуснал кратко интересно видео на тема: „Можем ли да наложим законово морала?“ – като той има предвид по-конкретно християнският морал. (Видеото е само няколко минути, така отделете време да го изгледате). Има още

Какво е практическо богословие


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за Practical Theology and Qualitative ResearchОбичайно (и донякъде условно) богословието се разделя на (1) Библейско/систематично (2) Историческо и (3) Практическо. Цялото ми богословско обучение е било свързано с практическото богословие. Въпреки това преди да се запозная с книгите на John Swinton and Harriet Mowat. Practical Theology and qualitative research и Christian Scharen and Aana Vigen. Ethnography as Christian theology and ethics не се бях замислял достатъчно сериозно за неговите теоретични основи.

Последното изглежда достатъчно ясно – практическото богословие е свързано с приложението на богословските принципи в реалния живот. Това обаче не е съвсем точно определение и в определен смисъл дори е донякъде подвеждащо. Разбира се, практическото богословие е свързано с начина, по който богословски принципи се прилагат на практика. Има обаче няколко неща, които се нуждаят от уточнение. Има още

Раждаща и новородена


от Радостин Марчев

images

На Рождество християните празнуват идването на Христос в плът на света. И разбира се, това става чрез един определен човек – дева Мария. Християнската традиция от дълбока древност е обръщала особено внимание на нейния образ понеже именно чрез Мария и нейното доброволно съгласие да бъде част от Божия план спасението става реалност.

Ето Господната слугиня, нека ми бъде според както си казал (Лука 1:38).

Това, което често пропускаме да забележим е как същата тази традиция подчертава и още една истина – Мария не само ражда Спасителя, но и самата тя е родена (духовно) от Него. Има още

Божието CV


Резултат с изображение за second advent

БОЖИЕТО CV[1]

от Радостин Марчев

проповед за втори адвент в Баптистка църква, Аксаково

Спомняте ли си кога за последен път си търсихте нова работа? Едно от нещата, които трябва да направим преди да се явим на интервю е да подготвим добра автобиография (или CV, както му казват). В нея описваме кои сме, какво образование имаме и какъв опит в дадената област можем да предложим.

Едно време нямало автобиографии. Но имало друг начин, по който да отсяват хората и да разберат кой какъв е. Това било тяхното родословие. Родословието функционирало донякъде подбно на нашите CV-та. Ако идваш от добро и почтено семейство и от уважаван род може да ти се има доверие и това се смята за добра препоръка. Обратно, ако в родът ти има хора с лоша репутация е много вероятно да бъдеш гледан с подозрение. Има още

Социалните услуги и личната инициатива


от Радостин Марчев

Имало едно време…една държава, в която нямало НПО-та, които да предлагат социални услуги. Всъщност и социални услуги нямало. Нямало пенсии, социални осигуровки или осигуряване за болест. На никой не му хрумвало дори да зададе въпрос за правата на децата – такива не съществували. Законът позволявал на бащата ако пожелае да изхвърли на улицата или дори да убие новороденото си дете ако то е деформирано или просто ако реши, че не желае да се грижи за него. Страната се наричала Рим, а историческия период бил 1 век сл. Хр. Има още

За кого говори Павел


Римл. 2:11-16 като кратко екзегетично упражнение

от Радостин Марчев

Първите 3 глави от посланието на апостол Павел към римляните отдавна са виждани от много тълкуватели като текст постановяващ всеобщата греховност на човечеството пред Бога.[1] В гл. 1 апостолът заявява, че езичниците нямат извинение поради общото двойно откровение на природата и съвестта, което им е било дадено. В гл. 2 той допълва, че същото се отнася и за евреите въпреки претенциите им, че са избран народ. Макар че са получили откровение и чрез тях Бог да желае да донесе спасение на света те също се оказват част от всеобщия проблем. Накрая, в гл. 3, апостолът обобщава своята идея за всеобщата греховност добавяйки една дълга катена от старозаветни цитати като доказателство за това.

В цялото това логическо движение на мисълта обаче Римл. 2:12-16 стои сякаш не на място. Има още

Римляни – проповеднически перспективи


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за preaching romans four perspectivesТоку що приключвам книгата Preaching Romans: Four Perspectives – съвсем нова – издадена февруари тази година от Eerdmens под редакцията на Скот МакНайт и Джоузеф Модика. Прегледах я сравнително набързо, но тя всъщност се оказа доста интересна.

Основната й идея определено е оригинална – книгата представя четири основни богословски подхода за четене на посланието на Павел към римляните. Всеки един от тях е изложен в отделна глава от значим негов представител. Има още

Изборно пазаруване – нова серия


Резултат с изображение за shopping cart

от Радостин Марчев

През последните няколко седмици имах възможност да общувам с християни, за които по случайност знаех, че са с най-различни политически пристрастия. Темата нито веднъж не беше повдигната между нас и имахме пълно разбирателство. Смятам, че така и трябва да бъде. Църквата не е политическа организация, в която се гласува под строй. В нея вярващи с различни разбирания за това как най-добре следва да се управлява държавата могат да се съберат около един хляб и една чаша – с други думи около Христос. Моето убеждение е, че така и трябва да бъде в една страна с утвърдена многопартийна система, в която всеки гражданин има правото да следва съвестта си. Има още

Богословие на социалните медии


Резултат с изображение за social media

от Радостин Марчев

Моето отношение към социалните медии винаги е били „биполярно“ (ако мога да се изразя така) – характеризиращо се едновременно с любов и омраза. От една страна възможността да се намирам в постоянна връзка с хора, от които съм физически разделен е прекрасна. От друга изглежда в повечето случаи социалните медии не просто не допринасят за цивилизованост и любов в отношенията, а съвсем буквално стимулират вербалната агресия и грубост.

Въпреки това социалните медии са с нас и няма вероятност да си отидат. И дори да вземем лично решение да стоим далеч от тях можем с доста голяма доза сигурност да кажем, че огромната част от хората с достъп до интернет няма да го последват. Практически през последните няколко години социалните медии съвсем реално са променили света, в който живеем – при това в повече отношения отколкото обичайно си даваме сметка. Има още

За обществената ангажираност на християните


от Радостин Марчев

През последните седмици християнската (и по-конкретно евангелската) общност в България се оказа нападната по един нов фронт – този път свързан с опразнените училища в Сливен (за изказването на просветния министър виж ТУК, а на вицепремиера Томислав Дончев ТУК. За разлика от първите две доста невежи изказвания следващата статия показва, че вниманието вече наистина е сериозно). Разбира се, това е обезпокоително и ОЕЦ бързо излезе със свое становище.

Твърдението по конкретния случай едва ли е сериозно, но в същото време не е и случайно изказано или напълно безпочвено. Факт е, че голяма част от евангелските християни са дейно включени в определени обществени протести – което разбира се, не е останало незабелязано.

Само по себе си в това няма нищо лошо – всъщност обществената ангажираност е нещо, от което страната ни спешно се нуждае. Именно формирането на гражданско общество способно да държи избраните управници отговорни за действията им – при това не единствено на избори случващи се през няколко години, а постоянно – е начин за придвижване в правилна посока.

Същевременно обаче обществената активност трябва да бъде съпътствана с определена лична и обществена зрялост, за да бъде правилно насочена, удачно изразена и (поне донякъде) предпазена от злоупотреби. Без това тя се превръща просто в стихийна тълпа, която рядко може да доведе до нещо положително.

По-долу накратко щрихирам 5 неща, които смятам, че обществено ангажираните евангелски християни трябва да имат предвид, за да могат да канализират своите (сигурен съм) добри нарамения. Те са свързани до голяма степен с поведението ни в социалните мрежи, но цялостният им обхват е по-широк. Същевременно те НЕ са свързани със съвет какви трябва да бъдат каузите, които те трябва да защитават – това е въпрос, който оставям на личната съвест на всеки.
Има още

Служението на жените води до либерализъм и хомосексуализъм


Резултат с изображение за liberalism

от Радостин Марчев

Хората, които повече или по-малко редовно четат този блог знаят моето мнение за служението на жените в църквата – аз съм отворен те да служат по всякакъв начин стига да имат необходимите дарби и призвание. И да, това включва всички форми на ръководно, учителско и проповедническо служение – вкл. пастирско. През последните няколко години се опитах да обясня защо смятам, че това е напълно библейски защитимо.

От известно време насам обаче започвам все по-често да чувам един друг вид аргументи, които нямат нищо общо с екзегетиката. Според тях всяка подобна подкрепа за служение на жените неминуемо води до либерализъм и на практика е първата стъпка към утвърждаване на хомосексуални бракове. Историята подкрепя това и тя може ясно да се види във всички либерални църкви.

Краткият отговор на подобен аргумент е, че той е невеж и просто не познава църковната история. По-конкретният отговор изисква малко повече фактология. Има още

Две лъжи


Резултат с изображение за lies

от Радостин Марчев

Наскоро двама християни ме излъгаха за едно и също нещо – без да им мигне окото както казват у нас. Когато личният интерес влезе през вратата деветата заповед, да не споменавам любовта към ближния, бързо се изнася през прозореца… Има още

Проповядване на различни нива


от Радостин Марчев

img-church-stained-glass.tmb-16x9large

Малцина проповедници мислят за нивата, на които въздейства (или поне би могла да въздейства) една проповед. Вероятно отчасти поради тази причина експозитарното проповядване доста лесно се превръща просто в обяснение на Библията. Идеята е, че ако хората разберат ясно какво Писанието казва това знание ще промени начинът им на мислене, а това на свой ред ще рефлектира върху живота им. От обратната страна стоят онези проповедници, които се обръщат към емоциите и чувстватта на слушателите си. Сърцето, а не главата, диктува действията, смятат те, и когато човек е докоснат и развълнуват това ще промени живота му.

И в двете виждания има нещо вярно, но в същото време и двете са сериозно непълни. Има още

В търсене на рибата глътнала Йона


Резултат с изображение за Jonah swallowed by a fish

от Радостин Марчев

Книгата Йона винаги е била една от любимите ми части от Библията. През годините също така често съм се срещал с настоятелни опити да се докаже нейната историческа достоверност. Най-често това става чрез позоваване на документирани съвременни свидетелства за хора погълнати от кит, но оцелели в стомаха му в продължение на няколко дни.

Срещал съм се с тази история толкова пъти, че вече съм им изгубил броя. Детайлите варират – напр. понякога се говори за кит, друг път за кашалот, а трети път за тигрова  или китова акула. За първи път вниманието ми беше привлечено към нея от историкът Марк Нол в неговата книга The scandal of the evangelical mind (виж стр. 186-7) преди повече от 12 години. Но наистина интересно стана когато се опитах да открия малко повече информация за тези инциденти. Не беше особено трудно да си набавя статията на преподавателя от колежа Месия Edward B. Davis. A whale of a tale: fundamentalist fish stories публикувана в Perspectives on science and Christian faith: journal of the American Scientific Affiliation 43(4):224-237 · December 1991 – в момента тя е налична онлайн. Трябва да призная, че тя е доста депресиращо четиво. Авторът мъчително, почти агонизиращо се опитва да проследи историята до нейните първоизточници. Накратко (статията е цели 14 страници и аз пропускам доста детайли) той достига до следното: Има още

Кратък „джендър“ речник


Резултат с изображение за gender

от Радостин Марчев

Трябва да призная, че последната година бях истински отвратен от ужасния начин, по който се води дебата относно т. нар. „джендър.” Освен чудовищния популизъм, който продължава една от най-отблъскващите му черти беше изключително ниското ниво на грамотност – понякога вкл. от хора представяни (или представящи се) като специалисти. В крайна сметка това роди типично българското понятие „джендър,” което си завоюва място като нарицателно (напр. „Този е джендър.” или „Искат да направят децата джендъри.”), и което въпреки широката си популярност е практически лишено от съдържание и се използва за целия спектър от „хомосексуалист” до „носител на всичко лошо.”

Моето убеждение е, че християните има какво да кажат по въпроса. Посланието ни обаче не трябва да бъде изпълнено нито с омраза нито с невежество – две неща, които за съжаление нерядко го характеризират.

Следващият кратък речник не е нищо особено. Разбира се, термините са грубо неразбирани и смесвани в дебата у нас, но познаването им е минимума, за да можем изобщо да си отворим устата. Надявам се той просто да сочи в една посока, в която трябва да гледаме.

По-голямата част са взети от Mark A. Yarhouse. Understanding Gender Dysphoria: Navigating Transgender Issues in a Changing Culture (Christian Association for Psychological Studies Books). IVP Academic, 2015 – книга, която препоръчвам. Има още

Навярно остарявам


Резултат с изображение за growing old

от Радостин Марчев

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее (Марк 4:3).

Напоследък често си мисля за началото на християнския си живот. Изненадващо си спомням за неща, които мислех, че съм забравил. Най-малкото няма някаква причина те да се въртят в ума ми. Спомням си за една група младежи, които, идвайки от света, бяха открили Христос и това ги беше направило неудържими за Него. Спомням си как за известно време почти всеки ден посещаваха един бездомен алкохолик, който живееше в къща от картон и тухли. Слушаха го как им разказва за плъха, който се крие в една дупка и им показва раните по краката си, където го е нахапал през нощта. Бяха достатъчно интелигентни, за да схвнат, че злоупотребява с дребните пари, които от време на време му оставяха заедно със закупените хранителни продукти, но му прощаваха и продължаваха да му говорят за Христос. Има още

За християнското книгоиздаване в България


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Спомням си как няколко години след падането на комунизма влязох в една стара църковна сграда, която едва наскоро отново беше започнал да функционира по предназначение. Общностният живот все още се възстановяваше, имаше много неизвестни – вкл. и пред разноликата група млади хора, повечето, от които току що повярвали – с които общувах там. Но един от спомените, който най-ярко се е запечатал в умът ми беше скромната, тепърва създаваща се библиотека, която разгледах. Направи и впечатление, че някои от книгите в нея бяха доста странни. Страниците бяха много тънки, почти като оризова хартия, шрифт сякаш загатваше за набиране на архаична пишеща машина, а името на преводача липсваше. Ясно си спомням поне две заглавия – „Лекциите към моите студенти” на Спърджън и „Хора в молитва” на Джон Уайт. Това беше литература нелегално и с риск подготвяна и разпространявана в едно време когато е била напълно забранена. Има още

Разноликият Франсис Шефър


от Радостин Марчев

Свързано изображениеДокато тази седмица четях чудесната биография на Франсис Шефър от Бари Ханкинс[1] си припомних много неща, които мислех за напълно забравени. Видях се отново как преди 20 години като новоповярвал християнин с въодушевление чета знаменитата трилогия: „Богът, който е“, „Бягство от разума“ и „Той е там и не мълчи“ – с благодарност към издателство „Нов човек“ и с чувство за дълг, който едва ли някога ще мога да изплатя. Ясно си спомням и един разговор с мой познат, който каза, че ако му се случи да говори за християнството с човек, интересуващ се от изкуство, смята за най-удачно да му даде да чете Шефър. По-късно (1997 г.) на български език се появи и „Истинската духовност“, която считам за една от най-добрите му книги[2]. Съпругата ми е разказвала, че няколко пъти докато е пътувала във влака, четейки тази книга, е била заговаряна от непознати хора, случайно мярнали заглавието, след което им е подарявала своето копие и си е купувала ново. По онова време ми се струваше, че Шефър убедително и безусловно доказва валидността на християнския светоглед и вяра. Впечатлението, което това остави върху мен, беше много силно и макар че цялостното влияние на Шефър не беше чак толкова голямо, той със сигурност беше едно вдъхновение в началото на християнския ми живот. Има още

Проповед и перспектива


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

от Радостин Марчев

Под перспектива аз имам предвид гледната точка, от която е изказана една проповед. Обикновено проповедниците не само, че не се замислят за гледната тока, но дори не си дават сметка за нея. Истината обаче е, че всяка проповед, всяка употреба на езика, е свързана с определена гледна точка – без значение дали съзнаваме това или не.

В миналото стандартната гледна точка е била 3 лице  – т.е. нещата, за които се говори са били повече или по-малко обективизирани. Вероятно това поне донякъде е било свързано с начина, по който хората са схващали реалността и своят достъп до нея. Дейвид Бътрик описва това по следния начин: Има още