Богословието като чужд език


от Радостин Марчев

Езиците никога не са ми се отдавали лесно. В най-добрият за мен те са съвременна необходимост, през която (слава Богу) вече съм преминал и която сега просто използвам, а в най-лошия – истинско мъчение. Имах късмета да попадна в една от последните паралелки с високо ниво на преподаване на руски където – ща не ща – научих езика. Личната ми битка с английския беше доста по-дълга и трудна, но накрая горе-долу се справих, макар че в процеса до голяма степен забравих руския. Немския….е, там сагата беше кратка и безславна, а липсата на време не беше единствената причина. А за старогръцкия и еврейския по-добре изобщо да не отварям дума.

Ученето на чужд език обаче ми се струва доста удачна аналогия за начина, по който християнина усвоява богословието на своята вяра. Разбира се, християнството никога не може да бъде сведено до нивото на информация или система – неговите корени са в личната връзка с Исус Христос и там където тя липсва всичко останало не може да бъде нищо повече от фарс. Това аз с готовност признавам. Оттам нататък обаче, всеки път когато обръщенецът влезе в църква, посегне към Библията или отвори устата си, за да вербализизра своята вяра той неизбежно навлиза в сферата на богословието. За да приема и предава поне донякъде смислени идеи той трябва да усвои един нов богословски език. Живата реалност, която е преживял може да бъде изказана по множество различни начини едни по-добри, други по-лоши, а трети направо неверни и подвеждащи. Какво например има предвид апостол Павел когато заповядва: „умъртвете природните си части, които действат на земята“ (Кол. 3:5)? Това някакъв призив за самоубийство ли е или казва нещо съвсем различно? Или какво означава богословски заредения израз „предопределение?“ С течение на времето християните са се научили да говорят за своята вяра по определен начин, развили са определен богословски език. Той, подобно на другите чужди езици, се подчинява на определени правила, има своя структура и думите, които употребява имат свой семантичен обхват. Когато те са непознати човек често се чуди за какво всъщност иде реч. Това е една от причините хора влезли в църква да изпитва известно затруднение да разберат какво всъщност се случва. В определен смисъл аз напълно подкрепям виждането, че проповядването трябва съзнателно да бъде адаптирано към положението на такива хора и проповедникът трябва да направи усилие да бъде разбираем за тях (Всъщност това се отнася не само за проповядването, но и за всяка дейност, жест, облекло, архитектура, изображения, ритуали и т.н., което се случва в църква – това също е част от богословския език). От друга страна трябва много да внимаваме този стремеж да бъдем разбрани да не ни доведе до повърхностност – нещо, което лесно може да се случи. Богословският език във всичките си форми (езикови, визуални и т.н.) се е развивал векове наред поне отчасти воден от необходимостта и желанието да намери начин да говори за тази преживяна вътрешна реалност на християнската вяра. Думите, които е избирал и точния смисъл вложен в тях е направил възможно да обсъждаме и предаваме не само разбираемо това, в което вярваме, но и се явява начин да избегнем грешки и да предотвратим заблуди и неправилни мнения (Такъв начин например се явяват общоприетите изповеди на вярата, които в определен смисъл действат като езикови правила.).

Но подобно на останалите чужди езици и богословския изисква време и усилие, за да бъде усвоен. Последното е нещо, за което, по мои наблюдения, значителна част от християните нито си дават сметка нито са готови да направят. Когато пристъпваме към Библията с убеждението, че щом я отворим и започнем да четем то ще схванем правилно и изчерпателно това, което се съдържа в нея ние неминуемо се обричаме на провал и погрешно разбиране. Когато смятаме, че изучаването на богословие е в най-добрия случай губене на време, а в най-лошия дори самоубийство на вярата ние на практика започваме да конструираме езика така както ни харесва. Резултатите от подобно отношение са очевидни и няма нужда да говоря за тях.

Съществува обаче още една особеност, която прави въпроса още по-интересен или отчайващ – в зависимост от гледната ни точка. Това е осъзнаването, че богословският език всъщност съвсем не е само един, а „името му е легион.“ Истината е, че различните християнски традиции също говорят на различни богословски езици. Разбира се, те не са напълно различни и, да се изразим така, спадат към едно общо езиково семейство. Допълнително някои от тях са по-близки един до друг (например на различните протестантски деноминации), а други са по-далечни (като този на римокатолицизма и източното православие). При всички случаи обаче трябва да имаме едно наум и да помним, че чувайки познато понятие не е задължително то да означава това, което сме били научени да мислим, че означава на нашия собствен богословски език. Така например чувайки думата „традиция“ някои протестанти могат да я възприемат като негативен богословски термин, който обичайно се свързва с човешко отклонение от Божието откровение. Други протестанти влагат в него по-положително значение на исторически опит на църквата, който не е непременно безгрешен, но може да е от голяма полза за правилно разбиране на вярата. В православието обаче под традиция често се има предвид продължаващото действие на Светия Дух в църквата. Това са три на практика много различни (макар и не изцяло изключващи се начина), по които едно и също понятие се използва в различни християнски общности. Ако сме невежи за тази разлика в значението общуването между тези групи би било силно затруднено. Точно в това положение веднага след промените се оказаха от една страна различните протестантски групи, а от друга православната църква в България. Понеже говореха на различни езици, които често включваха едни и същи понятия, но натоварени с различно значение неразбирането помежду им се оказа голямо, а комуникацията почти невъзможна. Тридесет години по-късно положението започва да се променя отчасти именно поради натрупания опит с чуждия език и способността ако не да го говорим то поне донякъде да го разбираме. Последното е минимума, без който е почти невъзможно да комуникираме смислено.

Личният ми опит потвърждава това наблюдение. Спомням си как преди повече от петнадесет години седях втренчен в книгата „Изтокът и западът за личността и обществото“ (Праксис, 2001) и отчаяно се опитвах да разбера за какво точно иде реч. В момента докато работя върху докторат свързан с отношения между протестантска и православна традиция си давам сметка колко удачно е сравнението с учене на чужд език. Едва когато се потопиш в езика, когато прекараш безброй часове в неразбиране, опити, въпроси и отчаяние, той накрая започва да се отблагодарява и ти дава възможност да надникнеш в един свят, който преди това не си бил в състояние да разбереш и видиш. Това е момента, в който можещ да си позволиш предпазливо да изказваш критика и в същото време да бъдеш обогатен от различни богословски ударения, за които дори не си подозирал. Обикновено това е и момента, в който вече си си дал сметка, че има още много неща, които не знаеш и въпроси, по които вероятно е добре да се изказваш предпазливо, премерено и смирено, понеже, както казват „морето не е до колене.“

Ученето на чужди езици обогатява – включително на богословски. Но не е лесно. Ако без да сте отделили време и положили усилие смятате, че говорите добре вероятно ще се представите като човека, когото на интервю за владеене английски език помолили да състави изречение с думата „allow” и той без да му мигне окото отговорил: „Алоу, кой е на телефона?“

Богословските еквиваленти на този анекдот изобилстват – при това съвсем реални.  

Ползите и вредите от пастирското съветване


от Радостин Марчев

Казано накратко моята позиция по темата е сравнително ясна – в обичайния случай пастирското съветване е много полезно, а вредна е именно неговата липса. Библейските критерии за избиране на пастир включват едновременно лична и духовна зрялост – две задължителни изисквания, за да може човек да съветва смислено и за да бъде съвета му именно християнски. Освен това самата дума пастир съдържа в себе си ясен намек за функциите, които той е избран да изпълнява – намек, който със сигурност включва съветване. Част от това съветване се изразява в публичното проповядване, което трябва да включва наставление във вярата практически обвързано с предизвикателствата, които живота поставя пред слушателите.

Има още

Предимствата на малката църква


от Радостин Марчев

Днес в църквата, която посещавам завърши учебната година в неделното училище и децата (от няколко различни групи) получиха своите дипломи. Докато гледах учениците и техните неделни учители излезли напред за обща снимка си помислих, че доста добре познавам всички. Мога без затруднение да изредя имената им, да кажа къде живеят и да имам поне бегла представа дали преминават през някаква трудност. Причината за това е проста – аз съм част от сравнително малка църква, която в неделя сутрин събира обичайно около 40 души – включително децата.

Има още

Пътят към ада е постлан с добри намерения


Алексей Хомяков (1804-1860)

от Радостин Марчев

В края на 17 и началото на 18 век животът в Русия е доминиран от забележителната фигура на Петър I. Един от основните стремежи, които той си поставя е да модернизира страната използвайки за модел западноевропейските страни. Резултатите от реформите му са спорни. В Русия до голяма степен се налага западна култура и философия – особено сред аристокрацията и интелигенцията. Църквата е реформирана по западен образец, което означава, че фигурата на патриарха е премахната и управлението става синодално, но на практика доминирано от назначен от държавата представител и по този начин подчинено на царя. В богословието се утвърждава западното влияние – католическо или протестантско в зависимост от времето. В същото време икономическото развитие на страната продължава да изостава от образците, към които гледат Петър и неговите наследници, управлението е автократично, а живота на обикновените хора и крепостните селяни е мизерен.     

Има още

Възнесение: празникът в сянка


от Радостин Марчев

Възнесение не е особено популярен празник сред евангелските християни. Вероятно повечето от нас виждат в него просто един исторически детайл, част от разказа за живота на Христос, останал в паметта на учениците и намерил своето място в Новия Завет, но без особено богословско или практическо значение. Ние сме склонни да прескачаме от Възкресение направо към Петдесетница – един много по-значим за нас празник, чийто смисъл  ясно осъзнаваме.

Има още

Вяра означава вярност


от Радостин Марчев

проповядвана в Евангелска баптистка църква

Аксаково, 1.05.2022

Миналата седмица ние празнувахме Възкресение. С това още веднъж си напомнихме, че вярваме не в мъртъв, а в жив Бог, Бог, Който е победил смъртта, излязъл е от гроба и Който продължава да говори и действа и днес. Този възкръснал Христос в края на 1 век изпраща писма към 7 църкви в мала Азия.  

Преди няколко седмици ние говорихме за първата от тези църква в град Ефес. Днес ще продължим нататък и ще продължим с втората – църквата в град Смирна.

Има още

Възкресенското предизвикателство


от Радостин Марчев

(текста е публикуван във в. „Зорница“ – м. април)

Мнозина християни виждат възкресението на Христос като един вид завършек на изкупителното Му дело на кръста – като доказателство, че жертвата е приета, силите на злото са победени и ние можем да сме уверени в своето спасение. Това е вярно и дори да спрем дотук, Възкресение все още щеше да бъде велик празник и повод за славна радост. Новия завет обаче продължава по-нататък, добавяйки нови и нови щрихи към значението на празния гроб.

Има още

Сърдечна операция в ефески стил


от Радсотин Марчев

проповед в Евангелска баптистка църква, Аксаково

27.03.2022

Посланията към седемте църкви в Откровение са най-проповядваната част от цялата книга и нямат нужда от по-подробно представяне. Сигурно повечето от вас са ги чели, а сигурно някои и са слушали проповеди върху тях. Въпреки това те са едни много богати текстове, които винаги успяват да ни кажат нещо ново, което преди това не сме забелязвали или да ни посочат някаква аналогия с нашата собствена ситуация, която сме пропускали.

Днес аз ще започна с първото от тези писма написано към църквата в град Ефес. Преди това обаче нека да кажа малко повече за самия град, към който то е отправено.

Има още

Как да четем книгата Откровение? – 2 (белегът на звяра и отговорното четене)


Всички знаете, че „белегът на звяра“ е един от най-познатите образи в книгата Откровение и в същото време един от образите, с които се спекулира най-много. Преди време някои християни са протестирали против въвеждането на паспортите като средство за лична идентификация понеже са смятали, че те могат да бъдат белега на звяра. Днес една от най-често срещаните теории е, че това ще бъде някакъв вид чип, който ще е имплантиран в човешкото тяло, чрез който ще се осъществява идентификация и безкасови разплащания (оттам, който не притежава такъв чип няма да може да купува и да продава). И от много години християните си споделят статии, в които се говори за разработване на подобни чипове, за тестове върху хора или за план те да се наложат на цялото човечество. 

Има още

Как да четем книгата Откровение? – 1


Християните се делят на два вида в своето отношение към книгата Откровение.

1. Едните са повече или по-малко обсебени от нея – четат я често, сравняват я с други текстове от Библията, опитват се да напасват новините от вестника с виденията на Йоан или пък да определят къде се намираме сега според нейната хронология (и някои са убедени, че знаят).

2. Други са се отчаяли понеже Откровение им изглежда напълно неразбираема книга. Те не знаят какво да правят с нея и в края на краищата престават да я четат.

Има още

Някои бележки за Троицата


от Радостин Марчев

Миналата вечер по доста късна доба ми се наложи да участвам в един колоквиум, на който, макар основната тема да беше друга, доста си поговорихме за Троицата. Това, съчетано с (бавно) течащия в този блог превод на кигата на Фред Сандерс „Дълбоките Божии неща”, ме провокира да  нахвърлям някои кратки бележки. Те са разхвърляни и със сигурност не са нещо, което всеки повече или по-малко занимавал се с темата да не знае, но въпреки това може да се окажат полезни за някой.

Има още

Какво е BibleProject? и има ли той почва у нас?


от Радостин Марчев

Изследванията показват, че всяко следващо поколение възприема информацията все повече визуално, чрез образи, и все по-трудно чрез слушане или четене. Този процес на пренастройка не е непознат. В историческа перспектива нещо подобно се е случило след изобретяването на печатната преса, масовото разпространение на литература и увеличаване грамотността на населението. В резултат на това хората са преминали от устна към писмена култура като това е довело до сериозни промени в начина, по който възприемат информацията и дори по който работи мозъкът.

Има още

Блажената евангелска Мария – 3


от Радостин Марчев

5. Последно, Мария е служителка на словото – човек, който го чува, вярва и изпълнява. Като такава тя ни показва образа на Христовия ученик. Според Тимъти Джордж двата момента, в които това се вижда най-ясно са момента, в който тя чувайки благата вест, че ще роди Спасител отговаря: „Нека ми бъде според както си казал” (Лука 1:38) и сватбата в кана Галилейска когато Мария съветва хората: „Каквото ви рече, сторете” (Йоан 2:5).

Има още

Блажената евангелска Мария – 2


от Радостин Марчев

Как изглежда протестантската почит на дева Мария през библейския прочит на един баптист като Тимъти Джордж? Той предлага 5 характеристики[1] на Мария, които евангелските християни[2] следва да  вземат под внимание.

Има още

Блажената евангелска Мария – 1


от Радостин Марчев

Православният богослов Вл. Лоски започва своята известна статия Panagia посветена на дева Мария с много интересни думи:

Има още

Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?


(кратко екзегетично упражнение)

от Радостин Марчев

Както бях писал по-рано сред християните е разпространена практиката да четат евангелските разкази като допълващи се т.е. да сравняват едни и същи случки разказни от отделните евангелисти с цел да достигнат до тяхното по-добро разбиране. Макар че сравняването на свързани текстове от Библията често наистина е много важно за правилното разбиране на Писанието конкретно в случая с евангелията то често води до сериозно екзегетични грешка. Причината за това е, че отделните евангелисти не само че поставят едни и същи случки/думи на различни места в своя разказ, но и често ги използват, за да предадат различни идеи.

За да покажа как работи това на практика ще разгледам срещата на Исус с Неговите роднини, при която Той казва, че Неговото семейство са хората, които слушат и изпълняват Божието слово.

Има още

Двете лица на библейската мъдрост


от Радостин Марчев

В една от най-известните старозаветни истории Бог се явява насън на младия Соломон и му предлага да изпълни едно негово желание. Соломон, който току що е станал цар и очевидно е изпълнен със страх и несигурност поради голямата отговорност паднала върху него, иска мъдрост – и след това остава в историята като най-мъдрия човек на света.

Какво обаче е мъдростта в библейския смисъл на думата? Оказва се, че Писанието я използва по няколко различни начина, които се преплитат в интересна мозайка, понякога допълвайки се, а  понякога сякаш (привидно) противопоставяйки се един на друг.

Има още

За качеството на протестантските книги


от Радостин Марчев

Християнското книгоиздаване в България винаги е било чувствителна за мен тема, по която вече съм писал няколко пъти (виж ТУК и ТУК). Това усещане беше заострено още повече когато преди няколко години имах възможност лично да се убедя колко бързо новите християнски издания се появяват на руския книжен пазар. Разбира се, руския пазар е нещо съвсем различно от българския от гледна точка на покупателна способност и между двете не следва да се прави сравнение. Това без съмнение трябва да се има предвид и – тъй като книгоиздаванто изисква немалка инвестиция на средства – да не очакваме чудеса. Въпреки това съществуват и други показатели, по които можем да правим оценка. Един от първите, които ми идват наум е качеството на издаваната литература.

Има още

Каква е човешката природа на Христос


от Радостин Марчев

Въплъщението е една от най-големите тайни на християнството. Ние празнуваме Рождество като началото на нашето спасение, но на практика не сме в състояние да го осмислим понеже то надхвърля интелекта ни. В тази точка християнската доктрина е основана на откровение, а не на рационално обяснение.

Най-просто тя казва, че в даден момент от времето второто лице на светата Троица, единородния Исус, се въплъщава от Светия Дух и дева Мария и става човек. След Своето раждане Христос съществува в две природи – божествена и човешка, но само в едно лице/личност/ипостас, което е божествено. Неговата божествена природа съществува вечно, а човешката Си природа Той приема от дева Мария. Каква обаче е тази човека природа? Дали е природа идентична с тази преди или с тази след грехопадението? Оказва се, че тук християните не са единни в своите заключения.

Има още

Първи адвент – въплътената надежда


от Радостин Марчев

проповед в Баптистка църква Аксаково

28.11.2021

Когато говорим за Рождество ние обикновено се обръщаме към историите за Захарий и Елисавета, Мария и Йосиф, мъдреците следващи витлеемската звезда или овчарите пред яслата. Но за ще започна от по-далеч – от един човек наречен пророк Исая.

Има още

Нито една повече


от Радостин Марчев

25 ноември е обявен за международен ден против насилието срещу жени. Последният беше отбелязан на няколко места в България под надслова „Нито една повече”. Възможно е пропускът да е мой, но тази година за пръв път ми направи впечатление, че няколко приятели християни поставиха знак свързан с него на профилната си снимка.  

Има още

Духовната  борба


от Радостин Марчев

К.С. Луис в класическата си книга „Писмата на душевадеца” проникновено казва, че дявола с еднаква радост приветства както материалиста така и магьосника – както човека, който отказва да вярва в свръхестественото така и този, който го търси с нездраво любопитство.

Има още

България е мисионерско поле


от Радостин Марчев

По всяка вероятност преброяването от 2021 г. ще ни даде интересна нова информация за религиозността на населението в България, макар че едва ли ще ни поднесе някакви особено големи изненади. Предишните, и по-задълбочени, проучвания показват, че макар и бавно броят на българите реално водещи църковен живот расте. Въпреки това същите проучвания показват, че на практика България отдавна се е превърнала в мисионерско поле – и засега остава такова. Мисионерското поле от своя страна съвсем естествено повдига въпроса за споделянето на благата вест – така както, по думите на Христос, нивите повдигат въпроса за жетвата.

Има още

Вън от Тебе няма добро за мене


от Радостин Марчев

проповед във Втора баптистка църква

Варна, 14.11.2021

В средата на евангелието според Марк се намират някои от най-интересните и важни случки в книгата. Там е нахранването на 4000 души със 7 хляба. Там е изпащането на учениците да проповядват благовестието. Там Исус за първи път казва, че отива в Ерусалим, за да умре. Там е забележителната случка с бащата на болното дете, който произнася известните думи: „Вярвам, помогни на моето неверие.“  

Всички тези истории са любими теми за проповед. Но точно там, в началото на 9 глава се намира една случка, която може да претендира, че е по-интересна от всички изброени, но върху която доста рядко се проповядва. Предполагам, че повечето християни просто не знаят какво да правят с нея. 

Има още

Когато лудостта тръгне по улиците


от Радостин Марчев

През последните месеци много съзнателно отказах да взема отношение в спора за и против ваксините – тема, която очевидно се превърна в национален проблем в повече от едно отношение. Струва ми се обаче, че той се явява просто симптом на няколко по-дълбинни проблема, който нерядко „косят” и от двете страни на барикадата.

Има още

Чарлз Фини търси Бога в гората


Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница“, Октомври 2021

Макар да посещавал местната презвитерианска общност и дори да бил директор на църковния хор, никой не виждал особен религиозен плам в младия мъж. Напереният студент по право сякаш се чувствал по-удобно в масонската ложа, а от устата му често се чували подигравки към богословието и семинариите.

Божието провидение обаче отрежда друго. Неочаквано за всички, включително за самия него, Светият Дух пробужда в сърцето му такова притеснение за вечната му съдба, че на 10 октомври 1821 г. Чарлз Фини се запътва към местната гора с твърдото намерение „да даде сърцето си на Бога или никога да не се върне обратно“. Неговата вътрешна борба продължава цял ден и той не намира мир, докато накрая не изповядва гласно греховете си и не се потапя в усещането за Божията прошка и благодат. По-късно той научава, че и други хора са имали същото преживяване.

Има още

Обръщението на К. С. Луис


от Радостин Марчев

Текстът е публикуван във в. „Зорница,“ септември 2021

Вярвам в Бога, както вярвам в слънцето: не защото го виждам, а понеже чрез него виждам всичко останало.“ (К. С. Луис)

Има още

Писанието като тайнство


от Радостин Марчев

Добре известно е, че реформаторите през 16 век поставят под съмнение по-голямата част от тайнствата приемани от Католическата църква за такива. Правейки това те не променят дефиницията за тайнство и запазват популярното определение на Августин – тайнството е външен знак, зад който стои вътрешна благодат. Лутер модифицира това определение като външен знак свързан с божествено обещание, но резултата не е особено различен.

Има още

Можем ли да имаме християнство без Платон


от Радостин Марчев

Една от най-интересните размени на идеи, на които съм свидетел се случва между библейският учен Скот МакНайт и систематичния богослов Ханс Бьорсма. Бях писал за впечатленията си от книгата на МакНайт (виж ТУК и ТУК), но тази на Боерсма – Five Things Theologians Wish Biblical Scholars Knew –  се оказа дори още по-интересна. В нея има твърде много, което си струва да бъде четено бавно и дори по няколко пъти, за да бъде осмислено правилно. Сега ще се спра само на един пример.

Има още