Римляни на Йоан Златоуст – завършен


КОМЕНТАР НА ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ

ОТ ЙОАН ЗЛАТОУСТ

 

Увод на преводача: За Sola Scriptura, историята и българските евангелисти

Беседа 1

Беседа 2

Беседа 3

Беседа 4

Беседа 5

Беседа 6

Беседа 7

Беседа 8

Беседа 9

Беседа 10

Беседа 11

Беседа 12

Бедеда 13

Беседа 14

Беседа 15

Беседа 16

Беседа 17

Беседа 18

Беседа 19

Беседа 20

Беседа 21

Беседа 22

Беседа 23

Беседа 24

Беседа 25

Беседа 26

Беседа 27

Беседа 28

Беседа 29

Беседа 30

Беседа 31

Беседа 32

Реклами

Беседа 32


БЕСЕДА 32

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях. Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти[1], и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните (16:17-18)

1. Отново увещание и след увещанието молитва. Казвайки: отстранявайте се от тези, които причиняват разцепления и не ги слушайте, (апостолът) прибавил: Бог на мира скоро ще смаже сатана под нозете ви и Благодатта на нашия Господ да бъде с вас (ст. 20). Забележи как снизходително той увещава, правейки това не като съветник, но като слуга и даже с голямо уважение към тях. (Апостолът) ги нарича братя и моли, казвайки: Моля ви се братя. След това ги предупреждава, показвайки козните на вредните хора. Но понеже тези хора не действали явно, то (апостолът) казва: Моля ви се да забележете тия, тоест, внимателно изследвайте, узнавайте, изпитвайте. От кого именно да се отдалечават? Които причиняват раздори и съблазни противно на учението, което сте научени, защото разделението повече от всичко подкопава църквата, това е дяволско оръжие и разваля всичко. Има още

Беседа 31


БЕСЕДА 31

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Поздравете любезния ми Епенет, който е първият плод от Азия за Христа (16:5)

1. Мисля, че мнозина, които дори считат себе си за доста ревностни, оставят без внимание тази част на посланието като безполезна и не съдържаща в себе си нищо важно. Предполагам, че те разсъждават по подобен начин и за родословията в евангелието: понеже те представляват списък с имена, то те стигат до заключението, че оттук не може да се извлече голяма полза. Но златните дела на майстора са видни и в малките частички, а тези хора подминават и големи късове злато. И така, за да не им се случи това да ги удържи от такава безгрижност, е достатъчно и казаното по-рано. А че и оттук може да има не малка полза, ние вече доказахме в предишната беседа, когато подобни приветствия възбудиха нашето внимание. И сега ще се опитаме от това място да извлечем благороден метал, защото и в едните имена можем да открием голямо съкровище. Има още

Беседа 30


БЕСЕДА 30

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите. Защото Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните (15:25-27)

1. Понеже (апостолът) казал: Няма вече място за моето работене по тия страни и: От много години съм желал да дойда при вас, а заедно с това било нужно да се забави, за да не помислят римляните, че им се присмива, той обяснява причината, поради която сега не може да дойде при тях и казва: А сега отивам в Ерусалим. Но сега прибавил и причината за това пътешествие: Отивам – казва, – за да послужа на светиите. Даже и се спира на тези думи, привеждайки доказателства, казвайки: Благоволиха да дадат и още длъжни им са, защото, ако езичниците участват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните – за да се научат и римляните да им подражават. Тук трябва особено да се удивим на мъдростта (на апостола) в това, че той измислил такъв начин да даде съвет, понеже с това могъл да повлияе на римляните повече, отколкото с пряко увещание. Има още

Беседа 29


БЕСЕДА 29

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг (15:14).

1. По-горе апостолът казал: Понеже съм апостол на езичниците аз славя моята служба (Римл. 11:13), също: И тебе няма да пощади (Рмл. 11:21) и още: Не считайте себе си за мъдри (Римл. 12:16) и след това: А ти защо осъждаш брата си (Рим. 14:10), отново: Кой си ти че съдиш чужд слуга (Римл. 14:4), а също така употребил и много други подобни изрази. И след като казал много жестоки неща в своето послание в заключене той лекува (нанесените рани) и с каквото започнал с това и завършва. В началото той казал: Благодаря на моя Бог, че за вашата вяра се говори по целия свят (Римл. 1:8). Тук той казва: уверен съм, че вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание и на това място е казано даже повече отколкото на първото. Той не казал – чух, но уверен съм т.е. няма нужда да научавам от друг, но аз самият съм уверен за вас, самият аз, който ви изобличавах и обвинявах. Пълни с благост: това се отнася към наскоро направеното увещание. (Апостола) като чели казва: аз не мисля, че вие сте жестоки и ненавиждате братята си, когато ви съветвах да се приемате един друг, да не оставяте и да не разваляте Божиите дела, аз зная, че вие сте пълни с благост. Благост, мисля, той тук нарича пълнотата на добродетелите. И не казал – имате благост, но – пълни с благост. Със същата изразителност и продължава: изпълнени с всяко знание. Каква би била ползата ако макар и имащи любов не знаели как трябва да се държат с любимите си? Затова (апостола) прибавил: изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате едни други и не само да се наставлявате но и да наставлявате и другите. Има още

Беседа 28


БЕСЕДА 28

chrisostom.jpg

от св. Йоан Златоуст

Защото казвам, че Христос заради Божията вярност стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията, дадени на бащите (15:8).

1. Апостолът, продължавайки предишната реч, отново беседва за грижата на Христос и показва колко много Той направил за нас и как не угодил на Себе Си. А заедно с това доказва също, че повярвалите от езичниците най-много са задължени на Бога. Ако те са най-много задължени, то тяхно задължение е да носят немощните от юдеите. Понеже (апостолът) нанесъл на последните силен удар, то за да не се възгордеят първите, той отново смирява тяхното високомерие, доказвайки, че благата на юдеите са им дарени поради обещанията, дадени на техните бащи, а призванието на езичниците е само поради едното милосърдие и човеколюбие, затова той казва: за да прославят езичниците Бога, заради Неговата милост (ст. 9). Но за да бъде казаното по-ясно за нас, чуй отново думите (на апостола) и тогава ще разбереш какво означава изразът: Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията, дадени на бащите. Има още

Беседа 27


БЕСЕДА 27

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откровението и тайната, която е била замълчана от вечни времена, а сега се е явила и според пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за тяхното покоряване на вярата – на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин[1]. (XIV, 24-26).

1. Това е обичайно за Павел – винаги да завършва увещанието с молитва и славословие, понеже знаел, че това има немалко значение – и привикнал да го прави, поради силната си любов и благочестие. На чадолюбивия и боголюбивия учител е свойствено не само да учи на словото, но и с молитви да измолва от Бога помощ за учещия се. Така постъпва (Павел) и в настоящия случай. Ето последователността на неговата реч: На Този, Който може да ви утвърди, да бъде слава до века. Амин. Тук той отново има предвид немощните и обръща словото си към тях. Има още

Беседа 26


БЕСЕДА 26

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто (14:14)

1. Апостолът първо спрял осъждащия брат и отклонил го от презрение, след това преминава към наставление и спокойно поучава по-слабия, показвайки и тук велика кротост. Той не казва, че този ще бъде наказан, не употребява даже подобен израз, но за да го убеди по-добре в справедливостта на думите си, само го освобождава от страха относно това и казва: зная и уверен съм. След това, за да не може никой от невярващите да възрази: „И какво от това, че ти си уверен? Ти все още не си толкова достоверен за нас, че да предпочитаме твоите думи пред самия закон и пред това, което ни е съобщено свише.“ – (апостолът) и прибавил: в Господа, тоест, че аз съм научил това от Господа, Той Сам ме е убедил в това, значи това не е присъда на човешки ум. Но кажи, в какво си убеден и какво знаеш? Че нищо не е само по себе си нечисто. Няма нищо нечисто по природа, казва (апостолът), но става нечисто по волята на употребяващия го и само за него бива нечисто, а не за всички. Има още

Беседа 25


БЕСЕДА 25

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Слабия във вярата приемайте, без да се препирате за съмненията му. Един вярва, че може всичко да яде, а който е слаб във вярата яде само зеленчук (14:1-2)

1. Зная, че тези думи са много трудни за разбиране. Затова, преди всичко, е необходимо да изложим съдържанието на това място и да кажем какво желаел да поправи (апостолът), когато писал за това. И така, какво желаел той да изправи? Имало мнозина от повярвалите юдеи, които, имайки слаба съвест, свързана със закона и след приемането на вярата, съблюдавали строга избирателност относно храната и все още не се осмелявали съвършено да се пуснат от закона. Затова, въздържайки се не само от свинско месо, за да не стане това явно, те започнали да се въздържат от всичко месно и ядяли само плодове по такъв начин, че изглеждало, че спазват пост, а не закона. От друга страна, имало и по-съвършени във вярата, които, не само че сами не съблюдавали подобна избирателност относно храната, но отеготявали и огорчавали съблюдаващите я със своите укори и изобличения, хвърляйки ги в униние. Има още

Беседа 20


БЕСЕДА 20

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Моля ви се, брaтя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива , свята, блaгоугодна, като ваше духовно служение (12:1)

1. Казвал много за Божието човеколюбие и показвал неизречимата Божия грижа, неизказаната и неизследима благост, (апостолът) се ползва от самата тази благодат, за да убеди облагодетелстваните от Бога да покажат живот, достоен за дара. И бивайки толкова велик и извисен, той не се отказва да ги умолява, моли ги не за това, което би послужило за негова полза, но за да могат те самите да получат полза. И удивително ли е, че той не се отказва да умолява, ако представя като умоляващо самото Божие милосърдие? Когато поради Божията щедрост, казва той, върху нас се изливат безбройни блага, то засрамете се от тях и се уплашете, защото самата тази щедрост се обръща към вас с молба да не правите нищо недостойно за тях. Има още

Беседа 24


БЕСЕДА 24

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън (13:11)

1. Апостолът, след като заповядал всичко, което било нужно, подбужда римляните към съвършенство в добрите дела и поради краткостта на времето. Времето на съда, казва той, стои вече пред вратата, както писал на коринтяните: останалото време е кратко (1 Кор. 7:29), а също така и на евреите: Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде и не ще се забави (Евр. 10:37). Но там той говорил, ободрявайки трудещите се, а тук събужда от сън спящите; и действително, това слово (на апостола) е полезно за нас и в двата случая. Какво означава: часът е вече настъпил да се събудите от сън? Това означава: близко е възкресението, близък е Страшният съд, близък е денят, когато ще се нагорещи пещта и ние вече трябва да се избавим от небрежността. Има още

Беседа 23


БЕСЕДА 23

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Всеки човек да се покорява на властите, които са над него (13:1)

1. (Апостолът) разсъждава много за този предмет и в други послания, когато говори за покорството на слугите на господарите и на подчинените на началниците. Той прави това, за да покаже, че Христос е дал Своите закони, не за да подкопае общото държавно устройство, а за неговото подобряване и заедно с това желае да ни научи да не започваме излишни и безполезни войни. Стигат ни и козните, които застават срещу нас заради истината и няма нужда  да присъединяваме към тях излишни и безполезни изпитания. Забележи колко благовременно (апостолът) започнал да говори за този предмет. След като предложил на слушателя различните изисквания на любомъдрието и ги разположил да живеят в мир с приятели и врагове, научил ги да бъдат полезни и за щастливите, и за нещастните, за нуждаещите се и, да кажем накратко, за всички, след като насадил житие, подобно на ангелското, изтощил гнева, смирил високомерието и съвършено смекчил сърцата им – след всичко това, той предлага наставление за покорство на властите. На практика, ако трябва да въздаваме противоположното на обиждащите, то още повече следва да се покоряваме на вършещите добро. Но това подбуждение (апостолът) отлага за края на своето увещание, а сега не споменава за това доказателство, а ни призовава да правим това като осъзнат дълг. И желаейки да внуши, че всичко това е заповядано не само на миряните, но и на свещениците, и на монасите, той казал така: всеки човек да се покорява на властите, които са над него. Макар ти да си апостол или евангелист, макар да си пророк или някой друг, но подчинението на властите не подронва благочестието. И (апостолът) не казал просто -да бъде послушен, но – да се покорява. Първото основание за такова законоположение, което дава и достатъчно разумни доводи се състои в това, че властите са учредени от Бога. Има още

Беседа 22


 БЕСЕДА 22

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Благославяйте тези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете (12:14)

1. Научил римляните как трябва да бъдат разположени един към друг и тясно свързвайки частите (на Христовото тяло), апостолът накрая ги извежда на външната битка, облекчавайки ги със своите предишни наставления. Както ако не си изправил своите лични дела, е много трудно да устроиш чуждите, така постигналите опитност в управлението на своите дела, много лесно се справят с външните. Затова и Павел върви по такъв пъти и задълженията към своите излага след задълженията към чуждите и казва: благославяйте тези, които ви гонят. Не казал: не помнете обидите, не си отмъщавайте, но поискал много повече: първото е свойствено и на мъдрия човек, а последното е свойствено единствено на ангелите. Има още

Беседа 21


БЕСЕДА 21

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Защото, както има много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, така и ние мнозина сме едно тяло в Христа, но сме част, всеки един от нас, един на друг  (12:4-5).

1. Тук апостолът използва същото сравнение, от което се ползва в Посланието към коринтяните, когато лекувал от същия недъг. Силата на това лечение е голяма и значението на примера е достатъчно, за да избави от болестта на високомерието. Защо, казва той, ти мислиш високо за себе си, докато другия, напротив, смирява себе си? Не съставляваме ли всички ние, големи и малки, едно тяло? А когато всички сме едно тяло и части един на друг, защо отсичаш себе си чрез високомерие, защо се срамуваш заради брата си? Както той е твоя част, така и ти си негова, и в това отношение съществува голямо равенство. (Апостолът) предложил два достатъчни довода, за да подбуди слушателите да отхвърлят високомерието: първият, че ние сме части един на друг, не само малкият на големия, но и големият на по-малкия, а вторият, че съставляваме едно тяло. Има още

Беседа 19


БЕСЕДА 19

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Тогава какво? Това, което Израел търсеше, не получи, но избраните го получиха; а останалите ослепяха[1] (11:7)

1. (Апостолът) казал, че Бог не е отхвърлил своя народ, и обяснявайки в какъв смисъл Той не го е отхвърлил прибягнал към думите на пророците и доказал чрез тях, че голяма част от юдеите погинали; но, за да не помислят, че той ги обвинява самоволно, оскърбява ги с думите си и ги напада като враг, той прибягва към Давид и Исая, казвайки: както е писано: Бог им даде дух безчувствие (ст. 8). Но за нас е по-добре да започнем речта си с казаното по-горе. (Павел), споменавайки за случилото се с Илия и показвайки какво е благодатта, прибавил: тогава какво? Това, което Израел търсеше, не го получи. Това не е само въпрос, но и изобличение. (Апостолът) казва, че юдеите се борят сами със себе си, търсят оправдание и не желаят да го приемат. След това, отново лишавайки юдеите от оправдание, той показва тяхната неблагодарност за това, че някои са го получили и казва: а избраните го получиха. Има още

Беседа 18


БЕСЕДА 18

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Как прочее ще призоват Този, в когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?(10: 14-15).

1. Апостолът отново лишава юдеите от извинение. Казвайки: свидетелствувам, че имат ревност за Бога, само че не според пълното знание и още: понеже не разбират Божията правда, не се покоряват, той по-нататък показва, че те трябвало да бъдат наказани от Бога и за самото си незнание. Впрочем, той не казва това направо, а го разкрива под формата на въпроси, с цел по-голяма яснота на доказателствата. Затова и цялата тази част е съставена от въпроси и отговори. Гледай: по-горе той казал с думите на пророка, че всеки, който призове Господното име, ще се спаси. Но, може някой да каже: „Как могат да призоват Този, в Когото не са повярвали“? Има още

Беседа 17


  БЕСЕДА 17

chrisostom.jpg

от св. Йоан Златоуст

Братя, моето благоволение и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля[1] (10:1)

1. Апостолът, намерил се, че отново обвинява (юдеите) и при това по-силно от преди, отново отклонява от себе си всяко подозрение в неприязън и прави големи предварителни разяснения. Не обръщай внимание на думите и изобличенията, казва той, а на това, че аз не говоря с враждебно разположение. Не е свойствено на един и същи човек да желае (за юдеите) спасение и не само да желае, но и да се моли за това, и в същото време да ги ненавижда и да се отвращава от тях; а под думата  благоволение тук апостолът разбира именно силно желание[2]. Забележи, че и неговата молитва произлиза от сърцето. Не затова той има велика грижа и се моли юдеите да избегнат наказанието, да се спасят. И не само тук, но и в следващите думи (апостолът) показва своето благоволение към юдеите. Той с голямо усилие се старае, доколкото може, да извини (юдеите) и търси за тях макар и някаква сянка на оправдание, и все пак не счита да направи това поради делата им.  Има още

Беседа 16


БЕСЕДА 16

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Истината казвам в Христа, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух (9:1)

1. Не ви ли се струва велико и свръхестествено това, което говорих в предишната беседа за любовта на Павел към Христос? Всяко от тези неща е само по себе си велико и превъзхожда всяко слово. И все пак, казаното сега толкова превъзхожда предишното, колкото предишното превъзхожда всичко, което можем да кажем за нас. Аз и сам не си бях представял, че може да има нещо по-голямо от казаното в предишната беседа; все пак това, което ще прочетем днес, е много по-превъзходно от всичко предишно. Сам (Павел) предвидил това и обявил в самото начало, че има намерение да се докосне до нещо още по-важно, което мнозина няма да повярват. И преди всичко свидетелствува за истината на това, което има намерение да каже. Така обикновено постъпват мнозина, когато имат намерение да говорят за нещо до голяма степен невероятно, и в което самите те са твърдо уверени. Истината казвам – казва той – не лъжа – в това съвестта ми е свидетел. Има още

Беседа 15


БЕСЕДА 15

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Но знаем, че всичко съдейства за доброто на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото благо намерение (8:28)

1. Струва ми се, че тук апостолът се обръща към тези, които се намират в опасности, а по-добре да кажем, към тях се отнася не само това, но и казаното преди. Така например, думите: настоящите временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие, също и това, че цялото творение въздиша, а заедно с това и казаното по-горе: с тая надежда ние се спасихме, а надежда, която се вижда изпълнена, не е вече надежда, – всичко това се отнася към хора, намиращи се в опасности.  (Апостолът) ги учи да избират не това, което те самите считат полезно за себе си, но това, което внушава Духът. Много неща ни се струват полезни, а на практика носят голяма вреда. Така покоят, освобождението от опасностите и безметежният живот ни се струват полезни. И удивително ли е, че те мислели това, когато и на самия блажен Павел му се струвало така? Но все пак, впоследствие той разбрал, че най-полезното е съвършено противоположно на това, и разбирайки, го възлюбил. След като три пъти молил своя Господ да го освободи от бедите и чул в отговор: достатъчна ти е Моята благодат, защото силата Ми в немощ се показва съвършена[1] (2 Кор.12:9), той сам вече се радвал, когато бил гонен, търпял обиди и непоносими страдания. Затова намирам удоволствие – казва той – в немощи, в укори, в лишения в притеснения за Христа (ст. 10). Затова и казал: защото не знаем да се молим както трябва, и убеждава всички да предоставят това на Духа, защото Святият Дух много се грижи за нас и това е угодно на Бога. И така, подготвил ги чрез всичко това, той прибавя и вече казаното, използвайки довод достатъчен, за да ги ободри.  Има още

Беседа 14


БЕСЕДА 14

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Затова братя ние имаме длъжност, но не към плътта. Защото ако живеете плътски, ще умрете, но ако чрез Духа умъртвявате телесните си действия, ще живеете. (7:12-13).

1. Показвайки каква е наградата за духовния живот, която вселява в нас Христос: оживотворява замъртвялото тяло, окриля за небето и прави пътя на добродетелите по- лесен, (апостолът) след това представя необходимо увещание, казвайки: и така, не трябва да живеем плътски. Впрочем, той не се изразил така, а много по-изразително и силно, казвайки, че ние сме длъжници на Духа, с думите: имаме длъжност не към плътта, с които посочил именно на това. И навсякъде той разкрива това, доказвайки, че всичко, извършено за нас от Бога, било не като дълг, а единствено по благодат, а всичко, произлизащо след това от нас, е не дар, а дълг. За това той намеква, когато казва: с цена сте били купени, не ставайте роби на човеци (1 Кор. 7:23), както и  когато пише: не сте свои си (2 Кор. 6:19). И за същото споменава на друго място, казвайки: понеже Един е умрял за всички, то всички са умрели, и че Tой е умрял за всички, за да не живеят вече живите за себе си (2 Кор. V, 14, 15). Това потвърждава и тук с думите: имаме длъжност. След това, понеже казал: имаме длъжност, но не към плътта, то за да не сметнеш ти, че това означава презрение към плътта, той не спрял тук, но прибавил: да живеем плътски. Ние трябва да вършим много неща и за плътта: да я храним, сгряваме, даваме почивка, лекуваме от болести, да я обличаме и да й оказваме множество други услуги. Има още

Беседа 13


БЕСЕДА 13

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Защото законът е духовен, а пък аз съм плът, продадена под греха (7:14)

1. Понеже (апостолът) казал по-горе, че злото се увеличило и че грехът, срещайки се със заповедта, станал по-силен и се получило противното на това, към което се стремял законът и по този начин довел слушателя до голямо недоумение, то, освобождавайки първо закона от лошо подозрение, той след това показва причината, вследствие на която се случило това. За да не би някой слушайки, че грехът взел повод от заповедите, че когато дошла заповедта грехът оживял, че грехът измамил и умъртвил заповедта – за да не помисли, че законът бил виновен за цялото това зло, (апостолът) преди всичко с голямо дръзновение защитава закона и не само го освобождава от обвинение, но и го прави достоен за похвала. И той представя това, не като че сам говори в полза на закона, но като че ли произнася обща присъда. Но законът, казва той, е духовен. С това сякаш казал: всички признават и е добре известно, че законът е духовен, а поради това и не трябва да допускаме, че той причинява греха, и че на него лежи вината за случилото се зло. Има още

Беседа 12


БЕСЕДА 12

от св. Йоан Златопуст

chrisostom.jpg

(По човешки говоря, поради немощта на вашето естество). Прочие, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост  (Рим. 6:19).

1. И така, (апостолът) поискал (от римляните) голяма строгост в живота, заповядвайки им да бъдат мъртви за света, да умрат за порока и да останат твърди по отношение действието на греховете. И понеже изглеждало, че той говори нещо велико и тежко, което дори превъзхождало човешката природа, затова, желаейки да докаже, че не изисква нищо чрезмерно и даже не толкова, колкото би трябвало да се изисква от човека, ползващ се от толкова велики дарове (на благодатта), но напълно съразмерно с човешките сили и леко, той разкрива това от противното и казва: по човешки говоря, тоест: той говорел, като че по човешки съображения, така както ние обикновено се изразяваме; с думата по човешки той показва съразмерността (на изискванията със силата), както и на друго място казал: никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек  (I Кор. 10:13), т.е. съразмерно със силите и малко. Има още

Беседа 11


БЕСЕДА 11

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Защото, ако сме били насадени по подобие на смъртта Му, ще станем съучастници и във възкресението[1] (6:5)

1. Това, което съм казвал и по-горе, ще кажа и сега, а именно, че (апостолът в посланието към Римляните) често преминава към нравоучително слово не така, както в останалите пoслания, които разделя на две части и първата посвещава на догматическо учение, а втората на нравствеността; но тук не е така, а той прави двете неща едновременно в цялото послание, за да бъде словото му добре прието. И така, тук той казва, че съществуват две умирания и две смърти: едното умиране се извършва от Христос в кръщението, а другото трябва да се извърши чрез нашите действия след кръщението. Това, при което в кръщението са погребани всички наши грехове представлява дар от Христос, а да бъдем погребани след кръщението и да останем мъртви за греха  – това трябва да извършим с нашите собствени усилия. Макар че тук, както ще видим, най-много ни помага Бог. Има още

Беседа 10


БЕСЕДА 10

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха (Римл. 5:12)

1. Подобно на най-добрите лекари, които винаги изследват корена на болестта и достигат до самия източник на злото, така прави и блаженият Павел. Казал, че ние сме оправдани и доказал това чрез примерите с патриарха, слизането на Духа и смъртта  на Христос (понеже Христос не би умрял, ако не желаеше да ни оправдае), сега той разглежда вече казаното от друга страна и потвърждава своята реч със съвсем противоположни доводи, а именно говори за смъртта и греха, и изследва как, по какви пътища и откъде се е явила смъртта, и как придобила сила. И така, как влязла и придобила сила в света смъртта? Чрез греха на един човек. Какво означава: в когото всички съгрешиха[1]? Това, че когато той паднал, чрез него станали смъртни всички, даже и тези, които не вкусили забранения плод. Има още

Беседа 9


БЕСЕДА 9

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, за които ще се вменява за правда като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ   (4:23-24)

1. Казал много и велики неща за Авраам, за неговата вяра, праведност и почест в Бога, апостолът, за да не възразят слушателите: „Какво ни касае нас това? – единствено Авраам се е оправдал.“ – отново ни приближава до патриарха. Такава е силата на духовните думи. Той казал, че езичникът, който скоро е дошъл до вярата и сам нищо не е направил, не само, че в нищо не е по-долен от вярващия юдеин, но даже и от патриарха, а по-добре да кажем, ако трябва да кажем нещо удивително, има предимство пред тях. Нашето благородство е толкова велико, че вярата на патриарха била само образ на нашата. И апостолът не казал: ако му се е вменило на него, то, естествено се вменява и на нас, за да не те наведе оттук на подобно умозаключение: той говори по силата на Божествените закони и всичко основава на казаното в Писанието. За какво, казва той, е било написано, ако не за това, за да ни научи, че и ние така се оправдаваме? Ние сме повярвали в същия Бог и в едни и същи неща, макар и не в едни и същи лица. Казал за нашата вяра (апостолът) говори и за неизречимото Божие човеколюбие, към което той винаги насочва речта си, поставяйки кръста в центъра; сега той ясно представил това, казвайки:

Който беше предаден за нашите прегрешения и възкресен за нашето оправдание (ст. 25). Има още

Беседа 8


БЕСЕДА 8

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът. Защото, ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога (4:1-2)

1. Казал, че светът станал виновен пред Бога, че всички са съгрешили и е невъзможно да се спасят по друг начин, освен чрез вяра, апостолът по-нататък се старае да докаже какво е това спасение – основание не за срам, но за блестяща слава, по-голяма даже от славата на делата. А понеже спасението, което става със срам, внушава някаква печал, то той отново отстранява такова предположение, макар и вече да е намекнал за това и преди, когато (спасението чрез вяра) нарекъл не само спасение, но и правда. Има още

Беседа 7


БЕСЕДА 7.

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак. Защото вечe обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях. Както е писано: „Няма праведен ни един, няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма ни един. Гроб отворен е гърлото им, с езиците си ласкаят. Аспидова отрова има под устните им. Техните уста са пълни с клевета и горест. Нозете им бързат да проливат кръв. Опустошение и разорение има в пътищата им, и те не знаят пътя на мира. Пред очите им няма страх от Бога“. (Римл. 3:9-18)

1. Апостолът обвинил елините, обвинил юдеите; трябвало накрая да говори за оправданието, което се извършва чрез вяра. Защото ако не помогнал естественият закон и писаният закон, но те даже послужили за бреме на хората, които не се възползвали от тях както трябва и показали, че са станали достойни за по-голямо наказание, то накрая било необходимо спасение чрез помощта на благодатта. И така, кажи и за това, Павле, и открий ни. Но (апостолът) все още не се решава, опасявайки се от безсрамието на юдеите; той отново започва да ги обвинява и първо представя за обвинител Давид, който пространно изобразява това, което Исая изразил кратко, връзвайки ги (юдеите), като че ли с юзда, за да не бягат от поученията на вярата, а бивайки в достатъчна степен убедени от обвиненията на пророка, да не се отклонят. Пророкът показва три големи недостатъка, казвайки, че те без изключение вършели зло, не смесвали злото с добро, но се предавали единствено на порока и накрая вършели зло с пълна ревност. Но за да не могат (юдеите) да възразят: „Какво от това? Това не е казано за нас“, (апостолът) и прибавил: Има още

Беседа 6


БЕСЕДА 6

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закона, хвалиш се с Бога, знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона (Римл. 2:17-18)

1. Казал, че за спасението на езичника, ако той е изпълнител на закона, не е нужно нищо повече, и завършил своето удивително сравнение, апостолът накрая показва преимуществата на юдеите, с които те се гордеели пред езичниците. Преди всичко, самото име юдеин, както сега името християнин, било твърде почтено, понеже тогава различието между хората зависело от името, затова и апостолът започва речта си с това. И забележи, как той унищожава това (преимущество); той не казал: ти си юдеин, но казва: наричаш се и се хвалиш с Бога, т.е. ти си възлюбен от Бога и предпочетен пред хората. А на мен ми се струва, че тук той леко осмива високомерието и безумното честолюбие на юдеите, защото те се възползвали от този Божий дар не за собственото си спасение, а за да могат да започват спорове и да презират останалите хора. Има още

Беседа 5


Беседа 5

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум, да вършат това, което не е прилично (Римл. 1:28)

1. За да не се помисли някой, че, говорейки дълго за мъжеложчеството, намеква за римляните, апостолът след това преминал към грехове от друг род и в цялата си реч говори за други хора. И както винаги, когато беседва с вярващите за греха и желае да докаже, че те трябва да го избягват, апостолът привежда за пример езичниците, казвайки: не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога; и по нататък – да не скърбите като другите, които  нямат надежда (1 Сол. 4:5,13), така и тук той посочва греховете на езичниците и лишава последните от всякакво оправдание, казвайки, че тяхното дръзновение е породено не от незнание, а от склонност. Затова не казва: понеже не познавали Бога, а казва: понеже отказаха да познаят Бога,показвайки, че греховете им произлизали най-вече от развратеност на разсъдъка и от любов към словопрението, а не от случайно захласване – това били грехове не на плътта, както твърдят някои еретици, но на ума и на порочното желание, и че източникът на всяко зло се заключава именно в това. Понеже умът им се помрачил, то когато ръководителят се оказал повреден, накрая всичко достигнало до безпорядък и объркване. Има още

Беседа 4


БЕСЕДА 4

от св. Йоан Златоуст

chrisostom.jpg

Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегнаха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. (Римл. 1:26-27)

1. И така всички страсти са безчестни, но особено безчестна е безумната любов към мъжете защото чрез тези грехове душата страда и се унижава повече отколкото тялото от болест. Виж как и тук апостолът лишава езичниците от извинение така както и за учението, казвайки за жените, че измениха на естественото употребление. Никой не може да каже, говори той, че те дошли до това бивайки лишени от обикновените способи на сношение и че се предали на нещо толкова необичайно и неестествено защото не могли да удовлетворят своята похот. Защото замяната включва притежание. Затова апостола казва за тях същото, което казал и относно учението: замениха Божията истина с лъжа. Има още