Мъжете, жените и библейското водачество – завършен

от Радостин Марчев

През последните 3 седмици изписах много за книгата на Лев Огнянов „Мъжете и жените в светлината на библейското водачество“. Неочаквано дори за самия мен рецензията се оказа доста по-обемна от самата книга, при това – въпреки че се ограничих до санитарния минимум на повдигнатите теми. Казано накратко, заключението ми е, че тя демонстрира лошо изследване, погрешна екзегетика и силна предубеденост, която редовно вмъква идеи в текста, вместо да се стреми да чуе какво той казва.

Разбира се, написаното ще бъде убедително за някои, а за други – не. Това е естествено. Моята позиция, че ролята и служението на мъжете и жените в семейството, църквата и света трябва да се определя от техните дарби, а не от техния пол, звучи почти богохулно за някои християни. През годините съм получавал своя дял от обвинения в либералност, пренебрегване на ясното учение на Библията и мрачни предвиждания, че скоро ще започна да утвърждавам и хомосексуалните бракове (макар всъщност никога да не съм успявал да разбира как двете теми се свързват – при това с такава лекота и убеденост). Един два пъти дори се е случвало хора да прекъснат всякаква връзка с мен по тази причина. Но както написах във въведението към тази серия, аз съм достигнал до тези свои убеждения четейки именно Библията, а не комикси за Спайдърмен. Това е въпрос на екзегетика и именно от екзегетиката той трябва да се реши. Това е първата причина да отделя толкова време и място на темата.

Втората причина е, че според мен у нас на този етап въпросът се разглежда до голяма степен, така да се каже, „на парче“. Вземат се един или два изолирани текста, върху които се съсредоточава цялото внимание. Това е твърде недостатъчно. Тази серия се опитва да покаже – макар и накратко, непълно и с много недостатъци (все пак тя беше написана само за 3 седмици, при това покрай всички останали работни и семейни задължения, които имам) – че егалитарното виждане може да бъде представено на основата на една последователна, консервативна херменевтика, приложена към целия текст на Писанието, а не към отделни, любими пасажи. Тя взема предвид текстовете, които могат да се приведат както в подкрепа, така и като възражение на тезата, без да се преструва, че такива не съществуват. Всъщност основната тежест в тази серия пада именно върху анализа на възраженията срещу егалираната позиция.

Аз не мисля, че съм „доказал“ нещо, което до този момент е било неизвестно, а отсега нататък може и трябва да се смята за утвърдено. Напълно наясно съм, че подобен вид екзегетични войни е почти невъзможно да бъдат спечелени. Това, на което искам да обърна внимание (още веднъж), са две неща, които често се забравят в емоцията на спора: Първо, че става дума за въпрос, който може и да не е толкова ясен и еднозначен, колкото някои хора твърдят. Второ, че срещу себе си имате консервативни християни, които искрено вярват в боговдъхновеността на Библията и се опитват да изявяват и следват това, което вярват, че е нейното учение. Тяхното демонизиране (дори успешно осъществено) няма да ни донесе дивиденти.

Затова нека смирено слушайки се едни други, да се върнем към екзегетиката.

1. Въведение
2. Сътворение за равенство или подчиненост
3. Мъжете жените и грехопадението
4. Херменевтика и комплементарни доказателства
5. „Семейният кодекс“ и подчинението на жените
6. Говорещите жени в Коринт
7. 1 Тимотей 2:11–15 – Най-силният аргумент
8. 1 Кор. 11:1–16 – Аргументът, който трябва да престанем да използваме
9. Свидетелството на пастирските послания
10. Има ли жени водачи в Библията
11. Естеството на библейското водачество

Мъжете, жените и библейското водачество – 11

ЕСТЕСТВОТО НА БИБЛЕЙСКОТО ВОДАЧЕСТВО

от Радостин Марчев

Лев Огнянов е написал книга, заглавието на която говори за „библейското водачество“. В нея обаче се говори основно за това как мъжете трябва да упражняват водачество, а жените да се подчиняват и не се казва почти нищо за естеството на самото водачество. Може би той приема въпроса за достатъчно ясен. Аз не смятам така. Всъщност аз мисля, че именно неразбирането на някои основни библейски концепции не само често прави християнското водачество не особено библейско (а оттам и не особено християнско), но и поставя темата за отношенията между половете на една твърде изкривена и дори вредна основа. Темата е огромна и по-долу, без всякакви претенции за изчерпателност или прецизност, просто ще спомена някои насоки, които читателят може да развие нататък.

Мъжете, жените и библейското водачество – 10

ИМА ЛИ ЖЕНИ ВОДАЧИ В БИБЛИЯТА

от Радостин Марчев

Макар без съмнение Израел да е бил силно патриархално общество, жените водачи не са съвсем непознати в неговата история. Страната е имала няколко царици, които след смъртта на царя продължават да управляват като регенти на наследниците. Някои от тях са зли, а други добри, но нито една не е укорена за това, че взема върху себе си непозволена отговорност.

По-тясно в религиозната сфера на юдаизма на жените не е било забранено да поучават – или поне не разполагаме с древни текстове, които ни казват това. Разполагаме обаче с текстове, които ни казват, че те могат да четат в синагогата.[1] Очевидно тази практика е била допустима, макар да не се е толерирала. Всъщност до нас са достигнали дори сведения за жени, които са функционирали като началници на синагоги.  Това означава, че те са били отговорни за планирането на събранията – вкл. кой, какво и кога ще прави. Нещо повече, разполагаме със 7 запазени надписи за жени-стареи и с 6 за жени „майки на синагогата“. Макар да е трудно да определим в какво точно се е изразявало тяхното служение, това явно са били жени на почит и които са притежавали влияние.[2] Както ще видим по-нататък, подобни водачески функции могат да се свържат с някои конкретни образи от Стария Завет.

Мъжете, жените и библейското водачество – 9

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАСТИРСКИТЕ ПОСЛАНИЯ

от Радостин Марчев

Пастирските послания предоставят още една възможност да се обърнем към въпроса за водачеството в местната църква. Трите пасажа, които говорят за църковните ръководители са 1 Тим. 3:1–13, 5:17–23 Тит 1:5–9. На Огнянов това изглежда като поредното сигурно доказателство, че ръководителите могат да са единствено мъже. Двата аргумента за това са:

А) Епископът/надзорникът трябва да е „мъж на една жена“ (1 Тим. 3:2; Тит 1:6) и

Б) Трябва добре да управлява дома си (1 Тим. 3:4–5; Тит 1:6).

Тези текстове обаче съдържат някои интересни детайли, които си струва да бъдат отбелязани.

Мъжете, жените и библейското водачество – 8

1 КОРИНТЯНИ 11:1–16: АРГУМЕНТЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ

от Радостин Марчев

Въпреки признанието на Огнянов за трудностите, свързани с тълкуване на тези стихове, неговата аргументация следва типичните комплементарни характеристики – Павел наставлява коринтските жени да се покоряват в дома и в църквата, понеже това отразява реда на божественото водачество.

„Оглавяването“ (поемането на властта и ръководството) от страна на мъжете се налага поради следните съществени доводи: мъжът трябва да прилага модела на божественото водачество (Бог–Христос–мъжът–жената); и този модел е нужно да намира израз в живота и поведението на жените като съхраняващ и предпазващ фактор с цел да се избегне всяко възможно посегателство от страна на врага… Прякото приложение на този модел е в църковната общност (ср. 11:4–5,13), но обобщаващият на места тон на Павел разширява обсега му до брака (11:7–12)… Логическата аргументация на апостола се базира на неговото удивително твърдение „жената е слава на мъжа“, а „мъжът е образ и слава на Бога“ (11:7). В известен смисъл този текст намира своето обяснение в следващите два стиха, които отвеждат в Едемската градина и припомнят реда на сътворението от втора глава на Битие: жената е създадена от мъжа… и за мъжа“ (стр. 40–41).

Независимо от убедеността на Огнянов в яснотата и силата на текста, това всъщност представлява един от най-неудачните аргументи в цялата комплементарна позиция. По-конкретно има 3 неща, които следва да бъдат казани в тази връзка.

Мъжете, жените и библейското водачество – 7

НАЙ-СИЛНИЯТ АРГУМЕНТ

от Радостин Марчев

1 Тимотей 2:11–15

Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост с целомъдрие.

Това е вероятно най-силният пасаж в подкрепа на комплементарното виждане. Коментарът на Лев Огнянов за него е, че той е съвсем ясен, надвременен, универсален, не е свързан с местната църква и не следва по никакъв начин да се тълкува в историческия контекст на обстоятелствата, свързани с мисията на Тимотей в Ефес.

Трябва да призная, че текстът наистина съдържа екзегетична сила в подкрепа на комплементаризма. Въпреки това за мен той не е докрай убедителен. По-долу публикувам своето изследване върху него от преди 8 години, което все още ми изглежда добре обосновано.

Мъжете, жените и библейското водачество – 6

ГОВОРЕЩИТЕ ЖЕНИ В КОРИНТ

от Радостин Марчев

1 Коринтяни 14:34–35

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.

Коментарът на Огнянов към тези стихове е сравнително кратък, но недвусмислен: „Независимо как ще тълкуваме 1 Кор. 14:35 и дали този стих противоречи на други пасажи, в които се обръща внимание, че жените могат да пророкуват в църквите, тук ясно се регламентира водачеството на мъже по отношение на жената.“ (стр. 45). Според него заповедта на Павел се изразява в наставленията към жените „да мълчат“ и „да се подчиняват“ като това се отнася до „съпружеските отношения, но е и част от правилата за реда в църквите“.

За съжаление с увереност можем да кажем, че нито едно от тези твърдения не е ясно. Тъй като вече съм писал по темата, тук просто копирам с някои допълнения това, което все още смятам за най-вероятното значение на пасажа.

Мъжете, жените и библейското водачество – 5

„СЕМЕЙНИЯТ КОДЕКС“ И ПОДЧИНЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ

от Радостин Марчев

В Новия Завет има няколко важни текста, свързани с отношенията в семейството, които пряко касаят нашата дискусия за отношенията между мъжете и жените. В богословската литература те често се срещат под името Haustafeln.  Три от тях са:[1]

1 Петър 3:1–7:

Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.

Мъжете, жените и библейското водачество – 4

ХЕРМЕНЕВТИКА И КОМПЛЕМЕНТАРНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

от Радотин Марчев

Всеки спор относно значението на дадени  библейски текстове се определя от нашето разбиране за херменевтиката и егзегетиката.[1] Лев Огнянов е наясно с това и във въведението на своята книга включва няколко кратки бележки в тази връзка. Тук аз ще обърна по-конкретно внимание на една от тях. Пасажът, в който се намира тя гласи:

„При тълкуването на библейския текст често се прибягва до анализ на историческия и културния контекст, в който е създаден той. Но вярващите трябва да знаят, че за основополагащ се приема винаги библейският текст, тъй като Библията тълкува сама себе си. Вътрешното свидетелство или доказателство (в Библията) е първостепенно, когато се определя значението на който и да е пасаж от нея. Външният контекст (исторически или културен) има само помощна (онагледяваща или поясняваща) функция, но той никога не бива да се превръща във фактор, който определя значението на текста (както става при спекулативната или дедуктивната екзегетика). С други думи, твърдения като „Културният и историческият контекст казват това, следователно Библията трябва да се разбира така…“ са абсолютно погрешни и опасни. Всички мнения, че Библията не е самодостатъчно, цялостно, завършено и непроменимо Божие откровение или че може да бъде разбирана и прилагана само в конкретен културен и исторически контекст, както и да бъде тълкувана само от затворен кръг хора – експерти по външния контекст, а останалите имат нужда от допълнителни текстове, които да ги ръководят в изясняването, всъщност целят да наложат контрол над възприемането на Свещеното Писание… Казаното дотук, разбира се, не отменя нуждата от специалисти, които да изясняват библейските истини, но тяхната роля предполага, че тези истини са достъпни за хората, че са налични в самата Библия, а не са взети отвън.“

Мъжете, жените и библейското водачество – 3

МЪЖЕТЕ, ЖЕНИТЕ И ГРЕХОПАДЕНИЕТО

от Радостин Марчев

Когато преминава от 2 към 3 глави на книгата Битие, Огнянов добавя още няколко детайла, които според него отново сочат към водещата роля на мъжа. Те са:

• След грехопадението Бог се обръща първо към Адам и от него търси отговорност.
• Този ред показва последователност (първо в Градината, а след това и при грехопадението) в общуването на Бога с мъжа и по този начин показва неговата отговорност.
• Горните неща говорят за свещеническата функция на мъжа в семейството.
• Грехопадението реално се случва едва след като мъжът се поддава на увещанията на жена си.
• Последствията от грехопадението са утвърждаване на вече установения от Бога ред (мъжът ще има водеща роля в обработването на земята, а жената ще му е подчинена) с цел да се ограничи греха.

Както и при Битие 1–2, аз отново не намирам приведените аргументи за убедителни.

Мъжете, жените и библейското водачество – 2

СЪТВОРЕНИ ЗА РАВЕНСТВО ИЛИ ПОДЧИНЕНОСТ?

от Радостин Марчев

Началните глави на книгата Битие са едни от най-важните в дискусията, свързана с отношенията между мъжете и жените. По думите на Лев Огнянов: „тук трябва да се търсят онези характерни признаци на идентичност и функционалност в първата брачна двойка, които очертават прототипите на всяко по-късно разбиране за човека и семейството“ (стр. 11).

Първият ключов текст безспорно е Битие 1:26–28.

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“

В него е утвърдено абсолютното равенство между половете. Мъжът и жената съставляват едно човечество (adam), носещо Божия образ в два пола. Заповедите да владеят и да се умножават са дадени и на двамата в еднаква степен без каквито и да е квалификации за различни роли в изпълнението му и без никакво основание да смятаме, че единия има някаква водеща функция. Нещо повече, макар да няма единство какво означава Божият образ в човека, едно от най-широко поддържаните виждания е свързано именно с владението над света като Божии регенти[1]. Ако това е вярно, то означава, че всяко поставяне на мъжа над жената в изпълнение на тази задача би означавало омаловажаване на Божия образ в нея. С други думи, този пасаж говори силно за равнопоставеност – при това не само онтологическа, а и функционална.

Мъжете, жените и библейското водачестово – 1

ВЪВЕДЕНИЕ

от Радостин Марчев

През този месец на книжния пазар се появи книгата на Лев Огнянов „Мъжете и жените в светлината на библейското водачество“, издадена от „Нов човек“. Казано накратко, тя защитава тезата, че Бог е определил мъжа да има водаческа роля в отношенията между половете. В тази позиция няма нищо необикновено – тя е добре известна и защитавана от голям брой християни както на други места по света, така и у нас. Нищо необикновено или непознато няма и в приведените аргументи – всички те са били вече многократно изтъквани. Това, което привлече интереса ми е фактът, че, доколкото знам, това е първата книга на тази тема, издадена от български автор. Това е и причината да сметна за необходимо да направя повече или по-малко подробен обзор на нейната аргументация.