Служението на жените води до либерализъм и хомосексуализъм


Резултат с изображение за liberalism

от Радостин Марчев

Хората, които повече или по-малко редовно четат този блог знаят моето мнение за служението на жените в църквата – аз съм отворен те да служат по всякакъв начин стига да имат необходимите дарби и призвание. И да, това включва всички форми на ръководно, учителско и проповедническо служение – вкл. пастирско. През последните няколко години се опитах да обясня защо смятам, че това е напълно библейски защитимо.

От известно време насам обаче започвам все по-често да чувам един друг вид аргументи, които нямат нищо общо с екзегетиката. Според тях всяка подобна подкрепа за служение на жените неминуемо води до либерализъм и на практика е първата стъпка към утвърждаване на хомосексуални бракове. Историята подкрепя това и тя може ясно да се види във всички либерални църкви.

Краткият отговор на подобен аргумент е, че той е невеж и просто не познава църковната история. По-конкретният отговор изисква малко повече фактология. Има още

Реклами

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 4


от Мишел Лий-Барнуел

index

Ролята на водачите и единството на тялото: силата на подражанието

Един значим принос на водачите като слуги/роби лежи в примера, който те дават на другите. Когато Петър възразява на Христос, че Той няма да му измие краката в Йоан 13 Исус отговаря, че с това Той им дава пример. Ако Той като техен „Учител и Господ” може да направи това тогава и те трябва да правят същото един за друг. Павел също цели да даде подобен пример както същностен компонент на своето водачество. В 1 Коринтяни той съвсем конкретно казва, че християните трябва да подражават на неговия пример да бъде слуга, което на свой ред е подражание на примерът на Христос ( 1 Кор. 4:16; 11:1). Той описва Тимотей като човек, който вярно следва примера на Павел и ще бъде в състояние да им напомни за неговата обхода в Христа (1 Кор. 4:17). Има още

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово -3


index

Водачите като роби

Исус говори и за робство когато разглежда властта и водачеството казвайки: „Който иска да бъде пръв между вас нека ви бъде слуга[doulos]” (Матей 20:27-28; Марк 10:44-45). Diakonos и doulos са тясно свързани макар че не всеки diakonos е doulos.[11] Затова е важно да изследваме специфичния принос, което носи робството за разбиране на водачеството. Има още

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 2


от Мишел Лий-Барнуел

index

Водачите като слуги

Би било полезно да започнем с въпроса: Защо трябва водачите да бъдат слуги? Макар отговорът да може да изглежда очевиден („Понеже Христос беше слуга”) възможно е да съществуват и допълнителни отговори, които ще ни помогнат в разбирането на важността да бъдеш слуга в царството. Слугуването на Христос илюстрира един ключов начин, по който Божието царство се конфронтира с т. нар. мъдрост на света, посредством едно препращане, в което Бог действа чрез слабост вместо чрез светска сила. То също така е средството, чрез което общността се обединява, една ключова цел в Новия Завет. По този начин слугуването трябва да бъде разбирано според по-големите теми на царството, включително тези свързани с общностното тяло. Има още

Преосмисляне на властта и водачеството в тялото Христово – 1


от Мишел Лий-Барнуел

indexОсновна характеристика на комплементарната позиция е, че мъжете имат специална роля в църквата и дома дефинирана основна около „властта” и „водачеството.” Но тъй като Новия Завет преобръща идеята за власт и идентичност с главата надолу ние трябва внимателно да осмислим влиянието на идеята за царството като единство, любов и пренасочване. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – завършен


от Радостин Марчев

indexПрез последните 3 седмици изписах много за книгата на Лев Огнянов „Мъжете и жените в светлината на библейското водачество“. Неочаквано дори за самия мен рецензията се оказа доста по-обемна от самата книга, при това – въпреки че се ограничих до санитарния минимум на повдигнатите теми. Казано накратко, заключението ми е, че тя демонстрира лошо изследване, погрешна екзегетика и силна предубеденост, която редовно вмъква идеи в текста, вместо да се стреми да чуе какво той казва.

Разбира се, написаното ще бъде убедително за някои, а за други – не. Това е естествено. Моята позиция, че ролята и служението на мъжете и жените в семейството, църквата и света трябва да се определя от техните дарби, а не от техния пол, звучи почти богохулно за някои християни. През годините съм получавал своя дял от обвинения в либералност, пренебрегване на ясното учение на Библията и мрачни предвиждания, че скоро ще започна да утвърждавам и хомосексуалните бракове (макар всъщност никога да не съм успявал да разбира как двете теми се свързват – при това с такава лекота и убеденост). Един два пъти дори се е случвало хора да прекъснат всякаква връзка с мен по тази причина. Но както написах във въведението към тази серия, аз съм достигнал до тези свои убеждения четейки именно Библията, а не комикси за Спайдърмен. Това е въпрос на екзегетика и именно от екзегетиката той трябва да се реши. Това е първата причина да отделя толкова време и място на темата.

Втората причина е, че според мен у нас на този етап въпросът се разглежда до голяма степен, така да се каже, „на парче“. Вземат се един или два изолирани текста, върху които се съсредоточава цялото внимание. Това е твърде недостатъчно. Тази серия се опитва да покаже – макар и накратко, непълно и с много недостатъци (все пак тя беше написана само за 3 седмици, при това покрай всички останали работни и семейни задължения, които имам) – че егалитарното виждане може да бъде представено на основата на една последователна, консервативна херменевтика, приложена към целия текст на Писанието, а не към отделни, любими пасажи. Тя взема предвид текстовете, които могат да се приведат както в подкрепа, така и като възражение на тезата, без да се преструва, че такива не съществуват. Всъщност основната тежест в тази серия пада именно върху анализа на възраженията срещу егалираната позиция.

Аз не мисля, че съм „доказал“ нещо, което до този момент е било неизвестно, а отсега нататък може и трябва да се смята за утвърдено. Напълно наясно съм, че подобен вид екзегетични войни е почти невъзможно да бъдат спечелени. Това, на което искам да обърна внимание (още веднъж), са две неща, които често се забравят в емоцията на спора: Първо, че става дума за въпрос, който може и да не е толкова ясен и еднозначен, колкото някои хора твърдят. Второ, че срещу себе си имате консервативни християни, които искрено вярват в боговдъхновеността на Библията и се опитват да изявяват и следват това, което вярват, че е нейното учение. Тяхното демонизиране (дори успешно осъществено) няма да ни донесе дивиденти.

Затова нека смирено слушайки се едни други, да се върнем към екзегетиката.

  1. Въведение
  2. Сътворение за равенство или подчиненост
  3. Мъжете жените и грехопадението
  4. Херменевтика и комплементарни доказателства
  5. „Семейният кодекс“ и подчинението на жените
  6. Говорещите жени в Коринт
  7. 1 Тимотей 2:11–15 – Най-силният аргумент
  8. 1 Кор. 11:1–16 – Аргументът, който трябва да престанем да използваме
  9. Свидетелството на пастирските послания
  10. Има ли жени водачи в Библията
  11. Естеството на библейското водачество

Мъжете, жените и библейското водачество – 11


ЕСТЕСТВОТО НА БИБЛЕЙСКОТО ВОДАЧЕСТВО

от Радостин Марчев

indexЛев Огнянов е написал книга, заглавието на която говори за „библейското водачество“. В нея обаче се говори основно за това как мъжете трябва да упражняват водачество, а жените да се подчиняват и не се казва почти нищо за естеството на самото водачество. Може би той приема въпроса за достатъчно ясен. Аз не смятам така. Всъщност аз мисля, че именно неразбирането на някои основни библейски концепции не само често прави християнското водачество не особено библейско (а оттам и не особено християнско), но и поставя темата за отношенията между половете на една твърде изкривена и дори вредна основа. Темата е огромна и по-долу, без всякакви претенции за изчерпателност или прецизност, просто ще спомена някои насоки, които читателят може да развие нататък. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 10


ИМА ЛИ ЖЕНИ ВОДАЧИ В БИБЛИЯТА

от Радостин Марчев

indexМакар без съмнение Израел да е бил силно патриархално общество, жените водачи не са съвсем непознати в неговата история. Страната е имала няколко царици, които след смъртта на царя продължават да управляват като регенти на наследниците. Някои от тях са зли, а други добри, но нито една не е укорена за това, че взема върху себе си непозволена отговорност.

По-тясно в религиозната сфера на юдаизма на жените не е било забранено да поучават – или поне не разполагаме с древни текстове, които ни казват това. Разполагаме обаче с текстове, които ни казват, че те могат да четат в синагогата.[1] Очевидно тази практика е била допустима, макар да не се е толерирала. Всъщност до нас са достигнали дори сведения за жени, които са функционирали като началници на синагоги.  Това означава, че те са били отговорни за планирането на събранията – вкл. кой, какво и кога ще прави. Нещо повече, разполагаме със 7 запазени надписи за жени-стареи и с 6 за жени „майки на синагогата“. Макар да е трудно да определим в какво точно се е изразявало тяхното служение, това явно са били жени на почит и които са притежавали влияние.[2] Както ще видим по-нататък, подобни водачески функции могат да се свържат с някои конкретни образи от Стария Завет. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 9


СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАСТИРСКИТЕ ПОСЛАНИЯ

от Радостин Марчев

index

Пастирските послания предоставят още една възможност да се обърнем към въпроса за водачеството в местната църква. Трите пасажа, които говорят за църковните ръководители са 1 Тим. 3:1–13, 5:17–23 Тит 1:5–9. На Огнянов това изглежда като поредното сигурно доказателство, че ръководителите могат да са единствено мъже. Двата аргумента за това са:

А) Епископът/надзорникът трябва да е „мъж на една жена“ (1 Тим. 3:2; Тит 1:6) и

Б) Трябва добре да управлява дома си (1 Тим. 3:4–5; Тит 1:6).

Тези текстове обаче съдържат някои интересни детайли, които си струва да бъдат отбелязани. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 8

Видео


1 КОРИНТЯНИ 11:1–16: АРГУМЕНТЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ

от Радостин Марчев

index

Въпреки признанието на Огнянов за трудностите, свързани с тълкуване на тези стихове, неговата аргументация следва типичните комплементарни характеристики – Павел наставлява коринтските жени да се покоряват в дома и в църквата, понеже това отразява реда на божественото водачество.

„Оглавяването“ (поемането на властта и ръководството) от страна на мъжете се налага поради следните съществени доводи: мъжът трябва да прилага модела на божественото водачество (Бог–Христос–мъжът–жената); и този модел е нужно да намира израз в живота и поведението на жените като съхраняващ и предпазващ фактор с цел да се избегне всяко възможно посегателство от страна на врага… Прякото приложение на този модел е в църковната общност (ср. 11:4–5,13), но обобщаващият на места тон на Павел разширява обсега му до брака (11:7–12)… Логическата аргументация на апостола се базира на неговото удивително твърдение „жената е слава на мъжа“, а „мъжът е образ и слава на Бога“ (11:7). В известен смисъл този текст намира своето обяснение в следващите два стиха, които отвеждат в Едемската градина и припомнят реда на сътворението от втора глава на Битие: жената е създадена от мъжа… и за мъжа“ (стр. 40–41).

Независимо от убедеността на Огнянов в яснотата и силата на текста, това всъщност представлява един от най-неудачните аргументи в цялата комплементарна позиция. По-конкретно има 3 неща, които следва да бъдат казани в тази връзка. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 7


НАЙ-СИЛНИЯТ АРГУМЕНТ

от Радостин Марчев

index

1 Тимотей 2:11–15

Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост с целомъдрие.

Това е вероятно най-силният пасаж в подкрепа на комплементарното виждане. Коментарът на Лев Огнянов за него е, че той е съвсем ясен, надвременен, универсален, не е свързан с местната църква и не следва по никакъв начин да се тълкува в историческия контекст на обстоятелствата, свързани с мисията на Тимотей в Ефес.

Трябва да призная, че текстът наистина съдържа екзегетична сила в подкрепа на комплементаризма. Въпреки това за мен той не е докрай убедителен. По-долу публикувам своето изследване върху него от преди 8 години, което все още ми изглежда добре обосновано. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 6


ГОВОРЕЩИТЕ ЖЕНИ В КОРИНТ

от Радостин Марчев

index

1 Коринтяни 14:34–35

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.

Коментарът на Огнянов към тези стихове е сравнително кратък, но недвусмислен: „Независимо как ще тълкуваме 1 Кор. 14:35 и дали този стих противоречи на други пасажи, в които се обръща внимание, че жените могат да пророкуват в църквите, тук ясно се регламентира водачеството на мъже по отношение на жената.“ (стр. 45). Според него заповедта на Павел се изразява в наставленията към жените „да мълчат“ и „да се подчиняват“ като това се отнася до „съпружеските отношения, но е и част от правилата за реда в църквите“.

За съжаление с увереност можем да кажем, че нито едно от тези твърдения не е ясно. Тъй като вече съм писал по темата, тук просто копирам с някои допълнения това, което все още смятам за най-вероятното значение на пасажа. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 5


„СЕМЕЙНИЯТ КОДЕКС“ И ПОДЧИНЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ

от Радостин Марчев

index

В Новия Завет има няколко важни текста, свързани с отношенията в семейството, които пряко касаят нашата дискусия за отношенията между мъжете и жените. В богословската литература те често се срещат под името Haustafeln.  Три от тях са:[1]

1 Петър 3:1–7:

Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 4


ХЕРМЕНЕВТИКА И КОМПЛЕМЕНТАРНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

от Радотин Марчев

index

Всеки спор относно значението на дадени  библейски текстове се определя от нашето разбиране за херменевтиката и егзегетиката.[1] Лев Огнянов е наясно с това и във въведението на своята книга включва няколко кратки бележки в тази връзка. Тук аз ще обърна по-конкретно внимание на една от тях. Пасажът, в който се намира тя гласи:

„При тълкуването на библейския текст често се прибягва до анализ на историческия и културния контекст, в който е създаден той. Но вярващите трябва да знаят, че за основополагащ се приема винаги библейският текст, тъй като Библията тълкува сама себе си. Вътрешното свидетелство или доказателство (в Библията) е първостепенно, когато се определя значението на който и да е пасаж от нея. Външният контекст (исторически или културен) има само помощна (онагледяваща или поясняваща) функция, но той никога не бива да се превръща във фактор, който определя значението на текста (както става при спекулативната или дедуктивната екзегетика). С други думи, твърдения като „Културният и историческият контекст казват това, следователно Библията трябва да се разбира така…“ са абсолютно погрешни и опасни. Всички мнения, че Библията не е самодостатъчно, цялостно, завършено и непроменимо Божие откровение или че може да бъде разбирана и прилагана само в конкретен културен и исторически контекст, както и да бъде тълкувана само от затворен кръг хора – експерти по външния контекст, а останалите имат нужда от допълнителни текстове, които да ги ръководят в изясняването, всъщност целят да наложат контрол над възприемането на Свещеното Писание… Казаното дотук, разбира се, не отменя нуждата от специалисти, които да изясняват библейските истини, но тяхната роля предполага, че тези истини са достъпни за хората, че са налични в самата Библия, а не са взети отвън.“ Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 3


МЪЖЕТЕ, ЖЕНИТЕ И ГРЕХОПАДЕНИЕТО

от Радостин Марчев

index

Когато преминава от 2 към 3 глави на книгата Битие, Огнянов добавя още няколко детайла, които според него отново сочат към водещата роля на мъжа. Те са:

  • След грехопадението Бог се обръща първо към Адам и от него търси отговорност.
  • Този ред показва последователност (първо в Градината, а след това и при грехопадението) в общуването на Бога с мъжа и по този начин показва неговата отговорност.
  • Горните неща говорят за свещеническата функция на мъжа в семейството.
  • Грехопадението реално се случва едва след като мъжът се поддава на увещанията на жена си.
  • Последствията от грехопадението са утвърждаване на вече установения от Бога ред (мъжът ще има водеща роля в обработването на земята, а жената ще му е подчинена) с цел да се ограничи греха.

Както и при Битие 1–2, аз отново не намирам приведените аргументи за убедителни. Има още

Мъжете, жените и библейското водачество – 2


СЪТВОРЕНИ ЗА РАВЕНСТВО ИЛИ ПОДЧИНЕНОСТ?

от Радостин Марчев

index

Началните глави на книгата Битие са едни от най-важните в дискусията, свързана с отношенията между мъжете и жените. По думите на Лев Огнянов: „тук трябва да се търсят онези характерни признаци на идентичност и функционалност в първата брачна двойка, които очертават прототипите на всяко по-късно разбиране за човека и семейството“ (стр. 11).

Първият ключов текст безспорно е Битие 1:26–28.

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“

В него е утвърдено абсолютното равенство между половете. Мъжът и жената съставляват едно човечество (adam), носещо Божия образ в два пола. Заповедите да владеят и да се умножават са дадени и на двамата в еднаква степен без каквито и да е квалификации за различни роли в изпълнението му и без никакво основание да смятаме, че единия има някаква водеща функция. Нещо повече, макар да няма единство какво означава Божият образ в човека, едно от най-широко поддържаните виждания е свързано именно с владението над света като Божии регенти[1]. Ако това е вярно, то означава, че всяко поставяне на мъжа над жената в изпълнение на тази задача би означавало омаловажаване на Божия образ в нея. С други думи, този пасаж говори силно за равнопоставеност – при това не само онтологическа, а и функционална. Има още

Мъжете, жените и библейското водачестово – 1


ВЪВЕДЕНИЕ

от Радостин Марчев

index

През този месец на книжния пазар се появи книгата на Лев Огнянов „Мъжете и жените в светлината на библейското водачество“, издадена от „Нов човек“. Казано накратко, тя защитава тезата, че Бог е определил мъжа да има водаческа роля в отношенията между половете. В тази позиция няма нищо необикновено – тя е добре известна и защитавана от голям брой християни както на други места по света, така и у нас. Нищо необикновено или непознато няма и в приведените аргументи – всички те са били вече многократно изтъквани. Това, което привлече интереса ми е фактът, че, доколкото знам, това е първата книга на тази тема, издадена от български автор. Това е и причината да сметна за необходимо да направя повече или по-малко подробен обзор на нейната аргументация. Има още

За богословието и насилието в различните му форми


от Радостин Марчев

Въпросът дали комплементарното богословие е стимул за увеличаване на семейното насилие е предмет на ожесточен спор вече години наред. Аз не съм срещал достатъчно убедителни данни, които да доказват това. Но тъжната (и получила широко медийно покритие) скорошна история на д-р Пейж Петерсън открехва вратата към една странична стая на същия проблем.  Има още

Мъжете и жените са различни. Какво означава това?


index

от Радостин Марчев

В дискусиите за ролята на половете в обществото, семейството и църквата често се подчертава, че мъжете и жените са създадени различни. По-нататък от това твърдение се преминава към извода, че понеже са различни то те трябва и да правят различни неща. Крайният извод обикновено е, че макар да са еднакво ценни и нито един пол да не е над другия Бог е създал мъжете да водят, а жените да вършат други неща. По този начин определено богословско разбиране за функцията на мъжете и жените се рационализира чрез идеята за тяхното различие.

Първата част на това твърдение е вярна. Мъжете и жените наистина са създадени различни – макар че в какво точно се състои тяхната различност дори учените посветили живота си на изследвания в тази област не се наемат да отговорят изчерпателно.

Оттук нататък обаче логиката се къса. Има още

Наистина ли мъжете са диви по сърце


от Джеймс К. А. Смит

Статията е публикувана в Perspectives:AJournal ofReformed Thought 19.8 (October 2004): 18-22

index

Забелязали ли сте ръст в продажбите на пушки? Подготвят ли се приятелите ви за първия си опит в спускане с лодка по буйна река или скално катерене? Решават ли се несъгласията в съвета с юмручен бой вместо чрез гласуване? Ако отговорите с да на един или повече от горните въпроси има вероятност хората във вашата общност наскоро да са чели книга на Джон Елдрич Диво сърце: разкриване тайната на мъжката душа (ИК Игъл). И вашата общност не е единствената: книгата е продадена в над милионен тираж и е вдъхновила индустрия от лагери, конференции и свързани с тях допълнителни продукти. Тя също така е била фокус на множество мъжки библейски изучавания в църкви и в колежи из Америка.

Елдридж е написал книга, която правилно подчертава необходимостта съпрузите да обичат своите съпруги и бащите да бъдат тясно ангажирани с отглеждането на децата. Овен това той правилно се стреми да открие кое е това, за което всички ние копнеем. В добавка към последния въпрос той проницателно отбелязва, че мъжете живеят живот, който ги кара да се чувстват незадоволени и търсят как да запълнят това измъчващо ги безпокойство. Ирландската група U2 добре изразява този копнеж със своята песен „Все още не съм намерил това, което търся.” За съжаление докато Елдридж задава добри въпроси той в крайна сметка предлага понякога подвеждащи, а в други случаи направо погрешни решения. Има още

Християнска мъжественост или мачо карикатура


от Радостин Марчев

classic_macho_man_lime

Един страничен продукт от спора покрай Истанбулската конвенция беше поредното поставяне на въпроса за половете и същността и ролите на мъжа и жената. През последните няколко дена се натъкнах на няколко статии, които говорят за вредата на феминизма върху семейството, за лошите последици от приравняването на жената с мъжа, за патриархалните ценности и даже за насилието сред хомосексуалните двойки. Почти нищо от това не е ново.

Много мои приятели християни отбелязват как в следствие на светското влияние разбирането за жената и нейната роля в обществото, семейството и църквата се оказва изкривено. Аз съм съгласен с тях – макар че ние често откриваме това изкривяване на различни места (виж например ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК). Но докато преглеждах статиите, които някои от тези мои християнски приятели споделяха не ми даваше мира усещането, че вероятно представата за мъжете е изкривена не по-малко – включително и в чисто християнски контекст. Има още

Джон Пайпър или може ли жена да ходи до тоалетната без позволението на своя съпруг?


index

Преди няколко дена известният проповедник и автор Джон Пайпър заяви, че според него жени не трябва да бъдат преподаватели в семинария понеже това компрометира заповедта на Павел в 2 Тимотей 2.

Това може да звучи прекалено крайно за много хора, но всъщност е само едно от множеството подобни изказвания на Пайпър, които са добре документирани.   Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – завършен


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

1. Началото

2. Приноса на две реформирани комплементарни жени

3. Битката на конференцията на ЕБО, Сан Антонио, Ноември, 2016

4. Изоставянето

5. Защо гражданската война между комплементарите избухна през Юни 2016?

6. Защо беше нужно толкова време, за да избухне гражданската война?

7. Накъде продължаваме оттук нататък?

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 7


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Накъде продължаваме оттук нататък с Троицата

Кейлъб Линдберг, журналистът от Християнството днес, който през Юни 2016 каза на християнския свят, че е избухнала гражданска война между компементарите относно Троицата присъстваше на пленарния форум на ЕБО посветен на Троицата в Сан Антонио през Ноември 2016 когато Уеър и Грудъм хвърлиха бомбата, че сега те приемат вечното раждане на Сина и Милърд Ерисън и аз критикувахме тяхното учение за Троицата пред няколко стотин евангелски и реформирани богослови. Вие сигурно мислите, че това е значима новина, но нито един ред не се появи в неговата статия в Християнството днес.

Но не само Християнството днес си замълча за тази изключително важна богословска революция, която се случи в евангелските и реформираните кръгове. След първоначалната експлозия в блогосферата през Юни 2016 много малко беше публикувано. Всичко притихна. Доколкото ми е известно едва ли нещо от случилото се, което аз описвам в тази книга е било споменавано в евангелски публикации, особено в тези контролирани от комлементарите. Изглежда съществува неласно съгласие от всички въвлечени, че неудобното поражение за комлементарите трябва да бъде заметено под килима и никога повече да не се споменава. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 6


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

Защо беше нужно толкова дълго време, за да избухне гражданската война? 

Трябва да призная, че въпросът, който никога не спирам да си задавам е защо на добре информираните евангелски и реформирани богослови им отне толкова време да пристъпят напред и да кажат, че това, което комплементароите учат за Троицата директно противоречи на учението на църковните изповеди? Евангелските богослови, които пишат книги за Троицата би трябвало да знаят, че да се подреждат йерархически личностите в Троицата е същността на грешката на субординацията[1]. Но от всички книги написани от евангелски автори за Троицата в последните 30 години (преди Юни 2016) нито една не информира своите читатели за това[2]. Тяхното мълчание, по отделно и общо, е оглушително. Робърт Летъм е едно съмнително изключение. Както посочих по-горе в своята книга от 2004, The Holy Trinity, той приема, че йерархическото подреждане на божествените лица е ерес и все пак когато говори за отношенията между мъжете и жените той поне устно подкрепя тази грешка. Единственото несъмнено изключение е Милърд Ериксън. Още през 1995 в своята книга God in Three Persons той казва, че да се говори за йерархическо функционално или ролево подчинение на Сина означава онтологична субординация, главната грешка на арианите. Той пише: „Едно временно, функционално подчинение без неравенство в същността изглежда възможно, но не и вечно подчинение[3].”   Има още

Възход и падение на комплиментарното учение за Троицата – 5

Видео


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Защо гражданската война между комплементарите избухна през Юни 2016.           

Въпросът, който искам да задам е защо гражданската война между комплементарите неочаквано избухна през Юни 2016?  Защо някои комполементари достигнаха до убеждението, че това, което водачите на комплемантарното движение учат, че Библията учи, изведнъж се превърна в „ерес?”

Вярвам че войната се е водела вече няколко години. Моите публикации в противовес на комплемантарното учение за Троицата бяха широко известни макар и да бяха широко пренебрегвани понеже бях представян като един от тези опасни „евангелски феминисти” – както Грудъм многократно ме е наричал.  В подкрепа на моето виждане, че писнаията ми за Троицата са били добре познати на комплементарните богослови говори факта, че в по-голямата част от книгите за Троицата написани от комплементари аз съм цитиран много повече от всеки друг богослов.

Два добили широка известност форума свързани с Троицата няколко години преди 2016 със сигурност са просветили евангелския свят, че не всички са на едно мнение относно троицата, но тези две събития изглежда оказаха малко влияние. На 9 Октомври 2008 Trinity Evangelical Divinity School, Диърфийлд, Илиноис, проведе публичен дебат в църквата към семинарията между Уейн Грудъм и Брус Уеър от една страна и Том МакКол и Кийт Яндел от друга.

Публиката беше голяма[1]. Темата беше „Дали отношенията на власт и подчинението съществуват вечно сред лицата на Троицата?” Уеър и Грудъм твърдяха, че това  е така, казвайки, че Библията учи вечно подчинение на Сина на Отца и че това е ортодоксалното учение. Яндел и МакКол твърдяха обратното. Те казаха, че не е историческата ортодоксалност и че вечното функционално подчинение на Сина в смисъл на власт по необходимост води до онтологично подчинение на Сина. Някои присъствали на дебата ми казаха, че са излезли по-неуверени какво да вярват, след като спора е приключил. Объркващо е богослови да заемат диаметрално противоположни позиции като всеки твърди, че Библията подкрепя неговата позиция и че противниците му са изпаднали в ерес[2].

През Септември 2013 Южнобаптистката семинария в Луисвил, Кентъки, имаше подбно събитие, но този път то беше обявено като отворена дискусия, а не като дебат. Брус Уеър уреди конференцията и беше неин председател. Другите участници бяга Уейн Грудъм, Фред Сандърс, Лобърт Летъм и Люис Айърс[3]. Грудъм и Уеър поставиха въпроса ясно говорейки за вечното подчинение на Сина твърдейки, че това учи Библията и това е историческата ортодоксалност. Сандърс и Летъм, които са добре информирани тринитарни богослови представиха доклади, но нито един от тях не се противопостави на учението на Грудъм и Уеър за Троицата. И двамата имат виждания за отношенията между мъжете и жените подобни на Уеър и Грудъм и до този момент не се бяха противопоставяли открито на комплементарното учение за Троицата, макар че и двамата имаха резерви относно това, което Уеър и Грудъм казаха[4]. Люис Айърс представи научно изложение върху Йоан 5:19, текст често използван в тринитарнито спорове от 4 век. След като говори той трябваше да напусне за да се върне в Ангия за една венчавка. По този начин той не взе участие в откритата дискусия  в края на конференцията. В едночасовия разговор бяха изразени някои несъгласия относно детайли, но нито Летъм нито Сандърс дадоха някакъв знак, че отричат йерархическата подредба в божествения живот или в основаване подчинението на жените на троичния живот и отношения. Грудъм и Уеър са приели, че срещата е потвърждение на тяхната увереност, че това, което учат е това, което учи Библията и още един триумф за комплементаризма.

indexНа следващо място аз трябва да спомена един сборник с есета The New Evangelical Subordinationism: Perspectives on the Equality of God the Father and God the Son редактиран от Денис У. Джоуърс и Уейн Хаус и публикуван в началото нa 21012, за който съм сигурен, че също е изиграл роля за последвалата гражданска война, макар според моето мнение тази роля да е сравнително малка. Есетата бяха напълно предсказуеми и оставиха спора не по-малко объркан. Добре познатите и гласовите комплементари Брус Уеър, Дени Бурке, Х. Уейн Хаус, Уейн Грудъм и Д. Скот Хорел представиха обосновка за йерархически подредена Троица твърдейки, че това е историческата ортодоксалност и че тя определя отношенията между мъжете и жените. Противни мнения предсатвиха хора, които могат да бъдат определени като егалитари: Филип Кери, Линда Белвил, Дейвид Спенсър, Кевин Джилс и Денис Джоуърс. Нито един от тях не се позовава на Троицата за подкрепа на виждането, че Библията прави равенството на половете творческият идеал. Тогава, за да стане спорът наистина объркващ, едно старо есе на Крейг Кийнър с някои добавки, често цитирани от комплементаите, беше препечатано като глава в книгата. В него Кийнър твърди, че множество новозаветни текстове, особено в евангелието на Йоан, говорят за подчинението на Сина и по този начин учението за покорствотро на Сина не може да бъде еретично. Кийнър признава, че двамата с него имаме различни мнения по въпроса дали покорството на Сина споменато в евангелието според Йоан и на други места е ограничено до въплъщението на Сина или е вечно, но за повечето читатели на тази книга тази добавка няма да направи въпроса ясен. Редакторите не са открили нито един комплеменар, който да поставя под въпрос или да отхвърля вечното покорство на Сина. Книгата не води доникъде и до голяма степен се оказва пренебрегната.

Аз смятам моята книга издадена през 2012 The Eternal Generation of the Son: Maintaining Orthodoxy in Trinitarian Theology за най-влиятелната до този момент по отношение на избухването на гражданската война. Тя имаше много по-голямо влияние върху евангелските християни от всичко, което съм написал. Предишните ми книги за Троицата бяха широко известни, но в голяма степен пренебрегвани или отхвърляни от комплементарите. Нещата бяха много по-различни с моята книга за вечното раждане на Сина. Тя беше приета от сериозните богослови като сериозен принос към ренесанса на тринитарното мислене сред евангелските християни. През последните 200 години не е излизала нито една книга на тази тема и защитата на вечното раждане беше нужна понеже евангелските християни от времето на Втората световна война бяха започнали да отричат това изповедално учение. Моята книга също така се продаваше много добре. През Юни 2016 Inter Varsity ми писа, че те подготвят второ издание и рез Февруари 2017 – трето. Книгата беше приета много положително и от католици, традиционни протестанти и най-вече от изповядващи реформирани богослови. За първи път реформирани богослови, които бяха комплементари се съгласиха с мен и открито се дистанцираха от Уейн Грудъм и Брус Уеър и други евангелски християни, които отхвърляха учението за вечното раждане на Сина.

Аз ги бях убедил, че това донякъде езотерично и малко разбирано          учение за вечното раждане на Сина е основополагащо за ортодоксалното учение за Троицата. То гарантира двете същностни за тринитарната вяра неща, пълната божественост на Сина и Неговото разграничение от Отца. Да се отхвърли това учение означава да се отхвърли Никейската изповед. Докато обяснявах как Уейн Грудъм и Брус Уеър отхвърлят това учение твърдейки, че то няма библейска подкрепа аз посочих, че това, което те всъщност правят е да отричат никейската предпоставка, че вечното раждане на Сина е основата за разграничението на Отца и Сина. За разлика от това за тях различната власт на Отца и Сина е това, което най-вече и същностно разграничава двамата. Почти всички реформирани  богослови, които отразиха моята книга разбраха, че учението на Уеър-Грудъм за Троицата е директно отричане на Никейста вяра и на рефомираните изповеди.

Никое представяне на моята книга не предизвика такова внимание като това на Майкъл Хортън, J. Gresham Machen професор по богословие и апологетика в семинарията Уестминстър, Сан Диего. Вярвам, че това представяне на моята книга, публикувано през Декември 2014 в Modern Reformation направи възможно за други реформирани богослови открито да се дистанцират от учението на Грудъм-Уеър за Троицата. Хортън се съгласява с мен. Той казва, че да се твърди, че „Никейската изповед заедно с Атанасиевата изповед, Англиканските 39 члена и Уестминстърската изповед на вярата всъщност учат подчиненост на Сина означава да ги изопачим напълно” и че да се учи вечно подчинение на Сина „води до онтологическо подчинение.” Най-изненадващо Хортън избра за специална критика Джон Фрейм, доайенът на реформираните богослови заради това, че поставя под съмнение вечното раждане на Сина и защитава вечното покорство на Сина.

[1] В нета могат да се намерят много описания на дебата. Аз препоръчвам отразеното в Christianity Today от Хансън, “Anathemas All Around.

[2] Пак там.

[3] Благодаря на Робърт Летъм за това, че ми разказа за случая. Друг разказ може да се намери в  Sanders, “A Plain Account of the Trinity and Gender.”

[4] И двамата лично ми споделиха това.

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 4


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

Изоставянето

Списъкът на реформираните богослови, които се определят като комплементари и които сега открито заявяват, че твърдо се противопоставят на всяко твърдение, че Троицата е йерархически подредена и по този начин Синът трябва да се покорява на Отца включва, освен Голигър и Трумън: Айми Бирд, Тод Пруит, Майкъл Хортън[1], Райчъл Милър, Стивън Линблед[2], Скот Суейн[3], Робърт Летъм[4], Доналд Маклеод[5], Андрю Уилсън[6] и Марк Джоунс[7] като списъкът със сигурност не е пълен. По-рано някои други реформирани богослови с комплементарни разбирания също говориха смело против това учение: Дъглас Кели[8], Кийт Е. Джонсън[9], Джеймс Касиди[10] и Корнелиъс Плантинга[11], но те бяха много внимателни да не повдигнат каквато и да е критика спрямо комплементарното виждане като такова. Мисля, че ще е вярно ако кажем, че през 2017 г. би имало много малко реформирани богослови, които подкрепят комплементарното учение за Троицата. Към този списък можем да добавим и тези, които, доколкото ми е известно, никога не са заставали публично в опозиция на комплементаризма и които вероятно не виждат себе си като изповедални реформирани християни: Том Маккол[12], Матю Емерсън, Лук Стампс[13] и Фред Сандърс[14]. Накрая аз изброявам евангелските егалитарни богослови (някои от които са реформирани[15]), които разбират, че йерархическото подреждане на божествените лица несъмнено е отричане на изповедите на  църквата: Джилбърт Белезикиян[16], Роджър Никол[17], Милърд Ериксън[18], Филип Кери[19], Стенли Гренц[20], Денис Джоуърс[21], Линда Белвил[22], Джон Джеферсън Дейвис[23], Стенли Гундри[24], Джон Л. Томпсън[25], Греъм Кол[26], Мери Стюърт ван Люуин[27], Стивън Холмс[28], Скот Макнайт[29], Бен Уитърингтън[30], Мариане, мей Томпсън[31], Роджър Олсън[32], Майк Бърд[33], Д. Глен Бътнър[34], Уесли Хил[35] и самият аз – и това е само предстравителен списък на информирани евангелски егалитарни богослови на това мнение. Взети заедно това е един значителен брой уважавани боголсови, които непоклатимо се противопоставят на йерархическото учение за Троицата на Уеър/Грудъм. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 3


от Кевин Джилс

Битката в конференцията на ЕБО, Сан Антонио, Ноември 2016

Бележка на преводача: Докладът на Кевин Джилс, за който става дума може да бъде прочетен на български ТУК.

41ZoaFxxKyLКонференцията на Евангелското богословско общество (ЕБО) през 2016 беше планирана като начин да се докаже победата на комплементарното тринитарно богословие. Когато беше обявено търсенето на доклади през Април нещата изглеждат добре за комплементарите. Те усещаха, че са „победили.” Аз предложих два възможни доклада свързани с Троицата. През Юни бях уведомен, че и двете предложения са отхвърлени. Не се изненадах. Евангелските егалитари срещат големи трудности в ЕБО[1].  Две седмици по-късно д-р Сам Стормс, новият президент на ЕБО ми писа канейки ме да говоря пръв на един пленарен форум посветен на Троицата на първия ден от конференцията, в който Милърд Ериксън заедно с мен щеше да представлява „егалитарната евангелска” позиция относно Троицата и Уейн Грудъм и Брус Уеър „комлементарната.” Малко от получените през годините писма са ме изненадвали повече. Бих се зарадвал ако знаех какво се случва зад стените на властта в ЕБО по това време. Написах потвърждение на напълно неочакваната покана, но посочих, че не съществува такова нещо като „евангелско егалитарно” учение за Троицата. Аз не бих могъл да говоря на тази тема. Аз обаче бих желал да говоря за учението за Троицата според изповедите на вярата. Д-р Стормс благосклонно прие молбата ми. Аз също така попитах дали е възможно някой, който не е свързан по никакъв начин със спора относно половете да бъде поканен на панела. Предложих по име няколко реформирани богослови, препоръчвайки най-горещо Лобърт Летъм. Също така споменах за възможността да поканим ерудита католик Пол Молнър, който е добре запознат със спора относно Троицата между евангелските християни. Тези предложения бяха отхвърлени. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 2


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Приноса на две реформирани комплементарни жени

В историята за гражданската война за Троицата сред комплементарите избухнала през Юни 2016 трябва да бъде споменат приноса на две смели и богословски способни жени: Рейчил Милър и Ейми Бирд. Те проправят пътя говорейки открито преди който и да е мъж-богослов да се осмели да напусне комплеменарните редици[1]. И двете са част от реформираната традиция. И двете вярват, че мъжете трябва да водят църквата, но не симпатизират особено на начина, по който мнозина комплементари говорят за жените. И двете са убедени, че йерархическото учение на Грудъм/Уеър за Тоицата е изключена от изповедите на църквата. Ейми Бирд, заедно с Карл Трумън и Тод Пруит, поддържа уебсайта The Alliance of Confessing Evangelicals, The Mortification of Spin. Тя пише под псевдонима „домакиня богослов.” Рейчил Милър от своя страна  е новинарски редактор на The Aquila Report и поддържа собствен уебсайт наречен A Daughter of the Reformation. Има още