Дебора


ДЕБОРА

от Ребека Г. С. Айдестром

indexДжон Голдингей пише следното за Дебора: „Като човек, който съчетава ролите на съдия, пророк, водач и поет няма съмнение, че тя е най-значимия образ в цялата книга.” Какво е накарало Голдингей да изкаже подобно твърдение? Наистина ли Дебора е най-значимия образ в книгата Съдии?  Какво в нея и в нейният характер я прави да изпъква? Какво можем да научим от Дебра за верността в ръководенето? В тази статия аз ще изследвам водаческата роля на Дебора в книгата Съдии и ще видя как тя може да се превърне в ролеви модел както за жените така и за мъжете в обществено служение. В заключение аз ще разгледам какво можем да научим от Дебора и от нейния пример както водач и Божий служител. Има още

Мъжката и женската образност в посланията на Павел


от Радостин Марчев

index

Често се твърди, че макар да утвъждават еднаквото участие на мъжете и жените в спасението чрез Христос, новозаветните автори продължават да наблягат на различните роли свързани с половете. В гл. 2 на своята книга Paul and gender[1], Синтия Уестфал предлага забележителен нов прочит на доказателствата за това. Това, което тя прави е да разгледа метафорите, чрез които християните са описани в Новия Завет. Резултатът е много интересен. Метафорите могат да бъдат разделени на няколко групи. Има още

1 Коринтяни 11 и покривалото


от Радостин Марчев

index

1 Коринтяни 11:1-16 е един от най-трудните текстове в посланието, около който се водят спорове в няколко различни насоки.

Първо, имаме нестихващия дебат за значението на думата „глава” в пасажа.

Второ, през последните години в християнския свят избухна истинска вътрешна война относно тълкуването на ст. 3 – може ли да се твърди, че Исус Христос се покорява на Бог-Отец не само по време на Своето въплъщение, но и през цялата вечност?

Накрая е поставен въпросът за покриването на главата. Оставяйки спорът за това дали подобно покриване трябва да се практикува днес (който в никакъв случай не е окончателно завършил) по-голямо внимание се отделя на причината свързана с тази заповед на Павел. Някои християни смятат, че тя показва авторитета на мъжете над жените и че точно това утвърждава Павел в този текст.

Наскоро, Синтия Уестфал предложи един свеж, нов прочит на текста. Изходната й точка е изследване практиката на покриване в древността. Това в никакъв случай не е нещо ново и е многократно е правено от редица автори. Нейните заключения обаче са интересни в няколко аспекта. Има още

Предписва ли Библията съпругът да осигурява семейството, а съпругата да стои у дома?


от Радостин Марчев

index.jpg

Тази седмица някой отново ми каза, че според Библията съпругът трябва да работи, осигурява прехраната на семейството, а жената трябва да стои у дома, да създава уют и да възпитава децата. Това са определени от Бога задължения и тяхното пренебрегване носи лоши последици за семейството. На тази основа по-нататък беше развита идеята как съвременната еманципация подкопава този идеал и е до голяма степен отговорна за редица настоящи проблеми – от високото ниво на разводите, до липсата на подходящ пример и възпитание на децата.

Подобни идеи са широко разпространени в съвременните евангелски среди. Простичкия въпрос, който трябва да бъде зададен в случая е къде точно в Библията Бог е постановил подобен ред и разпределение на задълженията? Лично аз се затруднявам да открия такова ясно предписание. Нещо повече, той не може да бъде извлечен дори ако просто наблюдаваме начина на живот на библейските герои.             Има още

Нито егалитари нито комплиментари


от Радостин Марчев

index

Тази година наградата на Christianity Today в категорията Biblical studies, award of merit беше спечелена от книгата на Мишел Лий-Барнеуел Neither Complementarian nor Egalitarian: A Kingdom Corrective to the Evangelical Gender Debate.

По темата е изписано толкова много, че човек с право е скептичен относно идеята, че по нея може да се каже нещо особено ново. Самият аз съм още по-скептичен, че може да съществува нещо като „трето виждане” (изразът е от предговора на К. Блумбърг), което да не е нито комплиментарно нито егалитарно. Причината това е, че според мен въпросите поставени на карта са прекалено важни и практични, за да могат да бъдат отговорени без човек да попадне в една от двете широки категории (Въпреки протестите на Блумбърг когато самият той пише по въпроса редакторът го поставя в комплиментарната категория).   Има още

Най-после започнахме да си говорим по-сериозно


Православният портал dveri.bg публикува статията на Димитра Кукура Някои мисли за възраждането на института на дяконисите.

В нея, между другото, ясно се казва, че (1) исторически жените са били ръкополагани в дяконски чин като това ръкополагане е било практически еднакво с хиротонията на мъжете-дякони и (2) че жените дякони исторически са участвали в извършването на литургични действия – напр. помазване на жените подготвящи се за кръщение и раздаване на евхаристията.

С други думи дяконисите в древната църква съвсем реално са били ръкоположени свещеници –  дяконския чин се смята за  един от трите (главни) свещенически чина (епископ, презвитер и дякон) в Православната църква – ни повече ни по-малко.

Това все още не означава автоматично, че жени трябва да бъдат ръкополагани за презвитери и епископи. Това обаче е крачка напред в ясното изговаряне на фактите – исторически и библейски – вместо извъртането, мънкането с половин уста или директното им смитане под килима и отричане, че те съществуват.

Остава да видим доколко конференцията, на която този текст е бил представен („Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие”, Солун 22-24 януари 2015 г.) ще има глас в реалния църковен живот и богословско мислене и доколко ще успее да окаже крачка напред след по-ранното събрание в Родос. Самият аз съм чел около половината презентации, които успях да намеря на английски език и впечатлението ми е, че цялостното им послание е забележително прогресивно за православното богословие. Доколкото ми известно единствената друга статия от тази конференция достъпна на български език е на Петрос Василиадис Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие – също публикувана от dveri,  която също си заслужава да бъде прочетена.

Но до каквото и решение да се достигне в крайна сметка това трябва да стане след като двете страни започнат да си говорят сериозно и с аргументи вместо да се изказват като непогрешими крайни авторитети, да окарикатуряват и очернят опонентите си или да борят сламени чучела, които сами са създали.  Нищо по-малко от това не носи полза на никого.

Ролята на жените за растежа на християнството – завършен


от Родни Старк

images

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8

images

Родни Старк е американски социлог на религията. Преподавал 32 години в Универсиатета във Вашингтон през 2004 той се премества в Университета Бейлър където е Директор на Института за изследване на религията. Автор е на 28 книги и 144 статии.

Виж още: Обръщенията и растежът на християнството

 

Ролята на жените за растежа на християнството – 8


от Родни Старк

images

Раждаемостта сред християните                      

Разликата в раждаемостта сред християните и езичниците не е нещо, което аз извличам от известното естествено намаляване на гръко-римската популация и от отхвърлянето от християните на вижданията и практиките, довели до ниска плодовитост сред езичниците. Тази разлика в плодовитостта е приемана за факт от древните. Така в края на 2 век Муниций Феликс пише един дебат между езичник и християнин, в който християнинът Октавий отбелязва, „че ден след ден нашият брой расте“, което е приписано на „нашия обикновен начин на живот“ (Октавий 31). Едва ли е било възможно да бъде по друг начин, понеже християните следвали един начин на живот, който можел да доведе до относително по-висока раждаемост – нещо напълно оценено от Тертулиан, който отбелязва:

„Наистина, за Божиите служители, потомството е необходимо! Понеже нашето собствено спасение е достатъчно сигурно, така че ние имаме време за деца! Защо да търсим бремената, които са избягвани от по-голямата част от езичниците, които са задължени от закона (да имат деца), но ги избиват чрез аборти[1].“ (Към жена си 1.5). Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – допълнителна бележка


53

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ЧАСТ 3

ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕВОДАЧА

Учението за субординацията в Троицата се разпространява от няколко десетилетия в евангелските среди от богослови като Уейн Грудъм и Брус Уеър. На ниво редови християни то е много популярно. Няма съмнение, че за средностатистическия християнин без по-задълбочени богословски познания не е лесно да осмисли същността на въпроса. Затова четейки например изключително популярното в евангелските среди Систематично богословие на Грудъм той лесно приема и подчинението на Отца на Сина.

В същото време това учение от години среща ожесточена критика от страна на редица сериозни учени. Кевин Джилс, австралийски богослов и пастир, е един от евангелските християни, които имат най-голям принос въпросът да стане популярен. Той е написал 3 книги по въпроса – The Trinity & Subordinationism: The Doctrine of God & the Contemporary Gender Debate, Jesus and the Father: Modern Evangelicals Reinvent the Doctrine of the Trinity и The Eternal Generation of the Son: Maintaining Orthodoxy in Trinitarian Theology. Други евангелски богослови са правили същото – повечето в многобройни статии по въпроса, а някои и в цели книги (виж нап. Милърд Ериксън, Who’s Tampering with the Trinity?: An Assessment of the Subordination Debate). През 2011 е съставена т. нар. The Trinity Statement целяща да се противопостави точно на това учение.

За известно време доста хора гледаха на спора като на едно от многото измерения на битката между комполиментари и егалитари. За това имаше основания тъй като аргументът за вечното подчинение на Сина на Отца беше въведен (и редовно използван) именно с цел подкрепа на комполиментарната позиция, а не толкова заради желание да се рафинира християнското виждане за Троицата. През 2016 обаче въпросът получи неочаквано развитие когато учението за подчинението на Сина на Отца беше яростно (и шумно) нападнато не само от егалитари, но и от значителен брой комплиментари. Вероятно това беше моментът, в който хората започнаха да осъзнават, че залогът е много по-висок – не просто мястото на жените в църквата, а християнското учение за триединния Бог – нещо, което удря в самото сърце на християнската вяра.

Реакцията от консервативни комплиментарни богослови беше толкова рязка, че дори Съветът за библейска мъжестеност и женственост – най-влиятелната комплиментарна организация не посмя да застане зад аргумента. В изявление на Дени Бърк, настоящия председател на групата (Греъм Страчън, предишният председател и убеден привърженик на субординацията, точно по това време подаде оставка)  тя заяви, че отказва да вземе отношение по спора и не си е позволявала да се изказва по него. За съжаление, по-късно се оказа, че това  не е съвсем вярно (виж също ТУК).

В настоящия момент ортодоксалността на Грудъм, Уеър и други богослови защитници на субординацията е сериозно оспорена в научната общност, поради което на тях им се налага постоянно да рафинират и преформулират своите възгледи. Признанието им за вечното раждане на Сина, което се случва точно на форума, на който Джилс произнася своята лекция е последното развитие. При всичко това обаче те остават непоклатими в убеждението си за вечното подчинение на Сина на Отца.

Притеснителното в случая е, че докато учението за субординацията в Троицата търпи много сериозна научна, богословска критика то продължава агресивно да бъде вкарвано през „задната врата” в църквите сред редовите християни. Добър пример за това са обяснителните бележки към ESV учебната библия издадена през 2008 (главен редактор на проекта е не друг, а Уейн Грудъм. Брус Уеър също участва в проекта). Фактите могат да се видят документирани ясно ТУК. В ESV човек няма да намери никаква информация за спора – субординацията просто присъства в няколко обяснителни бележки, които читателите трябва да приемат за ортодоксално обяснение на християнската вяра. Допълнителни обяснения, че това не е съвсем така изглежда са сметнати за излишни.

Някои допълнителни материали по темата (на английски) могат да се намерят ТУК ,  ТУК. и  ТУК

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 3


53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милър Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм)

Тук аз оставям Никейската изповед. Преди да завърша трябва специално да коментирам твърдението на д-р Грудъм от неговото Систематично богословие, стр. 251, че вечното ролево подчинение на Сина е било учението на църквата поне от времето на Никейския събор през 325 г[1]. То просто не е вярно. Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 2


от Кевин Джилс

53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милърд Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм)

Никейската изповед от 381 г.

В тази изповед Синът е общностно изповядан със следните думи. Забележете „ние” – ние християните:

Вярваме в един Господ, Исус Христос, единствения (monogenes) Божий Син, вечнороден (gennao) от Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден (gennao), несътворен, единосъщен (homoousios) с Отца. Чрез Него всичко е станало. За нас и за нашето спасение Той слезе от небето, въплъти се чрез силата на Духа и дева Мария и стана човек.

Нека да подчертая седем неща, които тази изповед казва ясно и несъмнено за Божия Син. Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 1


от Кевин Джилс

53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милърд Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм) Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 7


от Родни Старк

images

Причини за ниска раждаемост     

Една от основните причини за ниската раждаемост в гръко-римския свят била една мъжка култура, която гледала на брака с пренебрежение. През 131 г. пр. Хр. римският цензор Квинт Саекил Мател Македонски предложил Сенатът да направи браковете задължителни, понеже толкова много мъже, особено от висшите класи, предпочитали да останат несемейни. Признавайки, че „не можем да живеем в пълна хармония с жените си“ цензорът посочил, че тъй като „не можем да живеем по никакъв начин и без тях“ трябва да се предпочете дългосрочното добруване на държавата. Повече от един век след това Август цитирал този пасаж пред Сената за да оправдае своето законодателство в полза на брака, което не било посрещнато с особено голям ентузиазъм за втори път. (Rawson 1986:11). Причината била, че мъжете в гръко-римския свят намирали за трудно да се разбират с жеите. Както казва Берил Роусън „една тема, която постоянно се появява в латинската литература е, че жените са трудни и затова мъжете не трябва да са особено загрижени да се оженят“ (1986:11). Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 6


от Родни Старк

images

Факторът раждаемост 

През 59 г. пр. Хр. Юлий Цезар издал закон, според който подарявал земи на мъжете, които са станали бащи на 3 или повече деца, макар че отказал да приеме съвета на Цицерон, според който безбрачието било обявявано за незаконно. 30 години по-късно и отново в 9-та година император Август прокарал закони, даващи политически преференции на мъжете, станали бащи на 3 и повече деца и наложил финансови и политически санкции на бездетните двойки, на неомъжените девойки над 20 години и на неженените мъже над 35 г. Тази политика била продължена от повечето императори след Авуст като към нея били добавени множество допълнителни програми за насърчаване на раждаемостта. Император Траян например осигурявал значителни детски субсидии (Rawson 1986). Има още

Александрийската църква възстановява дяконисите


3081454601_36312752a91

На 16.11.2016 Светия Синод на Александрийската православна църква прие решение да възстанови чина на дяконисите.

За събитието можете да прочетете ТУК.

Настоящото ниво на исторически изследвания не оставя съмнения, че в древната църква е имало жени-дякониси както и че върху тях се е извършвало реално ръкоположение практически идентично на това на мъжете дякони. Това на практика ги е превръщало в част от клира. Спорове се водят дали техния чин и служение са били напълно идентични с този на мъжете дякони, които и до днес съществуват в православните църкви.

Преди това подобно решение е било взето и от страна на Еладската православна църква, но до този момент не е направено почти нищо за неговото практическо осъществяване.

Какво точно означава решението на Александрийската църва предстои да видим. Все още има доста неща, които остават неясни. Такива са например въпросите за ръкополагането на дяконисите, тяхната принадлежност (или не) към клира както и същността на тяхното служение в съвременния контекст.

Предстои да видим какво ще е развитието.

Ролята на жените за растежа на християнството – 5


от Родни Старк

images

Смесените бракове и вторичните обръщения

Както Петър така и Павел приемат женитбата между християни и езичници. Петър съветва жените, чийто съпрузи не са обърнати да бъдат покорни, така че съпрузите им да могат да бъдат спечелени за вярата „както виждат как се обхождате със страх и чистота“ (1 Петър 3:1–2). Павел дава подобен съвет отбелязвайки, че „невярващия мъж се освещава чрез жена си“ (1 Кор. 7:13–14). И двата пасажа обикновено са тълкувани като насоки за хора, чието обръщание се е случило след брака им. В такива обстоятелства, както отбелязва Уейн Мийкс, християнските „правила за развода имат превес над предпочитанията за групова ендогамия“ (1983:101). Но аз смятам, че тези текстове може да отразяват една много по-голяма толерантност спрямо смесените бракове отколкото е било приемано. Аргументите ми са следните. Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 4


от Родни Старк

images

Полът и религиозните роли

Добре известно е, че ранната църква привличала необичайно голям брой високопоставени жени (Fox 1987; Grant 1 977; 1970; Harnack 1908, vol. 2). Но тук ни интересуват ролите, които жените заемали в ранните християнски общества. Нека да подчертая, че под „ранно християнство“ аз имам предвид периода от приблизително първите 5 века. След това, тъй като християнството се превърнало в доминираща вяра на империята и тъй като числените съотношения между половете отговаряли на спада в различните обръщения на мъжете и жените, ролите на жените станали много по-ограничени. Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 3


от Родни Старк

images

Съпруги, вдовици и невести

Най-значимият аспект от подобрения статус на жените в християнската субкултура бил, че християните отхвърляли всяко детеубийство. Но по-доброто християнско виждане на жените може да бъде видяно и в тяхното отхвърляне на развода, кръвосмешението, брачната невярност и полигамията. Както посочва Фокс: „вярност без развод била очаквана от всеки християнин“ (1987:354). Освен това, макар забраните за развод и повторна женитба да еволюирали бавно, най-ранните църковни събори постановили, че „двуженците“ не могат да заемат църковни длъжности  (Fox 1987). Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 2


от Родни Старк

images

Числените съотношения между половете и статуса на жените

Един от най-значимите и оригинални приноси към социологическите изследвания през последните години е теорията на Гутентаг и Секорд (1983), свързваща междукултурните вариации в статуса на жените с междукултурните вариации в численото съотношение между половете. Теорията включва забележително фина връзка между двойните и структурните социални сили и зависимости. За целите на тази глава е достатъчно просто да споменем заключението на Гутентаг и Секорд, че до степента, в която мъжете превишават жените числено, жените ще бъдат поставени в репресивни полови роли, в които мъжете ще ги третират като „второ качество“. Обратното, до степента, в която жените надвишават мъжете теорията предсказва, че жените ще имат относително по-голяма сила и свобода. Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 1


от Родни Старк

images

Сред съвременното отхвърляне на християнството като патриархално и сексистко е лесно да забравим, че ранната църква е била дотолкова особено привлекателна за жените, че през 370 г. император Влент издал писмена заповед до папа Дамас I, с която изисквал християнските мисионери да престанат да посещават домовете на жените-езичнички. Макар някои езически автори да твърдели, че жените са лесна плячка за всяко „чуждо суеверие“ повечето признавали, че християнството било необикновено привлекателно понеже в християнската субкултура жените имали много по-висок статус от този в гръко-римския свят  (Fox 1 987; Chadwick 1967; Harnack 1 908, vol. 2). Има още

Конспирация ли е Евангелското богословско общество?


imagesНа своята последна работна сесия за 2015 Евангелското богословско общество (Evangelical Theological Society = ETS) прие нова резолюция свързана с правото на членство. Последната включва 4 точки, които казват следното:

  1. Ние утвърждаваме, че всички хора са създадени по Божий образ и подобие и по този начин притежават свойствено достойнство и ценност.
  2. Ние утвърждаваме, че бракът е заветно единство между един мъж и една жена за цял живот.
  3. Ние утвърждаваме, че Писанието учи, че сексуалната интимност е запазена за брака, както казахме по-горе. Това изключва всички останали форми на сексуална интимност.
  4. Ние утвърждаваме, че Бог е създал мъжът и жената надарени с различни качества на мъжественост и женственост и че всяко от тях е непроменим Божий дар, който определя личната идентичност.

Доколкото разбирам гласуването е минало набързо без особена възможност за задълбочена дискусия.

По-голямата част от присъстващите членове са гласували в подкрепа на резолюциите, но едно „значително малцинство” (по думите на С. Гундри) се е обявило против. Последните обясняват, че причината да направят това не е принципно несъгласие с изложените точки поради залитане в някакъв богословски либерализъм. Има още

Молитва и пророкуване в събранието – 3


index

от Гордън Фий

Значението на 1 Коринтяни 11:10

1 Коринтяни 11:10 е най-озадачаващото изречение в целия пасаж. Това е така поради три причини: (1) това, което се казва не е това което бихме очаквали на основата на 1 Кор. 11:7, (2) неочакваната употреба на думата „власт“ във връзка с главата на жената е както изненадваща, така и на пръв поглед несвързана с това, което е казано преди това и (3) втората предложена причина „заради ангелите“ е забулена в неяснота. Има още

Молитва и пророкуване в събранието – 2


от Гордън Фий

index

За жените, които се молят и пророкуват

Независимо от възраженията, които понякога се изтъкват[1], текстът доста ясно казва, че жените редовно са участвали в „молитвите и пророкуването“, които са били част от поклонението в църквите под надзора на Павел. Това е в пълно съгласие с това, което откриваме  по-късно в 1 Кор. 14, където Павел няколко пъти казва, че „всички говорят на езици“ (1 Кор. 14:23), че „всички можете да пророкувате един след друг“ (14:29) и че когато се съберат всички „всеки има (някакво участие)“ (14:26). Никакво свързано с мъжете и женитеразграничение не е направено относно тези въпроси и нашият настоящ текст прави сигурно, че думата „всички“ означава това, което можем да очакваме да означава: че мъжете и жените по еднакъв начин са участвали във вербалното изражение на поклонението във всяка от домашните църкви. Има още

Молитва и пророкуване в събранието – 1


1 Коринтяни 11:2–16

Гордън Фий

index

Тълкуването на 1 Кор. 11:2–16 дълго време е било една от фокусните точки в изучаването на Павловото писмо[1]. Причината за това са най-вече няколко ключови асекта на пасажа, които са забулени с мистерия, включително конкретната природа на социокултурния проблем, който разглежда Павел. Какво е било това, което коринтските жени (предполагаме, че) са правили и което е предизвикало този отговор? Как отговорът на Павел работи като аргумент и особено значението на няколко важни термина[2]? В същото време, аргументацията като цяло е особено нехарактерна за Павел, както по отношение на неговото обикновено по-свободно отношение спрямо представения проблем, така и на неговия аргумент, основаващ се най-вече на културния срам, вместо на личността и делото на Христос. Накрая, основното твърдение в ст. 5, че жените трябва да се молят и да пророкуват в общото събрание, се намира в рязък контраст с изискването за пълна тишина „в църквата“ в 1 Кор. 14:34–35[3]. Има още

Ватикана официално обяви комисията за жени дякони


POLAND-VATICAN-DIPLOMACY-RELIGION-POPE-YOUTH

Pope Francis leads the Via Crucis (Way of the Cross) procession on July 29, 2016 at Blonia Park in Krakow as part of his visit during the World Youth Days. Pope Francis is in Poland for an international Catholic youth festival with a mission to encourage openness to migrants. / AFP / BARTOSZ SIEDLIK (Photo credit should read BARTOSZ SIEDLIK/AFP/Getty Images)

Папа Франциск назначи комисия за изучаване ролята на жените дякони в ранното християнство, заяви Ватикана във вторник, ход, който може да доведе до промени в ролята на жените в Римокатолическата църква.

Дяконите, подобно на свещениците, са ръкоположени служители и, подобно на свещениците, трябва да са мъже. Те не могат да празнуват Меса, но могат да проповядват, да поучават от името на църквата, да кръщават и да извършват бедения и погребални служби.

Учените спорят за точната роля на жените дякони в ранната църква. Някои казват, че те са били ръкоположени за служение единствено на други жени, като например потапянето при кръщение. Други вярват, че са били идентични на мъжете дякони.

В по-късно време църквата е прекратила практиката да ръкополага жени дякони.

Изявление на Ватикана казва, че папата е решил да назначи комисията съставена от 6 мъже и 6 жени ръководена от епископ, „след усърдна молитва и сериозно размишление.”

Франсис и неговите предшественици са отхвърляли възможността жени да бъдат свещеници. Но защитниците на женското свещенство казват, че това представлява стъпка напред, която в края  на краищата може да направи по-лесно за бъдещ папа да изследва възможността да ръкополагане на жени.

Почти всички членове на комисията са богослови и университетски преподаватели. От 6-те жени две са монахини и 4 са миряни.

Конференцията за ръкополагане на жени, която защитава женското свещенство в Католическата църква казва, че е насърчена от факта, че папата е назначил комисия, която е полово балансирана и е включил в нея миряни. Групата нарече решението на Франсис „важна стъпка на Ватикана за признаване на собствената й история почитаща женското водачество,” понеже библейските и историческите доказателства цитират заедно с мъжете и няколко жени като водачи в ранната църква. „Единствено когато жените са включени наравно във всички нива на ръкополагането – като дякони, свещеници и епископи – и на всички нива на вземане на решения в църквата, можем да започнем да възстановяваме нашите евангелски ценности на равенство и справедливост,” казва тя.

Франсис за първи път обяви своето намерение да назначи комисия за изследване на женското дяконство през Май по време на една среща на водачите на римокатолическите монахини.

 Източник: http://www.huffingtonpost.com/entry/pope-follows-through-on-promise-to-investigate-womens-roles-in-the-church_us_57a0e769e4b08a8e8b5fbaaa

За допълнително четене

Две чудесни изследвания свързани с темата за ролята на жените конкретно в западната църква са

1. Gary Macy, The Hidden History of Women’s Ordination: Female Clergy in the Medieval West

Книгата може да се изтегли в електронен вариант от ТУК

и

2. Gary Macy, William T. Ditewig, Phyllis Zagano, Women Deacons: Past, Present, Future

Книгата може да се изтегли в електронен вариант от ТУК

И двете книги са балансирани и строго научни.

 

 

Войната все още продължава


от Уенди Аслап

1

Когато тези водачи поставят ударение върху покорството на жените изобщо вместо върху покорството на съпругата те говорят за покорството като за една онтологична характеристика.

Вижте например как Джон Пайпър отговаря на въпроса може ли жена да бъде полицай:

„В сърцето на зрялата мъжественост стои едно чувство на благосклонна отговорност да води, да осигурява и да защитава жените по начин удачен за различните взаимоотношения на един мъж…. В сърцето на зрялата женственост стои една настройка да приема, утвърждава и да подкрепя силата и водачеството от достоен мъж по начини подходящи за различните взаимоотношения на една жена….За мен е трудно да видя как една жена може да бъде полицай… и да заповядва на мъже без по този начин да засегне тяхното чувство на мъжественост и своето чувство на женственост.”

Тези водачи от The Council of Biblical Manhood and Womanhood вярват, че тази  благосклонна отговорност на мъжете и радостно приемане от жените стои в сърцето на мъжествеността и женствеността – не ролите на съпруга и съпругата, а същността на двата пола, и те вярват, че това продължава да е така и в новото творение. Така че когато същите тези хора започват да говорят за покорство в Троицата напълно смислено е да вмъкват категориите, които вече са установили обратно в дискусията. И те, не някой от хората, които не са съгласни с тях, са задали тази рамка. Ако една жена не е напълно женствена без покорство как Исус може да е напълно Божий Син без да е напълно покорен? Това, приятели, е онтология по дефиниция.

Виж още

Война се задава

Войната бушува с пълна сила

Др. Брус Уеър е написал статия, в която се опитва да изясни своята позиция и да покаже, че твърдо стои на основата на Никейската ортодоксалност. Под статията има доста коментари (на английски), които доброжелателно, но критично поставят сериозни въпроси пред него. Задочната дискусия си заслужава да се прочете от тези, които се интересуват от темата. предупреждавам, че е нивото й е доста високо.

Съпруга и майка


НАЙ-ВИСШЕТО ПРИЗВАНИЕ НА ЖЕНАТА Е ДА БЪДЕ СЪПРУГА И МАЙКА. НАЛИ…?

от Радостин Марчев

Mother and Son Little Kid Family Portrait, Young Woman with Smal

Mother and Son Little Kid Family Portrait, Young Woman with Small Child on Hands, Isolated over White Background, Looking at Camera

Едва ли има някой, който да не е виждал картина на майка с малко дете на ръце. Това е образ, дълбоко свързан не само с българската народопсихология, но носи в себе си нещо универсално и общочовешко – в най-хубавия смисъл.

Това, което ми прави впечатление в последно време е как той намира една допълнителна културна ниша във вътрешнохристиянския спор за мястото и ролята на половете. Вече няколко пъти се натъквам на аргумента, че най-висшето призвание на жената е да бъде съпруга и майка. Някои хора го изтъкват с такава упоритост и убеденост, сякаш той е толкова самоочевиден, че отричането му е равнозначно на върховна глупост. Има още

Войната бушува с пълна сила


ВОЙНАТА БУШУВА С ПЪЛНА СИЛА…НО ЕДВА ЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДЪЛГО

от Радостин Марчев

1

Майкъл Бърд беше прав – войната между комплиментарите настояващи за подчинението на Сина на Отца (като средство за аналогия в междуполовите отношения) и комплиментарите, които отричат възможността за подобна аналогия смятайки я за отклонение от ортодоксалното никейско християнство бушува с пълна сила. През последната седмица беше пролято доста мастило в тази връзка. Връзки към голяма част от публикациите могат да се намерят на блоговете на Майкъл Бърд и Скот Макнайт.

По-долу следват някои интересни цитати. Има още

Война се задава


Комплиментарите никейци срещу комплиментарите „хомоиани[1]

от д-р Майкъл Бърд

1

Предричам, че предстои миниатюрна война сред консервативните калвинисти-комплиментари свързана с Троицата и половете.

Едното крило на движението от известно време твърди, че Синът е вечно подчинен на Отца и начинът, по който Сина се покорява на Отца отразява начинът, по който съпругите трябва да се покоряват на своите съпрузи. По този начин йерархията в Троицата е виждана като основа за йерархия в междуполовите отношения. Тъй като този тринитарен спор всъщност не е свързан с Троицата, а с пола и равенството, не е изненадващо, че комплиментарите защитават виждането за подчинението (напр. Брус Уеър и Уейн Грудъм) срещу егалитарите, които настояват за равенство на личностите (напр. Кевин Джилс и Джилбърт Белезикян). Има още