Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – завършен


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

1. Началото

2. Приноса на две реформирани комплементарни жени

3. Битката на конференцията на ЕБО, Сан Антонио, Ноември, 2016

4. Изоставянето

5. Защо гражданската война между комплементарите избухна през Юни 2016?

6. Защо беше нужно толкова време, за да избухне гражданската война?

7. Накъде продължаваме оттук нататък?

Advertisements

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 7


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Накъде продължаваме оттук нататък с Троицата

Кейлъб Линдберг, журналистът от Християнството днес, който през Юни 2016 каза на християнския свят, че е избухнала гражданска война между компементарите относно Троицата присъстваше на пленарния форум на ЕБО посветен на Троицата в Сан Антонио през Ноември 2016 когато Уеър и Грудъм хвърлиха бомбата, че сега те приемат вечното раждане на Сина и Милърд Ерисън и аз критикувахме тяхното учение за Троицата пред няколко стотин евангелски и реформирани богослови. Вие сигурно мислите, че това е значима новина, но нито един ред не се появи в неговата статия в Християнството днес.

Но не само Християнството днес си замълча за тази изключително важна богословска революция, която се случи в евангелските и реформираните кръгове. След първоначалната експлозия в блогосферата през Юни 2016 много малко беше публикувано. Всичко притихна. Доколкото ми е известно едва ли нещо от случилото се, което аз описвам в тази книга е било споменавано в евангелски публикации, особено в тези контролирани от комлементарите. Изглежда съществува неласно съгласие от всички въвлечени, че неудобното поражение за комлементарите трябва да бъде заметено под килима и никога повече да не се споменава. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 6


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

Защо беше нужно толкова дълго време, за да избухне гражданската война? 

Трябва да призная, че въпросът, който никога не спирам да си задавам е защо на добре информираните евангелски и реформирани богослови им отне толкова време да пристъпят напред и да кажат, че това, което комплементароите учат за Троицата директно противоречи на учението на църковните изповеди? Евангелските богослови, които пишат книги за Троицата би трябвало да знаят, че да се подреждат йерархически личностите в Троицата е същността на грешката на субординацията[1]. Но от всички книги написани от евангелски автори за Троицата в последните 30 години (преди Юни 2016) нито една не информира своите читатели за това[2]. Тяхното мълчание, по отделно и общо, е оглушително. Робърт Летъм е едно съмнително изключение. Както посочих по-горе в своята книга от 2004, The Holy Trinity, той приема, че йерархическото подреждане на божествените лица е ерес и все пак когато говори за отношенията между мъжете и жените той поне устно подкрепя тази грешка. Единственото несъмнено изключение е Милърд Ериксън. Още през 1995 в своята книга God in Three Persons той казва, че да се говори за йерархическо функционално или ролево подчинение на Сина означава онтологична субординация, главната грешка на арианите. Той пише: „Едно временно, функционално подчинение без неравенство в същността изглежда възможно, но не и вечно подчинение[3].”   Има още

Възход и падение на комплиментарното учение за Троицата – 5

Видео


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Защо гражданската война между комплементарите избухна през Юни 2016.           

Въпросът, който искам да задам е защо гражданската война между комплементарите неочаквано избухна през Юни 2016?  Защо някои комполементари достигнаха до убеждението, че това, което водачите на комплемантарното движение учат, че Библията учи, изведнъж се превърна в „ерес?”

Вярвам че войната се е водела вече няколко години. Моите публикации в противовес на комплемантарното учение за Троицата бяха широко известни макар и да бяха широко пренебрегвани понеже бях представян като един от тези опасни „евангелски феминисти” – както Грудъм многократно ме е наричал.  В подкрепа на моето виждане, че писнаията ми за Троицата са били добре познати на комплементарните богослови говори факта, че в по-голямата част от книгите за Троицата написани от комплементари аз съм цитиран много повече от всеки друг богослов.

Два добили широка известност форума свързани с Троицата няколко години преди 2016 със сигурност са просветили евангелския свят, че не всички са на едно мнение относно троицата, но тези две събития изглежда оказаха малко влияние. На 9 Октомври 2008 Trinity Evangelical Divinity School, Диърфийлд, Илиноис, проведе публичен дебат в църквата към семинарията между Уейн Грудъм и Брус Уеър от една страна и Том МакКол и Кийт Яндел от друга.

Публиката беше голяма[1]. Темата беше „Дали отношенията на власт и подчинението съществуват вечно сред лицата на Троицата?” Уеър и Грудъм твърдяха, че това  е така, казвайки, че Библията учи вечно подчинение на Сина на Отца и че това е ортодоксалното учение. Яндел и МакКол твърдяха обратното. Те казаха, че не е историческата ортодоксалност и че вечното функционално подчинение на Сина в смисъл на власт по необходимост води до онтологично подчинение на Сина. Някои присъствали на дебата ми казаха, че са излезли по-неуверени какво да вярват, след като спора е приключил. Объркващо е богослови да заемат диаметрално противоположни позиции като всеки твърди, че Библията подкрепя неговата позиция и че противниците му са изпаднали в ерес[2].

През Септември 2013 Южнобаптистката семинария в Луисвил, Кентъки, имаше подбно събитие, но този път то беше обявено като отворена дискусия, а не като дебат. Брус Уеър уреди конференцията и беше неин председател. Другите участници бяга Уейн Грудъм, Фред Сандърс, Лобърт Летъм и Люис Айърс[3]. Грудъм и Уеър поставиха въпроса ясно говорейки за вечното подчинение на Сина твърдейки, че това учи Библията и това е историческата ортодоксалност. Сандърс и Летъм, които са добре информирани тринитарни богослови представиха доклади, но нито един от тях не се противопостави на учението на Грудъм и Уеър за Троицата. И двамата имат виждания за отношенията между мъжете и жените подобни на Уеър и Грудъм и до този момент не се бяха противопоставяли открито на комплементарното учение за Троицата, макар че и двамата имаха резерви относно това, което Уеър и Грудъм казаха[4]. Люис Айърс представи научно изложение върху Йоан 5:19, текст често използван в тринитарнито спорове от 4 век. След като говори той трябваше да напусне за да се върне в Ангия за една венчавка. По този начин той не взе участие в откритата дискусия  в края на конференцията. В едночасовия разговор бяха изразени някои несъгласия относно детайли, но нито Летъм нито Сандърс дадоха някакъв знак, че отричат йерархическата подредба в божествения живот или в основаване подчинението на жените на троичния живот и отношения. Грудъм и Уеър са приели, че срещата е потвърждение на тяхната увереност, че това, което учат е това, което учи Библията и още един триумф за комплементаризма.

indexНа следващо място аз трябва да спомена един сборник с есета The New Evangelical Subordinationism: Perspectives on the Equality of God the Father and God the Son редактиран от Денис У. Джоуърс и Уейн Хаус и публикуван в началото нa 21012, за който съм сигурен, че също е изиграл роля за последвалата гражданска война, макар според моето мнение тази роля да е сравнително малка. Есетата бяха напълно предсказуеми и оставиха спора не по-малко объркан. Добре познатите и гласовите комплементари Брус Уеър, Дени Бурке, Х. Уейн Хаус, Уейн Грудъм и Д. Скот Хорел представиха обосновка за йерархически подредена Троица твърдейки, че това е историческата ортодоксалност и че тя определя отношенията между мъжете и жените. Противни мнения предсатвиха хора, които могат да бъдат определени като егалитари: Филип Кери, Линда Белвил, Дейвид Спенсър, Кевин Джилс и Денис Джоуърс. Нито един от тях не се позовава на Троицата за подкрепа на виждането, че Библията прави равенството на половете творческият идеал. Тогава, за да стане спорът наистина объркващ, едно старо есе на Крейг Кийнър с някои добавки, често цитирани от комплементаите, беше препечатано като глава в книгата. В него Кийнър твърди, че множество новозаветни текстове, особено в евангелието на Йоан, говорят за подчинението на Сина и по този начин учението за покорствотро на Сина не може да бъде еретично. Кийнър признава, че двамата с него имаме различни мнения по въпроса дали покорството на Сина споменато в евангелието според Йоан и на други места е ограничено до въплъщението на Сина или е вечно, но за повечето читатели на тази книга тази добавка няма да направи въпроса ясен. Редакторите не са открили нито един комплеменар, който да поставя под въпрос или да отхвърля вечното покорство на Сина. Книгата не води доникъде и до голяма степен се оказва пренебрегната.

Аз смятам моята книга издадена през 2012 The Eternal Generation of the Son: Maintaining Orthodoxy in Trinitarian Theology за най-влиятелната до този момент по отношение на избухването на гражданската война. Тя имаше много по-голямо влияние върху евангелските християни от всичко, което съм написал. Предишните ми книги за Троицата бяха широко известни, но в голяма степен пренебрегвани или отхвърляни от комплементарите. Нещата бяха много по-различни с моята книга за вечното раждане на Сина. Тя беше приета от сериозните богослови като сериозен принос към ренесанса на тринитарното мислене сред евангелските християни. През последните 200 години не е излизала нито една книга на тази тема и защитата на вечното раждане беше нужна понеже евангелските християни от времето на Втората световна война бяха започнали да отричат това изповедално учение. Моята книга също така се продаваше много добре. През Юни 2016 Inter Varsity ми писа, че те подготвят второ издание и рез Февруари 2017 – трето. Книгата беше приета много положително и от католици, традиционни протестанти и най-вече от изповядващи реформирани богослови. За първи път реформирани богослови, които бяха комплементари се съгласиха с мен и открито се дистанцираха от Уейн Грудъм и Брус Уеър и други евангелски християни, които отхвърляха учението за вечното раждане на Сина.

Аз ги бях убедил, че това донякъде езотерично и малко разбирано          учение за вечното раждане на Сина е основополагащо за ортодоксалното учение за Троицата. То гарантира двете същностни за тринитарната вяра неща, пълната божественост на Сина и Неговото разграничение от Отца. Да се отхвърли това учение означава да се отхвърли Никейската изповед. Докато обяснявах как Уейн Грудъм и Брус Уеър отхвърлят това учение твърдейки, че то няма библейска подкрепа аз посочих, че това, което те всъщност правят е да отричат никейската предпоставка, че вечното раждане на Сина е основата за разграничението на Отца и Сина. За разлика от това за тях различната власт на Отца и Сина е това, което най-вече и същностно разграничава двамата. Почти всички реформирани  богослови, които отразиха моята книга разбраха, че учението на Уеър-Грудъм за Троицата е директно отричане на Никейста вяра и на рефомираните изповеди.

Никое представяне на моята книга не предизвика такова внимание като това на Майкъл Хортън, J. Gresham Machen професор по богословие и апологетика в семинарията Уестминстър, Сан Диего. Вярвам, че това представяне на моята книга, публикувано през Декември 2014 в Modern Reformation направи възможно за други реформирани богослови открито да се дистанцират от учението на Грудъм-Уеър за Троицата. Хортън се съгласява с мен. Той казва, че да се твърди, че „Никейската изповед заедно с Атанасиевата изповед, Англиканските 39 члена и Уестминстърската изповед на вярата всъщност учат подчиненост на Сина означава да ги изопачим напълно” и че да се учи вечно подчинение на Сина „води до онтологическо подчинение.” Най-изненадващо Хортън избра за специална критика Джон Фрейм, доайенът на реформираните богослови заради това, че поставя под съмнение вечното раждане на Сина и защитава вечното покорство на Сина.

[1] В нета могат да се намерят много описания на дебата. Аз препоръчвам отразеното в Christianity Today от Хансън, “Anathemas All Around.

[2] Пак там.

[3] Благодаря на Робърт Летъм за това, че ми разказа за случая. Друг разказ може да се намери в  Sanders, “A Plain Account of the Trinity and Gender.”

[4] И двамата лично ми споделиха това.

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 4


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

Изоставянето

Списъкът на реформираните богослови, които се определят като комплементари и които сега открито заявяват, че твърдо се противопоставят на всяко твърдение, че Троицата е йерархически подредена и по този начин Синът трябва да се покорява на Отца включва, освен Голигър и Трумън: Айми Бирд, Тод Пруит, Майкъл Хортън[1], Райчъл Милър, Стивън Линблед[2], Скот Суейн[3], Робърт Летъм[4], Доналд Маклеод[5], Андрю Уилсън[6] и Марк Джоунс[7] като списъкът със сигурност не е пълен. По-рано някои други реформирани богослови с комплементарни разбирания също говориха смело против това учение: Дъглас Кели[8], Кийт Е. Джонсън[9], Джеймс Касиди[10] и Корнелиъс Плантинга[11], но те бяха много внимателни да не повдигнат каквато и да е критика спрямо комплементарното виждане като такова. Мисля, че ще е вярно ако кажем, че през 2017 г. би имало много малко реформирани богослови, които подкрепят комплементарното учение за Троицата. Към този списък можем да добавим и тези, които, доколкото ми е известно, никога не са заставали публично в опозиция на комплементаризма и които вероятно не виждат себе си като изповедални реформирани християни: Том Маккол[12], Матю Емерсън, Лук Стампс[13] и Фред Сандърс[14]. Накрая аз изброявам евангелските егалитарни богослови (някои от които са реформирани[15]), които разбират, че йерархическото подреждане на божествените лица несъмнено е отричане на изповедите на  църквата: Джилбърт Белезикиян[16], Роджър Никол[17], Милърд Ериксън[18], Филип Кери[19], Стенли Гренц[20], Денис Джоуърс[21], Линда Белвил[22], Джон Джеферсън Дейвис[23], Стенли Гундри[24], Джон Л. Томпсън[25], Греъм Кол[26], Мери Стюърт ван Люуин[27], Стивън Холмс[28], Скот Макнайт[29], Бен Уитърингтън[30], Мариане, мей Томпсън[31], Роджър Олсън[32], Майк Бърд[33], Д. Глен Бътнър[34], Уесли Хил[35] и самият аз – и това е само предстравителен списък на информирани евангелски егалитарни богослови на това мнение. Взети заедно това е един значителен брой уважавани боголсови, които непоклатимо се противопоставят на йерархическото учение за Троицата на Уеър/Грудъм. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 3


от Кевин Джилс

Битката в конференцията на ЕБО, Сан Антонио, Ноември 2016

Бележка на преводача: Докладът на Кевин Джилс, за който става дума може да бъде прочетен на български ТУК.

41ZoaFxxKyLКонференцията на Евангелското богословско общество (ЕБО) през 2016 беше планирана като начин да се докаже победата на комплементарното тринитарно богословие. Когато беше обявено търсенето на доклади през Април нещата изглеждат добре за комплементарите. Те усещаха, че са „победили.” Аз предложих два възможни доклада свързани с Троицата. През Юни бях уведомен, че и двете предложения са отхвърлени. Не се изненадах. Евангелските егалитари срещат големи трудности в ЕБО[1].  Две седмици по-късно д-р Сам Стормс, новият президент на ЕБО ми писа канейки ме да говоря пръв на един пленарен форум посветен на Троицата на първия ден от конференцията, в който Милърд Ериксън заедно с мен щеше да представлява „егалитарната евангелска” позиция относно Троицата и Уейн Грудъм и Брус Уеър „комлементарната.” Малко от получените през годините писма са ме изненадвали повече. Бих се зарадвал ако знаех какво се случва зад стените на властта в ЕБО по това време. Написах потвърждение на напълно неочакваната покана, но посочих, че не съществува такова нещо като „евангелско егалитарно” учение за Троицата. Аз не бих могъл да говоря на тази тема. Аз обаче бих желал да говоря за учението за Троицата според изповедите на вярата. Д-р Стормс благосклонно прие молбата ми. Аз също така попитах дали е възможно някой, който не е свързан по никакъв начин със спора относно половете да бъде поканен на панела. Предложих по име няколко реформирани богослови, препоръчвайки най-горещо Лобърт Летъм. Също така споменах за възможността да поканим ерудита католик Пол Молнър, който е добре запознат със спора относно Троицата между евангелските християни. Тези предложения бяха отхвърлени. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 2


41ZoaFxxKyL

от Кевин Джилс

Приноса на две реформирани комплементарни жени

В историята за гражданската война за Троицата сред комплементарите избухнала през Юни 2016 трябва да бъде споменат приноса на две смели и богословски способни жени: Рейчил Милър и Ейми Бирд. Те проправят пътя говорейки открито преди който и да е мъж-богослов да се осмели да напусне комплеменарните редици[1]. И двете са част от реформираната традиция. И двете вярват, че мъжете трябва да водят църквата, но не симпатизират особено на начина, по който мнозина комплементари говорят за жените. И двете са убедени, че йерархическото учение на Грудъм/Уеър за Тоицата е изключена от изповедите на църквата. Ейми Бирд, заедно с Карл Трумън и Тод Пруит, поддържа уебсайта The Alliance of Confessing Evangelicals, The Mortification of Spin. Тя пише под псевдонима „домакиня богослов.” Рейчил Милър от своя страна  е новинарски редактор на The Aquila Report и поддържа собствен уебсайт наречен A Daughter of the Reformation. Има още

Възход и падение на комплементарното учение за Троицата – 1


от Кевин Джилс

41ZoaFxxKyL

На 3 Юни 2016 всичко се промени. В евангелската общност избухна гражданска война. Неочаквано се появи дълбок и остър разрив между тези, които наричат себе си комплементари. Спорещите не се разделиха по въпроса за половете, а за Троицата. Две реформирани жени, Райчил Милър и Айми Бирд, за които аз ще кажа повече по-нататък, изказаха опасения за това, което комплементариоте учат за Троицата преди Юни 2016, но битката започна истински едва когато д-р Лиъм Галегър, уважаваният и способен пастир на Десета презвитерианска църква във Филаделфия разпалено нападна комполементарното учение за Троицата. Използвайки много силни думи той обвини д-р Уейн Грудъм и д-р Брус Уеър, водачите на комплеменарното движение, в скъсване с ортодоксалната вяра, в идолопоклонство и в отдалечаване от библейското християнство. Той публикува своето изобличение на тяхното учение на уебсайта на Alliance of Confessing Evangelicals, The Mortification of Spin. Отначало той отхвърля тяхното дребнаво комплементарство:

„Аз не се срамувам да се нарека библейски комлементар. Първоначалното значение на тази дума е свързано с библейското учение за различията и в същото време за допълването на човешките същества създадени по Божия образ без да бяга от предизвикателството да прилага библейските наставления съпругите да се подчиняват на своите съпрузи в Господа или от забраната жени да бъдат ръкополагани в църквата…Но това ново учение (за Троицата) не се ограничава с това. То казва на жените какво те могат и не могат да казват на своите съпрузи и колко инча тяхната коса трябва да е по-дълга от тази на съпрузите им! Те, подобно на древните фарисеи, отиват отвъд Писанието и аргументите им бавно преминават във фарс.” Има още

Дебора


ДЕБОРА

от Ребека Г. С. Айдестром

indexДжон Голдингей пише следното за Дебора: „Като човек, който съчетава ролите на съдия, пророк, водач и поет няма съмнение, че тя е най-значимия образ в цялата книга.” Какво е накарало Голдингей да изкаже подобно твърдение? Наистина ли Дебора е най-значимия образ в книгата Съдии?  Какво в нея и в нейният характер я прави да изпъква? Какво можем да научим от Дебра за верността в ръководенето? В тази статия аз ще изследвам водаческата роля на Дебора в книгата Съдии и ще видя как тя може да се превърне в ролеви модел както за жените така и за мъжете в обществено служение. В заключение аз ще разгледам какво можем да научим от Дебора и от нейния пример както водач и Божий служител. Има още

Мъжката и женската образност в посланията на Павел


от Радостин Марчев

index

Често се твърди, че макар да утвъждават еднаквото участие на мъжете и жените в спасението чрез Христос, новозаветните автори продължават да наблягат на различните роли свързани с половете. В гл. 2 на своята книга Paul and gender[1], Синтия Уестфал предлага забележителен нов прочит на доказателствата за това. Това, което тя прави е да разгледа метафорите, чрез които християните са описани в Новия Завет. Резултатът е много интересен. Метафорите могат да бъдат разделени на няколко групи. Има още

1 Коринтяни 11 и покривалото


от Радостин Марчев

index

1 Коринтяни 11:1-16 е един от най-трудните текстове в посланието, около който се водят спорове в няколко различни насоки.

Първо, имаме нестихващия дебат за значението на думата „глава” в пасажа.

Второ, през последните години в християнския свят избухна истинска вътрешна война относно тълкуването на ст. 3 – може ли да се твърди, че Исус Христос се покорява на Бог-Отец не само по време на Своето въплъщение, но и през цялата вечност?

Накрая е поставен въпросът за покриването на главата. Оставяйки спорът за това дали подобно покриване трябва да се практикува днес (който в никакъв случай не е окончателно завършил) по-голямо внимание се отделя на причината свързана с тази заповед на Павел. Някои християни смятат, че тя показва авторитета на мъжете над жените и че точно това утвърждава Павел в този текст.

Наскоро, Синтия Уестфал предложи един свеж, нов прочит на текста. Изходната й точка е изследване практиката на покриване в древността. Това в никакъв случай не е нещо ново и е многократно е правено от редица автори. Нейните заключения обаче са интересни в няколко аспекта. Има още

Предписва ли Библията съпругът да осигурява семейството, а съпругата да стои у дома?


от Радостин Марчев

index.jpg

Тази седмица някой отново ми каза, че според Библията съпругът трябва да работи, осигурява прехраната на семейството, а жената трябва да стои у дома, да създава уют и да възпитава децата. Това са определени от Бога задължения и тяхното пренебрегване носи лоши последици за семейството. На тази основа по-нататък беше развита идеята как съвременната еманципация подкопава този идеал и е до голяма степен отговорна за редица настоящи проблеми – от високото ниво на разводите, до липсата на подходящ пример и възпитание на децата.

Подобни идеи са широко разпространени в съвременните евангелски среди. Простичкия въпрос, който трябва да бъде зададен в случая е къде точно в Библията Бог е постановил подобен ред и разпределение на задълженията? Лично аз се затруднявам да открия такова ясно предписание. Нещо повече, той не може да бъде извлечен дори ако просто наблюдаваме начина на живот на библейските герои.             Има още

Нито егалитари нито комплиментари


от Радостин Марчев

index

Тази година наградата на Christianity Today в категорията Biblical studies, award of merit беше спечелена от книгата на Мишел Лий-Барнеуел Neither Complementarian nor Egalitarian: A Kingdom Corrective to the Evangelical Gender Debate.

По темата е изписано толкова много, че човек с право е скептичен относно идеята, че по нея може да се каже нещо особено ново. Самият аз съм още по-скептичен, че може да съществува нещо като „трето виждане” (изразът е от предговора на К. Блумбърг), което да не е нито комплиментарно нито егалитарно. Причината това е, че според мен въпросите поставени на карта са прекалено важни и практични, за да могат да бъдат отговорени без човек да попадне в една от двете широки категории (Въпреки протестите на Блумбърг когато самият той пише по въпроса редакторът го поставя в комплиментарната категория).   Има още

Най-после започнахме да си говорим по-сериозно


Православният портал dveri.bg публикува статията на Димитра Кукура Някои мисли за възраждането на института на дяконисите.

В нея, между другото, ясно се казва, че (1) исторически жените са били ръкополагани в дяконски чин като това ръкополагане е било практически еднакво с хиротонията на мъжете-дякони и (2) че жените дякони исторически са участвали в извършването на литургични действия – напр. помазване на жените подготвящи се за кръщение и раздаване на евхаристията.

С други думи дяконисите в древната църква съвсем реално са били ръкоположени свещеници –  дяконския чин се смята за  един от трите (главни) свещенически чина (епископ, презвитер и дякон) в Православната църква – ни повече ни по-малко.

Това все още не означава автоматично, че жени трябва да бъдат ръкополагани за презвитери и епископи. Това обаче е крачка напред в ясното изговаряне на фактите – исторически и библейски – вместо извъртането, мънкането с половин уста или директното им смитане под килима и отричане, че те съществуват.

Остава да видим доколко конференцията, на която този текст е бил представен („Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие”, Солун 22-24 януари 2015 г.) ще има глас в реалния църковен живот и богословско мислене и доколко ще успее да окаже крачка напред след по-ранното събрание в Родос. Самият аз съм чел около половината презентации, които успях да намеря на английски език и впечатлението ми е, че цялостното им послание е забележително прогресивно за православното богословие. Доколкото ми известно единствената друга статия от тази конференция достъпна на български език е на Петрос Василиадис Дяконисите, хиротонията на жените и православното богословие – също публикувана от dveri,  която също си заслужава да бъде прочетена.

Но до каквото и решение да се достигне в крайна сметка това трябва да стане след като двете страни започнат да си говорят сериозно и с аргументи вместо да се изказват като непогрешими крайни авторитети, да окарикатуряват и очернят опонентите си или да борят сламени чучела, които сами са създали.  Нищо по-малко от това не носи полза на никого.

Ролята на жените за растежа на християнството – завършен


от Родни Старк

images

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8

images

Родни Старк е американски социлог на религията. Преподавал 32 години в Универсиатета във Вашингтон през 2004 той се премества в Университета Бейлър където е Директор на Института за изследване на религията. Автор е на 28 книги и 144 статии.

Виж още: Обръщенията и растежът на християнството

 

Ролята на жените за растежа на християнството – 8


от Родни Старк

images

Раждаемостта сред християните                      

Разликата в раждаемостта сред християните и езичниците не е нещо, което аз извличам от известното естествено намаляване на гръко-римската популация и от отхвърлянето от християните на вижданията и практиките, довели до ниска плодовитост сред езичниците. Тази разлика в плодовитостта е приемана за факт от древните. Така в края на 2 век Муниций Феликс пише един дебат между езичник и християнин, в който християнинът Октавий отбелязва, „че ден след ден нашият брой расте“, което е приписано на „нашия обикновен начин на живот“ (Октавий 31). Едва ли е било възможно да бъде по друг начин, понеже християните следвали един начин на живот, който можел да доведе до относително по-висока раждаемост – нещо напълно оценено от Тертулиан, който отбелязва:

„Наистина, за Божиите служители, потомството е необходимо! Понеже нашето собствено спасение е достатъчно сигурно, така че ние имаме време за деца! Защо да търсим бремената, които са избягвани от по-голямата част от езичниците, които са задължени от закона (да имат деца), но ги избиват чрез аборти[1].“ (Към жена си 1.5). Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – допълнителна бележка


53

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

ЧАСТ 3

ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕВОДАЧА

Учението за субординацията в Троицата се разпространява от няколко десетилетия в евангелските среди от богослови като Уейн Грудъм и Брус Уеър. На ниво редови християни то е много популярно. Няма съмнение, че за средностатистическия християнин без по-задълбочени богословски познания не е лесно да осмисли същността на въпроса. Затова четейки например изключително популярното в евангелските среди Систематично богословие на Грудъм той лесно приема и подчинението на Отца на Сина.

В същото време това учение от години среща ожесточена критика от страна на редица сериозни учени. Кевин Джилс, австралийски богослов и пастир, е един от евангелските християни, които имат най-голям принос въпросът да стане популярен. Той е написал 3 книги по въпроса – The Trinity & Subordinationism: The Doctrine of God & the Contemporary Gender Debate, Jesus and the Father: Modern Evangelicals Reinvent the Doctrine of the Trinity и The Eternal Generation of the Son: Maintaining Orthodoxy in Trinitarian Theology. Други евангелски богослови са правили същото – повечето в многобройни статии по въпроса, а някои и в цели книги (виж нап. Милърд Ериксън, Who’s Tampering with the Trinity?: An Assessment of the Subordination Debate). През 2011 е съставена т. нар. The Trinity Statement целяща да се противопостави точно на това учение.

За известно време доста хора гледаха на спора като на едно от многото измерения на битката между комполиментари и егалитари. За това имаше основания тъй като аргументът за вечното подчинение на Сина на Отца беше въведен (и редовно използван) именно с цел подкрепа на комполиментарната позиция, а не толкова заради желание да се рафинира християнското виждане за Троицата. През 2016 обаче въпросът получи неочаквано развитие когато учението за подчинението на Сина на Отца беше яростно (и шумно) нападнато не само от егалитари, но и от значителен брой комплиментари. Вероятно това беше моментът, в който хората започнаха да осъзнават, че залогът е много по-висок – не просто мястото на жените в църквата, а християнското учение за триединния Бог – нещо, което удря в самото сърце на християнската вяра.

Реакцията от консервативни комплиментарни богослови беше толкова рязка, че дори Съветът за библейска мъжестеност и женственост – най-влиятелната комплиментарна организация не посмя да застане зад аргумента. В изявление на Дени Бърк, настоящия председател на групата (Греъм Страчън, предишният председател и убеден привърженик на субординацията, точно по това време подаде оставка)  тя заяви, че отказва да вземе отношение по спора и не си е позволявала да се изказва по него. За съжаление, по-късно се оказа, че това  не е съвсем вярно (виж също ТУК).

В настоящия момент ортодоксалността на Грудъм, Уеър и други богослови защитници на субординацията е сериозно оспорена в научната общност, поради което на тях им се налага постоянно да рафинират и преформулират своите възгледи. Признанието им за вечното раждане на Сина, което се случва точно на форума, на който Джилс произнася своята лекция е последното развитие. При всичко това обаче те остават непоклатими в убеждението си за вечното подчинение на Сина на Отца.

Притеснителното в случая е, че докато учението за субординацията в Троицата търпи много сериозна научна, богословска критика то продължава агресивно да бъде вкарвано през „задната врата” в църквите сред редовите християни. Добър пример за това са обяснителните бележки към ESV учебната библия издадена през 2008 (главен редактор на проекта е не друг, а Уейн Грудъм. Брус Уеър също участва в проекта). Фактите могат да се видят документирани ясно ТУК. В ESV човек няма да намери никаква информация за спора – субординацията просто присъства в няколко обяснителни бележки, които читателите трябва да приемат за ортодоксално обяснение на християнската вяра. Допълнителни обяснения, че това не е съвсем така изглежда са сметнати за излишни.

Някои допълнителни материали по темата (на английски) могат да се намерят ТУК ,  ТУК. и  ТУК

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 3


53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милър Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм)

Тук аз оставям Никейската изповед. Преди да завърша трябва специално да коментирам твърдението на д-р Грудъм от неговото Систематично богословие, стр. 251, че вечното ролево подчинение на Сина е било учението на църквата поне от времето на Никейския събор през 325 г[1]. То просто не е вярно. Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 2


от Кевин Джилс

53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милърд Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм)

Никейската изповед от 381 г.

В тази изповед Синът е общностно изповядан със следните думи. Забележете „ние” – ние християните:

Вярваме в един Господ, Исус Христос, единствения (monogenes) Божий Син, вечнороден (gennao) от Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден (gennao), несътворен, единосъщен (homoousios) с Отца. Чрез Него всичко е станало. За нас и за нашето спасение Той слезе от небето, въплъти се чрез силата на Духа и дева Мария и стана човек.

Нека да подчертая седем неща, които тази изповед казва ясно и несъмнено за Божия Син. Има още

Никейското и реформаторското учение за Троицата – 1


от Кевин Джилс

53

(Доклад представен от Кевин Джилс на форума организиран във връзка с Троицата на годишната конференция на Евангелското Богословско общество, 15 Ноември 2016 в Сан Антония. Другите говорители са  д-р Брус Уеър, д-р Милърд Ериксън и д-р Уейн Грудъм. Председател: д-р Сам Сторм) Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 7


от Родни Старк

images

Причини за ниска раждаемост     

Една от основните причини за ниската раждаемост в гръко-римския свят била една мъжка култура, която гледала на брака с пренебрежение. През 131 г. пр. Хр. римският цензор Квинт Саекил Мател Македонски предложил Сенатът да направи браковете задължителни, понеже толкова много мъже, особено от висшите класи, предпочитали да останат несемейни. Признавайки, че „не можем да живеем в пълна хармония с жените си“ цензорът посочил, че тъй като „не можем да живеем по никакъв начин и без тях“ трябва да се предпочете дългосрочното добруване на държавата. Повече от един век след това Август цитирал този пасаж пред Сената за да оправдае своето законодателство в полза на брака, което не било посрещнато с особено голям ентузиазъм за втори път. (Rawson 1986:11). Причината била, че мъжете в гръко-римския свят намирали за трудно да се разбират с жеите. Както казва Берил Роусън „една тема, която постоянно се появява в латинската литература е, че жените са трудни и затова мъжете не трябва да са особено загрижени да се оженят“ (1986:11). Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 6


от Родни Старк

images

Факторът раждаемост 

През 59 г. пр. Хр. Юлий Цезар издал закон, според който подарявал земи на мъжете, които са станали бащи на 3 или повече деца, макар че отказал да приеме съвета на Цицерон, според който безбрачието било обявявано за незаконно. 30 години по-късно и отново в 9-та година император Август прокарал закони, даващи политически преференции на мъжете, станали бащи на 3 и повече деца и наложил финансови и политически санкции на бездетните двойки, на неомъжените девойки над 20 години и на неженените мъже над 35 г. Тази политика била продължена от повечето императори след Авуст като към нея били добавени множество допълнителни програми за насърчаване на раждаемостта. Император Траян например осигурявал значителни детски субсидии (Rawson 1986). Има още

Александрийската църква възстановява дяконисите


3081454601_36312752a91

На 16.11.2016 Светия Синод на Александрийската православна църква прие решение да възстанови чина на дяконисите.

За събитието можете да прочетете ТУК.

Настоящото ниво на исторически изследвания не оставя съмнения, че в древната църква е имало жени-дякониси както и че върху тях се е извършвало реално ръкоположение практически идентично на това на мъжете дякони. Това на практика ги е превръщало в част от клира. Спорове се водят дали техния чин и служение са били напълно идентични с този на мъжете дякони, които и до днес съществуват в православните църкви.

Преди това подобно решение е било взето и от страна на Еладската православна църква, но до този момент не е направено почти нищо за неговото практическо осъществяване.

Какво точно означава решението на Александрийската църва предстои да видим. Все още има доста неща, които остават неясни. Такива са например въпросите за ръкополагането на дяконисите, тяхната принадлежност (или не) към клира както и същността на тяхното служение в съвременния контекст.

Предстои да видим какво ще е развитието.

Ролята на жените за растежа на християнството – 5


от Родни Старк

images

Смесените бракове и вторичните обръщения

Както Петър така и Павел приемат женитбата между християни и езичници. Петър съветва жените, чийто съпрузи не са обърнати да бъдат покорни, така че съпрузите им да могат да бъдат спечелени за вярата „както виждат как се обхождате със страх и чистота“ (1 Петър 3:1–2). Павел дава подобен съвет отбелязвайки, че „невярващия мъж се освещава чрез жена си“ (1 Кор. 7:13–14). И двата пасажа обикновено са тълкувани като насоки за хора, чието обръщание се е случило след брака им. В такива обстоятелства, както отбелязва Уейн Мийкс, християнските „правила за развода имат превес над предпочитанията за групова ендогамия“ (1983:101). Но аз смятам, че тези текстове може да отразяват една много по-голяма толерантност спрямо смесените бракове отколкото е било приемано. Аргументите ми са следните. Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 4


от Родни Старк

images

Полът и религиозните роли

Добре известно е, че ранната църква привличала необичайно голям брой високопоставени жени (Fox 1987; Grant 1 977; 1970; Harnack 1908, vol. 2). Но тук ни интересуват ролите, които жените заемали в ранните християнски общества. Нека да подчертая, че под „ранно християнство“ аз имам предвид периода от приблизително първите 5 века. След това, тъй като християнството се превърнало в доминираща вяра на империята и тъй като числените съотношения между половете отговаряли на спада в различните обръщения на мъжете и жените, ролите на жените станали много по-ограничени. Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 3


от Родни Старк

images

Съпруги, вдовици и невести

Най-значимият аспект от подобрения статус на жените в християнската субкултура бил, че християните отхвърляли всяко детеубийство. Но по-доброто християнско виждане на жените може да бъде видяно и в тяхното отхвърляне на развода, кръвосмешението, брачната невярност и полигамията. Както посочва Фокс: „вярност без развод била очаквана от всеки християнин“ (1987:354). Освен това, макар забраните за развод и повторна женитба да еволюирали бавно, най-ранните църковни събори постановили, че „двуженците“ не могат да заемат църковни длъжности  (Fox 1987). Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 2


от Родни Старк

images

Числените съотношения между половете и статуса на жените

Един от най-значимите и оригинални приноси към социологическите изследвания през последните години е теорията на Гутентаг и Секорд (1983), свързваща междукултурните вариации в статуса на жените с междукултурните вариации в численото съотношение между половете. Теорията включва забележително фина връзка между двойните и структурните социални сили и зависимости. За целите на тази глава е достатъчно просто да споменем заключението на Гутентаг и Секорд, че до степента, в която мъжете превишават жените числено, жените ще бъдат поставени в репресивни полови роли, в които мъжете ще ги третират като „второ качество“. Обратното, до степента, в която жените надвишават мъжете теорията предсказва, че жените ще имат относително по-голяма сила и свобода. Има още

Ролята на жените за растежа на християнството – 1


от Родни Старк

images

Сред съвременното отхвърляне на християнството като патриархално и сексистко е лесно да забравим, че ранната църква е била дотолкова особено привлекателна за жените, че през 370 г. император Влент издал писмена заповед до папа Дамас I, с която изисквал християнските мисионери да престанат да посещават домовете на жените-езичнички. Макар някои езически автори да твърдели, че жените са лесна плячка за всяко „чуждо суеверие“ повечето признавали, че християнството било необикновено привлекателно понеже в християнската субкултура жените имали много по-висок статус от този в гръко-римския свят  (Fox 1 987; Chadwick 1967; Harnack 1 908, vol. 2). Има още

Конспирация ли е Евангелското богословско общество?


imagesНа своята последна работна сесия за 2015 Евангелското богословско общество (Evangelical Theological Society = ETS) прие нова резолюция свързана с правото на членство. Последната включва 4 точки, които казват следното:

  1. Ние утвърждаваме, че всички хора са създадени по Божий образ и подобие и по този начин притежават свойствено достойнство и ценност.
  2. Ние утвърждаваме, че бракът е заветно единство между един мъж и една жена за цял живот.
  3. Ние утвърждаваме, че Писанието учи, че сексуалната интимност е запазена за брака, както казахме по-горе. Това изключва всички останали форми на сексуална интимност.
  4. Ние утвърждаваме, че Бог е създал мъжът и жената надарени с различни качества на мъжественост и женственост и че всяко от тях е непроменим Божий дар, който определя личната идентичност.

Доколкото разбирам гласуването е минало набързо без особена възможност за задълбочена дискусия.

По-голямата част от присъстващите членове са гласували в подкрепа на резолюциите, но едно „значително малцинство” (по думите на С. Гундри) се е обявило против. Последните обясняват, че причината да направят това не е принципно несъгласие с изложените точки поради залитане в някакъв богословски либерализъм. Има още