Може би разделителните линии между егалитари и комплиментари са поставени на погрешно място
от Ръсел Мур
(текстът е публикуван в Christianity Today)
Миналата година попаднах на хапливи укорителни думи за служението на Бет Мур. Нейното проповядване и поучение било „наркотик водещ към краен феминизъм,” казваше младият консерватор. Намирам подобна реторика за отблъскваща, но не мога да кажа това за авторът на тези думи понеже той вече не съществува. Той беше Ръсел Мур през 2004 г.
Има ощеОт месеци не съм писал нищо по темата за жените в църквата. Причината не е, че съм загубил интерес, а просто липса на време.
Междувременно се появиха няколко много интересни нови източника, повечето от които все още не съм успял да прегледам с вниманието, което заслужават. За тези, които се интересуват какво ново на източния фронт (Списъкът е непълен).
Има още
от Ръсел Мур
През последните няколко седмици получих много въпроси за развод в случай на насилие. Поне някои от тях най-вероятно идваха от съобщения за жени дисциплинирани от своите църкви по причина, че са напуснали своя съпруг-насилник. В случай, че вие или човек, когото обичате, се намира в такава ситуация нека да започна със заключението: Не сте извършили грях ако сте се развели с насилник или ако след това сте сключили брак с друг човек.
Има още
от Радостин Марчев
Третият въпрос, който Кевин Джилс повдига е възможно ли е емпирично да се свърже твърдението, че патриархалното разбиране за отношенията между половете и властта в семейството повишава риска от домашно насилие с реални данни за конкретни църкви. Оказва се, че това не е никак лесно. Сериозни полеви проучвания почти липсват, а където са правени в повечето случаи комплементарните църкви отказват да участват.
Въпреки това съществуват известни данни. Два конкретни случая, свързани съответно с Южнобаптистката конвенция и Англиканския диозец Сидни, получили широка гласност през последните години показват, че това може да се документира.
Има ощеот Радостин Марчев
Вторият важен въпрос, който Кевин Джилс задава в своята книга е „Какви са причините някои мъже да се превръщат в насилници?” Отговорът, който той дава е двустранен.
Има още
от Радостин Марчев
Кевин Джилс е австралийски пастир и богослов и от години е един от любимите ми егалитарни богослови. През 2016 г. неговото изказване пред Евангелското богословско общество до голяма степен беше причина за повсеместното отхвърляне на учението за субординацията на Сина спрямо Отца (текста може да се прочете ТУК, а бележките на самия Джилс описващи историята ТУК).
Неговата нова книга повдига въпрос, който през последните години става все по-актуален и у нас а именно насилието над жени. Както ясно личи още от името й „Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин” тя поставя въпроса в контекст, за който все още не сме започнали да говорим. Става дума (1) за реалността на подобен вид насилие над жени в християнските църкви както и (2) за връзката на това насилие с учението, че жената трябва да е подчинена на мъжа.
Има още
от Радостин Марчев
Преди време написах, че жените в продължение на векове са били ръкополагани както на изток така и на запад за дяконско служение – един от трите основни църковни чина (заедно с епископа и презвитера) на древната църква. Нещо повече, аз настоявах, че това е отразено в нашите Библии – напр. в текстове като Римл. 16:1 и 1 Тим. 3:11-12 – но често е прикрито чрез лоши преводи. Понякога това се прави напълно съзнателно.
По-долу публикувам превод на църковна молитва използвана специално за ръкополагане на дякониси. Тя е практически идентична с тази за ръкополагане на мъже дякони. Била е в употреба през 8 век във Византийската църква в Константинопол, а автентичността й не подлежи на съмнение.
Гръцкия и английския текст могат да се намерят на следния адрес
О, Боже, свети и всемогъщи, Който си осветил жените чрез раждането в плът на Твоя единороден Син и наш Бог от Девата и си дал благодатта и очакването на Светия Дух не само на мъжете, но и на жените; погледни сега, Господи, на Твоята слугиня и призови я за делото на Твоето дяконско служение, изпрати върху нея изобилния дар на Светия дух. Пази я в Своята правосалвна вяра, в непорочно поведение и винаги направлявай служеието й според Своята воля. Понеже на Теб подобава всяка почит, слава и поклонение, на Отца, и Сина, и на Светия Дух. Амин.
След „Амин” дякона се моли както следва:
В мир нека се помолим на Господа. За мир отгоре и нашето спасение, нека да се помолим на Господа. За мира на целия свят, нека да се помолим на Господа. За нашия архиепископ… и за неговите свещеници, помощници, служители, мир, здраве, спасение и за делото на ръцете им, да се помолим на Господа. За тази, която сега се ръкополага за дякониса и за нейното спасение, нека да се помолим на Господа. Бог, който обича хората да й даде благодат за чисто и безукорено дяконско служение, нека да се помолим на Господа. За нашето спасение (смили се за нас и опази ни, о, Боже, чрез Своята благодат).
Когато молитвата е изказана от дякона и епископа все още е положил ръката сивърху главата на ръкополаганата дякониса, той се моли казвайки:
Суверени Господи, Ти, който не отхвърли жените предлагащи себе си и желаешщи да служат в светия Ти дом според подобаващото, а си ги приел в чина на служителите, дай благодатта на Светия Си Дух върху тази Твоя слугиня, която желае да Ти се предаде и я изпълни с благодатта на дяконството, точно както Си дал благодат за дяконството на Фива, която Си призовал за това служение. Боже, дай й да може да пребъдва непорочна в светите ти храмове, да живее подобаващо и най-вече да бъде чиста. И направи служителката Си съвършена, така че заставайки пред съдийския престол на Христос да може да получи достойна награда за добрия си живот. Заради милостта и любовта към хората на Твоя единороден Син, заедно с когото Си благословен (заедно с всесвятия, добър и животоврен Дух, сега и вевеки. Амин).
О, и обърнете внимание на примера за жена дякон, който изрично се дава в молитвата – Фива от Римл. 16:7! Колкото по-скоро престанем да я представяме като „служителка” и започнем да я изписваме „дякон(иса)” толкова по-добре. Верността ни към Библията като към Божие слово изисква това.
от Раодстин Марчев
Статията ми за женския род на името Юния в Римл. 16:7 предизвика сериозно недоверие в редица читатели. Някои от тях изразиха убеденост, че е невъзможно да е имало жена апостол. Въпреки това аз продължавам да настоявам, че текстовите и историческите доказателства за това са съкрушителни като в края на текста съм дал връзка към материал където това може да бъде проверено.
Всъщност обаче Юний/Юния не е единственият подобен случай в нашите Библии. Много подобен на него е случаят с жените-дякони, които също претъпяват интересна метаморфоза. Имаме поне два подобни примера.
Има още
от Радостин Марчев
Един от най-спорните текстове в посланието на апостол Павел към коринтяните се намира в гл. 14:34-35
Има ощеЖените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.
от Радостин Марчев
Текстовият критик Елдън Джей Еп е написал чудесна книга за Юния – човекът, когото апостол Павел поздравява в Римл. 16:7. Junia: The First Woman Apostle. Augsburg Fortress Publishers (Minneapolis: 2005).
Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се считат за бележити и които още преди мене бяха в Христа.
Добре известно е, че християните ожесточено са спорели дали името е мъжко или женско. Днес научният консенсус категорично се е наклонил на страната на женския род. Еп обаче нагледно демонстрира един интересен феномен. Предубежденията свързани с ролята и служението на жените в църквата и обществото са довели практически до преправянето на нашите Библии, при което Юния е сменила пола си се е превърнала в мъж (Юний) – въпреки ясното и единодушно свидетелство на цялата християнска древност и на на всички ръкописи от първите 12 века. Между другото този текстови проблем продължава да съществува в последните български версии като Нов превод и последната редакция на РИ.
Има ощеВ тази секция ще публикувам връзки към видео материали свързани със служението на жените. Тъй като с течение на времето ще доабвям нови материали ако съдържанзието ви интересува ще е добре да се връщате към тази публикация от време на време.
Вероятно най-добото място откъдето можете да започнтете е видеоканалът на CBE International, където могат да се намерят голям брой записи от техни конференции на различни теми.
от Радостин Марчев
Ейми Бърд определено е проницателен богослов. Тя беше един от първите гласове в реформирания, комплементарен лагер, които се осмелиха ясно да говорят за неортодоксалността на учението за йерархия в Троицата застъпвано от Уейн Грудъм, Брус Уеър, и др. (за подробности виж Възход и падение за коплементарното учение за Троицата особено част 2.). В крайна сметка до голяма степен именно включването на тази група в битката доведе до повесеместно отстъпление на учението в евангелските среди и до отричането му дори от CBMW, а Оуен Стречъм беше принуден да подаде оставка като ръководител на организацията. Има още
от Радостин Марчев
Хората, които повече или по-малко редовно четат този блог знаят моето мнение за служението на жените в църквата – аз съм отворен те да служат по всякакъв начин стига да имат необходимите дарби и призвание. И да, това включва всички форми на ръководно, учителско и проповедническо служение – вкл. пастирско. През последните няколко години се опитах да обясня защо смятам, че това е напълно библейски защитимо.
От известно време насам обаче започвам все по-често да чувам един друг вид аргументи, които нямат нищо общо с екзегетиката. Според тях всяка подобна подкрепа за служение на жените неминуемо води до либерализъм и на практика е първата стъпка към утвърждаване на хомосексуални бракове. Историята подкрепя това и тя може ясно да се види във всички либерални църкви.
Краткият отговор на подобен аргумент е, че той е невеж и просто не познава църковната история. По-конкретният отговор изисква малко повече фактология. Има още
от Мишел Лий-Барнуел
Ролята на водачите и единството на тялото: силата на подражанието
Един значим принос на водачите като слуги/роби лежи в примера, който те дават на другите. Когато Петър възразява на Христос, че Той няма да му измие краката в Йоан 13 Исус отговаря, че с това Той им дава пример. Ако Той като техен „Учител и Господ” може да направи това тогава и те трябва да правят същото един за друг. Павел също цели да даде подобен пример както същностен компонент на своето водачество. В 1 Коринтяни той съвсем конкретно казва, че християните трябва да подражават на неговия пример да бъде слуга, което на свой ред е подражание на примерът на Христос ( 1 Кор. 4:16; 11:1). Той описва Тимотей като човек, който вярно следва примера на Павел и ще бъде в състояние да им напомни за неговата обхода в Христа (1 Кор. 4:17). Има още
Водачите като роби
Исус говори и за робство когато разглежда властта и водачеството казвайки: „Който иска да бъде пръв между вас нека ви бъде слуга[doulos]” (Матей 20:27-28; Марк 10:44-45). Diakonos и doulos са тясно свързани макар че не всеки diakonos е doulos.[11] Затова е важно да изследваме специфичния принос, което носи робството за разбиране на водачеството. Има още
от Мишел Лий-Барнуел
Водачите като слуги
Би било полезно да започнем с въпроса: Защо трябва водачите да бъдат слуги? Макар отговорът да може да изглежда очевиден („Понеже Христос беше слуга”) възможно е да съществуват и допълнителни отговори, които ще ни помогнат в разбирането на важността да бъдеш слуга в царството. Слугуването на Христос илюстрира един ключов начин, по който Божието царство се конфронтира с т. нар. мъдрост на света, посредством едно препращане, в което Бог действа чрез слабост вместо чрез светска сила. То също така е средството, чрез което общността се обединява, една ключова цел в Новия Завет. По този начин слугуването трябва да бъде разбирано според по-големите теми на царството, включително тези свързани с общностното тяло. Има още
от Мишел Лий-Барнуел
Основна характеристика на комплементарната позиция е, че мъжете имат специална роля в църквата и дома дефинирана основна около „властта” и „водачеството.” Но тъй като Новия Завет преобръща идеята за власт и идентичност с главата надолу ние трябва внимателно да осмислим влиянието на идеята за царството като единство, любов и пренасочване. Има още
от Радостин Марчев
През последните 3 седмици изписах много за книгата на Лев Огнянов „Мъжете и жените в светлината на библейското водачество“. Неочаквано дори за самия мен рецензията се оказа доста по-обемна от самата книга, при това – въпреки че се ограничих до санитарния минимум на повдигнатите теми. Казано накратко, заключението ми е, че тя демонстрира лошо изследване, погрешна екзегетика и силна предубеденост, която редовно вмъква идеи в текста, вместо да се стреми да чуе какво той казва.
Разбира се, написаното ще бъде убедително за някои, а за други – не. Това е естествено. Моята позиция, че ролята и служението на мъжете и жените в семейството, църквата и света трябва да се определя от техните дарби, а не от техния пол, звучи почти богохулно за някои християни. През годините съм получавал своя дял от обвинения в либералност, пренебрегване на ясното учение на Библията и мрачни предвиждания, че скоро ще започна да утвърждавам и хомосексуалните бракове (макар всъщност никога да не съм успявал да разбира как двете теми се свързват – при това с такава лекота и убеденост). Един два пъти дори се е случвало хора да прекъснат всякаква връзка с мен по тази причина. Но както написах във въведението към тази серия, аз съм достигнал до тези свои убеждения четейки именно Библията, а не комикси за Спайдърмен. Това е въпрос на екзегетика и именно от екзегетиката той трябва да се реши. Това е първата причина да отделя толкова време и място на темата.
Втората причина е, че според мен у нас на този етап въпросът се разглежда до голяма степен, така да се каже, „на парче“. Вземат се един или два изолирани текста, върху които се съсредоточава цялото внимание. Това е твърде недостатъчно. Тази серия се опитва да покаже – макар и накратко, непълно и с много недостатъци (все пак тя беше написана само за 3 седмици, при това покрай всички останали работни и семейни задължения, които имам) – че егалитарното виждане може да бъде представено на основата на една последователна, консервативна херменевтика, приложена към целия текст на Писанието, а не към отделни, любими пасажи. Тя взема предвид текстовете, които могат да се приведат както в подкрепа, така и като възражение на тезата, без да се преструва, че такива не съществуват. Всъщност основната тежест в тази серия пада именно върху анализа на възраженията срещу егалираната позиция.
Аз не мисля, че съм „доказал“ нещо, което до този момент е било неизвестно, а отсега нататък може и трябва да се смята за утвърдено. Напълно наясно съм, че подобен вид екзегетични войни е почти невъзможно да бъдат спечелени. Това, на което искам да обърна внимание (още веднъж), са две неща, които често се забравят в емоцията на спора: Първо, че става дума за въпрос, който може и да не е толкова ясен и еднозначен, колкото някои хора твърдят. Второ, че срещу себе си имате консервативни християни, които искрено вярват в боговдъхновеността на Библията и се опитват да изявяват и следват това, което вярват, че е нейното учение. Тяхното демонизиране (дори успешно осъществено) няма да ни донесе дивиденти.
Затова нека смирено слушайки се едни други, да се върнем към екзегетиката.
ЕСТЕСТВОТО НА БИБЛЕЙСКОТО ВОДАЧЕСТВО
от Радостин Марчев
Лев Огнянов е написал книга, заглавието на която говори за „библейското водачество“. В нея обаче се говори основно за това как мъжете трябва да упражняват водачество, а жените да се подчиняват и не се казва почти нищо за естеството на самото водачество. Може би той приема въпроса за достатъчно ясен. Аз не смятам така. Всъщност аз мисля, че именно неразбирането на някои основни библейски концепции не само често прави християнското водачество не особено библейско (а оттам и не особено християнско), но и поставя темата за отношенията между половете на една твърде изкривена и дори вредна основа. Темата е огромна и по-долу, без всякакви претенции за изчерпателност или прецизност, просто ще спомена някои насоки, които читателят може да развие нататък. Има още
ИМА ЛИ ЖЕНИ ВОДАЧИ В БИБЛИЯТА
от Радостин Марчев
Макар без съмнение Израел да е бил силно патриархално общество, жените водачи не са съвсем непознати в неговата история. Страната е имала няколко царици, които след смъртта на царя продължават да управляват като регенти на наследниците. Някои от тях са зли, а други добри, но нито една не е укорена за това, че взема върху себе си непозволена отговорност.
По-тясно в религиозната сфера на юдаизма на жените не е било забранено да поучават – или поне не разполагаме с древни текстове, които ни казват това. Разполагаме обаче с текстове, които ни казват, че те могат да четат в синагогата.[1] Очевидно тази практика е била допустима, макар да не се е толерирала. Всъщност до нас са достигнали дори сведения за жени, които са функционирали като началници на синагоги. Това означава, че те са били отговорни за планирането на събранията – вкл. кой, какво и кога ще прави. Нещо повече, разполагаме със 7 запазени надписи за жени-стареи и с 6 за жени „майки на синагогата“. Макар да е трудно да определим в какво точно се е изразявало тяхното служение, това явно са били жени на почит и които са притежавали влияние.[2] Както ще видим по-нататък, подобни водачески функции могат да се свържат с някои конкретни образи от Стария Завет. Има още
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАСТИРСКИТЕ ПОСЛАНИЯ
от Радостин Марчев
Пастирските послания предоставят още една възможност да се обърнем към въпроса за водачеството в местната църква. Трите пасажа, които говорят за църковните ръководители са 1 Тим. 3:1–13, 5:17–23 Тит 1:5–9. На Огнянов това изглежда като поредното сигурно доказателство, че ръководителите могат да са единствено мъже. Двата аргумента за това са:
А) Епископът/надзорникът трябва да е „мъж на една жена“ (1 Тим. 3:2; Тит 1:6) и
Б) Трябва добре да управлява дома си (1 Тим. 3:4–5; Тит 1:6).
Тези текстове обаче съдържат някои интересни детайли, които си струва да бъдат отбелязани. Има още
1 КОРИНТЯНИ 11:1–16: АРГУМЕНТЪТ, КОЙТО ТРЯБВА ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИЗПОЛЗВАМЕ
от Радостин Марчев
Въпреки признанието на Огнянов за трудностите, свързани с тълкуване на тези стихове, неговата аргументация следва типичните комплементарни характеристики – Павел наставлява коринтските жени да се покоряват в дома и в църквата, понеже това отразява реда на божественото водачество.
„Оглавяването“ (поемането на властта и ръководството) от страна на мъжете се налага поради следните съществени доводи: мъжът трябва да прилага модела на божественото водачество (Бог–Христос–мъжът–жената); и този модел е нужно да намира израз в живота и поведението на жените като съхраняващ и предпазващ фактор с цел да се избегне всяко възможно посегателство от страна на врага… Прякото приложение на този модел е в църковната общност (ср. 11:4–5,13), но обобщаващият на места тон на Павел разширява обсега му до брака (11:7–12)… Логическата аргументация на апостола се базира на неговото удивително твърдение „жената е слава на мъжа“, а „мъжът е образ и слава на Бога“ (11:7). В известен смисъл този текст намира своето обяснение в следващите два стиха, които отвеждат в Едемската градина и припомнят реда на сътворението от втора глава на Битие: жената е създадена от мъжа… и за мъжа“ (стр. 40–41).
Независимо от убедеността на Огнянов в яснотата и силата на текста, това всъщност представлява един от най-неудачните аргументи в цялата комплементарна позиция. По-конкретно има 3 неща, които следва да бъдат казани в тази връзка. Има още
НАЙ-СИЛНИЯТ АРГУМЕНТ
от Радостин Марчев
1 Тимотей 2:11–15
Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам беше създаден, а после Ева. И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост с целомъдрие.
Това е вероятно най-силният пасаж в подкрепа на комплементарното виждане. Коментарът на Лев Огнянов за него е, че той е съвсем ясен, надвременен, универсален, не е свързан с местната църква и не следва по никакъв начин да се тълкува в историческия контекст на обстоятелствата, свързани с мисията на Тимотей в Ефес.
Трябва да призная, че текстът наистина съдържа екзегетична сила в подкрепа на комплементаризма. Въпреки това за мен той не е докрай убедителен. По-долу публикувам своето изследване върху него от преди 8 години, което все още ми изглежда добре обосновано. Има още
ГОВОРЕЩИТЕ ЖЕНИ В КОРИНТ
от Радостин Марчев
1 Коринтяни 14:34–35
Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.
Коментарът на Огнянов към тези стихове е сравнително кратък, но недвусмислен: „Независимо как ще тълкуваме 1 Кор. 14:35 и дали този стих противоречи на други пасажи, в които се обръща внимание, че жените могат да пророкуват в църквите, тук ясно се регламентира водачеството на мъже по отношение на жената.“ (стр. 45). Според него заповедта на Павел се изразява в наставленията към жените „да мълчат“ и „да се подчиняват“ като това се отнася до „съпружеските отношения, но е и част от правилата за реда в църквите“.
За съжаление с увереност можем да кажем, че нито едно от тези твърдения не е ясно. Тъй като вече съм писал по темата, тук просто копирам с някои допълнения това, което все още смятам за най-вероятното значение на пасажа. Има още
„СЕМЕЙНИЯТ КОДЕКС“ И ПОДЧИНЕНИЕТО НА ЖЕНИТЕ
от Радостин Марчев
В Новия Завет има няколко важни текста, свързани с отношенията в семейството, които пряко касаят нашата дискусия за отношенията между мъжете и жените. В богословската литература те често се срещат под името Haustafeln. Три от тях са:[1]
1 Петър 3:1–7:
Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога. Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар. И вие сте нейни дъщери, ако правите добро и не се боите от никакво заплашване. Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви. Има още
ХЕРМЕНЕВТИКА И КОМПЛЕМЕНТАРНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
от Радотин Марчев
Всеки спор относно значението на дадени библейски текстове се определя от нашето разбиране за херменевтиката и егзегетиката.[1] Лев Огнянов е наясно с това и във въведението на своята книга включва няколко кратки бележки в тази връзка. Тук аз ще обърна по-конкретно внимание на една от тях. Пасажът, в който се намира тя гласи:
„При тълкуването на библейския текст често се прибягва до анализ на историческия и културния контекст, в който е създаден той. Но вярващите трябва да знаят, че за основополагащ се приема винаги библейският текст, тъй като Библията тълкува сама себе си. Вътрешното свидетелство или доказателство (в Библията) е първостепенно, когато се определя значението на който и да е пасаж от нея. Външният контекст (исторически или културен) има само помощна (онагледяваща или поясняваща) функция, но той никога не бива да се превръща във фактор, който определя значението на текста (както става при спекулативната или дедуктивната екзегетика). С други думи, твърдения като „Културният и историческият контекст казват това, следователно Библията трябва да се разбира така…“ са абсолютно погрешни и опасни. Всички мнения, че Библията не е самодостатъчно, цялостно, завършено и непроменимо Божие откровение или че може да бъде разбирана и прилагана само в конкретен културен и исторически контекст, както и да бъде тълкувана само от затворен кръг хора – експерти по външния контекст, а останалите имат нужда от допълнителни текстове, които да ги ръководят в изясняването, всъщност целят да наложат контрол над възприемането на Свещеното Писание… Казаното дотук, разбира се, не отменя нуждата от специалисти, които да изясняват библейските истини, но тяхната роля предполага, че тези истини са достъпни за хората, че са налични в самата Библия, а не са взети отвън.“ Има още
МЪЖЕТЕ, ЖЕНИТЕ И ГРЕХОПАДЕНИЕТО
от Радостин Марчев
Когато преминава от 2 към 3 глави на книгата Битие, Огнянов добавя още няколко детайла, които според него отново сочат към водещата роля на мъжа. Те са:
Както и при Битие 1–2, аз отново не намирам приведените аргументи за убедителни. Има още
Rado's blog 