За Божия град-7


ЗА БОЖИЯ ГРАД

Книга 20

Глава 7

от Августин Блажени

Какво е писано в Откровението на Йоан относно двете възкресения, и хилядата години, и какво разумно може да се вярва за тези неща Има още

Последните неща – 5


ПОСЛЕДНИТЕ НЕЩА

ЛЕКЦИЯ 6 

Част 1. Библейски очаквания за църквата

Секция 4: Матей 24:1-36 – Скръб?

В досегашните лекции аз разгледах някои често пренебрегвани пасажи, които ясно говорят за растежа и развитието на църквата обещани от Христос. Но тази истина има и друга страна. Църквата също така и ще страда. Все пак е важно да видим как е представено това страдание и къде намираме основание, че църквата трябва да очаква скръб. Има още

Последните неща – 4


 

 

ЛЕКЦИЯ 5

 

Част 1. Библейски очаквания за църквата

Секция 3: Матей 13:24-30, 36-43 – Притчата за житото и тръните

Въведение

 

Притчата за тръните (както обикновено се нарича) се намира единствено в Матей 13. Има още

Последните неща – 3


ЛЕКЦИЯ 4

 от Сам Уолдорн

Част 1. Библейски очаквания за църквата

Секция 2: Лука 13:10-21 – Притчата за синаповото зърно

Малко въпроси свързани с есхатологията са от по-голямо практическо значение от очакванията за църквата през епохата на благодатта. Вижданията, които имаме за това изцяло ще повлияят на нашите отношения, надежди и усилия свързани с църквата. Този предмет е не само много важен, но също така и много дискусионен. Тези, които поддържат по-негативни виждания за бъдещите очаквания за църквата през тази епоха са наричани песимимилианисти. Тези, които имат по-позитивни виждания за земните очаквания свързани с църквата понякога са осмивани като либерали и еволюционисти. Има още

Последните неща – 2


 

ЛЕКЦИЯ 3

1. Част 1 – Библейски перспективи за църквата

Секция 1: Матей 16:17-18  – Предсказанията на Христос за победата на Неговата воюваща църква.

През по-голямата част от 20 век в евангелското движение са преобладавали песимистични виждания за бъдещето на църквата. Най-популярната учебна библия на столетието е казвала на християните да очакват отстъпление и отпадане на църквата. Тя е продукт на едно движение, което учело вярващите в библията християни да оставят своите църкви, да се събират в малки групи за общение и да очакват завръщането на Господа. За тази система е аксиома, че всяка диспенсация завършва с поражение – включително и диспенсацията на църквата. Една ясна тенденция свързана с подобни виждания е, че тя убивала всяка инициатива и предприемаческа страст на църквата. Защо да търкаме палубата на един потъващ кораб? Има още

Последните неща -1


ПОСЛЕДНИТЕ НЕЩА

ЛЕКЦИЯ 1

Сам Уолдорн

Общо въведение

Секция 1. Дали изучаването на есхатологията е въпрос на избор?

Мнението, че библейската есхатология има малко или никакво значение за християнската вяра е доста популярно. Това, което вярвате за есхатологията е изцяло въпрос на личен избор. Панмилениализма (виждането на всезнайкото, че „накрая всичко ще бъде наред) става все по-широко разпространено. Има още

Грабването на църквата


ГРАБВАНЕТО[1]

Резултат с изображение за rapture of the church

от Еверет И. Кървър

Съществуват три виждания за грабването на църквата, които заслужават да бъдат споменати. Диспенсационалистите и други защитници на грабването преди голямата скръб твърдят, че църквата ще бъде взета в небето преди скръбта, която те очакват да последва. В продължение на 7 години църквата ще празнува своето сватбено празненство в небето, след което светиите ще се завърнат на земята придружаващи Христос, Който ще установи на Своето милениално царство. По-голямата част от тези хора смятат, че грабването ще бъде тайно събитие, по време на което праведните мъртъвци ще бъдат възкресени, праведниците, които са живи ще бъдат променени и двете групи ще напуснат този свят без невярващите да имат никаква представа какво се случва. Има още

Настоящ или бъдещ Милениум


НАСТОЯЩ ИЛИ БЪДЕЩ МИЛЕНИУМ 

от Ким Ридълбергер 

Повечето евангелски християни са твърдо убедени в идеята, че земната милениална епоха ще започне непосредствено след второто идване на нашия Господ Исус Христос. Понеже премилениализма е толкова доминиращ в американските църковни среди мнозина, които за пръв път се натъкват на историческия протестантизъм са изненадани да научат, че всички протестантски реформатори и цялата реформирана и лутеранска традиции са амилениални. Амилениализма е това разбиране за есхатологията, което вижда милениума не като бъдеща златна епоха подобно на премилениалистите (епохата на триумфиращата църква), а като настоящия курс на историята между първото и второто идване на Господа (епохата на борещата се църква). Наистина има много читатели, които ще изразят своята изненада и разочарование научавайки за собствените ми амилениални убеждения. Все пак аз съм убеден, че много читатели просто не разбират основния сценарий на последното време, който е описан в Новия завет. Има още

666 и белега на звяра


666 И БЕЛЕГА НА ЗВЯРА 

от Ким Ридълбергер

Ако сте футурист и вярвате, че звярът от Откровение 13 не е свързан с Римската империя от 1-ви век и предстои да се появи в края на историята (т.е. по време на 7 годишната голяма скръб както учат диспенсационалистите) тогава вие не гледате на белега на звяра през погледа на Новия завет и на историческата ситуация, през която  видението на Йоан е било дадено. Вместо това вие ще смятате този тайнствен знак като нещо, което все още е скрито в бъдещето. Наблюдавайки развитието на технологиите напълно естествено е футуристите да виждат в думите на Йоан относно белега на звяра нещо свързано с технологичното развитие, чрез което звяра и лъжепророка ще поробят хората по света и ще ги подлъжат да се покланят на антихрист. Има още

Пророчествата за възстановяването на Израел


ДАЛИ ПРОРОЧЕСТВАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ДНЕС?

от Уилям Хендриксън

 

Сред християни от различни църкви е доста популярно виждането, че скорошното връщане на много евреи в Палестина и тяхното установяване като независима държава през 14 май 1948 г. е изпълнение на пророчество[1]. Това мнение с много големи различния в детайлите е обобщено накратко в следните 12 точки. Нека още от самото начало да кажем , че това не е мнението на автора и след като е представено ще бъде оборено точка по точка. Има още

Кой е Израел


КАКВО ОЗНАЧАВА ИЗРАЕЛ?

според Писанието какво означава „Израел?“ Вярно ли е, че благословенията обещани на Израел са за евреите, а не за църквата?

от Уилям Хендриксън

Скорошна публикация в едно религиозно списание твърдеше следното: „Очевидно е, че няма основание да говорим за църквата като за Израел.“

Подобно изказване трудно би се приело преди време. В един докторат от преди доста години автора цитираше множество източници от различен вид и от различни автори, за да докаже своето твърдение.

Има ли някаква истина в това? Наистина има някаква, но твърдението трябва да бъде внимателно квалифицирано. Вярно е, че е погрешно да идентифицираме Израел, т.е. евреите, виждани както етническа общност, с видимата църква от новата диспенсация или пък с невидимата църква от някоя или от двете диспенсации. Има твърде много пасажи в СЗ, в които термина Израел се отнася до евреите като нация, хора или теокрация. Ние четем, че децата на Израел роптаели срещу Мойсей и Аарон в пустинята (Изход 16:2); че хората от Израел били преброени (Изх. 30:12), че хората от Израел били накарани да пият водата от стрития на прах златен телец (Изход 32:20); че децата на Израел доброволно пожертвали на Йехова (Изх. 35:29); че Господ е дал своите съдби и заповеди на Израел (Псалм 147:9) и т.н. СЗ съдържа Божествени обещания, които в своето буквално приложение са били насочени към израелтяните т.е. към евреите. Благословения от временен характер са обещани на Авраам, например: „На теб ще дам тази земя“ (Бит. 12:7). Също така, обещанията за връщането на Израел от плена са изречени и изпълнени буквално както вече беше казано. Има още

Амилениална есхатология


АМИЛЕНИАЛНАТА ЕСХАТЛОГИЯ

интервю с Ким Ридълбергер

1. Вие говорите за есхатологията като за лично хоби, но за мнозина тя изглежда е въпрос пряко свързан със спасението. Как изглежда виждането на един здрав християнин за есхатологията? Каква част от нашето време и внимание следва да й бъде посветено?

Е, за мен есхатологията не е толкова лично хоби колкото професионален интерес – интерес, който имам от известно време. Не, никоя есхатология няма да определи къде ще прекарам вечността  – това зависи от взаимоотношенията ми с Исус Христос. Но тъй като библията (особено Новия завет) казва много за есхатологията аз не симпатизирам на тези, които  се нарича „пан-милениалисти“ и които не приемат никаква определена есхатологична позиция и твърдят, че нещата ще станат ясни накрая. Разбира се, нещата ще се случат според Божия план и цел, но тъй като есхатологията е важна част от учението на библията християните са задължени да направят някакво усилие да четат и да изследват нещата свързани с нея така както изследват и другите части на християнското учение. Има още

Писмото към църквата в Пергам


ПИСМОТО КЪМ ЦЪРКВАТА В ПЕРГАМ

Откровение 2:12-17 като ключ за разбиране на основните послания на книгата

от Радостин Марчев (2008 )

Текстът от Откровение 2:12-17 ни представя посланието към църквата в Пергам. На свой ред то е част от една по-широка секция в книгата Откровение наричана често „посланията към седемте църкви,“ която обхваща 2:1-3:22 (или по-точно 1:9-3:22 като 1:1-8 представлява въведение в цялата книга). В нея Йоан получава едно видение касаещо 7 определени (и действително съществуващи) църкви в мала Азия и му е заповядано да напише и изпрати писмо към всяка една от тях. Пергам е третата от тези църкви, до които пророкът пише. Има още

Амилениализма – част 3


 

 АМИЛЕНИАНИЗМА

част III

КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА АМИЛЕНИАЛНАТА ЕСХАТОЛОГИЯ

от Антъни Хоекема

a_hoekema.jpg

Антъни Хоекема е роден в Холандия, а през 1923 емигрира в САЩ. Той следва в Calvin College (A.B.), University of Michigan (M.A.), Calvin Theological seminary (Th.B.) и Princeton Theological seminary (Th.D., 1953). След като служи като свещеник в няколко Християнски реформирани църкви той става асоцииран професор  в Calvin College (1956-58). От 1958 до 1979, когато се пенсионира, е професор по систематическо богословие в Calvin Theological Seminary в Гранд Репидс, Мичиган.  Професор Хоекема прекарва 2 години в Оксфорд, Англия (1965-66, 1973-74) и е написал The Four Major Cults (1963), What about Tongue-Speaking? (1966), Holy Spirit Baptism (1972), The Bible and the Future (1979). Той е съавтор на  The Meaning of the Millennium от където е вази статия (1977).

Една обичайна критика на амилениалната есхатолгия е, че тя е твърде негативна и хвърля силите си най-вече, за да се противопоставя и да оборва есхатологичните системи, с които не е съгласна. Оставяйки настрана въпроса дали тази критика е правилна или не сега аз бих желал да се противопоставя на негативизма на някои амилениални есхатолози като опиша накратко някои позитивни твърдения изказвани от амилениалните богослови. По този начин ние ще бъдем в състояние да видим амилениалната есхатолгия в нейната цялост вместо единствено отделни нейни части като например тълкуването на милениума в Откровение 20. Има още

Амиленианизма – част 2


АМИЛЕНИАЛИЗМА

част II

ТЪЛКУВАНЕ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ ПРОРОЧЕСТВА

от Антъни Хоекема

a_hoekema.jpg

Антъни Хоекема е роден в Холандия, а през 1923 емигрира в САЩ. Той следва в Calvin College (A.B.), University of Michigan (M.A.), Calvin Theological seminary (Th.B.) и Princeton Theological seminary (Th.D., 1953). След като служи като свещеник в няколко Християнски реформирани църкви той става асоцииран професор  в Calvin College (1956-58). От 1958 до 1979, когато се пенсионира, е професор по систематическо богословие в Calvin Theological Seminary в Гранд Репидс, Мичиган.  Професор Хоекема прекарва 2 години в Оксфорд, Англия (1965-66, 1973-74) и е написал The Four Major Cults (1963), What about Tongue-Speaking? (1966), Holy Spirit Baptism (1972), The Bible and the Future (1979). Той е съавтор на  The Meaning of the Millennium от където е вази статия (1977).

Има съществена разлика в начина, по който премилениалистите и амилениалистите тълкуват библията. Премилениалистите, особено диспенсационалистите, следват това, което обикновено се нарича „буквално“ тълкуване на СЗ пророчества. Джон Уолвурд, влиятелен изразител на премилениалното диспенсационалистично виждане определя херменевтическия метод на тази тълкувателна школа по следния начин. Има още

Амилениализма – част 1


АМИЛЕНИАЛИЗМА

Част I

ТЪЛКУВАНЕ НА ОТКРОВЕНИЕ 20

от Антъни Хоекема

a_hoekema.jpg

Антъни Хоекема е роден в Холандия, а през 1923 емигрира в САЩ. Той следва в Calvin College (A.B.), University of Michigan (M.A.), Calvin Theological seminary (Th.B.) и Princeton Theological seminary (Th.D., 1953). След като служи като свещеник в няколко Християнски реформирани църкви той става асоцииран професор  в Calvin College (1956-58). От 1958 до 1979, когато се пенсионира, е професор по систематическо богословие в Calvin Theological Seminary в Гранд Репидс, Мичиган.  Професор Хоекема прекарва 2 години в Оксфорд, Англия (1965-66, 1973-74) и е написал The Four Major Cults (1963), What about Tongue-Speaking? (1966), Holy Spirit Baptism (1972), The Bible and the Future (1979). Той е съавтор на  The Meaning of the Millennium от където е вази статия (1977).

Моята дискусия за амилениалното разбиране на милениума ще включи следните теми: тълкуването на книгата Откровение, тълкуване на Откровеие 20: 1-6, поглед към старозаветните пасажи, за които се смята, че предсказват земно 1000 г.  царство, кратък преглед на амилениалната есхатология и обобщение на някои от следствията от амилениалната есхатология. Има още

Милениума и Апокалипсиса


МИЛЕНИУМА И АПОСКАЛИПСИСА[1]

Бенджамин Брекинридж Уорфийлд

warfield.jpg

Започвайки изследването на тази част на апокалипсиса, която се намира (според делението на книгата) между 20:1 и 21:8 Клифор отбелязва, че „понеже т. нар. Милениум е включен в нейното съдържание тя повече от всяка друга част от книгата измъчва тенденциозния тълкувател с множество противоречиви чувства[2].“ Това без съмнение е вярно, но осъждайки го ние не трябва да забравяме, че има един смисъл, в който е уместно да позволим на нашето разбиране относно една толкова неясна част от Писанието да бъде повлияна от по-ясното учение на по-дидактичните части. Без съмнение ние трябва да внимаваме да не принесем това твърде надалеч и да изопачим текста пред нас в интерес на хармонизирането на библията. Но в своите подходящи граници редът на изследването несъмнено трябва да върви от по-ясното към по-неясното и трябва да се страхуваме по-малко от тенденциозни интерпретации на Отрковение 20 в интерес на една предварително приета теория отколкото от тенденциозни интерпретации на останалото Писание в интерес на идеи изведени от погрешното разбиране на тези неясни пасажи. Има още