Това, което се издига трябва да слезе

ТОВА, КОЕТО СЕ ИЗДИГА ТРЯБВА ДА СЛЕЗЕ

от Бен Уитърингтън

Видението

Не е трудно да покажем проблемите на диспенсационалисткото богословие свързани с текстове като Откровение 4:1 „След това видях – и ето, врати отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Въздигни се тук и ще ти покажа това, което трябва да стане след това. И внезапно бях обзет от Духа и ето, беше поставен престол на небето и на престола седеше Един”. Йоан не описва пътуване с летящо килимче от Патмос до небето. Това, както и останалата част от Откровение, е описание на видение. „В Духа” на Йоан  е дадено да види небето, това, което се случва там и бъдещето. Цялата апокалиптична литература използва същия метафоричен език. Отбележете например Откровение 17:3 „и ангела ме отведе в Духа в една пустиня.” Отново Йоан не напуска купчината скали известна като Патмос. Той е пренесен „в Духа” и така вижда пустинния пейзаж. Това е начин да се говори за опитност преживяна във видение.

Грабването на църквата

ГРАБВАНЕТО[1]

от Еверет И. Кървър

Съществуват три виждания за грабването на църквата, които заслужават да бъдат споменати. Диспенсационалистите и други защитници на грабването преди голямата скръб твърдят, че църквата ще бъде взета в небето преди скръбта, която те очакват да последва. В продължение на 7 години църквата ще празнува своето сватбено празненство в небето, след което светиите ще се завърнат на земята придружаващи Христос, Който ще установи на Своето милениално царство. По-голямата част от тези хора смятат, че грабването ще бъде тайно събитие, по време на което праведните мъртъвци ще бъдат възкресени, праведниците, които са живи ще бъдат променени и двете групи ще напуснат този свят без невярващите да имат никаква представа какво се случва.

Пророчествата за възстановяването на Израел

ДАЛИ ПРОРОЧЕСТВАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ИЗРАЕЛ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ДНЕС?

от Уилям Хендриксън

 

Сред християни от различни църкви е доста популярно виждането, че скорошното връщане на много евреи в Палестина и тяхното установяване като независима държава през 14 май 1948 г. е изпълнение на пророчество[1]. Това мнение с много големи различния в детайлите е обобщено накратко в следните 12 точки. Нека още от самото начало да кажем , че това не е мнението на автора и след като е представено ще бъде оборено точка по точка.

Писмото към църквата в Пергам

ПИСМОТО КЪМ ЦЪРКВАТА В ПЕРГАМ

Откровение 2:12-17 като ключ за разбиране на основните послания на книгата

от Радостин Марчев (2008 )

Текстът от Откровение 2:12-17 ни представя посланието към църквата в Пергам. На свой ред то е част от една по-широка секция в книгата Откровение наричана често „посланията към седемте църкви,“ която обхваща 2:1-3:22 (или по-точно 1:9-3:22 като 1:1-8 представлява въведение в цялата книга). В нея Йоан получава едно видение касаещо 7 определени (и действително съществуващи) църкви в мала Азия и му е заповядано да напише и изпрати писмо към всяка една от тях. Пергам е третата от тези църкви, до които пророкът пише.

Милениума и Апокалипсиса

МИЛЕНИУМА И АПОСКАЛИПСИСА[1]

Бенджамин Брекинридж Уорфийлд

Започвайки изследването на тази част на апокалипсиса, която се намира (според делението на книгата) между 20:1 и 21:8 Клифор отбелязва, че „понеже т. нар. Милениум е включен в нейното съдържание тя повече от всяка друга част от книгата измъчва тенденциозния тълкувател с множество противоречиви чувства[2].“ Това без съмнение е вярно, но осъждайки го ние не трябва да забравяме, че има един смисъл, в който е уместно да позволим на нашето разбиране относно една толкова неясна част от Писанието да бъде повлияна от по-ясното учение на по-дидактичните части. Без съмнение ние трябва да внимаваме да не принесем това твърде надалеч и да изопачим текста пред нас в интерес на хармонизирането на библията. Но в своите подходящи граници редът на изследването несъмнено трябва да върви от по-ясното към по-неясното и трябва да се страхуваме по-малко от тенденциозни интерпретации на Отрковение 20 в интерес на една предварително приета теория отколкото от тенденциозни интерпретации на останалото Писание в интерес на идеи изведени от погрешното разбиране на тези неясни пасажи.