д-р Дийн Флеминг
В продължение на години аз едновременно обичах и мразех книгата Откровение. До голяма степен това произлизаше от начина, по който бях учен да чета Апокалипсиса. Като тийнейджър гледах един филм, който описваше в детайли какво ще се случи с оставените на земята хора, след като истинските християни са „грабнати” на небето. По-късно четях книги обясняващи пророчески сцените с насилие и съд в Откровение като действително описание на ужасите, които ще се случат преди Христовото завръщене. В резултат на това аз се научих да чета Откровение през едни пророчески очила. То беше книга с пророчества, които, ако са правилно разтълкувани, ще ни дадат описани сцена по сцена на последните събития. Тези очила ме оставиха уплашен и объркан. Затова аз се отказах да се опитвам да разбера Откровение. Дори след като изучавах богословие аз до голяма степен избягвах да поучавам и проповядвам върху тази тайнствена книга. Както се изрази един от моите ученици, Откровение се превърна в „слона в стаята” в канона на Библията. Знаех, че е там, но предпочитах да го пренебрегвам.
Има още
Не е трудно да покажем проблемите на диспенсационалисткото богословие свързани с текстове като Откровение 4:1 „След това видях – и ето, врати отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Въздигни се тук и ще ти покажа това, което трябва да стане след това. И внезапно бях обзет от Духа и ето, беше поставен престол на небето и на престола седеше Един”. Йоан не описва пътуване с летящо килимче от Патмос до небето. Това, както и останалата част от Откровение, е описание на видение. „В Духа” на Йоан е дадено да види небето, това, което се случва там и бъдещето. Цялата апокалиптична литература използва същия метафоричен език. Отбележете например Откровение 17:3 „и ангела ме отведе в Духа в една пустиня.” Отново Йоан не напуска купчината скали известна като Патмос. Той е пренесен „в Духа” и така вижда пустинния пейзаж. Това е начин да се говори за опитност преживяна във видение. 
Rado's blog 