История на църквата 6-2


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 2

Обучението на Ориген още от неговото детство Има още

Advertisements

История на църквата – книга 5 – завършена


index

от Евсевий Кесарийски

Въведение

Глава 1 – Броят на тези, които се сражавали за религията в Галия по времето на Вер и природата на техните битки

Глава 2 – Възлюбените от Бога мъченици кротко служели на падналите при гонението

Глава 3 – Видението, което се явило в сън на свидетеля Атал

Глава 4 – Ириней е препоръчан от свидетелите в едно писмо

Глава 5 – Бог изпратил дъжд от небето за цезаря Марк Аврелий според молбата на нашите хора

Глава 6 – Списък на римските епископи

Глава 7 – Дори то това време верните вършели чудеса

Глава 8 – Твърденията на Ириней за божетсвените Писания

Глава 9 – Епископите по времето на Комод

Глава 10 – Философът Пантан

Глава 11 – Климент Александрийски

Глава 12 – Епископите на Ерусалим

Глава 13 – Родо и неговото описание на Маркионския раздор

Глава 14 – Лъжливите фригийски пророци

Глава 15 – Схизмата на Бласт в Рим

Глава 16 – Обстоятелствата свързани с Монтан и неговите лъжепророци

Глава 17 – Милтиад и неговата книга

Глава 18 – Начинът, по който Аполоний оборил фригийците и хората, които той споменава

Глава 19 – Серапион и фригийската ерес

Глава 20 – Писанията на Ириней срещу римските схизматици

Глава 21 – Аполоний пострадал мъченически в Рим

Глава 22 – Епископите, които били известни по това време

Глава 23 – Въпросът за Пасхата

Глава 24 – Несъгласието в Азия

Глава 25 – Всички достигнали до съгласие относно Пасхата

Глава 26 – Елегантната книга на Ириней, която достигнала до нас

Глава 27 – Делата на другите, които живели по това време

Глава 28- Тези, които първи представили ереста на Артемон, техният начин на живот и как те се осмеляват да изопачават светите Писания

История на църквата 5-29


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 28

Тези, които първи представили ереста на Артемон, техният начин на живот и как  те се осмеляват да изопачават светите Писания Има още

История на църквата 5-17


от Евсевий Кесарийски

index

Глава 16

Обстоятелствата свързани с Монтан и неговите лъжепророци

1. Срещу т. нар. фригийска ерес[1], силата, която винаги се грижела за истината повдигнала едно силно и неуязвимо оръжие, Аполинарий от Йерополис, когато ние споменахме по-рано[2] и заедно с него мнозина други, от които в нашата история са останали множество материали.

2. Един от тези в началото на книгата си срещу тях казва, че първо разговарял стях устно.

3. Той продължава своята книга по следния начин:

„След като твърде дълго и достатъчно време бях подтикван от теб, о, възлюбени Авирций Марсел, да напиша книга срещу ереста на тези, които са наречени по името на Милтиад[3], аз се колебах до сега не поради липса на способност да оборя лъжеучението или да свидетелствам за истината, а поради страх и осъзнаване, че на някои може да се строи, че добавям към ученията или заповедите на евангелието на Новия Завет, които за един, който е избран да живее според благовестието е невъзможно нито да добави нито да отнеме.

4. Но след като наскоро бях в Анкира в Галатия, аз намерих църквата там твърде нападната от тази новост, не пророчество, като те го наричат, а всъщност лъжливо пророчество, както ще бъде показано. Следователно, доколкото ни позволяваха способностите, с Божията помощ, ние дискутирахме в църквата в продължение на много дни за тези и други неща повдигнати отделно от тях, така че църквата се възрадва и укрепи в истината, а тези от противната страна бяха за известно време възпрени и противника се натъжи.

5. Презвитерите на това място, нашият съпрезвитер Зотик от Отрос, който също присъстваше ни помоли да оставим запис на казаното срещу подтисника на истината. Ние не направихме това, но обещахме да го напишем веднага щом Господ ни позволи и да им го изпратим бързо.”

6. Казал това и други неща в началото на своята книга, той продължава да излага причината за гореспоменатата ерес като следва:

„Тяхното противене и скорошната им ерес, която ги разделила от Църквата се повдигнала по следната причина.

7. Имало едно село наречено Арбадау в тази част на Мизия, която граничи с Фригия. Казват, че първо там, когато Грат бил проконсул на Азия, един скорошен обръщенец, на име Монтан, поради неугасимо желание да води, дал на врага възможност да ни нападне. Той не бил на себе си и изведнъж изпадайки в някакъв вид лудост и екстаз, побеснял и започнал да бърбори и говори странни неща, прорпкувайки по начин противен на обичайно приетия в Църквата предаден ни от традицията от самото начало.

8. Някои от тези, които чули лъжливите му думи по това време били възмутени и го смъмрили като човек обладан и намиращ се под контрола на демон и воден от нечист дух отклоняващ множеството. Те му забранили да говори помнейки разликата определена от Господа и Неговото предупреждение да се пазим внимателно от идващите лъжепророци. Но други въобразявайки си, че са обзети от Светия Дух и от пророческа дарба се издигнали и надули немалко. И забравяйки предупреждението на Господа те предизвикали лудия, коварен и съблазняващ дух и били измамени от него. В следствие на това той вече не можел да бъде контролиран, така че да пази тишина.

9. Така чрез хитрост, или по-скоро чрез една такава система от нечестиво умение, дявола измисляйки разруха за непокорните и недостойно почитан от тях, тайно възбудил и възпламенил тяхното разбиране, което вече се било отдалечило от истинската вяра. И той разбунил две жени и ги изпълнил с лъжлив дух, така че те говорели бурно и неразбираемо и странно подобно на вече споменатия човек. Духът ги обявил за блажени тъй като те се радвали и се гордеели в него и ги накарал да се надуват чрез големите си обещания. Но понякога той открито ги смъмрял по един мъдър и верен начин, така че да може да изглежда като укорител. Но излъганите от Фригия били малцина.

 И арогантния дух ги накарал да ругаят цялата вселенска Църква под небето понеже духът на лъжепророчеството не получил нито почит от нея нито достъп.

10. Понеже верните в Азия се срещали често и на много места в Азия, за да обсъдят този въпрос и да питат новите думи и ги намерили за нечестиви и отхвърлили ереста и така тези хора били изгонени от Църквата и лишени от общение.”

11. Разказал тези неща от начало и продължавайки оборването на тяхната заблуда през цялата си творба във втората книга той говори по следния начин за сетнината им:

12. „Затова те ни наричат убийци на пророците, понеже ние не приемаме техните бъбриви пророци, които, казват те, са тези, които Господ обещал да изпрати на хората, нека да отговорят сякаш се намират в Господното присъствие: Кой от тези, от приятели, на тези, които започнали да говорят, от Монтан и от жените, били преследвани от евреите или убити от нечестиви хора? Никой. Или има ли някой от тях хванат и разпънат заради Името? Със сигурност, не. Или била ли е някога някоя от тези жени бичувана в синагогите на евреите или бита с камъни? Не, никоя никога.

13. Казват, че Монтан и Максимила умрели от друг вид смърт. Понеже казват, че подтиквани от духа на лудост, те и двамата се обесили, не по едно и също време, а по времето, което обичайните сведения дават за смъртта им. Така умрели те и завършили живота си като предателя Юда.

14. Така обичайните сведения казват, че забележителния човек, първият служител на тяхното т. нар. пророчество, някой си Теодот – който сякаш бил някак си взет и приет в небето, изпаднал в транс и се предал на измамлив дух – паднал и умрял нещастно.

15. Казват, че така се случили нещата. Но тъй като ние не сме ги видели, о, приятели, не претендираме, че знаем. Може би така, а може би не, умрели Монтан, Теодот и гореспоменатата жена.”

16. Той отново казва в същата книга, че светите епископи по това време се опитали да оборят духа в Максимила, но им било попречено от други, които помагали на духа.

17. Той пише следното:

„И не оставили духа, в същата книга на Астерий, Урбан, да казва чрез Максимила „Изгонен съм от овца като вълк. Аз не съм вълк. Аз съм слово, дух и сила.” Но нека той ясно да покаже и да докаже силата в духа. И чрез духа нека да убеди да го изповядат тези, които присъствали, за да разискват и говорят с бъбривия дух – тези бележити мъже и епископи Зотик от село Камана и Юлий от Апамея, чийто уста последователите на Темосо затворили отказвайки да позволят лъжливият и изкусителен дух да бъде оборен от тях.”

18. Отново в същата творба, след като казва други неща за оборване на лъжливите пророчества на Максимила, той споменава времето когато написал този разказ и споменава предсказанията й, в които тя пророкува войни и безредние. Тяхната лъжливост той оборва по следния начин:

19. „Не е ли показано ясно, че това е лъжливо? Понеже днес вече са изминали повече от 13 години откакто жената е починала и все още не се е случила нито частична нито цялостна война в света, а вместо това, по Божията милост, имаме мир дори за християните.” Тези неща са взети от втората книга.

20. Аз ще добавя и кратки части от третата книга, в която той говори за техните хвалби, че мнозина от тях пострадали мъченически по следния начин:

„Следователно, когато те губят, бивайки оборени във всичко, което казват, те се опитват да намерят убежище в своите мъченици, твърдейки, че имат много мъченици и че това е сигурно доказателство за силата на т.нар. пророчески дух, който е в тях. Но това, изглежда е напълно невярно.”

21. Понеже някои еретици имат твърде много мъченици, но ние със сигурност няма поради тази причина да е съгласи с тях или да изповядаме, че те държат истината. И първо, тези наречени маркионити, от ереста на Маркион, казват, че имат множество мъченици за Христос и все пак не изповядват Самият Христос в истина.”

Малко по-нататък той продължава:

22. „Когато призованите към мъченичество от Църквата заради истината на вярата се срещнали с някои от т. нар. мъченици на фригийската ерес, те се отделили от тях и починали без да влязат в общение с тях понеже не пожелали да дадат своето съгласие с духа на Монтан и жените. А че това е вярно и се е случило в нашето собствено време в Апамея на Меандър сред тези, които пострадали мъченичество с Гай и Александър от Евменея е добре известно.”

[1] Т.е. монтанистите

[2] Виж 4.21,26 и 27 и 5.5.

[3] Появата на това име вместо името на Монта на това място е странно.

История на църквата 5-16


от Евсевий Кесарийски

index

Глава 15

Схизмата на Бласт в Рим

Други, от които главният бил Флорин процъфтявали в Рим. Той отпаднала от презвитерската позиция в Църквата. С Бласт се случило същото. Те също така убедили мнозина в Църквата в своята правота като всеки се опитвал да въведе своето нововъведение по отношение на истината.

История на църквата 5-15


от Евсевий Кесарийски

index

Глава 14

Лъжливите фригийски пророци

Врагът на Божията църква, който винаги мрази доброто и обича злото и не пропуска да опита всяка хитрост срещу човека отново действал и направил да се появи една странна ерес срещу Църквата. Понеже някои хора подобно на отровни влечуги плъзнали из Азия и Фригия хвалейки се, че Маонтан бил Параклет и че жените, които го следвали, Прискила и Максимила, били пророчици на Монтан.