Ние, членовете на Европейския съвет на епископските конференции (CCEE) и на Конференцията на европейските църкви (CEC), събрали се в Братислава за нашата годишна среща, призоваваме националните водачи и международната общност да направят всичко по силите си, за да спрат настоящата война, която погубва животи и причинява неописуеми страдания.
Има ощеСЛОВОТО СТАНАЛО ПЛЪТ
призив към обновление на евангелсия дух
2001
Да бъдем евнагелски християни означава да бъдем посветени на Господството на Исус Христос – въплътеното Слово – във всички области на живота и на върховния авторитет на каноничните Писания – писаното Слово – във всички области на вярата и практиката. А бъдем евангелски християни също така означава да се характеризираме с един миролюбив, христоподобен духна любов към онези, с които не сме съгласни и с предпазлива отвореност към реформи на традицията така както Духът ни води към ново разбиране на Словото, което е още по-вярно на цялостното Божие откровение. Ние се противопоставяме на свободните богословски експерименти и приспособяване към културата, които заплашват благовестието на Исус Христос. Но ние също така осъждаме настоящата тенденция сред неякои евангелски християни да определят границите на евангелската вяра и живот твърде тясно. Поради тази причина ние призоваваме евангелските водачи и мислители да оставят място за благоговейно изследване на нови идеи и преосмисляне на старите без твърде бързо да предполагат, че знаят какво Писанието ясно учи или не учи.
През историята евангелските християни смело са стояли срещу опитите да се компрометира библейкската вяра. За съжаление страсната съпротива срещу грешките отново и отново е водела и до войнствени, сепаратситки навици на ума и сърцето, от които евангелските християни от средата на 20 век се опитват да освободят движението. Ние сме обезпокоени, че някои хора, които претендират, че са евангелски християни изглежда се връщат обратно към някои от по-тежките модели на фундаментализма. Поради нашите опасения ние призоваваме всички евангелски християни да признаят стойността на искреното различие и ново размишление основани на писаното Слово и събрано около въплътеното Слово, които винаги са били знак на истинския евангелски дух.
За тази цел ние призоваваме всички евангелски водачи и мислители да не отхвърлят прибързано конструктивни богословски предложения, които са почтително вкоренени в библейското откровение дори когато те предизвикват някои аспекти на това, което някои смятат за „приета евангелска традиция.” Вместо за знак за упадък конструктивното богословско търсене и сериозен дебат по богословски въпроси са знаци за живот в евнагелското богословие. Прибързаното прекратяване на диалога и дебата чрез осъждане и заплахи за изключване, напротив, разстройват общността и често угасват Духа, Който дава нов живот и ни води към още по-вярно разбиране на Божието Слово. Затова ние молим всички евангелски християни да се се съпротивляват на опитите да се пропагандират тесни дефиниции на евангелското движение, които водят до излишно отчуждаване и отхвърляне. И ние призоваваме всички евангелски християни да утвърждават искреното разнообразие и свежото размишление вкоренено в писаното Слово и центрирано около въплътеното Слово, които винаги са били знаци на истинския евангелски дух.
Нека мирът да победи сред евангелските християни. Ние не се молим за мир на всяка цена, но за мир и хармония сред в еднаква степен боящите се от Бога, вярващи в Библията и следващи Исус евангелски християни, които могат да открият, че се различават относно множество второстепенни въпроси. Ние призоваваме евангелските християни да преоткрият честта на мотото: „В главното единство, във второстепенното свобона, над всичко любов.” Нека милостивия дух на истинската ортодоксалност, който е давал енергия и е обединявал евангелското движение да победи в нашите евангелски богословски разговори. И дано всички евангелски християни търсят да обновят широкият, исторически евангелизиъм, който цени единството на вярата обединяваща всички доверяващи се на Господ Исус Христос и прекланяща се пред авторитета на Словото. Има още
МУРАТОРИЕВ ФРАГМЕНТ
от проф. Крейг Алерт
Между 1738 и 1740 Лудовико Антонио Муратори открива и редактира един кодекс от 7 или 8 век. Кодекса съдържа разнообразна колекция от латински фрагменти от автори от 4 век, вкл. пасажи от Еухерий, Амброзий, преводи от Златоуст и няколко кратки изложения на католическата изповед. В кодекса се съдържа и един фрагмент често наричан Мураториев фрагмент или канон. Фрагмента, който се състои от 85 реда представлява един списък на новозаветни книги, но както началото така и краят му липсват. Общоприето е, че той е написан първоначално на гръцки език и след това е преведен на лош латински. Фрагмента гласи следното: Има още
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ФИРМАТА SAVEWAY INTERNATIONAL (БИВША SAVE COMPANY INTERNATIONAL – SCI)
- Липса на добавена стойност. Един “християнски” бизнес има за цел да предоставя услуги и продукти, които разширяват Божието царство – т. е. помагат на клиентите да живеят по-мъдро и по-праведно, и по този начин правят света по-справедлив и красив. В дейността на SaveWay се наблюдава точно обратното: Налице е изкуствено създаден продукт (карта за отстъпки, комисионерски бизнес) с краткосрочен потенциал за растеж, при който личните взаимоотношения са подчинени на желанието за натрупване на лична печалба.
- Култура на алчност. Компанията свири по струните на алчността и опортюнизма, за да привлича нови бизнес партньори. Това е видно както от представянията на бизнеса, така и от корпоративната култура (фирмените партита – т. нар. “бизнес дни”, “тийм-билдинг” срещи и обучения) и ударението, което се поставя върху автомобилите BMW, предоставяни на бизнес партньорите “отличници”. Тази картина на лесно спечелено богатство и лукс не хармонизира с християнските ценностни призиви да живеем просто, да избягваме сребролюбието и да следваме призванието, за което Бог ни е надарил (не всеки е призван да се занимава със собствен бизнес). Проповядва се и се издига за пример един начин на живот, подчинен на натрупването на притежания, свръхпотребление и лукс. Изтъква се, че за висок стандарт на живот не е необходимо да имаш квалификация, умения или пък да се трудиш усърдно.
- Лъжа. Рекламната стратегия на компанията се основава на предоставяне на непълна информация на потенциалните бизнес партньори, манипулативен подход на “зарибяване” и неизпълними обещания. Твърди се, че това е бизнес модел с “0% риск”, при който не е необходимо предварително образование или умения. В действителност, самият модел предполага, че големи печалби ще натрупат малка група от хора, които са се включили в началото и/или са проявили най-голяма агресивност при набирането на нови бизнес партньори под себе си. Подобна схема не може да се съвмести с християнски ценности като откритост, честност и почтеност.
- Липса на равнопоставеност. Бизнес партньорите са поставени в неравнопоставено положение спрямо компанията, тъй като според условията на партньорството, тя може в произволен момент да прекрати своята дейност без всякакви задължения към своите “партньори”. Това е некоректен бизнес модел, който противоречи на християнските ценности справедливост и равнопоставеност. Има и много голяма вероятност когато стане ясно, че обещаните печалби отиват при много малък кръг от хора, хиляди бизнес партньори да останат излъгани и разочаровани, и да насочат гнева си към протестантските църкви.
Ваня Вълкова – графичен дизайнер в “Дизайнфилд”, визуален артист – гр.София
Васил Иванов – проповедник в Евангелска петдесятна църква – гр. Плевен
Венцислав Стойков – главен епископ на Българска Божия църква – гр. София
Веселин Костов Лазаров – пастор на ОБЩ „Живот чрез Христа“ – гр. Шумен
Владислав Генов – инженер, съосновател на радио „Глас на Истината“ – България
Ганчо Куртев – пастор на ХЕЦ Шалом – гр. Добрич
Георги Якимов – пастир на Апостолска реформирана църква “Кармил” – гр. Ямбол
Димитър Дакашев – евангелски християнин, управител на езиков център – гр. София
Емануил Бозов – пастир на Евангелска петдесятна църква “Божий мир” – гр. София
Живко и Нели Тончеви – пастир на Християнска църква “Благовестие” – гр. Бургас
Страхил Иванов – управител на Фондация “Шелтер – България” – гр. София
Тодор Велчев – астрофизик, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски” и председател на Сдружение “ХАРТА” – гр. София
Тодор Караиванов -пастор Църква „Възкресение Христово“
Татяна Иванова – икономист-счетоводител, гр. Русе
Юлиан Сотиров – пастор – гр. Благоевград
ОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ТРОИЦАТА
между Световният алианс на реформираните църкви и Православната църква
Швейцария, Март 1992
Общата декларация за Троицата подписана между Православната църква и Световният алианс на Реформираните църкви през 1992 е резултат на 13 годишен диалог. Решаваща роля за съгласието изиграва д-р Томас Торънс, считан от мнозина за един от най-значимите протестантски богослови на 20 век.
Текстът на документа по никакъв начин не представлява някаква новост – той е просто едно внимателно претеглено преповтаряне на исторически установеното в християнската традиция учение за светата Троица. Все пак той съдържа един много интересен момент свързан с единоначалието (или монархията). Традиционно в православното богословие единоначалието се свързва с личността на Бог Отец. Макар това разбиране да намира място в Общата декларация акцента е изместен към едно по-различно виждане – единоначалието като свойствено не толкова на едно от лицата на Троицата колкото на Троицата точно като Троиица – виждане, което може да се намери в патристични авторитети като св. Атанасий и св. Григорий Богослов. Подобна формулировка създава предпоставки за едно ново изследване на въпроса за filioqie. Дали това ще донесе някакъв реален прогрес предстои да се види – досега като че ли отговорът е отрицателен.
Оригиналния текст на Декларацията може да се прочете на следният адрес. Препоръчвам на владеещите английски да се обърнат направо към него защото е напълно възможно на места да не съм предал точно значението или да използвам неточна терминология. Има още
Да подпиша този текст е привилегия.
Да виждам и чувам как мнозина мои познати християни заемат една едновременно сериозна гражданска и дълбоко християнска позиция – голяма радост.
Официалния текст може да се намери ТУК
ОБРЪЩЕНИЕ
към всички християни в България
във връзка с продължаващите протести
срещу правителството на Пламен Орешарски
Скъпи братя и сестри,
Век и половина след българското Възраждане, народът ни отново търси основополагащи ценности, върху които да се обедини и да изгради своето свободно и цивилизовано бъдеще. Тогава той е трябвало да се пребори с османската „държавна деспотско-тиранска система” (В. Левски), но днес е потискан, унижаван и манипулиран от един по-коварен враг: срасналата се с държавата посткомунистическа, мафиотска олигархия. Хора, погазили всякакъв морал и принципи, използваха времето на т. нар. “преход към демокрация”, за да обсебят всички власти в страната за свои користни цели, нямащи нищо общо с добруването на народа, а още по-малко с „истината, равенството и братството” – идеали, които днес изглеждат още по-непостижими, отколкото по времето на Апостола на свободата. Борбата с олигархията днес е въпрос на живот и смърт за всички ни. На карта е поставено съществуването на България като суверенна и демократична страна. В безкомпромисна схватка с олигархията нашият народ трябва не просто да извоюва отново своята свобода, чест и достойнство, но и да спре разпада на държавността и на самото общество, оплетено в мрежите на отчаянието, цинизма и безверието.
Могат ли вярващите в Христа да останат равнодушни в този драматичен исторически момент? Като хора, които познават Бога и в чиито сърца Свeтият Дух е вложил ценностите на Божието Царство, ние сме призовани да бъдем „сол на земята” и “светлина на света”. Това е неотменна отговорност на християнина и днес ние сме длъжни повече от всякога да я поемем – със смирение, дръзновение и упование в Бога. Имаме надежда, която трябва да споделим с нашите сънародници. Имаме принципи, които трябва да издигнем публично. Имаме потенциал и духовно богатство да спомогнем за спасението на България. Нямаме право да се затваряме в своята “зона на комфорт”: местна църква, приятелски кръг, семейство. Нямаме право да оставаме незаинтересовани и неинформирани. Нямаме право да пренебрегваме призванието си да разобличаваме беззаконието, да отстояваме истината и да участваме дейно в обновлението на обществото, част от което сме. Нека не позволяваме нищо да ни отклонява от тази свещена и осъзната мисия.
В какво се изразява нашата обществена мисия в настоящата ситуация?
– Да наричаме злото с истинското му име и да се борим срещу него. Изправен пред една порочна управленска система на неморалност и безпринципност, всеки християнин трябва да я разобличава с всички възможни средства и да съдейства за нейното разграждане и премахване. Нека се включим активно в протестите срещу настоящото правителство, което за броени дни многократно показа с делата си, че не служи на народа си, а на частни олигархически или чужди интереси, и напълно изгуби доверието, което всяко ново управление първоначално заслужава. Нека също така да бъдем бдителни и безкомпромисни критици на всяка следваща власт, която би тръгнала по стъпките на правителството на Орешарски.
–Да бъдем дейни участници в дефинирането, отстояването и следването на моралните норми във всички области на обществения живот и държавното управление. Тъкмо крещящата липса на морал в управлението е причина за справедливия и продължителен протест на десетки хиляди граждани, без оглед на светоглед, образование, социална принадлежност или партийни пристрастия. Ежедневното ни посвещение за възраждането на моралните ценности, за изясняване на забравения им смисъл и на важността им за отделния човек и за цялото общество, са от жизнено значение за развитието на обществото – чрез пробуждането на една критична маса от мислещи хора със здрави нравствени основания. Нека помагаме на все повече наши сънародници да осъзнаят, че без морал в държавното управление обуздаването на злото и въздаването на справедливост чрез законотворчество, съблюдаване на законите и правораздаване са обречени на неуспех. Крайно време е да разрушим грозното и дълбоко невярно клише, че политиката сама по себе си е „мръсна работа“, изначално несъвместима с християнския светоглед. Нека дързостно и неуморно да просвещаваме себе си и сънародниците си относно заложените в Библията принципи на държавно управление. Така ще стане ясно, че според Божия промисъл политиката е дълбоко морална работа, която трябва да се поверява само на нравствени и уважавани хора, доказали не само на думи, но и на дело готовността си да следват доброто и да се отвращават от злото.
– Да прилагаме християнските принципи и ценности при създаването на гражданско общество в България. Тъканта и жизнената сила на гражданското общество са гражданските сдружения с разнообразна насоченост: социална, просветна, икономическа, екологична, културна. Участието ни в тях, с нашите идеи и личен пример, са изключително важни за изграждането на една нова България. Нека бъдем инициатори и на създаването на християнски сдружения в обществена полза или да се включим във вече съществуващи такива.
– Да насърчаваме способни, будни и компетентни християни да поемат обществена и управленска отговорност. Положението в нашата страна е особено тежко не само поради властващата олигархия и повсеместната корупция, но и поради липсата на изявени, достойни личности: на водачи с морал, способни на зрели и отговорни действия. Призоваваме християнските общности в България (свещенослужители и миряни) да създават благоприятна атмосфера за развитието на такива личности, а също да ги разпознават изпомежду си, да ги подбуждат и подпомагат в поемането на дейна роля в обществения живот. Подобно на Естир, нека се замислим дали всеки от нас не е поставен от Бога на позицията, която заема сега, тъкмо за да изпълни Божията воля във време като днешното.
Призоваваме българските християни от всяко вероизповедание и деноминация, като загърбят различията си, да се молят в единство и с постоянство за Божието благословение на страната, народа и управлението. Вярваме, че ако Иисус Христос ни е заповядал да се молим с думите „да дойде Твоето царство както на небето, така и на земята”, то именно Той ще направи възможни спасителните и благотворни промени в България.
26 юли 2013 г. Подписали (по азбучен ред):
инж. Александър Александров; сдружение ХАРТА
Александър Ангелов; Първа Евангелска църква, София
п-р Ангел Пилев; Християнска църква „Сион“, София
Анна-Мария Кръстева; богослов и журналист, София
Благодатка Ангелова-Неделчева, лекар; Българска християнска медицинска асоциация, София
д-р Борис Вичев, електроник; София
Ваня Вълкова, графичен дизайнер / художник; сдружение ХАРТА
п-р Венцислав Митев; Евангелска баптистка църква, Аксаково
Венцислав Стойков, Главен епископ на Българска Божия църква
Георги Боев; икономист, богослов, СХД „Студентски живот“
инж. Георги Славов; Първа Евангелска църква, София
п-р Гроздан Стоевски; Християнска Църква „Света Троица”
п-р Данаил Игнатов; Първа Евангелска църква, София
Даниел Донев; София
Дафинка Сидова; Християнска църква „Ел Шадай“, София
инж. Екатерина Александрова; София
Екатерина Атанасова, физик, консултант; сдружение ХАРТА
Ели Енчева; Българска християнска медицинска асоциация, София
Елка Христова, пенсионер; София
п-р Живко Тончев, Църква „Благовестие“, Бургас
Здравко Божанов; София
Ива Дойчева, биолог; София
д-р Ивайло Атанасов, физик; сдружение ХАРТА
Иванка Димова; София
Иво Славчев; София
Илияна Иванова; фондация „Комунитас“, София
Йоана Райчинова; Баптистка църква Младост, София
Йорданка Танева, физик; Национален Граждански Форум „Българка“
д-р Камелия Славчева, юрист, богослов; София
Магдалена Славова; Първа Евангелска църква, София
д-р Мариана Атанасова, физик; сдружение ХАРТА
Мартин Райчинов, Баптистка църква Младост, София
адв. Михаил Екимджиев; Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ Пловдив (Председател на УС)
инж. Момчил Милев, д-р по електроника
Момчил Петров, историк; София
Надя Драганова, астрофизик; Потсдам, Германия
адв. Наталия Христова; сдружение ХАРТА
Николай Неделчев; София
доц. д-р Нина Гачева; София
Орлин Станчев, астрофизик; сдружение ХАРТА
Павел Кръстев, ИТ специалист; сдружение ХАРТА
Петя Петрова-Додова; София
Радостин Марчев, икономист, богослов; Варна
Ралица Михова; Евангелска баптистка църква, Сливен
Сава Донков; София
д-р Сара Хюет, културолог; София
Светлана Тинева, музикален педагог; София
Стела Недялкова; Първа Евангелска църква, София
Стоянка Матеева, програмист; София
Теодора Николова, учител по история
д-р Тодор Велчев, астрофизик; сдружение ХАРТА
Трифон Трифонов; Варна
Христо Куличев, Dhc ( NORTH PARK THEOLOGICAL SEMINARY); София
Цветанка Куличева; София
ОБЩА ДЕКЛАРАЦИЯ
ОТНОСНО УЧЕНИЕТО ЗА ОПРАВДАНИЕО
между
Световната Лутеранска федерация
и
Католическата църква
Преамбюл
1. Учението за оправданието е било от най-голяма важност за Лутеранската реформация през 16 век. То е било определяно като “първата и най-важна точка[1]” и в същото време като “владетел и съдия над всички християнски учения[2].” Учението за оправданието е било особено утвърждавано и защитавано в своята реформирана форма и специално значение срещу Римокатолическата църква и богословие по онова време, която на свой ред утвърждавала и защитавала едно учение за оправданието от различен характер. От реформирана перспектива това е била сърцевината на спора. Изказвани са доктринални осъждения както в лутеранските изповеди[3] така и в римокатолическия събор в Трент. Осъжденията все още са валидни днес и по този начин имат разделят църквите.
2. За лутеранската традиция учението за оправданието запазва своето специално значение. Затова то още от самото начало заема важно място в официалния лутерано-католически диалог.
3. Специално внимание трябва да бъде обърнато на следните доклади: „The Gospel and the Church“ (1972)[4] и „Church and Justification“ (1994)[5] от лутерано-католическата смесена комисия, „Justification by Faith“ (1983)[6] от лутерано-римокатолическия диалог в САЩ и „The Condemnations of tо he Reformation Era – Do They Still Divide?“ (1986)[7] от Екуменическата работна група на протестантските и католическите богослови в Германия. Някои от тези доклади са били официално приети от църквите. Един важен пример за подобно приемане е обвързващия отговор на United Evangelical-Lutheran Church на Германия на изследването на “Осъжденията” направено 1994 и възможно най-високото ниво на църковно признание заедно с другите църкви на Евангелската църква в Германия[8].
4. В дискусията свързана с учението за оправданието всички отчети в диалога както и техните отговори показват една висока степен на съгласие в своя подход и заключения. Следователно е дошло времето да обобщим резултатите от диалозите относно оправданието, така че нашите църкви да бъдат информирани за цялостните резултати на този диалог с необходимата точност и краткост като по този начин да ни направят способни да вземем обвързващи решения.
5. Настоящата обща декларация има следното намерение: да покаже, че на основата на техния диалог подписалите се лутерански църкви и Римокатолическата църква[9] сега са способни да изразят едно общо разбиране за нашето оправдание по Божията благодат чрез вяра в Христос. То не обхваща всичко, което всяка от църквите учи относно оправданието; то представя едно съгласие по основни истини на учението за оправданието и показва, че оставащите различия в неговото изложение повече не са повод за доктринални осъждения.
6. Нашата декларация не е едно ново независимо представяне, допълнително за отчетите в диалога и документацията до този момент, още по-малко пък тяхно заместване. Вместо това, както показва приложението с източници, тя постоянно се позовава на тях и на техните аргументи.
7. Подобно на самият диалог Общата декларация почива на убеждението, че в преодоляването на предходните разделящи въпроси и осъждения на ученията, църквите нито примат осъженията като нещо незначително нито пък отричат своето собствено минало. Напротив, тази Декларация е съставена с убеждението, че в своите респективни истории нашите църкви са достигнали до нови прозрения. Осъществили са се развития, които не само са направили възможно, но също така изискват църквите да изпитат разделящите въпроси и осъждения и да ги видят в една нова светлина. Има още
Писмо на „Центъра за вяра и култура“ на университета Йейл – 2007
Това е писмо-отговор на написано от 138 ислямски духовници и интелектуалци Отворено писмо,озаглавено„Общо Слово Между Нас и Вас“.
Писмото-отговор, което сега ще прочетете е подписано от 674 християнски теолози, пастори ,преподаватели в университети и т.н. и е резултат от една конференция в Йоейл. Останалите отговри могат да се намерят ТУК
ПИСАНИЕ, ТРАДИЦИЯ И ТРАДИЦИИ
(Документ създаден през 1963 от Комисията за вяра и ред към Световния Съвет на Църквите)
ХАРТФОРТСКА ДЕКЛАРАЦИЯ
Хартфортската декларация е резултат от една конференция проведена в Семинарията Хртфорт на 24-26 Януари 1975. 20 от участниците в срещата подписват предложения за обсъждане текст: PeterBerger, Professor of Sociology at Rutgers University and a member of THEOLOGY TODAY’s Editorial Council, and Richard John Neuhaus, Lutheran pastor of the Church of Saint John the Evangelist in Brooklyn. Elizabeth Ann Bettenhausen, Department of Church and Society, Lutheran Church in America; William Sloane Coffin, Jr., chaplain at Yale University; Avery Dulles, Catholic University of America; Neal Fisher, United Methodist Board of Global Ministries; George Forell, University of Iowa; James Gettemy, President of the Hartford Seminary Foundation; George Lindbeck, Yale University; IIeana Marculescu, Union Theological Seminary, New York; Ralph McInerny, University of Notre Dame; E. Kilmer Meyers, Bishop of the Protestant Episcopal Diocese of California; Richard J. Mouw, Calvin College; Carl Peter, Catholic University of America; Alexander Schmemann, Eastern Orthodox Seminary; Gerard Sloyan, Temple University; Lewis Smedes, Fuller Theological Seminary; George H. Tavard, Methodist Theological School; and Robert Wilken, University of Notre Dame. Освен тях още 8 души, които не присъстват на заседанията добавят своите имена: Stanley Hauerwas, University of Notre Dame; Fr. Thomas Hopkao, St. Vladamir’s Orthodox Seminary; E. Kilmer Meyers, Bishop of the Protestant Episcopal Diocese of California; Randolph W. Nugent, United Methodist Board of Global Ministries; Nathan A. Scott, University of Chicago Divinity School; Bruce Vawter, DePaul University; and John D. Weaver, Director of Planning for the Protestant Episcopal Diocese of California.
ПРИЗИВ ЗА БОГОСЛОВСКО УТВЪРЖДАВАНЕ Има още
ПРИЗИВ ЗА ЕДНО ДРЕВНО ЕВАНГЕЛСКО БЪДЕЩЕ
Въведение
Във всяка епоха Святия Дух призовава църквата да изпита своята вярност към Божието откровение в Исус Христос, което е записано в Писанието и предавано чрез църквата. Така, докато утвърждаваме глобалната сила и жизненост на световния евангелизъм в наши дни, ние вярваме, че североамериканската форма на евангелското движение трябва да бъде особено чувствителна към новите вътрешни и външни предизвикателства, пред които се изправят Божиите хора. Има още
ПИСМО НА ПЛИНИЙ ДО ИМПЕРАТОР ТРАЯН И НЕГОВИЯТ ОТГОВОР
Плиний Млади е бил назначен за легат на империята в римската провинция Витания в северозападна Мала Азия.
Писмо от Плиний до император Траян:
Господарю мой,
Навик ми е да се съветвам с Вас винаги, когато изпитвам съмнения по даден въпрос. Кой друг би могъл по-добре да разреши моите колебания или да настави невежеството ми?
Никога не съм присъствал на процеси срещу християните, затова и не познавам прецедентите относно налаганите наказания и прилаганите мъчения. Не малко съмнения съм изпитвал по въпроса дали се прави някаква разлика при различните възрасти. Дали младите се третират също като възрастните? Дали отричането печели снизхождението или е все едно дали си се отрекъл от християнството, ако веднъж вече си бил християнин? Дали човек трябва да бъде наказан заради изповядването на принадлежност към това име или заради срамните постъпки, които го придружават? Има още
Членовете на Ремонстрантите дадени по-долу макар и публикувани от последователите му една година след неговата смърт изразяват мненията на Арминий Има още
КАНОНИТЕ НА СЪБОРА В ОРАНЖ
529 г.
КАНОН 1 Ако някой отрича, че целият човек, т.е. както тялото така и душата са се променили към по-лошо в следствие на Адамовия грях, a вярва, че свободата на душата остава неповредена и че покварено e било само тялото, той е изпаднал в заблудата на Пелагий и противоречи на Писанието, което казва: Душата, която е съгрешила тя ще умре (Езек. 18:20); и Или не знаете, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, на когото се покорявате (Римл. 6:16); и Защото от каквото бива победен някой на това и става роб (2 Петър 2:19). Има още
ОТ ВОДА И ДУХ
От вода и Дух е едно официално становище за кръщението на Обединената Методистка Църква прието през 1996 от Генералната Конференция
ВЪВЕДЕНИЕ
Съвременната Обединена Методистка Църква се опитва да възстанови и обнови своето разбиране за кръщението. За да направим това ние трябва да се вгледаме в нашето наследство като Методистка и Обединена Братска Църква, а също така и в основните на християнската традиция. През нашата история кръщението е било разглеждано по различни и дори противоречащи си начини. Едно обогатено разбиране за кръщението възстановявайки Уеслианския синтез на тайнствен и евангелски аспект ще направи методистите способни да участват в тайнството с обновено разбиране за този дар на Божията благодат. Има още
Rado's blog 