Писмо


indexДнес трябва да ви съобщя, че нашите братя Конрад Бояк, Ф.А. Преус, Улрих Нитак и Герхард Шулце са били убити на източния фронт….Те са отишли преди нас по пътя, който ние всички ще трябва да поемем в даден момент. По един особено благодатен начин Бог напомня на всички вас, които сте на фронта, да бъдете готови….Можем да сме сигурни, че Бог ще призове вас, както и нас, единствено в часа, в който Той е избрал. До този час, който лежи единствено в Божиите ръце, ние сме сигурно защитени дори от най-голямата опасност и от увереността за тази защита винаги се ражда една нова готовност за последния призив.

Кой може да разбере как са били избрани тези, които Бог е взел? Не ни ли изглежда винаги смъртта на младите християни сякаш Бог унищожава най-добрите си инструменти в едно време когато те са най-необходими? Но Бог не прави грешки. Възможно ли е Бог да се нуждае от нашите братя за някаква скрита задача от наше име в небето? Ние трябва да престанем с нашите земни мисли, които винаги желаят да знаят повече отколкото могат и да се прилепим към това, което е сигурно. Тези, които Бог е призовал у дома, са били обичани от Него. “Понеже душите им бяха угодни на Господа Той ги взе изсред нечестието” (Премъдрост Соломонова 4).

Разбира се, ние знаем, че Бог и дявола са вкопчени в битка в този свят и че дяволът също има дума в смъртта. Пред лицето на смъртта ние не можем просто да говорим по един фаталистичен начин: “Бог е пожелал това”, но трябва да го поставим до другата реалност: “Бог не го е желаел.” Смъртта показва, че света не е такъв какъвто трябва да бъде, но се нуждае от изкупление. Единствено Христос е победителят на смъртта. Тук рязката антитеза между “Бог го е пожелал” и “Бог не го е желаел” кулминира и намира своето разрешение. Бог се присъединява към това, което Бог не желае и от този момент нататък самата смърт трябва да служи на Бога. Отсега нататък “Бог го е пожелал” включва дори “Бог не го е желаел.” Бог е пожелал да победи смъртта чрез смъртта на Исус Христос. Единствено в смъртта и възкресението на Исус Христос смъртта е била победена от Божията сила и сега трябва да служи на Божиите цели. Това не е някакво фаталистично приемане, а жива вяра в Исус Христос, Който е умрял и възкръснал за нас, така че е способен напълно да се справи със смъртта.

В живота с Исус Христос смъртта като една обща съдба, която ни застига отвън се сблъсква със смъртта вътре в нас, нашата собствена смърт, доброволната смърт ежедневно да умираме с Исус Христос. Тези, които живеят с Христос всеки ден доброволно умират. Христос в нас ни предава на смърт, така че да може да живее в нас. Така нашето вътрешно умиране посреща смъртта, която е извън нас. По този начин християните посрещат собствената си смърт и по този начин нашата физическа смърт съвсем истински става не край, а по-скоро изпълнение на нашият живот с Христос. Тук ние влизаме в общение с Онзи, Който в Своята Собствена смърт може да каже: “Свърши се.”

(Писмо на Дитрих Бонхофер към неговите мобилизирани студенти)

 

Реклами

Ограниченията на благодатта


index

Не хвърляйте бисерите си на свинете нито давайте свято нещо на кучетата, за да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат да ви разкъсат.” (Матей 7:6).

Обещанието на благодатта не трябва да бъде пропилявано – то трябва да бъде пазено от безбожните. Има хора, които не са достойни за светилището. Прогласяването на благодатта има своите граници. Благодатта не може да бъде прогласявана на никой, който не я разпознава, разбира или желае. Такъв човек не само че омърсява самото светилище, не само, че този, който съгрешава така ще бъде виновен срещу пресвятото, но освен това злоупотребата със светото нещо ще се обърне срещу самата общност. Светът на когото благодатта е подхвърлена като някаква сделка ще се отегчи от нея и не само ще стъпче светинята, но и ще разкъса ония, които му я натрапват. Заради самата нея, заради грешника и заради общността светинята трябва да бъде пазена от евтино предлагане. Благовестието е защитавано чрез проповядването на покаянието, което нарича греха грях и обявява грешника за виновен. Ключовете, които развързват са защитавани чрез ключовете, които връзват. Проповядването на благодатта може да бъде защитено единствено чрез проповядването на покаяние.”

Дитрих Бонхофер (Statements about the Power of the Keys and Church Discipline in the New Testament.)

От затвора в Тегал


ДИТРИХ БОНХОФЕР ОТ ЗАТВОРА В ТЕГАЛ

писмо от 1944

Резултат с изображение за bonhoeffer

Поради своето участие в съпротивата срещу режима на Хитлер в Германия Бонхофер е арестуван през 1943. Той е можел да изпраща писма от затвора най-вече на своя приятел Еберхард Бедж. Провала на атентата срещу Хитлер на 20 Юли 1944 определя съдбата на Бонхофери и  той е екзекутиран точно преди края на войната на 9 Април 1945. Все пак в своите писма той нахвърля едно радикално и креативно богословие родено в отчаянието на затвора и основано върху развитието на концепцията на Карл Барт за „нерелигиозно християнство.“ То е вдъхновява редица по-късни богослови, които виждат благовестието като една истина, която трябва да бъде практикувана в борбата за справедливост в света, а не ревниво пазена като религиозен артефакт. Има още