Хора в молитва – 4

                                       ДАВИД – ВЪЗОБНОВЕНОТО ОБЩЕНИЕ

                                                     от Джон Уайт

                                                           Псалм 51

Аферата на Давид с Витсавня разкрива липсата на вярност като една страна от неговата същност. Властта го беше покварила. Решението му да предостави ръководството на войната на своите военачалници може да е било въпрос на мързел. Безделната разходка по покрива на палата му след следобедната почивка по  време на война не е в съзвучие с отговорностите му като цар. Пожеланието на очите му и страстното влечение към Витсавия разкриват слабостта му като мъж и злоупотребите му с царските права. Той я видя, пожала я и заповяда да бъде доведена в двореца. Цялата история е описана във 2 Царе 11:1-12.

Може би Витсавия не е съвсем невинна? Беше ли съобразила, че може да я видят, когато се къпе в градината? А дали го е направила нарочно? Не знаем. Ако не е излагала умишлено тялото си на показ, поканата на царя да сподели с нея леглото трябва
да я поставила в неприятна ситуация. И все пак, за да има прелюбодеяние са необходими двама, независимо, дали единият е  цар или не, а Витсавия не оказа никаква съпротива.

Хора в молитва – 3

 МОЙСЕЙ – СВЕТЕЩИ ЛИЦА

Изход 32;9-14, 31, 32 и 33:12-23

от Джон Уайт

Беше кошмарен кървав ден, който в историята на Израил никога нямашe да се забрави. Ние, с нашетo модерно, безгрижно отношение към вярата и морала, намираме тези сьбития за варварски и  непоносими. Изпитваме погнуса от жестокостта на левитите, които с меч в ръка преминаваха през редиците на свелите глави под тежестта на вината израилтяни, за да убият 3000 от тях в един акт на отмъщение.

Нашата ценностна система се е пременила. За Мойсей тази кървава баня въобще не можеше да се сравни с ужасното прегрешение на народа. Изведени от Египет от един Бог, Който заради тях се намесваше в нормалното протичане на природните закони, Който заради тях раздели Червеното море, Който Сам ги водеше в облака и огнения стълб, един Бог, Който им се беше разкрил като Единствения, Истинския, Вечния — Него повърхностните израилтяни забравиха след няколко неприятни за тях дни и се предадоха на идолослужение. Тяхното непостоянство и богохулното им дело ужасиха Мойсей. Неговият ужас беше още по-голям, тъй като до преди малко бе стоял в присъствието на Богa, Чието име те така лекомислено пренебрегнаха и оскверниха.

Хора в молитва – 2

ЯКОВ – ЕДИН КУЦАЩ В ДОЛИНАТА

Битие 32:22-32

от Джон Уайт

Oбразът на Яков, борещ се в онази самотна нощ с Божия човек в долината на Явок, е разпалвал фантазията на поети и мистици от всички времена. Мнозина виждат в случилото се една героична борба, в която Яков, наранен и изтощен, преодолява Божията съпротива срещу неговите претенции и успява да получи от Бога това, което желае. Така тази битка се превръща в пример за  упорита молитва и ни сблъсква с предизвикателството: кой от нас  би могьл по този начин да се бори с Бога в молитва и да спечели  победа като Яков? Победа над Бога?

Но преди да позволим на тази мисъл да завладее съзнанието ни нека все пак да видим какво всъщност ни разказва тази история. Нека да се запитаме — защо изобщо се е стигнало до борба? Ако Бог е  всесилен, а човекът  слаб, защо Яков не е победен веднага? Беше ли необходимо Бог на всичко това отгоре и да го  осакатява? Мишката бори ли се сьс слона? Ще му направи ли  изобщо някакво впечатление тя, ако реши да се бие с него?

Хора в молитва – 1

АВРААМ – ДЕНЯТ, В КОЙТО БОГ МУ РАЗКРИ ВЕЛИЧИЕТО СИ,

Битие 18:9-33

от Джон Уайт

За разлика от мнозина от нас, Авраам нямаше проблеми при  установяване на контакт с небето. Това не му струваше никакви  усилия. През целия му живот Бог беше Този, Който осъществяваше  връзката с него.

Ние не винаги получаваме точна информация как  Бог правеше това. Често се казва: „Господ говори на Авраам…“  без допълнително пояснение дали Авраам чува гласа на Бога, или пък го възприема тихо в сърцето си. Веднъж Бог му говори  чрез видение (Битие 15;1), при друг случай му се „яви“ (Битие  17:1). Важното, струва ми се, е да забележим, че всеки път, когато става въпрос за общуване между Бога и Авраам, Бог е Този, Който  поема инициативата. Бог говори, Авраам дава отговор. Нашият  личен молитвен живот би станал много по-лек ако започнем да  живеем по същия принцип. А защо да не го направим? За нас  молитвата е един разговор и говоренето, разбира се, е необходимо за нея. И все пак качеството на един разговор може да бъде изцяло определено от този, който го започва. Нашата реакция в разговора често зависи от това кой го е започнал. Много по-лесно  ще ни бъде, ако в общество на непознати някой ни поздрави и прояви интерес към нас. И напротив, можем да изпаднем в  сериозно затруднение, ако трябва да започнем един разговор, особено ако опитьт ни е посрещнат сьс съпротива.