Ситуационна етика

СИТУАЦИОННА ЕТИКА[1]

от Д. Пакър

Ситуационната етика, ситуационизма или както и да го наричаме избухна с облак искри над английско говорещия християнски свят през 60-те години и явно все още е там и ще остане за известно време. Неговият най-известен представител беше А. Т. Робинсън, а най-проницателния му говорител в Америка – Джоузеф Флетчър[2]. Последния предлага един наглед прост метод за разрешаване на комплексни проблеми. Той настоява, че коригира легализма и премахва изкуствеността, която в миналото е обезформявала мисленето на много християни за начина, по който трябва да се държат. Той въвежда модерното (можем да добавим още древно и райско) нежелание да разглеждаме някои вътрешни правила като ненарушими. Неговите пропагандатори имат много да кажат относно секса, което за повечето хора е много интересна тема, особено когато за негп се говори като за позволен[3]. В своята реторика ситуационизма изглежда застава зад често изразяваната в популярната музика и криминалните романи идея, че любовта ще оправдае всичко и че виждайки това ние сме едновременно и по-мъдри и по-хуманни отколкото са били нашите бащи.

Евангелското виждане за унищожението на душата

ЕВАНГЕЛСКОТО ВИЖДАНЕ ЗА УНИЩОЖЕНИЕТО НА ДУШАТА

от Джеймс И. Пакър

Евангелското движение е определяно по различен начин от различни хора. Аз го определям като религия на тринитарните вярващи в библията, които виждат в христовия кръст единствен източник на примирение с Бога и търсят да споделят своята вяра с другите; и аз отбелязвам, че на запад (да не търсим по-далеч) евангелското движение така както протестантския либерализъм, различните течения в римокатолицизма и източното православие има обособено общностно съзнание. Факторите, които определят това съзнание през миналия половин век са от догматична, поклонничка, апологетичен и активистка природа; печатните издания (книги, списания) които евангелските християни подготвят едни за други; чувството на пълна вярност към библията, нейния Бог и нейния Христос, които евангелските институции култивират; убежденията, че сме застрашени от огромното количество либерални протестанти, римокатолици и секуларизирания американски живот. Те водят до вълнения там където изглежда, че се засягат болезнени въпроси, откъдето се появява едно чувство за предателство и ярост ако се сметне, че определените граници са престъпени. Специфичната корпоративна идентичност на евангелското движение включва една увереност в привилегията и призива, манталитет на хора, които живеят под обсада, ниска точка на кипене при дебат, определено вербално насилие и тенденция да убива собствените си ранени – всичко това смесено заедно.

Тълкуване на Писанието

ТЪЛКУВАНЕТО НА ПИСАНИЕТО

от Джеймс И. Пакър

(из „Фундаментализма и Божието слово“ – Inter-Varsity Press, 1958, стр. 101-104)

Божието слово представлява едно изключително сложно единство. Различните теми и видове материали, които го съставляват – закони, обещания, литургии, родословия, аргументи, описания, размишления, видения, афоризми, омилии, притчи и др. – не са изолирани фрагменти, но части на едно цяло. Следователно, те трябва да се разглеждат във връзка както с цялото така и едно към друго. Божието слово не ни е дадено под формата на богословска система и трябва да бъде разгледано по този начин преди да можем да го разберем правилно – т.е. да го разберем като цяло. Всеки текст има своя непосредствен контекст в пасажа, от който идва, своя по-широк контекст в книгата, към която принадлежи и своя цялостен контекст в библията като цяло. Той трябва да бъде правилно съотнесен към всеки един от тези контексти ако желаем да разберем правилно неговия характер, обхват и значение.

В търсене на канонично тълкуване

В ТЪРСЕНЕ НА КАНОНИЧНО ТЪЛКУВАНЕ

от Джеймс И.  Пакър

Д-р Джеймс Пакър е професор по систематично и историческо богословие в колежа Риджънт, Ванкувър, Канада. Сред неговите книги са: Keep in Step with the Spirit, Revell, 1984; God’s Words: Studies of Key Bible Themes, InterVarsity Press 1981; Beyond the Battle for the Bible, Cornerstone Books, 1980; Knowing Man, Cornerstone, 1979; I Want to Be a Christian, Tyndale House, 1977; Knowing God, InterVarsity Press, 1973; Evangelism and the Sovereignty of God, InterVarsity Press, 1961; „Fundamentalism“ and the Word of God: Some Evangelical Principles, Eerdmans, 1958. Настоящата статия представлява глава в3 от книгата The Use of the Bible in Theology: Evangelical Options, John Know Press 1985.

Понеже бях запитан как използвам библията аз трябва да предложа някакъв метод, макар че не правя това без колебание. Не че ми се струва неподходящо да зададеш подобен въпрос на един богослов. Напротив, въпросът е изключително удачен защото отговорът веднага би показал колко сериозно гледа той на своята професия – нещо, което църквата се нуждае и има право да знае. Освен това всяко истинско богословстване отразява нещо от идентичността на своя автор понеже е било формирано от определена опитност и по този начин би помогнало на другите да разберат и оценят неговата работа.