Някои бележки относно допълнителни редакции на библейските книги


deadseascroll

от Радостин Марчев

Моето впечатление е, че голям брой евангелски християни изпитват почти панически ужас от всяка идея, че библейските книги са могли да бъдат редактирани или да търпят промяна във времето. Презумпцията, която стои зад това е, че подобно приемане ги превръща в напълно човешки литературни продукти, в които няма и не би могло да се търси нищо божествено или свръхестествено. А това на свой ред унищожава из корен идеята за Библията като Божие Слово, което функционира като безпогрешен водач за вярата и практиката на християните.

В действителност ситуацията е доста по-сложна. Има още

Реклами

Нови свитъци открити в Кумран


cave_location-e1486498986304

Крейг Евънс съобщи за ново откритие в Кумран, вкл. някои нови свитъци. То е наречено пещера 12 като учените смятат, че е възможно да открият и 13.

„Рандъл Прайс и неговият екип са направили наистина забележително откритие. Макар пещерата, която той и неговият екип са изровили да е била обрана (иманярите са изоставили няколко инструменти) това, кето не е било изровено е важно. Прайс е открил 6 гърнета еднакви с тези откртити в останалите пещери на Кумран. Тези били направени за да съхраняват свитъци.“

Все още няма много подробности за находката.

Цялата статия на Крейг Евънс можете да прочетете ТУК (на английски).

Фрагмент от ев. според Марк от 1 век (обновено)


След Даниел Уолас Крейг Евънс е вторият известен учен, който споменава за находката затова мисля, че като нищо може да се окаже истина. Очаква се официално документът да бъде публикуван през 2015 от Brill.
Юли имам курс с д-р Евънс, така че няма да пропусна да го разпитам :)))

Допълнение: Днес (17.07.2015І говорих с д-р Евънс. Фрагментът съществува и предварителните анализи сочат дата около 80-те години на 1 век. Това обаче не е окончателно и предстоят допълнителни изследвания, след които той е бъде публикуван заедно с други наскоро открити ранни документи, от BRILL. 

Второ допълнение (26.5.2018). В края на краищата се оказа, че документът все пак не е от 1, а от 2 или 3 век. Последният е известен като P.Oxy 83.5345 и съдържа текст от Марк 1:7-9, 16-18. Твърдеше се, че част от папирус използван след това като част от египетска погребална маска, която е била частично унищожена, за да се възстанови документа. След като през 2012 г. Даниел Уолъс в дебат с Барт Ърман го спомена някои апологетични служения редовно споменаваха за него. Обобщение на фактите можете да прочетете ТУК,  а обяснение и извинение от Дан Уолъс за това, че без да желае това е подвел някои хора ТУК.

Повече можете да прочетете на блоговете на Лари Хуртадо, Майкъл Крюгер, Брис Джоунс и Брент Нонгбри.

С това случаят вероятно е приключен.

Еремия, Септуагинта, свитъците от Мъртво море и непогрешимостта – 2


ЕРЕМИЯ, СЕПТУАГИНТА, СВИТЪЦИТЕ ОТ МЪРТВО МОРЕ И НЕПОГРЕШИМОСТТА

Какво точно имаме в предвид под „оригинален автограф”?

от Д. Даниел Хейс

images

Кога и защо западната църква се обърнала от LXX към МТ?

На този етап за нас би било полезно да си припомним каноничния процес свързан с LXX и МТ. LXX била преведена от еврейски учени очевидно в Египет около 200 пр. Хр. В предхристиянската епоха LXX била много популярна в еврейските среди и много почитана особено в диаспората. Брук В. Р. Пиърсън отбелязва, че по това време сред евреите дори съществувала традиция, че преводът на LXX е боговдъновен (Пиърсън говори за Писмото към Аристей, Аристобул, син Сирахов, Филон и Йосиф.). Идеята за вдъхновение изглежда растяла с напредването на времето[1]. Има още

Еремия, Септуагинта, свитъците от Мъртво море и непогрешимостта – 1


ЕРЕМИЯ, СЕПТУАГИНТА, СВИТЪЦИТЕ ОТ МЪРТВО МОРЕ И НЕПОГРЕШИМОСТТА

Какво точно имаме в предвид под „оригинален автограф”?

от Д. Даниел Хейсimages

Целта на това есе е да стимулира дискусиите сред евнагелските християни и диалога относно връзката на старозаветната текстова критика, каноничността и ученията за непогрешимостта и вдъхновението. Наблюдението ми е,че съществува слабо взаимодействие и размяна на идеи между тези, кото се борят с детайлите на текстовите проблеми на една книга като Еремия (т.е. текстовите критици) и тези, които прекарват времето си занимавайки се с детайлите на непогрешимостта и вдъхновението (най-вече систематичните богослови). Така от една страна евнагелските учени, които пишат за текстовата критика (Брус Уолтке, Елис Бротсмън, и т.н.) рядко виждат връзката между своята работа и въпроса за непогрешимостта и вдъхновениет. От друга страна систематичните богослови, които пишат по въпросите за вдъхновението и непогрешимостта излежда са в почти пълно неведение за връзката със старозаветната тектoва критика. Има още

Може ли да имам вашият автограф – 2


МОЖЕ ЛИ ДА ИМАМ ВАШИЯТ АВТОГРАФ

Използването и злоупотребата с текстуалната критика при формирането на евангелската доктрина за Писанието

от Джон Броган

images

Евангелската дилема

Иронично именно текста, който Бърджън нарекъл „скандално изопачен” получил широко приемане както сред евнагелските така и сред либералните учени. Критическите редакции публикувани днес от Обединеното библейско другжество (UBS) са забележително подобни на редакцията на Уесткот-Хорт. Този текст е използван като основа за най-новите английски преводи (напр. NIV, NRSV, NTL и др.)Той продължава да бъде стандартния гръцки текст използван от библейските преводачи като Уиклиф. По-голямата част от евангелските християни са приели както методологията така и резултатите на модерната текстова критика. Има още

Може ли да имам вашият автограф – 1


МОЖЕ ЛИ ДА ИМАМ ВАШИЯТ АВТОГРАФ

Използването и злоупотребата с текстовата критика при формирането на евангелската доктрина за Писанието

от Джон Броган

images

От самото начало на църквата християните са спорели относно текста на Библията, канона и тълкуването[1]. В настоящото есе аз накратко ще изследвам връзката между новозаветната критика на текста и евангелската доктрина за Писанието. Ограничил съм своите бележки основно до НЗ понеже съм по-запознат с този материал. Въпросите и проблемите, които новозаветната текстова критика повдига относно доктрината за Писанието могат лесно да бъдат развити и вероятно дори разширени от текстовата критика на СЗ, но аз ще оставя изследването на това поле в по-компетентни ръце. По-голямата част от следващите бележки не са нови – други учени са повдигали подобни въпроси. Моята надежда е, че повдигайки още веднъж тези въпроси и проблеми ние можем да работим в посока на една по-адекватно учение за Писанието.

Започвам с някои бележки свързани с връзката на текстуалната критика и учението на Църквата за Писанието. След това ще дискутирам влиянието, което модерната текстова критика е оказала върху учението за Писанието. След това аз критикувам някои начини на използване на апарата и резултатите от текстовата критика от някои евангелски християни защитаващи учението за непогрешимостта. В заключение аз завършвам с един призив за по-цялостно евангелско учение за Писанието. Има още

Юстин Мъченик и изрязаните от библията стихове


ЮСТИН МЪЧЕНИК И ИЗРЯЗАНИТЕ ОТ БИБЛИЯТА СТИХОВЕ

от Радостин Марчев

index

Тази седмица няколко мои познати насочиха вниманието ми към нещо доста интересно в съчиненията на Юстин Мъченик (ок. 160). В няколко свои съчинения Юстин твърди, че евреите са премахнали от СЗ стихове, които говорят за Христос.

Една кратка проверка показва следното. Има още

Богословското значение на текстовата критика


от Ернср Вюртуейн

Нито една книга в световната литература не е била толкова често преписване, издавана, превеждана и изследвана както библията. Тя е уникална както обект на толкова много усилия посветени на точното й запазване, разбирането й и разбирането й от другите. Можем да си спомним книжниците и масоретите с техните стриктни регулации и прецизни изследвания, преводачите, средновековните монаси, преписващи текста буква по буква в своите тихи килии, егзегетите и особено Мартин Лутер, който посветил по-голямата част от живота си на егзегетична работа върху Стария Завет.

Какъв е бил истинският мотив зад цялата тази загриженост за библията? Със сигурност не просто един интерес към една почитана реликва, която заслужава да бъде пазена поради своята древност. Литература древна колкото Стария и Новия Завет или по-древна е изчезвала оставяйки само някакви разпръснати останки  и последващо щастливо откриване на фрагменти оцелели, за да ни напомнят, че някога е съществувала. Нещо друго е карало хората да се посвещават на библията и да осигурят нейното запазване за своето собствено и за следващите поколения: признаването на нейното значение за всички поколения, знанието, че тук тече изворът на живота понеже самият Бог говори в нея.

Същата мотивация вдъхновява работата върху библията и днес. Би било погрешно да смятаме настоящото описание на превратностите на старозаветния текст в неговото предаване за написан единствено от академичен интерес към минали неща или дори за опит да се покажат несъвършенствата на текста настъпили при неговото предаване от хората. Дори това има своето сериозно богословско значение ако помислим за формата на слуга приета от Божието Слово намираща израз в предаването на текста. Все пак ние не сме толкова загрижени за откриване на неточности и грешки колкото за тяхното поправяне. Ние сме загрижени най-вече за оригиналната форма на старозаветния запис тъй както сме загрижени за цялостното послание на библията понеже желаем да се срещнем със самото Слово, а не с неговото тълкуване от книжници способни на грешки в процеса на предаването му. Историята на текста, както и текстуалната критика, която е основана на него, е неразделна част от всяко научно занимание със Стария Завет, което е съзнателно богословско. “Без текстуална критика не може да има истинско разбиране на старозаветната религия, не може да има истинско старозаветно богословие. Всеки, който е проникнал по-надълбоко в текстуалната критика знае, че богословието и текстуалната критика не са две различни области, а са неразделими на най-дълбоко ниво.”

Но дали, могат да запитат хората, концентрирането върху буквата на текста действително води до извличане на посланието на библията? Не е ли това един дълбоко погрешен подход? Това отношение вероятно е провокирано от твърдения като това на Лутер: “Никой не може да разбере дори една йота от Писанието освен ако не му е дадено от Божия Дух?” Но това показва едно погрешно разбиране понеже ние трябва да помним, че това е същият Лутер, който настоява толкова силно върху “Словото” противопоставено на “Духа” на религиозните ентусиасти и който постоянно повтаря, че Бог “никога не дава на някого Духа или вяра без външен знак или слово, в което той да я съхранява.” Това, което Лутер има в предвид с тези привидно противоречащи си твърдения е, че “Бог е свързал Своя Дух с написаното и проповядвано слово; но Той дава действието на Духа в Словото чрез Собствената Си последна и суверена воля.” “Следователно не можем да разделим буквалното и духовното разбиране. Не можем да достигнем до едното без да имаме другото.” Понеже това е така загрижеността с буквата на текста има реално богословско значение.

Краят на евангелието според Марк (Обновено)


КРАЯТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО СПОРЕД МАРК

images

Вторият по-значим пасаж от Новия Завет (освен Йоан 7:53-8:11), достоверността на който е подложена на сериозни съмнения е краят на Марк (Марк 16:9-20).

Свидетелства за текста във вида, в който ние го познаваме имаме много рано. 1 Апология  на Юстин Мъченик, гл. 45 съдържа възможно, но не сигурно, част от ст. 20 – 4 думи, които се намират в тази част от евангелието, но в различен ред . Поради това не можем да смятаме това свидетелство за особено убедително. Неговият ученик, Тациан (2 век), в своя Диатесарон вече напълно сигурно познава текста – той присъства както в арабската версия така и коментарът на Ефрем на сирийски. Ириней Лионски (края на 2 век) също цитира част от пасажа в Против ересите  3.10.5. Следователно напълно сигурно е, че след средата на 2 век вече имаме завършека на Марк такъв какъвто днес го познаваме. Има още

Автентичността на Йоан 7:53-8:11


АВТЕНТИЧНОСТТА НА ЙОАН 7:53-8:11

images

Един факт, който сравнително малко хора знаят е, че толкова известната история за жената хваната в прелюбодейство е със сериозно оспорвана автентичност. Тя се намира в Йоан 7:53-8:11. Това, което имаме е следното:

Папий (2 век) цитиран от Евсевий може би споменава историята. Той говори за „жена обвинена в много грехове,” което е възможно твърде несигурно свидетелство. Освен това той го свързва с „Евангелието според Евреите,” което може да е Матей (или друга книга на Матей) или пък някакъв апокриф. Дидаскалията (3 век – както и Апостолските постановления от 4 век, която е силно зависима от Дидаскалията) споменава историята без съмнение, но не я свързва с ев. Йоан. Дали е взета от тази книга и дали изобщо от книга или от устна традиция не можем да кажем. Дидим Слепецът (4 век) споменава за този пасаж. Това показва, че тектът е присъствал в някои ръкописи в Александрия и Египет поне от 4 век. Това се вижда и от Codex Vaticanus (4 в., който е от същия регион). Той пропуска пасажа, но поставя индикация в полето, че съществува алтернативна версия.

На запад Йероним (Contra Pelag., края на 4 век.) споменава за много „гръцки и латински манускрипти, които съдържат текста” в Рим и в латинския запад. Оттам след това текста е включен във Вулгата. Това се потвърждава от други отци като Амвросий (4 в.), Пакиан от Барселона (4 в.), Амброзиастър (4 в.) и Августин (4-5 в.). В същото време необходимостта да правят такива уточнения показва, че текста явно не е бил сигурен и на запад. Августин казва това в прав текст: „Някои хора с малка вяра или по-скоро врагове на истинската вяра, предполагам страхувайки се да не би женисте им да се предадат на нечистота съгрешавайки, са премахнали от техните манускрипити Господното дело на прощение на прелюбодейката, като че ли Този, който казал Не съгрешавай повече, дал позволение за грях.”

С други думи имаме ясни свидетелства, че (1) историята е позната (2) че е включена в някои преписи от 4 век както на изток така и на запад. (3) че през 4 век текста очевидно не е сигурен тъй като за него се спори и някои преписи го пропускат.

Освен това в древната църква текста е бил четен на празника на св. Пелагия (5 в) и на св. Теодора (края на 5 в. – чества се 18 Септември). Нo от друга страна (и това е с много по-голяма тежест) той е пропускан в прочита на Петдесятница, което е много по-древно и силно свидетелство за ранната несигурност на пасажа. Всъщост други четенията също го пропускат.

Сега, в обратна посока. В повечето от запазените гръцки копия от първите 7 или 8 века текста липсва. Всичките 4 най-ранни документа съдържащи ев. Йоан – P66 (3 в), P75 (3 в), Codex Sinaiticus и Vaticanus (4 в) не го съдържат. И четирите поставят в поплето знак, че на това място съществува алтернативен прочит. На практика нямаме запазен ранен гръцки документ, който да показва, че пасажа е бил включен в Йоан. 17 от старите латински манускрипти го съдържат, вкл. най-ранния от тях кодекс Беза (края на 4 или началото на 5 в, но известен с множеството интерполации в текста) срещу 6, които го пропускат. Текста липсва в кодекстите Alexandrinus и Ephraemi (5 в), Codices Washingtonianus и Borgianus (5t в), Regius (8 в), Athous Lavrensis (ок. 800), Petropolitanus Purpureus, Macedoniensis, Sangallensis and Koridethi (всички 9 в), Monacensis (10 в); Uncials 0141 и 0211 (10 в); Minuscules 3, 12, 15, 21, 22, 32, 33, 36, 39, 44, 49, 63, 72, 87, 96, 97, 106, 108, 124, 131, 134, 139, 151, 157, 169, 209, 213, 228, 297, 388, 391, 401, 416, 445, 488, 496, 499, 501, 523, 537, 542, 554, 565, 578, 584, 703, 719, 723, 730, 731, 736, 741, 742, 768, 770, 772, 773, 776, 777, 780, 799, 800, 817, 827, 828, 843, 896, 989, 1077, 1080, 1100, 1178, 1230, 1241, 1242, 1253, 1333, 2193 и 2768, в повечето сирийски текстове, текстовете на сахидски диалект на коптите, готическите текстове, някои арменски и грузински текстове. Това е много внушителен списък.

От отците го подминават Тациан в Диатесарон (2 в.) Климент Александрийски (начало на 3 в.), Тертулиан (De Pudicitia начало на 3 в.), Ориген (Комнетар на Йоан 3 в.), Киприан (55 послание 3 в), Нонус (метрична перефраза на текста 5 в), Кирил Александрийски (5 в) и Козма Ерусалимски (списък на истории уникални за Йоан 6 в). Всъщност до 12 век с изключение на Дидим никой не коментира този пасаж. Когато пишат коментари и достигнат до текста отците го прескачат и продължават от 8:12. Така прави например Йоан Златоуст в своята беседа 52 от Коменатара върху Йоан. Допълнително Minuscule 759 съдържа Йоан 7:53-8:2, но изключва 8:3-11.

Много манускрипти включват пасажа, но поставят знак, че е под съмнение. Такива са Codex Vaticanus 354 (S) и Minuscules 4, 8, 14, 18, 24, 35, 83, 95 (questionable scholion), 109, 125, 141, 148, 156, 161, 164, 165, 166, 167, 178, 179, 200, 202, 285, 338, 348, 363, 367, 376, 386, 407, 443, 478, 479, 510, 532, 547, 553, 645, 655, 656, 661, 662, 685, 757, 758, 763, 769, 781, 797, 801, 824, 825, 829, 844, 845, 867, 873, 897, 922, 1073, 1077, 1092 1099, 1187, 1189, 1443 and 1445; 807, 707. Мнозинстовто от късните византийски манускрипти спадащи към подтип семейство K имат знак, но се смята, че това може да е напомняне за четеца, че текста не се чете на Петдесятница, а не поставяне на пасажа под съмнение.

Накрая в една забележителна група манускрипти текста се намира на друго място: В семейство 1 minuscules 20, 37, 135, 207, 301, 347, и в почти всички арменски преводи той е поставен след Йоан 21:25. В семейство 13 е след Лука 24:53; в Minuscule 1333 8:3–11 е след Лука 24:53; в Minuscule 225 е след Йоан 7:36. Minuscule 129, 135, 259, 470, 564, 831, 1076, 1078, и 1356 го поставят след Йоан 21:25. 788 и Minuscule 826 го поставят след Лука 21:38. Освен това там където текста присъства се наблюдава огромна концентрация на различни тектуални варианти (7:53-8:11) сякаш текста е бил „плаващ” за известно време.

Дори поместването му на това място в Йоан създава проблеми. В 7 глава Иус е описан на празника Шатроразпъване. В 8 изглежда е на хълма на маслините отправяйки се към последната си Пасха в Ерусалим (ср. 8:1 с Марк 11:11, 19; 13:3). 8:9 предполага, че Исус остава сам, но 8:12-13 предполага отново наличие на тълпа. Разбира се, това не са неразрешими противоречия, но текста звучи много по-гладко и естествено ако прескочим от 7:52 направо на 8:12. Към това тряба да се добавят и някои характеристики на граматиката и лексиката на пасажа, които пасват по-добре на синоптичната традиция, но никога не се използват от Йоан (а както казахме на доста места пасажът се прикачава към Лука).

В заключение това, което виждаме е:

1. Огромен брой манускрипти в т. число най-ранните и най-важните пропускат пасажа. Това включва мнозинството от гръцките и източните текстове през първите 8 века.

2. Църковните отци като цяло подминават текста. Когато го споменават това става на един по-късен етап. Най-ранните свидетелства единодушно не го съдържат.

3. Още от 4 век имаме ясно признание за неговата несигурност. Както източниците, които го включват така и тези, които го изключват дават индикации за това.

4. Немалък брой манускрипти го поставят на различни места, понякога дори не в Йоан.

5. Против пасажа има сериозни вътрешни свидетеклства– трудна хармонизация с текста преди и след него, граматически и лексиакални проблеми.

Дали това изключва възможността текста да е автентичен? – Не. Но това прави присъствието му в оригинала най-малкото силно несигурно. Повечето консервативни учени-специалисти днес смятат, че текста не е част от оригиналното евангелие. Както се вижда основанията за това са много силни.

Остава въпросът: Как тогава се е появил текста? По всяка вероятност никога няма да узнаем със сигурност, но си струва да направим едно предположение. Не е изключено това, което сега познаваме като Йоан 7:53-8:11 първоначално да е бил истинска история случила се с Исус, но, незаписана от евангелист Йоан в неговата книга. Тя обаче е останала в паметта на хората и упорито се е предавала устно. Когaто на един по-късен етап са се появили евангелията тя е започнала да бъде прикачвана към някои от тях и в края на краищата се е утвърдила на сегашното си място. Няма как да сме сигурни в това, но по всяка вероятност това не е невъзможна реконструкция на свидетелствата, с които разполагаме.

Битката за Textus Receptus


КАТЕГОРИИ НОВОЗАВЕТНИ МАНУСКРИПТИ И БИТКАТА ЗА TEXTUS RECEPTUS

images

Новият Завет е съхранен в повече от 5,800 гръцки мускрипти,  10,000 латински и  9,300 манускрипти на различни други древни езици вкл. сирийски, славянски, етиопски и арменски. Техният брой неимоверно затруднява използването на стематиката[1]. Поради тази причина новозаветните текстуални критици в огромната си част се придържат към принципа на еклектизма[2] като разделят манускриптите на групи наречени текстови семейства (или типове) в зависимост от връзката на копията едно с друго и от влиянието на общ предшественик. Най-популярното деление е следното[3]: Има още

Достоверност на новозаветните манускрипти


ДОСТОВЕРНОСТ НА НОВОЗАВЕТНИТЕ МАНУСКРИПТИ[1]

Един от въпросите, на които трябва да отговори текстуалната критика е доколко текста на Новия Завет, който ползваме днес е идинтичен или поне близък до своя оригинал. Не са ли правени много грешки при преписите на ръка – особено когато се ползва една дълга поредици на преписи от преписи и т.н.? Не е променян текста съзнателно, за да отговаря на нуждите и на развиващото се във времето учение на църквата? Можем ли да имаме достатъчно доверие на това, което четем днес в нашите библии?   Има още

Текстова критика


КАКВО Е ТЕКСТОВА КРИТИКА

В някои от съвременните издания на библията гордо стои надписът: „Точно и вярно преведена от оригинала.” В действителност обаче ние нямаме запазен нито един оригинал на библейска книга. Най-древните достигнали до нас новозаветни документи са фрагменти от ръчно направени преписи наричани манускрипти датирани от началото на 2 век – Папирус 90, Папирус 98, Папирус 104 и  P52. Най-древните копия на старозаветни книги са намерени сред свитъците от Мъртво море – някои от тях са приблизително от 50 пр. Хр. Следователно нашите библии са преведени от началото до края не от оригиналите, а от техни копия. Има още