Тъмната страна на Петдесетница

от Радостин Марчев

И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища; Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.  (Деяния 2:18-18)

Идването на Светия Дух на Петдесетница е едно от най-великите събития случвавали се някога. Без Светия Дух не би имало църква. Без Светия Дух благата вест никога не  би се разпространявала ефективно. Без Светия Дух никой не би могъл да живее христриянски живот….

Светия Дух екипира всеки един християнин за служение давайки му особена дарба, с която да изгражда Църквата. Най-известният и ясен текст, който говори за това е 1 Коринтяни 12. Но в същия този пасаж се открива и една тъмна страна – с духовните дарби може да се злоупотреби (виж 1 Кор. 14).

Тази година видяхме нагледно как може да стане това. Преди няколко месеца пастир на известна църква публично заяви, че е получил от Бога сън, в който Той му казва, че след 3 месеца България ще влезе във война. Според същия пастир когато споделил съня си много други служители заявили, че също са получили подобни откровения. Един от тях бил много конкретен, че видял как над България била хвърлена бомба, а отстрани Путин гледал тъжно. Това беше широко разгласено публично с претенции за пророчество, което Бог е открил и за което хората трябва да бъдат предупредени.

Проблемът е, че трите месеца изтекоха, а пророчествата не се изпълниха.

Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте (1 Солунци 5:20-21)

Новия завет ни дава двойно предписание относно пророчествата – да не гледаме лековато на тях  (да не ги презираме) понеже Бог наистина може да говори и говори, но и да не приемаме безкритично всяко слово, което претендира, че е пророчество. Как може да бъде изпълнен този баланс? Библията ни дава няколко насоки, но един от най-ясните и безпорни откривам във Второзаконие18:20-22:

Пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре. И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? – Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

Посланието е много ясно: ако някой пророкува в името на Бога, но казаното от него не се изпълни това не е пророчество, а лъжепророчество. Подобна проверка не винаги е възможна, но в случая, за който говорим е безспорно потвърдена. Лъжепророчството е налице.

Не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението (Ефесяни 4:30)

Въпросът, на който трябва да си отговорим е какво следва оттук нататък. Хора са злоупотребили с Божието име и авторитет – при това публично. Те са злоуопотребили с дарбите на Духа, Когото Писанието нарича „свят” – оскърбявайки по този начин третото лице на Троицата. Това е момента, в който започва да се откроява тъмната страна на Петдесетница. Нейното противодействие не е смачкване, обиждане и унижаване на човека, който е паднал, а неговото вдигане. Начинът това да стане е чрез любов и грижа, която го призовава към покаяние и поправяне. Но противодействието на „тъмната страна” също така не е и нейното неглижиране – сякаш нищо не се е случило. Когато става дума за Божието име прагматизмът, който ни казва, че е по-разумно да замълчим и да сметем случая под килима, за да не си създаваме излишни проблеми вероятно би трябвало да отстъпи и нещата ясно да бъдат наречени с истинските им имена.

Съвсем съзнателно оставям настрана как цялата история беше съпроводена със съвсем ясни политически заигравания – нещо почти толкова грозно колкото и лъжливото говорене от името на Бога. Съвсем съзнателно пропускам и имената на главните герои – и ще съм благодарен да не ги допълвате.