Когато нарцисизмът удари църквата

Удоволствието, което чувства в сърцето си когато се залавя с нещо трудно и успява да го свърши добре тайно му казва: „Ти си светец”. В същото време другите хора разпознават, че той е различен от тях. Те му се възхищават, или го избягват – каква сладка почит от страна на грешниците! Удоволствието се разгаря в изгарящ огън. Толината от този огън много прилича на Божията любов. Тя се подхранва от същите добродетели, които хранят огънят на любовта. Той избухва в себевъзхвала и мисли: „Това е огънят на Божията любов”. Счита собствената си гордост за Светия Дух. Следката топлина на удоволствието се превръща в критерий за всичко, което прави. Насладата, която получава от действия, които го правят почитан в собствените му очи го кара да пости, да се моли, да се крие в самота, да пише много книги, да изгражда църкви или болници, или да основава множество организации. И когато получи това, което иска той мисли, че усещането му за задоволство е помазанието на Светия Дух. Тихия глас на доволството шепне в сърцето му: „Now sum sicut caeteri homines” (Не съм като другите човеци). Веднъж тръгнал по този път ням граници за залото, което себедоволството му може да го накара да направи в името на Бога, на Неговата любов и за Негова слава. Той е толква доволен от себе си, че повече не може да търпи ничий съвет – ил дори нареждането на своя началник. Когато някой се противопостави на желанието му той смирено свива ръце и изглежда, че приема това за момента, но в сърцето си казва: „Светските човеци ме преследват. Те не могат да разберат този, който е воден от Божия Дух. Винаги е било така със светиите.” Ставайки мъченик той е десет пъти по-упорит отколкото преди. Ужасно е когато такъв човек си въобрази, че е пророк, Божий посланик или човек с мисия да преобрази света… Той е способен да унищожи религията и да направи Божието име омразно на хората.”

  Томас Мертон „Нови семена за размишление”

Реклама