Как се защитава една морална обществена кауза?

от Радостин Марчев

Днешният ден ни поднесе поредната черна хроника за побой над 17 годишно дете в София. Пръстите му са начупени защото приличало на гей от група младежи, които „прочиствали парка от гейове“ (виж ТУК). Казвам поредната понеже това далеч не е изолиран случай (За по-стари подобни прояви виж ТУК). За мен няма съмнение, че изострения дебат по темата за правата на хората с различна сексуална ориентация (и въпросът за „джендъра“ както е известен у нас) и особено начина, по който той се води имат съществен принос за това. Новината обаче ме накара да се замисля по един по-различен начин за нашата християнска отговорност.

Моята позиция по тези въпроси не е тайна. Като християнин аз вярвам, че  хомосексуалните практики са грях и че християните трябва да се противопоставят на всеки опит за налагане на църковно бракосъчетание на еднополови двойки. Те може също така да протестират срещу тяхното легализиране при положение, че не забравят, че България е светска, а не християнска държава и че държавата не може и не трябва да бъде допускана да формулира църковното понятие брак. (Начинът, по който някои хора говорят изглежда показва не само, че те не правят тази разлика, а и че са започнали прекалено много да разчитат на държавата да дефинира тяхната християнска вяра).

Казал това обаче бързам да добавя, че е изключително важно как християните следва да водят подобни обществени дебати. Четири основни неща според мен са ключови.[1]

1. Ние трябва да се помним, че това, срещу което протестираме е само един от греховете – и то не задължително най-големия. Когато пропуснем това ние лесно пропускаме редица други неща, срещу които би трябвало да говорим, но не го правим. Разбира се, в определени моменти даден проблем излиза на преден план и това налага да му бъде обърнато повече внимание. Въпреки това прекаленото фиксиране върху един единствен или няколко избрани морални въпроса лесно може да доведе до едно деформирано свидетелство, което на свой ред да дискредитира християнската вяра. Християните например съвсем не са толкова известни със свята позиция срещу хазарта, порнографията, корупцията, злоупотребите в здравната система или липсата на адекватна грижа за хора с увреждания. Всеки от тези проблеми (както и доста други) вероятно са не по-малко важни, но незнайно защо те не привличат вниманието ни. Въпросът за хомосексуализма („джендъра“) се е превърнал в проблемЪТ – за сметка на почти всичко останало.

2. Ние трябва винаги да помним, че подобни дебати не са чисто абстрактни, а са свързани с конкретни хора. Това означава, че християните трябва много внимателно да обмислят не само съдържанието на своите аргументи, но и начина, по който ги представят. Например твърдата позиция срещу хомосексуалните практики трябва да бъде съчетана както с ясното прогласяване, че Бог обича тези хора така и с търсенето на практически стъпки да покажем това на практика. Ако това липсва нашия глас може много лесно да бъде изтълкуван като още един от множеството приканващи към саморазправа и генериращи подобни негативни прояви – дори когато не ги желаем. Нека в прав текст да кажа, че намирам за изключително грозно християни да слагат на стената си цитат на Андрей Слабаков „не искаме да ни завираш задните си части пълни с хвърчащи пера в носа,“ да използват епитети и квалификации (педали, извратеняци, психично болни…) или да говорят с почти незавоалирани цинични или вулгарни намеци.

3. Християните трябва да се пазят да не станат заложници на определени скрити интереси. Моралните (подобно на повечето други) дебати неминуемо биват използвани като средство и възможност за привличане на внимание и постигане на определени цели, които често се премълчават. Така може да се повиши личния имидж или да се привлече определена група хора към дадена политическа платформа. Християните трябва да си дават сметка за това и да не бъдат наивни. Едно от нещата, които те трябва да научат е да виждат пълната картина вместо единствено проблемът, който ги вълнува в момента. Това че даден политик залага на картата за борбата с „джендъра“ все още не е достатъчна причина да се гласува за него. Ако той например е известен с хетеросексуални грехове, лъжа или корупция това би трябвало да го дисквалифицира от християнска гледна точка поне в същата степен както и ако стоеше на обратната позиция. Или пък това, че дадена личност използва християнски език или библейски цитати не го прави християнин или дори съюзник на християнските ценности. Да дам един от по-бруталните примери, новата песен „Шарени джендъри“ на рапъра Устата доста ентусиазирано се споделя от определени хора без обаче да се види в контекста на други негови емблематични парчета като например „Нащракай се“ в дует с Азис (включваща и полуеротични снимки с него) или „Гали, гали, гали“.

4. Последно, християнските водачи имат отговорност и трябва да положат грижа да научат църквите, които водят не просто да заемат правилна морална позиция, но и да правят това по правилен християнски начин. Ако пропуснем това това може да се окажем в положение, в което ние не само компрометираме своето свидетелство за Христос, но съвсем буквално, макар и без да желаем това, ставаме съучастници, та даже и инициатори на ужасяващи грехове. Хомофобията и насилието, което то може да породи са само един от тях.    

ВИЖ ОЩЕ:

• Тим Келър за хомосексуализма и християнското отношение към него
• За дъгата, чио Сам и нашенските прайдове

---

[1] Оставям настрана необходимостта от сериозно запознаване с проблема като противовес на популизма, която заслужава самостоятелна тема.  

Реклама