Нека да преосмислим евангелските войни на половете

Може би разделителните линии между егалитари и комплиментари са поставени на погрешно място

от Ръсел Мур

(текстът е публикуван в Christianity Today)

Миналата година попаднах на хапливи укорителни думи за служението на Бет Мур. Нейното проповядване и поучение било „наркотик водещ към краен феминизъм,” казваше младият консерватор. Намирам подобна реторика за отблъскваща, но не мога да кажа това за авторът на тези думи понеже той вече не съществува. Той беше Ръсел Мур през 2004 г.

Не бях прав за Бет Мур, но грешах дори повече относно израза наркотик, който води. Дебатите свързани с половите роли между егалитари и комплементари, често са ожесточени именно понеже това е спор за точно това: кое виждане е наркотик водещ към някаква бездна, коя „наклонена плоскост” към каква грешка води.

Някои хора са убедени, че егалитарите ще ни отдалечат от това, което Библита казва, че е добро: че Бог ни е създал като мъже и жени, че се нуждаем както от бащи така и от майки, че сексуалността трябва да бъде запазена за единението между мъж и жена в брака. Междувременно други хора предупреждават, че комплементарните аргументи използват Писанието по погрешен начин, много подобен на този, по който предишните поколения са защитавали превъзходството на белия човек и робството.

През последните години мнозина от нас бяха свидетели на разпадането на стари коалиции и стари убеждения. Ние също така открихме „наклонени плоскости” на неподозирани места. За по-традиционите объркването започна с все по-стесняващото се определение за комплементарен, измерващо се все повече с противопоставянето на някакви „врагове” вместо с намирането на действителен библейски консенсус. Проблеми от първи ред определящи католичността на църквата бяха третирани като вътрешни спорове докато вторични и дори треторазрядни въпроси за „половите роли” се превърнаха в едва ли не съборни граници.

Дори по-важен от това е факта, че скорошните скандали показаха, че аргументите за наклонената плоскост на егалитарите са били поне донякъде правилни – сочейки, че за някои това, което лежи зад ревността за „главенството на мъжа” не е била отговорността пред Бога, а едно психологическо принизяване на жените или, по-лошо, едно прикриване на садистичното смълчаване на жените и момичетата. Виждаме това не само в самите прикривани ужаси, но и в хората, които не дават доказателства, че посрещат изискванията за служение описани в 1 Тимотей 2 – които вместо да отхвърлят „гнева” и „караниците” (ст. 8) са най-ревностни да приложат останалата част от главата, за да смълчат жените-водачи, които са си позволили волността да бъдат гост-говорители на някое събрание по случай деня на майката.

Каквото и да мислим за реториката на „водачеството на слугуване” на Promise Keepers от преди едно поколение трябва да признаем, че съществува голямо падение между него и днешното отношение протвипоставящо се на такива предполагаемо феминистки атрибути като състрадание и кростост. Оказва се, че в нас наистина е имало повече от Джон Уейн, повече Джо Роган отколкото апостол Павел в това, което се е твърдяло, че е „библейско”.

Освен това много евнагелски християни са открили, че са „бездомни”. В прогресивните кръгове те не са били приемани за „истински феминисти” именно понеже за тях въпросът е бил как да тълкуват най-добре непогрешимосто, вдъхновено, авторитетно Писание – вкл. посланията на Павел – а не да го деконструират. Днес когато наистина съществува наклонена плоскост на една „джендър идеология,” която отправя предизвкателство към бинарността мъже-жени евангелските егалитари прекарват по-голямата част от своето време в света навън защитавайки идеята, че наистина съществува  такова нещо като допълване на мъжете и жените – просто то не е по патриархален модел.

Като ми каза една жена-служител: „Не мога да отида на някои конференции, които искам да посетя – да бъда с хора, с които съм съгласна на 99% за всичко – понеже те смятат, че аз съм „либерал” докато някои други, които ликуват понеже съм ръкоположена са ужасени от това, че никога няма да се откажа от основополагащия библейски език за Бога като Отец, Син и Свети Дух”.

Мнозина от нас преосмислят кои са хората, които някога сме смятали за „врагове” както и за „съюзници”. Може би разделителните линии през цялото време са били прокарани на погрешни места. Тези, които се придържат към кръщение по вяра например, имат много повече общо с евангелските християни, които практикуват кръщение на бебета отколкото със Светиите от последните дни (мормоните), които кръщават единствено възрастни. Тези, които не са съгласни как Галатяни 3:28 съответства на Ефесяни 5, но желаят да видят мъже и жени изцяло посветени на великото поръчение имат повече общо понежду си от тези, които превръщат пола във всичко или в нищо.

Идва ново поколение мъже и жени християни. Когато дойде времето да ги учим как да стоят заедно и как да бъдат екипиртаани, за да водят и поучават аз вярвам на Бет Мур повече отколкото на Ръсел Мур от 2004 г. да им покаже правилния път.