от Фред Сндърс
Може да изглежда странно да сочим на място различно от Исус Христос като център на спасителната история. Наистина, като Личност, Той стои в центъра на Божия план и на практика е Бжието откровение. Но нашата цел не е просто да сложим пръста си в центъра, а да го посичим по такъв начин, че цялостната форма на икономията също да стане явна. За да видим голямата картина ние трябва да видим Исус не Сам по Себе Си, а в тринитарна перспектива. Той е изпратен от Отец и всичко, което прави е направено заедно със Светия Дух.
Първо, Исус е изпратен от Отец. Според Собственото Му свидетелство всичко, което Исус прави е дело на Отца. Той не действа по Своя Собствена инициатива нито изпълнява Собствения Си план. „Слязох от небето не моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил” (Йоан 6:38). Той работи между нас като един дошъл от Отец, за да ни примири с Отца. Не е възможно да разберем делото на Исус без да вземем предвид и Отец. Да мислим за Исус отделен от Отец означава да пренебрегнем начина, по който Исус гледа на Себе Си: Той е от Отца. Общението Му с Отец беше тайната, която Го подdържаше и Му даваше смисъл в живота: ”Моята храна е да върша делото нa Този, Kойто Ме е правтил” (Йоан 4:34). Ако сте пропуснали този аспект от това, което Бог казва в Новия завет предлагам ви да си прочeтете евангелието според Йоан и да се запитате какво е най-силното ви впечатление за Исус. То трябва да е свързано с отношенията Му със светия Отец, Който го е изпратил и Който е с Него. Както обобщава англиканският епоископ от 19 век Хендли С. Д. Моул: „Нищо не свети по-ярко в Новия Завет от вечната любов на Отца към Сина[1]”.
Второ, Исус работи заедно със Светия Дух. Съработничеството на Сина и Духа в икономията на спасението е дори по-богат предмет за изследване, ако това е изобщо възможно, от съработничеството на Отца и Сина понеже то разширява разбиранто ни за обхвата на Божия план. Когато погледнем от Исус към Отец виждаме една голяма бездна: крайният източник, сила и цел на мисията на Исус. Но когато погледнем от Исус към Светия Дух виждаме дори още по-голяма бездна: великата сложност и завършеност на икономията. Този обхват става видим поради начина, по който Духа обгражда служението на Исус от всяка страна. Делото на Духа предхожда служението на Исус в това, че Духът е този, чрез Когото се осъществява девственото зачатие, въплъщението и формирането и развитието на човешката природа на Христос (Мт. 1:20; Лука 1:35). За да не пренебрегнем ролята на Духа в началото на земния живот на Исус древната Апостолска изповед взема тази тема като едно от малкото неща, които споменава преди разпятието: „Заченат от Светия Дух, роди се от дева Маирия, пострада при Понтий Пилат”. Изповедта показва добро прозрение спрямо евангелията, които мълчат относно ролята на Духа в служението на Исус в последните си глави, но подготвят сцената в ред споменавания за Духа в началото на историята на Исус. Това е очевидно в Матей и Лука с техните описания на двественото зачатие, но дори евнагелието според Марко, което нито разказва за девственото зачатие нито пък често споменава Светия Дух, започва с една серия от псоменавания н Светия Дух (1:8,10,12)[2]. Историята на Исус започва със Светия Дух.
Неговият живот и служение продължават със силата на Светия Дух. Дори простото изброяване на библейските препратка в тази връзка е силно. Обобщението на християнската доктрина на Р. А. Тори „Какво учи Библията” полезно обобщава библейските доказателства:
1. Исус Христос е роден от Светия Дух ( Лука 1:35)
2. Исус Христос води свят, безгрешен живот и предаде Себе Си на Бога чрез Светия Дух (Евреи 9:14).
3. Исус Христос е бил помазан за служение чрез Светия Дух (Деяния 10:38; Ис. 61:1; Лука 4:14,18).
4. Исус Христос е бил воден от Духа в Своя път (Лука 1:4)
5. Исус Христос е бил учен от Духа, Който почива върху Него. Божия Дух бил източника на Неговата мъдрост в дните на плъта Му (Исая 11:2; ср. Мт. 12:17-18)
6. Светия Дух почивал върху Него в пълнота и думите, които Той говорел били Божии думи (Йоан 3:34).
7. Исус Христос давал заповеди на апостолите Си, Които Сам избрал, чрез Светия Дух (Деяния 1:2).
8. Исус Христос вършел чудесата Си чрез силата на Светия Дух (Мт. 12:28; ср. 1 Кор. 12:9-10).
9. Исус Христо бил възкресен от мъртвите чрез силата на Светия Дух (Римл. 8:11)[3].
Светия Дух също така продължил да участва в Неговото дело и след смъртта, възклресение и възнесението Му на небето. Иманно чрез Светия Дух делото на Христос е приложено за вярващите, така че те да бъдат новородени, да стане Божии храмове и да получат силата необходима за християнското ученичество. Когато Исус се възнесъл на небето, Той изпратил Светия Дух, Който да бъде Божието присъствие сред вярващите в Него. Когато Светия Дух бил излян на Петдесетница личното Му присъствие в спасителната история след завършеното Христосво дело поставило началото на една нова епоха в отношенията на Бога със света. По този начин делото на Светия Дух заобикаля делото на Исус Христос докато Той върви преди и след въплътеният Син подобно на свети скоби прегръщащи спасителната история в Христос.
Насърчението да гледаме Исус и да мислим за Троицата може да промени начина, по който четем Писането и да ни направи способни да виждаме неща, които до този момент сме пренебрегвали. Когато обърнем очите си към Исус и усвоим навика да питаме как Отец и Духа присътстват заедно с Него, можем да видим, че много от любимите ни библейски истории за живота на Исус Христос са тринитарни по начин, който никога досега не сме забелязвали. Вероятно не е възможно да пропуснем това присъствие при кръщението на Исус в Йордан, когато Духът слиза във формата на гълъб и Отец проговаря от небето: „Този е Моят възлюбен Син в Когото е Моето благоволение”. Но историята на кръщението трябва да ни даде ключа, чрез който да разбираме по-добре остатъка от Новия завет. Това е така понеже силата на помазанието на Духа винаги почива върху въплътения Син и благоволението на Отца към Неговият възлюбен е тайната на всичко, което Христос върши. Винаги трябва да търсим скритото присъствие на Духа и на Отца в откритото дело на Исус.
Вниманието върху присъствието на Отца в живота на Христос ни кара да гледаме по-нависоко отколкто сме навикнали. Вниманието на присъствието на Духа в живота на Христос ни кара да гледаме по-далеч назад и напред отколкото сме свикнали. Взети заедно присъствието на Отца и на Духа правят ясно как живота на Исус е централната точка на икономията на спасението. Да виждаме Исус в центъра на тези Божии действия е ключово за разбиране на формата на икономията на спасенеито.
[1] Handley C. G. Moule, Outlines of Christian Theology (London: Hodder and Stoughton, 1902), 39. За подкрепа на това Моул се обръща към “Йоан 1:18, 5:20, 17:24, и т.н..” За добър съвременен коментар на връзката на Исус с Отца в евангелието според Йоан виж Andreas Köstenberger and Scott Swain, Father, Son, and Spirit: The Trinity and John’s Gospel (Downers Grove, IL: InterVarsity, 2008), esp. 61–74, 111–33.
[2] Виж Klaus Issler, “Jesus’ Example: Prototype of the Dependent, Spirit-Filled Life,” in Fred Sanders and Klaus Issler, Jesus in Trinitarian Perspective: An Introductory Christology (Nashville: Broad-man, 2007), 208–9.
[3] R. A. Torrey, What the Bible Teaches (New York: Revell, 1898), 287–89.
Rado's blog 