Там където Бог Се изявява

от Фред Сандерс

Има причина, поради която можем да научим много ако внимаваме на икономията на спасението. Причината е, че Бог върши най-важните събития в тази икономия със специалното намерение да се изяви чрез тях. Икономията на спасението ни учи на определени неща понеже Бог е пожелал това. По-конкретно желанието на Бога е чрез икономията на спасението да ни научи Кой е Той. Товае мястото където единственият истински Бог се идентифицира и открива нещо истински същностно за това Кой е Той.

Ефесяните подчертават откровенческия характер на Божията икономия. Ние научаваме характера на Божията мъдрост като изучаваме начините, по които тя действа в разгръщащата се история на спасението. Внимаваме на умението Му. Гледаме характерните черти на това умение, за да видим какви решения е взел Той. В тези решения ние виждаме Божието откровение. То е централното събитие в тази икономия, в което Бог съзнателно и действено е изявил Своя характер и се е идентифицирал. Ние не казваме просто, че Бог, Който по природа е велик майстор, е оставил знаци за специфичния си стил на  работа във всичко, което прави и по тозиначин е оставил следи, които Го изявяват в икономията на спасението. Не, когато достигаме до тези велики, определящи събития в икономията на пасението Божието пряко намерение е било да извърши тези неща, за да ни се разкрие.

При Стария завет централните събития са избирането на Авраам, изходът от Египет и даването на обещаната земя. В тези събития Бог е направил нещо в историята, което е донесло познание за Него. „Ще ви взема за Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог”, заявява Той в Изход 6:7. В резултат на това „ще познанете, че Аз съм Господ Вашия Бог, Който ви изведе от египетското робство”. В другия край на старозаветната история Бог обещава, че Той ще върне Своя народ от робство, така че това могъщо дело да доведе до сигурно познание за Неговите намерения и характр: “И ще положа Духа Си във вас и ще живеете и ще ви върна в земята ви. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ. Аз изговорих и Аз ще го извърша, казва Господ” (Езек. 37:14). Отново и отново Бог свързва удачното познание на Неговия характер с разпознаването на една конкретна плеяда от мощни дела извършени от Него за народа Му.

Но всички тези старозаветни събития сочат към своето определено от Бога изпълнение в Новия завет където Бог окончателно изпълнява намерението Си да се открие. Книгата Евреи започва заявявайки идването на едно коренно различно себеотркиване на Бога към нас: „Бог, който в старо време и по  много начини е говорил на бащите ни чрез пророците в псоелдните дни ни говори чрез Сина Си” (Евреи 1:1-2). Този Син не е просто един посланник, който предава Божите думи или тълкувател, Който обяснява делата Му. Той е „сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото могъщество” (ст. 3) и самото Му изпращане в света е мощно Божие дело едновременно на спасение и откриване. Редом с необходимото изпълнение посредством изливането на Светия Дух идването на Божия Син е централното събитие, в което Бог се разкрива. „Той ни говори чрез Сина”.

Една притча от съвременния живот може да изясни начина, по който Бог се разкрива в икономията на спасението. Както всички притчи тя хвърля светлина върху една конкретна истина, но способността й да изяснява не трябва да преминава границите на здравия разум. С това предупреждение ето и самата притча. Една жена имала работа, която й осигурявала просторен квадратен офис. Офисът съдържал всичко, което й било необходимо, за да си върши работата. Компютърът, бюрото, столовете, конферентната маса, лавиците и рафтовете са дадени, за да работи професионално за компанията. На едната стена на офиса имало закачена картина, както и килим, който обхващал цялата стая. Но и картината и килимът й били дадени от компанията и били избрани от конкретен комитет, който имал за задача да показва имиджа на компанията. Тя добавила няколко щрихи в офиса, които отразявали осбствента й личност: две семейни снимки до компютъра, мото в рамка на стената и няколко дреболии на лавиците. Но един ден тя въвела в офиса си нова приятелка и й казала: „От този офис не можеш да  разбереш нищо за мен самата. Ела у дома и ще разбереш що за човек съм”. Там всичко, което приятелката виждала било израз на нейната собствна личност. Тя купила къщата понеже й подхождала и цялата й подредба била неин собствн избор и решение. Да я види в собствения й дом означавало да разбере нещо за това каква е тя, а не просто за начина, по който върши работата на компанията. Нейната oikonomia представлява себеразкриване по начин, по който професионалното й място не правело.

Аналогията може да бъде променена, за да стане по-удачна. Можем да кажем например, че в случая с Бога щастливата земя на вечната Троица е нейния действителен дом докато икономията на спасението е Неговият дом далеч от дома или домът, който прави гостоприемно сред Своите творения. Ние дори можем да наречем иманентната Троица семейството, от което Бог произлиза. И можем да добавим, оставяйки настрана играта на думи с израза oikonomia (домашен закон), че мястото за изява и откровение на Бога съвсем не е просто една гостна или конкретно място, а серия от събития. Но докато направим тези промени ние вече сме започнали да превръщаме аналогията в реалност. Реалността е, че икономията на спасението и Божият съзнателен план за комуникация, който Той изпълнява конкретно, за да изяви Своя характер и идентичност.

Икономията на спасенито има своя смислена форма. Ако тя беше просто серия от събития, които Бог е извърпшил, за да ни спаси икономията би могла да бъде една дълга, разтеглена във времето поредица от събития, всяко от които е важно колкото останалите. Но икономията също така разкрива. Бог е дал форма и ред на историята на спасението понеже намерението Му е не просто да ни спаси, но и да се разкрие чрез нея. Икономията е формирана от Божието намерение да разкие Своята идентичност и характер. Ако историята на спасението е също така и начин Бог да ни покаже Кой е Той и как изглежда тогава има смисъл това да бъде история с ясна и конкретна форма. Тя може да бъде огромна, но пропорциите й са ясни и не е прекомерно разтеглена. Тя показва една очевидна централна точка, коят фокусира вниманието. Очевидната центракна точка е изпращането на Исус, Божия Син помазан със Светия Дух. Така е дори ако историята на спасението започва в Едемската градина, простира се в продължение на хиляди Божии намеси и все още не е завършена все пак не е трудно да открием нейния център и да видим цялостната й форма. Центъра на икономията на спасенито е мястото където Синът и Духът са изпратени от Отца, за да осъществят примирението.