Как се заравя талант?

от Радостин Марчев

На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна (Матей 25:15).

Така наречената „притча за талантите“ е един от най-добре познатите евангелски текстове. Ние добре разбираме нейния смисъл: Бог дава на всеки християнин определен талант (дарба), очаква той да я използва за Него и когато Христос се върне втори път ще търси отчет за това какво сме направили с него. Или поне така си мислим…

Както редица коментатори посочват в контекста, в който Исус изрича тези думи е напълно възможно Той да иска да каже, че Бог е дал „таланти“ на евреите и сега, в лицето на Исус се завръща да иска отчет какво са направили с тях. Сега, при първото идване на Христос се разиграва съдът.

Дори и в този случай обаче вторичното приложение към нас остава достатъчно ясно и значимо.

Историята, както добре знаем, съдържа отчетлива аномалия. Един от слугите отказва да изпълни заръката на своя господар и вместо да използва повереното му го заравя в земята и забравя за него. Отново, думите са пределно ясни и едва ли може да има съмнение какво иска да каже Исус.

И все пак…как точно се заравя „талант“? Когато си задавам този въпрос аз откривам, че отговорът не е чак толкова лесен – или поне, че може да бъде много по-смущаващ отколкото изглежда на пръв поглед. Слугата не повежда открит бунт срещу своя господар. Той не бяга от дома му, не претендира, че е свободен, че не желае да му се подчинява или че ще отиде да работи за някой друг. Преведено на „християнски език“ ако искате той не изоставя вярата си, не се отрича от Христос и не престава да посещава църква. Той просто не използва таланта си за Христос.

Какво прави той в такъв случай – да кажем, чисто хипотетично, в една страна като посткомунистическа България? Вероятно създава семейство и има деца във време когато осигуряването на тяхната прехрана, дом и образование изискват значителни усилия. Затова той заляга над своята работа и се стреми да не пропуска възможностите, които живота му предоставя. Вероятно, изнервящо бавното, но все пак несъмнено нарастване на общото благосъстояние го карат да измерва битовите необходимости с променящи се стандарти. Да имаш „Лада“ вече не е признак на благосъстояние – необходима е сносна кола, по-възможност по-добър модел, а често и две защото една не винаги е достатъчна за двама шофьори. Гардеробът трябва редовно да се обновява, а кредитните карти и онлайн пазаруването откриват цял нов свят на възможности – и изкушения. Тежката, неблагодарна, изнурителна работа ве пак трябва да се отблагодарява по някакъв начин и трябва да намерим средства за сносна семейна почивка – желателно поне от време на време извън България. А задълженията и житейските изисквания са толкова много, живота толкова забързан, че дните просто летят.

И през цялото това време този „слуга на господаря“ продължава да посещава църква, да пее християнски песни, да се чувства от време на време докоснат от проповедта и да протяга ръка към Господната трапеза….

Нека да обясня нещо малко по-внимателно. Нито едно от описаните неща не са лоши. Житейските нужди трябва да се посрещат и това изисква съответните време и усилия. Грижата за семейството е една от основните християнски ценности и нейното пренебрегване прави човека „по-лош и от неверника“ (1 Тим. 5:8). И да, аз не съм забравил, че реформаторите специално подчертават, че не съществува разлика между „духовна“ и „светска“ работа и че един човек работещ като, да кажем, юрист или строител, може изпълнявайки задълженията си именно с това да служи за Бога не по-малко отколкото един пастир или преподавател в семинария. Аз напълно го приемам – стига само то да бъде направено както казват реформаторите – именно като служение за Бога, като съзнателен стремеж чрез това да се изпъни Божията воля с използването на дадения от Бога талант. Когато мотивът и начинът на работа са различни много вероятно е различен да е и начинът, по който Бог вижда това. И, обратно, вършенето на „християнска“ работа с погрешен мотив и посвещение може да се окаже отхвърлено.

Когато един човек се обърне към Христос обикновено това е последвано от един период на въодушевление и ентусиазирано желание да Го следва. Но този период има своя край. Рано или късно чувствата ще се уталожат, житейските грижи ще бъдат осезаемо усетени, изкушенията ще протегнат ръце към нас, а ние ще започнем да забелязваме все по-отчетливо недостатъците на християните и църквата. Даденият ни талант може лесно да бъде заровен, често дори без да си даваме ясна сметка какво става.

Може би това е най-обезпокояващата част от отговора на въпроса как се заравя талант.

И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде]. Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги…На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна….След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях. (Матей 25:13-15,19).