Рождество и вярващото въображение


от Радостин Марчев

В своята забележителна трилогия канадският философ и богослов Джеймс К. А. Смит въвежда интересното понятие „културни литургии“[1]. Една от темите, които той свързва с този на пръв поглед вътрешно противоречив израз, е квазирелигиозната функция, която започват да придобиват моловете в съвременното общество. Те превръщат консуматорската култура в религиозно послание – в едно своеобразно „благовестие“, което се поднася чрез търговски практики, извършвани почти като литургични ритуали. Идеята е особено актуална в навечерието на Рождество, когато съвсем буквално сме засипвани с реклами на продукти, всяка от които обещава да направи живота ни по-лек, щастлив и пълноценен.

Това съвсем лесно може да тласне празника в нежелана посока, ограбвайки го от неговото християнско послание и съдържание. Начинът, по който това се случва, казва Смит, е чрез пленяване на нашето въображение и разпалване на любовта ни към неща, които не са задължително лоши сами по себе си, но когато се превърнат в идоли, стават дехуманизиращи и разрушителни.

Християнският отговор на подобни послания винаги е бил един и същ: проповедта за Бога, дошъл на света „за нас и нашето спасение“. Макар в дългосрочен план тя да е доказала своята способност да побеждава убедително своите съперници, днес наблюдаваме интересен феномен. Утвърденият християнски празник се превръща в платформа, върху която материализмът и консуматорският дух паразитират и която използват за своите цели. По този начин, докато говорим за Рождество и използваме един привидно християнки речник, на практика ние често празнуваме нещо съвсем различно – и дори не забелязваме това.

Един от начините, по които християните могат да се противопоставят на тази опасност, е като съвсем съзнателно и целенасочено мислят за смисъла на Рождество. Наглед измамно простата рождествена история всъщност е изключително дълбока и многостранна и представлява успешна противоотрова за съперничещите послания. Една от причините те да имат успех се дължи на това, че християните мислят за идването на Спасителя на едно доста повърхностно ниво. В своята цялостност и пълнокръвие обаче Рождество предизвиква въображението и възпламенява сърцето повече от всяка друга история.

Помислете например за християнската идея за въплъщението. Как Бог става човек и как се ражда от девица? Как божествената и човешката природа се съединяват в една единствена личност, която – без да престава да бъде Бог – придобива човешка душа, ум и воля? Църквата е преминала през първите десет века от своето съществуване, размишлявайки над тези въпроси. Разбира се, ние никога няма да достигнем до цялостни отговори и опитът ни да осъзнаем станалото наподобява, по аналогията на св. Августин, стремежа да налеем океана в дупка, която дете е изкопало на неговия бряг. Но сериозното размишление над въпроса (задължително придружено със солидна доза смирение и поне някакво познаване на историческото богословие) може да придаде неподозирана до този момент дълбочина на нашето виждане за Рождество.

Помислете по нататък за противоположностите, които съвсем съзнателно са подчертани в евангелския разказ. Бог става човек. Царят става слуга. Най-великата личност се ражда от жена с ниско социално положение в един обор, понеже за нея няма място. Смъртните хора се опитват да убият своя безсмъртен Създател, без да Го разпознават. Царе и книжници Го отхвърлят, но овчари и мъдреци, дошли от далечни страни, Го приемат с радост. И накрая Той побеждава, като доброволно се оставя да бъде убит, за да възкръсне след три дена. Това е история, която е едновременно невероятна, палеща въображението и стопляща сърцето – стига да ѝ отдадем нужното внимание.

Помислете накрая за езика и образността, които Библията използва, за да предаде рождественото послание – част от него предадено под формата на пророчества, изречени далеч преди самото събитие. Произходът на идващия Спасител е „от началото, от вечността“ (Михей 5:2), а имената му са „Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исаия 9:6). Това, което Той ще извърши, е описано като битка с вселенски мащаби, в която едно малко бебе побеждава привидно неуязвим змей със седем глави и десет рога, чиято опашка помита една трета от небесните ангели (Откр. 12 глава). Вероятно малцина християни мислят за Рождество по подобен начин. Но истината е, че ако изпразним посланието на празника от невероятно силния и образен език, с който то ни е предадено, и го сведем до скучни клишета, това означава да го лишим от неговата сила и въздействие – за нас самите и за другите хора.

Рождество е удивителна история, която ни е поднесена по удивителен начин. С решението се да избере не само един ден, а цял сезон с четири адвента (очаквания), през който специално да си я напомняме, Църквата е проявила голяма мъдрост. Нека да се потопим в нея, като съзнателно размишляваме над посланието на Рождество, докато умът ни достигне своите граници; да слушаме библейския език и образност, докато почувстваме тяхната сила, и да следваме въпросите, които тази история повдига, докато осъзнаем нейната непреходна актуалност. Тогава няма да остане и помен от често срещаното усещане за красив, верен, но прекалено познат и дори малко скучноват разказ, който няма какво ново да ни каже, а Божието чудо отново ще спре дъха ни. И едва тогава – и само тогава – ние ще можем да я занесем и споделим с един пропит от консуматорски дух свят, който се покланя на идолите, които сам си е направил, но които никога не могат да му дадат това, което обещават.   


[1] Трите книги са Desiring the Kingdom: Worship, Worldview, and Cultural Formation (2009), Imagining the Kingdom: How Worship Works (2013) и Awaiting the King: Reforming Public Theology (2017) всички издадени от Baker Academic.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.