Magnificat в рождествен контекст

Проповед за трети адвент

Баптистка църква, Аксаково

11.12.2022

от Радостин Марчев

Тази сутрин ще прочета един текст, който е много близък до Рождество, но който рядко се свързва с този празник. Богословите са му дали специално име – Mafnificat. То сигурно няма да ви говори нищо понеже е латинска дума, която означава „прослава“ – според първата дума от него. Ако все още се чудите, това е т. нар. песен, с която Мария се обръща към Елисавета. Мартин Лутер казва, че в нея тя се разкрива като пророк и учител, който говори на цялата църква. Чуйте текста:

Лука 1:46-55 – И Мария каза: – Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове. Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име. И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят. Извърши силни дела със Своята мишца; Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израиля. За да помни да покаже Милост. (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

Както ви казах това е текст, който хората трудно свързват  с Рождество. Това обаче е само привидно така. „Прослава“ говори много силно за Рождество, макар и да не го прави директно и по обичайния начин, по които сме свикнали.

Текста е много богат и няма да ни стигне времето да говорим за всичко затова аз ще се спра на 3 неща и на тяхната обща връзка с Рождество. Ще нарека накратко тези 3 неща – контекста, хората и царството, за които той говори.

1. Контекста. Той като цяло е доста ясен. Мария току що е била посетена от ангел, който й е казал, че тя ще стане майка на Спасителя. Разбира се, Мария е  удивена от това послание. Опитвайки се да осмисли това, което става тя отива при своята по-възрастна роднина Елисавета, която е омъжена за свещеник. Може би Мария е имала намерение да поиска съвет от нея, или да сподели с някой, или прото да получи подкрепа. Не знаем. По това време самата Елисавета е бременна в шестия месец с дете, което по-късно ще стане известно като Йоан Кръстител – който между другото е братовчед на Исус.

При срещата си с ангела Мария не казва почти нищо. Тя изговаря само 2 кратки изречения. Но сега след като е обмислила всичко тя отваря устата си и казва на Елисавета какво според нея се е случило. „Прослава“ е тълкуването на Мария на случката, която ние наричаме благовещение.

И тук нещата стават интересни. Може би една от причините ние да не споменаваме често този текст е понеже някои части от него ни карат да се чувстваме неудобно.

Чуйте например какво казва Мария в ст. 48: ето, от сега ще ме облажават всичките родове. 

Ние все още се борим с архаичния език в нашите Библии, но ако се чудите думата „облажават“ няма нищо общо с блажно в смисъл на мазно. „Облажават“ тук означава „Считат за блажена“ или дори „Благославям“.  И както казах това може да звучи малко заплашително за нашето богословие. Ако зависеше от нас ние сигурно бихме написали: „Отсега ще ме считат за блажена всичките родове… освен протестантите“.

Протестантите не са известни с това, че благославят Мария. Освен на Рождество и на Благовещение те не говорят много за нея. Но този стих стои в нашите Библии и ние няма как да го махнем или да се опитваме да твърдим, че той не е там или че не казва това, което казва.

Ние се страхуваме, че прекалено голямото внимание върху Мария може да отклони вниманието от Бога, върху Когото то трябва да пада. Страхуваме се също, че вниманието върху Мария може да накара хората да мислят, че тя е заслужила по някакъв начин да бъде майка на Христос и това да доведе до идеята за спасение чрез дела. Но ако внимателно четем текста ние ще видим, че той казва нещо съвсем различно.

Мария не казва, че ще бъде „облажавана”, считана за блажена, заради това, което е, нито заради своите заслуги и постижения, още по-малко понеже се е намерила по някакъв начин „достойна”. Мария е блажена по съвсем други и различни причини. Тя е блажена понеже е била избрана от Бога да стане майка на Спасителя. Божият суверен избор и Божията благодат предшества нейното блаженство и се явява причината за него. Бог, казва самата Мария, погледна „милостиво на низкото положение на слугинята Си” (ст. 48) и „Силният извърши за мене велики дела” (ст. 49).

Какво е това велико дело? Мария, както всяко еврейско момиче, е израснала с разказа за това как Бог е извел нейния народ от египетското робство. Но сега тя научава, че Бог ще се намеси още веднъж, за да освободи вече не еврейския народ, а всички хора и не от човешко робство, а от робството на греха и на смъртта. Затова първите й думи към Елисавета са: „Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой“.

Но Мария е блажена и по една втора причина. Тя може да е била избрана и определена да бъде майка на Спасителя, но след това самата тя трябва да избере как да отговори на тази новина. Мария отговаря с вяра и покорство. „Ето Господната слугиня. Нека ми бъде според както си рекъл,” казва тя на ангела (ст. 38). Затова „блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа,” казва на свой ред Елисавета, изпълнена със Светия Дух (ст. 45). Това е блаженството да бъдеш Христос ученик.

Древната църква е поставяла толкова голямо значение на тази вяра в Божието слово, че е казвала, че Мария е заченала чрез ухото си – чувайки и вярвайки посланието, което й е било донесено.

Августин, в една своя прорповед, развива същата идея по един много интересен и ясен начин:

“Наистина, блажената Мария със сигурност е вършила волята на Отца и по този начин за нея е било по-велико да бъде Христов ученик отколкото негова майка и тя е била по-блажена в своето ученичество отколкото в майчинството си. Нейно било щастието първо да носи в утробата си Този, на Когото щяла да се покорява като на свой господар.“

Обърнахте ли внимание – Августин казва, че да бъдеш ученик на Христос, който изпълнява волята Му е по-велико дори от това да бъдеш избран да за Негова майка. Майка на Исус може да бъде само един човек, но Негов ученик може да е всеки един от нас. Така най-голямото блаженство на Мария се оказва открито за нас.

Ние можем да гледаме на Мария като на първият Христов ученик или ако искате дори като на модел за ученик. И понеже тя е такава ние можем заедно с всички останали родове да я наречем блажена. Затова не се страхувайте от този текст на „Прослава“-та – благославяйте Мария и сами бъдете благословени от нея като нейния пример ви подтикне да бъдете по-посветени и по-верни ученици на Христос.

2. Но това е само първата тема на песента на Мария. Веднага след като обявява идването на Спасителя тя повдига следващ въпрос – за кого е дошъл този Спасител и какви хора  приема Той.

Всички ние сме се явявали на интервюта за работа. Някои от вас споделиха през последните седмици, че се явяват, а други обмислят дали да не го направят, така че това ви е добре познато.

Знаете как протича едно такова интервю. В офиса, един по един идват непознати хора, управителят ги посреща в кабинета си, сяда срещу тях с лист и химикал и докато говорят си води записки. Сред лицата, които до този момент е познавал само по CV-та, а сега за пръв път вижда на живо, той се опитва да отгатне кой е най-способният, с най-добри качества, който би бил от най-голяма полза. (Освен, разбира се, когато става дума за кандидат с връзки).

Когато сравним това с песента на Мария тя се противопоставя на всичко, което ни показва опита. Може да сме я чели много пъти и никога да не сме забелязвали това, но нека да ви прочета една част от нея още веднъж:

Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име. И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят. (Лука 1:6-50)

Тези, които са способни, надарени, умни, умели (или просто имат връзки) имат шанс да се класират на интервю. Тези, които не са такива се оказват отхвърлени. Но когато Бог идва на света Неговият избор пада на тези с „низко положение“ (ст. 48). По-нататък Мария ще продължи да изрежда приетите – „смирените“ (ст. 52), „гладните“ (ст. 53), потиснатите (ст. 54-55)… Казано по друг начин, това са точно тези, които не биха се класирали.

Това са „смазани тръстики и замъждяли фитили“, както се изразява пророк Исая (Ис. 42:3; ср. Мт. 12:20).

Не здравите, а болните (Мт. 9:12)

Не праведните, а грешните (Марк 2:17)

Приет е дори осъденият престъпник, в самия момент на публичната му екзекуция.

Това са хората, за които Христос отваря вратата на Божието царство.

Не забравяйте, че този текст от „Прослава“ е тясно свързан точно с нашия празник Рождество. Мария вижда изпълнението на тези думи именно във въплъщението на Словото, в слизането на Христос на земята. И в това има дълбок смисъл, но и  още по-голяма надежда. Без значение какви са нашите постижения и умения, нашите умствени или физически „капацитети“, независимо какво можем или не можем да правим, колко добре сме се справили или колко зле сме се провалили,  има Един, Който ни е обикнал толкова, че да остави небето и да даде живота си за нас. Ние не сме сами и изоставени. Ние сме желани. И винаги има при Кого да отидем – стига да пискаме това. Това е което празнуваме и това е подарък много по-голям от всичко, което бихме могли да сложим под елхата. Ние християните имаме много по-голяма причина да се радваме на Рождество. Напомняйте си това и нека празника ви да бъде наистина радостен.    

3. Има и една трета тема в песента на Мария – темата за Божието царство. Хората, които са приети от Христос съвсем естествено са приети точно в Неговото царство. Но що за царство е това?  

Насоките, които ни дава Мария са много кратки и лаконични. Горделивите в мислите на сърцето си са разпръснати (ст. 51) и на тяхно място са поставени смирените (ст. 52). Водачите, които злоупотребяват с положението и силата си са отстранени (ст. 52). Богатите вече не могат да реализират печалби за сметка на бедните, а гладните най-после са нахранени до насита (ст. 53).

Подобно описание може да прозвучи доста странно, почти… ами почти като социалистически манифест. И това не е никак случайно. В своята същност социализма е именно опит за имитация на Божието царство. Разбира се, той е развит и усложнен с модерните за времето си теории и философии като социалната класова борба, политическата власт на пролетариата и икономическата добавена стойност. Но в основата си той идва от Библията.

Комунизмът се опитва да гради Божие царство, от което Бог е изхвърлен и в което човекът заема Неговото място. И разбира се, комунизмът се провали страшно. Това, което започна с идея за общество осъществило всеобщо добруване завърши с официално обявяване на комунистическия режим за престъпен.

И така ние се обърнахме към друг начин на обществено устройство и друг тип икономика, само за да видим, че те също повече или по-малко ни подвеждат. Все още има богати и силни, които злоупотребяват със своите възможности и способности и резултатът от това е, че някои хора и до днес остават бедни и гладни. Все още редовно се срещаме с корупция и арогантна горделивост, която не се колебае да смачка човешкото достойнство, а понякога дори и не забелязва, че го е направила. И смирението все още продължава да се смята за слабост и да се изкоренява още в зародиш – често от родителите, които искат децата им да успят и затова ги учат да бъдат да бъдат по-напористи, което често означава просто да бъдат по-агресивни и безпардонни.     

Хората в България вече се умориха да гласуват за поредния месия, който ще ги оправи за 800 дни. Когато това не се случи 2, 3 или 10 пъти някои просто престанаха да си дават труда да се разхождат до урните или до машините и изпаднаха в апатичен цинизъм, който наричат реализъм. Но въпреки всичко в повечето хора живее нещо, което ги кара да мечтаят за един различен свят. Понякога това се проявява по интересни начини като благотворителни кампании за страдащи хора – точно като този, който имаше в Аксаково само преди няколко седмици. Всеки път когато подобен концерт или базар е организиран или когато изработим или купим нещо за него ние показваме, че искаме едно по-различно общество, в което болните да получават помощ, гладните да са нахранени, а хората да виждат нещо повече от собствения си личен интерес.

И това показва нещо много интересно: не е нужно да си християнин, за да имаш в себе си копнеж за Божието царство. Ние сме родени с него. И дори когато прагматизма ни казва, че то никога няма да дойде надеждата в нас отказва да умре.

Проповедникът от Екесиаст пише: “Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог“ (Еклесиаст 3:11).

Някои хора казват, че тези вътрешни копнежи всъщност са знаци, че действително съществува нещо различно, което ние желаем и търсим, дори да не можем да опишем точно. Ако нямаше реалност, в която животът да е различен от този, който познаваме нямаше да съществува и желанието ни. Така както гладът показва, че има храна този копнеж показва, че има нещо, което може да го задоволи.

Не зная доколко философски убедителни са подобни аргументи, но празникът Рождество и кратката, наглед наивна, песен на Мария слага пръст на някои от най-дълбоките човешки проблеми, с които ние се сблъскваме всеки ден.

Рождество обаче ни показва и два неразрешими проблема за настъпването на Божието царство. Първо, това царство не е просто фино калибриране на социалните отношения и икономическата конюнктура, създадени и пазени с желязна ръка. Преди всичко неговата новост се състои в качеството на хората, които го съставляват. Ново царство, ни казва Мария, не се гради със стари хора. Оставени сами на себе си ние винаги ще търсим това царство, но никога няма да го намерим. Причината за това е, че заедно с неизкоренимия копнеж по неговите добродетели в нас живеят и прекалено много пороци. Някой беше казал, че учението за човешката греховност е най-емпирично доказуемата част от християнството. Тя се среща навсякъде – в млади и стари, в образовани и необразовани, в богати и в бедни.

20 век е бил досега най-развитият във всяко отношение и  в същото време века, в който са се водили най-много войни и най- много хора са загинали в тях. Говорим, че сме цивилизовани и културни, но само преди няколко дена, на 25 ноември, международния ден за борба с домашното насилие, Световния евангелски алианс обяви статистика според която всеки ден 137 жени са убивани от партньор или близък роднина.[1] 

И докато си говорим това новата европейска прокуратура започна да обявява данни за последното си разследване, което е открило схема за източване на ДДС на стойност повече от 2 милиарда евро. Интересното в случая е, че тя е работела в почти всички страни от ЕС – от най-бедните до най-богатите.

Някои държави са изградили общества, които са забележително по-добри от други. И колкото и да се опитват някои хора да ни убедят колко прогнил е запада и колко добри и морални сме ние с нашите въображаеми традиционни ценности младите хора, които са пътували извън България са видели и усетили разликата много добре. Но те са видели също и че запада, така както и изтока, не е Божието царство, не е това  общество, което да задоволи техния вътрешен копнеж. Човешката греховност продължава да съществува навсякъде. Някъде има по-добри механизми за нейното обуздаване, но тя никъде не е изкоренена и навсякъде намира начини да се прояви.

Големият български юрист, Кристиян Таков, за когото наскоро направиха филм казва: „Злото може да бъде спирано само с ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия“.

Ако искаме ново общество ние се нуждаем от нови хора за него. Но самите ние не можем да направим себе си нови.

Еремия 13:23 казва: Може ли етиопянин да промени кожатаси, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло.     

Това може да ни звучи прекалено крайно или грубо, но, както казах, човешкия грях е емпирично най-доказуемата част от християнската вяра. И ако не можем сами да се справим с него ние се нуждаем от спасител – Спасител, който не можем сами да дадем.

Никой „стар” човек няма да влезе в това царство. А да направим себе си „нови” не е по нашите собствени сили. Казано по друг начин, ние се нуждаем от спасител, който да ни спаси от самите нас като ни направи способни да живеем според стандартите на това Божие царство, за да можем да бъдем част от него – така както вътрешно копнеем. Затова на Рождество Бог ни дава Спасител, Който прави за нас това, което ние не сме в състояние да направим за самите себе си.

Това ни води към последната и може би най-важна дума в „Прославата” – „милост”. Тя се среща в ст. 48, 50 и 54, но идеите, които тя носят пронизват целия текст открай докрай.

На Рождество Бог се смилява над хората и им изпраща Спасител. Или казано по друг начин Бог Сам се въплъщава, става човек, става като нас, за да ни направи като Себе Си.

Ние протестантите твърде често разглеждаме спасението единствено като прошка. И то наистина е такова. Но то е и повече. Милостта и благодатта не са само махване с ръка и загърбване на миналите ни грешки, а и предлагане на възможност да станем нови хора. Очевидно християните не са идеални и продължават от време на време да грешат. Но те могат да виждат себе си като хора в процес на ремонт, хора в които Бог е започнал едно дело, което накрая ще завърши успешно. То също така не е нещо, което се случва автоматично, без наше участие. Ние не можем да обясним точно как Божията благодат и човешката воля работят заедно, а често казано не е и нужно. Клайв Стейпълс Луис казва, че ние не се спасяваме чрез умствено разбиране на теориите за изкуплението, така както тялото ни не се поддържа чрез разбиране на начина, по който витамините му дават здраве. Може да не разбираме тези процеси, но ако ядем правилната храна ще сме здрави. По същия начин може и да не разбираме как точно Христос ни спасява, но ако отидем при Него  с вяра Той ще го направи.

Както се изразява псалмистът: „Вкусете и вижте, че Господ е благ“

Затова тази сутрин искам да ви приканя. Рождество е празник на милост и спасение. Повечето от вас са слушали това послание много пъти и сте отишли при Христос – някои по-рано, други по-късно. Ако сте направили това – напомнете си го отново и се радвайте с тази най-истинска радост.

Но ако не сте го направили – знайте – Рождество е празник и за вас, празник на който Бог ви кани да отидете при Него и да Му се доверите за вашето спасение. 

Четирите седмици преди Рождество се наричат „адветни“, което означава очакване. Ние си спомняме за раждането на Христос, но също така и очакваме и Неговото царство, което Той отвори за нас. И ти, всеки един от нас, също си поканен. 

---

[1] https://worldea.org/news/20586/ending-violence-against-women-starting-in-the-church/